Разпореждане по дело №292/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

93

Година

20.7.2011 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

04.27

Година

2011

Председател:

Секретар:

Ищцовата страна „С.”ООД със седалище и адрес на управление гр.В.Т.,ул.”П.”,№ 3,ЕИК – ...,представлявано от Р.В.Ф. и по пълномощие от адвокат И.Л. -ВТАК излага в исковата си молба и поддържа в съдебно заседание ,че на 28.02.2005 год. е издало на ответното дружество четири броя фактури,съответно с номера и стойности ,както следва :Фактура № 12/28.03.2005 год. на обща стойност 28 200 лв.,от които данъчна основа 23 500 лв. и ДДС – 4 700 лв.,Фактура № 13/28.03.2005 год., на обща стойност 23 520 лв.,от които данъчна основа 19 600 лв. и ДДС – 390 лв.,Фактура № 14/28.03.2005 год.на обща стойност 4 860 лв.,от които данъчна основа 4 050 лв. и ДДС – 810 лв. и Фактура № 15/28.03.2005 год., на обща стойност 14 700 лв.,от които данъчна основа – 12 250 лв. и ДДС – 2 450 лв.Общата стойност на издадените фактури е 71 280 лв.,от които данъчна основа 59 400 лв. и дължимо ДДС – 11 880 лв.Предмет на сделките били покупка на транспорти средства,подробно описани във всяка фактура.Транспортните средства били предадени веднага на ответника.Приемането и предаването на собствеността се установявало от 4 броя „Договор за покупко-продажба на МПС”,всички с дата 28.02.2005 год.Като удостоверение за плащане се цитирала приложената фактура.Твърди,че на 20.03.2005 год. ответното дружество превело по с/ка на ищеца в „Б.Д.”ЕАД,клон В.Т. дължимото ДДС и по 4 броя фактури ,общо в размер на 11 880 лв.,общо,видно от дневно извлечение № 10/02.03.2005 год.На същия ден и по същия начин,на основание „ по фактури” е извършен превод към ищеца в размер на 15 000 лв.Твърди се,че след извършеното плащане останало задължение в размер на 44 400 лв.,представляващо неиздължен остатък от данъчната основа.Фактурите с №,№ 12,13,14 и 15 от 28.02.2005 год. били включени дневника на покупките и Справка декларация за ДДС.С покупката на МПС увеличило дълготрайните си активи и те били включени в амортизационния план на ответното дружество.С извършените счетоводни записвания”И.К.”Е. с.Д. потвърдило получаване на вещите предмет на посочените по –горе фактури.Твърди,че на основание чл.327 ТЗ ,вр.чл.200 ЗЗД за ответника възникнало задължение за плащане на цената веднага при подписване на фактурите .С извършеното плащане за целия размер на дължимото ДДС по всички фактури и заплащането на 15 000 лв. от данъчната основа задължението към ищцовото дружество на датата на получаване на стоката 02.03.2005 год. било редуцирано от 71 280 лв. на 44 400 лв.На дата 11.04.2006 год. ответникът превел на ищеца по разплащателната с/ка 5 000 лв.Към този момент – 11.04.2006 год. на основание чл.294 ТЗ законната лихва върху дружеството върху неиздължения остатък била в размер на 6050.33 лв.С извършеното плащане и на основание чл.76 ЗЗД била погасена част от дължимата лихва и се формирало ново задължение в размер на главница 44 400 лв. и законна лихва в размер на 1050,33 лв.Твърди се ,че задължението не било изплатено и това формирал правния интерес от търсенето и събирането му по исков ред.Твърди,че в хода на производството по гр.д. № 924/2006 год. ответното дружество направило опит да смеси плащанията на двете основания : по записи на заповед и по фактури.

