МОТИВИ към НАХД №1947/2011 г.:

Срещу В.И. *** е било започнато наказателно производство за престъпление по престъпление по чл.133 от НК.

Подсъдимият е обвинен в това, че на 17.02.2011 г. на общински път ІV-37 051, в района на Затвора – Пазарджик по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Ц.С.Н. ***, изразяваща се в счупване на малкия пищял на дясната подбедрица в областта на глезенната става, довело да трайно затрудняване движението на десния долен крайник за около 50-60 дни.

Въз основа на събраните по това производство доказателства Пазарджишка районна прокуратура е приела с Постановление от 28.10.2011 година, че по отношение на подсъдимия В.И.Д. за извършеното от него престъпление са налице основанията за прилагане на чл.78а от НК, поради което е внесла делото заедно с горецитираното постановление в Пазарджишкия районен съд с предложение за освобождаване на уличения от наказателна отговорност и налагане на административно наказание глоба.

Производството пред Пазарджишкия районен съд е по чл.375 и сл. от НПК.

Подсъдимият В.Д. формалное се признава за виновен по предявеното му обвинение. Дава обяснения за механизма на извършеното.

Представителят на Пазарджишка районна прокуратура поддържа становище, че по отношение на уличения следва да се приложи чл.78а от НК.

 Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл.378 от НПК прие за установено следното:

На 17.02.2011 г. след обяд, свидетелката Ц.Н. се прибирала към дома си в с.Ивайло, като движела пеш по общински път ІV-37 051, намиращ се между гр.П. и с.И.. Свидетелката Н. се движела от дясната страна на пътя, в посока с.И.. Когато стигнала в близост до Затвора в П., покрай свидетелката Н. минал лек автомобил марка „О.”, водач на който бил подсъдимия В.И.Д.. Автомобилът се движел срещу посоката на движение на свидетелката Н. ***. За задната частэна автомобила, посредством дълго полиетиленово въже /сезал/ било вързано куче, порода „питбул”, което подсъдимият Д. разхождал.

Когато стигнал до сградата на Затвора, подсъдимият Д. обърнал автомобила и продължил да се движи по общински път ІV-37 051, но в посока с.Ивайло. Кучето продължавало тичешком да следва автомобила.

Когато управлявания от подсъдимия Д. автомобил настигнал свидетелката Н. и започнал да я изпреварва, полиетиленовото въже, с което кучето било вързано за автомобилната врата се оплело в краката на свидетелката Н. и я съборило на земята. Свидетелката Н. усетила остра болка в областта на глезена, тъй като същия бил омотан и силно притиснат от въжето. Когато вдигнала поглед, свидетелката Н. видяла кучето в непосредствена близост до себе си. Опитала да се освободи от въжето, но не успяла, защото същото било многократно омотано около глезена и здраво вързано за вратата на автомобила. Освен това, подсъдимият Д. не спрял моторното превозно средство, а продължил да го управлява, защото говорел по мобилния си телефон и не видял какво се случва. Така омотана от въжето, свидетелката Н. била влачена след автомобила на обвиняемия около 5 метра. Пострадалата започнала да вика от болка с надеждата обвиняемия да я чуе и спре автомобила. Подсъдимият Д. продължавал да говори по телефона, но когато чул виковете спрял и останал в купето на автомобила, наблюдавайки известно време свидетелката Н. през страничното огледало.

После подсъдимият слязъл от автомобила и отишъл при свидетелката Н. и предложил помощта си. Ботушите и дрехите на свидетелката Н. били скъсани, тя изпитвала силна болка в областта на глезена, от него се стичала кръв и бил подут. Подсъдимият завел свидетелката Н. до дома й, където тя разказала на родителите си за случилото се. Свидетелката Н. била транспортирана от подсъдимия Д. ***, където след извършен обстоен преглед било констатирано счупване на малкия пищял /фибулата/ на дясната подбедрица в областта на глезенната става. Подсъдимият заявил, че ще поеме разноските по лечението на свидетелката Н., като й предоставил известни парични средства, но впоследствие отказал да плаща последващите разходи.   

На 27.04.2011г. пострадалата Ц.Н. подала тъжба до Районна прокуратура – Пазарджик, в която описала развилия се инцидент и след проверка на обстоятелствата изложени в тъжбата било образувано настоящото досъдебно производство срещу подсъдимия Д. за престъпление по чл.133 от НК.

От изготвеното по делото заключение на съдебно медицинската експертиза е видно, че на пострадалата Ц.Н. е било причинено счупване на малкия пищял /фибулата/ на дясната подбедрица в областта на глезенната става, което увреждане е довело до трайно затрудняване движението на десния долен крайник за около 50-60 дни.  

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Ц.Н., С.А., В.Х., Ц.Г., проведената очна ставка между подсъдимия Д. и свидетелката Н., заключението на съдебно-медицинската експертиза, както и писмените доказателства приложени по делото.

Относно механизма за телесното увреждане свидетелката Н. дава ясни, последователни и категорични показания, че кучето е било привързано към задната част на автомобила управляван от подсъдимия чрез „дълъг сезал”. Автомобилът се движел в посока от с.И. за гр.П.. Пристигайки в близост до Затвора подсъдимият обърнал посоката на движение и тръгнал към с.Ивайло, в която посока се движела и свидетелката. Когато автомобилът пътувайки се изравнил със свидетелката Н. сезалът, с който кучето било привързано към него се омотал около десния глезен на свидетелката и тя паднала на земята.

За този механизъм на получаване на телесното увреждане свидетелката поддържа показанията си при проведената с подсъдимия очна ставка.

Съдът дава вяра на нейните показания, тъй като същите са ясни, последователни и категорични, Показанията й, които той поддържа при проведената с подсъдимия очна ставка, съдържат сведения относно основни факти от предмета на доказване и се подкрепят от показанията на свидетелите А. и Х..

Първата свидетелка, майка на пострадалата Н., макар и не толкова подробни дава идентични със свидетелката Н. показания за начина по който кучето е било вързано за автомобила и причините за получаване на нараняването, поради омотаването на повода на животното около крака на пострадалата и падането й на земята, за които обстоятелства свидетелката А. била научила от разказа на пострадалата веднага след инцидента.

В този смисъл са и показанията на свидетеля Х., който дава показания, че научил за механизма на нараняването от разказа на самия подсъдим, с когото разговарял в болничното заведение, където последният бил откарал пострадалата Н..

Тези показания дискредитират обясненията на подсъдимия, който не отрича, че травмата е получена от пострадалата в следствие на омотаване на въжето около глезена и падането на земята, но твърди, че кучето не е било вързано за автомобила, със сезал за него била вързана автомобилна гума, който животното теглело тичайки след автомобила.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателствата, по отделтнво и в съвкупността им, прие, че подсъдимият В.И.Д. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на чл.133 във връзка с чл.129, ал.2 от НК, като на 17.02.2011 г. на общински път ІV-37 051, в района на Затвора – Пазарджик по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Ц.С.Н. ***, изразяваща се в счупване на малкия пищял на дясната подбедрица в областта на глезенната става, довело да трайно затрудняване движението на десния долен крайник.

Освен от обичайните норми за отглеждане на кучета, задълженията на собственика в случая произтичат и от Наредбата за отглеждане на домашни животни на територията на Община Пазарджик. Въпросната наредба е приета от Общинския съвет, обнародвана и влязла в сила, което прави регламентираните в нея норми задължителни за всички жители на Община Пазарджик, какъвто е и подсъдимият Д..

В същата наредба в чл.17, ал.1 е установено задължение за собствениците или придружителите на кучета при извеждане и разходка в границите на населените места да осигури пълна безопасност за живота, психическото и физическото здраве на гражданите.

Следва да се вземе предвид и факта, който подсъдимият сам признава, че отглежданото от него куче не е регистрирано, което е нарушение на чл.13, ал.1 от Наредбата.

Не на последно място по начина, по който кучето се движело след управлявания от подсъдимия автомобил било то вързано за задната част на автомобила или свободно движещо се и влачещо привързана към него гума подсъдимият не се е съобразил с разпоредбата на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, който постановява задължение за всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората.

В този смисъл подсъдимият е нарушил разпоредбите на наредбата и ЗДвП, като с действията си е проявявал груба небрежност към евентуалните и в случая реални последствия.

Изискванията на наредбата и закона, с които подсъдимият е длъжен да се съобразява и изпълнява сочат, че същият е бил длъжен и е могъл да предвиди последиците от неспазването им.

Това определя формата на вина на подсъдимия, като непредпазливост.

Разпоредбата на чл.133 от НК предвижда наказание лишаване от свобода до една година или с пробация.

От събраните по делото доказателства е видно, че В.Д.  е неосъждан, женен, животновъд. Не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и не представлява личност с висока степен на обществена опасност.

С оглед гореизложеното Пазарджишкият районен съд приема, че са налице условията за приложение на чл.78а от НК.

В този смисъл съдът на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК във връзка с чл.78а, ал.5 във връзка с ал.1 от НК освободи В.И.Д. от наказателна отговорност за извършеното престъпление, като му наложи административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000 лева, платима в полза на Държавата, по сметка на съдебната власт.

При определяне размера на глобата съдът се съобрази със семейното, материално и имотно състояние на подсъдимия Д., както и указаното съдействие и помощ на пострадалата..

Предвид решението и на основание чл.189, ал.3 от НК подсъдимият В.Д. бе осъден да заплати направени разноски по делото за в размер на 50 лева, вносими в полза на държавата, по сметка на ОД на МВР Пазарджик.

По изложените съображения съдът постанови решението си.

 

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: