Решение по дело №766/2020 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 260138
Дата: 27 октомври 2020 г. (в сила от 27 октомври 2020 г.)
Съдия: Димитър Петков Димитров
Дело: 20203630100766
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

260138/27.10.2020г.

гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд Шумен, IX-ти състав, в публично съдебно заседание проведено на деветнадесети октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

Районен съдия: Димитър Димитров

 

при секретаря Татяна Тодорова, като разгледа докладваното от съдията ГД № 766/2020 г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по молба от А.Е.С., действащ като родител и законен представител на малолетното дете М. А.Е., с която са предявени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване искове, както следва: конститутивен иск, с правно основание чл. 59, ал. 9 СК за промяна на определени с Решение № 627/12.07.2012 г. по ГД № 3978/2011 г., по описа на РС Шумен, мерки относно местоживеенето на детето и режима на лични контакти на майката с детето, в обективно съединение с иск по чл. 150 СК, за увеличаване на присъдена месечна издръжка, определена с влязло в законна сила съдебно решение по ГД № 627/12.07.2012 г., по описа на РС Шумен, с което в полза на малолетното дете, като се претендира първоначално определения размер от 100 лева да се увеличи на 200 лева месечно, с падеж първо число на текущия месец, до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва от падежа на всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на задълженията и иск по чл. 127а, ал. 2 СК, за постановяване на решение, с което да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на майката малолетното дете да напуска пределите на Р. България, за да пътува до Белгия за срок от пет години.

Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че с влязло в сила Решение № 627/12.07.2012 г., по ГД № 3978/2011 г., по описа на ШPC, са му предоставени упражняването на родителските права върху малолетното дете и е определено местоживеенето му при него. На майката бил определен следния режим на лични контакти с детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 9:00 до 17:00 часа, без преспиване, както и 20 дена през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск, както и да заплаща на малолетното дете месечна издръжка в размер на 100 лева месечно. Твърди, че през изминалите близо осем години от постановяване на решението, той с подкрепата на родителите си се грижи за физическото, емоционално и духовно развитие на детето. Намира, че има подходящи условия за отглеждане на детето в дома му. Работи като музикант и реализира достатъчни доходи, за да издържа дъщеря си и да задоволява потребностите й като ученичка в момента и в бъдеще при нейното израстване. Счита, че са настъпили промени в обстоятелства, които са съществували към 2012 г. при постановяване на съдебното решение и които налагат да бъдат променени постановените мерки относно малолетното дете да бъдат променени, а именно, местоживеенето на детето, режима за лични контакти на майката с детето, размера на месечната издръжка, както и необходимостта съда да даде разрешение, заместващо майката, детето да пътува до определена държава в определен период от време. Твърди, че от месец ноември 2019 г. се преместил за постоянно да живее в гр. Лиеж, Белгия при приятелката си. Имали желание да живеят заедно за постоянно в Лиеж, да създадат семейство, като в края на 2019 г. подали заявление за снабдяване с удостоверение за регистрация с цел да прехвърлял официално местожителството си там. През месец март 2020 г. сключили граждански брак и получил документи удостоверяващи официалното му местоживеене в Белгия. Желае дъщеря му да живее с него. Също така предстояло и родителите му да се преместят да живеят в Белгия, тъй като имали голяма къща, на два етажа и позволява спокойното съжителстване на две семейства. Намира, че след като са му предоставени родителските права, от първостепенно значение за него било да вземе детето да живее е него и семейството му, за да й осигури едно по-добро бъдеще. Намира, че промяната на местоживеенето на детето е в негов интерес и развитие. Твърди, че детето също желае да живее с него в Белгия. Твърди, че ответницата живее в Германия, където е създала ново семейство и има второ дете. От тогава не е поддържала никакъв контакт с детето, нито веднъж не се е възползвала от предоставения й режим на лични контакти, не се е опитвала да се свържи с нея под някаква форма, нито се е интересува от развитието и възпитанието й. С оглед на исканата промяна в местоживеенето на детето, намира, че следва да бъде променен и режима на лични контакти на майката с детето, а именно, 30 дни през лятото между 01 юли и 30 август всяка година. Във връзка с възможността детето да пътува свободно от България до Белгия и обратно, счита, че с оглед на противопоставянето на майката до момента, следва съдът да даде разрешение, заместващо съгласието на майката, детето да пътува до Белгия и обратно до България за срок от пет години. Твърди, че детето има издаден задграничен паспорт през 2019 г. и разрешение да пътува до Турция за една година. С оглед промяната и настъпилите изменения в размера на дължимата издръжка, счита че ответницата следва да заплаща месечна издръжка в размер на 200 лв. Моли съдът да постанови решение, с което да измени местоживеенето на детето, режима на лични контакти на майката с детето и дължимата от нея месечна издръжка, както и да бъде заместено съгласието на майката детето да пътува до Белгия за срок от пет години. Претендира разноски.

В срока и по реда на чл. 131 ГПК ответницата не е намерена на посочения в исковата молба адрес, но подава писмен отговор. Намира исковата молба за допустима, и частично основателна само относно дължимата издръжка до минималния размера, като в останалата част - исковата молба неоснователна. Твърди, че причина да не осъществява контакти с детето е поведението ищеца и неговото семейство. Противопоставя се местоживеенето на детето да бъде в Белгия. Твърди, че от представените писмени доказателства не се установява по безспорен начин, че бащата притежава необходимите условия да се грижи за детето в Белгия. Намира, че единствената причина да се иска промяна на местоживеенето на детето е то да бъде отдалечено от майката. Намира, че искът за издръжка до размера от 155 лв. е основателен, а за останалата част неоснователен. Моли алтернативно, в случай, че съдът се произнесете с решение, с което да бъде променено местоживеенето на детето от Република България в гр. Лиеж, Белгия да й бъде дадено разрешение, заместващо съгласието й детето да пътува до Белгия и обратно до България, то същото да бъде ограничено за срок най - много 4 години. Моли да бъде променен съществуващия режим на лични отношения, както следва: Майката да може да вижда и взима детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 17.00 ч. в петък до 15.00 ч. в неделя, както и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на бащата Не претендира разноски.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните депозират споразумение, с което са уредили спорните за тях въпроси. При изслушването в открито съдебно заседание страните са единодушни, че на този етап от развитие на отношенията им споразумението е в интерес на детето.

Съдът, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените по делото Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № *** г. от Община Шумен, както и от представеното Решение № 627/12.07.2012 г. по ГД № 3978/2011 г., по описа на РС Шумен, се установява, че двамата молители са родители на детето М. А.Е., като родителските права са предоставени на бащата, както и местоживеенето му е определено при него. На майката е бил определен режим на лични контакти и е осъдена да плаща месечна издръжка.

От приетото по делото споразумение се установява, че молителите са уредили всички въпроси относно родителските права, местоживеенето на детето в държава членка на ЕС, режима на лични контакти с другия родител и издръжката му, както и пътуването му в държава членка на ЕС.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Страните в производството са родители на детето, поради което молбата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Задължение на двамата родители е да осигурят в пълен обем грижите, вниманието и обичта, от които детето се нуждае, същевременно да отговорят на потребностите му от контакти, както с бащата, така и с майката. Съдът, като взе предвид, че двамата молители поддържат постигнатото споразумение по чл. 127 ал. 1 СК, което отговаря на изискванията на закона и защитава интересите на детето, намира подадената молба за основателна. Същата следва да бъде уважена и постигнатото от тях споразумение – утвърдено.

Относно разноските:

С оглед изявлението на страните, че не си дължат разноски, съдът не следва да ги присъжда. Предвид характера на производството молителката следва да бъде осъдена да плати държавна такса по споразумението в частта относно издръжката на детето. Настоящият състав на ШРС намира, че постигнатото между страните споразумение в частта относно издръжката на детето е съдебна спогодба по смисъла на чл. 78, ал. 9 ГПК, поради което общия размер на дължимата такса възлиза на 39.60 лева, на основание чл. 7, т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК.

Мотивиран от горното и на основание чл. 127 ал.1 ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

Утвърждава постигнатото между А.Е.С., с ЕГН **********, постоянен адрес *** и настоящ адрес ***/0001, действащ чрез процесуалния си представител адв. Б. *** и Н.К.П., с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, действаща чрез процесуалния си представител адв. Е. С. Д. от АК Велико Търново, споразумение по чл. 59 СК, с което изменя постановеното с Решение № 627/12.07.2012 г. по ГД № 3978/2011 г., по описа на РС Шумен, в следният смисъл:

Определя местоживеенето на малолетното дете М. А.Е., с ЕГН **********, в К. Б., гр. Л., ***, при бащата А.Е.С., с ЕГН **********.

Определя режим на лични контакти на майката Н.К.П., ЕГН ********** с малолетното дете М. А.Е., с ЕГН **********, родена на *** г., както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 17.00 ч. в петък до 15.00 ч. в неделя, както и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на бащата А.Е.С..

Изменя размера на постановената по ГД № 3978/2011 год., по описа на Районен съд - гр. Шумен издръжка, дължима от Н.К.П., с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, в полза на малолетното дете М. А.Е., с ЕГН **********, родена на *** г., чрез нейния баща и законен представител А.Е.С., с ЕГН **********, като я увеличава от 100,00 лв. на 155,00 (сто петдесет и пет) лева, считано от датата на утвърждаване на споразумението от съда, с падеж - първо число на текущия месец, за който се дължи издръжката, платима по банкова сметка *** *** „ОББ“ АД, ведно със законната лихва при забава, до настъпването на законно основание за нейното изменяване или прекратяване, на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК.

Постановява предварително изпълнение на решението, в частта относно присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.

Осъжда Н.К.П., с ЕГН ********** ***, да плати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, сумата 39.60 (тридесет и девет лева и шестдесет стотинки) лева, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК и 5.00 лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Дава разрешение заместващо съгласието на майката Н.К.П., ЕГН **********,***, детето М. А.Е., с ЕГН **********, родена на *** г., да напуска пределите на Р България, за да пътува до Кралство Белгия и обратно до Република България, само или заедно с неговия баща А.Е.С., с ЕГН ********** за срок от 4 /четири/ години.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

Районен съдия:……………………..