Р Е Ш Е Н И Е
№ 1181, 11.10.2017 г., Пловдив
Пловдивски Окръжен съд, X граждански състав, на единадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в закрито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Чакалов
ЧЛЕНОВЕ : Бранимир Василев
Николинка Цветкова
като разгледа докладваното от съдия Цветкова гражданско дело № 2447 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Постъпила е жалба от М.А.Т., ЕГН ********** *** чрез пълномощника адв. А.Г. с адрес: ***, офис 211 против отказ на ДСИ по изп. дело № 9012/2017г. на СИС при РС Пловдив, да извърши искано изпълнително действие – опис на движими вещи, насрочен за 29.06.2017г. от 10, 00 ч.Твърди се, че отказа да се извърши опис на движими вещи на длъжника по изпълнителното дело, е незаконосъобразен.Сочи се, поканата за доброволно изпълнение изх. № 11236 от 27.02.2017г. е получена от длъжницата, същата се счита за редовно призована за насрочения опис на движими вещи, но не оказва съдействие и противозаконно пречи на изпълнението.На мястото присъствал ключар, но съдебния изпълнител отказал да му нареди да отвори пътната врата от тротоара на дворното място и входната врата на четириетажната жилищна сграда.Твърди се, че и в дворното място имало движимо имущество, което се виждало от тротоара на улицата: столове, пейки, саксии с цветя.При положение, че движимите вещи са собственост на трети лица, същите имали процесуални възможности за защита.Твърди се, че действията на ДСИ във връзка с насрочения опис на движими вещи, противоречат на разпоредбата на чл. 431 от ГПК и на указанията, които били отразени в поканата за доброволно изпълнение, тъй като длъжницата възпрепятствала изпълнението, а ДСИ не си служел с ключар и не извикал полицай за съдействие.Моли се съда да бъдат отменени действията на ДСИ по изп. дело № 9012/2017г. по протокол за опис на движими вещи от 29.06.2017г., който отразявал отказ от изпълнение, с присъждане на направените разноски в настоящето производство в тежест на длъжника.Към жалбата са приложени писмени доказателства – удостоверение изх. № 104600 – 2519/21.04.2016г., издадено от ОД на МВР – Пловдив, сектор БДС, от което е видно, че длъжникът по изпълнителното дело – М.А.Т., ЕГН ********** има регистриран постоянен и настоящ адрес:***.Този е регистрирания адрес и по личната й карта.Със жалбата по чл. 435, ал. 1 от ГПК е поискано и допускането до разпит на двама свидетели в настоящето производство пред съда, по отношение на които се твърди, че са очевидци на действията на ДСИ във връзка с извършения опис на движими вещи, като вторият от свидетелите е осигурил и транспорт във връзка с извършването на описа.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 436, ал. 3 от ГПК са постъпили мотиви от ДСИ Велина Господинова по обжалвания отказ.Поддържа се, че същият касае принудителното влизане в имот, който не е собственост на длъжника по делото.По искане на взискателя бил насрочен опис на движими вещи, собственост на длъжника по изп. дело, находящи се на адрес: гр. П., ул. „***“ № ***.ППИ била изпратена с връчител и писмо с обратна разписка, но отрязъците били връщани по делото с отбелязване от връчителя, че „… длъжникът е в Гърция от 15 години“.Не се явил и никой да получи писмото с обратна разписка.Въпреки това и с оглед връчената покана за доброволно изпълнение с писмо с обратна разписка, ДСИ приложил разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ГПК.На 29.06.2017г. ДСИ се явил на местоизпълнението в гр. П., ул. ***, за което бил съставен и протокол.В присъствието на взискателя, вещото лице и наетия от взискателя ключар, ДСИ разпитал съседи, които заявили, че не познават лицата от адреса.ДСИ позвънил неколкократно на адреса, подал и звукови сигнали, но никой не отворил.По делото била извършена справка от ИКАР, от която било видно, че длъжникът не притежава недвижим имот на този адрес.След като никой не отворил, ДСИ не извършил насрочения опис на движими вещи на 29.06.2017г.Отказът, обективиран в протокола и обжалван от взискателя, бил във връзка с извикания от същия ключар и касаел отказа на ДСИ, да разпореди принудително влизане в имота – чрез разбиване на брава и ключалка, поради липса на данни същият да е на длъжника.ДСИ сочи, че няма пречка по делото взискателят да иска отново насрочване на опис на движими вещи на същия адрес и при откриване на лица в него и установяване наличие на движими вещи на длъжника, такъв да се осъществи.Подчертава се, че отказът не касае препятстване или прекратяване на искания изпълнителен способ, а се отнася единствено до това да не се разпореди принудително влизане – „разбиване“ на чужд имот.С оглед на това се поддържа, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Съдът, след преценка на материалите по приложеното изпълнително дело, доводите на жалбоподателя и мотивите на ЧСИ, намира следното относно допустимостта и основателността на жалбата:
Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя М.А.Т., ЕГН **********, въз основа на издаден в нейна полза изпълнителен лист от 20.12.2016г. по гр. д. № 16454 по описа на Районен съд Пловдив за 2015г. против П.Х. Т., ЕГН ********** за сумата от 15 000 лева, дължима по запис на заповед, издаден на 12.03.2012г. в гр. Пловдив, с падеж – 12.03.2013г., съдържащ клауза „без протест“, плащането на която ценна книга е обезпечено с поръчителство, дадено от Х. И. Р., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.12.2015г. до окончателното й изплащане, а също и сумата от 2600 лв. разноски в производството.С молбата за образуване на делото взискателят е посочил като изпълнителен способ за принудително събиране на вземането налагането на запор /опис, оценка, продажба/ на движимото имущество на длъжницата по постоянния й адрес: гр. П., ул. ***, който е идентичен с настоящия.
Видно е от материалите по изпълнителното дело, че поканата за доброволно изпълнение до длъжника е върната с отбелязване от връчителя, че „лицето се намира извън страната – Гърция от около 4 години, по сведение на неин племенник, открит на адреса. Същият не се наема да получава съдебни книжа“.Призовките за принудително изпълнение, изпращани на регистрирания адрес от длъжника, са връщани със същото отбелязване.На 08.06.2017г. е залепено и уведомление по реда на чл. 47 от ГПК на входната врата към двора на къщата.ДСИ е приел, че ПДИ е връчена с писмо с обратна разписка с получател: „Т. – братовчед“ и няма данни по делото ПДИ да не е предадена на самата длъжница.По отношение на ППИ ДСИ е приложил разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ГПК.
На 29.06.2017г. е съставен протокол, в който ДСИ констатира, че на адреса в гр. П., ул. *** се намира триетажна къща с вход към мазето.Вратата на двора към къщата е заключена.След многократни позвънявания, тропания и звукови сигнали, никой не се появил да окаже съдействие.Разпитани били трима свидетели от съседни на имота къщи, които казали, че не познават никого от адреса.Отразено е в протокола, че взискателят е осигурил ключар, но тъй като никой не отворил и не оказал съдействие, описът не се осъществил.С оглед липсата на доказателства за собствеността на имота и предвид изисканата по делото справка от ИКАР, ДСИ приел, че имотът не е собственост на длъжницата, поради което отказал да разпореди принудително влизане в него с помощта на ключар.Съставения протокол е подписан от пълномощника на взискателя с възражения, че на мястото са присъствали ключар, вещо лице и синът на взискателката, който осигурил транспорт.Освен това в дворното място се виждали и вещи.От жилищната сграда гледал човек, а единият прозорец бил отворен.В случая от значение било не кой е собственик на жилището, а кой е собственик на движимите вещи в това жилище.
При тези данни съдът намира жалбата за допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице – взискател и касае обжалваем отказ на съдебния изпълнител да извърши искано от този взискател изпълнително действие – опис на движими вещи на длъжника, съгласно чл. 435, ал. 1, пр. първо от ГПК, като е подадена и в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, редовна е откъм съдържание и приложения.
По същество съдът намира, че ДСИ законосъобразно е отказал извършването на опис на движими вещи на длъжника на насрочената дата, при липса на данни, че имота, в който са се намирали вещите, е собственост на длъжника.Съгласно чл. 431, ал. 1 от ГПК съдебният изпълнител, ако това е необходимо за изпълнението, може да нареди да се отворят сгради на длъжника и да претърсва неговите вещи, жилище и други помещения.В случая обаче от извършената справка от ИКАР е видно, че жилищният имот не е собственост на длъжника, а в правомощията на съдебния изпълнител не влиза принудителното отваряне на сгради, претърсване на вещи, жилище и други помещения, собственост на трети лица.Поради това съдът счете, че не е необходимо и излушването на сочените от жалбоподателя свидетели в открито съдебно заседание, доколкото в случая не е спорно, че взискателят е осигурил ключар и транспорт с оглед извършването на описа, а съществено е обстоятелството, че съдебния изпълнител не разполага с правомощия да нареди принудителното отваряне на чужд имот, дори там да се намират движими вещи, собственост на длъжника.
По изложените съображения съдът намира жалбата за неоснователна, поради което същата следва да се остави без уважение.
Предвид изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на взискателя М.А.Т., ЕГН ********** *** чрез пълномощника адв. А.Г. с адрес: ***, офис 211 против отказ на ДСИ по изп. дело № 9012/2017г. на СИС при РС Пловдив да извърши искано изпълнително действие – опис на движими вещи, насрочен за 29.06.2017г. от 10, 00 ч.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :