Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 5

 

гр. Русе, 07.03.2022 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд – Русе, VІІ състав, в публично заседание на 7 февруари, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                                                           СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ

                                                           

при секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия  АГУШ адм. дело № 201 по описа за  2021 год., за да   се произнесе, съобрази:

          Производството е по чл.156 и сл. от ДОПК.

          Образувано е след постановеното решение № 3899/26.03.2021г. по адм.д.№  10141/2020г. на ВАС, с което е отменено решение № 24/24.08.2020г., постановено по адм.д.№ 277/2020г. на АС Русе и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Предметът на оспорване е заявен с жалба, уточнена с молба вх. № 1802/09.06.2020г. по описа на АС-Русе, относно предмета на оспорване и петитума (л. 11 от адм.дело № 277/20г.) на „Лазаров – 6“ ООД, със седалище: с.Червен, общ. Иваново, съгласно които се оспорва Ревизионен акт № Р-03001819005140-091-001/17.02.2020 на орган по приходите при ТД на НАП – Варна, в частта му, потвърдена с Решение № 96/08.05.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП – Варна при ЦУ на НАП, в която част е отказано преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б от ЗКПО за 2015 г. и е установен корпоративен данък по ЗКПО за 2015 г. в размер на 19 115 лв. и лихва 1250,36 лв.

Претендира се обявяване на нищожността на РА в оспорената му част. Претендират се направените по делото разноски, за които е представен списък /л.69 от делото/.

Ответната страна - Директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител - главен юрисконсулт З.Е., оспорва жалбата.

Моли да се отхвърли жалбата и да се присъдят разноски за юрисконсулт, съгласно представен списък на л.68 от делото.

С определение № 8597/14.07.2021г., по адм.д.№ 6568/2021г. на ВАС е оставено в сила определение от 27.05.2021г. по адм.д. № 201/2021г. на АС Русе, с което искането за отмяна на процесния ревизионен акт, като незаконосъобразен, е оставено без разглеждане и делото в тази част е прекратено.

Предмет на делото е искането на „Лазаров – 6“ ООД, със седалище: с.Червен, общ. Иваново, за прогласяване на нищожността на РА, в оспорената му част.

Производството е процесуално допустимо.

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация и интерес от оспорването - адресат на акта. Същата отговаря на изискванията на чл.149 от ДОПК.

Изчерпана е задължителната фазата на административния контрол – РА е и потвърден, в оспорваната по делото част, с Решение № 96/08.05.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП – Варна при ЦУ на НАП, поради което е налице годен предмет на съдебен контрол.  Следва да бъде отбелязано, че доколкото оспорването е само за нищожност на РА, то  не е ограничено със срок по аргумент от нормата на чл.149, ал.5 от АПК вр. параграф 2 от ДР на ДОПК. Независимо от това, жалбата до съда е подадена в 14 дневния срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, тъй като решението на горестоящия орган е съобщено на РЛ на 11.05.2020 г.,  а жалбата по съдебен ред е подадена на 21.05.2020 г.  

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, приема за установени следните релевантни факти:

Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03001819005140-020-001/02.08.2019г. е възложено извършване на ревизия на „Лазаров – 6“ ООД, със седалище: с.Червен, общ. Иваново, за задължения за корпоративен данък /КД/, за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2015 г. и за ДДС за периода 01.12.2013 г. – 31.12.2015 г. (л. 3-4 от папка 2/2 от преписката).  ЗВР е издадена от В.Г.Х. – началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Варна, в качеството му на заместник на Б.С.С., на длъжност началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Варна.

Предвид издаването на заповедта, с която е сложено началото на ревизионнто производство, в условията на заместване, следва да се разгледа въпросът надлежно ли е упражне правомощието за това от заместник.

За да е изпълнен фактическият състав на „заместването“ следва да са налице в кумулативност две условия: първо - изрична писмена заповед, издадена от надлежния орган, с която да е определено лицето, което ще изпълнява функциите на отсъстващ титуляр на длъжността и второ – доказателства за отсъствието на титуляра към релевантния момент.

Първата предпоставка съдът намира за установена. Със заповед на Директора на ТД на НАП – Варна /л.2 от преписката, папка 2/, съгласно чл.112,ал.2,т.1 от ДОПК,  са определени органи по приходите, които да издават ЗВР, считано от 02.01.2019 г., сред които са и горепосочените  началници в сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Варна, съответно В.Г.Х. /т.10 от заповедта/ и Б.С.С. /т.8 от заповедта/. Със същата заповед на Директора на ТД на НАП-Варна, издадена на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП вр. чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, са регламентирани и начините за заместване на органите по приходите, като В.Г.Х. е органът по приходите, определен да упражнява правомощията на орган по възлагане на ревизии при отсъствието на титуляра  Б.С.С. /т.7, стр.2 от заповедта/.

Представена е Заповед №33-5955/25.07.2019 г., с която на Б.С.С. е разрешено ползването на платен годишен отпуск, считано от 29.07.2019 г. до 02.08.2019г., вкл., като и в тази заповед е посочено, че заместването му ще се осъществява от В.Г.Х.. Със заповедта се установява отсъствието на титуляра и обективната невъзможност за изпълнение на възложените му функции на 02.08.2019 г.

Така ангажираните доказателства установяват изпълнението на предпоставките от фактическия състав на заместването, от което се следва изводът, че ЗВР е издадена от компетентен орган. Със ЗВР е определен  ревизиращия екип, съответно: Д.Н.Б. –  главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и В.Г.Б. – старши инспектор по приходите. Определен е и срокът за извършване й - три месеца от връчване на ЗВР. Заповедта е връчена електронно  на РЛ на 07.08.2019 г., видно от разписката на л.3, папка 2 от преписката. Със ЗИЗВР № Р-03001819005140-020-002/05.11.2019 г. ( л. 5-6 от папка 2 от преписката) срокът за завършване на ревизията е определен на 06.12.2019 г. Заповедта е издадена от титулярния орган по приходите - възложител на ревизията - Б.С.С. - началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП и е връчена електронно на 07.11.2019 г. От същият орган е последвало издаване и на  ЗИЗВР № Р-03001819005140-020-003/05.12.2019 г. (л. 7-8 от папка 2/2 от преписката), с която  срокът за завършване на ревизията е определен на 06.01.2020 г.  

 За констатациите от ревизията е съставен РД № Р-03001819005140-092-001/20.01.2020 г. /л.608-л.623 от папка 1 от преписката/, в 14 дни след изтичането на срока за извършване на ревизията. 14 дневния срок след изтичането на срока за извършване на ревизията /чл.117,ал.1 ДОПК/, със съдържанието по чл. 117, ал. 2 ДОПК. Същият е връчен на ревизираното лице по електронен път на 21.01.2020 г. /л.608, гръб от папка 1 от преписката/.

Последвало е издаване на Ревизионен акт /РА/ № Р-03001819005140-091-001/17.02.2020 г. на орган по приходите при ТД на НАП-Варна /л. 624- л.635 от папка 1 от преписката /. РА е издаден в предвидената в чл.120 ДОПК форма и от компетентните органи по приходите – възложителя на ревизията и ръководителя на ревизията в съответствие с чл.119, ал. 2 от ДОПК, съответно: Б.С.С., на длъжност началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Варна  /възложител/ и главен инспектор по приходите при ТД на НАП-Варна – Д.Н.Б. /ръководител на ревизията/.  

Не се спори от страните по делото, че ЗВР, ЗИ на ЗВР, РД и РА са подписани с квалифицирани електронни подписи от съответните органи-издатели, а това се установи и при извършената служебно от съда проверка.

За пълнота на изложението следва да се посочат и следните факти, които са неотносими към правния спор, предмет на делото, тъй като са релевантни при преценка на съответствието на РА с материалния закон и неговата унищожаемост, а не валидността на акта.

С оспорения частично РА на дружеството-жалбоподател са установени задължения за корпоративен данък за 2015 г. в размер 19 115.00 лв. и лихви в размер на 1250,36 лв., като данъкът и лихвите са внесени от ЗЛ на 30.11.2016 г.

От „Лазаров-6" ООД, със седалище: с.Червен, общ. Иваново,   е подадена Годишна данъчна декларация /ГДД/ по чл. 92 от ЗКПО за финансовата 2015 г. с вх. №1800110122487/25.03.2016 г., с която е деклариран данъчен финансов резултат след данъчно преобразуване данъчна печалба – 477 877.60 лв., полагащ се КД (10 %) – 47 787.76 лв.; преотстъпен корпоративен данък – 19 115.00 лв. по реда на чл. 1896 от ЗКПО /спорния по делото/; годишен КД след преотстъпването – 28 672.76 лв.; направени авансови вноски за годината 14 760.00 лв.; разлика за внасяне – 13 912.76 лв. Задължението по подадената ГДД е внесено от дружеството заедно с дължимите лихви за просрочие.

При извършената ревизия не са установени осчетоводени разходи, с които счетоводния финансов резултат на дружеството за 2015 г. да подлежи на преобразуване за данъчни цели.

В РД, неразделна част от РА, след анализ на данъчно-осигурителната сметка на дружеството от ревизиращите, е установено следното:

На 10.11.2015 г. е издаден АПВ №П-03001815182545-004-001 /10.11.2015 г., с който са прихванати задълженията към цитираната дата и остатъкът ДДС за възстановяване в размер на 35 263.16 лв. от приключила процедура за периода 01.07-30.09.2015 г. е възстановен на ревизираното лице. Следователно към 10.11.2015 г. „Лазаров-6" ООД няма публични задължения.

След 10.11.2015 г. за „Лазаров-6" ООД възникват задължения за данъци:

- по Декларация обр. 6 №180021509733471/18.11.2015 г. - данък върху доходите на физически лица в размер на 1022.77лв. с краен срок на внасяне 25.11.2015 г.

- по Годишна данъчна декларация по чл. 92. ат. 1 от ЗКПО №1800И0087751/ 25.03.2015 г. корпоративен данък - авансова вноска за периода 01.07.-30.09.2015 г. в размер на 4920.00 лв. с краен срок на внасяне 15.12.2015 г.

- по Декларация обр. 6 №180021510426084/11.12.2015 г. - данък върху доходите на физически лица в размер на 1031.55 лв. с краен срок на внасяне 28.12.2015 г.

Същевременно за периода от 11.11.2015 г. до 31.12.2015 г. от „Лазаров-6" ООД са направени следните вноски за данъци:

. На 18.11.2015 г. - 1031.55 лв.

. На 04.12.2015 г. - 4920.00 лв.

На 07.12.2015 г. - 994.02 лв.

Според ревизиращия екип вноската в размер на 1031.55 лв., направена на 18.11.2015 г., е погасила първото по поредност задължение - данък върху доходите на физически лица в размер на 1022.77 лв. с краен срок на внасяне 25.11.2015 г. Остатъкът в размер на 8.78 лв. е погасил част от следващото по поредност задължение: корпоративен данък авансова вноска за периода 01.07.-30.09.2015 г. в размер на 4920.00 лв. с краен срок на внасяне 15.12.2015 г. Вноската в размер на 4920.00 лв., направена на 04.12.2015 г., е погасила остатъка от задължение за КД - авансова вноска за периода 01.07.-30.09.2015 г. в размер на 4920.00 лв. с краен срок на внасяне 15.12.2015 г. Остатъкът в размер на 8.78 лв. е погасил част от следващото по поредност задължение - данък върху доходите на физическите лица в размер на 1031.55 лв. с краен срок на внасяне 28.12.2015 г.

Последната за 2015 г. вноска от дружеството в размер на 994.02 лв., направена на 07.12.2015 г., е погасила част от задължение по Декларация образец 6 №180021510426084/11.12.2015 г. за данък върху доходите на физически лица в размер на 1031.55 лв. с краен срок за внасяне 28.12.2015 г. Според РД, неразделна част от РА, остатъкът от задължението по цитираната декларация в размер на 28.75 лв. не е внесен към 31.12.2015 г.

В резултат на гореизложеното, ревизиращите са установили, че към 31.12.2015 г. „Лазаров-6" ООД е имало публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение и лихви по тях, както следва: данък върху доходите на физически лица в размер на 28.77 лв., в т.ч.: 28.75 лв. главница по Декларация образец 6 №180021510426084/11.12.2015 г. за периода 01.11. - 30.11.2015 г. с краен срок за внасяне 28.12.2015 г. и лихви върху тази главница в размер на 0.02 лв. за периода 29.12.-31.12.2015 г. С оглед на тези констатации от приходните органи е прието, че по  аргумент от  чл.167, ал.1, т.1 и т.3 от ЗКПО, за ЗЛ не възниква право на преотстъпване на КД за 2015 г. в размер на 26 052.00 лв. /размерът на данъка в мотивите на стр. 9 от РА  погрешно е посочен като “26 052.00 лв.”  вместо коректния 19 115,00 лв./.

С разпоредбата на чл.189б ЗКПО е предоставено данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски производители, което се изразява в преотстъпване на корпоративен данък в размер до 60 на сто на данъчно задължени лица, регистрирани като земеделски производители, за данъчната им печалба от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция. Предпоставките за това са разписани в точките на ал.2 на нормата и те следва да са налице кумулативно. Приходните органи са приели, че РЛ отговаря на тези изисквания. Независимо от това, те са счели, че не са изпълнени общите изисквания за преотстъпване на данъка, установени в нормата на чл.167 от ЗКПО, и жалбоподателят не може да ползва преотстъпване на КД, тъй като към 31.12.2015 г. има подлежащи на принудително изпълнение публични задължения /горепосочените главница за ДДФЛ и лихви/.

Предвид установеното, ревизиращите са извели извода, че „Лазаров-6“ ООД не изпълнява условията, визирани в чл. 167, ал. 1 от ЗКПО по отношение на преостъпения корпоративен данък за 2015 г., и за дружеството не възниква право на преотстъпване на корпоративен данък за 2015 г. в размер на 19 115,00 лв. На това основание с РА са установени задължения в размер на 19 115 лв. за КД и 1250,36 лв. за лихви.

При извършената ревизия е установено още, че във връзка с гореизложеното по отношение на декларирания преотстъпен данък по ГДД за 2015 г. в размер на 19 115.00 лв., на „Лазаров-6" ООД е издаден Акт за установяване на задължения по декларация № 1607643/04.11.2016 г., с който е установено задължение за КД в размер на 19 115.00 лв. и лихва за просрочие върху определения данък за внасяне, изчислена до 04.11.2016 г. в размер на 1158.13 лв. Допълнително е доначислена лихва към 30.11.2016 г. в размер на 92.23 лв. Установено е и, че с Решение № 1998/10.05.2018 г. по адм. дело № 635/2017 г. на Административен съд - Варна Акт за установяване на задължения но декларация № 1607643/04.11.2016 г. е отменен, като внесената по него сума не е поискана и не е възстановена на РЛ към датата на издаване на РА, поради което допълнително установения КД за внасяне в размер на 19115,00 лв. за 2015 г. е внесен от ревизираното дружество на 30.11.2016 г. заедно с изчислената лихва за просрочие до 30.11.2016 г. в размер на 1250,36 лв. (1158,13 лв. + 92,23 лв.).

В производството по оспорване по административнен ред на процесния РА, от решаващия орган с Акт за предаване на документи от архив изх. №237/16.04.2020 г.,  са приобщени копия от документи: АУЗД №1607643/04.11.2016 г. и пълномощно; Решение №14/17.01.2017 г., с което на основание чл. 155. ал. 2, във вр. с чл. 144, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК директорът на ТД на НАП - Варна е потвърдил АУЗД като законосъобразен. Към административната преписката е приложен препис от Решение №998/10.05.2018 г. по адм.д. №635/2017 г. на Административен съд Варна /л. 87-90/.

По повод влязлото в сила отменително съдебно решение на АУЗД решаващият орган е приел, че то не се явява процесуална пречка да се проведе ревизионно производство, тъй като двете производства - това по чл. 106, ал. 1 ДОПК и това по чл. 108, ал. 1 от ДОПК, са с различен правен характер. Актът по чл. 106, ал. 1 от ДОПК е средство за изправяне на грешки в декларирането на задълженото лице при самоизчисляване на основата и дължимия данък или ЗОВ по чл. 105 от ДОПК. Затова и допустимостта на разпорежданата правна промяна е обусловена от бездействието на задълженото лице само да поправи несъответствието в декларацията си по реда на чл. 103 от ДОПК. С акта по чл. 106, ал. 1 от ДОПК не се установяват предпоставките за съществуването па публичните задължения, а основата и размерът им. Установяването на данъчните задължения става с РА по аргумент от чл. 106, ал. 3 от ДОПК вр. чл. 108, ал. 1 от ДОПК, който е заключителен в производство по гл. XV от ДОПК. Според  директора на Дирекция ОДОП-Варна производствата по чл. 106, ал. 1 и по чл. 108, ал. 1 от ДОПК се провеждат по различен процесуален ред; финализират се с различни актове, издадени от органи с различна компетентност. Според органа, тълкуването на целия нормативен текст на чл. 106 от ДОПК налага извод, че извършването на ревизия е допустимо, независимо от издаване на АУЗД, докато издаването на последния е само при наличие на несъответствия в самата декларация относно данъчната основа или размера на установения данък.

Заключението на ССчЕ е неотносимо към настоящия правен спор, поради което не следва да се обсъжда.

Съдът, при така установените релевантни факти, прави следните правни изводи:

Предявената пред съда жалба е само за нищожност на оспорения частично РА, което определя предмета на делото.

Нормативна уредба на недействителността на административните актове липсва.

Не е налице легална дефиниция или законоустановени критерии (с изключение на липсата на компетентност – арг. от чл.173, ал.2 от АПК, вр. § 2 от ДОПК), по които да се преценява кога един акт е нищожен и кога - унищожаем. Тези понятия са установени в административноправната теория и в съдебната практика, които допринасят за тяхното изясняване и за изграждане на единен критерий за разграничаване на нищожните от унищожаемите административни актове.

Най-общо един административен акт е нищожен, когато е засегнат от някакъв порок - от неспазване на изрично изискваните от закона условия за валидността на административния акт или поради нарушаване на някое от нормативно установените изисквания за законност на административните актове - изброените пет порока по чл.146 от АПК. Нарушението на законовите изисквания за валидност на административния акт трябва да е съществено, изразяващо се в обективното му несъответствие с предписанията на закона. При унищожаемите административни актове степента и тежестта на допуснатата незаконосъобразност не е толкова радикална и актът не страда от такъв важен, тежък или съществен порок (в този смисъл и мотивите към Тълкувателно решение №5 от 20.07.2010г. на ВАС по т.д. №2/2010г.).

Макар АПК, приложим на основание разпоредбата на § 2 от ДОПК, да не съдържа изрична квалификация на пороците, водещи до нищожност на административните актове, то, както беше отбелязано, разпоредбата на чл.173, ал.2 от АПК сочи недвусмислено, че некомпетентността на органа е основание за нищожност на акта. По тази причина на първо място следва да бъде извършена преценка на компетентността на органа, издал оспорения РА.

Оспореният РА, в потвърдената му част, с решението на горестоящия орган, не е нищожен поради липса на компетентност.

Ревизионен акт № Р-03001819005140-091-001/17.02.2020 г. на орган по приходите при ТД на НАП-Варна /л. 624- л.635 от папка 1 от преписката е издаден в предвидената в чл.120 ДОПК форма и от компетентните органи по приходите – възложителя на ревизията и ръководителя на ревизията в съответствие с чл.119, ал. 2 от ДОПК, съответно: Б.С.С., на длъжност началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Варна  /възложител/ и главен инспектор по приходите при ТД на НАП-Варна – Д.Н.Б. /ръководител на ревизията/.  

Критерият за разграничаване на нищожността и унищожаемостта на административните актове по останалите условия за законосъобразност по чл.146 от АПК следва да бъде изведен от степента и/или тежестта на допуснатата незаконосъобразност в тях. Тази преценка е конкретна, в зависимост от тежестта на констатирания порок.

Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма, а  оттам - на липса на волеизявление. Формата е начин за външно изразяване на волеизявлението, в случаите, когато това е предписано от закона. В случая волеизявлението на административния орган е обективирано в изискуемата писмена форма за неговата валидност, съгласно чл.120, ал.1 от ДОПК и съдържа реквизитите, посочени в чл.120, ал.1, т.1-т.8 от ДОПК.

За констатациите от ревизията е съставен РД № Р-03001819005140-092-001/20.01.2020 г. /л.608-л.623 от папка 1 от преписката/, в 14 дни след изтичането на срока за извършване на ревизията. 14 дневния срок след изтичането на срока за извършване на ревизията /чл.117,ал.1 ДОПК/, със съдържанието по чл. 117, ал. 2 ДОПК.

Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност, само ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Според правната теория и съдебната практика нарушението на административнопроизводствените правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта.

В хода на ревизионното производство не са допуснати съществените нарушения на процесуалните правила, които да водят до липса на формирано волеизявление.

Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03001819005140-020-001/02.08.2019 г. е връчена на оспорващия на 07.08.2019 г., видно от разписката на л.3, папка 2 от преписката. Със ЗИЗВР № Р-03001819005140-020-002/05.11.2019 г. ( л. 5-6 от папка 2 от преписката) срокът за завършване на ревизията е определен на 06.12.2019 г. Заповедта е издадена от титулярния орган по приходите - възложител на ревизията - Б.С.С. - началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП и е връчена електронно на 07.11.2019 г. От същият орган е последвало издаване и на  ЗИЗВР № Р-03001819005140-020-003/05.12.2019 г. (л. 7-8 от папка 2/2 от преписката), с която  срокът за завършване на ревизията е определен на 06.01.2020 г.  

 За констатациите от ревизията е съставен РД № Р-03001819005140-092-001/20.01.2020 г. /л.608-л.623 от папка 1 от преписката/, в 14 дни след изтичането на срока за извършване на ревизията. 14 дневния срок след изтичането на срока за извършване на ревизията /чл.117,ал.1 ДОПК/, със съдържанието по чл. 117, ал. 2 ДОПК. Същият е връчен на ревизираното лице по електронен път на 21.01.2020 г. /л.608, гръб от папка 1 от преписката/.

Последвало е издаване на Ревизионен акт /РА/ № Р-03001819005140-091-001/17.02.2020 г. на орган по приходите при ТД на НАП-Варна /л. 624- л.635 от папка 1 от преписката /, който също е връчен надлежно на оспорващия.

Не са допуснати съществените нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основания за нищожност на РА, в обжалваната част.

Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен на посоченото основание би бил само този акт, който е изцяло лишен от законова опора, т.е. не е издаден на основание на нито една правна норма, при пълна липса на законовите предпоставки, когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Само в тези случаи материалната незаконосъобразност ще води до нищожност на административния акт, а във всички останали случаи ще е основание само за неговата унищожаемост. Такива радикални нарушения на материалния закон в случая не са допуснати.

Оспореният РА съдържа законово основание - чл.108, ал.1 от ДОПК, създаващо задължение за компетентния орган да издаде ревизионен акт за установяване на данъчни задължения, както и чл.189б от ЗКПО.

За да бъде законосъобразен, административният акт трябва да съответства и на целта на закона. В противен случай, когато правомощието да се издаде акт се използва за постигане на друга цел, различна от законоустановената, то ще е налице превратно упражняване на власт.

Съгласно трайната съдебна практика, това е порок, водещ до незаконосъобразност и то само при наличие на акт, насочен към постигане на цели, различни от законоустановените. Единствено ако преследваната цел е различна от законоустановената и не би могла да се постигне с никакъв друг акт на същия или на друг административен орган ще е налице нищожност на акта. Такива хипотези в процесния случай липсват. Преследваната с издаването на оспорения акт цел не покрива условията за нищожност на това основание и съответства на законоустановените цели регламентирани в ДОПК и ЗКПО.

Ако тази друга цел е забранена от закона, актът ще е нищожен. И обратно, ако преследваната с акта цел е позволена, макар и да не е законоустановената, то той ще е унищожаем. В случая не е налице и хипотеза на несъответствие с целта на закона, доколкото предназначението на оспорения РА е установяването на данъчни задължения.

В конкретната хипотеза нищожността на РА, в обжалваната част, се обосновава с възражението, че е издаден в нарушение на правилата на чл.177, ал.1 и ал.2 от АПК, приложими поради препратката на параграф 2 от ДР на ДОПК.

С решение № 24/24.08.2020г., постановено по адм.д.№ 277/2020г. на АС Русе, е обявен за нищожен Ревизионен акт № Р-03001819005140-091-001/17.02.2020 на орган по приходите при ТД на НАП - Варна в частта му, потвърдена с Решение № 96/08.05.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП – Варна при ЦУ на НАП, в която част на “Лазаров-6“ ООД, със седалище: с.Червен, общ. Иваново, област Русе, с ЕИК *********, представлявано от Л.В.Л., е отказано преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б от ЗКПО и е установен корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период 2015 г. в размер на главница - 19 115,00 лв. и лихва - 1250,36 лв., като е прието, че оспореният частично РА е издаден в нарушение на правилата на чл.177, ал.1 и ал.2 от АПК, приложими поради препратката на параграф 2 от ДР на ДОПК. Това решение на АС Русе е отменено като неправилно и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

Правният спор дали РА, в обжалваната част, е издаден в нарушение на чл.177, ал.1 и ал.2 от АПК, вр.с параграф 2 от ДР на ДОПК, е разрешен с влязлото в сила съдебно решение № 3899/26.03.2021г. по адм.д.№  10141/2020г. на ВАС, с което е отменено решение № 24/24.08.2020г., постановено по адм.д.№ 277/2020г. на АС Русе, като неправилно, поради което не може да се преразглежда и пререшава в настоящото съдебно производство.

От изложеното следва, че РА, в оспорената част, е валиден административен акт, издаден от компетентен орган, след надлежно възложена ревизия, в предвидената от чл.120 ДОПК форма, съдържа необходимите реквизити, като при неговото издаване не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, правно регламентирани в ДОПК, в съответствие с целта на закона, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. 

На основание чл.161, ал.1 от ДОПК вр.с чл.8 от Наредба № 1/2004г., чл.226, ал.3 от АПК, вр.с & 2 ДР на ДОПК на ответника по жалбата следва да се присъдят разноски по делото в размер на 3585,80 лв., за юрисконсултско възнаграждение.

Както се приема и в Тълкувателно решение №3 от 13.05.2010 г. по тълк.д. №5/2009г. на ВАС, възнаграждението се присъжда в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в полза на Националната агенция за приходите, съгласно чл.2, ал.2 от ЗНАП.

Така мотивиран и на основание чл.160, ал.1, пр.3 от ДОПК, съдът

                                                 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Лазаров – 6“ ООД, със седалище: с.Червен, общ. Иваново, с предявено искане да се обяви за нищожен Ревизионен акт № Р-03001819005140-091-001/17.02.2020 на орган по приходите при ТД на НАП – Варна, в частта му, потвърдена с Решение № 96/08.05.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП – Варна при ЦУ на НАП, в която част е отказано преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б от ЗКПО за 2015г. и е установен корпоративен данък по ЗКПО за 2015 г. в размер на 19 115 лв. и лихва 1250,36 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА “Лазаров-6“ ООД, със седалище: с.Червен, общ. Иваново, област Русе, ул. “Баба Тонка” №23, с ЕИК *********, представлявано от Л.В.Л., да заплати на Националната агенция за приходите, със седалище гр.София, сумата 3585,80 лева – разноски по делото.

          Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                               

СЪДИЯ: