№ 5521
гр. София, 23.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.
ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
Административно наказателно дело № 20241110211473 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на „**********“ ЕООД, ЕИК: *************,
със седалище и адрес на управление: гр. **************, представлявано от
управителя ЛБИ, чрез адв. А. С. – САК, против Наказателно постановление
изх. № **********/27.05.2024 г., издадено от зам.-кмет на Столична община, с
което за нарушение на ) на основание чл. 123, ал. 1 ЗМДТ, вр. чл. 14, ал. 4, вр.
ал. 1 от ЗМДТ на дружеството – жалбоподател е наложена имуществена
санкция в размер на 500, 00 /петстотин/ лева.
С жалбата е направено искане за отмяна на атакуваното НП.
Изложени са съображения за това, че дружеството е санкционирано за
неизпълнение на вмененото съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ задължение - да
подаде декларация за облагане с годишен данък върху придобит недвижим
имот в двумесечен срок от въвеждането му в експлоатация с удостоверение №
20 от 09.01.2024 г. на Главния архитект на Столична община, въпреки че
такова задължение имал продавача по сделката за покупка на имота. Отделно
от това се твърди, че административнонаказващият орган не е изследвал
въпросът кога дружеството-жалбоподател е получило удостоверение за
1
въвеждане в експлоатация на сградата. По тези съображения се твърди, че
описаното в АУАН и в НП административно нарушение не се доказва. В
допълнение на изложеното и в случай, че съдът приеме нарушението за
доказано, е направено искане същото да се определи като маловажен случай
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, в подкрепа на което се сочи, че задължението за
подаване на данъчна декларация е изпълнено на 15.04.2024 г., т. е. със забава
от около един месец, в резултат на което фискът не е ощетен. Приложени са
нотариален акт № 96 от 10.08.2023 г., пълномощно и договор за правна защита
и съдействие.
От административнонаказващия орган е изискана и е постъпила
преписката, по която е издадено обжалваното НП.
В съдебно заседание дружеството – жалбоподател „**********“ ЕООД,
редовно уведомено, се представлява от упълномощен представител – адв. С.,
която пледира за отмяна на наказателното постановление по доводите,
изложени във въззивната жалба. Претендира разноски.
Наказващият орган – Заместник-кмет на Столична община, редовно
уведомен, представлява се от упълномощената юрк. Ангелова, която
претендира наказателното постановление да бъде потвърдено и в полза на
страната да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата, въз основа на която е образувано съдебното производство, е
процесуално допустима, доколкото е подадена от санкционираното
юридическо лице, срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д т. 1 ЗАНН и в
срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от приложената в
административнонаказателната преписка разписка обжалваното наказателно
постановление е връчено на упълномощен представител на жалбоподателя на
26.07.2024 г., а жалбата е подадена на 01.08.2024 г., поради което следва да
бъде разгледана по същество.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно
постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Дружеството–жалбоподател „**********“ ЕООД е юридическо лице,
регистрирано на територията на Република България, със седалище и адрес на
2
управление: ********, представлявано от ЛБФ ЕГН: **********.
На 10.08.2023 г. дружеството „**********“ ЕООД придобило
собствеността върху изграден на етап „груб строеж“ недвижим имот, а именно
МАГАЗИН, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
*********.9 по кадастралната карта и кадастралните регистри , одобрени със
заповед РД-18-739 от 21.11.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
адрес на имота в гр. ************, нходящ се в жилищна многофамилна
сграда с идентификатор *********, разположена в поземлен имот с
идентификатор **********. Сделката по покупко-продажба на имота е
обективирана в нотариален акт № 96 от 10.08.2023 г., приобщен като писмено
доказателство по делото, от т. 2 на който е видно, че продавачът – „*******“
ЕООД се задължава да въведе сградата в експлоатация с разрешение за
ползване в срок до 01.09.2023 г. От приобщено към доказателствената
съвкупност Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 20 от 09.01.2024 г.,
издадено от Главен архитект при Столична община се установява, че сградата,
в която се намира процесния самостоятелен обект – магазин, е въведена в
експлоатация. Видно от материалите по преписката е, че липсва информация
за това, на коя дата дружеството-жалбоподател е узнало за издаденото
удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата. Същевременно се
установява, че на 15.04.2024 г. представляващ дружеството-жалбоподател е
подал в Столична община, Дирекция „Общински приходи“ декларация по чл.
