РЕШЕНИЕ
№ 406
гр. Велико Търново, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на тридесети ноември
две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладваното от съдия Банев Адм. д. № 472 по описа на АСВТ за 2021 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/, вр. с чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и
такси /ЗМДТ/.
Образувано е по жалба, подадена от „Шипково СПА“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес
на управление в гр. Велико Търново, ж.к. „Чолаковци“, ул. „Рада Войвода“ № 9,
блок 47, вх. „Б“, ет. 4, ап.11,
представлявано от управителя Р.П.К., срещу Акт за установяване на задължения
/АУЗД/ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с № АУЗ540100084-1/ 10.05.2021 г., издаден от
главен експерт в Дирекция „МДТ“ при Община Велико Търново, потвърден след
обжалване по административен ред с Решение № 25/ 22.06.2021 г. на директора на
Дирекция „МДТ“ при Община Велико Търново. От оспорващото лице се поддържа нищожност на АУЗД и незаконосъобразност поради допуснати при
издаването му съществени нарушения на процесуални правила, противоречие с
материалноправните разпоредби на закона и с неговата цел. Жалбоподателят намира
оспорения административен акт за издаден от некомпетентен орган, както и за
немотивиран. Изтъква, че при обжалването по административен ред горестоящият
административен орган не е обсъдил всички наведени в жалбата съображения за
незаконосъобразност на АУЗД. По същество възразява срещу основанието и размера
на определените задълженията за данък върху недвижими имоти и такса битови
отпадъци. В тази връзка намира оспорения акт за неясен, тъй като органът е
определил обща сума за дължимата ТБО, а не такава за всяка услуга по отделно по
чл. 66 от ЗМДТ /сметосъбиране и
сметоизвозване, обезвреждане на отпадъци в депа или други съоръжения,
поддържане на чистота на териториите за обществено ползване/, което от своя
страна води до невъзможност да се определи дали всички компоненти или само
някои от тях са включени при определяне на задълженията. Като конкретно
оплакване по отношение размера на данъка за имот с партиден № 5401F63651 се
навежда, че откритата тераса в този имот представлява площадка за обществени
нужди с неограничен достъп, при което не следва да се облага на основание чл. 24,
ал. 1, т. 10 от ЗМДТ, а освен това площта й не следва да бъде включвана при
определяне на данъчната оценка на имота, като база за изчисляване размера на
ТБО. С тези доводи от съда
се иска да обяви за нищожни обжалвания АУЗД и потвърждаващото го решение на
директора на Дирекция „МДТ“ в Община Велико Търново, алтернативно да отмени
същите като незаконосъобразни. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез
упълномощения *** С. от ВТАК, поддържа жалбата с направените искания, по
съображенията изложени в нея и допълнително развити такива в хода на устните
състезания и в писмена защита. Претендира разноски
по делото, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение срещу
размера на поисканото от ответника юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът, директорът на Дирекция „Местни данъци и такси” при Община Велико
Търново, конституиран като такъв съгласно чл. 4, ал. 5, предл. второ, вр. с ал.
1 от ЗДМТ, чрез ***П., оспорва жалбата като неоснователна. В хода на устните
състезания развива доводи за валидност, процесуална и материална
законосъобразност на АУЗД, основан изцяло на декларираните от задълженото лице
данни, моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер по Наредба № 1/
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно представен
списък.
Съдът, като
взе предвид събраните по делото писмени доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
На 22.12.2017
г. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 2449, том 13, рег. №
15666, дело 1540 от 2017 г. на нотариус с район на действие района на ВТРС,
„Шипково СПА” ООД е придобило собствеността върху следните недвижими имоти,
находящи се в град велико Търново, ***, *** и разположени в поземлен имот с
идентификатор 10447.502.72, а именно:
1.
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.502.72.1.12 по КККР на гр.
Велико Търново /магазин 1/, с предназначение – за търговска дейност, застроена
площ от 65,26 кв.м., заедно с придадената му открита тераса с площ 514,19
кв.м., разположена южно от всички секции на блока, ведно със 7,7078 % ид. части
от общите части на сградата и съответните на застроената площ на имота идеални части от правото на строеж, както и
41,91/3925 ид. части от поземлен имот с идентификатор 10447.502.72 с обща площ
от 3 927 кв.м., начин на трайно ползване – комплексно застрояване;
2.
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.502.72.1.11 по КККР на гр.
Велико Търново /магазин 2/, с предназначение – за търговска дейност, застроена
площ от 47,79 кв.м., ведно с 5,6445 % ид. части от общите части на сградата и
съответните на застроената площ на имота
идеални части от правото на строеж, както и 30,69/3925 ид. части от
поземлен имот с идентификатор 10447.502.72 с обща площ от 3 927 кв. м.,
начин на трайно ползване – комплексно застрояване.
Дружеството е
подало за придобитите имоти два броя декларации по чл. 14 от ЗМДТ с вх. №
**********/ 22.01.2018 г. и с вх. № **********/ 22.01.2018 г., с които е
декларирало притежаваните от него недвижими имоти, представляващи земя и
сгради, описани по-горе. На база тези декларации е издаден Акт за установяване
на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 124-1/ 23.03.2018 г. на орган по приходите при Община Велико
Търново, с който на „Шипково СПА” ООД са определени задължения за данък върху
недвижими имоти и за такси за битови отпадъци за 2019 г. и 2020 г., за два
нежилищни имота в гр. Велико Търново – имот с партиден № 5401F63651, включващ
земя, търговски обект и друг нежилищен обект /открита тераса/ и имот с партиден
№ 5401F63652, включващ земя и търговски обект. Определеният размер на
публичните вземания е както следва – за данък върху недвижимите имоти - общо
2 060,70 лв., от които 1 838,44 лв. главница и 222,26 лв. – лихви за
забава, изчислени към дата 10.05.2021 г., за такса битови отпадъци – общо
4 852,52 лв., от които 4 329,15 лв. главница и 523,37 лв. лихви към
дата 21.05.2021 г., или всичко 6 913,22 лв., от които 6 167,59 лв.
главница и 745,63 лв. лихви, начислени към посочената дата. Видно от
представената пред съда преписка, дружеството, чрез законния си представител, е
оспорило издадения АУЗД по административен ред с жалба вх. № 53-3630-1/
11.06.2021 г., пред директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община
Велико Търново, който в качеството си на решаващ орган, съгласно чл. 107, ал. 4
от ДОПК във вр. чл.4, ал. 5 от ЗМДТ се е произнесъл с Решение № 25/
22.06.2021 г., с което е потвърдил
изцяло оспорения пред него акт като правилен и законосъобразен. Решението
е връчено на адресата му на дата 12.07.2021 г., видно от известие за доставяне
на л. 20 от делото. Жалбата срещу акта пред АСВТ е подадена по пощата, чрез
решаващия орган, на дата 26.07.2021 г., съгласно клеймото на съдържащ се в
делото пощенски плик /л. 4/.
В съдебната
фаза на производството като писмени доказателства са приети материалите,
съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения АУЗД,
изпратена с писмо вх.
№ 33525/ 29.07.2021 г. в деловодството на АСВТ. Приобщени към доказателствения
материал по делото са още писмените
доказателства съгласно опис, изпратени от ответника с писмо № 5056/ 17.11.2021
г., както и представените от жалбоподателя Нотариален акт № 2449/ 22.12.2017
г., 2 броя схеми на самостоятелни обекти в сграда от 21.12.2017 г., издадени от
СГКК - гр. Велико Търново, Скица на поземлен имот от същата дата, издадена от
СГКК - гр. Велико Търново, Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264 от ДОПК
от 21.12.2017 г. и Разпечатка от кадастрално-административна информационна
система на АГКК за обект с идентификатор 10447.502.72.9 в землището на гр.
Велико Търново.
Съдът като взе предвид становищата на
страните и представените по делото доказателства, прави следните изводи:
Жалбата е подадена от лице с надлежна
процесуална легитимация - адресата на акта, до компетентния съд, в срока по чл.
156, ал. 1, вр. с чл. 144, ал. 1 от ДОПК, след изчерпване на процедурата по
административно оспорване. От външна страна същата отговаря на изискванията на
чл. 149, вр. с чл. 144, ал. 2 от ДОПК и като такава е процесуално допустима за
разглеждане по същество. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна
като съображенията на съда за това са следните:
Задълженията за местни данъци и такси
представляват публични общински вземания, съгласно регламентираното в чл. 162,
ал. 2, т. 1 и т. 3 от ДОПК, вр. с чл. 1, ал. 1, т. 5 и чл. 6, ал. 1, б. „а“ от ЗМДТ. Съгласно чл. 166, ал. 1 ДОПК установяването на публичните вземания се
извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията
за процесния данък този ред е предвиден в чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, в приложимата
редакция, според който установяването, обезпечаването и събирането на местните
данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК,
като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според
ал. 3 от чл. 4 на ЗМДТ, в производствата по ал. 1 служителите на общинската
администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а според ал.
4 от същия член, тези служители се определят със заповед на кмета на общината.
Последният, съгласно ал. 5 упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152,
ал. 2 ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община -
на териториален директор на Националната агенция за приходите. Тоест, в
процесуалния закон има специални правила за оспорване, които са приложими в
случая и имат приоритет пред общите такива по АПК. Редът за установяване,
обезпечаване и събирането на местните данъци е приложим и по отношение на
местните такси, в т.ч. такса за битови отпадъци, по аргумент от чл. 9б от ЗМДТ.
Съдът в производство от вида на настоящото извършва проверка на
законосъобразността на АУЗД в потвърдената му по административен ред част.
В конкретния случай, АУЗД е издаден от М.А.Т.-К.,
главен експерт – орган по приходите при Община Велико Търново, определена със
Заповед № РД 22-603/ 23.03.2021 г. на кмета на Община Велико Търново да
извършва дейности по чл. 4, ал. 1, ал. 3 и ал. 4, и чл. 9б от ЗМДТ. С оглед на
това, съдът намира, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в рамките
на предоставените му по закон правомощия, в предвидената от закона писмена
форма. Решението, с което АУЗД е потвърден, е издадено
в изискуемата писмена форма, от директора на
Дирекция „МДТ“ при общината, т.е. ръководителят на звеното за местни приходи, също в пределите на неговата компетентност, съгласно
чл. 107, ал. 4 от ДОПК, вр. с чл. 4, ал. 5, предл. второ от ЗМДТ. В решението
си горестоящият орган е обсъдил наведените пред него възражения и е достигнал
до краен извод за законосъобразност на обжалвания пред АУЗД. Несъгласието на
задълженото лице с направените от органа констатации и правни изводи не
опорочава акта до степен, водеща отмяната му. В процесуалния закон са
предвидени достатъчно възможности за задълженото лице да упражни правото си на
защита против издадения АУЗД, с който са установени задължения за местни данъци
и такси, като попълни преписката с необходимите доказателства в преценения от
него за необходим обем и да изложи съображенията си за незаконосъобразност на
АУЗД. Относимостта и значението на събраните доказателства за задълженията на
дружеството е въпрос по съществото на спора и в съдебното производство при обжалването
му, при проверката за материалната законосъобразност на АУЗД, съдът се
произнася по въпроса дължат ли се публичните задължения и дали са в установения
от органа размер.
Неоснователни са изложените в жалбата
оплаквания за липса на изложени фактически и правни основания в оспорвания
АУЗД. Безспорно е, че в изпълнение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, приложим на
основание § 2 от ДР на ДОПК, всеки един
административен акт трябва да съдържа мотиви, които да са ясни, конкретни,
относими и в достатъчна степен подробни, за да може от тях да станат ясни
преценката на органа на фактите и на правото. При издаването на процесния акт
административният орган изрично се е позовал на съответните считани от него за
приложими законовите разпоредби от ЗМДТ, решенията на Общинския съвет и
Наредбата за определянето и администрирането на местни данъци на територията на
Община Велико Търново /НОАМДТОВТ/, определящи съответните данъчни ставки и
послужили за определяне размера на публичните задължения. По този начин съдържащите
се в тях фактически разяснения заместват изискуемата обосновка на оспорения
административен акт и съгласно константната съдебна практика, няма пречка
относими към издаването на индивидуалния административен акт данни да се
съдържат и в други писмени доказателства, предхождащи постановяването му. В
АУЗД данъка и таксата са определени отделно за всеки обект, включен в партидния
номер, след което е определено и общото задължение. Независимо, че в АУЗД не са
отграничени конкретните стойности на трите вида услуги, формиращи ТБО, то
посочването на общата й стойност не рефлектира върху неговата
законосъобразност. В оспорения акт административният орган е отразил механизма,
по който е изчислил размера на данъка и таксата за съответния данъчен период и
за всеки конкретен имот на жалбоподателя. Съобразно това, съдът намира, че от
тези данни може да установи налице ли са били основанията за издаване АУЗД по
чл. 107, ал. 3 от ДОПК, кой е данъчният обект, данъчният период, данъчната
ставка и начинът на определяне на ДНИ и ТБО.
При извършената служебна проверка съдът
намира, че и процедурата по издаване на оспорения акт за установяване на
задължения е съобразена с приложимите за случая процесуални норми на ДОПК и в
хода на административното производство не са били допуснати съществени
процесуални нарушения. В глава ХІV от ДОПК са регламентирани способите за
установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за
местните данъци са приложими два способа: предварително установяване, което се
осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл.
107, ал. 3 от ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл.
108 от ДОПК. В конкретния случай се касае за определяне на задължения за местни
данъци и такси по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, което е изрично посочено и в
самия акт. Еднозначно и непротиворечиво от АУЗД се установява, че е извършена
служебна проверка на жалбоподателя по данни от декларациите, подадени от самия
него в ответната администрация, относно притежаваните от него недвижими имоти.
Проверката е констатирала, че съответните публични общински задължения не са
платени, което по смисъла чл. 107, ал. 3, изр. последно, предл. последно от
ДОПК, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ е самостоятелно и достатъчно фактическо
основание за съставяне на АУЗД. Както от приходния, така и от решаващия орган,
са взети предвид всички относими за облагането факти и обстоятелства, известни
към съответния момент, съобразно спецификите на този вид производство за
установяване на задължения, и са определени дължимите задължения за данък върху
недвижимите имоти и такса битови отпадъци. Съобразно това, за органите по
приходите съществува възможността да определят дължимия от жалбоподателя по
силата на закона местен данък, без да провеждат ревизионно производство.
По отношение съответствието на оспорения
акт с материалноправните разпоредби на закона.
Не е спорно, че
задълженията за ДНИ и ТБО на дружеството са определени за земя и нежилищни
имоти, всички находящи се в град Велико Търново. Спорът пред настоящата
инстанция се свежда до това дали правилно в процесния АУЗД е определен размерът
на дължимите от жалбоподателя ДНИ и ТБО за 2019 г. и 2020 г. и начислените
лихви за забава за недвижими имоти, представляващи
земя и обекти в сграда по партида № 5401F63651 и № 5401F63652 /земя, търговски
обект – магазин 1 и магазин 2, и нежилищен обект - открита тераса/, находящи се
в гр. Велико Търново, ***, ***, разположени върху имот с идентификатор
10447.502.72 по КККР на Велико Търново, и подлежи ли да облагане с ДНИ и ТБО
откритата тераса с площ 514,19 кв.м.
По отношение на
данък за недвижимите имоти за 2019 г. и 2020 г.:
С оспорения в
настоящото производство АУЗД на „Шипково СПА“ ООД са установени задължения за
ДНИ за 2019 г. по партида № 5401F63651 общо в
размер на 2 875,49 лв., в т.ч. за земята с площ 41,91 кв.м. в размер на 10,21
лв., за търговски обект – магазин 1 с РЗП 65,26 кв.м. ДНИ в размер на 122,80
лв. и за други нежилищни обекти – открита тераса с РЗП 514,19 кв.м.
определеният ДНИ в размер на 691,09 лв., а по партида № 5401F63652 определеният ДНИ е общо в размер на 97,46 лв.,
в т.ч. за търговски обект – магазин 2 с РЗП 47,79 кв.м в размер на 89,92 лв. и
за земя с площ 30,96 кв. м в размер на 7,54 лв., както и лихви за просрочие
общо в размер на 158,20 лева. За 2020 г. установените задължения за ДНИ по партида № 5401F63651
са общо в размер на 819,88 лв., в т.ч. за земята 10,21 лв., за търговски обект
– магазин 1, в размер на 122,16 лв. и за нежилищен обект – открита тераса в
размер на 687,51 лв. а за включените в партида № 5401F63652
недвижими имоти определеният ДНИ е общо в размер на 97,00 лв. като са начислени
лихви за забава общо в размер на 64,06 лева.
Нормата на чл.
11, ал. 1 от ЗМДТ изрично определя като данъчно задължени лица за ДНИ
собствениците на недвижими имоти, на което условие безспорно отговаря
жалбоподателят „Шипково СПА“ ООД,
видно от представения по делото нотариален акт от 22.12.2017 г., с който е
придобита собствеността върху процесните недвижими имот и същият е задължено
лице по ЗМДТ.
Другата
предпоставка, необходима за възникване на задължението, е притежаваният от
лицето недвижим имот да е облагаем. По силата на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ /Доп. -
ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г./ с данък върху недвижимите имоти
се облагат разположените на територията на страната поземлени имоти, сгради и
самостоятелни обекти в сгради в строителните граници на населените места и
селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според
подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за
устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато
това се изисква по реда на специален закон. С ДВ бр. 96 от 2019 г., в сила от
01.01.2020 г., законодателят е предприел отново изменение на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, относимо също за процесния период, което има сходно
на предходната редакция на нормата съдържание и според което данък върху
недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и
самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в
строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените
имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението
по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на
предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.
От анализа на цитираната норма е видно, че законодателят е очертал няколко
хипотези, въз основа на които даден недвижим имот подлежи на облагане с местен
ДНИ – 1. поземлен имот, сграда или самостоятелен обект в сграда, които се
намират в строителните граници на населеното място и селищните образувания,
както и 2. поземлени имоти, находящи се
извън строителните граници на населените места или селищните образувания, но
които следва да отговарят кумулативно и на следните изисквания – да имат според
подробен устройствен план предназначението по чл. 8, т. 1 от ЗУТ и да е
осъществена и промяна в предназначението на земята, когато това се изисква по
реда на специален закон. В ЗМДТ липсва легална дефиниция на понятието
„самостоятелен обект в сграда“, но такава се съдържа в § 1, т. 1. от ДР към
ЗКИР /в относимата редакция, след изменението обн. ДВ, бр. 57 от 2016 година/.
Според тази дефиниция „самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на
техническата инфраструктура“ е обособена част от сградата или съоръжението,
която е обект на собственост и има самостоятелно функционално предназначение.
От събраните по
делото доказателства се установява, че недвижимите имоти на „Шипково СПА“ ООД
по партиден № 5401F63651 и № 5401F63652 се намират в строителните граници на Община
Велико Търново като единствено поземленият имот с идентификатор 10447.502.72,
от който дружеството притежава идеална част, и двата обекта със стопанско
предназначение – магазин 1 и магазин 2, намиращи се на етаж първи в сграда № 1
на *** в гр. Велико Търново, са самостоятелни обекти в сграда с дадени
идентификатор №10447.502.72.1.11 и идентификатор №10447.502.72.1.12 по КККР на
гр. Велико Търново, и като такива отговарят на всички изисквания на чл. 10, ал.
1 от ЗМДТ за облагане с ДНИ. Тези имоти не попадат в хипотезите на чл. 10, ал.
2 - 4 от ЗМДТ, като не е налице и някоя от хипотезите по чл. 24 от закона за
освобождаване от ДНИ. Няма данни жалбоподателят да е предявил свое право на
освобождаване от данък на основание чл. 27 от ЗМДТ, поради което данък се дължи
като правилно с ДНИ е обложен именно собственикът на имотите, съгласно чл. 11,
ал. 1 от същия закон.
Не са налице и
предпоставките по чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗМДТ за освобождаване от плащането на
ДНИ за откритата тераса с площ 514,19 кв.м., находяща се в град Велико Търново,
в каквато насока са част от доводите на оспорващото дружество. Тази хипотеза не
може да намери приложение в случая, тъй като въпросната открита тераса не
покрива изискванията за категория обект на цитираната разпоредба, макар и
непълно изброени - парковете, спортните игрища, площадките и други подобни
имоти, но по-същественото е, че няма характер на имот за задоволяване на
обществените потребности на населението. Единствено по своето предназначение
имотите публична общинска или държавна собственост могат да служат за
задоволяване на обществените нужди съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗОбС и чл. 2, ал. 2
от ЗДС, какъвто имот безспорно не е процесната открита тераса.
Независимо от
горното, съдът намира, че по отношение на откритата тераса с площ 514,19 кв.м.,
не са налице предпоставките за облагане с ДНИ. По силата на нотариалния акт от
22.12.2017 г., с който „Шипково СПА“ ООД се легитимира като собственик на
процесните имоти, е придобита
собствеността върху самостоятелен обект в сграда –с идентификатор
10447.502.72.1.12, представляващ търговски обект /магазин 1 в сграда №
1/, ведно с придадената му открита
тераса с площ 514,19 кв.м, като същата е посочена в подадената от
„Шипково Спа“ ООД декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 365/ 22.01.2018 г. като
нежилищен обект, който не се ползва с търговско предназначение и без посочена
отчетна стойност. Според данните в кадастралната карта обектите се намират в
жилищна сграда, а съгласно данните от приложената скица № 15-649090/ 21.12.2017
г. за самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.502.72.1.12 с площ
65,26 кв.м., процесната открита тераса е посочена като прилежаща част.
Конструктивното техническо определение на терасата е дадено в § 5, т. 59 от ДР към ЗУТ, според който това е
открита използваема площ, разположена върху помещения, върху колони или върху
терен, на която дефиниция безспорно отговаря процесната тераса. Според данните
съдържащи се в преписката откритата тераса с площ 514,19 кв.м. се намира на първи надземен етаж и по своето
предназначение представлява покрив на намиращите се под нея гаражи, като по
естеството си би трябвало да е обща част на сградата, по смисъла на чл. 38, ал.
1 от Закона за собствеността. По-същественото обаче е, че видно от
представените писмени доказателства, площта на терасата не е включена към
застоената площ на търговския обект - магазин 1, с идентификатор 10447.502.72.1.12, но не е и обособена
така, че да има самостоятелен характер. При тези данни, съдът намира, че така
наречената „открита тераса“ с площ 514,19 кв.м., макар да се намира в
строителните граници на населеното място не покрива изискванията за
„самостоятелен обект в сграда“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР към ЗКИР. Същата
не отговаря и на легалната дефиниция на § 1, т. 39 от ДР към ЗУТ за „обект“,
нито на тази за „открит обект“ по смисъла на § 5, т. 68 от ДР към ЗУТ, а без
обект на облагане не възниква и данъчното задължение. Този извод се подкрепя и
от представения нотариален акт от 22.12.2017 г., в който терасата няма
необходимото описателно и идентифициращо обекта на собственост означаване
именно като самостоятелен обект в сградата. След като не представлява
самостоятелен обект на правото на собственост, същата не подлежи на облагане с
местен данък по арг. от чл.10, ал. 1 от ЗМДТ, при което неправилно в оспорения
АУЗД са установени задължения за ДНИ и ТБО за същата.
При така констатираното, по отношение на размера на
установените с АУЗД задължения за ДНИ за 2019 г. и 2020 г. съдът намира
следното:
Задължението за
данък върху недвижимите имоти се определя в годишен размер с наредба на
общинския съвет в границите, определени в чл. 22 от ЗМДТ, върху данъчната
оценка на недвижимия имот и е дължимо в сроковете, регламентирани в чл. 28 ЗМДТ. Данъчната основа съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ, е данъчната оценка на
недвижимия имот, която за предприятия е по-високата между отчетната им стойност
и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти - данъчната им
оценка съгласно приложение № 2. Според чл. 14 от Наредбата за определянето и
администрирането на местните данъци на територията на Община Велико Търново,
приета с Решение № 65/ 28.12.2011 г. на Общински съвет – Велико Търново,
размерът на данъка върху недвижимите имоти се определя в размер, определен по
Приложение 1 от наредбата. Размерът на данъка върху недвижимите имоти в община Велико Търново през всички процесни периоди
/2019 г. и 2020 г./, е в размер на 2,5 на хиляда върху данъчната оценка на
недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 ЗМДТ към 1 януари на годината, за която се
дължи.
Поради изложените по-горе съображения за липсата на основания за облагане
на откритата тераса с площ 514,19 кв.м., в тази част определеният в акта ДНИ за
2019 г. и 2020 г., общо в размер на 1 378,60 лв., ведно със съответните лихви
за забава, е незаконосъобразен. По отношение на останалите притежавани от
жалбоподателя недвижими имоти – земя и търговски обекти – магазин 1 и магазин 2
по партиди № 5401F63651 и № 5401F63652, следва да се посочи, че определената от
административния орган данъчна оценка не е спорна и съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ, и данните по дело през всички процесни периоди за земята с площ 41,91
кв.м. и земята с площ 30,96 кв.м., е отчетната им стойност /съответно 4 083,45
лв. и 3 016,55 лв./, явяваща се по-високата стойност от определената по
приложение № 2 от ЗМДТ данъчна оценка. За двата нежилищни търговски обекти –
магазин 1 с РЗП 65,26 кв.м. с идентификатор 10447.502.72.1.12 и магазин 2 с РЗП 47,79 кв.м.. с
идентификатор 10447.502.72.1.11, данъчната основа за определяне на ДНИ е
определената по реда на приложение № 2 от закона данъчна оценка, представляваща
по-високата стойност от отчетната им стойност – за търговски обект с РЗП 65,26
кв.м. за 2019 г. данъчната оценка е 49 118,30 лв. и за 2020 г. е
48 863,80 лв., а за търговски обект с РЗП 47,79 кв.м. за 2019 г. данъчната
оценка е 35 969,40 лв. и за 2020 г. - 35 783,10 лева. Данъкът за
недвижимите имоти се определя като размерът на данъчната оценка се умножи по
коефициента, който е определен в Приложение 1 от Наредба за определянето
и администрирането на местните данъци на територията на Община –Велико Търново и който за целия процесен период е 2,5 на хиляда.
Съдът, след като съобрази тези стойности, извърши контрол за
законосъобразност на установения от органа по приходите размер на задълженията,
при което констатира, че размерът на ДНИ е правилно установен и законосъобразен
в тази част. За 2019 г. дължимият данък за притежаваната от дружеството земята
с площ 41,91 кв.м. и земя
с площ 30,96 кв.м. от поземления имот с идентификатор 10447.502.72 по
КККР на гр. Велико Търново, са съответно 10,21 лв. /4 083,45 х 0,0025/ и
7,54 лв. /3 016,55 х 0,0025/; за нежилищния търговски обекти – магазин 1 с
идентификатор 10447.502.72.1.12 е в размер на 122,80 лв. /49 118,30 х
0,0025/ и за търговски обект - магазин 2 с идентификатор 10447.502.72.1.11 е в
размер на 89,92 лв. /35 969,40 х 0,0025/. Същите стойности са посочени в
оспорения АУЗД, поради което дължимия ДНИ от жалбоподателя за тези имоти е
правилно изчислен от административния орган. Не се твърди, а и липсват
доказателства, тези задължения за посочените в акта данъчни периоди, да са били
надлежно погасени от задълженото лице в предвидените в закона срокове.
Предвид
изложеното, съдът намира, че оспореният АУЗД в частта, с която на „Шипково СПА“
ООД е определен ДНИ за 2019 г. и 2020 г. общо в размер
на 1378,60 лв., ведно със съответните лихви за забава за открита
тераса с площ 514,19 кв. като прилежаща част към търговски обект с
идентификатор 10447.502.72.1.12, находящ се в ***, следва да бъде отменен като
незаконосъобразен, а в останалата част жалбата следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
По отношение на такса битови
отпадъци за 2019 г. и 2020 г.:
С процесния АУЗД
на „Шипково СПА“ ООД са установени
задължения за такса битови отпадъци за 2019 г. и 2020 г., общо в размер на
4 329,15 лв., от които за земя с площ 41,91 кв.м. в размер на 0,61 лв. и
за земя с площ 30,96 кв.м. в размер на 0,45 лв. и за двата процесни периода; за
търговски обект – магазин 1 с РЗП 65,26 кв.м съответно в размер на 294,74 лв. и
293,18 лв., за други нежилищни обекти – открита тераса с РЗП 514,19 кв.м
определеният ТБО за 2019 г. и 2020 г. е съответно в размер на 1 658,61 лв. и 1
650,01 лв.; за търговски обект – магазин 2 с РЗП 47,79 кв.м. съответно в размер
на 215,82 лв. и 214,70 лв., както и лихви за забава общо в размер на 523,37
лева.
На първо място
следва да се посочи, че недължимостта на установения ДНИ за 2019 г. и 2020 г.
по отношение на процесната открита тераса с площ 514,19 кв.м. по изложените
по-горе мотиви, обосновава незаконосъобразност и на определените с акта
задължения за ТБО на основание чл. 64, ал. 1, във връзка с чл. 11 от ЗМДТ.
Разпоредбата на чл. 64 от ЗМДТ изрично определя таксата за битови отпадъци да
се заплаща от лицата по чл. 11 за имотите на територията на общината. Доколкото
ДНИ не се дължи за процесните периоди, то незаконосъобразно с обжалвания АУЗД е
определена и ТБО за 2019 г. и 2020 г. общо в размер 1 658,61 лв. и лихви за
въпросната открита тераса, определена в акта като „друг нежилищен обект“.
По отношение на
останала част от процесните недвижими имоти, включени в партида № 5401F63651 и
№ 5401F63652, дружеството има качеството на данъчно задължено лице по чл. 64,
ал. 1, вр. с чл. 11 от ЗМДТ, за такса битови отпадъци. По отношение на същите
съдът намира, че жалбоподателят дължи ТБО за всички предоставяни услуги за
имотите и не са налице изключенията на чл. 71 ЗМДТ
за несъбиране на ТБО за 2019 г. и 2020 година.
Съдът намира за неоснователно
оплакването на жалбоподателя, че през процесния период Община Велико Търново не
е предоставяла услугите, за които се дължи ТБО. По аргумент от чл. 62 от ЗМДТ,
такса за битови отпадъци се заплаща за няколко вида услуги - по събирането,
извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци,
както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в
населените места, като размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно. Съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, границите на районите
и видът на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ в съответния район, се
определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 31
октомври на предходната година. За процесните 2019 г. и 2020 г. от ответника са
представени Заповед №РД-22-1803/ 24.10.2018 г. и Заповед № РД-22-1795/
25.10.2019 г. на кмета на Община Велико Търново, с които са определени
границите на районите и видът на предлаганите услуги съгласно чл. 62 от ЗМДТ,
честотата на тяхното извършване, както и за поддържане на чистота на
териториите за обществено ползване. От същите по безспорен начин се установява,
че притежаваните от жалбоподателя недвижими имоти попадат в регулационните граници на град
Велико Търново и в район, в който
общината предоставя услугите по чл. 62 от ЗМДТ.
Такса битови
отпадъци не е данък и нейната дължимост не се поражда само и единствено от
наличието на установена в закон правна връзка между недвижимия имот и
съответния правен субект. Законът изисква освен наличието на правна връзка
между недвижимия имот и правния субект по смисъла на чл. 11 от ЗМДТ и
фактическо престиране и ползване на услугата. За доказване на спорните
обстоятелства във връзка с предоставяне на услугите по компонентите на ТБО, от
ответника са представени доказателства, въз основа на които съдът приема, че в
процесния период тези услуги са предоставени. Видно е от сключения Договор за
възлагане на обществена поръчка от 14.09.2018 г. между Община Велико Търново и
„Нелсен чистота“ ЕООД, че за проверяваните години общината е възложила на
цитираното дружество дейностите по сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане
на битови, строителни, производствени и други отпадъци на територията на град
Велико Търново и селата Шереметя, Малки чифлик и Арбанаси, както и доставка,
разполагане, поддръжка, ремонт и дезинфекция на съдовете за битови отпадъци на
територията на общината. От представената ситуационна схема на контейнерите за
сметосъбиране в района на ***, вх. “А“ е видно, че в непосредствена близост до
сградата, в която се намират притежаваните от дружеството земя и търговски
обекти има поставен контейнер за сметосъбиране, а съобразно изготвения от
изпълнителя по договора от 14.09.2018 г. график и маршрут, услугите по
сметосъбиране, сметоизвозване и обслужването на съдовете за битови отпадъци със
специализиран автомобил на ул. „Георги Бакалов“ в гр. Велико Търново се
извършват ежедневно, при което съдът приема за реално извършени тези компоненти
от услугата през процесния период. За разлика от услугите по сметосъбиране и
сметоизвозване, дължимостта на таксата за услугата обезвреждане на битови
отпадъци не е обвързана с доказването на фактическото предоставяне на услугата,
а е достатъчно общината да ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци. В
настоящият случай, независимо че доказателства за притежавано от общината депо
за обезвреждане на битови отпадъци не са представените по делото, на съда е
служебно известно, че Община Велико Търново разполага с такова в с. Шереметя,
при което такса се дължи от жалбоподателя. Третият компонент от ТБО - услугата „поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване“, се предоставя от общината, за да гарантира
приети от държавата и обществото стандарти на поддържане на териториите за
обществено ползване, необходими за съвместното съжителство в рамките на
съответната територия. Тя включва поддържане на чистотата на уличните платна,
площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места и селищните
образувания в общината, предназначени за обществено ползване. Таксата се дължи
за извършени дейности на териториите за обществено ползване в населеното място,
а не конкретно на територията на имота или в непосредствена близост до него.
Това е обусловено от характера на териториите, спрямо които се предоставя
услугата и изисква обща отговорност на задължените лица. От представените от
ответника доказателства се установява, че общината фактически е предоставяла и
тази услугата. В т. III от представените заповеди на кмета на общината по чл.
63 от ЗМДТ е посочено, че за територията на община Велико Търново, където
попадат декларираните от дружеството недвижими имоти, се извършва поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване, включително зимно почистване,
като за територията на гр. Велико Търново тази дейност се осъществява
ежедневно. След като това е така, таксата за тази услуга, като част от ТБО, е
дължима от дружеството-жалбоподател в качеството му на собственик на имотите.
Предвид изложеното и от съвкупната преценка на събраните доказателства следва
изводът, че общината не само е организирала, но и реално е предоставила
включените в ТБО услуги през 2019 г. и 2020 г. в района, в който се намират
имотите на жалбоподателя.
За пълнота
следва да се отбележи, че не са налице регламентираните в закона предпоставки,
при които ТБО не се дължи. Поначало законът предвижда възможност за
освобождаване на лицето единствено от заплащане на услугата по сметосъбиране и
сметоизвозване, но не и от останалите услуги, включени в ТБО – поддържане и
експлоатация на депа и поддържането на чистотата на териториите за обществено
ползване в населените места. Според разпоредбата на чл. 71, т. 1 от ЗМДТ, в
приложимата редакция, не се събира такса за услугата по чл. 62, т. 1 /сметосъбиране
и сметоизвозване/ и дейността по третиране на битовите отпадъци - част от
услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2 за имоти, които попадат в райони, в които тези
услуги не се предоставят от общината. Цитираната норма не обвързва дължимостта
на таксата с фактическото генериране на отпадъци, а с предоставянето на
услугата по третиране на битовите отпадъци. По аргумент за обратното би
следвало във всички случаи, когато общината предоставя тази услуга в района, в
който се намира даден имот, таксата да се дължи. След като е безспорно
установено, че недвижимите имоти на жалбоподателя попадат в район, в който
общината предоставя тези услуги, че тези услуги са реално предоставени от
общината, както и че на нейната на територия има изградено и функционира депо за
битови отпадъци, в които същите се обезвреждат, то чл. 71, т. 1 от ЗМДТ е
неприложим. Не намира приложение и т. 2 от чл. 71 от ЗМДТ, според който не се
заплаща услугата по чл. 62, т. 1 и дейността по третиране на битовите отпадъци
– част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2, когато имотът е незастроен или не се
ползва през цялата година и е подадена декларация по образец и ред, определени
с наредбата по чл. 9, от задълженото лице до 31 октомври на предходната година
в общината по местонахождението на имота. Тоест, при предоставяне на услугата
такса се дължи, освен ако собственикът или ползвателят е освободен от
заплащането й при подаване на декларация и неползване на имота. В случая нито
се твърди, нито са представени доказателства, жалбоподателят предварително да е
декларирал обстоятелството, че няма да ползва процесните имоти през 2019 г. или
2020 г., при което дължи заплащане на услугата. Не са налице и доказателства
задълженото лице да е сключило договор за обслужване с лица, получили
регистрационен документ по Закона за
управление на отпадъците за събиране и транспортиране на битовите
отпадъци до съответните съоръжения и инсталации, и да е декларирало това
обстоятелство пред общината, при което не е налице и хипотезата на чл. 71, т. 3
от ЗМДТ за недължимост на заплащане на услугата по чл. 62, т. 1 от същия закон.
За периода 2019
г. - 2020 г. основата и ставката за изчисляване размера на таксата за всяка от
услугите по чл. 62
от ЗМДТ, са регламентирани в Наредба за определянето и администрирането на
местни данъци на територията на Община Велико Търново. Съгласно чл. 16, ал. 1
от тази наредба, размерът на таксата е съобразно количеството битови отпадъци,
а ако не може да се определи – пропорционално върху основа, определена от
общинския съвет, която според чл. 17, ал. 1 от Наребата, е данъчната оценка на
имота. Размерът на ставката при липса на подадена декларация за използване на
съдове по чл. 22 от Наредбата за нежилищни имоти, е 6 промила, съгласно
Приложение 1 през целия процесен период. Прилагайки този размер върху данъчната
оценка на процесните имоти на жалбоподателя за съответната година /с изключение
на ТБО за откритата тераса с площ 514,19 кв.м./, органът по приходите правилно
е изчислил размера на задълженията за ТБО за 2019 г. и 2020 г., ведно с лихвите
за просрочие върху тях на основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК.
В обобщение, съобразно изложеното, оспореният
АУЗД № 7284-1/05.12.2016 г. следва да бъде отменен в частта, с която се
установяват задължения за ДНИ за 2019 г. и 2020 г., общо в размер на 1 378,60
лв. и лихви в размер на 166,95 лв., и за ТБО за същия период в размер на 3 308,62 лв. и лихви в
размер на 400,69 лв. по отношение на открита тераса с площ 514,19 кв.м.,
находяща се в град Велико Търново, в поземлен имот с идентификатор
10447.502.72. В останала част жалбата срещу АУЗД следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
При този изход
на спора и своевременното направено искане, на страните се дължат разноски
съобразно материалния интерес по уважената, съответно отхвърлената част от
жалба. Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК, на администрацията вместо
възнаграждение за адвокат се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размера
на минималното възнаграждение за един адвокат. По силата на тази разпоредба и
на основание чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и съобразно отхвърлената част от жалбата
в размер на 1 658,36 лв. /главница и лихви/, в полза на Община Велико Търново
следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
71,96 лв. От жалбоподателя е направено искане за присъждане на разноски по
делото единствено за заплатена държавна такса като същият не претендира и не
представя доказателства за реално заплатено адвокатско възнаграждение. Предвид
това уточнение и съобразно уважената част от жалбата /5 254,86 лв. главница и
лихви/, ответникът Община Велико Търново следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя направените от него и доказани разноски в размер на 38,00 лева.
Водим от горното
и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, съдът
Р Е Ш
И :
Отменя
по
жалба на „Шипково СПА“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление в
гр. Велико Търново, ж.к. „Чолаковци“, ул. „Рада Войвода“ № 9, бл. 47, вх. „Б“,
ет. 4, ап. 11, АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с № АУЗ540100084-1/ 10.05.2021 г.,
издаден от главен експерт в Дирекция „МДТ“ при Община Велико Търново, потвърден
след обжалване по административен ред с Решение № 25/ 22.06.2021 г. на
директора на Дирекция „МДТ“ при Община Велико Търново, в частта, в която са
установени задължения за данък върху недвижимите имоти за 2019 г. и 2020 г.,
общо в размер на 1378,60 лв. и лихви в размер на 166,95 лв., както и за такса
за битови отпадъци за същите периоди, общо в размер на 3 308,62 лв. и
лихви в размер на 400,69 лв., начислени за „открита тераса“ с площ 514,19 кв.м.
- прилежаща част към самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10447.502.72.1.12, представляващ търговски обект /магазин 1 в сграда № 1/,
находяща се в ***.
Отхвърля
жалбата
на „Шипково СПА“ ООД - гр. Велико Търново, срещу АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК
с № АУЗ540100084-1/ 10.05.2021 г., издаден от главен експерт в Дирекция „МДТ“
при Община Велико Търново, в останала й част.
Осъжда „Шипково СПА“
ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. Велико Търново, ж.к.
„Чолаковци“, ул. „Рада Войвода“ № 9, бл. 47, вх. „Б“, ет. 4, ап. 11, да заплати
на Община Велико Търново разноски по делото в размер на 71,96 лв. /седемдесет и
един лева и деветдесет и шест стотинки/.
Осъжда
Община
Велико Търново да заплати на „Шипково СПА“ ООД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление в гр. Велико Търново, ж.к. „Чолаковци“, ул. „Рада Войвода“
№ 9, бл. 47, вх. „Б“, ет. 4, ап. 11, разноски в размер на 38,00 /тридесет и
осем/ лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен
съдия: