РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. Силистра, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на първи
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Теодора В. В.а
Добринка С. Стоева
при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова
като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско
дело № 20213400500451 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 521/19.10.2021г., постановено по гр.д. № 1482/2020г. по
описа на СРС, са отхвърлени исковете, предявени от Н. В. К., с ЕГН
**********, от гр. А. против В. Н. С., с ЕГН **********, за разваляне на
Договор за аренда от 24.08.2016г., сключен между него и ответницата, в
писмена форма, с нотариална заверка на подписите на страните, с акт №
35,т.VIII,рег.№ 6232/2016г. по описа на Нотариус Р.Тодоров, с рег. № 105 на
Нотариалната камара, вписан в СлВп-Силистра с Акт № 294, т.V, поради
неизпълнението му от страна на арендатора В.С. и за осъждане на В. С. да му
заплати сумата от 2224.65 лева- арендно плащане за стопанските години
2017/2018г,2018/2019г и 2019/2020г. Осъден е Н. В. К. да заплати на В. Н. СТ.
сумата от 400 лева- разноски по делото.
Недоволен от постановеното решение, е останал Н. В. К., който го
обжалва в законоустановения срок. Счита, че същото е неправилно, поради
което моли съда да го отмени и постанови друго, с което да бъдат уважени
предявените искове. Претендира присъждане на разноски, направени пред
окръжния съд.
Ответната страна В. Н. С. изразява становище за неоснователност на
жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира
1
присъждане на деловодни разноски.
СОС, като съобрази становищата на страните и данните по делото,
прие за установено следното:
Жалбата е неоснователна.
Предявени са искове по по чл.28,ал.2 от Закона за арендата в
земеделието /ЗАЗ/ - за разваляне на договора за аренда поради
неизпълнението му от страна на арендатора В.С. и по чл. 8, ал. 1 ЗАЗ за
заплащане на арендно плащане в размер на 50 лева на декар за стопанските
2017/2018г., 2018/2019г. и 2019/2020г., или общо за целия период в размер на
2 224.65 лева.
Не се спори по делото, че в периода 2014г. - март 2020г. страните са
живели съвместно на семейни начала, както и че на 24.08.16г. са сключили
писмен договор за аренда с нотариална заверка на подписите, с акт №
35,т.VIII,рег.№ 6232/2016г. по описа на Нотариус Р.Тодоров, с рег. № 105 на
Нотариалната камара, вписан в СлВп-Силистра с Акт № 294, т.V /стр.10 от
делото/.
Не се спори също, че за стопанските 2017/2018г., 2018/2019г. и
2019/2020г. ответницата, в качеството на арендатор, не е заплащала на ищеца
– арендодател уговорената в договора рента.
Ответницата твърди в отговора си, че така сключеният договора за
аренда е бил фиктивен, с оглед намеренията им да кандидатстват по програма
„Млад фермер“ през 2016г. Твърди, че тя никога не е обработвала земите,
предмет на договора, това е правил ищецът и той е прибирал реколтата от тях,
подпомаган от нейния баща, като проблемът между тях е възникнал след
раздялата им и заведеното от нея дело за предоставяне на родителските права
над детето им, което е мотивирало бившия й съжител да прибегне до
арендния договор, заплашвайки я че ще я съди за дължимата рента по него.
В този смисъл несъстоятелен е доводът на жалбоподателя, че СРС е
допуснал и разгледал възражение, което не е направено в съответния законов
срок, като същото е намерило място в доклада по делото въпреки
първоначално заявеното становище на ответника, че също желае развалянето
на договора за аренда. Освен че още в отговора на исковата молба
ответницата е посочила, че договорът е фиктивен, тя, в съответствие с чл.143,
ал.3 ГПК, е развила този си довод в първото съдебно заседание,
преодолявайки противоречието във връзка с искането за разваляне на
договора.
Изследвайки възражението за привидност на договора и ангажираните
доказателства в тази насока, правилно СРС е стигнал до извода, че договорът
е симулативен и нищожен по смисъла на чл.26,ал.2 от ЗЗД, поради което
искът за неговото разваляне поради неизпълнение, е неоснователен.
Настоящата инстанция се солидаризира с довода на
първоинстанционния съд, че на пръв поглед предпоставките за уважаване на
иска са налице, а именно, сключен е договор за аренда за срок от 10 години,
по който арендаторът /ответницата по делото/ не е осъществила нито едно
2
плащане до момента на предявяване на исковете, но от изявленията на
страните и от събраните по делото доказателства се установява, че страните
по този договор не са целели посочените в него последици, а са сключили
съглашението само за да създадат привидни правни последици, които
всъщност не желаят.
Не се спори, че страните са живели като семейство от 2013г. до края на
м.март 2020г., когато ответницата е напуснала дома им, като това се сочи и
изрично в депозиран от ищеца писмен отговор по друго дело, находящ се на
стр.91 от настоящото дело и приет като доказателство.
В исковата молба ищецът твърди, че никое от задълженията за
плащане на рента не е изпълнено, считано от 1.10.17г., което обстоятелство
потвърждава и ответницата, но същата пояснява, че настоящата искова молба
се подава едва през м.ноември 2020г., след влошаване на отношенията между
страните вследствие на тяхната раздяла и последвалите съдебни спорове
между тях - производство относно упражняване на родителските права над
детето им Никол и такова по Закона за защита от домашно насилие.
Не се спори по делото, че именно ищецът К., а не ответницата, е
регистриран като земеделски производител и развива дейност като такъв.
Видно от находящия се на стр. 65 отговор на Н.К. на уведомлението от
В.С. /стр.64/, в него той изрично сочи: „реално всички тези площи, предмет
на Договора...въпреки подписването от нас на същия договор... са
обработвани от нас двамата- съвместно- с мои лични финансови средства и с
помощта на Вашия баща Н. С..“, като в т.3 заявява: „за придобиването на тази
селскостопанска продукция Вие не сте правила никакви разходи. Тези
разходи...са реализирани от мен“.
В коментирания по-горе отговор на ищеца относно производството по
гр.д.№ 477/2020г. по описа на СРС /стр.91/, той изрично заявява, чрез своя
процесуален представител, че В.С. от раждането на детето не е работила,като
това е било решено и от двамата, а от година и половина- две работи в
Община Алфатар и до този момент само той е работил в семейството и е
осигурявал доходите изцяло.
В контекста на гореизложеното следва да се коментира и находящото
се на стр. 104 от делото писмо от МЗХГ, от което е видно, че въпреки
съдебното производство и факта, че договорът за аренда не е развален, за
стопанската 2020/2021г. ищецът е сключил договор за наем на същите земи
със своята майка Р. Н. В. /справката на стр.80/, която след сключване на този
договор, е подала заявление по чл.70,ал.1 от ППЗСПЗЗ във връзка с
чл.37в,ал.1 от ЗСПЗЗ /справката на стр.62/, като през предходните години
такова не е подавано от В.С..
В подкрепа на изводите за привидност на процесния аренден договор
са и показанията на разпитаните свидетели. Правилно СРС е съобразил, че
предвид цитираните по-горе писмени изявления на ищеца, адресирани до
съда в съответните производства, е преодоляна пречката по чл.164,ал.1,т.5 и
т.6 от ГПК свидетелските показания да бъдат допустими, като в този случай
са налице предпоставките за отпадане на недопустимостта, визирани в
3
чл.165,ал.2 от ГПК.
Показанията на всички свидетелите са в подкрепа на казаното от
ответницата, а и заявеното от ищеца, че земите са се обработвали съвместно
от тях двамата, като семейство, с неговата доминираща роля.
Обстоятелството, че бащата на ответницата също е работил на тези земи не
променя този извод.
Настоящата инстанция се солирдаризира с доводите на
първоинстанционния съд, че от показанията на св. Н., С. и С. се налага извод,
че ответницата е присъствала при извършване на определени дейности на
нивите, но именно в качеството си на съжителка на К. и с цел да помогне
„семейния бизнес“, а не като арендатор на същите. Св. Й. Н. заявява: „Н.и В.
ни бяха ангажирали да работим на тиквите, те бяха двамата. Н. идваше сутрин
да ни взема от селото и ни караше на работа на тиквите. В. и Н. бяха заедно на
работа.“ В този смисъл са и показанията на С. С. и на С. С., дадени в с.з. на
2.07.21г. Независимо че С. е сестра на ответницата, нейните показания са
съотносими с тези на другите свидетели и съдът следва да ги цени в
контекста на останалите показания. От показанията пък на св. С. П.,
ангажиран с прибирането на тиквите през 2020г., се установява, че самият той
е бил нает за тази дейност през 2020г. именно от Николай.
Горното налага извода, че ищецът и след раздявалата с ответницата е
продължил да обработва земите и да прибира продукцията от тях със
съзнанието, че му принадлежат, именно предвид симулативния характер на
договора.
СОС споделя извода на СРС, относно случая, за който свидетелите С. и
Н. разказват - че веднъж са били изгонени от В. от нивата, поради отказа им
да продължат да работят след уговореното работно време, приемайки че той е
инцидентен и от него не може да се направи извод, че ответницата е
ръководила прибирането на продукцията, наемането на работниците и
тяхното освобождаване. Двамата свидетели са категорични, че В. и Н.са ги
наели, като изгонването им от ответницата произтича не от качеството й на
техен работодател, а на съжителка на Н.. Довод в тази насока е и изявлението
на К. в отправения до В.С. отговор на стр. 65, в който заявява, че именно той
е този, който е правил разходите за транспорт и заплати на наетите
работници.
Във връзка с обстоятелството, че свидетелите не могат да
конкретизират с точност земеделските земи, а говорят за нивите, засети с
тикви, правилно СРС е посочил, че е твърде вероятно посочените от тях земи
да не включват само земите, предмет на процесния договор за аренда, а и
други земи, собственост на ищеца, като ответницата е оказвала помощ за
събиране продукцията, когато се е налагало, не само върху процесните земи, а
и върху други обработваеми такива от съжителя й-земеделски производител,
със съзнанието, че върши това за благосъстоянието на семейството.
Предвид всичко изложено до тук се налага изводът, че въпреки
сключения договор за аренда, никоя от страните по него, за периода на
съвместното им съжителство, не е поискала изпълнение или разваляне и
4
причината за това, с оглед коментираните по-горе доказателства, е че са били
със съзнанието, че договорът не ги обвързва, тъй като никоя от тях не е
целяла това.
Изпратеното на 18.08.20г. уведомление от В.С. до Н.К., е реакция на
вече влошените след раздялата им отношения и водените между тях съдебни
дела, поради което съдът счита, че то не променя горния извод.
След като процесният аренден договор е симулативен и нищожен по
смисъла на чл.26,ал.2 от ЗЗД, то той не подлежи на разваляне поради
неизпълнение. Предвид на това претенцията на ищеца подлежи на
отхвърляне.
Предвид наличието само на възражение за нищожност, но не и
предявен иск, правилно СРС не се е произнесъл с отделен диспозитив по
същото.
Предвид изхода на спора по първия иск, се налага извод за
неоснователност и на исковете за заплащане на рентата за стопанските
2017/2018, 2018/2019 и 2019/2020 години.
Що се касае до изложеното в жалбата, че фактическите действия по
ползването на вещта могат да бъдат осъществявани от арендатора лично и
чрез другиго, като е възможно изобщо да не бъдат предприети такива или пък
дори фактическа власт върху обекта да бъде установена от трето лице, то това
безспорно по принцип е така, но в конкретния случай липсват доказателства,
установяващи подобна хипотеза.
Съобразно изхода на процеса пред СОС и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски, а на ответната
страна по жалбата, на осн. чл. 38 ЗА, следва да се присъди претендирания
адвокатски хонорар за безплатна защита на материално затруднено лице в
размера, присъден и от CPC, а именно 400 лв., като съгласно чл.38,ал.2 ЗА
възнаграждението следва да се заплати от другата страна лично на адвоката
на ответницата.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 521/19.10.2021г., постановено по гр.д.
№ 1482/2020г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА Н. В. К., от гр. Алфатар, да заплати на адв. В.И. В. от
Адвокатска колегия – Силистра сумата от 400 /четиристотин лева/ -
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото на
В.С..
5
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при условията на чл.280
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6