РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 835
гр. Пловдив, 30.04.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІІ състав в
открито заседание на дванадесети декември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ
ПАСКОВ
при секретаря Стефка
Костадинова, като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИ
ПАСКОВ административно дело № 3013 по описа за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на ДКЦ
„СВЕТИ ГЕОРГИ” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя доц. д-р С.Б.Ц.-Т.,
против Заповед за налагане на санкции № 29-04-16-396/18.09.2019 г., издадена от
директора на РЗОК гр. Пловдив.
Според жалбоподателя нарушения
не са извършени. По отношение на нарушенията по т.1 и т.2 от заповедта, се
твърди, че на санкционираното лечебно заведение са вменени административни
нарушения без съответно нормативно покритие. По конкретно за нарушението по т.1
от заповедта, жалбоподателя посочва, че между посочената правна норма и
описаните действия в т. 1 от обжалваната заповед, възприети като
административно нарушение няма логична връзка, както и че съдържанието на
нормата, съотнесена към описанието на нарушението, не може да се установи с кои
точно свои действия амбулаторията на д-р С.А., изпълнител по пакет „Ушноносно-гьрлени болести” и в частност ДКЦ„СВЕТИ ГЕОРГИ”
ЕООД е нарушило посочения законов текст. По отношение на нарушението по т.2 от
заповедта, се твърди, че от съдържанието на нормата, съотнесена към описанието
на нарушението, не може да се установи с кои точно свои действия амбулаторията
на д-р М.С., изпълнител по пакет „Кожновенерически
болести” и в частност ДКЦ„СВЕТИ ГЕОРГИ” ЕООД е нарушило посочения законов
текст. Жалбоподателят посочва, че и в двата амбулаторни листа на пациентите,
същите са декларирали с подписа си, че към момента на прегледа не са
хоспитализирани и че лечебното заведение не е могло да узнае, че хората са
хоспитализирани в друго лечебно заведение, тьй като
не съществува свързаност в системите и възможност за проверка. Иска се отмяна
на заповедта.
В съдебно заседание,
процесуалния представител на жалбоподателя адв. Ф., поддържа жалбата. Счита, че
съставите посочени в оспорената заповед за санкции са неотносими
към извършеното нарушение.
Ответникът, чрез
процесуалния си представител юриск. А., изразява
становище за неоснователност и недоказаност на жалбата. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения са изложени в постъпила
по делото писмена защита.
Оспорения административен акт е връчен на
представител на жалбоподателя на 19.09.2019г. (видно от направеното отбелязване
на самата заповед), а жалбата е подадена на 02.10.2019г., т.е. в рамките на
предвидения за това срок и при наличието на правен интерес, поради което
жалбата се явява процесуално
ДОПУСТИМА.
Съдът намира за установено следното от фактическа
страна:
Със Заповед № РД- 13- 2017/27.08.2019 г.
директорът на РЗОК гр. Пловдив, на осн. чл.72, ал.2, ал.3, чл.73 и
чл.74 от ЗЗО, във връзка с Инструкция № РД-16-31/23.06.2016 г. на Управителя на
НЗОК, относно условията и реда за осъществяване на контрол по чл.72, ал.2,
ал.З, ал.4, ал.5, ал.6, ал.7 и ал.8 от ЗЗО и във връзка с глава двадесета на
НРД 2018 за медицински дейности и § 10
от ПЗР на НРД 2018 г. за МД и Договор № РД-НС-01-1-2/27.12.2018г. за
изменение и допълнение на Н РД 2018 за МД е разпоредил извършване на планова
тематична, самостоятелна проверка на ДКЦ ”Св. Георги” ЕООД- Пловдив, с
месторазположение на лечебното заведение: гр. Пловдив, бул. Априлов” № 15А,
ет.2 и ет.З, филиал ул.Пещерско шосе №66, ет.1 и ет.2, по изпълнение на ИД №
161343/17.05.18г. и допълнително споразумение № 2/11.02.2019г. Определил е
задачата на проверката: проверка договорен обем медицинска дейност по
изпълнение на индивидуален договор № 161343/17.05.18г. МД, с проверяван период:
действие на ИД № 161343/17.05.18г. Посочени са и лицата които да я извършат –
контрольори от РЗОК Пловдив. Заповедта е връчена на проверяваното лице на 27.08.2019 г.
Няма спор, че проверката е извършена на
27.08.2019г. в 13:30 часа, за резултатите от която бил съставен констативен
протокол (лист 19). По тема I на проверката –
проверка по изпълнение на договорен обем медицинска помощ по пакети е
констатирано следното:
1.
В амбулаторията на д-р С.А. с местоположение ***, изпълнител по пакет
„Ушно-носно-гърлени болести”, специалност „Ушно-носно-гърлени болести”, УИН
**********: на ЗОЛ М.С.В.с ЕГН ******* е извършен и отчетен консултативен
преглед с амб. л. № 365 на дата 10.07.19г. с Дг. МКБ J37.O „Хроничен ларингит”, съвпадащ по време с хоспитализационния период 05.07.-12.07.2019г. от
пролежаване на ЗОЛ по КП №P265 „Физикална терапия и рехабилитация при болести
на опорно-двигателен апарат” в МБАЛ ЦОХ ООД. Според проверяващите дейността е
извършена в нарушение на чл.155, ал.5 от НРД 2018 за МД и чл.55, ал.2, т.2 и т.3
от ЗЗО.
2. В амбулаторията на д-р М.С.с местоположение ***,
изпълнител по пакет „Кожни и венерически болести”, специалност „Кожни и
венерически болести“, УИН **********: на ЗОЛ З.М.К.с ЕГН ******* е извършен и
отчетен консултативен преглед с амб. л. №1036 на дата
22.07.19г. с Дг. МКБ L25.8 „Контактен дерматити от
други агенти, неуточнени”, съвпадащ по време с хоспитализационния
период 17.07.-24.07.2019г. от пролежаване на ЗОЛ по КП №P265 „Физикална терапия
и рехабилитация при болести на опорнодвигателен
апарат“ в МБАЛ ЦОХ ООД. Според проверяващите дейността е извършена в нарушение
на чл.155, ал.5 от НРД 2018 за МД и чл.55, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО.
По тема II на проверката - водене и
съхранение на първична медицинска документация- не са установени нарушения.
Видно от отразеното в самия протокол,
същият е връчен срещу подпис на управителя на дружеството на датата на проверката.
Срещу направените с протокола констатации в указания срок не са постъпили
възражения.
На 18.09.2019 г. Директорът на РЗОК – Пловдив
издал оспорената в настоящото производство Заповед № 29-04-16-396, с която на основание
чл.74, ал.5 от ЗЗО и чл.408, ал.1 от НРД за
МД 2018 г. и Договор №РД-НС-01-1-2/27.12.2018 г. за изменения и
допълнение на НРД 2018 за МД между НЗОК и БЛС за 2018 г. наложил на ДКЦ „СВЕТИ
ГЕОРГИ” ЕООД две санкции – финансови неустойки в размер на по 100 лева всяка по
чл.400, ал.2 от НРД 2018г. за медицински дейности, за две извършени нарушения
по чл.155, ал.5 от НРД 2018 за МД и чл.55, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО.
От страна на жалбоподателя по делото са
представени: Амбулаторен лист № 000365/10.07.2019г., издаден от д-р С.А. и
Амбулаторен лист № 001036/22.07.2019г., издаден от д-р М.С..
При така установеното от фактическа
страна, настоящият съдебен състав намира
следното от правна страна:
Обжалваната заповед е издадена от
материално и териториално компетентен орган - Директора на РЗОК гр. Пловдив, съгласно
разпоредбите на чл.74, ал.5 от ЗЗО.
Спазени са и разпоредбите на чл.72 ал.2
и ал.3 от ЗЗО, съгласно които контролът по
изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска и/или дентална помощ
се осъществява чрез проверки, извършени от длъжностни лица – служители на НЗОК,
определени със заповед на управителя на НЗОК или от оправомощено от него длъжностно
лице, и от длъжностни лица от РЗОК – контрольори, въз основа на заповед на
директора на РЗОК. В тази връзка по делото е представена Заповед №РД-13-2017/27.08.2019г.
на директора на РЗОК – Пловдив, от която се установява, че лицата извършили
проверката на лечебното заведение са надлежно овластени по смисъла на чл.72
ал.2 от ЗЗО, именно от директора на РЗОК – Пловдив.
Определените със заповедта органи на районната здравноосигурителна каса, са съставили протокол
от 27.08.2019г., въз основа на който е издадена и процесната заповед за
налагане на санкции. Възложената проверка е изцяло в обхвата
на дейностите по
чл. 73, ал.1 от ЗЗО, които контролните органи по
чл.72 ал.2 имат право
да извършват.
За пълнота следва да се отбележи, че съгласно чл.74, ал.5 от ЗЗО, когато лицето – обект на проверката, не изрази становище по ал.4 (какъвто
е и процесния случай) или изразеното от него становище не съдържа възражения по
направените от длъжностното лице по ал.3 констатации, управителят на НЗОК,
съответно – директорът на РЗОК издава заповед, с която налага санкция.
На следващо място заповедта е постановена и в
изисканата от закона писмена форма съобразно разпоредбата на чл.59 от АПК, но съдът
намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна, при следните съображения:
С процесната заповед са наложени две
санкции в размер на по 100 лева за допуснати от ДКЦ „СВЕТИ ГЕОРГИ” ЕООД нарушения,
изразяващи се в извършване и отчитане на два консултативни прегледи на ЗОЛ М.С.В.и
ЗОЛ З.М.К., съответно на дати 10.07.2019г. (с Дг. МКБ
J37.O „Хроничен ларингит”) и 22.07.2019г. ( с Дг. МКБ
L25.8 „Контактен дерматити от други агенти, неуточнени”) съвпадащи по време с хоспитализационния период съответно 05.07.-12.07.2019г. и 17.07.-24.07.2019г. от пролежаване на ЗОЛ по
КП №P265 „Физикална терапия и рехабилитация при болести на опорно-двигателен
апарат” в МБАЛ ЦОХ ООД. Нарушението е
квалифицирано от органа като такова по чл.155, ал.5 от НРД 2018 за МД и чл.55,
ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО.
В случая директорът на РЗОК е
преповторил констатациите от протокола за извършената проверка и е издал
заповедта по реда на чл.74 ал.5 от ЗЗО, но без да обоснове необходимостта от
налагане на санкция и да мотивира своето решение. Тук е мястото да се отбележи,
че за да бъде
един административен акт законосъобразен, следва да е мотивиран, да съдържа
фактически и правни основания за издаването му. Изискването за мотивиране на
акта означава, той да съдържа конкретни съображения за неговото издаване –
както фактически, така и правни. Освен конкретни, тези съображения трябва да
бъдат и напълно относими към материалното право. Мотивите са
задължителен реквизит на административния акт и съставляват изложение на
направените от административния орган разсъждения по фактите и обстоятелствата
от значение за случая – чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Неизпълнението на
изискванията, очертаващи законовият статут на административния акт,
регламентирани в разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, съставлява
основание за отмяна по аргумент на чл. 146 от АПК.
В случая административният орган се е задоволил да
приповтори дословно констатациите от констативния протокол, без да изложи
задълбочени мотиви за издаване на заповедта и налагане на санкции. Липсата на мотиви, както е в случая е
съществено процесуално нарушение, което води до отмяна на заповедта.
Отделно от изложеното, съдът намира за основателно
възражението на жалбоподателя, че не са извършени нарушения.
В оспорения акт нарушенията са
квалифицирани като такива по чл.155, ал.5 от НРД 2018 за МД и чл.55, ал.2, т.2
и т.3 от ЗЗО.
Съгласно чл.55, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО
Националните рамкови договори съдържат отделните видове медицинска помощ по чл. 45 (т.2) и условията и реда за оказване на
помощта по т. 2
(т.3). А според
чл.155 ал.5 от НРД 2018 за МД, в случай на хоспитализиране на ЗОЛ и когато това е
удостоверено с подписа му в амбулаторния лист, лекар от лечебно заведение за
СИМП, работещ в изпълнение на договор с НЗОК за оказване на СИМП не следва да
назначава и извършва в хода на хоспитализацията консултативни прегледи и
изследвания, необходими за: 1. профилактични и диспансерни прегледи по реда
на Наредба № 8 от 2016 г. и наредбата по чл.45, ал.2 от ЗЗО и
приложения № 13, приложения № 8 и № 13, и № 14; 2. основното заболяване, за
което е хоспитализирано лицето; 3. придружаващи заболявания по време на
стационарното лечение. Т.е. изисква се не само наличие на хоспитализация по
време на прегледа или изследването при лекар от ЛЗ за СИМП, но и удостоверяване
на това обстоятелство с подпис на пациента в амбулаторния лист, за да се
приложи забраната за извършване на медицински преглед или изследване.
По делото са представени Амбулаторен
лист № 000365/10.07.2019г., издаден от д-р С.А. и Амбулаторен лист №
001036/22.07.2019г., издаден от д-р М.С., за извършените и отчетени консултативни
прегледи съответно на ЗОЛ М.С.В.(с Дг. МКБ J37.O
„Хроничен ларингит”) и ЗОЛ З.М.К.(с Дг. МКБ L25.8
„Контактен дерматити от други агенти, неуточнени”), като и двата амбулаторни
листа (по утвърдения образец) са подписани от пациентите в графата
"Декларирам, че към момента на прегледа не съм хоспитализиран". Дори
в графа „Терапия“ и в двата амбулаторни листа е посочено, че с подписа си върху
амбулаторния лист пациента декларира, че в момента на прегледа не е в болнично
заведение, като в Амбулаторен лист № 001036 дори е допълнено, че и през
последните 30 дни не е бил на болнично лечение.
При липсата на други методи и средства,
посредством които лекаря от ЛЗ за СИМП би могъл да се информира дали посетилият
го пациент към момента е хоспитализиран, не следва да се вменява нарушение на
забраната за провеждане изследване, в период на болнично лечение на ЗОЛ. Обстоятелството
дали ЗОЛ е било на болнично лечение към момента на извършване на
консултативните прегледи, не може да се установи от лекаря по друг начин освен
чрез декларацията от пациента, като в случая и двамата пациенти са декларирали,
че не са хоспитализирани.
Отделно от това, следва да се посочи, че
субект на нарушението по чл.155 ал.5 от НРД 2018 за МД може да бъде лекар работещ
в ЛЗ за СИМП, но не и самото лечебно заведение към което работи лекаря, тъй
като нормата съдържа правило за поведение, което следва да се съобрази от лекаря.
Следователно визираната като нарушена разпоредба на чл.155 ал.5 от НРД 2018 за МД е неотносима
към лечебното заведение.
Изложеното обосновава извода, че
обжалваната Заповед за налагане на санкции № 29-04-16-396/18.09.2019 г.,
издадена от Директора на РЗОК – Пловдив е незаконосъобразна и като такава
следва да бъде отменена.
Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският
административен съд, ІІ отделение, ХІIІ състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на санкции №
29-04-16-396/18.09.2019 г., издадена от Директора на РЗОК гр. Пловдив.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за
неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: /П/