14, ал. 1, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите
имоти, заведена с вх. № **********/24.08.2023 г., относно собствеността
върху магазин, находящ се в гр. *********, придобит на 10.08.2023 г. от
„*******“ ЕООД.
От показанията на свидетеля С. Л – старши инспектор при Столична
община, Дирекция „Общински приходи“, се установява, че именно тя е
извършила проверка, при която констатирала, че декларацията по чл. 14, ал. 4
ЗМДТ е подадена след изтичане на двумесечния срок по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ,
който е изчислен считано от въвеждане в експлоатация на сградата –
09.01.2024 г. Свидетелката разяснява и това, че не е било част от проверката да
се изследва по какъв начин и кога представляващия дружеството-
жалбоподател е узнал за издадения акт на главния архитект, с който сградата, в
която се намира процесния самостоятелен обект е била въведена в
експлоатация. Срокът за изпълнение на вмененото по силата на закона
3
задължение е изчислен от проверяващите съобразно датата на издаване на
удостоверението на Главния архитект и е прието, че в двумесечен срок от тази
дата дружеството-жалбопопдател не е изпълнило задължението си съгласно
чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ. Ето защо е формиран извод за това, че е налице
административно нарушение, с оглед на което е съставен Акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) № ********** от 16.05.2024 г., който
е връчен на пълномощник на дружеството. Въз основа на АУАН е издадено
атакуваното понастоящем НП № ********** от 27.05.2024 г., с който спрямо
дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 500
лева за нарушение на чл. 14, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗМДТ. НП е връчено на
представител на дружеството-жалбоподател на 26.07.2024 г.
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства:
гласни - показанията на свидетелката С. Л и писмените доказателства,
приобщени на основание чл. 283 НПК – заповеди; трудов договор (относими
към компетентността на актосъставителя и наказващия орган); декларация от
15.04.2024 г.; нотариален акт № 96 от 10.08.2023 г.; Удостоверение за
въвеждане в експлоатация от 09.01.2024 г.; АУАН и НП.
Съдът оценява показанията на свидетеля Л като достоверни, тъй като не
съдържат вътрешни противоречия и неясноти и напълно кореспондират с
писмените доказателства по делото, които са еднопосочни и последователни.
Съдът приема, че установената фактическа обстановка има следното
правно значение:
АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи.
Съгласно чл. 128, ал. 1 от ЗМДТ актовете за установяване на нарушенията се
съставят от служителите на общинската администрация, а наказателните
постановления се издават от кмета на общината или от упълномощени от него
длъжностни лица. Съгласно заповед № СОА-20-РД09-2524/22.11.2023 г.,
издадена от кмета на Столична община, служителите от състава на
Столичната общинска администрация, заемащи длъжности „старши
инспектор“ в отделите „Общински приходи“ към дирекция „Общински
приходи“ при Столична община (каквато длъжност заема свидетелката и
актосъставител Л) са упълномощени да съставят актове за установяване на
административни нарушения по чл. 123 от ЗМДТ.
4
При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени и сроковете по чл.
34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
Конкретният АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното
наказателно постановление е съставен в присъствието на двама свидетели и на
упълномощен представител на дружеството – жалбоподател. Актът за
установяване на нарушението е подписан от съставителя, свидетелите и
представляващия жалбоподателя, на когото АУАН е предявен за запознаване
със съдържанието му и му е връчен препис.
Както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП имат
предвиденото съответно в чл. 42, ал. 1 ЗАНН и в чл. 57, ал. 1 ЗАНН
съдържание, като както в АУАН, така и в НП и то при пълна идентичност, се
съдържа описание на нарушението с посочване на всички признаци от състава
му, описани са обстоятелствата по извършване на нарушението и е посочена
нарушената разпоредба.
Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ за новопостроените сгради и постройки,
които не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за
устройство на територията, собственикът уведомява за това писмено в 2-
месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна
декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. Съгласно
чл. 14, ал. 4 ЗМДТ за новопостроен или придобит по друг начин имот или
ограничено вещно право на ползване в срока по ал. 1 предприятията подават
информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за
определянето на данъка. В конкретния случай, към датата на придобиване на
собствеността върху имота, а именно 10.08.2023 г. сградата, в която се намира
процесния имот е била на етап „груб строеж“, с оглед на което не е било
възможно да се изпълни предвиденото в закона задължение за подаване на
информация за отчетна стойност на имота. С оглед на това, действително
както се твърди и от административнонаказващия орган релевантен в този
случай е моментът, считано от който сградата е въведена в експлоатация.
Видно от доказателствата по делото е, че сградата, в която се намира
процесния имот е въведена в експлоатация на 09.01.2024 г., т. е. считано от
тази дата започва да тече срокът, предвиден в чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ.
Същевременно липсва каквато и да е информация за това на коя дата
представляващ дружеството се е снабдил с препис от удостоверението на
5
Главния архитект, или най-малкото кога е узнал за неговото издаване. При
това положение и с оглед обстоятелството, че изискуемата от закона
декларация е подадена от името на дружеството-жалбоподател на 15.04.2024
г., съдът приема, че се касае за маловажен случай на описаното в НП
административно нарушение. С оглед на това като е наложил на въззивника
имуществена санкция, вместо да му отправи предупреждение по чл. 28, ал. 1
от ЗАНН, наказващият орган е нарушил материалния закон. Съгласно § 1, т. 4
ДР на ЗАНН „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение
от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец
или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на
задължение от съответния вид. В случая от писмените доказателства се
установява, че по отношение на въззивния жалбоподател „**********“
ЕООД не са били издавани наказателни постановления, предупреждения по
чл. 28 от ЗАНН и мотивирани резолюции за прекратяване на
административнонаказателно производство за нарушения на чл. 14 от ЗМДТ,
т. е. касае се за първо подобно нарушение. На следващо място, нарушението е
установено в момента, в който дружеството само и по своя инициатива, а не в
резултат на административна принуда, е предприело действия по изпълнение
на задължението си по чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ, макар и след законовия срок. В
случая се касае за нарушение, извършено чрез бездействие, при което от
основно значение за преценка на обществената му опасност е срокът на
закъснението – в случая е налице забава за период около два месеца, който
период не може да се определи като твърде продължителен. Предвид горното
и най-вече като отдаде решаващо значение на обстоятелството, че
декларацията е следвало да бъде подадена след издаване на удостоверение за
въвеждане в експлоатация от страна на Главния архитект, както и предвид
това, че макар и със забава, дружеството е предприело изпълнение на
задължението си по чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ по своя инициатива и още преди
образуване на административнонаказателното производство, съдът приема, че
конкретното нарушение разкрива степен на обществена опасност, която е по-
ниска, съпоставена с обществената опасност на други нарушения от същия
вид. Предвид горното съдът намира, че в случая наказващият орган не е
6
следвало да налага имуществена санкция на жалбоподателя, а да го
предупреди, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
Съдът разполага с правомощие в случай, че установи, че се касае за
маловажен случай на административно нарушение, да отмени наказателното
постановление и да предупреди нарушителя, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание (чл. 63, ал. 2, т.
2 ЗАНН), което следва да се упражни понастоящем.
При извода за основателност на въззивната жалба право на разноски на
основание чл. 63д ЗАНН има въззивният жалбоподател, който претендира
такива и доказва извършването на разноски в размер на 300, 00 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение (видно от договор за правна защита и
съдействие на л. 8 от материалите по делото, които следва да се възложат в
тежест на Столична община съобразно чл. 143, ал. 1 АПК.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление изх. № **********/27.05.2024 г.,
издадено от зам.-кмет на Столична община, с което за нарушение на ) на
основание чл. 123, ал. 1 ЗМДТ, вр. чл. 14, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗМДТ на на
„**********“ ЕООД, ЕИК: *************, със седалище и адрес на
управление: гр. **************, представлявано от управителя ЛБИ е
наложена имуществена санкция в размер на 500, 00 /петстотин/ лева.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на „**********“ ЕООД, ЕИК: *************,
със седалище и адрес на управление: гр. **************, представлявано от
управителя ЛБИ, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
7
влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 1 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 АПК
СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес гр. София, ул. „Московска“ № 33, да
заплати на на „**********“ ЕООД, ЕИК: *************, със седалище и
адрес на управление: гр. **************, представлявано от управителя ЛБИ,
сумата от 300, 00 /ТРИСТА/ лева, представляваща направени разноски в
производството за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
ДА СЕ ИЗПРАТИ съобщение за решението на наказващия орган – зам.
кмет на Столична община, на адв. А. С. - САК и на дружеството –
жалбоподател, чрез адв. С. (с оглед посочен в жалбата съдебен адрес).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8