Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Добрич, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданска колегия, І-ви състав, в публично заседание на осемнадесети октомври две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР
АНГЕЛОВ
При участието на секретаря: Детелина
Михова
Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ
СЪДИЯ гр. дело № 529/2020 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба и уточняваща молба от 26.05.2020 г. на Г. П. Ц., родена на *** г., гражданин на Р. ф.,
Б. област, И.П.И. с ЕГН ********** ***,
И.П.М. с ЕГН ********** *** и С.П.К. с ЕГН **********
***, с която срещу С.С.Б.
с ЕГН ********** ***, са предявени искове за осъждане на ответницата да заплати
на ищците сумата от 4 000 лв. /четири хиляди лева/, представляваща:
„размера на сумата, с която ищците са се обеднили, поради неоснователното държане и ползване на собствения на ищците недвижимия имот апартамент,
находящ се в гр. Д., кв. „***”, бул. „***”
№ *, ет. *, ап. *, за периода от *** год. до *** год. включително, ведно със законната лихва, считано от датата на
постъпване на исковата молба в съда –20.02.2020 г. до окончателното й изплащане.
С уточняваща искова молба ищците са посочили, че
всяка една от тях претендира от процесните 4 000 лв. следните суми: за Г.Ц.
сумата от 1 936,53 лв.; за И.П. сумата
от 648,78 лв.; за И.П. сумата от 648,78 лв.; за С.П. сумата от 648,78 лв.
Посочено е в същата уточняваща, молба че не е налице предявен иск по смисъла на
чл. 86 от ЗЗД.
Според изложените в исковата молба твърдения поддържани в съдебно заседание
ищците чрез упълномощения адвокат са съсобственици на недвижимия имот
апартамент, находящ се в гр. Д., кв. „***”, бул. „****”
№ *, ет. *, ап. *. Сочи се, че първата ищца се намирала в брак с П. И. Ц.,
който брак е
прекратен през 2008г. и по време на който брак е придобита собствеността върху
процесния имот.
Останалите ищци са низходящи –
дъщери на първата ищца и на лицето П.И.Ц.като по време на брака имотът е
придобит, а след прекратяване на брака същият е останал в режим на обикновена
съсобственост между бившите съпрузи.
Сочи се от ищците, че за периода 07.07.2018г.
до 04.08.2020г. ответницата е упражнявала фактическа власт върху имота, като
неоснователно не е допускала ищците до същия, ползвала е имота без да има
правно основание за това, поради което дължи обезщетение за лишаване от
ползването на имота. В съдебно заседание
ищците чрез упълномощения адвокат поддържат предявеният иск.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК ответницата чрез упълномощения адвокат счита, предявените искове за
недопустими като предявени като такива като нередовна искова молба, а в
условията на евентуалност се възразява срещу основателността на предявените
искове. Ответницата намира, че тези искове са предявени в условията на
злоупотреба с права от страна на ищците. В тази връзка се сочи, че ответницата
след смъртта на П.И.Ц.е била задължена да напусне процесния имот без да е даден
разумен срок за това. Ответницата настоява, че последните години от живота на П.
Ц. тя е полагала грижи за неговото здраве, като ищците негови дъщери не са
проявявали каквато и да била загриженост и съпричастност към своя баща.
Според С.С.Б. ищците без да имат
каквото и да било основание са инициирали срещу нея производство по чл. 108 от
ЗС в резултат, на което на нея са й нанесени вреди. На следващо място
ответницата оспорва и исковите претенции
по размер по съображения, че не са взети предвид актуалните пазарни
наемни цени на жилища идентични с процесното. В тази връзка се сочи, че посоченият
имот има такъв характер, че пряк интерес към неговото ползване липсва, поради
което не би могла да се формира и пазарна наемна цена. В тази връзка се сочи,
че имотът се намира в жилищен район, в който не се демонстрира интерес за
наемане на жилища.
В отговора ответницата прави възражение за
прихващане на процесната сума със сумата от 1 950 лв., представляваща размера
на извършени подобрения в жилището по
време на ползването му от страна на
ответницата. Сумата е формирана по следните пера:
Поставяне на ПВЦ дограма на
едната стая и ПВЦ вътрешна врата на стойност 800 лв.;
Ламинат в едната стая на стойност
300 лв.;
Теракот в кухня и коридор на
стойност 300 лв.;
Нови кухненски шкафчета на обща стойност 550 лв.
Ответницата настоява, че
посочената сума е платена лично от нея. Ето защо тя заявява претенция за прихващане.
Районният
съд, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
На
13.03.1991 г. между Председателя на Изпълнителния комитет на Общински народен
съвет – гр. Д. /праводател на Община гр. Д./, от една страна като продавач, и П.
И. Ц., от друга страна като купувач, е сключен Договор за продажбата на недвижим
имот, находящ се в гр. Д., ул. „***“ № *, бл. *, представляващ апартамент № *,
ет. *, със застроена полезна площ от 57,57 кв.м., ведно с изба № 34, с полезна
площ от 2,53 кв.м., с 0,969 % идеални части от сградата, и 0,969 % идеални
части от правото на строеж.
Видно от
представеното по делото Удостоверение за идентичност на имот от 27.08.2018 г.,
издадено от Община гр. Д., самостоятелен обект – жилище с кадастрален
идентификатор ***, с административен адрес: гр. Д., кв. „***”, бул. „****” № *, ет. *, ап. *,
е идентичен с жилището, предмета на посочения по-горе Договор за продажба от
13.03.1991 г.
Не се спори
по делото, че процесният имот е придобит от П.И.Ц.по време на брака му с
първата ищца – в тази насока е и представения във вид на заверен препис Акт за
граждански брак № *** г., издаден от Общински народен съвет гр. Г. Т., който
акт е съставен въз основа на Свидетелство за гр. брак № **от *** г. на Р. с. ф.
социалистическа република /сега Р. ф/.
По силата на
решение № 10/05.12.2008 г. на Д районен съд по гр. дело № **г. бракът между П.И.Ц.и
Г. П. Ц. е прекратен с развод. След прекратяване на брака й първата ищца се легитимира като собственик на ½ идеална част от процесния имот,
а останалата ½ е съсобствена при равни части между ищците И.П.И., И.П.М. и С.П.К., в качеството им на низходящи /дъщери/ на П.
И. Ц.
Установено е
по делото, че с решение № 29/10.01.2020 г. по гр. дело № 5286/2018 г.
Добричкият районен съд е признал за установено по отношение на С.С.Б., ЕГН **********,
с адрес: *** и постоянен адрес:***, че И.П.И., ЕГН **********, с адрес: ***; И.П.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***; С.П.К., ЕГН ********** с адрес: *** и Г. П. Ц.,
родена *** г., руски гражданин, са собственици на самостоятелен обект в сграда
с идентификатор **** по КК и КР на гр. Д., представляващ апартамент, с адрес:
гр. Д., кв. „***”, бул. „***” №*, ет.*, ап.*, състоящ се от: две стаи, кухня и
сервизни помещения, с площ от 57.57 кв.м, ведно с принадлежащата изба №* с площ
от 2.53 кв.м, с 0.969 % ид.ч. от сградата и 0.969% ид. ч. от правото на строеж
върху мястото, при следните дялове в съсобствеността: за И.П.И. – 1/6 ид. ч.;
за И.П.М. – 1/6 ид. ч.; за С.П.К. – 1/6 ид. ч. и за Г. П. Ц. – 3/6 ид. ч.
Със същото решение ДРС е осъдил С.С.Б., ЕГН **********, с адрес: *** и
постоянен адрес:***, да предаде на И.П.И., ЕГН **********, с адрес: ***; И.П.М.,
ЕГН ********** с адрес: ***; С.П.К., ЕГН ********** с адрес: *** и Г. П. Ц.,
родена *** г., руски гражданин, владението върху недвижим имот с адрес: гр. Д.,
кв. „***”, бул. „***” №*, ет.*, ап.*.
С решение №
153/12.02.2020 г. по гр. дело № 5286/2018 г. ДРС е допуснал поправка на очевидна
фактическа грешка в решение № 29 от 10.01.2020г. по гр.д.№ 5286/2018г. по описа
на Добричкия районен съд, като е постановил, че ОТХВЪРЛЯ предявения от С.С.Б.,
ЕГН **********, с адрес: *** и постоянен адрес:***, против И.П.И., ЕГН **********,
с адрес: ***; И.П.М., ЕГН ********** с адрес: ***; С.П.К., ЕГН ********** с
адрес: ***; Г. П. Ц., родена 28.04.54 г., руски гражданин, насрещен иск за
заплащане на сума в общ размер от 1500 лева, за извършени в периода от 2007 –
2017г. подобрения в недвижим имот, представляващ апартамент, с адрес: гр. Д.,
кв. „***”, бул. „***” №*, ет.*, ап.*, състоящ се от: две стаи, кухня и сервизни
помещения, с полезна площ от 57.57 кв.м, принадлежаща изба №34 с полезна площ
от 2.53 кв.м, с 0.969 % ид.ч. от сградата и 0.969% ид. ч.от правото на строеж
върху мястото, по Договор за продажба на ИК на ОбНС Д. от 13.03.1991 г., а по
схема - самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** по КК и КР на гр. Д.,
както и предявеното възражение за признаване право на задържане върху имота до
заплащане стойността на подобренията.
С решение №
167/15.07.200 г. по в. гр. дело № 372/2020 г. Добричкият окръжен съд е
потвърдил решение №29/10.01.2020 год. по гр.д.№
5286/2018 год. на Районен съд Д.,с което
:1./ спрямо С.С.Б., ЕГН **********,*** е признато за установено,че И.П.И., ЕГН **********,***;
И.П.М., ЕГН **********,***; С.П.К., ЕГН ********** *** и Г. П. Ц., родена ***
год., руски гражданин, Р., Б. област,гр.С. ., м-н Д. .,дом * кв.* са
собственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** по КК и КР на
гр. Д., представляващ апартамент, с адрес: гр. Д., бул. „***” №*, ет.*, ап.*,
състоящ се от: две стаи, кухня и сервизни помещения, с площ от 57.57 кв.м,
ведно с принадлежащата изба №* с площ от 2.53 кв.м, с 0.969 % ид.ч. от сградата
и 0.969% ид. ч. от правото на строеж върху мястото, при следните дялове в
съсобствеността: за И.П.И. – 1/6 ид. ч.; за И.П.М. – 1/6 ид. ч.; за С.П.К. –
1/6 ид. ч. и за Г. П. Ц. – 3/6 ид.
ч.,както и 2./ е осъдена да им предаде владението .
С
постановление от 26.09.2018 г. по преписка с вх. № 1860/2018 г. Добричката
районна прокуратура е прекратила производството по делото, като е отказано да бъде
образувано досъдебно производство и е прекратена преписка с вх.№ 1860/2018
год., образувана по подадена жалба от ищците срещу ответника, поради отказа й
да освободи процесното жилище.
С
нотариална покана рег. № 2565/2018 год. на Ю. Д.-К. – нотариус рег. № 519 на
НК, връчена на С.С.Б. на 12.11.2018 год., дъщерите на П. Ц. са поканили
ответницата да освободи процесното жилище и да им предаде владението върху
същото. Определени са дата, час и място за предаване на владението върху жилището
– 17.11.2018 год., в 11.00 ч., в процесния имот.
Установено е
по делото, че на 04.08.2020 г. С.С.Б. е предала на адвокат Д.Ж., в качеството й
на пълномощник на ищците, владението върху процесния имот, чрез предаване ключовете
за същия. Владението върху имота е прието от ищците без възражения във връзка с
неговото общо състояние.
По искане на
ищците по делото е допусната и назначена съдебно-оценъчна експертиза с вещо
лице инж. Н.Л., който дава заключение, че
размерът на свободния пазарен наем за описания имот за периода от
07.07.2018 г. до 04.08.2020 г. възлиза на 3 885 лв. При изготвяне на
своето заключение експертът е ползвал аналози за определяне свободния пазарен
наем за периода от 07.07.2018 г. до 04.08.2020 г. При определяне стойността на
наема за процесния апартамент вещото лице е съобразило пазарното търсене и
предлагане за наемане на подобни апартаменти. Също така инж. Л. е използвал
подходящи корекционни коефициенти при установяван на отклонения в
характеристиките на оценявания апартамент, влияещи върху размера на наема му, в
сравнение със същите или подобни характеристики на сравнимите апартаменти,
които се отдават под наем.
Съгласно чл.
93 от ЗС всеки собственик има право да получава добивите, които неговата вещ
осигурява, като в това число се включват плодове /включително и гражданските
такива като наеми, ренти и пр./, прираст на добитък и други такива. Искът,
предмет на настоящото дело, черпи правното си основание от разпоредбата на чл.
59 от ЗЗД. Същият е основателен по следните съображения:
Според обвързващата съдебна практика – т. 12
от Постановление № 1 от 28.05.1979 г.на Пленума на ВС в случаите, в които
законът постановява, че известно лице носи отговорност по правилата на
неоснователното обогатяване, приложение намира разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД, а
не другите хипотези на чл. 55 – 58 от ЗЗД. В съгласие с алинея първа от
посочения текст, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи
да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. За да
бъде уважен искът по чл. 59 от ЗЗД следва да бъде доказано наличието на
следните кумулативни предпоставки: обогатяване на едно лице за сметка на друго;
обедняване на другото лице; липса на основание за обогатяването; отсъствие на
друга правна възможност да бъдат защитени интересите на обеднелия.
Съобразно
разпоредбата на чл. 154 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест в
гражданския процес, в тежест на ищеца е да докаже наличието на тези
предпоставки.
За да възникване
задължението за заплащане на обезщетение в общия случай на чл. 59, ал.1 ЗЗД не
е необходима покана /такава включва фактическия състав по чл.31, ал.2 от
ЗС-ползване от съсобственик/. Обезщетението по чл.59 ал.1 от ЗЗД се
дължи от момента, от който собственикът е бил лишен от възможността да ползва
собствената си вещ и да реализира доходи от нея. Поканата за заплащане на
същото има значение само за определяне на началния момент, от който длъжникът
изпада в забава и ще дължи обезщетение по чл. 86, ал.1 ЗЗД в размер на
законната лихва върху сумата, с която неоснователно се е обогатил.
Когато едно лице ползва чужд имот, без
да има правно основание за това ползване, той лишава собственика от
възможността да ползва имота си, било лично, било чрез трето лице, като извлича
доходи от него. За успешното реализиране на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД не е от
значение начинът на ползване, респ. неизползването на вещта, нито дали чрез
същата са генерирани приходи от ответника, а е достатъчно тя да се намира без
правно основание във фактическата му власт, с което е създадена реална
възможност за спестяване наема, който би плащал за нейното ползване.
Следователно ползата, от която е лишен собственика следва да се определи въз
основа на месечния наем за имота. В тази насока е решение № 283/18.11.2019 г.
на Добричкия окръжен съд по в.гр.дело №484 по описа за 2019 г.
Основателността
на исковата претенция в тази част се обуславя от обстоятелството, че без
наличие на правно основание С.С.Б. е държала през периода от 07.07.2018 г. до
04.08.2020 г. собствения на Г. П. Ц., И.П.И., И.П.М. и С.П.К.
недвижим имот, представляващ жилище с
кадастрален идентификатор ****, с административен адрес: гр.
Д., кв. „***”, бул.
„***” № * ет*, ап. *. По делото се установява, че ответницата е ползвала фактически процесния
недвижим имот и по този начин се е обогатила, спестявайки разходи, които в противен
случай би претърпяла за наема на равноценен имот, от какъвто е имала нужда.
След като се установява, че ответницата ползва
имота без правно основание, то отговорността й да обезщети собствениците се
изразява в спестен от нея наем, който би плащала за ползване на същия имот, като
обедняването на собствениците е в същия размер – пазарния наем за процесния
имот, който същите биха получили за заявения период, т.е. когато едно лице
ползва чужд имот, без да има правно основание за това ползване, той лишава
собственика от възможността да ползва имота си, било лично, било чрез трето
лице, като генерира доходи от него.
Предявеният
иск като основателен и доказан следва да се уважи до претендирания и установен
от вещото лице размер от 3 885 лв. От посочената сума в полза на Г.
П. Ц. се следват 1 942,50 лв., а останалите ищци И.П.И., И.П.М. и С.П.К.
имат право на по 647,50 лв.
По
отношение на заявеното в хода на делото възражението за прихващане, като процесуален
способ на защита срещу заявения основен иск е допустимо и когато не е ликвидно,
нито изискуемо. В тези хипотези на съдебното прихващане погасителният ефект
настъпва, след като влезе в сила решението, с което се установява
съществуването на вземането и неговата изискуемост. Именно от този момент
същото е и ликвидно, установено по размера, в който се реализира от съда.
При направено
възражение за прихващане съдът е длъжен да го приеме съобразно правилата
на чл. 131 - 133 от ГПК,
и да се произнесе дори и ако вземането по направеното възражение не е ликвидно
към този момент. С влизане в сила на решението спорното неликвидно насрещно
вземане става ликвидно и изискуемо.
В настоящия
случай събраните по делото доказателства, включително и гласни такива, чрез
ангажираните от страните свидетели: Н. К. и Ж. Н. Д., посочени от ищците, и Б.
П. А. и К. С. Б., водени от ответницата, както и от заключението на в.л. В.Д.,
по назначената съдебно-техническа експертиза, не могат да бъдат опора на
стабилен доказателствен извод, относно основателността на заявеното от С.С.Б.
възражение за прихващане вземане за сумата от
1 950 лв., представляваща размера на извършени подобрения в процесното жилище по време на
ползването му от страна на ответницата.
На първо
място не може да се приеме за установено, че извършените в имота през периода
2007-2017 г. подобрения са финансирани със средства единствено на ответницата –
депозираните в тази насока показания изхождат от брата на ответницата – К. С. Б.,
който в качеството си на близък родственик очевидно е заинтересован от изхода
на спора, а освен това тези показания са в пълно противоречие с изнесеното от
свидетелите на ищците.
На следващо
място не се установява по делото извършените от С.С.Б. и от
съжителстващия с нея на съпружески начала П.И.Ц.ремонтни дейности дали имат
характера на подобрения или представляват обичайните действия на собственик на
жилище във връзка с неговата поддръжка и запазване. Не установява по делото
също така конкретно по вид, стойност и момент на извършване дейности, ремонти и
подобрения, които ответницата твърди, че е направила в имота на ищците.
Не се ангажираха от ответницата Б. доказателства
относно вида, характера и източника на средствата, вложени като разходи
във връзка с привеждането на имота в актуалното му състояние. Не са налице
категорични данни, от които да се обоснове извода, че единствено тя е вложила лични средства в извършените в имота „подобрения“.
Не се спори
по делото, че П.И.Ц.и С.С.Б. са съжителствали на съпружески начала през периода
2007-2017 г., като са създали общо
домакинство в собственото на Ц. жилище, находящо се в гр. Д., кв. „***”,
бул. „***” №*, ет.*, ап.*.
Фактическото съпружеско съжителство се определя
като неформална трайна интимна, духовна и материална връзка между двама души.
Именно поради неформалния характер на тази връзка, по аргумент за противното от чл.20, ал.1 ЗЛС, чл.2 СК от 1968 г. (отм.), чл.6, ал.1 СК от 1985 г. (отм.) и чл.4, ал.1 СК от 2009 г., същата няма действието на
гражданския брак и се свързва с правни последици само когато изрична законова
норма му придава такива. По тази причина в случаите на фактическо съжителство
на съпружески начала не намират приложение разпоредбите, уреждащи имуществените
отношения между съпрузите, включително тези, регламентиращи общност на правата
(само върху вещи – при действието на Семейния кодекс от 2009 г. и Семейния
кодекс от 1968 г., а при действието на Семейния кодекс от 1985 г. – върху вещи
и върху парични влогове) придобити по време на брака. Ето защо при лицата,
които живеят съвместно без да са сключили брак, доходите и разходите следва да
се разглеждат индивидуално. Във връзка с разпределението на доказателствената
тежест при установяване принадлежността на средствата, с които едно от
съжителстващите лица е финансирало разходи за извършването на подобрения в
обитавания от тях имот, следва да се прилага принципното правило на чл. 154 от ГПК, съгласно което всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които
основава исканията или възраженията си. Оттук следва, че всяка страна носи
доказателствена тежест за фактите, от които извлича изгодни за себе си правни
последици. В отношенията между съжителстващите лица не намират приложение
разместващите доказателствената тежест презумпции, съставляващи част от
регламентацията на имуществените отношения между съпрузите. Законодателят
установява презумпции по изключение, а прилагането на тази за съвместен принос
спрямо лица, които фактическо съжителстват на съпружески начала, е несъответна
на отношенията между тях. Ето защо и като се изхожда от обичайното житейско
правило, че лицата извършват плащания със средства, които са лично притежание,
тежестта да докаже нещо различно е за лицето, което е възразило, че плащането
не е извършено със средства, които са собственост на извършилия това
действие - така Решение
№65/18.05.2015 по дело №7088/2014 на ВКС, ГК, II г.о.
Изложените
по-горе съображения налагат извода, че възражението за прихващане на исковата
претенция със сумата от 1 950 лв., представляваща размера на извършени подобрения в жилището по време на ползването
му от страна на ответницата, е
неоснователно и недоказано.
С оглед гореизложеното,
Добричкият районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
С.С.Б. с ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на Г. П. Ц., родена на *** г., гражданин на Р. ф., Б.
област, И.П.И. с ЕГН ********** ***, И.П.М. с ЕГН **********
*** и С.П.К. с ЕГН ********** ***,
сумата от 3 885 лв. /три хиляди осемстотин осемдесет и пет лева/, представляваща обезщетение за лишаване на ищците от
ползването през периода 07.07.2018 г. до 04.08.2020 г. на съсобствения им недвижим
имот, представляващ апартамент, с адрес: гр. Д., кв. „***”, бул. „***” №*, ет.*,
ап.*, състоящ се от: две стаи, кухня и сервизни помещения, с полезна площ от
57.57 кв.м, принадлежаща изба №* с полезна площ от 2.53 кв.м, с 0.969 % ид.ч.
от сградата и 0.969% ид. ч.от правото на строеж върху мястото, по Договор за
продажба на ИК на ОбНС Д. от 13.03.1991 г., а по схема - самостоятелен обект в
сграда с идентификатор *** по КК и КР на гр. Д., от която сума:
1 942,50 лв. в полза на Г.
П. Ц. и по 647,50 лв. за всяка една от останалите ищци И.П.И.,
И.П.М. и С.П.К., ведно със законната лихва, считано от 20.02.2020
г. до окончателното й изплащане.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: