РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. Белоградчик , 30.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тридесети март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Антон Е. Антов
при участието на секретаря Жанета Г. Еленкова
като разгледа докладваното от Антон Е. Антов Гражданско дело №
20201310100522 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на ЗЗДН, образувано по предявена молба от А. М. Т. с
ЕГН **********, с. С., обл. В. ул. “..” № ... Иска се защита срещу акт на домашно насилие
спрямо А. Г. Т. с ЕГН **********, от гр. Б., обл. В., ул. „..” № .., бл. ., вх.., ет.., ап.. с когото
са съпрузи, извършен на 18.12.2020г., изразяващ се в психически тормоз.
Представена е декларация по чл. 9, ал.3 ЗЗДН относно това, че на 18.12.2020г. А. Г.
Т. е осъществил спрямо молителката и малолетните деца Г. А. Т. ЕГН ********** и М. Г. Т.
ЕГН ********** психически тормоз. Посочен е и е разпитан св. М. Г. П. – баща на ищцата.
Ответникът е оспорил молбата.
Отрича факта на извършено домашно насилие спрямо молителката и децата им. Посочен е и
е разпитан св. Г. А. Т. – баща на ответника.
Съдът като взе предвид изложеното в молбата и преценявайки събраните по делото
писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното от
фактическа и правна страна :
Съдът намира, че по делото не са налице доказателства, че на 18.12.2020г. в гр. Б.,
ответника е упражнил психически тормоз спрямо молителката, и техните деца Г. А. Т. и М.
Г. Т. - че в семейното жилище е заплашвал молителката, а навън пред блока – и молителката
и децата им.
Не са налице показанията на свидетели - източник на пряка доказателствена сила, които да
са очевидци на случилото се. Разпитаните по делото свидетели преразказват това, което им
1
е казано от всяка една от страните по делото и не установяват обстоятелства за осъществено
спрямо ищцата домашно насилие като очевидци. В същото време свидетелите са и
заинтересовани от изхода на делото, всеки от тях – баща на една от страните по делото.
Съгласно чл. 13, ал.3 ЗЗДН, когато няма други доказателства, съдът издава заповед за
защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал.3 от същия закон.
Декларацията по чл. 9 ЗЗДН в конкретния случай не може да бъде основание за издаване на
заповед за защита по ЗЗДН. Същата е бланкова и не съдържа никакви данни относно
твърдения акт на домашно насилие. В нея молителка е посочила единствено трите си имена,
ЕГН и адрес, трите имена, адрес и ЕГН на лицето, за което се твърди, че е извършило акт на
насилие спрямо нея, както и че същото е осъществено на 18.12.2020г. Липсват каквито и да
било конкретни факти, свързани с акта на насилие, предмет на настоящето производство и
начина му на осъществяване, съобразно наведените в сезиращата молба твърдения. В този
смисъл представената декларация не представлява годно доказателствено средство. Поради
това същата не може да послужи като достатъчно основание за издаване на заповед за
защита в полза на молителката по реда на чл. 13, ал.3 ЗЗДН. Следва да се отбележи, че
законодателят е признал правото да представи такава декларация само в полза на
пострадалото лице-молител, когато то е навършило 14 – годишна възраст или не е поставено
под ограничено запрещение. Това е така, доколкото тези лица са наказателно отговорни, а
представянето на декларация по чл. 9, ал.3 ЗЗДН е скрепено с носената от декларатора
наказателна отговорност. По своето естество, наказателната отговорност е лична, поради
което декларацията ползва единствено своя декларатор, като липсва правна възможност,
независимо от родителското си качество и представителните си функции по смисъла на чл.
28, ал.4 ГПК, молителката да декларира обстоятелства от името на малолетните си деца.
Следователно, посочената декларация изобщо не ползва малолетните деца, а
обстоятелствата, при които същите са пострадали от актове на домашно насилие, извършени
от баща им спрямо тях, следва да бъдат установени с другите допустими по ЗЗДН и ГПК
доказателствени средства. В случая, като негодно доказателствено средство, декларацията
не ползва и молителката, като не може да породи целените с представянето й последици. От
съдържанието й не могат се обосновават каквито и да било изводи за това извършен ли е акт
на насилие спрямо нея, какъв е били той, по какъв начин и при какви обстоятелства е
извършен от посочения извършител. За да бъде декларацията по чл. 9, ал.3 ЗЗДН годно
доказателствено средство същата трябва да съдържа пълно, точно и ясно описание на
процесния акт на домашно насилие (по време, начин, място на извършване, пострадало
лице, извършител и др. конкретни обстоятелства имащи отношение с твърдения акт на
насилие). Доказателствената стойност на същата произтича от декларираните под страх от
наказателна отговорност конкретни обстоятелства, инвидуализиращи еднозначно страните и
акта на домашно насилие, за който се търси защита. От процесуална гледна точка,
изискването пълна индивидуализация на страните и акта на домашно насилие и другите
значими обстоятелства, според изискването на чл. 9, ал.1, т. 1-4 ЗЗДН, в молбата очертават
обема на търсената защита и предмета на доказване по делото, а когато същите са
възпроизведени в декларация от пострадалото лице-молител, определят доказателствената й
2
стойност. В този смисъл е трайно установената съдебна практика на СГС и ОС София -
Решение № 260781/05.02.2021г. на СГС по в.гр.д. № 688/2020 г.; Решение №
4480/19.06.2012г. на СГС по в.гр.д. № 1069/2012г., Решение № 4396/14.07.2011г. на СГС по
гр.д. № 6175/2011г.; Решение № 361/23.10.2019 г. на ОС - София по в.гр.д. № 558/2019 г.
Освен това в производството по ЗЗДН декларацията по чл. 9, ал.3 от същия е достатъчно
доказателство за наличието на осъществено домашно насилие, описано в нея, но само при
липсата на други ангажирани доказателства. Безспорно разпоредбата на чл. 13, ал.3 ЗЗДН
дава възможност заповед за защита да се издаде само на база декларацията, но само и
единствено в случай, че няма други доказателства. Това е така, за да се избегне евентуалната
злоупотреба с права в производството.Именно, за да избегне това, законодателят е предвид
доказване с всички допустими по ГПК доказателствени средства, като е налице и отделно
изброяване на допустими такива за улеснение на молителите. В случая и двете страни по
спора са ангажирали други доказателства – гласни чрез разпит на свидетели. Поради това е
недопустимо заповед за защита да се издаде само на база декларацията. / в този см.
практиката на РС Видин и ОС Видин - Решение № 97/04.01.2019 г. на ОС - Видин по в. гр.
д. № 355/2018г.; Решение от 18.03.2015 г. на ОС - Видин по в.гр.д. № 45/2015 г./
На основание чл. 11, ал.3 ЗЗДН ищцата следва да заплати държавната такса за
делото в р-р на 25.00лв. и 5.00лв. – държ. такса в случай на издаване на изпълнителен лист в
полза на съда, а с оглед изхода на спора - и направените от ответника разноски в р-р на
600.00лв. - адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Оставя без уважение молбата на А. М. Т. с ЕГН **********, от с. С. обл. В., ул. “..”
№ .., за издаване заповед за защита и налагане на мерки за защита от домашно насилие,
осъществено на 18.12.2020г. от А. Г. Т. с ЕГН **********, гр. Б., обл. В., ул. „...” № ., бл. .,
вх.., ет.., ап.., като отказва да издаде заповед за защита
Осъжда А. М. Т. с ЕГН ********** да заплати по сметката на РС – Белоградчик,
държавна такса в размер на 25.00 лв. и 5.00лв. – държавна такса в случай на служебно
издаване изпълнителен лист в полза на съда.
Осъжда А. М. Т. с ЕГН ********** да заплати на А. Г. Т. с ЕГН **********
направени по делото разноски в размер на 600.00 лв. - адвокатско възнаграждение.
Оставя без уважение искането на А. М. Т. с ЕГН ********** за присъждане на направени
по делото разноски в размер на 400.00 лв. - адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Видин в 7-дневен срок от връчването
му на страните.
На осн. чл. 16, ал.3 ЗЗДН, препис от решението да се връчи на страните по делото и
3
на РУП на МВР – Белоградчик.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
4