Р E Ш Е Н И Е
№ 3
гр.Плевен, 05.01.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети
декември две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: Николай Господинов
Членове: Елка
Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Анна Баракова, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно
административно-наказателно дело № 859 описа на Административен съд -
Плевен за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 459
от 8.10.2021 г., постановено по анд № 20214430201503/2021 г., Районен съд – Плевен
е потвърдил Наказателно постановление № 574389-F608182 от 26.04.2021 г. на Началник на отдел
„Оперативни дейности“ – Велико Търново в ЦУ на НАП, с което на „Векадо 7“ ООД,
със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ул.“Генерал Скобелев“ № 6 вх.Б
ет.2 ап.2, Булстат *********, представлявано от В.Г.А., с ЕГН **********, на
основание чл.185 ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция
в размер на 600 лева за извършено административно нарушение по чл.33 ал.1 от
Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, за това, че при извършена проверка
на 20.01.2021 г. в търговски обект по смисъла на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС
– магазин, находящ се в гр.Плевен, ул. „Коста Хаджипакев“ № 13, експлоатиран от
дружеството, е констатирано, че търговецът, в качеството му на задължено лице
по чл.3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на министерство на финансите за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин, е допуснало нарушение на
разпоредбите на същата наредба.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба В.Г.А., представляваща
„Векадо 7“ ООД, която твърди, че извършеното нарушение не е умишлено. Сочи, че
в деня на извършване на проверката присъстващата продавачка, не е издала ФКБ от
наличното в обекта ФУ поради разсеяност от лични притеснения и разликата в
касовата наличност, която е установена, е точно от тази продажба на чанта на
стойност 54,00 лв. Сочи също, че същия ден във връзка с подновяване на договора
за сервизно обслужване, служител от сервизната фирма разпечатал ДФО в 13:41:58
ч.на стойност 96,00 лв. – една продажба от 46,00 лв. и служебно въведена сума
50,00 лв. Твърди, че продавачката не е знаела, че трябва да отдели тези пари
след като има приключване за деня и разликата от 150,00 лева, посочена в
протокола от проверката, е точно тези суми – от първият ДФО 96,00 лв. и тази
втора продажба от 54,00 лв. Счита, че нарушението може да се тълкува като
маловажен случай и няма умисъл за укриване на доходи. Сочи, че за първото
нарушение – неиздаване на касова бележка, са били издадени два броя АУАН – на
фирмата и на работничката, с последващи два броя НП. В заключение моли съда да
отмени решението.
В съдебно заседание касаторът се представлява от управителя на дружеството В.А.,
която поддържа жалбата на заявените в нея основания, сочи, че допуснатата
грешка не е с цел укриване на данъци. Моли за отмяна на оспореното решение.
В съдебно заседание ответникът ТД на НАП – Велико
Търново, офис Плевен, се представлява от юрисконсулт Ж. , която моли съда да
остави в сила оспореното решение.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
По основателността на жалбата съдът съобрази следното:
С оспореното решение съдът е приел за установено, че на
20.01.2021 в гр. Плевен данъчни инспектори при ТД на НАП – Плевен извършили
проверка на търговски обект – магазин, находящ се в гр.Плевен, ул „Коста
Хаджипакев“ №13, експлоатиран от касатора. В обекта се извършвали продажби чрез
електронен магазин. В хода на проверката била установена разчетна касова
наличност по ФУ в размер на 0,00 лева, а фактическата касова наличност,
съгласно опис на паричните средства била 150 лева. За констатираната
положителна разлика между разчетената касова наличност по документи и
фактическата касова наличност, която не била регистрирана и отразена в
наличното в обекта фискално устройство посредством операция „ Служебно въведени“,
бил съставен протокол, а управителят на дружеството бил поканен да се яви в
офис на НАП Плевен да съставяне на акт за установяване на административно
нарушение. На 7.04.2021 година, в присъствието на В. А. бил съставен АУАН по
чл. 33, ал. 1 от Наредба№ Н-18 от 13 декември 2006 година за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, който А. подписала
без възражения. Такива депозирала по – късно в рамките на законоустановения
тридневния срок. Впоследствие било издадено и атакуваното наказателно
постановление, което санкционира дружеството с имуществена санкция в размер на
600 лева.
Горната фактическа обстановка съдът установил въз
основа на приобщените по делото писмени и гласни доказателства посредством
разпита на свидетелите Д., Д. и С., като приел, че по същество не се оспорва и
от жалбоподателя.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът
направил извод за неоснователност на жалбата. Позовал се на разпоредбата на чл.
33 ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 година, според която извън
случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност (начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ
чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени"
суми. За фискалните устройства, които не притежават операциите по ал. 1, в
книгата за дневните финансови отчети се отбелязва всяка промяна на касовата
наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) в
момента на извършването й с точност до
минута. Въз основа на събраните по делото доказателства – гласни и писмени съдът
установил по несъмнен начин, че към
датата на извършената проверка действително осигуреното там фискално устройство
е имало техническата възможност за въвеждане на касовите наличности в началото
на деня посредством операция „ Служебно въведени“. Несъмнено установен според
въззивния съд бил и факта, че тези средства не са били регистрирани във
фискалното устройство посредством операциите „Служебно въведени“ или „ Служебно
изведени“. Съдът направил извод, че констатираното деяние, осъществява всички
признаци на нарушение по чл. 33 от Наредба № Н – 18/13.12.20106 година на МФ,
което счел за такова на формално извършване. Изложил съображения, че разпоредба
на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13. 12. 2006 г. на МФ е част от
установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата,
използващи фискални устройства и всяка една разлика между наличните и
документираните средства препятства проследяването на паричния поток в
търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и
отчетност. Нормата има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата
наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от
продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един
момент. Съдът направил извод, че именно това задължение не е изпълнено от
търговеца, поради което с деянието си е осъществено от обективна и субективна страна
състава на административното нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 на МФ.
Съдът приел, че наказващият орган правилно и законосъобразно е издал
атакуваното наказателно постановление. Констатирал, че същото съдържа всички
реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН, в това число и достатъчно
подробно описание на нарушението. Спазени са всички изисквания на процесуалния
закон по установяването на нарушението, съставянето на акта за установяване на
административно нарушение, правилно е приложен материалния закон, като
констатираните факти са правилно подведени под правната норма на закона и
квалифицирани като нарушение по чл. 33 ал. 1 от Наредба № Н – 18 /13.12.2006
година на МФ.
Съдът изложил още съображения, че случаят не
представлява „маловажен“ по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Събраните в хода на делото
доказателства не установяват основателни извинителни причини констатираната
разлика да не е регистрирана чрез операция от наличното и функциониращо
фискално устройство. Фактът, че нарушението е извършено за първи път приел за
релевантен към размера на имуществената санкция, за неотносима приел липсата на
други нарушения на фискалната политика в обекта, тъй като за всяко извършено
нарушение търговецът би носил отделна административно-наказателна отговорност.
В конкретния случай съдът счел, че са от значение обществените отношения, които
се охраняват чрез санкциониране на неизпълнението на задълженията, свързани с
регистрацията и отчетността на паричния поток, а именно да се осигури
своевременното и адекватно проследяването на паричния поток от наличните и
документираните средства от търговеца. Предвид изложеното съдът направил извод
за неприложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Наложената санкция приел за правилно индивидуализирана в оглед конкретната
степен на засягане на обществените отношения с конкретното деяние.
На всички тези основания въззивният съд
потвърдил оспореното НП.
Касационната инстанция намира за установено следното:
Имуществената санкция е наложена на дружеството на основание чл. 185, ал. 2
вр. с ал. 1 от ЗДДС.
Според чл. 185, ал. 2 от ЗДДС извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне
извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото
прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води
до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. А предвидените в ал. 1 на чл. 185
от ЗДДС санкции са глоба - за физическите лица, които не са
търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите
лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. В случая наложената
имуществена санкция на дружеството е в размер на 600 (петстотин) и е на
основание чл. 185, ал. 2
във връзка с ал. 1 ЗДДС,
т. е. приложен е привилегированият състав. От обективна страна този състав
включва извършване или допускане на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт
по неговото прилагане, което не води до неотразяване на приходи. Кореспондира
на този състав описаното нарушение на чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г, вр. с чл. 118, ал. 4, т.
1 от ЗДДС, за което е наложена санкцията, по неотразяване във
фискалното устройство в обекта на констатирана положителна разлика на паричните
средства в размер на 150 лв, чрез функция "служебно въведени суми".
Според чл. 33, ал. 1 в редакцията към
датата на нарушението, извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна
на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън
касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно
въведени" или "служебно изведени" суми. В случая е установено,
че на посочената в НП дата и час в процесния търговски обект, в наличното,
монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство, не е отразена
констатираната положителна разлика на паричните средства чрез функцията
"служебно въведени суми". Нарушението е подробно, пълно и ясно
описано. Следва извод, че то е и
доказано, предвид съвкупна преценка на събраните в хода на съдебното следствие
писмени и гласни доказателства, а и не се отрича от управителя на
санкционираното дружество. Дори, съобразно представените пред касационната
инстанция доказателства, да се приеме , че невъвеждането във ФУ на сума от 96
лева, отразена в ДФО №0551/20.01.2021 год. е била налична в касата след
приключване на деня, на първо място тази сума е следвало да бъде изведена извън
касата или , ако е останала в касата като оборотни средства или на друго
основание, е следвало да бъде въведена в касата като „служебно въведена сума“.
На второ място обаче, е налице и друга сума от 54,00 лева, съставляваща
продажната цена на артикул, за който не е издадена касова бележка и която сума
е била налична в касата, но не е била отразена във ФУ. Обстоятелствата във
връзка с причините, поради които в касата на дружеството има налична парична
сума, не води до отпадане на изискването за регистриране във фискалното
устройство на тази сума в касата за процесния ден на проверката, и при липса на
спор, че това ФУ притежава необходимите за целта операции. Следователно
извършването на съставомерно от обективна страна деяние, квалифицирано като
административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г, се потвърждава от събраните доказателства.
За същото законосъобразно на търговеца е наложена имуществена санкция на
основание чл. 185, ал. 2
вр. с ал. 1 от ЗДДС
в хипотезата, когато нарушението не е довело до неотразяване на приходи. Това е
видно както от описаните фактически обстоятелства във връзка с констатираното
нарушение, така и от наложената санкция. Ето защо изводите на въззивния съд за наличие
на съставомерно и доказано деяние по чл.33, ал.1 от Наредбата, са правилни.
Основното оплакване и пред въззивната
инстанция, и пред настоящата, е свързано с факта, че нарушението е извършено по
невнимание, незнание, то е първо такова и следва да се квалифицира като
маловажно. На първо място , с НП е наложена имуществена санкция на дружеството,
а не глоба на ФЛ-продавач в обекта. Отговорността на търговеца е обективна и
безвиновна, поради което въпросът затова дали деянието е извършено виновно или не,
е без значение за отговорността на дружеството. Липсват предпоставки за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН
предвид значимостта на обществените отношения, чието гарантиране цели
законодателят с регламентираната санкция за този вид нарушения и формалния
характер на самото нарушение. За нарушения, които не са довели до неотразяване
на приходите е определен състав на административно деяние, т. е. този факт е
съставомерен и не може да се обсъжда като смекчаващо или отегчаващо вината
обстоятелство. От друга страна нарушението е типично за вида си, не са налице и
многобройни или смекчаващи отговорността на дружеството обстоятелства.
Необоснована на събраните по делото
доказателства обаче, е преценката на АНО, възприета и от въззивния съд, за
размера на наложената санкция от 600 лева. В хипотезата на чл.185, ал.1 от ЗДДС, е предвидено налагането на имуществена санкция за търговците от 500 до
2000 лв. В НП органът не е изложил мотиви защо е приел, кои обстоятелства са го
мотивирали , да наложи санкция в размер над предвидения минимум от 500 лева, а
именно санкция в размер на 600 лева. Няма пречка да се наложи санкция и над
минимално установения от закона размер, но във всички случаи органът следва се
мотивира за тази своя преценка. При положение, че размерът на неотразените
парични средства във ФУ не е голям, нарушението е извършено за първи път, търговецът изразява становище, че е извършено по
невнимание, незнание от продавача в търговския обект, и не са налице други
отегчаващи отговорността на търговеца обстоятелства, законосъобразен и
съответен на тежестта на извършеното нарушение би се явил размер на санкция от
500 лева-минималният предвиден такъв. Ето защо оспореното решение следва да се
отмени и вместо него да се постанови друго, по съществото на спора, с което
размерът на наложената имуществена санкция да бъде намален от 600 лева на 500
лева.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 459 от 8.10.2021 г., постановено по анд
№ 20214430201503/2021 г. на Районен съд – Плевен, с което е потвърдено Наказателно постановление № 574389-F608182 от 26.04.2021 г. на Началник на
отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в ЦУ на НАП, с което на „Векадо 7“
ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ул.“Генерал Скобелев“ № 6
вх.Б ет.2 ап.2, Булстат *********, представлявано от В.Г.А., с ЕГН **********,
на основание чл.185 ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 600 лева за извършено административно нарушение по чл.33
ал.1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства и вместо него ПОСТАНОВИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 574389-F608182 от 26.04.2021 г. на Началник на
отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в ЦУ на НАП, с което на „Векадо 7“
ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ул.“Генерал Скобелев“ № 6
вх.Б ет.2 ап.2, Булстат *********, представлявано от В.Г.А., с ЕГН **********,
на основание чл.185 ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 600 лева за извършено административно нарушение по чл.33
ал.1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, като НАМАЛЯВА размера
на наложената имуществена санкция от 600 /шестстотин/ на 500 /петстотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2. /п/