Прави се искане да бъде постановено решение,с което да бъде осъдено ответното дружество „И.–К.”Е. –Д.,община Л.,чрез управителя и представляващ Н.И. Й.,с ЕИК -... да заплати на ищеца „С.”ООД,със седалище и адрес на управление гр.В.Т. ,ул.”П. „,№ ... ЕИК – ...,представлявано от Р.В.Ф. сумата от 69 086,62 лв.,от които 44 400 лв. главница и 24 686 лв. мораторна лихва,изчислена до 01.03.2010 год.,представляваща дължима и неиздължена цена на продадени и предадени стоки – транспортни средства,обективирана в издадените фактури ,съответно с номера и дати : №,№ 12,12,14,15 от 28.02.2005 год. на обща стойност 71 280 лв.,от които данъчна основа 59 400 лв. и дължимо ДДС – 11 880 лв.,ведно със законните последици:законна лихва върху сумата от 44 400 лв.,считано от датата на постъпване на исковата молба в съда,до датата на окончателното издължаване на всички дължими суми,внесена ДТ в размер на 2 763,48 лв.,направените разноски и адвокатски хонорар в размер на 3 500 лв.

Ответното дружество „И. –К.”Е., с ЕИК – ..., със седалище и адрес на управление с.Д. – 5170, ул.”Х.С.”, №.,община Л.,представлявано от управителя и представляващ дружеството Н.И. Й.,и по пълномощие адвокат Н.И. –ВТАК,с отговора по 367 ГПК спори иска по основание и размер Прави следните възражения:Предявените искове били с предмет – претендирана от ищеца цена на МПС,закупени от ответника по силата на 4 броя договори за покупко-продажба на МПС от 28.02.2005 год.Възразява,че в самите договори изрично било посочено,че цената по тях била заплатена напълно от купувача при сключването им.Този факт се сочел от самия ищец в исковата молба.Твърди,че ответникът платил цената така както било посочено в договорите за покупко-продажба,като фактурите представлявали само съпътстващи счетоводни документи,необходими за осчетоводяване на закупените МПС .За целите на счетоводното отчитане,при покупко-продажба на движими вещи между юридически лица,в случая регистрирани и по ЗДДС,било необходимо да се издават и фактури,които са първичен счетоводен документ,който се завеждал в счетоводството,отразявал се в справка декларация за съответния данъчен период и информацията се подавала в данъчна служба.Не спори начина на плащане и самота плащане на ДДС - така както се твърди в исковата молба.Възразява,че що се отнася до данъчните основи по фактурите,видно от договорите,същите били платени в деня на сключването им. По тези съображения исковете били неоснователни,т.к. сумата по тях вече била платена на ищеца.На следващо място исковете били неоснователни,т.к. в исковата молба не било уточнено от ищеца по кои фактури претендира плащане.Веднъж твърдял ,че дължи плащане по 4 бр.фактури издадени на 28.03.2005 год. и втори път претендира плащане по фактури с дата на издаване 28.02.2005 год.Прави възражение ,че претенцията за заплащане на мораторна лихва е погасена по давност.

В съдебно заседание отговора се поддържа от упълномощения адвокат.

В срока по чл.372 ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба,именувана,допълнителен писмен отговор.Навеждат се следните съображения:В представените ,като доказателство по делото договори за покупко-продажба на МПС,както било посочено и в исковата молба било прието,че дължимата цена се заплащала чрез плащане по съответните цитирани в договора фактури,а ответникът тълкувал неправилно съдържанието на договорите и издадените фактури.По отношение на направеното възражение,на какво основание се претендира плащане – плащането се претендирало на основание издадените на 28.03.2005 год. 4 бр.фактури.Посочването на датата 28.02.2005 год.представлявало техническа грешка,което се виждало и от представените фактури,на които ясно била посочена датата на издаването им.Възражението за изтекла погасителна давност по отношение на лихвата по фактурите било неоснователно.

Прави се искане,ако съдът уважи направеното възражение за изтекла погасителна давност по отношение на дължимите лихви за тригодишен период,да му бъдат присъдена мораторна лихва за период от три години назад от момента на подаване на исковата молба.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа от упълномощения адвокат.

Съдът като взе предвид становищата и възраженията на страните,събраните доказателства и като ги прецени заедно и поотделно приема за установено следното:

На дата 28.02.2005 год. между ищеца „С.”ООД-В.Т. и ответника „И.–К.”Е.-с.Д. са били сключени 4 броя договори за покупко-продажба на три товарни автомобила/ самосвал/ марка „Мерцедес” и за товарна машина КВ ,модел ЗХС на обща стойност с включен ДДС 71 280 лв.За документиране и отчитане на покупко-продажбите страните са съставили 4 бр.фактури №,№ 12,13,14 и 14 всички от 28.02.2005 год.Цената на всяка фактура напълно съответства на фактурите по договорите за продажба на МПС.Ищецът отразил фактурите в счетоводството си по с/ка 411 „клиенти”Отразил направените плащания по фактурите от „И.-К.”Е. –с.Д.,както следва : 11 880 лв. представляваща на числено ДДС по 4 –те бр.фактури преведен по ДДС сметката на ищеца от купувача от 02.03.2005 год.;сумата от 15 000 лв.преведена от купувача по разплащателната сметка на на ищеца – продавач на същата дата и сумата от 5 000 лв. преведена от купувача по разплащателната сметка на продавача на 11.04.2006 год.Осчетоводил е като свие вземане неиздължената от купувача по четирите фактури сума от 39 400 лв.При ответника „И. –К.”Е. издадените фактури от ищеца с №,№ 12,13,14 и 15,всички от 28.02.2005 год. са осчетоводени в дневника за покупки и Справка декларация за м.февруари 2005 год.Закупените транспортни средства са включени в амортизационния план на дружеството за м. февруари 2005 гад.,а от м.март започва да начислява амортизация на закупените ДМА.В счетоводството си е отразил и плащанията по фактурите : 11 880 лв. представляваща начисления ДДС по четирите фактури,преведен по ДДС по сметката на ищеца от купувача на 02.03.2005 год.,сумата от 15 000 лв. преведена от него по разплащателната сметка на ищеца на същата дата и сумата от 5 000 лв. преведена от него по разплащателната сметка на ищеца на 11.04.2005 год.Също така допълнително осчетоводил касови плащания от м.август до м. декември включително,въз основа на съставени разходни касови ордени /РКО/ както следва : РКО – от 30.08.2005 год. – 7 916 лв.;РКО – 30.09.2005 год. – 7 916 лв.;РКО – от 31.10.2005 год.- 7 916 лв.;РКО от 30.11.2005 год. за 7 916 лв.; и РКО от 30.12.2005 год. за 7 916 лв.Тези РКО са осчетоводени от ответника.Според вещото лице изготвило съдебно- графическата експертиза подписите на „получил сумата” в коментираните РКО са положени от едно и също лице.По делото не е установено по категоричен начин,на кого е положения подпис.

ружество към 2005 год. Ж. К..Последният е разпитан като свидетел по приложеното гр.д. № 942/2006 год. ВТОС и е заявил,че ответникът е изплатил на ищеца всички суми по процесните фактури ,но съдът не може да ползва свидетелски показания събрани по други дела. От заключението на комплексната ССЕ на вещите лица М. Д. и М. Б. се установява ,че с издадените 5 броя РКО са извършени плащания по фактури с №,№ 12,13,14 и 15 от 28.02.2005 год.В счетоводството на ответника са осчетоводявани РКО по издадени записи на заповед плащани по касов път за периода от м.август – до м. декември 2005 год.,ежемесечно по 7 916 лв. Общата сума по тези ордери е 39 580 лв.Същите са намерили отражение по дебита на с/ка 401 – Доставчици на кредит с/ка 501 – кака в лв.С така посочените РКО са погасявани задълженията към „С.”ООД по цитираните по –горе 4 бр.фактури.Вещите лица са установили,че в счетоводствата на сраните по делото не са осчетоводявани задължения по записи на заповед.В счетоводството на ответника са осчетоводявани плащания от м.август- до м. декември 2005 год. по 7 916 лв. с РКО,всичко 39 580 лв.Като основание е записано „запис на заповед”.Съгласно предоставените документи вещите лица са установили в счетоводството пре ищеца не са осчетоводявани вземания по запис на заповед.Не са осчетоводени и плащания в брой от м. август – до м. декември 2005 год. ежемесечно по 7 916 лв.Според констатациите на експертизата по издадените 4 бр.фактури в дружеството на ищеца”С.”ООД не съществува задължение на ответника „И.К.”Е..Това погашение е извършено с постъпване на 17.08.2009 год. съгласно Изп.д. № 365 от Прокредитбанк,като ищецът е получил сумата 65 571,09 лв.С тази сума са погасени задълженията на „И.К.”Е. от 39 580 лв. и 25 991,09 лв.Към момента на изготвяне на експертизата в двете дружества,това на ищеца „С.”ООД и на ответника-„И.К.”Е. не съществува счетоводно задължение по издадените четири броя фактури ,както и към издадените записи на заповед.

Така изложената фактическа обстановка ,възприета от съда за безспорно установена налага следните правни изводи:

Предявени са съединени искове по чл.32 ТЗ и чл.86 ЗЗД

Не се спори от страните,установява се от приложените доказателства,че между страните са съществували договорни отношения,по силата на които ищецът „С.”ООД-В.Т. е продал на „И.”Е.-с.Д. ,по четири броя договори,всичките с дата 28.02.2005 год. моторни превозни средства,подробно описани във всеки от тях.Не се спори,че продавачът е предал на купувача владението на МПС-та описани във всеки от договорите ,на обща стойност ,с включен ДДС за 71 280 лв.За документиране и отчитане на покупко - продажбите страните съставили 4 бр. данъчни фактури с № 12,13,14 и 15 от 28.02.2005 год. съобразно изискванията на ЗДДС.Цената на всяка фактура напълно съответства на фактурите по договорите за продажба на МПС.Ответникът счита,че предявените искове са неоснователни,като предявени без правно основание,т.к. веднъж в исковата молба като дата на издаване на фактурите ищецът посочил дата 28.02.2005 год.,а веднъж дата 28.03.2005год.,както и ,че с уточнението в допълнителната искова молба заявил ,че процесните 4 броя фактури са с дата 28.03.2005 год.Коментираните фактури са издадени на дата 28.02.2005 год..Погрешното посочване от страна на ищеца на друга дата ,м.03.,не сочи на други правоотношения,между страните,т.к. навсякъде се твърди,че са издадени във връзка със закупуване на МПС-та по 4 броя договори сключени между страните,всичките от 28.02.2005 год.Като във всеки от договорите са описани конкретното МПС,предмет на покупко-продажбата.Посочен е номера на фактурата от същата дата.В приложените 4 броя фактури ,от същата дата 28.02.2005 год.,във всяка от тях са посочени МПС-та и цената по всеки договор.По тези съображения възражението на ответника,че се касае до други правоотношения,каквито не съществуват между страните е неоснователно.

Спорно по делото е платил ли е ответникът претендираните с исковата молба суми описани във всяка фактура – общо 71 280 лв. с ДДС.Тези фактури ,издадени от ищцовото дружество ,съответно с номера и стойности са както следва :Фактура № 12/28.03.2005 год. на обща стойност 28 200 лв.,от които данъчна основа 23 500 лв. и ДДС – 4 700 лв.,Фактура № 13/28.03.2005 год., на обща стойност 23 520 лв.,от които данъчна основа 19 600 лв. и ДДС – 390 лв.,Фактура № 14/28.03.2005 год.на обща стойност 4 860 лв.,от които данъчна основа 4 050 лв. и ДДС – 810 лв. и Фактура № 15/28.03.2005 год., на обща стойност 14 700 лв.,от които данъчна основа – 12 250 лв. и ДДС – 2 450 лв.Общата стойност на издадените фактури е 71 280 лв.,от които данъчна основа 59 400 лв. и дължимо ДДС – 11 880 лв.

Съгласно разпоредбата на чл.327,ал.от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената на стоката при предаването й .Ответното дружество е направило правоизключващо възражение,че недължи суми по цитираните фактури,т.к. видно от приложените договори,в тях е записано,че сумите са платени.Съдът намира това възражение за неоснователно,т.к. противоречи на събраните по делото доказателства. От събраните по делото доказателства и заключенията на вещото лице М. Д. и комбинираната експертиза на вещите лица М. Б. и М. Д. се установява, следното плащане от страна на ответника по издадените от ищеца данъчни фактури: На 02.03.2005 год. по банков по ДДС с/ка на ищеца ответникът е превел сумата от 11 880 лв.,представляваща дължимото ДДС по издадените фактури.На същата дата по банков път в разплащателната сметка е преведена сумата 15 000 лв.,с която е погасена част от данъчната основа по фактурите.На 11.04.2006 год. по банков път ответникът е заплатил на ищеца сумата от 5 000 лв.,с които е погасена част от данъчната основа на фактурите..Остава непогасена сума в размер на 39 400 лв.,която при ищеца се е водела като непокрита.При ответника с издадените 5 бр. РКО са извършени плащания по фактури с №,№ 12,13,14 и 15/от 28.02.2005 год. в размер на 39 400 лв.От представените касови документи,както и счетоводни регистри при ищеца”С.”ООД в счетоводството му не са осчетоводявани вземания по запис на заповед .Не са осчетоводявани и плащания в брой от м.август до м.декември включително на 2005 год. ,ежемесечно по 7 916 лв.Съдът намира,че правилно тези суми не са осчетоводявани при ищеца.От приложеното като доказателства Гр.д. № 924/2006 год. ВТОС,влязло в сила, се установява,че записите на заповед са издадени с обезпечителна цел по сключен между ищеца и физическото лице В.П.Й. договор за заем в размер на 95 000 лв.Договорните задължения са между различни правни субекти и няма как плащанията по записите на заповед да са отразени в счетоводството на ищцовото дружество,като е правно ирелевантно,че към него момент В.Й. е бил едноличен собственик на капитала и управител на ответното дружество.На следващо място на 17.08.2009 год. по Изп.д. № 365/2009 год. през Прокредит банк ищецът е пожлучил сумата в размер на 65 571,09 лв.С тази сума са били погасени задълженията на „И.К.”Е. от 39 580 лв. главница и 25 991,09 лв. лихви.Вещите лица са установили,че към момента на изготвяне на експертизата в дружеството на ищеца „С.”ООД и в дружеството на ответника”И.К.” Е. не съществувало счетоводно задължение по издадените четири броя фактури,както и към издадените записи на заповед.Като доказателство по делото е приложено Изп.д. № 365/2009 год. на ЧСИ –С.К..Делото е образувано по молба на ищеца „С.”ООД против физическото лице В.П.Й. ,въз основа на издаден в полза на взискателя изпълнителен лист № ...по В.Гр.д. №426/2008 год. ВТАС,с което е отменено решението по гр.д. № 924/2006 год.Видно от приложените гр.д. В.Й. е осъден да заплати на „С.”ООД сумата от 39580 лв.главница ,представляваща дадена в заем сума ,по който заем записите на заповед са служели за обезпечение на каузалната сделка.След като постъпилите суми по изп.дело е за погасяване на други задължения на ищеца, неправилно двете дружества са отразили,че не съществува счетоводно задължение по издадените четири броя фактури.С оглед изложеното съдът намира,че счетоводните записвания при страните са нередовно водени,поради което не следва да кредитира и обсъжда нито едно от записванията - чл.182 ГПК.

От заключенията на ССЕ ,а това се установява и от приложените доказателства е видно,че по приложените четири броя договори за покупко - продажба на МПС общата стойност на издадените фактури е 71 280 лв.,от които данъчна основа 59 400 лв. и ДДС 11 880 лв.По делото не е спорно,че описаните в договорите и четири бр.фактури МПС са предадени на купувача ответник при сключване на договора.При търговската продажба е въведен принципът на едновременност,което сочи,че задължението на купувача за заплащане на цената е възникнало от момента на предаване на движимите вещи,предмет на продажбата от продавача.По тези фактури на 02.03.2005 год. ответникът е заплатил по сметка на продавача дължимото ДДС и по четирите фактури в размер на 11 880 лв.На същия ден 02.03.2005 год. с основание „по фактури” е заплатил по разплащателната сметка на продавача – ищец сума в размер на 15 000 лв. На 11.04.2006 год. купувачът – ответник е превел по разплащателната с/ка на ищеца – продавач сума в размер на 5 000 лв. по коментираните фактури.Останали са дължими суми в размер на 39 400 лв.неплатени по процесните четири броя фактури. Ищецът твърди,че към 11.04.2006 год. на основание чл.294,вр.чл.86 ЗЗД законната лихва върху неиздължения остатък от задължението била в размер на 6060,33 лв.Твърди,че с извършеното плащане на основание чл.76 ЗЗД е погасена част от дължимата лихва към него момент и се формирало ново задължение в следния размер 44 400 лв. главница и лихва за забава в размер на 1050.33 лв.Законната лихва за периода от 11.04.2006 год. до 01.03.2010 год. е в размер на 23 636,29 лв. или всичко мораторна лихва в размер на 24 686,62 лв.В какъвто размер е исковата претенция за главница и законна лихва.Изхождайки от принципът на едновременност,продавачът не е длъжен да кани купувача да плати цената.След като за купувача възниква задължение да плати цената при предаване на веща,то той изпада в забава от този ден,от който е станала предаването.

По реда на настоящото производство ответникът е направил възражение за изтекла в негова полза погасителна давност по чл.111,б.”В” ЗЗД.Възражението е основателно.След като възражението за давност е основателно,претенцията на ищцовото дружество за прилагане на разпоредбата на чл.76 ЗЗД е неоснователно.Лихвата за забава следва да се изчисли върху главница в размер на 39 400 лв.Съдът разполага със специални знания в тази област и изчисли ,че лихвата за забава върху главницата от 39 400 лв. за периода от 01.03.2007 год. – до 01.03.1010 год. е в размер на 16 379,16 лв.

По изложените съображения съдът намира,че предявеният иск е основателен и доказан за главница 39 400 лв.,представляваща дължима сума по неплатени четири броя неплатени фактури №,№ 12,13,14 и 15 всички от 28.02.2005 год.,като за разликата до 44 400 лв. следва да се отхвърли .Искът за заплащане на мораторна лихва следва да се уважи за сумата от 16 379,16 лв. за периода от 01.03.207 год. до 01.03.2010 год. ,като за разликата до претендирания размер от 24 686 лв.следва да се отхвърли като погасена по давност.Върху главницата ищецът претендира законна лихва от постъпване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.Искът следва да бъде уважен като на основание чл.86 ЗЗД върху главницата от 39 400 лв. се присъди законна лихва,считано от 01.03.2010 год. до окончателното издължаване.

При този изход на делото и на основание чл.78,ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски в размер на 5 541,47 лв. съобразно уважената част на иска.На основание чл.78,ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 113,50 лв.,съобразно отхвърлената част на иска.

Водим от горното окръжният съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „И.– К.”Е. ,с ЕИК ...,със седалище и адрес на управление с.Д.,ул.”Х. С.”,№ ...,общ.Л.,област В. Т. представлявано от управителя Н.И. Й. да заплати на „С.”ООД,с ЕИК – ... ,със седалище и адрес на управление гр.В.Т. ,ул.”П. „,№ ...,представлявано от Р.В.Ф. , и адрес за кореспонденция гр.В.Т. ,ул.”К.”,№5,Вх...... сумата от 55 779,16 лв. неплатена цена по четири броя фактури : № 12/28.12.2005 год.,№ 13/28.02.2005 год.,№ 14/28.02.2005 год. и № 15/28.02.2005 год.,от които главница в размер на 39 400 лв.,ведно със законната лихва върху нея,считано от 01.03.2010 год. до окончателното издължаване и лихва за забава, в размер на 16 379,16 лв.,считано от 01.03.2007 год. – до 01.03.2010 год.,като отхвърля иска за разликата до претендирана главница в размер на 44 400 лв. и мораторна лихва до претендирания размер – 24 686,62 лв. като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА „И.– К.”Е. ,с ЕИК ...,със седалище и адрес на управление с.Д.,ул.”Х. С.”,№ ...,общ.Л.,област В. Т. представлявано от управителя Н.И. Й. да заплати на „С.”ООД,с ЕИК – ... ,със седалище и адрес на управление гр.В.Т. ,ул.”П. „,№ ...,представлявано от Р.В.Ф. , и адрес за кореспонденция гр.В.Т. ,ул.”К.”,№...,Вх...... сумата от 5 541,47 лв. разноски.

ОСЪЖДА „С.”ООД,с ЕИК – ... ,със седалище и адрес на управление гр.В.Т. ,ул.”П. „,№ ...,представлявано от Р.В.Ф. да заплати на „И.– К.”Е. ,с ЕИК ...,със седалище и адрес на управление с.Д.,ул.”Х.С.”,№ ...,общ.Л.,област В. Т. представлявано от управителя Н.И. Й. сумата от 113,50 лв. разноски.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчване препис от решението на страната.

Окръжен съдия :