№ 383
гр. Русе, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на осми ноември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Татяна Черкезова
Николинка Чокоева
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско
дело № 20224500500564 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Подадена е въззивна жалба от О. И. С., чрез адв. Д. М., против решение
№ 260469/14.06.2021 г., постановено по гр. д. № 503 по описа за 2019 г. на
Русенски районен съд в частта, с която имотът е изнесен на публична продан
и в частта, с която са отхвърлени претенциите му по сметки против Н. И. С..
Навеждат се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част.
Иска въззивният съд да го отмени в обжалваните части и да му възложи
имота, както и да уважи претенциите му по сметки в пълен размер.
Претендира разноски.
Ответницата по жалбата Н. И. С. в писмен отговор, чрез адв. Д. Р.,
взема становище за неоснователност на същата и моли решението да се
потвърди в обжалваните части.
Окръжният съд, след като съобрази събраните по делото
доказателства и провери атакуваното решение с оглед наведените в
жалбата оплаквания, прие, че:
Жалбата е подадена в преклузивня срок и по правилата на ГПК, от
страна, разполагаща с процесуална легитимация и срещу подлежащ на
1
обжалване акт, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
С влязло в сила решение по първата фаза на делбата районният съд е
допуснал до делба процесния недвижим имот – апартамент в гр. Русе при
права по ½ ид. ч. за всеки от съделителите.
В обжалваното решение по втората фаза на делбата районният съд е
приел, че не са налице предпоставките за възлагане на неподеляемия имот по
чл.349 от ГПК и го е изнесъл на публична продан. Уважил е частично
претенциите по сметки на О. И. С. за сумата от 117.87 лв. и е отхвърлил
исковете до размера от 1993.69 лв.
В уважената част по претенциите по сметки, решението не е обжалвано
и е влязло в сила. Решението е обжалвано в останалата част.
С изключение на претенцията по сметки, решението на
първоинстанционния съд е обосновано и законосъобразно и на основание
чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите му.
Възлагателната претенция по отношение на делбения имот е била
заявена от О. С. в преклузивния срок по чл.349 ал.4 ГПК и е допустима.
Не са налице, обаче, предпоставките за поставяне в дял на имота. В
чл.349 ал.1 и 2 ГПК са предвидени две хипотези за това. И в двата случая от
правно значение има способът за възникване на съсобствеността между
съделителите. В хипотезата на ал.1 съсобствеността следва да е възникнала в
резултат на съпружеска имуществена общност, какъвто настоящият случай не
е. А в хипотезата на ал.2 изискването е тя да е в резултат на наследяване – т.7
от ТР № 1/2004г. на ОСГК на ВКС.
В случая съсобствеността между съделителите е възникнала вследствие
за договор за покупко-продажба на недвижим имот срещу поемане на
задължение за издръжка и гледане. Следователно липсва правно основание за
възлагането на имота в дял на О. С., а единственият способ за извършване на
делба на неподеляемото жилище е изнасянето му на публична продан.
По изложените съображения решението в тази обжалвана част следва да
се потвърди.
Съгласно правилото на чл.30 ал.3 от ЗС всеки от съсобствениците
2
следва да участва в извършените подобрения съразмерно на частта си – 1/2.
Претендиращият съсобственик, вложил свои средства, трябва да установи
причинната връзка между направените разходи и влагането им в
съсобствения имот. В конкретния случай, обаче, са релевирани доказателства
установяващи извършените разходи, като част от тях са направени не във
връзка с подобренията в имота, а за заплащане на консумирани от
ответницата по жалбата консумативни разходи – вода и топлоенергия за
периода, през който само тя е ползвала имота /не е спорно, че ищецът –
жалбоподател не е ползвал съсобствената вещ/. По тази причина отношенията
мужде страните следва да се уредят на плоскостта на неоснователното
обогатяване и ответницата дължи пълният размер на консумираните от нея
топлоенергия и вода. В пълен размер дължи и платеният от жалбоподателя
данък върху имота, като нейно задължение за ½ от същия. Или сумите от
95.51 лв. /писмено доказателство на л.52/; 53.40 лв. – л.53; 56.83 /квитанция
на л.54/; 59.47 /квитанция на л.56/ и 27.36 лв. /фактура и касов бон - л.57/.
следва да се възстановят от ответницата в патримониума на жалбоподателя
изцяло, или тя следва да се осъди да му заплати още 174.70 лв. по
претенциите по сметки, като в тази отхвърлителна част решението следва да
се отмени.
В останалата отхвърлителна част решението е правилно и следва да се
потвърди. Въззивният съд препраща към мотивите му. Настоящият въззивен
състав счита, че останалите представени по делото писмени доказателства не
установяват извършени разходи, които имат отношение към процесния имот.
Видно от представените квитанции и фискални бонове /л.50-51/ С. е заплатил
на „Топлофикация Русе“ ЕАД сумата, за която като основание на плащането е
посочено „окончателни плащания по дела от м. 06., м. 08 и м. 11.20018 г.“.
Липсват каквито и да е доказателства, че тези плащания имат връзка с
делбения имот. Не следва да се присъжда и сумата от 19.00 лв. по фискален
бон /л.55/, заплатена на „Енерго-Про Варна“ ЕАД, защото получател е трето,
неучастващо в делото лице – Иван С. И., като не може ищецът да заявява
чужди права. Не се дължи и сумата от 25.05 лв., заплатена на „Вик“ ООД,
защото от приложената фактура /л.57/ е видно, че ищецът е заплатил 27.36
лв., а за плащането от 25.05 лв. липсват доказателства, че е във връзка с
делбения имот.
3
Предвид изхода на делото в настоящата инстанция, ответницата по
жалбата дължи на О. С. сумата от 25 лв. деловодни разноски – част от
весената държавна такса по претенциите по сметки.
Мотивиран така и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260429/14.06.2021 г., постановено по гр. д. №
503 по описа за 2019 г. на Русенски районен съд в частта, с която са
отхвърлени претенциите по сметки над 117.87 лв. до 292.57 лв., като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Н. И. С. да заплати на О. И. С. още 174.70 лв. по
претенциите по сметки.
ПОТВЪРЖДАВА горното решение в частта, с която е отхвърлена
възлагателната претенция на О. И. С. и имотът е изнесен на публична продан,
както и в частта, с която са отхвърлени претенциите по сметки над 292.57 лв.
до 1993.69 лв. и в останалата част за разноските.
ОСЪЖДА Н. И. С. да заплати на О. И. С. сумата от 25 лв. – деловодни
разноски за въззивната инстанция.
В останалата част, с която претенцията по сметките е уважена за 117.87
лв., решението като необжалвано е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4