Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 08.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на втори юли, две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА
ИВАНОВА
мл.с.ЛОРА
ДИМОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 7441 по описа за 2019г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 42037/16.02.2019г. по
гр.д. № 65449 по описа за 2017г. на Софийски
районен съд, 59-ти състав са отхвърлени
като неоснователни исковете, предявени с искова молба вх. № 2022719/15.09.2017г.
на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********с адрес: ***
срещу Й.А.Ц., ЕГН **********, с
адрес: *** с правно основание чл. 150 от
Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 3817,30лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба -15.09.2017г., до изплащането
й, представляващи стойността на потребена топлинна енергия в имот с абонатен № апартамент
№ 72 в гр. София, ж.к. „********, вх. ******** за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г. ; сумата
от 942,28лв., представляващи лихва
за забава за плащането на главницата от
3817,30лв. за периода от 08.08.2014г. до
13.09.2017г.; сумата от 42,37лв.,
ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба -15.09.2017г., до изплащането й представляващи възнаграждение за дялово разпределение на
енергията в имота за периода юни 2014г.-
май 2015г.; сумата от 11,12лв., представляващи лихва за забава
за плащането на главницата от 42,37лв. за периода от 08.08.2014г. до 13.09.2017г.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5042092/12.03.2019г.
по регистъра на СРС, депозирана от ищеца
Т.С.”ЕАД, ЕИК ********в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложило
е съображения, че решението е
неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон. Посочило е, че събраните доказателства установяват, че
ответникът е собственик на имота и като такъв бил потребител на енергия в него.
Ответникът била собственик на имота като наследник на А.К.Ц.и като такава била
потребител на топлинна енергия в имота. Учреденото вещно право на ползване
върху имота не можело да обоснове обратен извод. Претендирало е разноски.
Въззиваемият-ответник по исковете Й.А.Ц., ЕГН ********** чрез назначения й по реда на чл.
47, ал. 6 от ГПК особен представител е оспорил жалбата. Посочил е, че решението
било правилно. По делото не били ангажирани доказателства, че ответникът е
носител на вещно право на ползване върху имота или собственик на имота, не било
установено наследодателят на ответника А.К.да е притежавал такива права и така
по наследствено правоприемство те да са преминали в патримониума на
ответника.Списъците за собственици на имота не установявали такива права, а и
те били от 1966г. и от 2001г., тост не били за процесния период.
Третото лице помагач на страната на въззивника-ищец – „Т.С.”ЕООД,
ЕИК ********не е изразило становище.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх. № 2022719/15.09.2017г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********с адрес: *** срещу Й.А.Ц., ЕГН **********, с адрес: *** с правно основание чл. 150 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 3817,30лв., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба
-15.09.2017г., до изплащането й, представляващи стойността на потребена
топлинна енергия в имот с абонатен №
апартамент № 72 в гр. София, ж.к. „********,
вх. ******** за периода от 01.05.2014г.
до 30.04.2015г. ; сумата от 942,28лв.,
представляващи лихва за забава за плащането на главницата от 3817,30лв. за периода от 08.08.2014г. до 13.09.2017г.; сумата
от 42,37лв., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба
-15.09.2017г., до изплащането й представляващи
възнаграждение за дялово разпределение на енергията в имота за периода
юни 2014г.- май 2015г.; сумата от 11,12лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата
от 42,37лв. за периода от 08.08.2014г.
до 13.09.2017г. Навело е твърдения, че ответникът е собственик на имота по
наследство от А.К.Ц., ЕГН ********** и като такъв е потребител на топлинна
енергия в имота, потребил количества и на стойност за които е предявен иск,
страните били обвързани от договор за доставка на топлинна енергия при Общи условия, дължал и възнаграждение за
дялово разпределение на енергията. Претендирал е разноски.
Ответникът Й.А.Ц., ЕГН ********** чрез назначения й по реда на чл. 47, ал. 6
от ГПК особен представител е оспорил исковете. Посочила е, че не било
установено да отговаря за плащането на енергията в имота, че като наследник на А.К.е
потребител на енергия в имота, а и задълженията възникнали до 15.09.2014г. били
погасени по давност .
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.”ЕООД, ЕИК
********не е изразило становище по исковете.
По делото е приета справка по
Наредба № 14/2009г., съгласно която А.К.Ц., ЕГН ********** е починал на
30.10.2007г., като е оставил за наследник по закон дъщеря си Й.А.Ц..
По делото е прието съдебно
удостоверение от 16.11.2018г., издадено от СРС, съгласно което при извършена
проверка в особената книга на съда за приемане и отказ от наследство за периода
от 30.10.2007г. до 09.11.2018г. не е установено вписване на отказ от наследство
на А.К.Ц., ЕГН ********** от страна на наследника му Й.А.Ц..
Приет е договор от 24.10.2002г.
съгласно които етажните собственици на сградата в която е процесния имот са възложили на „Т.С.”ЕООД да извършва дялово разпределение
на топлината енергия в сградата.
Приети са общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на Т.С.”ЕАД, одобрени с Решение на
ДКЕВР от 2008г.
Приет е списък на живущи
на имоти в бл. 19 , ж.к. Красно село” от 1966г. подписан от председател
на Домсъвета, съгласно който А.К.Ц.живее във вх. В, ап. 72.
Приет е неподписан документ,
озаглавен списък на собственици на на имоти в бл. 19 , ж.к. Красно село, в
който за ап. 72 е посочен А.К.Ц., положил подпис за същото.
С прието по делото заключение по съдебно-техническата експертиза, вещото лице-топлотехник е посочило след проверка при ищеца,
при трето лице-помагач и документи по делото, че за процесния период потребена
топлинна енергия в имота е 1798,60лв. без ДДС. По фактури била
начислена 2022,74лв., но това била по-малка сума от потреблението и следвало доплащане
на 35,59лв.
С прието по делото, неоспорено от страните заключение по съдебно-счетоводната експертиза,
вещото лице
след проверка при ищеца и документите по делото е посочило, че не е установило
погасяване чрез плащане на сумите. Възнаграждението за дялово разпределени е било
начислено в размер на 134,98лв.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната
част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД
– иск за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за битови
нужди, за имот в сграда - етажна
собственост, за заплащане
на възнаграждение за дялово разпределение на енергията, отделно
и обезщетение за забава на плащането им.
За да се уважи този иск по делото следва да се
установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно
правоотношение, по което ищецът се е задължил да доставя на
ответника топлинна енергия срещу задължение на ответника да заплаща
стойността им, както и че ищецът е изпълнил точно своите
задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за
същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с
Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год./, носител
е и на вземане на възнаграждение за дялово разпределение на енергията, поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо
задължение за заплащане на стойността им, като е
изпаднал и в забава за изпълнението му.
Действащата към периода на облигационните отношения
между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и
Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и
писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период Наредба
№16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007
г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители
на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва , че потребителите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл
решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече –
разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на
подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез
физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
Същевременно, съдът приема и че по делото не е
установено ответникът да е потребител
/клиент на топлинна енергия по смисъла
на чл. 153 от ЗЕ в имота през процесния период. Това обстоятелство е било в
тежест на доказване ищеца при условията на пълно и главно доказване е било да
установят същото. Съгласно чл.
149 и чл. 150 ЗЕ купувач по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на
топлинна енергия за битови нужди. Такъв е и „битовият клиент“, тоест този, който купува
енергия за собствени
битови нужди. Посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия, са
собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на
топлинна енергия и страна по
продажбеното правоотношение
с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената
топлинна енергия. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известните общи условия с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и
като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред, включително и с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество по искане на
това трето лице. Този
договор не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот. (В този смисъл Тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС).
В случая приетите по делото доказателства
не установяват ответникът да има качеството на потребител на топлинна енергия в
имота през процесния период. Действително, приета справка по наредба №
14/2009г. , удостоверението, издадено от СРС установяват, че ответникът е
наследник по закон на А.К.Ц., починал на 30.10.2007г., че не се е отказал от
наследството му. По делото, обаче, не са установени фактите, посочени от ищеца - че наследодателят
на ответника е бил собственик на имота и така ответникът по наследствено правоприемство
е придобил собствеността му. Приетият списък от 1966г. сочи живущи, а не
собственици на имоти в сградата на бл. 19, ж.к. „Красно село”, гр. София.
Списъкът, сочещ собственици на имоти, носещ подпис, положен за А.К.Ц.е преди
30.10.2007г., когато той е починал. Нито един от тези документи не е титул за
право на собственост върху имота , поради
което и не е от естество за установи такива права. Отделно, тези списъци
са съставени през 1966г. и преди 30.10.2007г., процесния период е с начало
01.05.2014, поради което и на това допълнително основание съдът приема, че не
установяват правото на собственост върху имота на ответника за процесния
период.
С оглед гореизложеното съдът приема, че решението на
районния съд е правилно и като такова
следва да бъде потвърдено.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски следва
да се постави в тежест на въззивника. Въззиваемият не е направил разноски по
делото и такива не му се следват.
На третото лице помагач разноски не се следват.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 42037/16.02.2019г.
по гр.д. № 65449 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 59-ти състав в обжалваната част.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на въззивника- ищец – „Т.С.”ЕООД, ЕИК **********.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.