РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1146
27.06.2017 г.
гр. Пловдив
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд-Пловдив, ХVІ състав, в открито
заседание на осми юни през две хиляди и седемнадесета година, председателствано
от
СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ
при секретаря Румяна Агаларева, като разгледа АХД
№ 2888 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е по реда
на чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/.
Образувано е по постъпила
жалба на З.Д.М., с адрес ***, ЕГН ********** против
Решение № 2153-15-270/09.11.2016 г. на директора на ТП на НОИ-гр. Пловдив, с
което е потвърдено Разпореждане № ********** /ПР-2141-15-33/ от 08.08.2016 г.
на ръководителя на ПО при ТП на НОИ-гр. Пловдив.
В жалбата се посочва, че обжалваното мотивирано
решение е незаконосъобразно и неправилно. Моли съда да отмени изцяло обжалваното
мотивирано решение, както и потвърденото с него разпореждане. Претендира
присъждане на деловодни разноски.
Ответникът – директорът на ТП на НОИ - Пловдив, чрез упълномощен процесуален
представител, взема становище за неоснователност на жалбата, като моли съда да потвърди
обжалваното мотивирано решение. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени
допустимостта и основателността на разглежданата жалба, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, поради което е допустима.
Разгледана по същество, тя
е неоснователна.
С разпореждане № **********/ 08.04.2004 г. на З.Д.М.,
е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) по условията на
§4 от ПЗР на КСО, считано от 19.09.2003 г., при навършена възраст 52 години.
Размерът на пенсията е определен при осигурителен стаж от втора категория труд
- 20 г. 10 м. и 20 дни, от трета категория труд - 12 г. 06 м. 16 дни и
осигурителен стаж по чл. 104, ал. 3, ал. 5, ал. 7 КСО - 02 г. 02 м. и 17 дни
или общ осигурителен стаж, превърнат към III категория труд на основание чл.104
от КCO - 45 г. 03 м. и 17 дни. Пенсията е определена при индивидуален
коефициент 1.687, изчислен от осигурителен доход за период от 01.08.1988 г. до
31.07.1991 г. - 55268.00 лева и от 01.01.1997г. до 18.09.2003г. - 1 1435.90
лева. От 01.12.2006г. по заявление вх.№ 9419 от 04.01.2007г. към личната пенсия
за осигурителен стаж и възраст на М. е отпусната и добавка на основание чл.84
КCO от пенсията за осигурителен стаж и възраст на починалия й съпруг М.Й.М..
Във връзка с направен преглед на пенсионните досиета е преценена необходимост
от установяване на осигурителния стаж на М.. За целта с писмо изх.№ К-
9741/14.03.2013г. са изискани оригиналните документи за стаж, тъй като същите,
представени при отпускане на пенсията не са част от задължителното съдържание
на пенсионната преписка и се връщат на лицата, съгласно изискванията на НПОС.
Писмото е получено от сина на жалбоподателката Даниел Муташов на 18.03.2013г.,
съгласно обозначението в обратната разписка, но в указания в писмото срок
исканите документи не са представени. В следствие на това, на основание заповед
на Директора на ТП на НОИ-Пловдив № 1206/09.08.2013г., на контролните органи на
НОИ е възложено да бъде извършена проверка по реда на чл. 108, ал. 1 от КСО с
оглед преценяване правомерността на отпуснатата пенсия за осигурителен стаж и
възраст на жалбоподателката. В резултат на служебната дейност на пенсионния
орган, извършената проверка от контролните органи на НОИ и на базата на
посочени от жалбоподателката места, където същата е работила /с декларация от
12.08.2013г./, е констатирано, че осигурителният стаж на М. възлиза общо на
27г. 03 м. и 28 дни по условията на трета категория труд, от които 22 г. 07 м.
и 10 дни в"Б." АД - гр.София ( за периода 18.09.1967 г. - 28.04.1990
г.) и 04 г. 08 м. 18 дни като самоосигуряващо се лице в ЕТ „З.М." (за
периода 01.01.1999 г. - 18.09.2003 г.).
Съгласно §4 от ПЗР на КСО до 31.12.2009г.
включително лицата, които са работили 10 години при условията на първа
категория труд или 15 години при условията на втора категория труд, могат да се
пенсионират, ако отговарят на изискванията за сбор от осигурителен стаж и
възраст по чл.68, но не по-рано от 47 години за жените и 52 години за мъжете
при първа категория труд и 52 години за жените и 57 години за мъжете при втора
категория труд. Предвид изложеното, е прието, че М. не е удостоверила посочения
при отпускането на пенсията в разпореждане № **********/ 08.04.2004 г. стаж от
втора категория труд - 20 г. 10 м. 20 дни и стаж, положен по условията на чл.
104, ал. 3 от КСО - 02 г. 02 м. 17 дни, даващи право на отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст по условията на §4 от ПЗР на КCO и на същата не се
следва пенсия за осигурителен стаж и възраст на това основание. Не е
удостоверено и наличието на осигурителен стаж от първа и втора категория труд,
даващ право на лицето на ранно пенсиониране. Вследствие на така установените
факти е формиран извод, че е налице неправилно отпусната пенсия и е постановено
процесното разпореждане № ********** /протокол 2141-15-33/08.08.2016г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Пловдив, с което на
основание чл.99, ал.1, т.5 от КCO e отменено разпореждане № **********/08.04.2004
г. и всички последващи. Тъй като за лицето не са изпълнени изискванията за
придобиване право на лична пенсия за ОСВ по КСО (в редакцията му през
различните периоди до постановяване на процесните актове), на М. е отказано
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. При това положение и
след преценка и анализ на фактическата обстановка, по подадено от лицето
заявление вх.№ 419 от 04.01.2007г., е отпусната наследствена пенсия за
осигурителен стаж и възраст, считано от 01.12.2006 г. При осъщественото
задължително административно обжалване пред Ръководителя на ТП на НОИ —
Пловдив, от страна на жалбоподателката не са представени документи,
удостоверяващи стаж и доход, извън зачетения от страна на осигурителния орган.
С оглед наведените от същата възражения в подадената от нея жалба вх. №
1012-15-253/10.10.2016 г., против разпореждане № ********** /протокол
2141-15-33/08.08.2016г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ-Пловдив, от страна на контролните органи на НОИ е изискано извършване на
проверка, но при извършената от ответния административен орган повторна
преценка по същество, не са формирани изводи, различни от възприетите от
долустоящия пенсионен орган, поради което жалбата на М. е оставена без
уважение. Изложените по - горе факти и обстоятелства се подкрепят от събраните
в рамките на съдебното производство писмени доказателства, част от
представената по делото административна преписка и допълнително представените
от ответника такива с молба вх.№ 1921 /01.02.2017г. При съдебното дирене, на
основание чл. 176 от ГПК жалбоподателката беше призована лично, за да отговори
на поставените от ответника въпроси. На 02.03.2017г. в съдебно заседание М. не
заявява информация, различна от установената от административния орган. Към
доказателствения материал по делото, бяха приобщени извлечение от банкова
сметка *** „З.М." за времето от 31.05.1997г.-31.12.1998г., писмо от ТД на
НАП-Пловдив Изх.№ 11-00-154/17.02.2017 г., писмо от У.Б. АД и писмо от ТД на
НАП-ПЛОВДИВ вх. № 8921 / 17.05.2017г. От събраните в развилото се производство
доказателства, безспорно се установява, че жалбоподателката няма наличие на
осигурителен стаж от II категория труд -20 г. 10 м. 20 дни, и такъв, положен по
условията на чл. 104, ал. 3 от КCO - 02 г. 02 м. 17 дни, при които параметри е
отпусната и изплащана личната пенсията за осигурителен стаж и възраст. Не е
удостоверено и наличието на осигурителен стаж от първа и втора категория труд,
даващ право на лицето на ранно пенсиониране. Както е упоменато по-горе,
установен е само стаж от трета категория в общ размер на 27г. 03 м. и 28 дни.
От събраните доказателства, става ясно, че от страна на административния орган,
не са отчетени като осигурителни периоди за жалбоподателката времето от
01.11.1991 г. - 31.12.1998г., за който период същата твърди, че е упражнявала
дейност като самоосигуряващо се лице от ЕТ „З.М." и за този период са
внесени дължимите осигурителни вноски. Видно от служебно предприетите действия
от първостепенния административен орган, а и от контролиращия го такъв, в тази
връзка са извършвани проверки от контролните органи на НОИ, както на ЕТ "З.М."***;
ЕИК *** (проверен период 01.01.1991г.- 31.12.2003г.), така и на З.Д.М., ЕГН ***********
(проверен период 01.11.1991 г.-31.12.1998г.). Проверките са обективирни в
Констативен протокол № 723/10.05.2014г. и Констативен протокол №
KB-5-15-00193913/09.11.2016г., и двата представени по делото като част от
административната преписка по издаване на оспорените административни актове.
Установено е, че от документацията в осигурително досие номер № 16270 и
наличните данни в информационната система и регистри на НОИ, за периода преди
01.01.1999 г., няма данни за посrьпили в приход на ДОО дължими осигурителни
вноски включително и за кои периоди е заверявана осигурителна книжка на
жалбоподателката, а в справка "Приходи" по ЕГН и Булстат не са
установени внесени суми за осигурителни вноски по параграф за самоосигуряващо
се лице за периода 01.11.1991 г. до 31.12.1998г. При тези данни, времето от
01.11.1991 г. до 31.12.1998 г. не е зачетено от административния орган като
осигурителен стаж на жалбоподателката, тъй като на практика липсват
данни/информация за внесени дължими сигурителни вноски за този период от
същата. Следва да се отбележи, че доказателствената тежест за установяване на
положителния факт на внасяне на осигурителните вноски като самоосигуряващо се
лице се носи от осигуряваното лице, като този факт не се променя от каквото и
да било друго предвидено правно предписание включително и такова по Закона за
счетоводството, в какъвто смисъл са направени от пълномощника на М. възражения.
За установяване на обстоятелството, че за периода от 31.05.1997г.-31.12.1998 г.
са внесени осигурителни вноски от страна на ЕТ "З.М."*** е
представено извлечение от банкова сметка *** „З.М." за времето от
31.05.1997г.-31.12.1998 г., но същото само по себе си не е достатъчно и не може
да се направи категоричен и обоснован извод за това. Още повече, предвид,
останалите налични данни по делото за осигурителния статус на жалбоподателката
за този времеви период. При така изложената фактология и събраните, както в
административното производство, а и в съдебното такова доказателства, правилно
административният орган е приел, че в разглеждания случай е налице хипотезата
на чл. 99, ал. 1, т. 5 КСО в редакцията, действала до 01.01.2017 г., което
представлява основание за отмяна на разпорежданията за отпускане и изменение на
пенсията. Правилни и обосновани, като съответни на доказателствата по делото са
и останалите изводите на административния орган, обективирани в обжалваните
административни актове и в частност касаещи осигурителния статус на
жалбоподателката. В рамките на административното производство, а и на съдебното
такова, М. не представя документи, удостоверяващи стаж и доход, извън зачетения
от страна на пенсионния орган. Съобразно константната и непротиворечива
практика на ВАС, в тежест на жалбоподателя е да удостовери продължителността и
местоположението на трудовия си стаж, осигурителния си доход, ако претендира
такъв, извън зачетения от пенсионния орган. Действително, не е спорно между
страните, че в ТП на НОИ-Пловдив не се съхранява оригиналното пенсионно досие
на името на жалбоподателката, но това обстоятелство не променя безспорния факт,
че проверката по достоверността на представените документи за осигурителен
стаж, както по отношение на продължителност, така и по отношение на категорията
труд и доход, са в правомощията на контролните органи на ТП на НОИ - Пловдив.
По силата на разпоредбата на чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО е допустимо и
основателно контролните органи при ТП на НОИ да извършват ревизиране и проверка
на пенсионните преписки по всяко време, независимо от изтеклия период,
независимо от наличието или липсата на съмнение и независимо от наличието или
липсата на външни сигнали или обективни индикации. Това право административният
орган е реализирал през 2013 г. и констатираните факти и наложените изводи не променят
установеното по несъмнен начин различие между действително положения от М. стаж
и зачетения й при отпускане на пенсията през 2004г. В тази връзка, не следва да
се споделя твърдението на жалбоподателката за нарушение на чл.34 от АПК в хода
на административното производство по установяване на стажа й. От информацията
по административната преписка не се установява, административният орган да е
отказал или възпрепятствал същата да участва в административното производство
чрез запознаване с материалите по преписката или чрез изразяване на становище
по събраните доказателства. Не е налице и нарушение на чл.1, ал.5 от Наредбата
за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), доколкото същият е неприложим за
разглежданата хипотеза. Неоснователно е твърдението на жалбоподателката за
нарушение и на чл.108 от КСО в изложения от последната аспект, тъй като в
Кодекса за социално осигуряване и в приложимите подзаконови актове, уреждащи
контролно-ревизионната дейност на НОИ, не е предвиден сочения от
жалбоподателката минимален срок, отнасящ се за извършване на действия от страна
на контролните органи. Поради тази причина, неоснователно се явява и
твърдението, на жалбоподателката, за нарушение на чл.54 от АПК. Имайки предвид
изложеното по-горе, по делото безспорно бе доказана законосъобразността на
Решение № 2153-15-270/09.11.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с
което е потвърдено Разпореждане № ********** /протокол 2141-15-33/08.08.2016г.
на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Пловдив.
На свой ред, в изпълнение на изискването на
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, настоящият съдебен състав провери
законосъобразността на оспореното решение на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 117, ал. 3
от КСО, ръководителят на териториалното поделение на НОИ се произнася по
жалбите срещу разпорежданията относно обезщетенията по
държавното обществено осигуряване. С оглед това, процесното решение е
издадено от компетентен орган в законоустановената форма.
По делото не се установи
решението на ответника да е издадено при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Не са налице противоречия с
материалноправни разпоредби, както и несъответствие с целта на закона. Изложеното дотук води
до извода за законосъобразността на обжалваното мотивирано решение на директора на ТП на НОИ –
Пловдив. Поради
това жалбата ще следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на делото е основателно искането на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение което съдът определя
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл.
24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 100 лева за
настоящата инстанция.
Воден от горното, на
основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 3
от КСО, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на З.Д.М., с адрес ***, ЕГН ********** против Решение № 2153-15-270/09.11.2016
г. на директора на ТП на НОИ-гр. Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № **********
/ПР-2141-15-33/ от 08.08.2016 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ-гр.
Пловдив.
ОСЪЖДА З.Д.М., с адрес ***, ЕГН ********** *** разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на
100 лв.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Върховния административен съд на Република България.
СЪДИЯ: