РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Русе, 04.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VI състав, в публично заседание на осемнадесети май през
две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА и с
участието на прокурора ПЛАМЕН ПЕТКОВ като
разгледа докладваното от съдия Димитрова
адм.дело № 105 по описа за 2021 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), във
връзка с чл. 203 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).
Настоящето производство е образувано след
отмяна на решение № 61/19.11.2019 г., постановено от
Административния съд - Русе по адм. д. № 144/2019 година. Посоченото решение е
отменено с Решение № 1610 от 9.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3549/2020 г., III
о., и делото е върнато за ново разглеждане, поради допуснати от съда съществени
съдопроизводствени нарушения, довели до липсата на мотиви по съществени за
спора обстоятелства.
Ищецът Е.Г.Н. *** е предявил иск против Българска
Народна Банка (БНБ), гр. София, за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди в размер на 2 000 лева,
представляваща част от сумата 323 658,77 лв., представляваща разлика между
вложените от ищеца суми в Корпоративна търговска банка (КТБ) и изплатения му
гарантиран депозит, както и изплатената му сума в производството по
несъстоятелността на банката.
Твърди се, че вредите са вследствие на неправомерни
действия на БНБ, изразяващи се в нарушаване на приложими с директен ефект
правни норми от Общностното право или алтернативно от неправомерно бездействие
на БНБ, изразяващо се в неизпълнение на вменени й със закон функции по
осъществяване на ефективен надзор.
Ищецът твърди, че е вложител в КТБ към
20.06.2014 г. – датата на която, с Решение № 73/20.06.2014 г. на УС на БНБ КТБ
е поставена под специален надзор. На 04.12.2014 г. Фондът за гарантиране на
влоговете в банките (ФГВБ) му изплатил сумата от 196 000 лв.,
представляваща гарантирания размер на сумите по влога му (включваща главница и лихви), а за остатъка от сумата по депозита му е
включен в списъка на кредиторите на банката с признато вземане в производството
по несъстоятелност на КТБ.
Според ищеца ответника БНБ с действията си е нарушил чл. 17 и чл.54 от Хартата за основните права
на Европейския съюз като това нарушение е пряк резултат от извършена
злоупотреба с права, т.е. нарушение на чл. 4 от Хартата на основните прана на
ЕС. Твърди се още, че ответникът с действията си е нарушил чл. 120 от Договора
за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) и чл. 24 от Регламент (ЕС) №
575/2013 на Европейския парламент и на Съвета. Наведени са и доводи за
нарушаване на чл. 63-65 от ДФЕС.
С
оглед на твърденията в исковата молба и изисканите уточнения, се твърди от фактическа страна, че действията на
ответната страна, които са нарушение на чл. 17 и чл.54 от Хартата за основните
права на Европейския съюз се изразяват в
това, че БНБ е приложила с ретроактивно действие административни мерки,
изразяващи се в изменение на възприети правила и методики за обезценка и
отнемане със задна дата с решение от 06.11.2014г.на вече издадено със Заповед №
БНБ-43011/28.03.2014 г. на подуправителя на БНБ разрешение за включване в
капитала на КТБ от втори ред сума в размер на 35 млн. евро под формата на
подчинен срочен дълг, като така БНБ завършва системно провеждана политика на
поставяне на КТБ в условията на фалит и като при издаване на Заповед № БНБ-43011/28.03.2014 г. на
подуправителя на БНБ е налице неоказан достатъчен контрол . Твърди се от
фактическа страна, че решението за отнемане на лиценза на търговската банка КТБ
е било взето в резултат на административен подход-указанията в решение от
31.07.2014г за обезценка на кредитните експозиции, насочен към изменение със задна
дата на правилата и процедурите на КТБ за определяне на обезценките на
кредитните експозиции, по който начин се засягат правата и интересите на
клиентите на банката; приетата методика предвижда отчитане на бъдещи загуби в
кредитния портфейл, в противоречие с МСС 39; неправилно е приета датата, към
която се извършва обезценката; както и че решението от 06.11.2014г. за отнемане
на лиценза на КТБ е взето въз основа на доклад, който не съответства на
международните одиторски стандарти, което съставлавало действия в нарушение и
на чл. 120 от Договора за функциониране на ЕС вр. чл. 3 от Договора за Европейския съюз, както и чл. 24 от Регламент /ЕС/ № 575/2013 г. на Европейския
парламент и на Съвета от 26.06.2013 г. относно пруденциалните изисквания за
кредитните институции и инвестиционните посредници.
Действия
в нарушение на чл.63-65 ДФЕС съставлявали мерките за надзор спрямо КТБ като
неопровдани и непропорционални на състоянието на банката към 20.06.2014г., като
мерките не били насочени към оздравяване на банката, която се нуждаела само от
ликвидна подкрепа и чрез предприетата спрямо КТБ най-тежка, непропорционална форма на
специален надзор, като е отнета и възможността на длъжниците да погасяват
своите задължения към търговската банка, както и на свободния достъп на
вложителите до техните влогове. Твърди се, че в рамките на разрешената държавна
помощ от ЕК на 30.06.2014г. в размер на
3,3 милиарда лева за подкрепа ликвидността на българските банки по предложена
от България схема е оказана помощ на ПИБ ,а не на КТБ, въпреки ,че в този
момент КТБ и в периода 20.06.2014-06.11.2014г. е имала нужда само от ликвидна
подкрепа , като неправомерните действия
са извършени още на 20.06.2014 с поставянето на КТБ под особен надзор и са
продължили до отнемането на лиценза на 06.11.2014г.
Ищецът твърди ,че действията на квесторите
и на БНБ не са насочени към оздравяване на банката, тъй като се подбуждали
практики на прехвърляне на парични вземания по депозитни сметки на стойности
над 100000 евро, депозантите са провокирани да търсят незабавна ликвидация на
риска с цената на неразумен и отявлено спекулативен грабителски дискаунт в
полза на носителите на големи кредитни задължения към КТБ; заобикаляни са реда
и условията за реализиране правата на депозантите за стойностите над 100000 лв;
посредством счетоводни трикове и наложена схема на стойностно прихващане по
кредитните задължения с цедираните вземания по негарантираните депозити е
постигната декапитализация на активи на КТБ за около или над 1, 1 млрд. лева,
представляващи стойността, на която възлизат регистрираните от квесторите
прихващания в периода 20.06.2014 г. – 04.11.2014 г.; като по този начин БНБ
неоправдано и непропорционално е наложила рестрикции на свободното движение на
капитали, отнемайки свободния достъп на всички вложители,вкл.и на ищеца до
спестяванията.
В условията на алтернативност се сочи, че
БНБ е бездействала при упражняване на вменените й по силата на чл.2, ал. 6 от
Закона за Българската народна банка (ЗБНБ) надзорни правомощия, изразяващо се в
упражняване на неефективен и неефикасен банков надзор, констатирано в Одитен
доклад за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2014г. на Сметната палата, на който
се позовава. Ищецът твърди, че осъществяваният от БНБ банков надзор не е
ефективен и ефикасен, поради липса на механизъм за взаимодействие и
координация, концентриране на правомощия и отговорност в подуправителя на
управление "Банков надзор, неангажираност на УС и на управителя на БНБ с
надзорния процес, недостатъчна координация и отчетност, липса на подробна
регламентация на контролните правомощия на главния директор на управление
"Банков надзор", възможност за неформални мерки за въздействие, в
противоречие със ЗКИ, липса на стратегия за осъществяване на надзорна дейност,
липса на изградена система за управление на рисковете от нередности и измами.
Тези действия, респективно бездействия
според ищеца са причина за кризата в КТБ и изпадането й в неплатежоспособност,
съответно отнемане на лиценза и обявяване в несъстоятелност, което е довело и
до невъзможност ищецът да използва паричните суми по депозита си - първоначално
изцяло поради поставяне на КТБ под специален надзор и ограничаване на всички
банкови операции, а по настоящем поради обявяването на КТБ в несъстоятелност и
липсата на реални възможности тази сума да бъде възстановена в неговия
патримониум.
Причинната връзка между претендираните
вреди и действията/бездействията на БНБ се обосновава с качеството на
надзорните мерки, които имали за резултат влошаване положението на КТБ и
постигане критериите по ЗКИ за отнемане на лиценза й, като банковия надзор не е
бил достатъчно ефективен за поддържане стабилността на банковата система и за
защита интересите на вложителите поради невъзможността своевременно да установи
проблемите в кредитните институции и да предприеме адекватни мерки за
преодоляването ми.
Пред
съда процесуалния представител на ищеца поддържа предявения иск. Прави
изявление за изплатени суми в производството по несъстоятелност без да ги
конкретизира.С оглед дадените от съда указания се позовава на съобщение за
медиите от 30.06.2014г, с което ЕК одобрява предложената схема за подкрепа на
ликвидността ,като с предоставената кредитна линияя в размер на 3,3 млрд.лева,
БНБ не е предприела необходимите действия за оказване на ликвидна подкрепа на
КТБ, към която момент банката не е неплатежоспособна и към този момент КТБ е
била член на схемата за гарантиране на депозити, като твърди, че цялата
изложена съвкупност от действия и бездействия на БНБ е причина за отнемане на
лиценза на КТБ. Сочи, че по отношение на непропорционалността на мерките се
позовава на доклада на Сметната палата. Оспорва твърдението на ответната
страна, че лиценза не е отнет на база доклад, изготвен от "Ърнст едн Янг
Одит" ООД, "Делойт България" ООД и "Афа" ООД от
20.10.2014 г., ,изискан и представен от ответника, а се дължи само въз основа
на решение № 138/06.11.2014г. на УС на БНБ.
Иска
се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
претендираното обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 2000лв. Не
се претендира присъждане на разноски в
това производство, прави се възражение за прекомерност на претендираните
разноски от ответната страна.
Ответната страна, чрез процесуален
представител, оспорва предявеният иск като неоснователен. Счита, че не са налице както
незаконосъобразни действия, така и бездействие от страна на БНБ в нарушение на
европейски и международни норми. Оспорва се наличието на предпоставките по чл.1
ал.1 ЗОДОВвр.чл.203 АПК. Твърди се ,че не е налице административна дейност от
страна на БНБ спрямо ищеца. Сочи, че ищецът не е доказал фактическия състав на
отговорността по чл.1 ал.1 ЗОДОВ, като действията на БНБ са правни, а не
фактически такива, като сочените нарушени общностни норми уреждат задължения за
държавите, а не пораждат конкретни задължения за БНБ. Твърди ,че Решението
79/25.06.2014г на УС на БНБ за поставяне на КТБ под специален надзор и
изключение от забраната за спиране на плащанията чрез привеждане по сметка на
ФГВБ се дължи на защита на обществения интерес. Акцентира, че отнемането на лиценза на КТБ не
е въз основа на докладите за цялостната оценка на активите на КТБ, изготвен от
одиторските дружества, а е въз основа на констатации ,че собствения капитал на
КТБ е с отрицателна величина превид представени от КТБ отчети и въз основа на
констатации на екип инспектора от управление“Банков надзор“ на БНБ. Освен това са наведени и възражения, че в
конкретния случай не е налице накърнено право на собственост на ищеца,
респективно претърпяна от него вреда, предвид факта, че за целия период и до
момента той е имал и има вземане към
банката, което нито се е погасило, нито е намаляло, напротив било е и
олихвявано до датата на отнемане на лиценза на банката и е било удовлетворявано
в производството по несъстоятелност. Липсата на вредоносен резултата за ищеца е
аргументирана и с твърдение от страна на ответника, че претендираната сума
представлява вземане на ищеца, редът за чието удовлетворяване е уреден в чл. 94
от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН).Позовава се на Решение по дело
С-501/18г на СЕС. Въз основа на всички изложени доводи от ответната страна за неоснователност на исковата претенция се иска
същата да бъде отхвърлена изцяло. Претендират се разноски, съгласно представен
списък по чл. 80 от ГПК.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе
дава заключение за неоснователност на предявеният иск.
При преценка на събраните доказателства,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На дата 01.02.2007 г. между ищеца и „КТБ“
АД е сключен договор за преференциален безсрочен депозит № 21455 към рамковия
договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка ***
„Преференциален безсрочен депозит“. Според условията на анекса, депозантът се
задължавал да пподдържа постоянно по депозитната сметка минимален неснижаем
остатък в размер на 1500 валутни единици. Предвидено е върху сумите по
съответните банкови сметки да се начислява лихва с текущ годишен лихвен процент
в размерите съгласно Скалата за стандартните лихвени проценти.
На 08.05.2008 г. ищецът е сключил с „КТБ“
АД договор за безсрочен депозит „Евролев“ с валутна клауза № 35536. Договорът
имал действие от датата на подписването му и бил безсрочен, с опция за
прекратяването му по взаимно съгласие на страните. Предвидено е върху сумите по
съответните банкови сметки да се начислява лихва с текущ годишен лихвен процент
в размерите съгласно Скалата за стандартните лихвени проценти, прилагани от
банката към привлечени средства.
С Решение № 138/06.11.2014 г. (л. 93-98 от
адм.д.144/2019г.) на основание чл. 36, ал. 2, т. 2, чл. 103, ал. 1, т. 1, чл.
103, ал. 2, т. 25 и чл. 151, ал. 1, пр. 1 от ЗКИ и чл. 16, т. 15 от ЗБНБ, БНБ
отнела лиценза на КТБ, издаден с Решение на УС на БНБ № 24/21.01.1994 г.
Съгласно т. 2 и т. 3 от това решение, на основание чл. 9, ал. 1 и ал. 6 от
Закона за банковата несъстоятелност, следвало да бъдат предприети действия за
подаване на искане до компетентния съд за откриване на производство по
несъстоятелност, както и да бъде уведомен ФГВБ.
В решението са описани подробно
фактическите обстоятелства, в хронологичен порядък, довели до отнемане на
лиценза на КТБ. Основните факти, които не са спорни, намерили са широко
обществено разгласяване, и са релевантни за настоящия случай, са следните:
На 20 юни 2014 г. с писмо изх. № 4098/14 г.
директорите на "КТБ" АД уведомили БНБ, че
предвид наличните средства на банката по сметки и в брой, те няма да бъдат
достатъчни за изпълнение на задълженията на банката в най-близко време.
Направено е искане банката да бъде поставена под специален надзор. Искането
било мотивирано с предизвикана загуба на доверие, масова паника сред
вложителите и проблеми с ликвидността, което предизвиквало затруднения в
изпълнението на паричните задължения към вложителите. С писмо от същия ден
директорите на "КТБ" АД уведомили БНБ, че
към 11. 45 ч. на 20.06.2014 г. е преустановила разплащанията и всички други
банкови операции.
Във
връзка с депозираното искане незабавно с Решение № 73/20.06.2014 г. на
Управителния съвет (УС) на БНБ, на основание чл. 115, ал. 1, т. 2 и 3, чл. 116, ал. 1, ал. 2, т. 2, 3, 6 и 7, във връзка с чл. 103, ал. 2, т. 24 от Закона за
кредитните институции (ЗКИ), КТБ била поставена под специален надзор, поради опасност
от неплатежоспособност, за срок от три месеца. Със същото решение са назначени
квестори, спряно е изпълнението на всички задължения на КТБ, ограничена е
дейността й, членовете на управителния и надзорния й съвет са отстранени от
длъжност, и акционерите, притежаващи повече от 10 на сто от акциите, са лишени
от право на глас. Указано е на квесторите да осигурят пълен анализ и оценка на
активите и пасивите на банковата група КТБ („КТБ“ АД и ТБ "Виктория"
ЕАД) от независим външен одитор. В тази връзка е възложена частична проверка на
активите на КТБ, която се отнасяла главно до кредитния и инвестиционния
портфейл, и имала за цел да даде оценка за състоянието и качеството им, както и
ограничен анализ на пасивите на банката. При проверката било установено, че за
определена категория кредитополучатели (по кредити с общ размер 3,5 млрд. лв.
от общ кредитен портфейл в размер на 5,4 млрд. лв.) липсва съществена
информация за финансовото им състояние и/или целевото усвояване на кредита.
Установени са съществени индикации за кредитен риск като това би могло да
доведе до съществени обезценки, размера на които не е коментиран от одиторите поради
недостатъчна информация.
С писмо изх.№ БНБ-79276/25.06.2014г,
изготвено въз основа на Решение № 79 от 25.06.2014г. на УС на БНБ , е разрешено
като изключение от наложената забрана за спиране на плащанията , КТБ да преведе
по сметка на ФГВБ средства с произход ценни книжа, собственост на фонда,
падежирани след поставянето на КТБ под специален надзор. Мотивите са изложени в
представена от ответника докладна записка, изискана след указанията на ВАС,
като преводът на средствата с произход плащане по държавни ценни книжа
,собственост на ФГВБ по сметка на фонда е в защита на обществения интерес.
Посочено е, че на 23.06.2014 квесторите са поискали разрешение сумата в размер
на 30 109 201 лв.,постъпили по сметка на БНБ с произход плащане по
ДЦК,собственост на ФГВБ да бъдат преведени по сметка на фонда./ л.20-25 от
настоащето производство/.
На 25.06.2014 г. на "Делойт
одит" ООД, "Ърнест енд Янг Одит" ООД и "Афа" ООД била
възложена частична проверка на активите на "КТБ" АД, която се
отнасяла главно до кредитния и инвестиционния портфейл, и имала за цел да даде
оценка за състоянието и качеството на 95, 4% от кредитния и 99, 1 % от
инвестиционния портфейл на КТБ, както и ограничен анализ на пасивите на
банката. При проверката било установено, че за определена категория
кредитополучатели /по кредити с общ размер 3, 5 млрд. лв. от общ кредитен
портфейл в размер на 5, 4 млрд. лв. / липсва съществена информация за
финансовото им състояние и/или целевото усвояване на кредита. Установени са
съществени индикации за кредитен риск относно възстановимостта на кредитни
експозиции в тази категория, което би могло да доведе до съществени обезценки,
но поради недостатъчна информация одиторите не са коментирали размера на
необходимите допълнителни обезценки.
По съдържанието на доклада не се спори. Същият
е изискан и представен от ответната страна в изпълнение на указанията на ВАС,
предоставена е възможност на ищеца да вземе становище, при което той не се
противопоставя за приемането му. Ответната страна с молба вх.№
1669/26.04.2021г. сочи ,че доклада няма претенции да е „ одиторски“, както
твърди ищеца и не е основание/ единственото/ за отнемане на лиценза. При тези
обстоятелства настоящия съд е оставил без уважение искането за назначаване на
СчЕ по отношение на представения доклад.
С Решение № 82/30.06.2014 г. с цел
оптимизиране на разходите на банката по привлечените средства, на основание чл. 115, ал. 1 и ал. 2, т. 2 и 3 и чл. 116, ал. 2, т. 1, вр. чл. 103, ал. 2, т. 24 от ЗКИ и чл. 16, т. 16 от ЗБНБ, считано от 01.07.2014 г., УС на БНБ намалил лихвените проценти по депозити
на "КТБ" АД до средния им пазарен размер за банковата система по
видове и валути. Съгласно приложение към решението, лихвеният процент за
банковата система без "КТБ" АД по депозити, договорени за ползване
след предизвестие е 2, 59%.
На 25.07.2014 г., в изпълнение на чл. 121 от ЗКИ квесторите на "КТБ" АД
представили доклад за текущото състояние на банката, публикуван на страницата
на Българска народна банка – http: //bnb.
bg/bnbweb/groups/public/documents/bnbpressrelease/pr20140731a1bg. pdf. От
доклада се установява, че към 30.06.2014 г. финансовият резултат на КТБ бил
загуба, в размер на 65 283 хил. лева, при реализирана печалба към
31.05.2014 г. на стойност 14 997 хил. лева. Основен фактор за отчетената
загуба за месец юни били начислените през месеца провизии от обезценка на
кредити в размер на 95 907 хил. лв. Към 30.06.2014 г. сумата на активите
на КТБ е 6 896 212 хил. лв. и сравнено с края на месец май е със
741 352 хил. лв. (9,7%) по-малко. По-съществените промени в активите на
банката основно засягали ликвидните активи – намалявали паричните средства и
паричните наличности, ценните книжа и вземанията от банки. Съгласно доклада,
още на 20.06.2014 г. при проверка на част "други активи" в
ежедневната оборотна ведомост на банката е констатиран необичайно голям разчет
на стойност около 205 милиона в левова равностойност, като операцията била
взета на база протокол-разписка от 19.06.2014 г., според който
"Бромак" ЕООД (мажоритарен акционер в КТБ) потвърждава получаването и
задължението си към "КТБ" АД на суми в различни валути с обща левова
равностойност 205 887 хил. лева. Според същия протокол-разписка, дължимите суми
следвало да бъдат възстановени до 30.06.2014 г. За това вземане квесторите са
уведомили БНБ с докладна записка № 83229/08.07.2014
г. От доклада на квесторите се установява още, че към 30.06.2014 г. финансовият
резултат на "КТБ" АД бил загуба, в размер на 65283 хил. лева, при
реализирана печалба към 31.05.2014 г. на стойност 14997 хил. лева. Основен
фактор за отчетената загуба за месец юни били начислените през месеца провизии
от обезценка на кредити в размер на 95 907 хил. лв. Към 30.06.2014 г. сумата на
активите на "КТБ" АД е 6 896 212 хил. лв. и сравнено с края на месец
май е със 741 352 хил. лв. (9, 7%) по-малко. По-съществените промени в активите
на банката основно засягали ликвидните активи – намалявали паричните средства и
паричните наличности, ценните книжа и вземанията от банки. През м. юли 2014 г.,
на одиторите, извършили частичната проверка, била възложена цялостна оценка на
всички активи на "КТБ" АД, за срок до 20.10.2014 г., въз основа на
която да се извърши обезценка на активите и намаляване на собствения капитал
С Решение № 114/16.09.2014 г. УС на БНБ констатирал, че към момента
продължават да са налице условията и предпоставките, довели до поставяне на
"КТБ" АД под специален надзор, тъй като банката продължавала да
изпитва остър недостиг на ликвидност за възстановяване на банковата си дейност
и за изпълнение на задълженията си към депозантите и други кредитори, поради
което действието на всички мерки, наложени с Решение № 73/20.06.2014 г. на УС
на БНБ – за поставяне на банката под
специален надзор и тези по Решение № 82/30.06.2014 г. на УС на БНБ – за намаляване на лихвените проценти
по депозитите, било продължено до 20.11.2014 г. На осн. чл. 107, ал. 3 от ЗКИ, на квесторите на "КТБ" АД било
указано най-късно до 20.10.2014 г. да внесат в БНБ
цялостна оценка на активите на "КТБ" АД, а до 31.10.2014 г. да
представят в БНБ отчет за капиталовата адекватност на
"КТБ" АД на база изготвената пълна оценка на активите, след което на
база резултатите от тази оценка, да бъде взето окончателно решение относно
банката. На 20.10.2014 г. квесторите на банката внесли в БНБ докладите на "Ърнест енд Янг
Одит" ООД, "Делойт България" ООД и "Афа" ООД, като
заключението било за необходимост от обезценки на активи на "КТБ" АД
в общ размер на 4222 млн. лв. Докладите са приети с Решение № 133/21.10.2014 г.
на УС на БНБ.
На 04.11.2014 г. в изпълнение на Решение №
133/21.10.2014 г. на УС на БНБ,
квесторите на "КТБ" АД внесли в БНБ
финансовите и надзорни отчети на банката към 30.09.2014 г., въз основа на които
УС на БНБ установил отрицателна стойност на
собствения капитал на "КТБ" АД в размер на минус 3745313 хил. лв.,
определен според Регламент (ЕС) № 575/2013 г. относно
пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните
посредници, както и че банката не отговаря на капиталовите изисквания съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013 г. В последствие с
писмо от 05.11.2014 г. квесторите на банката уведомили БНБ, че след датата на поставяне на банката под
специален надзор до 31.10.2014 г. вкл., в "КТБ" АД са постъпили
уведомления за цесии на вземания, сключени между клиенти на банката, и
волеизявления за прихващане на задължения към банката с вземания към нея,
придобити по договори за цесия, но дори всички уведомления за цесии и
прихващания да бъдат осчетоводени в счетоводните регистри на банката,
финансовият резултат на "КТБ" АД към 30.09.2014 г. би останал
отрицателна величина.
УС
на БНБ като считано от 06.11.2014г. на основание чл.103 ал. 1 т.1 вр.ал.2 т.25
вр.ал.4 и чл.151 от ЗКИ вр.чл. 62 б.“а“ от Регламент /ЕС/ 575/2013г е отнел издаденото разрешение/ приложение 17
към исковата молба/ по Заповед № БНБ-43011/28.03.2014 г. на подуправителя на
БНБ за разрешение за включване в капитала на КТБ от втори ред сума в размер на
35 млн. евро под формата на подчинен срочен дълг, сключен между КТБ и „
технологичен център- Институт по микроелектроника „ АД като заемодател/л26-27
от делото/. Мотивите са свързани ,че в хода на надзорната инспекция в КТБ
извършена в периода 04.07.-14.10.2014г. е установено, че КТБ е финансирала
непряко заемодателя и цялостната вноска
от него е направена със средства, осигурени от банката, докато
условието на чл. 62 б.“а“ от Регламент 575/2013г. на Европейския парламент и Съвета
е предоставянето на заема да не е финансирано нито пряко ,нито не пряко от
банката.
Всичко
изложено до тук довело до издаване на Решение № 138/06.11.2014 г. на УС на БНБ,
с което бил отнет лиценза на „КТБ“ АД на основание чл. 36, ал. 2, т. 2, чл. 103, ал. 1, т. 1, чл. 103, ал. 2, т. 25 и чл. 151, ал. 1, пр. 1 от ЗКИ и чл. 16, т. 15 от ЗБНБ. Съгласно т. 2 и т. 3 от това решение, на
основание чл. 9, ал. 1 и ал. 6 от Закона за банковата несъстоятелност, следвало да бъдат
предприети действия за подаване на искане до компетентния съд за откриване на
производство по несъстоятелност, както и да бъде уведомен ФГВБ.
След
уведомяване на ФГВБ за отнетия лиценз на „КТБ“ АД, Управителният съвет на Фонда
с Решение № 61/18.11.2014 г. определил девет обслужващи банки за изплащане на
гарантираните влогове, както и изплащането да започне на 04.12.2014 г. Видно от
приложените по делото извлечение за движението по банковата сметка на ищеца в
КТБ на 06.11.2014 г. е разполагал със сума в размер на 460 897,57 лв.,
която включва и начислените лихви към датата на решението на БНБ за отнемане на
лиценза на КТБ. Не се спори между страните, че на 04.12.2014 г. на ищеца е
изплатена сумата от 196 000 лв. от ФГВБ.
Не е спорно служебно установеното при
предходното разглеждане на делото обстоятелство , че с Решение № 664/22.04.2015
г. на Софийски градски съд (СГС) по т.д. № 7549/2014 г., е обявена
неплатежоспособността на КТБ с начална дата 06.11.2014 г. В тази част решението
е обжалвано от БНБ и е протестирано от Софийска градска прокуратура, по
съображения, че началната дата на неплатежоспособността е 30.09.2014 г. – към
който момент въз основа на докладите и финансовите отчети е установено, че
собственият капитал на КТБ е отрицателна величина.
С
Решение № 1443/03.07.2015 г. по т. д. № 2216/2015 г., Софийският апелативен съд
е отменил Решение № 664/22.04.2015 г. на СГС в частта, относно началната дата
на неплатежоспособността, като е определил за начална дата 20.06.2014 г., по
съображения, че състоянието на неадекватност на собствения капитал на КТБ не е
настъпило към момента на отразяване на коригираните стойности в изготвените от
квесторите отчети към 30.09.2014 г., а е било факт преди този момент.
Тези обстоятелства са публични и са
оповестени в Търговския ретистър.
От представения списък на приетите от
синдика вземания на кредиторите на КТБ (л.24) е видно, че ищеца фигурира в този
списък под № 2738, кл.№90837 с признато вземане в размер на 364 897,57
лева, от които ищецът е получил сумата от 41 238,80 лв. съгласно обявената
на 02.03.2017 г. в Търговския регистър частична сметка за разпределение на
налични суми между кредиторите на КТБ АД (в несъстоятелност) с приети вземания
по чл. 69, ал. 1 от ЗБН.
При извършената от настоящия състав на
съда служебна справка в Търговския регистър, при признатото от процесуалния
представител на ищеца, че е получил и следващи суми при частичните сметки за
разпределение на налични суми между кредиторите на КТБ АД/ в несъстоятелност/,включително
и по четвъртата частична смекта, се установява получаване на сумите ,както
следва на 25.04.2017г – 40 331,23лв., на 24.08.2020г- 31 601,87лв.,
на 17.02.2021г- 18 636,34лв. под същия клиентски номер.
При така установеното от фактическа
страна, съдът приема от правна страна, следното:
По допустимостта на иска не е налице спор
в настоящето производство. В този смисъл се е произнесъл Върховният
административен съд с определение № 9234/18.06.2019 г. по адм.д.№ 5218/2019 г.,
с което е отменил определение № 17/12.03.2019 г. по адм.д.144/2019г.
Съгласно чл. 203, ал. 1 и ал. 2 от АПК /ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от
01.01.2019 г. /, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или
юридически лица от "очевидно нарушаващи правото на Европейския съюз"
актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица,
се разглеждат по реда на Глава единадесета от АПК "Производства за обезщетения",
като за неуредените въпроси за имуществената отговорност ще се прилагат
стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушаване на
правото на Европейския съюз, поради което предявената от ищцата искова молба е
допустима.
Исковата молба е предявена и срещу
надлежен ответник в производството по обезщетяване на вреди по реда на ЗОДОВ,
въпреки че БНБ не е административен орган по смисъла
на § 1, т. 1 от ДР на АПК, тя е държавен орган, а принципът за
отговорност на държавите членки е валиден във всеки случай, когато държава
членка наруши правото на ЕС, независимо от това кой е държавният орган, чието
действие или бездействие е в основата на неизпълнението на задължението.
Съгласно т. 2 от ТП № 2/2014 от 19.05.2015 г. на ОС на Гражданската колегия на
ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС, разграничителният критерий за приложимия
правен ред (ЗОДОВ или чл. 45-49 от ЗЗД) при претенции за вреди от дейност на
органи, които не са част от изпълнителната власт, е основния характер на
дейността на органа, от чиито актове, действия или бездействия са причинени
вредите. Когато вредите са причинени при или повод изпълнение на
административна дейност, компетентни са административните съдилища. БНБ е натоварена с изключителна
компетентност да регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки
в страната, с оглед поддържане стабилността на банковата система и защитата
интересите на вложителите – чл. 2, ал. 6 ЗБНБ. БНБ е
компетентният орган за упражняване на надзор върху банките по смисъла на чл. 4, пар. 1, т. 40 от Регламент (ЕС)№ 575/2013 на Европейския
парламент и на Съвета от 25.06.2013 г., а възложеното в чл. 13 и чл. 36 от ЗКИ правомощие да издава и отнема лицензи на
банки е естествено продължение на надзорната дейност върху тях. При тази своя
дейност БНБ осъществява властнически правомощия,
тъй като разполага с решаващи, регулиращи и санкциониращи функции спрямо
банките, а отношенията по повод надзора с частноправните субекти, клиенти на
тези банки, не са равнопоставени
Що
се отнася до процесуалното изискване по чл. 204
АПК, вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за предварителна отмяна на акта, от който се
претендират вреди, то в настоящия случай претенцията на ищеца е за претърпени
вреди от незаконосъобразни действия и бездействие на ответника, което се
свързва с хипотезата на чл. 204, ал. 4 АПК, според която незаконосъобразността
на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен
искът за обезщетението. В
този смисъл е и решение на СЕС по дело С-501/18
Разгледан по същество,
искът е неоснователен.
СЕС многократно е подчертавал , че увредените
частноправни субекти имат право на обезщетение при наличието на три условия, а
именно: предмет на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на
права на частноправните субекти, нарушението на нормата да е достатъчно
съществено и да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и
претърпяната от частноправните субекти вреда , като изцяло на националния съдия е предоставено да прецени дали съществува
пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната вреда. /решения по дела
C-168/15, т. 22 , С-118/08, C‑46/93 and C‑48/93т.
51-56 , С- 224/01 т.51, С-420/11 , С-429/09, С-571/16 т.92-94, С -501/18 т.113 и др/
Ищецът твърди ,че от страна на БНБ за
извършени действия и бездействия, свързани с неупражнен ефикасен контрол , които са
незаконосъобразни, тъй като противоречат на общностни и международни норми- чл.17 и чл.54 от
ХОПЕС и чл. 63-65 от ДФЕС и чл.120 от ДФЕС вр.чл.3 ДЕС, като в резултат на тази
незаконосъобразна съвкупност се е стигнало до фалита на КТБ, а от там и до
лишаването му от част от паричните средства по влога му и съответно тяхната
трансформация в негово право на вземане от масата на несъстоятелността, като
твърди ,че по този начин е бил лишен от реалното притежаване на посочените
парични средства и ,че не съществуват реални възможности тази сума да бъде
възстановена в патримониума му, с което е накърнено правото му на собственост,
прокламирано в ХОПЕС
Настоящата инстанция изпълнявайки указания
на ВАС и при изискване на уточнения в исковата молба, указвайки допълнително доказателствената тежест и
приемайки нови доказателства, представени от ответника, за да отговори в
пълнота на ищеца има предвид следното :
Не е спорно , че на 20 юни 2014 г.
представителите на КТБ, т.е по инициатива на банката, е внесено искане,
мотивирано с предизвикана загуба на доверие, масова паника сред вложителите и
проблеми с ликвидността, както и преустановяване разплащанията и всички банкови
операции, поради което незабавно на същия ден / 20.06.2014 г./ с влязло в сила решение №
73 на УС на БНБ , КТБ е поставена под особен надзор ,
както и че на 06.11.2014 г. БНБ
отнема лиценза на КТБ с Решение № 138/06.11.2014г, като до тази дата от страна
на БНБ са извършени редица действия, видно от
данните по делото.
Безспорно е ,че с Решение № 1443/03.07.2015 г. по т. д. № 2216/2015 г.,
Софийският апелативен съд е отменил Решение № 664/22.04.2015 г. на СГС в
частта, относно началната дата на
неплатежоспособността, като е определил за начална дата 20.06.2014 г., по
съображения, че състоянието на неадекватност на собствения капитал на КТБ не е
настъпило към момента на отразяване на коригираните стойности в изготвените от
квесторите отчети към 30.09.2014 г., а е било факт преди този момент.
При тези факти и видно от посоченото решение
на Софийски Апелативен съд относно датата на неплатежеспособността, е
неотносимо твърдението на ищеца, че действията на квесторите на КТБ, назначени
от БНБ по приемане на методика/ правен акт/, съгласно която обезценката на
активи на КТБ отчита бъдещи загуби в кредитния портфейл на банката и неправилно
определена дата, към която следва да се извърши тази обезценка, има връзка с
претенцията към ответната страна.
Не
е спорно, че ищеца
фигурира в този списък под № 2738 с признато вземане в размер на 364 897, 57
лева, като и че на 04.12.2014 г. ФГВ започва изплащане на същите, като гарантирания
депозит е от 196 000 лева., а считано от 02.03.2017г. до приключване на устните
състезания 18.05.2021г. в производството по несъстоятелност са изплащани суми
над гарантирания депозит, които ищецът признава/ последно такива са изплатени
на 17.02.2021г./
Съдът счита ,че с оглед претенцията за
вреда в размер на 2000лв, частично представляваща разлика между вложените от
ищеца суми в КТБ и изплатения му гарантиран депозит, както и изплатената му
сума в производството по несъстоятелността на банката, следва да се разглежда с
оглед на тълкуването в решението по дело С-501/18 от 25.03.2021г на СЕС
т.125-126 и цитираната в решението практика, т.е възможност за предяваване на
иск за отговорност за нарушено съюзно право, основаващ се на настъпването на
непосредствено предстоящи и предвидими с достатъчна степен на сигурност щети,
дори ако точния размер на увреждането все още не може да бъде изчислен, като не
е налице изискване вредата да е причинена умишлено от съответния национален
орган, но и да не води до неоснователно обогатяване.
С оглед на фактите, по които не е формиран
спор и с оглед на изложеното в исковата молба и изисканите уточнения, не е
налице първия елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразно фактическо действие
или бездействие, което да бъде установено в исковото производство.
Незаконосъобразни действия или бездействия по см. на чл. 203, ал. 1 АПК са единствено фактическите такива т. е
неизвършване на определено фактическо действие, а не неизвършване на правни
действия, както е в случая. Незаконосъобразни действия/бездействия по см. на чл. 204, ал. 4 АПК са налице при неизвършване на фактически,
но не и на правни действия. Независимо, че съгласно т114 -116 от решението по дело С-
501/18 на СЕС и т.121-121 от решение по дело С-571/16, правото на ЕС не допуска
поставянето в националното право на допълнителни условия за ангажиране на отговорността
на държавата, което да прави прекомерно трудно или практически невъзможно упражняването
на правата на частнопровните субекти, следва все пак да се имат предвид
принципите в основата на националната правна система, както и принципите за
гарантиране на правото на защита,принципа на правна сигурност и правилното
протичане на процеса/ т.117-120/, поради което не е разумно поставянето на
условие предварителната отмяна на
действие или бездействие. Видно от т.127 на решението по дело С-501/18
на СЕС,се допуска национална правна уредба , която обвързва правото на
частноправни субекти да получат обезщетение за вреди от нарушаване на правото
на ЕС с предварителната отмяна на административно действие или бездействие, от
което е настъпила вредата, стига тази отмяна, макар да се изисква за сходни
искове, основани на нарушение на националното право , да не е на практика силно
ограничена или изключена.
Ищецът
твърди ,че от страна на БНБ за извършени незаконосъобразни действия чрез:
Заповед №
БНБ-43011/28.03.2014 г. на подуправителя на БНБ за разрешение за включване в
капитала на КТБ от втори ред сума в размер на 35 млн. евро под формата на
подчинен срочен дълг, сключен между КТБ и „ технологичен център- Институт по
микроелектроника „ АД като заемодател, като считано от 06.11.2014г. на
основание чл.103 ал. 1 т.1 вр.ал.2 т.25 вр.ал.4 и чл.151 от ЗКИ вр.чл. 62 б.“а“
от Регламент /ЕС/ 575/2013г . УС на БНБ е отнел издаденото разрешение/
приложение 17 към исковата молба/. Мотивите са свързани ,че в хода на
надзорната инспекция в КТБ извършена в периода 04.07.-14.10.2014г. е
установено, че КТБ е финансирала непряко заемодателя и цялостната вноска от него е направена със средства, осигурени от
банката, докато условието на чл. 62 б.“а“ от Регламент 575/2013г. на Европейския парламент и Съвета
е предоставянето на заема да не е финансирано нито пряко ,нито не пряко от
банката. Според ищеца решението за отмяна на даденото разрешение за увеличаване
на капитала е с реотроактивно действие и е в резултат на системно провеждана
политика ,в която БНБ участва, за поставяне на КТБ в условията на фалит, тъй
като се преуреждат отношенията капитал-правна публика и се засягат принципите
на предвидимост и разумност на участниците в икономическите отношения с КТБ
В уточнението си в с.з. процесуалния
представител на ищеца сочи, че по отношение на издаденото от подуправителя
разрешение на КТБ за включване в капитала на КТБ от втори ред сума в размер на
35 млн. евро под формата на подчинен срочен дълг, сключен между КТБ и „
технологичен център- Институт по микроелектроника „ АД като заемодател към
датата на разрешението, БНБ не е упражнила достатъчен контрол и даденото
положително разрешение не е в резултат на задълочена проверка за липсата на
отрицателни предпоставки по чл.62 б.“а“
от Регламент 575/2013г, макар ,че в Заповед
№ БНБ-43011/28.03.2014 г. на подуправителя на БНБ е отразено противното, но не
сочи твърдения или доказателства за връзката между отнетото разрешение и
изпадането на КТБ в неплатежеспособност и следващите се от това факти.
В случая ищецът не е разполагал с
възможност да атакува правни актове на БНБ, на които основава исковата си молба
Посочените от ищеца правни актове изискват правни действия, като в случая
ищецът не твърди, че БНБ с оглед на правомощията си по чл.103 ЗКИ в редакцията
от ДВ бр.27 /25.03.2014г. е следвало да предприеме други правни действия по
отношение на разрешението на подуправителя на БНБ за включване в капитала на КТБ от втори ред
сума в размер на 35 млн. евро под формата на подчинен срочен дълг. Дори да се
приеме, че при издаване на Заповед №
БНБ-43011/28.03.2014 г. на подуправителя на БНБ, подсъдим по делото в СпНС, не
е упражнен достатъчен контрол и проверка за липса на пречки за това разрешение,
то това е свързано с действията на самата КТБ в разрез с разпоредбите на
Регламент 575/2013 , и няма отношение към отнемане на лиценза за банкова
дейност на КТБ и от това не произтича засягане на законните интереси на
вложителите, още повече ,че посочената заповед е правно действие/ а не
фактическо/ и е породила действие в кратък период от време. В тази връзка съдът
счита, че не е доказана причинната връзка с настъпилата твърдяна вреда.
Данните по делото сочат, че невъзможността
на ищеца да получи от КТБ депозираните си в тази банка парични средства
произтича от обстоятелството, че банката е неплатежоспособна, поради което
именно й е отнет лицензът и е открито производство по несъстоятелност на
банката, като твърденията са ,че с действията си БНБ е способствала за фалита
на банката. Изпадането в състояние на неплатежоспособност е свързано с начина
на управление на банката и взетите в тази връзка управленски решения.
Обстоятелството, че законодателството предвижда наличие на надзорен орган на
дейността на кредитните институции не води до извод, че неплатежоспособността
на една банкова институция произтича от друго, още по-малко от дейността на
надзорния орган, включително и с оглед твърденията за методиката. Действията на
БНБ с оглед редакцията на ЗКИ нямат за последица изпадане в неплатежоспособност
на КТБ, а са реакция на факта, че банката фактически се оказва
неплатежоспособна. Именно това се отнася и до Решение № 137 по протокол № 27 от
06.11.2014 г., с което е отнето разрешението за включване в капитала от втори
ред на КТБ на сума в размер на 35 000 000 евро, дадено със Заповед № БНБ –
43011/28.03.2014 г. Но следва да се има
предвид, че решението е от 06.11.2014 г. – денят, в който БНБ с изричен акт е
установила неплатежоспособността на КТБ и е отнела лиценза й, т. е. не може да
се твърди, че с вземане на това решение е предизвикано състоянието на
неплатежоспособност. Освен това, посоченото решение не може да се квалифицира
като действие по смисъла на ЗОДОВ, а представлява юридически акт, а не е извършено
от ответника действие.
Както бе посочено по-горе за приемането на
началната дата на неплатежеспособността от съда, са без значение действията на квесторите и приемане на
методика, съгласно която обезценката на активи на КТБ отчита бъдещи загуби в
кредитния портфейл на банката,в това число и задължителното предписание на БНБ
към квесторите на КТБ ( приложение 9 към исковата молба).
Според твърденията в исковата молба, ищецът
счита, че е настъпила вреда в размера на
част от неизплатения остатък от депозита му в КТБ, която вреда произтича от
твърдяните действия, респективно бездействия на ответника, в това число и ,че в рамките на
разрешената държавна помощ от ЕК на
30.06.2014г. в размер на 3,3 милиарда лева за подкрепа ликвидността на
българските банки по предложена от България схема е оказана помощ на ПИБ ,а не
на КТБ. Ищецът не твърди ,че именно по решение на БНБ не е оказана ликвидна
подкрепа на КТБ. Все пак както самия ищец сочи схемата за подкрепа на
ликвидността на банките е открита за всички български банки, които са
платежеспособна българска институция, нямат капиталова недостатъчност и тази
помощ се отпуска по решение на правителството/ МС/, а не от БНБ и естествено
цели стабилността на банковата система, а преди тази дата самата КТБ е
уведомила БНБ за спиране на плащанията си към клиетни поради недостиг на
ликвидни средства, т.е и сигнализирала за опастност от неплатежеспособност,
което е довело до поставяне на банката под специален надзор. Все пак следва да
се подчертае посочената в т.57 на решението по дело С -501/18 , че Директива
94/19 приложима по отношение на надзорните финкции на ответника, в случая на
неналичност на над гарантираните депозити, не се предоставят права на
вложителите, по силата на които да ангажират отговорността на държавата на
основание правото на Съюза, когато депозитите не са налични поради слаб контрол
от страна на компетентните национални органи-БНБ.
Приемането от БНБ на документ от 20.10.2014
г., изготвен от "Ърнст енд Янг Одит" ООД, "Делойт България"
ООД и "Афа" ООД е част от процедурата по приемане на решение № 138 от 06.11.2014 г. на УС на
БНБ, когато е отнет лиценза на банката, и в тази връзка отразеното в изискания
доклад , с оглед указанията на ВАС, са част и от надзорната инспекция , според
който контролните и ръководни органи на банката са прилагали порочни банкови и
бизнес практики, като са представяли неверни и подвеждащи финансови и банкови
отчети. Всъщност дори да е вярно твърдението на ищеца ,че представените от
квесторите отчети не са годно основание за отнемане на лиценза на КТБ, то
изводите на надзорната инстанция водят до изводите за наличие на основанията по
чл.36 ал.2 т.2 ЗКИ и пак да се подчертае, че не се касае за фактически
действия.Самият ответник в молбата си вх.№ 1669/26.04.2021г. признава, че докладите на „Ърнст енд Янг Одит" ООД, "Делойт
България" ООД и "Афа" ООД не са одитни по смисъла на чл.59 от
ЗНФО/ поради което и съдът не е назначил ССчЕ/, но отнемането на лиценза е в
резултат на влязло в сила решение, което в това производство съдът няма
компетентност да провери като правен акт.
Не е налице и неупражняване на банков
надзор от страна на ответника, тъй като до дата 06.11.2014 г. когато е отнет
лиценза на банката от БНБ са извършени
редица действия през целия период, видно от данните по делото. Касае се за
сложен фактически състав вкл. извършване на правни действия по установяване на
определени юридически факти, а не за извършване на фактичеси действия, чието
неизпълнение да бъде установявано в производство по реда на ЗОДОВ. Не е
налице неупражняване на ефективен и
ефикасен банков надзор от страна н БНБ в
нарушение на чл. 2, ал. 6 ЗБНБ, в каквато насока се прави възражение от
страна на ищеца. Цитираната разпоредба установява задачите на БНБ като централна банка на РБ, но не и
конкретни задължения във вр. с осъществяването на банков надзор, а съответните
разпоредби в тази връзка са разписани в ЗБНБ и ЗКИ. От данните по делото е
видно, че БНБ е предприела и извършила редица
действия в периода до отнемане на лиценза на КТБ, същата е упражнявала активно
правомощията си. В случая, за периода, в който са били спрени всички плащания,
КТБ е била поставена под действието на оздравителна мярка (специалния надзор),
която се прилага в обществен интерес и която по дефиниция дава защита на
вложителите най малко равностойна на тази, предоставяна от Директива 94/19/ЕО.
Съдът
дължи произнасяне по отношение на наложените мерки и дали те не са непропорционална и
нетърпима намеса от гледна точка на преследваните цели по Директива 2001/24,
която засяга самото съдържание на правото на собственост и по-специално непосредствения риск от
финансови загуби, на който ищецът като вложител би би изложен в случая на
обявяване на КТБ в несъстоятелност и дали други по-малко ограничителни мерки
като частично преустановяване на плащанията или частично ограничаване на
дейността на КТБ биха постигнали същите резултати:
Позовавйки се на Решение от 25.03.2021г по
дело С-501/18 на СЕС/ т.105-т.111/ и решение от 04.10.2018г по дело
С-571/16 по отношение на твърдяното
нарушение на чл.17 ,чл.54 , от Хартата и чл. 63-65 от ДФЕС и чл.120 от ДФЕС вр.чл.3 ДЕС,съдът счита:
Не е налице връзка между настъпилата
неплатежоспособност на КТБ и незаконосъобразно действие/бездействие на
ответника. Дори и да се приеме, че БНБ не
е извършвала ефективен банков надзор, то не той или липсата му са причина за
неплатежоспособността на КТБ, което е довело до невъзможност на ищеца да се
ползва от вложенията си в пълен размер. Липсва пряка причинно следствена връзка
между посочените от ищеца действия респ. бездействия. Ищецът не доказва да е
налице засягане на имуществените му права, тъй като правата му върху паричната
сума по депозита му над гарантирания размер не са му отнети по никакъв начин и
не е лишен от тях, напротив изплатена му е сума,над исканата. Също така не е
спорно, че към момента на предявяване на иска и към настоящия момент ищецът
участва с вземането си в законоустановена процедура по банкова несъстоятелност
и продължава да бъде кредитор към банката за вземането си по банковата сметка в
КТБ, като фигурира в списъка на кретидорите на КТБ с приети вземания и получава
суми от разпределението. Фактът, че поради изплащането на това вземане по
специалния ред на ЗБН в производство по несъстоятелност на банката, ищецът не
разполага със средствата си в пълен обем към настоящия момент, не означава, че
с размера на неговото вземане за него е настъпила вреда и същата следва да се
установи и присъди в производство по ЗОДОВ. Начинът на удовлетворяване на
кредиторите в производство по несъстоятелност въобще и в частност при
несъстоятелност на банката е законово регламентиран и в него не участва БНБ, поради което не би могла да отговаря
за това кога, как и колко от вземането на кредиторите ще бъде изплатено. По
делото липсват данни тази оздравителна мярка да е приложена недобросъвестно. В
момента, в който е констатирала, че оздравителната мярка е неуспешна, БНБ е отнела лиценза на КТБ и по този
начин е дала ход на процедурата по изплащане на депозитите. Освен това, за
целия период, в който плащанията са били спрени, депозитите са олихвявани.
Действията на БНБ нямат за последица изпадане в
неплатежоспособност на КТБ, а са реакция на факта, че банката фактически се
оказва неплатежоспособна. Предвид на изложеното не е налице какъвто и да е акт,
действие или бездействие на БНБ,
което представлява нарушение на чл. 17 от Хартата на основните права на ЕС, в каквато насока се
прави възражение от ищеца.
Не се споделя и възражението, че
приложените от БНБ мерки по време на наложения на КТБ
специален надзор са в нарушение на чл. 63-65 от ДФЕС, както и на чл. 120 ДФЕС, с оглед на изложеното. Мерките са
наложени на КТБ от 20.06.2014 г., когато банката е поставена под специален
надзор. Към тази дата обаче КТБ вече е била неплатежоспособна, както е прието с
Решение № 1443/03.07.2015 г. по т. д. № 2216/2015 г., Софийският апелативен
съд, определил като начална дата на неплатежоспособността именно 20.06.2014 г. временното
преустановяване на плащанията има за цел да възстанови или запази финансовото
състоние на институцията в какъвто смисъл е и решение 79/25.06.2016г на УС на
БНБ и писмо изх.№ БНБ-79276/25.06.2014г, представавено от ответната страна и са
в защита на обществения интерес. Както посочва СЕС в т. 107-108 на решение по дело С- 501/18 правото на
собственост гарантирано в чл.17 от Хартата не е абсолютно и може да бъде
предмет на ограничения в съответствие на чл.52 и в случая е спазен принципа на
пропорционалност и тези мерки отговарят на признатата от съюза цел в общ
интерес и защита на банковата и финансова стабилност. Спиранията на плащанията,
в това число невъзможността на ищеца да ползва ,респ.изтегли вложенията си, са
с цел да се предотврати опастност неплатежеспособността на КТБ да се разпростре
бързо и към други банки не само в страната , а и в държавите –членки и да се
предотврати опасност от отрицателно въздействие спрямо икономиката в цялост. В
случая частичното ограничаване на дейността на КТБ или частичното
преустановяване на плащанията/ като друга възможна мярка/ би имала от една
страна дискриминационен ефект, а от друга с оглед цялостната ситуация не би
постигнала запазването или възстановяването на финансовото състояние на КТБ.
Все пак в случая при поведението на КТБ от 20.06.2014г . частичното
преустановяване на плащанията или частичното ограничаване на дейността й , при
заявена проблемост
с ликвидността и затруднения в изпълнението на паричните задължения към
вложителите, както и преустановяване на разплащанията и всички банкови операции
,не би имало същия ефект, напротив би довело до непосредствен риск от повече
финансови загуби.
На следващо място, ищецът твърди, че
приложените от БНБ мерки по време на наложения на КТБ специален надзор са в
нарушение на чл. 63-65 от ДФЕС. Съдът намира, че и по отношение на тези
мерки са релевантни изложените до тук доводи. Мерките са наложени на КТБ от
20.06.2014 г., когато банката е поставена под специален надзор. Към тази дата
обаче КТБ вече е била неплатежоспособна, както е прието с Решение №
1443/03.07.2015 г. по т. д. № 2216/2015 г., Софийският апелативен съд,
определил като начална дата на неплатежоспособността именно 20.06.2014 г.
Идентични изводи за липса на връзка между
настъпилата неплатежоспособност на КТБ и незаконосъобразно бездействие на
ответника, могат да се направят и по отношение на твърденията на ищцата, че
ответникът не е упражнил правилно или ефективно възложеният му банков надзор.
Дори и да се приеме, че БНБ не е извършвала ефективен банков надзор, като в
тази насока са налице индиции, то не той или липсата на банков надзор са
причина за неплатежоспособността на КТБ, която е довело до невъзможност за ищцата
да се ползва от вложенията си в пълен размер.
Всичко изложено до тук сочи, че
твърденията на ищцеца за това, че претендираните вреди са настъпили от
посочените от него незаконосъобразни действия или бездействия на ответника са
неоснователни. Липсва пряка причинно-следствена връзка между посочените действия,
респ. бездействия на ответника (независимо дали те са законосъобразни или не) и
вредите, чието обезщетяване се търси в настоящото производство.
Това е достатъчно основание за отхвърляне на
иска като неоснователен. Независимо от това, следва да се посочи още, че от
страна на ищеца не е доказано наличието
на претърпени имуществени вреди, така както изисква в решението си СЕС по дело
С- 501/18 . Такива ще са налице, ако се докаже намаляване на имуществото на
ищцата, чрез намаляване на активите или увеличаване на пасивите (задълженията).
В конкретния случай не се установява такова намаление, тъй като е налице
вземане от КТБ в размера на остатъка от депозита на ищеца над изплатения гарантиран размер, по което вземане, както
самия процесуален представител на ищеца/ а и при извършената служебна проверка
се установява/, се извършва плащане. Фактът, че поради изплащането на това
вземане по специалния ред на ЗБН в производство по несъстоятелност на банката,
ищцеца не е разполагал със средствата си, не означава, че с размера на нейговото
вземане за него е настъпила вреда. Начинът на удовлетворяване на кредиторите в
производство по несъстоятелност въобще и в частност при несъстоятелност на
банка е законово регламентиран и в него не участва БНБ, поради което не би
могла да отговаря за това кога, как и колко от вземането на кредиторите на
банката ще бъде изплатено. Липсва безспорно установено настъпване на вреда в
претендирания от ищеца размер и на пряка връзка между евентуална такава вреда и
твърдяните от ищеца неправомерни действия, респективно бездействия на
ответника, поради което предявения частичен иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
По разноските:
В хода на делото по същество е направено
искане от ответната страна за присъждане на разноски като е представен списък
на разноските, включващ сумата от 840 лв.- адвокатско възнаграждение при
разглеждане на адм.д. 144/2019г по описа на АдмС-Русе, 840 лв адвокатско
възнаграждение при разглеждане на адм.д.3549/2020г по описа на ВАС и 440
лв.адвокатско възнаграждение при разглеждане на настоящето производство или
общо в размер на 2 124лв съгласно приложен списък., като са приложени
надлежни доказателства за договарянето и заплащането на посочената сума.
Съгласно чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ при отхвърляне на иска разноските по
производството се заплащат от ищеца. По същия начин, задължен за разноските по
производството е ищецът и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска
изцяло. Съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ при уважаване на иска ответникът е
задължен да заплати внесената държавна такса, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако ищецът е имал такъв, съразмерно уважената
част на иска.
Видно от съдържанието на двете разпоредби
законодателят е направил изрично разграничение на обхвата на задължението за
разноски на ищеца и на ответника при отхвърляне изцяло на иска, при оттегляне и
отказ изцяло на иска и при уважаване на иска. В първата хипотеза законодателят
е включил в обхвата на дължимите от ищеца разноски само разноските по
производството. Във втората хипотеза е включил разноските по производството,
таксите и възнаграждението за един адвокат, ако ищецът е имал такъв. Под
разноски в съдебното производство законодателят, с оглед на съдържанието на
основната разпоредба - чл. 78, ал. 1 ГПК, разбира разноски за такси, разноски по
производството и възнаграждението на един адвокат. Разноските за такси са за
държавните такси, дължими на основание чл. 4, б. "а" и "о" от Закона за
държавните такси (ЗДТ) във вр. с чл. 73, ал. 3 ГПК и чл. 9а, ал. 2 ЗОДОВ и определени по размер в Тарифа № 1 към Закона
за държавните такси, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и
Министерството на правосъдието и Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, както и за други
дължими такси (например таксата на основание чл. 9, ал. 2 от Закона за Държавен вестник). Разноските по
производството включват разноски, извършени от страната, във връзка с
определени процесуални действия - депозит за призоваване на свидетел,
възнаграждение за вещо лице, разходи за извършване на оглед. Възнаграждението
за един адвокат представлява платеното възнаграждение на ползвания от страната
адвокат.
На основание чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ, в редакцията им
преди влизане в сила на ЗИДЗОДОВ (ДВ бр. 94/2019 г.) и § 6 от ПЗР на ЗИДЗОДОВ (ДВ бр. 94/2019
г.), доколкото делото е образувано на 06.12.2017 г., на ответника не се дължи
присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение. Това прави искането на
ответника за присъждане на направените по делото разноски, представляващи
възнаграждението на един адвокат, неоснователно.
Водим от горното, Русенският
административен съд, VІ състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения частичен иск от Е.Г. Н., ЕГН **********,***, срещу Българска
народна банка, гр.София, предявен по реда на чл.1 от ЗОДОВ вр. чл.203 от АПК за
присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от неправомерни действия
и бездействия на БНБ, в размер на 2 000
лева, представляваща част от сумата от 323 658,77 лева, представляваща
разлика между размера на вложенията на ищеца в Корпоративна търговска банка
(КТБ) и изплатения му гарантиран депозит, както и изплатената му сума в
производството по несъстоятелността на банката.
ОТХВЪРЛЯ искането на Българска народна банка, гр.София за присъждане на разноски за
процесуално представителство по делото – възнаграждение за адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: