Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 22.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав в открито съдебно заседание на 28.05.2020 година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Вероника
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВА гражданско дело №8002 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе съобрази
следното :
Производството
е по иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на подадена
искова молба от ***против *** И.Т.,
с която е предявен иск на основание чл.422 от ГПК, в която се твърди следното:
ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание
чл.410 от ГПК срещу ответника, като по
образуваното ч.гр. дело №6817/2019г. по описа на РС - Плевен е издадена
заповед за изпълнение срещу длъжника. С оглед депозирано възражение е
инициирано настоящото исково производство.
Предявен е иск за установяване
съществуване на вземане на ищеца спрямо
ответника за консумирана и незаплатена топлинна енергия/ТЕ/ за негов
топлоснабден имот - апартамент, ***,с абонатен номер ***.
Вземането се обосновава със следното:
като собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен,
ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
чл.153.(1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ -
Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за него важат разпоредбите
на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Съгласно чл. 150. (1) (Изм. - ДВ, бр.54 от 2012 г„ в сила от 17.07.2012 г.) от
ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната
комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал.2 от ЗЕ
същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един
местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане
от клиентите. Общите условия от 2007 г. са публикувани във *** от дата 13-
14.12.2007г. и във вестник „***” бр.239/13.12.2007г. С тях се регламентират
търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството:
правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. – „Заплащане
на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и
ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец,
следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца
ответникът е изпадал в забава за тази сума. като на основание чл.31, ал.6 от ОУ
ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.
Ответникът е използвал доставяната от
дружеството топлинна енергия и не е погасил задължението си.
Съдът е сезиран с искане да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение ответника, че дължи на ***
сума за консумирана топлинна енергия, както следва: 725,46лв. - главница за
периода 01.11.2018г. - 31.03.2019г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.дело №6817/2019г. по описа на ПлРС до окончателното изплащане на
сумите.
Претендират се и направените съдебни
разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв. на основание чл.78
от ГПК, както и разноски в заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК е депозирано писмено
изявление, с приложени доказателства за извършено плащане на задължението.
В о.с.з.
ищецът се представлява от юркс.***, която заявява, че в хода на делото е
извършено плащане на претендираната сума – главницата по предявения иск, като заявява, че остават неизплатени
разноските, които се претендират за
заповедното и за настоящото исково производство.
Ответницата се представлява от адв.***, която заявява ,че
според клиентката й, е заплатила всичко
,дължимо по делото и представя доказателства.
Съдът, като взе предвид
доказателствата по делото, доводите на станите
и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявеният иск е допустим, като с оглед
извършеното в хода на делото плащане, следва да бъде отхвърлен като погасен
чрез плащане.
От приложеното по делото ч.гр.д. №
6817/2019год. по описа на ПлРС се установява, че същото е образувано на 17.10.2019год. въз основа на
депозирано от ищеца срещу ответницата заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, като е издадена заповед срещу ответната
страна за сумите, както следва: сумата от 2085,44 лв. – главница за ползвана и
незаплатена топлинна енергия за периода 01.03.2011 г. до 31.03.2019 г., лихва
върху главницата в размер на 924,16лв. за периода от 02.05.2011 г. до
09.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
молбата 17.10.2019 г. до окончателното изплащане на същата, както и направени
деловодни разноски в размер на 60,20лв. – държавна такса и 50.00лв.
юрисконсултско възнаграждение. В заповедта е отразено, че вземането на
заявителя поризтича от ползвана топлинна
енергия за периода 01.03.2011 г. – 31.03.2019 г. в недвижим имот на адрес ***,
без да се заплати горепосочената сума.
В срок е депозирано възражение за
недължимост на вземането , предявен е
настоящият установителен иск по реда на чл.422 от ГПК , в срок, поради
окето се явява процесуално допустим.
Не се спори, че ответната страна е
собственик на процесния недвижим имот, находящ се в ***; че имотът е
топлоснабден - апартамент с абонатен номер 16263. В исковото производство ищецът претендира по-малко по размер вземане,
а именно главница в размер 725,46лв. за периода от 01.11.2018год. до
31.03.2019год. В хода на делото, с депозирането на писмения отговор във вр. с
осъществената размяна на книжа, ответницата е представила доказателство, че е
заплатила претенцията по иска, а именно
сумата от 725,46лв. В тази връзка предявеният иск следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане.
По отношение разноските: В
настоящото исково производство
ответникът дължи разноските изцяло – сумата от 50лв. за внесена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер -100лв., определено от
съда с оглед разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК /Изм. – ДВ, бр. 8 от 2017г./,
която гласи следното: в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37
от Закона за правната помощ. В случая и предвид разпоредбите на Наредба за заплащането на правната помощ и макар
ищецът да претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер 150лв., същото следва да бъде определено от съда на
100лв., което в случая е минималният размер, регламентиран от посочения нормативен
акт. Делото не е с фактическа и правна сложност, налице е признание на иска
и е извършено плащане, проведено е само
едно съдебно заседание, което именно мотивира съда да определи размера на
дължимото юрисконсултско възнаграждение съобразно изложеното по-горе.
Разноските в заповедното производство
следва да се присъдят съразмерно на установеното в настоящото произовдство
по-малко по размер вземане, а именно в
размер 25лв. за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв.
Несъстоятелни
и необосновани с доказателства са доводите на ответната страна да е заплатила в
хода на делото и разноските. Видно от представените от пълномощника на ищеца
доказателства /фискални бонове/ за извършено плащане на сумата 457,13лв. и
19,62лв. /л.30 от делото/ е, че същите
касаят заплатена топлоенергия от страна на ответницата, но не и разноски. Ето
защо същата следва да бъде осъдена да
заплати същите на ищеца в посочените по-горе размери.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***, със седалище и адрес на
управление:***, чрез юркс.М. против Г.И.Т., ЕГН: **********,
адрес: ***,
ИСК на основание чл.422 от ГПК за
признаване за установено, че дължи на ищеца
на ищеца сумата 725,46лв. - главница за периода 01.11.2018г. - 31.03.2019г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.дело №6817/2019г. по описа на ПлРС, като ПОГАСЕН ЧРЕЗ
ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА
на основание чл.78 ал.1 от ГПК Г.И.Т., ЕГН: **********, адрес: ***,
ДА ЗАПЛАТИ на „***, със седалище
и адрес на управление:*** разноски по делото за настоящото исково производство в
размер 50лв. за държавна такса и
100лв. юрисконсултско възнаграждение и разноски за заповедното
производство по ч.гр.д. №6817/2019год. по описа на ПлРС в размер 25лв. за държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение.
решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски
районен съд пред плевенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
районен съдия: