№ 911
гр. София, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20221000500086 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 263398/25.05.2021г, постановено по гр.д.№ 8534/2018г по описа на
СГС, е осъдено „Строително-предприемачески холдинг” ЕООД с ЕИК ********* да
заплати на Г. Л. Б. с ЕГН ********** и К. С. Б. с ЕГН ********** на осн.чл.59, ал.1 от
ЗЗД сума в размер на 6322,72лв., представляваща обезщетение за ползване на недвижим
имот, за периода от 01,07,2013год. до 01,03,2014год., както и сума в размер на 3161,36лв., за
периода от 01,08,2014год. до 30,11,2014год., като е отхвърлен иска за разликата над
общо 9484,08лв. до пълния предявен размер от 42500,00лв., както и за периода от
01,12,2014год. до 31,12,2015год. като неоснователен. Отхвърлен е предявеният иск от Г. Л.
Б. и К. С. Б. срещу „Воден проект Несебър” ООД по чл. 59, ал.1 от ЗЗД, за солидарно
осъждане на ответника да заплати на ищците сума в размер на 42500,00лв., обезщетение за
ползване на собствен на ищците недвижим имот за периода от 01,07,2013 г. до 01,03,2014г.
и от 01,08,2014 г. до 31,12,2015г. като неоснователен. Отхвърлен е предявеният от Г. Л. Б. и
К. С. Б. срещу Община Поморие иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД, за солидарно
осъждане на ответника да заплати на ищците сума в размер на 42500,00лв., обезщетение за
имуществени вреди-пропуснати ползи, за периода от 01,07,2013г. до 01,03,2014г. и от
01,08,2014 г. до 31,12,2015г. като неоснователен. Осъдено е „Строително-предприемачески
холдинг” ЕООД да заплати на Г. Л. Б. и К. С. Б. на основание чл.78, ал.1 ГПК сума в
размер на 430,10лв.-разноски по делото. Осъдени са Г. Л. Б. и К. С. Б. да заплатят на
Община Поморие на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 4332,00лв.-разноски.
1
Решението е обжалвано от „Строително-предприемачески холдинг” ЕООД с доводи,
че е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Сочи, че не е налице фактическият състав на чл.59 ЗЗД. Не е
установено състоянието на имота преди м.юли 2013г. Поддържа, че е била невъзможност да
се ползва имота по предназначение. Не е доказано, че работници или служители на
ответника са изпълнявали строителни или друг вид дейности в имота на ищците, като
показанията на св.Ч. са, че е видял табела с надпис на наименование, което не отговаря на
фирмата на ответното дружество. Претендира да се отмени решението в обжалваната му
част.
Ответниците по въззивната жалба- Г. Л. Б. и К. С. Б. са ангажирали становище, че е
неоснователна.
Подадена е насрещна въззивна жалба от Г. Л. Б. и К. С. Б. срещу решението в частта
му, с която не е уважена исковата претенция за разликата до 42 500лв. и за периода
1.12.2014г до 31.12.2015г. Позовават се на свидетелските показания на св.Ч., че като е
посещавал многократно процесния имот през 2013г, 2014 и 2015г състоянието му не се е
променило, бил е запуснат, не е било възможно да се използва по предназначение, че се е
ползвал за паркинг. Възразяват срещу приетото от съда за липса на доказателства за наличие
на договорно правоотношение между Община Поморие, „Строително-предприемачески
холдинг” ЕООД и „Воден проект Несебър” ООД по възлагане на строителство. Претендира
да се отмени решението в отхвърлителната му част и да се уважи исковата претенция
изцяло.
Въззивните жалби са депозирани в законоустановения срок, от надлежни страни и
срещу обжалваем съдебен акт, поради което са допустими. Разгледани по същество са
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Ищците по делото-Г. Л. Б. и К. С. Б. са посочили, че са собственици, в режим на
съпружеска имуществена общност, на 2/5 идеални части от правото на собственост върху
недвижим имот, находящ се в землището с. Ахелой, Община Поморие, област
Бургаска, представляващ поземлен имот /нива/, с площ от 4.413дка, трета категория,
местност „Пречиствателна“, съставляващ имот № 005090 по плана за застрояване, при
граници на цялата нива: нива: 00155- канализ. провод на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД, имот № 00398- полски път на Община Поморие, имот № 000402- полски
път на Община Поморие, имот №005091 - нива на С. П. С. и имот № 005092- нива на С. П.
Д.. Поддържа се, че ответните търговски дружества са извършили строеж на
пречиствателна станция в близост до процесния имот, като имотът им е неправомерно
засегнат от извършваните строителни действия. Строителните фирми - изпълнители на
строежа са премахнали оградата на процесния недвижим имот и върху него е бил оформен
паркинг и строителна площадка за паркиране и престой и разполагане на свързаната със
строителството механизация – багери, камиони и други строителни машини. По този начин,
ответните търговски дружества използвали неправомерно процесния недвижим имот, като в
същото време лишавали ищците от правото им да го ползват. Срещу ответниците –
2
търговски дружества е влязло в сила решение по гр.д. № 292/2017 г. по описа на САС, с
което те били осъдени да заплатят обезщетение за ползване на имота, за периода от м. март
2014год. до м. юли 2014г., както и за увреждането на поземления имот. Поддържали са, че
за действията на търговските дружества следвало да отговаря и Община Поморие, в
качеството на възложител на обект с национално значение, а именно пречиствателна
станция в с.Ахелой, поради осъществено противоправно бездействие-неосъществен
надлежен контрол по строителството относно това как се реализира и осъществява
строителство, как преминават строителните машини, дали строителните машини по някакъв
начин увреждат чужд имот, дали чуждият имот се ползва по предназначение и дали се
ползва за паркинг. Претендирали са на основание чл. 59 от ЗЗД и чл.49 от ЗЗД да бъдат
осъдени ответниците да заплатят в условията на активна и пасивна солидарност, сума в
размер на 42500,00лв., обезщетение за ползване на процесния недвижим имот за периода от
01,07,2013 г. до 01,03,2014г. и от 01,08,2014 г. до 31,12,2015г.
Ответниците – „Строително-предприемачески холдинг” ЕООД и „Воден проект
Несебър” ООД са ангажирали становище за недопустимост на производството, тъй като в
рамките на гр.д. № 292/2017г. по описа на САС, ищците са твърдели, че имотът е бил
ползван само в периода от м. март 2014г. до м. юли 2014г., като искът не е бил предявен
като частичен. Поддържали, че ищците е следвало да релевират твърденията си за ползване
на имота от ответника най-късно до провеждане на съдебното заседание по гр.д. №
292/2017г. по описа на САС от 25,04,2017 г., като същите се явяват преклудирани и
навеждането им с отделен иск е недопустимо. Посочили са, че не е осъществен
фактическият състав на чл. 59 от ЗЗД - процесният имот не е ползван в релевирания от
ищците период; не е налице обедняване, тъй като било невъзможно имотът да бъде отдаван
под наем, поради неговото разположение, липса на интерес към имота и предназначение.
При условията на евентуалност са оспорили размера на претендирания наем, както и
размера на използваната площ.
Ответната страна-Община Поморие е ангажирала становище за недопустимост на
производството поради отвод за СПН във връзка с в.гр.д. № 292/2017 по описа на САС, в
което производство е разгледана предявена от ищците претенция за ползване на процесния
имот за периода м. март 2013 – м. юли 2014г., по отношение на ответника „Строително-
предприемачески холдинг” ЕООД като за периодa от 1,07,2013г. до 31,03,2014г. искът е
отхвърлен. Оспорила е осъществяването на фактическият състав на чл. 59 от ЗЗД. Имотът не
бил ползван от ответниците в посочения в исковата молба период. Оспорила е върху
процесния имот да са извършвани дейности, които да могат да се квалифицират като строеж
по смисъла на ЗУТ. Посочила е, че ответниците не са солидарни длъжници, доколкото
пасивна солидарност не може да възникне при института на неоснователното обогатяване.
Поддържала е, че до общината никога не са подавани сигнали за нарушения и такива не са
установявани. Оспорила е размера на претенцията, тъй като за изчисляването й не са
съобразени притежаваните идеални части от ищците.
С решението си първоинстанционният иск е уважил частично исковата претенция
3
срещу „Строително-предприемачески холдинг” ЕООД, като е приел, че дружеството е
ползвало имота без основание. Срещу „Воден проект Несебър“ЕООД е отхвърлена исковата
претенция, тъй като не е доказано, че е дружеството е ползвало имота. По отношение на
Община Поморие съдът е приел, че не е налице възникнало договорно правоотношение по
възлагане на строителството и няма качеството на възложител и не е установено
противоправно бездействие.
Фактическата обстановка е установена правилно от първоинстанционния съд и е
следната:
Видно от представен нотариален акт №25, том 2, рег.№413, дело 199 от
08,04,2005год. Г. Л. Б. е придобил по време на брака си с К. С. Б., чрез договор за покупко-
продажба 2/5идеални части от недвижим имот: поземлен имот, представляващ земеделска
земя, нива в землището на с. Ахелой, община Поморие, цялата с площ от 4,413дка, трета
категория, м.Пречиствателна, съставляваща имот №005090, при граници на имота,
подробно описани в НА.
От изслушаното по делото заключение на съдебнотехническа експертиза /л. 159/,
след извършен оглед на процесния недвижим имот, вещото лице е определило, че
средният пазарен наем за периода от 01,07,2013год. до 01,03,2014год. и за периода от
01,08,2014год. до 31,12,2015год. е 19750,00лв. Месечната стойност на пазарен наем на
2/5ид.части от поземлен имот 00833,5,90 в с.Ахелой, Община Поморие е 790,34лв., а за
целия имот 1975,84лв.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Н. В. Ч.,
който е дал показания, че при посещение на имота през лятото на 2013год. е констатирал, че
има строителна техника, работници и автомобили. Самият ландшафт на терена бил хлътнал
и чакълиран. Посетил е имота отново около 8 декември 2014год. като бил в същото
състояние, но нямало строителни машини-багери и фадроми. Имало табелка на несебърски
предприемачески строителен холдинг. През 2015год. нямало промяна в състоянието на
имота. Строителните машини се ползвали от фирмата, която се занимавала с
пречиствателната станция в близост до имота.
С оглед установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна
страна следното:
По делото е предявена искови претенция с правно основание чл.59 ЗЗД срещу
ответните дружества
за заплащане на обезщетение за ползване без основание на недвижим имот за периодите от
1.07.2013г до 1.03.2014г и от 1.08.2014г до 31.12.2015г. Фактическият състав включва
обедняване, обогатяване и връзка между същите. Следва да се установи, че е налице
обедняване на ищците със стойността на сумата, който биха получили при ползване на
собствен имот от получаване на наем за същия, обогатяване на ответниците със стойността
на спестените средства за наем за ползване на имота и връзка между тях. По делото се
установява, че ищците са собственици на 2/5ид.ч. от процесния имот.
4
От ангажираните гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Ч. се установява, че
„Строително предприемачески холдинг” е ползвал имота за периода 1.07.2013г до
1.03.2014г. и за периода от 1.08.2014г. до 30.11.2014г. Свидетелят е посочил, че е имало
строителна техника, работници и автомобили, които обслужвали съседен имот, през лятото
на 2013г. При посещение на имота преди 8.12.2014г състоянието на имота е било същото
без строителна техника, но с поставена табела „Несебърски предприемачески холдинг”.
Била частично премахната оградата на имота, за да могат да влизат техника и автомобили.
Възраженията на въззивника, че не е ползвал процесния имот са неоснователни, тъй като
същият не е оборил ангажираните по делото свидетелски показания. Доводите му, че е
налице разминаване в наименованието на фирмата на поставената табела е неоснователно,
тъй като същото е несъществено, за да се отрече установеното присъствие на терена. При
съобразяване на постановеното решение по гр.д.№ 11782/2014г на СГС се установява, че
ползването на имота като строителна площадка без основание е било във връзка със
строителството на пречиствателна станция за периода 1.07.2013г до 1.03.2014г и за периода
1.08.2014г до 30.11.2014г., като за периода от 1.12.2014г до 31.12.2015г няма конкретни
данни за ползването на процесния имот, поради което релевираните в тази насока
възражения от страна на въззивниците-собственици са неоснователни. Поради това
ответното дружество „Строително-предприемачески холдинг“ ЕООД се е обогатило с
размера на средномесечния наем, а ищците са обеднели до този размер.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява размера на
пазарния наем за 2/5 ид.ч. от имота за периодите, в които ответното дружество е ползвало
същия, а именно за периода от 01,07,2013год. до 01,03,2014год. обезщетението е в размер на
6322,72лв., а за периода от 01,08,2014год. до 30.11,2014год. обезщетението е 3161,36лв.
Неоснователни за доводите на въззивниците за наличие на условията за ангажиране
на отговорността на Община-Поморие по предявения иск по чл.49 ЗЗД. Възложителят на
работа отговаря за вредите, причинени при или по повод изпълнението на тази работа. На
обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и
непосредствена последица на непозволеното увреждане. Не се изисква виновно и
противоправно поведение на възложителя. Предпоставки за уважаване на иска са
ответникът да е възложил работа на трето лице, чрез свое противоправно действие или
бездействие това трето лице виновно да е причинило вреда на ищеца и ответникът да не е
изплатил обезщетение на ищеца. По делото не се установява наличие на договорно
отношение между Община-Поморие и „Строително предприемачески холдинг” ЕООД и
„Воден проект Несебър” ООД по възлагане на строителство, за да има качеството
възложител. Не са представени и доказателства Община-Поморие да не е осъществявала
контрол по строителството, а и липсата на такъв няма връзка с ползването на имота.
Въз основа на изложеното, въззивният съд приема, че исковата претенция по чл.59,
ал.1 ЗЗД е частично основателна за посочените периоди и суми срещу ответника
„Строително-предприемачески холдинг“ ЕООД и неоснователна спрямо „Воден проект
Несебър“ ЕООД. Неоснователна се явява и исковата претенция по чл.49 ЗЗД срещу Община
5
Поморие.
Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е постановил правилно
решение и на основание чл.271 ГПК следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде осъдено
„Строително-предприемачески холдинг” ЕООД с ЕИК ********* да заплати на Г. Л. Б. с
ЕГН ********** и К. С. Б. с ЕГН ********** сумата от 750лв. за разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
За претендираните от Община-Поморие разноски за адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция не са представени доказателства за плащането им поради което не
следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 263398/25.05.2021г, постановено по гр.д.№ 8534/2018г
по описа на СГС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК „Строително-предприемачески холдинг”
ЕООД с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Г. Л. Б. с ЕГН ********** и К. С. Б. с ЕГН
********** сумата от 750лв. за разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6