О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1158
Бургаският
окръжен съд гражданска
колегия
в закрито
заседание на двадесети юни
през
две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
при
секретаря
и в
присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Русева-Маркова гражданско дело № 713 по описа
за
2019 година.
С Решение № 474/28.02.2019г.,
постановено по гр. дело № 4864/2018г. по описа на Районен съд – Бургас е прието
за установено по отношение на И.Ж.Б., че дължи на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД със седалище гр. София по Договор за паричен заем № 2404129 от
12.10.2015г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД, вземането по който е прехвърлено
на ищеца с Договор за цесия, сума в общ размер от 106,
23 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение
на 01.03.2018 година до окончателното й плащане, плащане на
които е разпоредено със заповед
по чл. 410 от ГПК, постановена по частно гражданско дело № 1486/2018г. по описа
на Бургаски районен съд.
С
цитираното решение е отхвърлен иска, предявен от „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД със седалище гр. София, за приемане за установено по отношение на
ответника И.Ж.Б., че дължи на ищеца по Договор за паричен заем № 2404129 от 12.10.2015г., главница в размер
признатата за дължима сума от 106, 23 лева до пълния претендиран размер
от 619, 23 лева, сумата от 544, 94 лева – неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 12.01.2016г. до 10.06.2016г., 45 лева,
представляваща такса разходи, сума в размер от 83, 75 лева, представляващо
обезщетение за забава за периода от 19.10.2016г. до датата на подаване на
заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното й плащане, плащането на които
е разпоредено със заповед по чл.
410 от ГПК, постановена по частно гражданско дело № 1486/2018г. по описа на
Бургаски районен съд.
Против
постановеното решение е депозирана въззивна жалба от „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД със седалище гр. София в частта, в която е отхвърлена претенцията
на ищцовото дружество против И.Б. за следните суми – 513 лева, представляваща
главница, сума в размер на 544, 94 лева, представляваща неустойка за
неизпълнение, сума в размер на 45 лева, представляваща такса разходи, сума в
размер на 83, 75 лева, представляваща обезщетение за забава, както и по
отношение на отхвърлената част от направените разноски в заповедното и в
исковото производство. В жалбата се посочва, че първоинстанционният съд е
допуснал процесуално нарушение, като не е съобразил направеното искане от
страна на ищеца за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 238 от ГПК против ответната страна. Посочва се, че съдът е следвало да констатира, че
са налице всички законови предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение и съдът е следвало да се произнесе по това искане или с определение по
чл. 239, ал. 3 от ГПК, с което да го отхвърли, като прецени, че не са налице
предпоставките за постановяването на неприсъствено решение или ако счете, че
предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК са налице, да постанови
неприсъствено решение, с което исковете да бъдат уважени. В жалбата се посочва,
че така осъщественото процесуално нарушение от първоинстанционния съд е оказало
влияние на развитието на съдебното производство и е довело до ограничаване
процесуалните права на ищеца. Алтернативно – в жалбата се посочва, че
постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като действително
съдебната практика предвижда, че съдът следва да следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договори за потребителски кредит, но при прогласяване
недействителността на клаузата, съдът трябва да съобрази определени правила.
Когато обаче констатира наличие на тези обстоятелства, съдът разглеждащ делото
по същество, е длъжен с оглед принципа на състезателност да уведоми страните,
че ще се произнесе по неравноправния характер на клаузите, като им даде
възможност да изразят становище и да ангажират доказателства, а това следва да
стане с доклада по делото, а при пропуск – по всяко време на висящността на
производството пред първата или втората инстанция, а видно от определението на
първоинстанционния съд по делото не се установява първоинстанционния съд да е
уведомил страните, че ще се произнесе по неравноправния характер на клаузата за
неустойката и таксата разходи за събиране на вземания, като не е предоставил
възможност на ищеца да изрази становище е нарушил принципа на състезателност в
гражданския процес. Отделно от това в жалбата се посочва, че съдът не може да
основава решението си на обстоятелство, което ответникът не е заявил като
възражение срещу иска в отговора на исковата молба. Претендира се атакуваното
решение да бъде обезсилено и делото да бъде върнато на друг състав за
произнасяне по искането на ищеца, направено по реда на чл. 238 от ГПК, а в
случай, че въззивната инстация намери решението за допустимо, то същото да бъде
отменено, тъй като е неправилно и незаконосъобразно и да се произнесе по
същество на спора. Не се отправят искания за събиране на нови доказателства
пред настоящата инстанция.
Депозираната
въззивна жалба е против решение, което подлежи на обжалване, въззивното
дружество има правен интерес да атакува решението, жалбата е депозирана в
преклузивния срок за обжалването му, дължимата държавна такса е заплатена и
лицето, подписало въззивната жалба разполага с валидна представителна власт за
това.
Ответната
страна по жалбата – И.Ж.Б. не депозира писмен отговор и не изразява конкретно
становище по основателността на жалбата. Не отправя искания за събиране на нови
доказателства пред настоящата инстация.
Предявени
са няколко обективно съединени иска от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
със седалище гр. София против И.Ж.Б. ***, с които се претендира да бъде прието
за установено по отношение на ответната страна И.Б., че същата дължи на
ищцовото дружество следните суми – 619, 23 лева, представляваща неизплатена
главница по Договор за паричен заем № 2404129/12.10.2015г., сума в размер от
544, 94 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение
за периода от 12.01.2016г. до 10.06.2016г. (падеж на последна погасителна
вноска), сума в размер от 45 лева, представляваща такса разходи, сума в размер
от 83, 75 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 19.10.2016г.
до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава
върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното
изплащане на задължението.
Изрично в
исковата молба е посочено, че за претендираните суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 813 от 02.03.2018г.,
постановена по частно гр. дело № 1486/2018г. по описа на Районен съд – Бургас.
С оглед
трайната и непротиворечива практика на ВКС на РБ, изразена и в Решение № 232 ат
05.01.2017г. постановено по т.д. № 2416/2015г. по описа на ВКС на РБ първоинстанционният и въззивният съд следят служебно за
наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи
неравноправност на клауза/и в потребителски договор. В цитираното решение се
посочва, че когато констатира наличие на такива обстоятелства, съдът,
разглеждащ делото по същество, е длъжен, с оглед принципа за състезателност, да
уведоми страните, че ще се произнесе по неравноправния характер на клаузата/те,
като им даде възможност да изразят становище и да ангажират доказателства, като
уведомяването на страните и даването на възможност за становище и доказателства
се извършва от първата инстанция с доклада по делото, а при пропуск - по всяко
време на висящността на производството пред първата или втората инстанция, като
включително при необходимост се отменя определението за даване ход на устните
състезания.
При това положение и като взе
предвид, че първоинстанционния съд не е обявил на страните, че ще се произнесе
относно неравноправността на клаузи в сключения между страните договор, а е
сторил това в своето решение, настоящият състав намира, че със своя доклад
следва да обяви на страните, че ще произнесе по неравноправния характер на клаузите
за неустойка по Договор за паричен заем
от 12.10.2015г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и И.Ж.Б. и да даде
възможност на страните да вземат становище и евентуално да ангажират
доказателства във връзка със служебното произнасянето на съда.
Мотивиран
от горното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивна жалба с вх. №
13485/26.03.2019г. по описа на Районен съд - Бургас, депозирана от „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД със седалище гр. София против Решение № 474/28.02.2019г., постановено по гр. дело №
4864/2018г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОБЯВЯВА на страните, че съдът ще се произнесе по неравноправния
характер на уговорените клаузите за неустойка по Договор за паричен заем от 12.10.2015г.,
сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и И.Ж.Б..
ДАВА възможност на страните да вземат становище и евентуално да
ангажират доказателства във връзка със служебното произнасяне на съда.
Определението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
Препис от постановеното определение
да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.