Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260882
Гр.Пловдив, 08.07.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в
открито заседание на 26.05.2021 г. в състав:
Председател:
АННА ИВАНОВА
Членове:
РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при участието на секретаря В.Василева, като разгледа
докладваното от председателя
гр.д.№3173
по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното производство е образувано по жалба на А.Т.И., ЕГН **********, с
адрес: *** чрез адв.Н.Д.
срещу решение № 260998 от 23.10.2020 г., постановено по гр. д. №11564/2018 г. на ПРС,
9 гр.с., с която е
отхвърлен иска
му, предявен на основание чл. 45 ЗЗД
срещу Р.Н.М.,
ЕГН **********, с адрес: *** да му заплати сумата от 5100
лв. за обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на
разгласени неверни твърдения в интернет страницата www.plovdiv-online.com по
отношение на него и приписване на престъпление на 13.03.2017,а именно: че И. е
говорил за партийни пристрастия към партия, в която той бил *********, че бил **********,
че отговарял за младежите към *****, че му е съставен акт за незаконно придобиване на дърва за
огрев от контролните органи на ДЛС „Ч.“ и Община Б., като били налице и
следствени действия., ведно с мораторна лихва от 13.03.2017 г. до 16.07.2018 г.
в размер на 696.97 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
постъпване на исковата молба в съда до окончателното изплащане и с
което е осъден да заплати разноските на ответника по делото в размер 620 лв.
В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на решението.
Жалбоподателят моли съдебния акт да бъде отменен и да
се постанови ново
решение, с който иска му да бъде
уважен.
Въззиваемият Р.Н.М., ЕГН ********** оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено.Претендира за разноски.
Въззивната жалба е подадена от надлежна страна в
законоустановения срок срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт,
поради което е процесуално допустима.
Съобразявайки доводите на жалбоподателя и съответните възражения, и след преценка на
ангажирания доказателствен материал, Пловдивският окръжен съд намира следното:
В исковата молба се твърди, че в резултат на неверната статия на
ответника М. от 13.03.2017 г., в която е написано, че е наглост И. да говори за
партийни пристрастия към партия, в която е бил партиен секретар, отговарял е за
младежите в **** и е зет на ******* по онези времена“, че “на „честния“г-н А.И.
е съставен акт за злоупотреба /незаконно придобиване/ на дърва за огрев от
контролните органи на ДЛС „Ч.“ и Община Б.; в момента текат следствени
действия“, е пострадала репутацията и
доброто му име. Въззивникът твърди, че никога не е бил партиен секретар в БКП,
тъстът му никога не е бил заместник-министър в МВР по време на комунистическия
режим; никога не е вършил злоупотреби, не е придобил незаконно дърва за огрев,
не му е съставян акт за злоупотреби от контролните органи на ДЛС“Ч. и никакви
следствени действия не са били извършени по отношение на него в тази връзка,
поради което счита, че ответникът му е приписал и извършването на престъпление
за незаконно придобиване на имущество.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания,
че неправилно РС не е отчел, че написаното от ответника съставлява
клеветнически твърдения, за които е доказано, че не отговарят на истината; че в
резултат на тях отношението на хората към ищеца се е променило – всички
започнали да го сочат с пръст и да го обсъждат, гледали го с недоверие и
подозрение, авторитетът му бил нарушен, не можел да спи по цели нощи, въпреки,
че веднага публикувал опровержение, кръвното му налягане се повишило,
здравословното му състояние рязко се влошило, получил масивен инфаркт и по чудо
останал жив; била му определена инвалидност с 80% намалена трудоспособност.
В отговора на
въззивната жалба въззиваемият е изложил доводи, че правилно РС е приел, че за
да е налице клевета, следва за потърпевшия да бъдат разгласени позорни
обстоятелства и да му бъде преписано престъпление; цитира съд.практика на ВКС,
според която позорни обстоятелства са тези, които са общоприети за такива, а
дали някой е бил партиен секретар или не в никакъв случай не можело да се
определи като позорно обстоятелство; счита, че не е налице и клевета, че на
ищеца му е съставен административен акт за административно наказание; че за е
осъществен състава на чл.45 ЗЗД трябва да е налице противоправно поведение,
вреда, причинно –следствена връзка между деянието и вредата, както и вина,
които счита че не са налице, липсвал и деликт.
По направените
оплаквания и доводи ПОС намира следното:
За да е налице фактическия
състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД, следва да се докаже
определено поведение на дееца – действие или бездействие, което да е
противоправно, претърпени вреди, техния вид и характер и да е налице причинна
връзка между поведението на ответника и претърпените вреди, вината се
предполага.
От
доказателствата: Не се спори по делото, че М. е автор на статията. От
представените писмени доказателства -АУАН 3/24.04.2017 г. е видно, че на 24.04.2017 г. на ищеца е
съставен акт за констатирано нарушение при проверка на 26.01.2017 г. състоящо
се в съхранение на 0,5 куб. м дърва без горска марка и документи за произход;
Не се спори по делото, че няма издадено наказателно постановление на А.И. въз
основа на издадения срещу него АУАН №3/24.4.2017 г. /л.143 от д.РС/.
На л.56 от д.РС е приет
констативен протокол от 26.01.2017 г., съставен от Д. Г. и Д.К. – *********, от
който е видно, че при извършената проверка в дома на А.И. видели, че има 0,5
куб.м дъбови дърва за огрев д дължина 2 метра без марка или пластина и липсва
документ за превод на дървесината, които да доказват законния й произход.
Въззивникът И. е оспорил този
констативен протокол, който счита, че е антидатиран, т.е. че статията на М. от
13.03.2017 г. е публикувана преди това с цел да му навреди.
В тази връзка са разпитани
свидетели, изискан е оригиналния регистър на актовете за 2017 г., от който е
видно, че за 2017 г., под №003/24.04.2017 г. на А.И. е съставен акт по чл.213,ал.1,т.1 и 2 от Закона за горите,
същото записване е налице и в представеното заверено копие по делото.
Разпитаните свидетелите Д. С. К. и Д. С. Г., и
двамата без родство със страните, установяват, че през 2017 г. в Община Б.
имало подаден сигнал до кмета на с. Д. срещу И., вследствие на което той
назначил проверка.Тази проверка била извършена от двамата в качеството им на
служители в ******, от които първият е **********,
а вторият – свидетел; те посетили имота на ищеца в с. Д. на 26.01.2017 г.,
където установили наличие на 1 куб. м. дърва, дъб с дължина 2 м., които нямали
контролна марка и превозен билет. Дървата били сурови, отрязани преди два часа;
И. не представил документ за придобиването им; съставен бил констативен
протокол от същата дата. Свидетелката на ищеца –П. И. – съпруга, също
установява, че през м.януари 2017 г. в дома им в с.Д. са идвали общински
служители, които са влезли в двора им като заявили, че търсят някакви дърва. От
показанията на свидетеля Д. П. К. се установява, че съставеният на ищеца
констативен протокол от 26.01.2017 г. й бил предаден от Д. Г. и въз основа на
него бил е съставен АУАН, както и че на А.И. му били изпращани няколко покани
за явяване в общината за съставяне на акта и връчване.
От събраните писмени и гласни
доказателства по делото, ПОС намира, че същите са непротиворечиви и еднозначни
по отношение на това, че проверката за дървата е извършена на 26.01.2017 г.,
поради което ПОС намира за недоказано твърдението на въззивника, че съставеният
Констативен протокол от 26.01.2017 г. е антидатиран.
При тези данни ПОС намира, че
изложеното в статията на М. данни за незаконно притежание на дървесина, са
верни.
По отношение на изложените в
статията на въззиваемия твърдения, че И. е бил партиен секретар, отговарящ за
младежите към ***** и зет на ********** по времето на социализма, разпитаните
по делото свидетели П. С. И., съпруга на ищеца и Н. Л. Г., без родство със
страните, установяват, че А.И. никога не е бил партиен секретар, а тъстът му не
е бил заместник министър, т.е. тези обстоятелства в статията не отговарят на
истината.
По отношение на
неимуществените вреди: свидетелите П. С. И. /съпруга/ и Н. Л. Г. установяват,
че изложеното в статията силно притеснило И., който много се вълнувал от
публикацията, бил силно превъзбуден, кръвното му налягане трайно се повишило,
увеличил приема на лекарствата; че родителите на децата от училището
коментирали статията; на 29.04.2017 г. получил инфаркт, за което го лекували в
болницата около седмица. Свидетелят Г. установява, че след изписването си от
болницата И. не се чувствал добре и постъпил отново в болница. Публикуваната
статия възприел като лична нападка, поради което бил неспокоен и нервен; след
излизане от болницата не се чувствал добре и пиел лекарства. Според свидетеля Г.,
И. е имал и други лични проблеми,
свързани с организацията на работа и назначенията в гимназията, където е
работил, но публикацията го тревожила повече; имал проблем с кръвното и пиел за това лекарства и
преди статията.
По делото е разпитан като
свидетел и А. В. П. - личен лекар на И., който установява, че от 2013 г. до
2016 г. на И. са правени само профилактични прегледи; след 2017 г. са
постъпвали епикризи от получен инфаркт и поставени стендове; през 2017 г. е
имал настинка, на 07.03.2017 г. – получил задух, поставили му диагноза:
ендокринна недостатъчност, исхимична болест на сърцето, пулмонален синдром,
нестабилна станокардия /състояния след поставяне на стендове/и др.п. - имал е
много болести- хронични, които са съществували преди, а са били установени,
когато е приет първият и вторият път в болницата.
При така установеното от
фактическа страна могат да се изведат следните правни изводи:
Изложените в исковата молба
обстоятелства относно
противоправността на деянието не се установиха – съгласно ТР №12/1.04.1971 г.
по н.д.№9/71 г. съставът на чл.147 НК за клевета – изисква деецът да е
разгласил позорно обстоятелство за другиго или
да му е приписал престъпление, от което следва, че неистинността на
разгласеното позорно обстоятелство или приписано престъпление се явява елемент
от състава на това престъпление, без наличието на което не е налице клевета,
т.е. ако разгласеното позорно обстоятелство е истина, то извършеното деяние ще
бъде несъставомерно. В случая се установи действително, че изложените в
публикацията на М. данни за незаконно притежание на дървесина, са верни.
По отношение на останалите
твърдения в публикацията, касаеща партийната принадлежност на ищеца и
качеството заместник-министър на МВР на тъста му при социализма макар и да се
установи по делото, че са неверни, не са позорящи и в т.см. не са обидни, т.к.
обидата по дифиниция от чл.146,ал.1 НК е противоправно деяние и е налице,
когато някой каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на
другиго в негово присъствие; унизителният характер на казаното следва да се
преценява съобразно приетите в обществото морални норми за нормално човешко
общуване без значение дали казаното отговаря на действителността – в
т.см.р.№278/27.11.2019 г. по гр.д.№1140/2019 г. на ВКС,4 ГО. А в
р.№429/25.02.2016 г. по н.д.№1452/2015 г. на ВКС, 3 н.о., е казано, че за
съставомерността на деянието по чл.147 НК е необходимо то да е позорно,
укоримо, недостойно от гледна точка на общоприетите морални разбирания и да
предизвиква еднозначна отрицателна оценка на обществото, което в случая не е
така; освен това, умисълът при клевета е изключен при наличие на увереност в
истинността на изнесеното, формирана на основата на обективни факти или факти,
узнати от самия потърпевш /вж.л.189-гръб ил.190 от д.РС/– в
т.см.р.№113/23.06.2015 г. по н.д.№93/2015 г. на ВКС, 2 н.о.
По отношение на
настъпилите вреди и причинно следствената връзка с деянието ПОС намира, че от
показанията на разпитаните свидетели се установи, че въззивникът е страдал
психически от мисълта, че написаното от М. руши авторитета му, получил е
инфаркт, лежал е в болница и е получил ЕР на ТЕЛК за 80% трайно намалена
работоспособност, което е много възможно да е вследствие на публикацията, но се
установи, че същият е имал и други лични проблеми и хронични заболявания,
поради което причинната връзка деяние-вреди по делото не е доказана по несъмнен
начин от специалните знания на вещо лице с назначаване на СМЕ.
Следователно не
са налице комулативните предпоставки на деликтната отговорност - доказно
противоправно поведение на въззиваемия, от което въззивникът да е претърпял вреди и причинно-следствената връзка между
извършеното от въззиваемия и претърпените негативни изживявания от въззивника, поради което и претенцията за тяхното обезщетяване е неоснователна и правилно е отхвърлена от първоинстанционния
съд - обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода от спора претенцията на въззиваемия за разноски е основателна и следва да бъде уважена в
размер на 600 лв. –платен адвокатски хонорар, съгласно приложения списък.
Водим от горното, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260998 от 23.10.2020 г., постановено по гр.
д. №11564/2018 г. на ПРС, 9 гр.с..
ОСЪЖДА А.Т.И., ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на Р.Н.М., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 600 лв. за разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване в1-месечен срок
пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: