№ 142
гр. Плевен, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ
Членове:ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-
ЙОТКОВА
МАРИАН В. ИВАНОВ
при участието на секретаря ЕВГЕНИЯ М. РУСЕВА
в присъствието на прокурора К. Цв. Я.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20254400600382 по описа за 2025
година
С присъда № 10/28.I.2025 г. постановена по НОХД № 970/2024 г.
Кнеженски районен съд е признал подсъдимият А. Б. М. за невинен, в това че
през месец май 2019 година в гр. Плевен, в съучастие с Я. Н. К. – двамата като
помагачи и с М. И. С. – К.а, като извършител, умишлено я улеснил, чрез
снабдяването й с неистински официален документ – удостоверение образец
УП – 3, изходящ № 9/10.I.2008 г., на което е придаден вид, че е издадено от ЕТ
„ **********“ гр. Плевен, да се ползва от него пред служител от ТП на НОИ
гр. Плевен, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна
отговорност, поради което и на основание чл. 304, съдът го е оправдал по
повдигнатото му обвинение по чл. 316, във връзка с чл. 308, ал. I, във връзка с
чл. 20, ал. II от НК.
Със същата присъда съдът е признал подсъдимата М. И. С. – К.а за
невинна, в това че на неустановен ден през месец септември 2019 г. в гр.
Плевен, в качеството на извършител, в съучастие с Я. Н. К. и А. Б. М., като
1
помагачи, съзнателно се ползвал пред служител от ТП на НОИ гр. Плевен от
неистински официален документ - образец УП – 3, изходящ № 9/10.I.2008 г.,
издадено от ЕТ „ **********“ гр. Плевен, като от нея за самото съставяне на
документа не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на
основание чл. 304 във връзка с чл. 9, ал. II от НК, съдът я оправдал по
повдигнатото обвинение по чл. 316, във връзка с чл. 308, ал. I, във връзка с
чл.20, ал. II от НК.
Съдът е признал подсъдимият Я. Н. К. за невинен, в това че през месец
май 2019 година в гр. Плевен, в съучастие с Я. Н. К. – двамата като помагачи и
с М. И. С. – К.а, като извършител, умишлено я улеснил, чрез снабдяването й с
неистински официален документ – удостоверение образец УП – 3, изходящ №
9/10.I.2008 г., на което е придаден вид, че е издадено от ЕТ „ **********“ гр.
Плевен, да се ползва от него пред служител от ТП на НОИ гр. Плевен, като от
него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност,
поради което и на основание чл. 304, във връзка с чл. 9, ал. II от НК съдът го е
оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 316, във връзка с чл. 308, ал. I,
във връзка с чл. 20, ал. IV от НК.
Недоволен от така постановената присъдата е останала представителят
на прокуратурата, който в законовоустановения срок я протестира пред
настоящата инстанция. В депозираният протест са изложени доводи, че
съдебният акт е неправилен и необоснован. Посочени са твърдения, че
изводите на съда, касаещи въпроса за липсата на вина на тримата ответници
по протеста не отговарят на доказателствата по делото и са следствие от
неправилно извършен техен анализ. Според изложеното от страна на
държавното обвинение подсъдимите са виновни по повдигнатите им
обвинения и са налице данни, установяващи по категоричен начин, че са
извършители на деянието, за което са предадени на съд.
Предвид на изложеното прокуратурата моли въззивния съд да отмени
обжалваната присъдата и да постанови друга, с която да признае тримата
подсъдими за виновни по повдигнатите им обвинения.
Процесуалният представител на ответниците по протеста в съдебно
заседание изразява становище, че присъдата е правилна и законосъобразна и
като такава следва да бъде потвърдена, а протеста оставен без уважение.
Съдът като прецени представените по делото доказателства намира за
2
установено следното:
Депозираният протест е допустим, но по своята същност
неоснователен.
За да постанови обжалваната присъда съдът е приел за установена
фактическа обстановка, която напълно се споделя от страна на въззивния съд,
поради което намира, че не е необходимо същата да бъде пресъздавана отново.
Тя почива на доказателствените материали по делото и въз основа на нея
първоинстанционният съд е достигнал до верни правни изводи.
Неоснователни са оплакванията на държавното обвинение за липса на
прецизен анализ на доказателствените източници от страна на въззивната
инстанция. Това е така, защото при внимателния прочит на материалите по
делото се установява, че решаващият съд е анализирал внимателно, подробно
и задълбочено всички доказателства и доказателствени средства, като е
подходил при оценката им с нужната критичност и обективност. Налице е
вярна интерпретация на доказателствените източници, които не са тълкувани
превратно. Районният съд е проверил изцяло правилността на атакувания
съдебен акт, анализирал е всестранно, обективно и пълно както гласните, така
и писмените доказателствени средства, били са подложени на анализ и
изготвените по делото експертизи, към него не може да бъде отправен упрек,
че не е формирал вътрешното си убеждение въз основа на доказателствата по
делото и закона. Правилно и в съответствие с принципите за устност,
непосредственост и публичност е проведено обстойно съдебно следствие от
страна на решаващия съд.
В обстоятелствената част на присъдата първоинстанционният съд е
мотивирал подробно своя отговор на тезата на държавното обвинение защо
приема, че подсъдимият А. М. не е осъществил деянието, за което е предаден
на съд. В хода на провеждане на въззивното производство, настоящата
инстанция също стигна до извода, че М. не е оставил процесния плик с
удостоверението вътре в него в НОИ. Липсват каквито и да са доказателства
установяващи твърдяното от страна на прокуратурата, че именно подсъдимият
е оставил плика в сградата на НОИ. Единственото установено от събраните по
делото доказателства е обстоятелството, че М. е предложил помощта си на
подсъдимия Я. К..
Представителят на обвинението защитава тезата си, описана по-горе, с
3
показанията на свидетеля Г.. Неговите показания в тази насока са сериозно
разколебани и твърде не ясни, тъй като свидетелят не се сеща добре кой е
оставил плика в сградата на НОИ. На него му се струвало, че това е бил М..
Освен това от доказателствата по делото е установено по категоричен и
безспорен начин, че Г. не е получил плика директно от подателя, поради което
е възможно преценката на Г., че плика е оставен от М. да не отговаря на
обективната реалност, а да представлява заблуда. Този извода на съда се
подкрепя от факта, че Г. поддържа прочетените в съдебно заседание показания
дадени в хода на досъдебното производство, в значително по-близък до
процесните събития момент.
Предвид на изложеното въззивната инстанция намира, че твърдяното
от страна на прокуратурата е голословно, неподкрепено със съответните
доказателства и не следва да бъде взето под внимание при постановяване на
решението по настоящето дело. Обстоятелството, че през месец май 2019 г.
подсъдимите М. и К. са водили разговор за снабдяването с удостоверение за
трудов стаж на съпругата му не е достатъчно да осъждането на М., тъй като
липсват каквито и да са убедителни доказателства по какъв начин въпросното
удостоверение се е оказало в сградата на НОИ.
По време на извършване на въззивната проверка от съда бе установено
по отношение на двамата подсъдими К., че са осъществили от обективна и
субективна страна престъпния състав на повдигнатото им обвинение, като
извършеното от тях се характеризира с малозначителност по смисъла на чл. 9,
ал. II от НК. Съображенията затова следните, а именно: самите подсъдими с
ниска степен на обществена опасност, напреднала възраст към момента на
извършване на деянието, чисто съдебно минало, добро процесуално
поведение, съдействие при установяване на обективната истина. В подкрепа
на този извод е и обстоятелството, че въпреки използването на неистинското
удостоверение, дължимите суми за осигуровки са били заплатени, то
подсъдимите са вярвали, че след това е могло да се възползват от документа,
без да накърнят държавните интереси. Обществената опасност се снижава още
повече от факта, че преди снабдяване с процесното удостоверение, К. е ходил
по различни инстанции, за да се снабди с различни документи и е действал с
желание да помогне на своята съпруга, която е получила инфаркт и дълго
време е прекарала да се възстановява в Италия.
4
На следващо място следва да се отбележи, че въпреки прилагането на
процесното удостоверение не са били накърнени по никакъв начин държавни
или обществени интереси, не е имало общественоопасни последици.
Следователно деянията извършени от двамата подсъдими К. поради своята
малозначителност са с незначително степен на обществена опасност и не
представляват престъпления по смисъла на НК.
В рамките на установените факти законът е приложен правилно.
Необoснованост на обжалваната присъда е налице тогава, когато
фактическите изводи на районния съд, не намират опора в събрания
доказателствен материал, и то при положение, че доказателствата са събрани в
необходимата пълнота. Иначе казано следва да бъде налице грешка направена
от страна на районния съд при нализа на доказателствата. Такава грешка не е
налице. Не е допуснато процесуално нарушение, изразяващо се във
формиране на фактически изводи върху ненадлежна доказателствена основа.
Изложените във въззивната жалба възражения във връзка с анализа и
интерпретацията на доказателствата и с кредитирането на доказателствените
източници не намират опора в материалите по делото. Въз основа на всички
събрани по делото доказателства, съдът е направил логични, взаимосвързани
и отговарящи на доказателствата фактически изводи, касаещи авторството на
деянието. Даден е точен и ясен отговор от страна на първоинстанционния съд
защо не се приема тезата изложена от страна на защитата по време на
съдебното следствие, че въззивният жалбоподател не е извършил деянието, за
което е предаден на съд.
По отношение на фактологията по делото въз основа на
безпротиворечивите доказателства районния съд е извел правилни,
обосновани, законосъобразни еднозначни констатации, че се касае за липса на
признаци на извършване от обективна и субективна страна на деяние от
страна на подсъдимия М. по чл. 316, във връзка с чл. 308, ал. I, във връзка с чл.
20, ал. II от НК.
Що се касае до подсъдимите Я. и М. К. са правилни, обосновани и
законосъобразни изведените изводи от страна на първоинстанционния съд, че
извършените от тях престъпни действия, които формално осъществяват
признаците на престъплението, за което им е повдигнато обвинение, поради
своята малозначителност са с явно незначителна степен на обществена
5
опасност и не представляват престъпление по смисъла на чл. 9, ал. II от НК.
При извършване на служебната проверка от страна на настоящата
инстанция се установи, че в хода на съдебно производство няма допуснати
съществени процесуални нарушения представляващи основание за отмяна и
връщане на присъдата за ново разглеждане от друг състав на съда, поради
което същата следва да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 10/28.I.2025 г. постановена по НОХД №
970/2024 г. Кнеженски районен съд, като правилна и законосъобразна.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6