№ 19231
гр. С, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110134492 по
описа за 2024 година
Предявени са искове от О. В. Ж., ЕГН **********, с адрес гр.С, бул.“Е и Х Г“ № 65,
ет.5, ап.13, чрез адв.А., със съдебен адрес гр.С, ул.“П“ № 24, ет.2, за признаване за
установено по отношение на „С В“ АД, със седалище и адрес на управление гр.С, бул.“Ц Б
ІІІ“ № 159, ет.2 и 3, че ищеца не дължи на ответното дружество сумите, за които на
03.07.2023 г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 21563/2023 г. по описа на СРС, 144
състав, въз основа на който е образувано изп.дело № 20248380401415 по описа на ЧСИ М Б,
рег.№.... от КЧСИ, а именно: сумата от 4570.38 лв., представляваща главница за потребена
вода в имот с клиентски номер ... за периода от 15.02.2019 г. до 16.11.2022 г., ведно със
законна лихва от 26.04.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от 487.69 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 18.03.2019 г. до 16.11.2022 г. и разноски по
делото от 151.16 лв.
Претендират се извършените в хода на производството разноски.
В исковата молбата се сочи, че въз основа на изп.лист по ч.гр.д.№ 21563/2023 г. по
описа на СРС, 144 състав, ответникът е образувал пред ЧСИ М Б, рег.№.... от КЧСИ изп.дело
№ 20248380401415. Според ищеца, вземанията, предадени за събиране на ЧСИ са погасени
по давност, която е текла в периода от 24.06.2023 г. до момента /съобразно уточнителната
молба от 23.07.2024 г./. С оглед на това се иска съдът за признае за установено, че те не се
дължат.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, с който изразява
становище по допустимостта и основателността на предявения иск.
По съществото на спора се излагат съображения за неоснователност на претенцията.
Отбелязва се, че ответникът е образувал изп.дело на 04.04.2024 г. въз основа на съдебно
изпълнително основание – изпълнителен лист, издаден през 2023 г. Аргументира се
становище, че вземанията са установени с влязла в сила заповед за изпълнение, като в този
случай приложима е разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД и приложима е общата 5-годишна
погасителна давност.
Отделно от това ответникът сочи, че по образуваното изп.дело са предприети
изп.действия, с което давността за предадените за събиране вземания е прекъсната.
Ответникът оспорва и доводите на ищеца за премиране на изп.производство, тъй като
не са изтекли 2-години от образуването му, за да е приложима разпоредбата на чл.433, ал.1,
т.8 от ГПК.
1
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове,
като присъди на ответника направените от него разноски.
В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендирания от
ищеца адвокатски хонорар.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените в настоящето производство искове са с правно основание чл.439 ГПК.
Със същите се цели установяване недължимостта на вземането, предмет на започнало
принудително изпълнение, поради настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, факти. В случая ищецът се
позовава на настъпила погасителна давност. С оглед наведеното в исковата молба основание
за недължимост на сумите, ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства,
обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на
чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Не се спори между страните, като това се подкрепя и от събраните по делото писмени
доказателства, че срещу ищеца е издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за
незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 21563/2023 г. по описа на СРС, 144 състав, за заплащане
на следните суми: сумата от 4570.38 лв., представляваща главница за потребена вода в имот
с клиентски номер ... за периода от 15.02.2019 г. до 16.11.2022 г., ведно със законна лихва от
26.04.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от 487.69 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 18.03.2019 г. до 16.11.2022 г. и разноски по делото от 151.16 лв. В
разпореждане № 81939/03.07.2023 г., постановено по цитираното ч.гр.д. № 21563/2023 г. по
описа на СРС, 144 състав е прието, че издадената заповед за изпълнение по делото е влязла в
сила на 23.06.2023 г. /л.35 от делото/.
Предвид обстоятелството, че се касае за вземания, присъдени със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, моментът на връчване на същата е
релевантен за определяне на фактите и обстоятелствата, подлежащи на доказване в
настоящето производство, доколкото разпоредбата на чл.439 от ГПК предвиджда, че този
иск може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Действително, в
настоящата хипотеза съдебното дирене е приключило към датата на издаване на заповедта
от СРС, но в случая следва да се отчетат особеностите на заповедното производство, които
предоставят възможност на длъжника да оспори вземането с възражение по чл.414, ал.2 от
ГПК.
Съдебната практика приема, че когато искът по чл.439 ГПК се основава на факти и
обстоятелства относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, които са били
известни на ищеца и той е могъл да ги посочи в срока за възражение по чл.414 ГПК,
предявеният иск е недопустим.
В случая, след дадени от съда указания по привеждане на исковата молба в
съответствие с изискванията на ГПК, вкл. и обезпечаване на настоящето производство като
такова по допустим иск, ищецът е конкретизирал, че погасителната давност, на която се
позовава е с начален момент 24.06.2023 г. /в тази насока изявлението н ищеца в молбата му
от 23.07.2024 г. – л.47 от делото/.
Тук следва да се посочи, че независимо, че оспорените задължения са периодични
такива, съдебната практика приема, че заповедта за изпълнение замества съдебното решение
като изпълнително основание, поради което е приложима разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД,
респ. задълженията се погасяват с изтичане на общия 5-годишен срок. Доводи в тази насока
се черпят от факта, че при оспорването на заповедта от длъжника чрез възражение по реда
2
на чл.414 ГПК, проверката дали вземането съществува се извършва в общия исков процес.
Когато възражение не е подадено в срок, по силата на чл. 416 ГПК, заповедта за изпълнение
влиза в сила, като се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като
единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно
основание чл.424 ГПК- при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства. В
този смисъл е трайната и непротиворечива съдебна практика (определение № 480 от
19.07.2013 г. по ч.гр.д.№ 2566/2013 г. на ІV ГО на ВКС), в която се приема, че с изтичането
на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта се получава крайният
ефект, а именно - на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на
вземането. Няма основание да се счита, че по отношение на давностния срок кредиторът в
случай на оспорено чрез възражение вземане следва да е в по-благоприятно положение от
кредитора с неоспорено от длъжника вземане. Поради това съдът намира, че нормата на
чл.117, ал.2 ЗЗД следва да намери приложение изцяло по отношение на процесните
вземания.
От датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 21563/2023 г. по описа на СРС, 144 състав – 23.06.2023 г.
/съобразно отразеното в разпореждането от 03.07.2023 г по ч.гр.д. № 21563/2023 г. /, до
момента са изминали по-малко от 5 години. Тук за пълнота на изложението следва да се
отбележи, че общият принцип, че давността като санкция за бездействието на кредитора, не
се прилага, когато кредиторът няма правна възможност да предприеме действия в защита на
правото си, търпи изключения. Действително, кредиторът няма правна възможност за
предявяване на положителен иск поради липса на интерес (разполагайки с установяващ
вземането съдебен акт и изпълнителен лист), но пък доколкото не е постановено спиране на
изпълнението, кредиторът разполага с възможността да прекъсва неизтеклата давност на
основание чл.116, б.“в“ от ЗЗД, предприемайки изпълнителни действия /в този смисъл
определение № 50170 от 15.03.2023 г., постановено по т.д.№ 1026/2022 г. по описа на ВКС, I
т. о., ТК/. Ето защо съдът следва да вземе предвид по реда на чл.235, ал.3 от ГПК периода от
време изминал от влизане в сила на заповедта за изпълнение до приключване на устните
състезания по настоящето делото, при преценката си дали вземанията на ответника са
погасени по давност /в тази насока решение № 209/2.02.2016 г., постановено по т.д.№
1248/2013 г. по описа на ВКС, I т. о./.
Дори и при отчитане на изминалия период от време след подаване на исковата молба -
към датата на провеждане на устните състезания, отново не са изминали 5 години, в които
кредиторът да е бездействал, поради което и задълженията на ищеца не са погасени по
давност.
Следователно, исковете по чл. 439 ГПК са неоснователни и като такива следва да
бъдат отхвърлени.
При този изход на спора, единствено ответника има право на разноски, каквото
искане същият е направил с отговора на исковата молба. Претендираното от него
юрисконсултско възнаграждение следва да се определи съобразно действителната
фактическа и правна сложност на спора, в минималния размер от 100.00 лв., предвиден в
чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, приложима на основание чл.78,
ал.8 от ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на О. В. Ж., ЕГН **********, с адрес гр.С, бул.“Е и Х Г“ № 65,
ет.5, ап.13, за признаване за установено по отношение на „С В“ АД, със седалище и адрес на
управление гр.С, бул.“Ц Б ІІІ“ № 159, ет.2 и 3, че ищеца не дължи на ответното дружество
3
сумите, за които на 03.07.2023 г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 21563/2023 г. по
описа на СРС, 144 състав, въз основа на който е образувано изп.дело № 20248380401415 по
описа на ЧСИ М Б, рег.№.... от КЧСИ, а именно: сумата от 4570.38 лв., представляваща
главница за потребена вода в имот с клиентски номер ... за периода от 15.02.2019 г. до
16.11.2022 г., ведно със законна лихва от 26.04.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата
от 487.69 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 18.03.2019 г. до 16.11.2022 г. и
разноски по делото от 151.16 лв.
ОСЪЖДА О. В. Ж., ЕГН **********, с адрес гр.С, бул.“Е и Х Г“ № 65, ет.5, ап.13, да
заплати на „С В“ АД, със седалище и адрес на управление гр.С, бул.“Ц Б ІІІ“ № 159, ет.2 и 3,
сумата от 100.00 лв., представляваща направени от последното разноски по делото,
съобразно изхода му.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4