РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. Силистра, 14.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Десислава Г. Петрова
Натали Яс. Жекова
при участието на секретаря Глория Недева
като разгледа докладваното от Десислава Г. Петрова Въззивно гражданско
дело № 20243400500047 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 9335/05.12.23г. от ФИЛИС И. А.,
ЕГН **********, с адрес с.К., ул. „И.“ №37, чрез адв. Бобчева срещу решение
№629/20.11.23г., постановено по гр.д. №470 по описа за 2023 година на
Силистренски районен съд.
Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. В хода на делото не са събрани писмени доказателства в
подкрепа на твърдението, че именно ответницата е клиент на ищцовото
дружество във връзка с продажба на ел. енергия за обект на потребление.
Това се опровергава и от приложените три броя фактури, издадени на името
на М. И. Е., с посочен клиентски номер, от приложените извлечение за
фактури и плащания от 09.03.2023г., както и Справка за потреблението през
последните 12/24/36 м от 10.03.2023г., които са на имената на трето лице –
Е.М. И., със същия клиентски номер. Твърди се, че ответницата не е
собственик на имота и че необосновано съдът е приел, че тъй като постоянния
и настоящия адрес съвпада с процесния, то именно тя е фактически ползвател
и следва да бъде ангажирана отговорността й за заплащане на потребена ел.
енергия. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване
на ново, с което исковата претенция бъде отхвърлена.
1
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна е депозирала писмен
отговор, с който изразява становище за неоснователност на подадената
въззивна жалба и моли да бъде оставена без уважение. Излага, че съгласно
чл.92 ЗГР регистрацията по настоящ адрес може да се извърши след
представяне на доказателства за документ за собственост или документ за
ползване на имота за жилищни нужди, поради което на основание §1, т.41б
ЗЕ вр. чл.4, ал.1 от Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия
на „Енерго-Про Продажби“ АД се налага извод, че при налична адресна
регистрация по настоящ адрес на длъжника, то той се явява потребител на ел.
енергия в процесния обект и като такъв – задължено лице по вземанията за
потребена ел. енергия. Досежно разминаванията в данните на ответника и
тези по процесната партида препраща към съображенията си, изложени в хода
на първоинстанционното производство. Счита, че обжалваното решение се
явява правилно и законосъобразно постановено и следва да бъде потвърдено.
В проведеното открито съдебно заседание по делото въззивникът
поддържа искането си за отмяна на решението с присъждане на разноски.
Въззиваемият не се явява и не се представлява. Депозира молба, с която
изразява становище по същество на спора.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Производството пред РС – Силистра е образувано по предявени от
“ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* срещу Ф. И. А., ЕГН
********** искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 415, ал.1 ГПК
вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за приемане за установено, че ответницата дължи
на ищеца сумата от 758.51лв., от която 720.21лв., представляваща главница за
консумирана, но неплатена ел. енергия по фактури, издадени в периода
30.03.2022г. – 31.05.2022г. за обект на потребение, заведен с аб.
№**********, с.К., ул. “И.” №37, 19, ведно със законната лихва от подаване
на заявлението /19.12.2022г./ до окончателното изплащане на задължението и
38.30лв., представляващи сбор от мораторната лихва на всяка фактура от
падежа й до 01.12.2022г., за които суми е издадена Заповед по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 1773/2022г. на РС – Силистра.
Навежда се в искова молба, че ответницата е потребител на ел. енергия
за обект на потребление с.К., ул. “И.” №37, 19, с аб. №********** и кл.
№**********, както и че не е заплатила цената за доставената и потребена ел.
енергия по фактурите за периода 30.03.2022г. – 31.05.2022г. Тъй като сумите
не са заплатени в срока по чл.26 от ОУДПЕЕ, потребителят е изпаднал в
забава и следователно дължи и обезщетение за забава. Моли се за уважаване
на предявените искове поради изложените аргументи. Претендира разноски.
В границите на срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения му
особен представител, депозира писмен отговор, с който оспорва предявените
искове като недопустими, в евентуалност като неоснователни. Счита, че не са
изложени твърдения защо исковата претенция е насочена именно срещу
2
Филис А.. Видно от приложените фактури са издадени на името на друго
лице – М. И. Е., а в извлеченията за фактури и плащания е посочено лицето
Е.М. И..
Настоящият състав на Силистренски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна,
следното:
Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с
Определение №58/29.01.2024г., поради което жалбата подлежи на
разглеждане по същество.
Предмет на въззивна проверка e решението, с което
първоинстанционния съд се е произнесъл по предявените искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД
като ги е уважил, приемайки, че ответникът е потребител на ел. енергия, с
оглед регистрацията му на този адрес и вписването му чрез ЕГН като титуляр
на партидата.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените въззивни предели ОС - Силистра
намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната
компетентност на първоинстанционния съд и от законен състав, поради което
се явява валидно. Исковете са предявени в границите на предвидения в
закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите
изисквания на ГПК, видно от приложеното ч. гр. д. № 1773/2022г. на РС -
Силистра, произнасянето на РС съответства на заявената за разглеждане
установителна претенция, поради което решението се явява и допустимо.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
По оплакванията във въззивната жалба, съдът намира следното:
Не е било предмет на спор между страните, а и се установява от
приобщеното ч. гр. д. №1773/2022г., на РС- Силистра, че в полза на
въззиваемата страна е издадена Заповед по чл.410 ГПК, с която е разпоредено
въззивникът да заплати сумите, предмет на предявените установителни
искове. Заповедта е връчена в хипотезата на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което
и на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК са дадени указания за завеждане на
искова молба.
Спорно е между страните дали е налице договор за продажба на ел.
енергия с ответника, за обект на потребение с.К., ул. “И.” №37, 19.
Представени по делото са Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на “Енерго-Про Продажби” АД, извлечение от сметка
към 01.12.2022г. на М. И. Е., клиент на “Енерго- Про Продажби” АД, гр.К., ул.
И. 37, 19, **********, кл. № *********, аб. № ********** за процесните
фактури и извлечение за фактури и плащания за период 21.04.2020г. до
3
28.02.2023г. на Е.М. И. със същия клиентски номер.
Видно от фактури № **********/30.03.2022г.,
№**********/29.04.2022г. и №**********/31.05.2022г., същите са издадени
на името на М. И. Е. за обект на потребление с.К., ул. “И.” №37, ап.19 за
периода 19.02.2022г. до 19.05.2022г.
Установява се потреблението в имота през последните 12/24/36м. от
представена нарочна справка /л.11 от гр.д. №470/23г./ и конкретно, че не
всеки месец в имота е имало такова.
По делото е приобщена справка от НБД, видно от която ответницата е с
регистриран настоящ и постоянен адрес, както следва: гр.К., ул. И. 37, ет.5,
ап.19, считано от 12.01.1999г., респ. от 15.10.2001г.
След извършена справка не се установява идентичност между лицата с
имена М. И. Е., ЕГН ********** и Ф. И. А., но ЕГН ********** е на
ответника. Последното лице не е декларирало имоти в отдел МДТ при
Община Силистра.
От съществено значение за правилното решаване на настоящия казус е
въпроса: Съставлява ли справката от НБД, удостоверяваща, че едно лице е
регистрирано по настоящ адрес, съгласно чл.94 от ЗГР, доказателство, че
лицето живее в имота, респективно, че е потребител на ел. енергия?
Правоотношението по доставка на електрическа енергия на краен
клиент намира правната си уредба в Закона за енергетиката, който
регламентира правоотношението за продажба на електрическа енергия за
битови нужди като произтичащо от договор, при държавно регулирани цени
от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ и публично известни
общи условия. Според действащата разпоредба на чл. 98а /нов - ДВ, бр. 74 от
2006 г., в сила от 01.07.2007 г. / крайният снабдител продава електрическа
енергия при публично известни общи условия, предложени от крайния
снабдител и одобрени от КЕВР. Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила за клиентите
на крайния снабдител, без изрично писмено приемане /чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ/.
По силата на законовата уредба, продавач на доставената електрическа
енергия е крайния снабдител /субектът по чл. 94а, респ. по чл. 95 ЗЕ/, а
купувач – крайния клиент /чл. 91-92, вр. чл. 97-98а от ЗЕ/. След измененията
на ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012 г. /, в сила от 17.07.2012 г., битов клиент по смисъла на
§ 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е клиент, който купува електрическа енергия за
собствени нужди, а съгласно § 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ в сила от 17.07.2012 г.,
изм. ДВ, бр. 35/2015 г., потребител на енергийни услуги е: а/ краен клиент,
който купува енергия и/или б/ ползвател на преносна и/или разпределителна
мрежа за снабдяването му с енергия. Съгласно § 1, т. 27г от ДР на ЗЕ краен
клиент е клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за
собствено ползване, а в чл. 92, т. 4 от ЗЕ понятието краен клиент е уредено
като страна по сделка с електрическа енергия. С оглед на това, за да е налице
качеството потребител на енергийни услуги, следва да е налице договор за
продажба на електрическа енергия на енергийни услуги.
4
Легалната дефиниция на понятието "битов клиент" е в § 1, т. 2а от
Допълнителните разпоредби на ЗЕ и се отнася за правоотношението по
договора по чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗЕ. Чрез нея ЗЕ свързва качеството на
длъжник с качеството на собственик или на носител на ограниченото вещно
право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната
енергия е за "собствени битови нужди" и друго не е уговорено с крайния
снабдител.
Договорната свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД, допуска и при това
правоотношение клиент на доставената електроенергия за битови нужди да е
друг правен субект – онзи, който ползва електроснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно с титуляра на вещното право на
ползване и същевременно е сключил договор за продажба на
електрическа енергия за същия имот /в този смисъл решение № 205 от
28.02.2019 г. по гр. д. № 439/2018 г. по описа на ВКС, III г.о./.
Спорното правоотношение намира правната си уредба в Закона за
енергетиката, а начинът по който законът урежда договора за продажба на
електроенергия за битови нужди е сходен с този, по който регламентира
договорът за продажба на топлинна енергия за битови нужди.
В тази връзка, с постановеното ТР №2/17.05.2018г. по тълк.дело
№2/2017г. на ОСГК на ВКС, е прието, че ЗЕ свързва качеството на длъжник
на доставена топлинна енергия за битови нужди с качеството на собственик
на имота, съответно с качеството на носител на ограниченото вещно право на
ползване, когато за същия имот няма сключен договор между ползвателя
на договорно основание и доставчика на топлинна енергия.
Този извод следва и от клаузите на Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на "EНЕРГО – ПРО продажби" АД. В чл.
4, ал.1 от ОУ е дадено определение на понятието "потребител на електрическа
енергия за битови нужди", а именно – физическо лице, което е собственик
или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на
„ЕНЕРГО – ПРО Мрежи“ АД, което ползва електрическа енергия за
домакинството си и е снабдявано и закупува същата от „ЕНЕРГО-ПРО
Продажби“ АД.
Според чл. 6, ал.2 от ОУ, правата и задълженията на потребител на
електрическа енергия за битови нужди може да упражнява и друго лице при
условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на
имота, е дал пред „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД съгласие в нотариално
заверена форма лицето да бъде потребител за определен срок. В този случай
собственикът, респективно лицето с учредено вещно право на ползване по
отношение на електроснабдения имот, носи солидарна отговорност пред
продавача за консумираната в имота електроенергия.
От представените по делото доказателства не се установява такова
изрично писмено съгласие дадено пред продавача или пред нотариус трето
лице да бъде потребител на електрическа енергия за определен срок,
съвпадащ с исковия, съответно да има друг правен субект, който да ползва
5
електроснабдения имот със съгласието на собственика, респ. с титуляра на
вещното право на ползване и същевременно да е сключил договор за
продажба на електрическа енергия за същия имот.
Горният извод, че ответницата не е потребител на ел. енергия, не се
променя от установеното по делото обстоятелство, че същата е регистрирана
с постоянен и настоящ адрес на процесния такъв.
Адресната регистрация е от значение за избора на лицето къде да бъде
вписано в регистъра на населението или какъв да бъде адресът за
кореспонденция с органите на държавната власт и органите на местното
самоуправление. Наличието на регистрация на лицето на процесния адрес не
могат по категоричен и недвусмислен начин да установят, че за посочения в
исковата молба период ответницата е живяла в имота. Горното дори и
индиция за това, не е подкрепено с никакви други доказателства по делото.
Настоящият състав намира, че ищеца /сега въззиваем/ не е провел по
делото пълно и главно доказване, че ответницата е пасивно
материалноправно легитимирана да отговаря за задълженията за цената на
електрическа енергия, доставена в процесния имот. Самият ищец така и не
обосновава в какво качество счита Ф. А. за потребител. Не става ясно защо
титуляр на партидата е трето за спора лице, но с ЕГН на ответницата.
Отделно, към датата на твърдяната регистрация по настоящ адрес -
12.01.1999г. /л.48 от гр.д. №470/2023г./, Закона за гражданската регистрация,
респ. чл.92 от ЗГР, на който се позовава ищеца, не е бил в сила.
Гореизложеното обосновава извод за неоснователност на исковите
претенции и като такива неправилно са уважени от първоинстанционния съд,
поради което решението следва да бъде отменено, като вместо него се
постанови ново, а исковите претенции се отхвърлят изцяло.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №629/20.11.23г., постановено по гр.д. №470 по
описа за 2023 година на Силистренски районен съд, като ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявени от “ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК
********* срещу Ф. И. А., ЕГН ********** обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 415, ал.1
ГПК вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за приемане за установено, че ответницата
дължи на ищеца сумата от 720.21лв. /седемстотин и двадесет лева и
двадесет и една ст./, представляваща главница за консумирана, но неплатена
ел. енергия по фактури, издадени в периода 30.03.2022г. – 31.05.2022г. за
обект на потребление, заведен с аб. №**********, с.К., ул. “И.” №37, 19,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението /19.12.2022г./ до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 38.30лв. /тридесет и
осем лева и тридесет ст./, представляващи сбор от мораторната лихва на
6
всяка фактура от падежа й до 01.12.2022г., за които суми е издадена Заповед
по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1773/2022г. на РС – Силистра.
Решението не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7