Решение по дело №336/2024 на Административен съд - Перник

 

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Д. В. П., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], № *** чрез адвокат Д. Т. от АК – [област], съдебен адрес: [населено място], [улица], ****срещу Решение № 149 от 10.04.2024 г., постановено по АНД № 1981 по описа за 2023 г. на Районен съд – Перник, с което е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия К, № 8268761, издаден от Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Перник, на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, с който на касационния жалбоподател е наложено административно наказание „глоба“ в размер 400 лв. (четиристотин лева) за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.

Касаторът твърди, че решението на районния съд е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и при явна несправедливост на наложеното наказание. По същество в жалбата се излагат доводи, че съдът не е коментирал, нито е съобразил възраженията на наказаното лице, а именно: че в представеното по делото изображение липсват редица реквизити; че на изображението са заснети две МПС (моторни превозни средства) без да е ясно „кое точно е извършило нарушението“; че в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. липсват съществени реквизити и са налице противоречия; че не е спазена ал. 3, на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.; че в ЕФ липсва изрична констатация, дали превишаването на максимално допустимата скорост е извършено в населено място или извън него. От съда се иска да отмени съдебния акт, предмет на касационна проверка, като по същество постанови друг, с който да отмени процесния ЕФ. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

Касационната жалба е връчена на ответника. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил отговор.

В проведеното на 24.06.2024 г. съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. В становище вх. № 1783 от 20.06.2024 г., на адвокат Д. Т. от АК – [област], жалбата се поддържа по изложените в същата доводи, допълва се с алтернативно искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд, заявява се претенция за присъждане на разноски по представен списък, прави се възражение за прекомерност на евентуално претендирано юрисконсултско възнаграждение.

В проведеното на 24.06.2024 г. съдебно заседание, ответникът по касационната жалба – ОДМВР – Перник, редовно призован, се представлява от главен юрисконсулт З. В.. Процесуалният представител оспорва жалбата като неоснователна, моли съда да остави в сила решението на районния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В проведеното съдебно заседание на 24.06.2024 г., представителят на Окръжна прокуратура – Перник, счита че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и предлага същото да бъде оставено в сила.

А. съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведени касационни основания, прилагайки нормата на чл.218 от АПК, след съвещание намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна в производството по делото, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С ЕФ серия К, № 8268761, издаден от ОДМВР – Перник, на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, на Д. В. П., в качеството му на собственик на МПС – лек автомобил „BMW 116D“ с рег. № [рег. номер], е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв., за това, че на 17.10.2023 г., в 15:40 часа, в [населено място], на ППI-6, км 83+000, след бензиностанция „ЕКО“, с посока към [населено място], при ограничение на скоростта от 80 км/ч за населено място, въведено с ПЗ (пътен знак) В26, и отчетен толеранс от минус 3% км/ч в полза на водача, собственото му МПС е управлявано със скорост от 116 км/ч, с което е извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.

Обжалван пред Районен съд – Перник, електронният фиш е потвърден с решението, предмет на настоящия касационен съдебен контрол.

За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият състав на Районен съд – Перник, въз основа на приобщените по делото доказателства, приема проведеното производство по издаване на оспорвания ЕФ за валидно и съобразено с установените специални процесуални правила в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, както и съобразно с изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, а съдържанието на електронния фиш за съответстващо на образеца, утвърден със заповед на министъра на вътрешните работи.

По същество, след анализ на доказателствената съвкупност в решението се приема, че по делото е доказано от фактическа страна отразеното в съставения ЕФ – управление на собствения на Д. В. П. лек автомобил „BMW 116D“ с рег. № [рег. номер], на 17.10.2023 г., в 15:40 часа, в [населено място], на ППI-6, км 83+000, след бензиностанция „ЕКО“, с посока към [населено място], със скорост от 116 км/ч (след отчетен толеранс от минус 3% км/ч в полза на водача), при въведено с ПЗ В26 ограничение за движение със скорост до 80 км/ч в посочения участък на населеното място.

Въз основа на така приетите за установени факти районният съд потвърждава издадения електронен фиш с мотиви, че по делото е доказано извършването на нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, с посочения автомобил и при описаните в електронния фиш обстоятелства, с наложено наказание в законоустановения вид и размер.

Решението е правилно.

Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни основания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Настоящият касационен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Съобразно чл. 220 от АПК настоящата касационна инстанция възприема и установената от Районен съд - Перник фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.

По доводите в касационната жалба:

Касационният съд се солидаризира изцяло с мотивите на обжалвания съдебен акт за процесуална и материална законосъобразност на спорното производство, съответно на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, извършва препратка към тях, но ще обсъди конкретните съображения, обосновали касационната жалба.

Без основание са оплакванията на касатора, свързани с необсъждане на наведените в жалбата пред районния съд съображения и конкретно:

Мотивите на съдебния акт, макар и пестеливи, безпротиворечиво сочат, че доводите на наказаното лице, свързани със съдържанието на приложеното по делото снимков материал – разпечатка от използваната за установяване на нарушението автоматична система за скорост (АТС), са неоснователни. Следва да се допълни в тази връзка, че видно от съдържанието на изображението, същото съответства на сочените в Приложение към удостоверен тип средство за измерване № 17.09.5126, за запазвани данни за едно събитие (л. 17 от АНД, гръб), като включително съдържа номер на АТС, с което е установено нарушението. Сред тези генерирани данни не са сочените от защитата на наказаното лице – посока на движение, рег. № на МПС , който е видим на самото изображение, нито номер на автомобила на МВР, в който последно АТС е било поставено. Следва още да се посочи, че неоснователно е и твърдението, че на това изображение са заснети два автомобила. Видно от снимковия материал, единственото МПС, което попада в зоната на заснемане (регистриране) от АТС, между маркерите в средата на страните на изображението, които показват, че в момента на заснемане на изображението лазерният лъч е измервал скоростта на преминаващото превозно средство, определено от пресичането на тези маркери (л. 15 от АНД, гръб), а това е именно МПС с рег. № [рег. номер], собствено на касатора. Що се отнася до наличието в изображението на друг автомобил, доколкото същият не попада в тази зона, то това обстоятелство по никакъв начин не компрометира приобщеното веществено доказателствено средство.

Районният съд е обсъдил, съответно ценил като годно писмено доказателство и приложения по делото протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. В тази връзка неоснователни са доводите в касационната жалба по съдържанието на протокола.

Без основание са твърденията за „нечетливост“ на протокола – всички съществени негови реквизити са попълнени с достатъчно четлив почерк, а защитата на касатора не сочи, коя именно част на документа е неясна в степен, ограничаваща правото на защита на наказаното лице.

Непосочването на номер на първото и последно статично изображение в протокола не препятства обвързването на приложеното по делото изображение с № 11743dD/0001116, именно с приобщения по делото протокол за използване на АТС, с което нарушението е установено. Видно от данните, изображението е генерирано в 15:40:53 часа на 17.10.2023 г., а в протокола са отбелязани начало и край на работа с АТС – 15:10 часа до 17:40 часа.

Ирелевантни са доводите за непосочване в протокола на номер на служебния автомобил. Този реквизит се отнася само до мобилна АТС в МПС, докато процесното нарушение, видно от приложените доказателства (л. 12 от АНД), е установено с преносима система за контрол на скоростта от статив (тринога), не с монтирана такава в служебния автомобил.

Несъстоятелни, сочещи единствено към формулиране на защитна теза са и доводите, свързани с посоченото в протокола ограничение на скоростта в процесния контролиран участък. Вписаното в графа „общо ограничение на скоростта“ – 80 км/ч, по никакъв начин не рефлектира върху безспорно установените и доказани по делото обстоятелства, а именно: че нарушението е извършено в населено място и че ограничението на скоростта в процесния участък е различно от нормативно установеното за населено място – 50 км/ч, тоест въведено с ПЗ В26 - 80 км/ч.

 

Не кореспондира с приобщените по делото, пред районния съд, доказателства и твърдението в жалба за несъобразяване в производството с изискването на чл. 3, ал. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Действително, районният съд не е обсъдил конкретно това оплакване на касатора, но изводите в решението са за процесуална законосъобразност на проведеното производство, което включително се отнася и до съобразяване на реда за използване на АТС, установен в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.. В тази връзка крайния извод на районния съд кореспондира с приложената по делото снимка на разположението на уреда, съпровождаща протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата (л. 12 от АНД).

Без основание са и доводите свързани със съдържанието на процесния ЕФ. Мотивите на решаващия първоинстанционен състав, че ЕФ съответства на утвърдения, със Заповед № I з-305/04.02.2011 година на министъра на вътрешните работи образец, се споделят от касационния съд. Оплакването, че в ЕФ не е посочено, че процесното нарушение е извършено в населено място, не съответства на съдържанието на същия. При внимателен прочита на ЕФ, става ясно, че в същия е отбелязано ограничението на скоростта въведено с ПЗ В26 за населено място. В тази връзка неправилно в жалбата се тълкува съдържанието на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Нормата регламентира начин на въвеждане на ограничение на скоростта, различно от нормативно установеното такова в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, включително за населено място, което се реализира чрез сигнализиране с допълнителен пътен знак, или в случая В26 (80). Обстоятелството, че процесният участък, сигнализиран с ПЗ В26 (80), попада в рамките на населеното място [населено място], е установено безспорно посредством приобщеното по делото писмо от ОПУ – Перник (л. 65 АНД) съдържащо информация за организацията на движението към 17.10.2023 г. в участък от ПП I-6, км 83+000, в посока на движение [населено място]. В този смисъл не кореспондират с приложимия материален закон и доводите за неправилно ангажирана административнонаказателна отговорност на основание чл. 182, ал. 1 от ЗДвП, вместо на основание ал. 2 на същия член. Нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП НЕ се отнася само до участъци от пътищата, отворени за обществено ползване, намиращи се извън населените места.

Във връзка с изложеното изводите на районния съд по фактите кореспондират и с приложимия и приложен материален закон.

Безспорно установеното по делото е, че на 17.10.2023 г., в 15:40 часа, в [населено място], на ППI-6, км 83+000, след бензиностанция „ЕКО“, с посока към [населено място], при ограничение на скоростта от 80 км/ч в населеното място, въведено с ПЗ В26 и отчетен толеранс от минус 3% км/ч., в полза на водача, МПС - лек автомобил „BMW 116D“, с рег. № [рег. номер], собствено на Д. В. П., е управлявано със скорост от 116 км/ч, което води на извода, че правилно на основание чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, за извършеното нарушение, с процесния автомобил е ангажирана административно наказателна отговорност на Д. В. П..

Законосъобразна спрямо установеното по фактите е и правната квалификация на процесната деятелност, с оглед безспорно установените обстоятелства в случая. Установеното по надлежния ред управление на МПС със скорост от 116 км/ч. при валидно за процесния участък, част от населеното място [населено място], ограничение за движение със скорост до 80 км/ч, въведено с ПЗ В26, изпълва обективните елементи на административнонаказателния състав по чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, тъй като превишението е в границите от 31 до 40 км/ч. Съответно по вид и във фиксирания от законодателя размер е и наложеното административно наказание „глоба“ от 400 лв., в каквато посока са изводите на районния съд.

Предвид горното, като е потвърдил ЕФ районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да се остави в сила.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски има ответната страна. Такива са своевременно поискани за юрисконсултско възнаграждение. Н. основание чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за правната помощ, с оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът определя размер на юрисконсултското възнаграждение – 80.00 лв., платимо от касационния жалбоподател в полза на ОДМВР – Перник.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на А. съд – Перник.

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В С. Решение № 149 от 10.04.2024 г., постановено по АНД № 1981 по описа за 2023 г. на Районен съд – Перник.

ОСЪЖДА Д. В. П., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], ***** да заплати в полза на Областна дирекция на министерството на вътрешните работи – Перник, с административен адрес [населено място], [улица], сума в размер на 80.00 лв. (осемдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.