Р Е Ш Е Н И Е
Номер
326 , 28.03.2023 г., град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС,
ХХІІІ-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на 20.03.2023г., в
следния състав:
СЪДИЯ :
ЙОВКА БЪЧВАРОВА
като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 208 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото се движи по процесуалния ред на
чл.145 и сл. от АПК вр. чл.40, ал.1 от ЗДОИ. Образувано е по жалба на ЕТ „Л.-Г.П.“,
със седалище в ***, срещу Писмо с изх. № ОПП-08/25.01.2023г. на Директора на
Общинско предприятие (ОП) „Пристанище“ Царево, обективиращо отказ за
предоставяне на обществена информация. Твърди се нищожност на акта – актът бил
издаден от лице, което не разполага с компетентност, и се иска прогласяване на
нищожността. Оспорва се законосъобразността на акта и се иска неговата отмяна.
При издаването на акта било допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, тъй като било нарушено изискването за форма и актът не бил мотивиран.
Твърди се нарушение на материалния закон – не били налице хипотезите на чл.37,
ал.2 от ЗДОИ; в случая надделявал обществения интерес. Отказът бил постановен
при явно несъответствие с целта на закона.
Прави се искане за прогласяване на нищожността на
атакувания акт, респ. за отмяната му като незаконосъобразен, и органът да бъде
задължен да предостави исканата от жалбоподателя информация.
В срока по чл.163, ал.2 от АПК ответникът по оспорването
не е подал писмен отговор.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява
по пълномощие от адвокат Х.Б. от САК, който поддържа жалбата и наведените в нея
отменителни основания. Разноските се претендират, съобразно представен списък.
Ответникът оспорването – Директорът на ОП „Пристанище“
Царево, не се явява и не изпраща представител.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна :
ОП „Пристанище“ Царево е създадено с решение на ОбщС
Царево, взето по протокол № 15/29.09.2008г., т.2, като са му предоставени за
управление общински имоти, в т.ч. : ПИ № 48619.505.39 с площ 17551 кв.м. с НТП
„за пристанище“, пристанищните съоръжения, разположени в терена, вкл. защитени
вълноломи, част от кейови стени, електрическо захранване и пр.; ПИ №
48619.504.83 с НТП „за рибарско пристанище“ с площ 4663 кв.м., ведно
изградените в имота мост и пристан за рибарски лодки.
На същото заседание на ОбщС Царево бил приет Правилник за
организацията и дейността на ОП „Пристанище“ Царево, изменян два пъти след
това. Според чл.14 от Правилника, предприятието се управлява от директор, който
се назначава от кмета на общината. Правомощията на директора са разписани в
чл.19, между които да осъществява общото административно ръководство на предприятието.
Предприятието е юридическо лице по смисъла на чл.52, ал.2 от ЗОС със седалище в
град Царево и създадено с цел да управлява пристанищната инфраструктура и
другите дълготрайни активи на пристанищата за обществен транспорт с регионално
значение „Царево“, „Ахтопол“, както и пристанищата по чл.107-108 от ЗМПВВППРБ.
Предприятието е определено като специализирано звено на Общината за управление
на общинско имущество – земя, сгради и съоръжения на територията на
пристанищата в Община Царево, с цел задоволяване потребностите на населението и
осигуряване на изпълнението на пристанищните дейности и услуги в пристанищните
територии. Предприятието е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити,
работи със самостоятелен бюджет и се разчита за своя сметка от името на Община
Царево за данъчни и осигурителни задължения.
На 12.12.2011г. между Община Царево и Т. К. В. бил
сключен трудов договор, по силата на който общината възложила, а Т. В. приел да
изпълнява длъжността директор на ОП „Пристанище“, която длъжност продължава да
заема и към момента.
Със Заповед № 21/16.06.2009г. Директорът на Дирекция
„Морска администрация“ Бургас при Изпълнителна агенция „Морска администрация“
към Министерство на транспорта, определил на основание чл.362, ал.1, т.3 и т.4
от Кодекса на търговското корабоплаване
местата за заставане на риболовен кораб „Приятел“ с регистров № Цр160 –
собственост на жалбоподателя, риболовен кораб „Мариана“ с регистров № Цр473 и
риболовен кораб „Циклама V“ с регистров № Ах215 в акваторията на Пристанище
Царево. Разпоредено е, считано от 17.06.2009г., посочените плавателни съдове да
ползват кейовата стена на Пристанище Царево, отделена за нуждите на
Изпълнителна агенция „Морска администрация“, като корабите застават на котва и
кърма. На кораба „Приятел“ му е определено най-западното място, а останалите
два – от левия му борд. Разпоредено е препис от заповедта да се изпрати на
Пристанище Царево за изпълнение.
Според писмо изх. № 8-66#2/17.01.2023г., заповедта не е била отменяна и следва да
се счита за действаща и към момента.
През втората половина на 2022г. между жалбоподателя и
ответника е разменена кореспонденция, като ответникът изпращал покани до
жалбоподателя да освободи заетото от неговия кораб кейово пространство, тъй
като го ползвал без правно основание – не бил сключен договор за наем и не била
заплащана наемна цена, корабът не бил позициониран на определеното в заповедта
от 2009г. място и пр. Жалбоподателят, от своя страна, се противопоставил на
отправените към нея искания, като възразил, че корабът му стои оттогава до
настоящия момент на едно също място. Бил платил и част от претендираните от
ответника пристанищни такси.
На 12.01.2023г. жалбоподателят, действащ чрез пълномощник
– адвокат Х.Б., подал до ОП „Пристанище“ Царево заявление за достъп до
обществена информация, формулирана в няколко пункта:
1/От коя година ОП „Пристанище“ Царево – оператор на
пристанище за обществен транспорт Царево, започва да събира такса от риболовни
кораби за ползване на кейови места и въз основа на какъв административен акт?
2/За кои години собствениците на рибарски плавателни
съдове дължат такса за ползване на кейови места?
3/За 2020г. от колко собственици на рибарски плавателни
съдове е изискано за заплатят такса за ползване на кейови места?
4/За 2021г. от колко собственици на рибарски плаватени
съдове е изискано за заплатят такса за ползване на кейови места?
5/ За 2022г. от колко собственици на рибарски плавателни
съдове е изискано за заплатят такса за ползване на кейови места?
6/ За 2023г. от колко собственици на рибарски плавателни
съдове е изискано за заплатят такса за ползване на кейови места?
7/По какъв начин са уведомявани собствениците на рибарски
плавателни съдове за искането за заплащане на такса за ползване на кейови
места?
8/На т.нар. малък кей, обособен като рибарско пристанище,
колко рибарски плаватени съда са пристигнали за 2020г. до 2023г.?
9/За 2020г. ОП „Пристанище“ Царево – оператор на
пристанище за обществен транспорт Царево, има ли сключени договори с рибарски
кораби за наем на кейови места и ако да, колко договора ?
10/За 2021г. ОП „Пристанище“ Царево – оператор на
пристанище за обществен транспорт Царево, има ли сключени договори с рибарски
кораби за наем на кейови места и ако да, колко договора ?
11/ За 2022г. ОП „Пристанище“ Царево – оператор на
пристанище за обществен транспорт Царево, има ли сключени договори с рибарски
кораби за наем на кейови места и ако да, колко договора ?
12/ За 2023г. ОП „Пристанище“ Царево – оператор на
пристанище за обществен транспорт Царево, има ли сключени договори с рибарски
кораби за наем на кейови места и ако да, колко договора ?
С писмо, предмет на проверка по настоящото дело, изх. №
ОПП-08/25.01.2023г., подписано от Директора Т. В., е отказано предоставяне на
исканата обществена информация със следните мотиви : Искането било и
недопустимо, и неоснователно, тъй като исканата информация представлява
търговска тайна по смисъла на чл.17,
ал.2 от ЗДОИ и нейното предоставяне или разпространение щяло да доведе до
нелоялна конкуренция между търговци освен в случаите на надделяващ обществен
интерес. Домуващите и извършващи риболовна дейност риболовни кораби в района на
пристанище „Царево“, в т.ч. и на жалбоподателя, извършвали конкурираща се
търговска дейност, затова съществувал риск, при предоставяне на исканата
информация, жалбоподателят да узнае данни за други участници, извършващи
риболовна дейност и да му даде предимство на него или на трети лица,
регистрирани със същия предмет на дейност, или пък информацията да се използва против
техните интереси. Общественият интерес не бил надделяващ, тъй като липсвали
факти, установяващи наличието на такъв. Чрез искането си жалбоподателят се
домогвал да се сдобие с данни за търговските си конкуренти, а не да си състави
мнение за прозрачността и отчетността на ОП „Пристанище“ Царево.
Според справка изх. № 448/21.02.2023г., подписана от
Заместник-кмета на Община Царево, на 25.01.2023г. Директорът на ОП „Пристанище“
Царево не е ползвал отпуск.
Горните факти съдът установи след анализ и преценка на
събраните по делото писмени доказателства, които кредитира с оглед
доказателствената сила, която им придава ГПК.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи :
Жалбата е насочена срещу писмо, обективиращо отказ за
предоставяне на обществена информация и имащо характер на индивидуален
административен акт, подлежащ на оспорване по реда на АПК, към който препраща
разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗДОИ. Оспорването е извършено от лице с надлежна легитимация
– адресат на обжалвания административен акт, комуто
е оставено без уважение искането за достъп до обществена информация.
В тази връзка следва да се уточни, че личният правен
интерес не е сред положителните предпоставки, имащи значение за допустимостта
на жалбата, тъй като приоритет е даден на общата полза, която се преследва
посредством предоставянето на обществената информация.
Относно срока : В оспорения по делото
отказ не е посочено в какъв срок и пред кой съд може да се обжалва, с което е
допуснато нарушение чл.59, ал.2, т.7 от АПК и чл.38 от ЗДОИ, поради което е приложимо правилото на чл.140 от АПК, според
който съответният срок за обжалване по този дял (Дял ІІІ „Производства пред
съд“) се удължава на два месеца. Решението е постановено на 25.01.2023г., а
жалбата срещу него е постъпила в съда на 08.02.2023г. и е в срок.
Жалбата от външна страна отговаря на
изискванията на чл.150
и чл.151
от АПК. Липсват
очертаните в чл.159
от АПК отрицателни предпоставки,
поради което жалбата се
явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Съгласно чл.168 от АПК, съдът не се ограничава само с
обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на
представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, вкл.
да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
При извършената служебна проверка, съобразно установеното в
посочената в предходния абзац разпоредба, съдът не установи оспореният акт да е
нищожен. Оспореното писмо е издадено от Директора на ОП „Пристанище“ Царево, който е
бил сезиран с искането за предоставяне на обществена информация. Актът
е издадена в писмена форма и съдържа изложение на фактически и правни основания
за постановяването му, с което са удовлетворени изискванията на на чл.38 от ЗДОИ и чл.59,
ал.2 от АПК. Административният орган е изложил словесно описание на приетите за
установени факти и е посочил правното основание за отказа да бъде предоставена исканата информация.
Съдът не установи съществено нарушение на процесуалните правила, което да обосновава отмяна на оспореното
писмо на това отменително основание. Несподелими са доводите в жалбата за нарушение
на изискванията за форма, тъй като не били изложени мотиви към акта. Органът е
изложил възприетите от него фактически и правни основания и са изпълнени
минималните стандарти за мотивиране на акта, тъй като се дава възможност както
на адресата на акта, така на проверяващия съд да извършат проверка по същество.
В тази връзка съдът указва, че несъгласието на жалбоподателя с изложените в
акта мотиви не се приравнява на липси на мотиви.
Оспорваното писмо е постановено в нарушение на материалноправните норми. Производството е започнало по молба на жалбоподателя, отправено до
Директора на ОП „Пристанище“ Царево, за предоставяне на обществена информация,
която по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗДОИ е всяка информация, свързана с
обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си
съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Тоест,
информацията трябва да е обвързана с правомощията и дейността на органа, защото
само тогава тя би могла да притежава исканата от закона специална цел. Според характера
на поисканата в заявлението информация, тя е служебна по смисъла на чл.11 от
ЗДОИ, тъй като се събира, създава и съхранява във връзка с официалната
информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации.
Правото на достъп
до обществена информация е прогласено в чл.4, ал.1 от ЗДОИ, според който всеки
гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация
при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден
специален ред за търсене, получаване и разпространение на такава информация. В
чл.7 от ЗДОИ е въведена забрана за налагане на ограничения на правото на достъп
до обществена информация, освен когато тя е класифицирина информация или друга
защитена тайна в случаите, предвидени в закона. Доколкото липсва друг специален
ред за информация от категорията на процесната, съдът приема, че приложимият
ред е този по ЗДОИ.
ОП „Пристанище“
Царево е задължено по чл.3, ал.2, т.1 от ЗДОИ лице, тъй като покрива критериите
на §1, т.4, б.“а“ от ДР на ЗДОИ да е публичноправна организация.
В чл.7 от ЗДОИ е
въведена забрана за налагане на ограничения на правото на достъп до обществена
информация, освен когато тя е класифицирана информация или друга защитена тайна
в случаите, предвидени в закона.
В чл.37 от ЗДОИ са очертани в три пункта основанията, при
наличието на които органът може да откаже предоставяне на достъп до информация.
В обжалвания акт е прието, че е налице хипотезата на чл.37, ал.1, т.1 от ЗДОИ,
според който достъп се отказва, когато исканата информация е защитена тайна в
случаите, предвидени със закон. Органът е квалифицирал исканата информация като
търговска тайна по смисъла на чл.17, ал.2 от ЗДОИ. Достъпът до обществена
информация, създавана, получавана или съхранявана във връзка с дейността на
задължените субекти по чл.3 е свободен, но тази информация, която представлява
търговска тайна и чието предоставяне или разпространяване би довело до нелоялна
конкуренция между търговци, не подлежи на предоставяне освен в случаите на
надделяващ обществен интерес. Според ал.3, задължените субекти по чл.3, когато
отказват достъп до обществена информация на основание ал.2, са длъжни да
посочат обстоятелствата, които водят до нелоялна конкуренция между търговците.
Определящият в случая въпрос е дали исканата от
жалбоподателя информация може да се квалифицира като търговска тайна, каквато,
според §1, т.5 от ДР на ЗДОИ не е налице тогава се иска достъп до факти,
информация, решения и данни, свързани със стопанска дейност, чието запазване в
тайна е в интерес на правоимащите, но е налице надделяващ обществен интерес от
разкриването ù.
В случая не се искат данни, свързани със стопанската
дейност на трети лица, собственици на останалите риболовни кораби, домуващи на
пристанището, а дали корабите домуват на пристанището на правно основание.
Следователно данните, за които е отказан достъп, не могат да се квалифицират
като търговска тайна, още по – малко пък нейното разкриване би довело до
нелоялна конкуренция. За съда е необяснимо по какъв начин предоставянето на
информация дали собствениците на останалите кораби плащат наемна цена на
ответника би довело до нелоялна конкуренция между тях, от една страна, и
жалбоподателя, от друга. Очевидно всичко това е било необяснимо и за органа,
който е следвало да изложи обстоятелствата, които водят до нелоялна конкуренция
между търговците, но се е задоволил само да се мотивира бланкетно отказа си.
Дори и да е се приеме, че исканите данни представляват
търговска тайна, до доказване на противното обществен интерес от разкриването е
налице, когато тази тайна :
а) дава възможност на гражданите да си съставят
мнение и да участват в текущи дискусии;
б) улеснява
прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3, ал. 1 относно вземаните от
тях решения;
в) гарантира
законосъобразното и целесъобразното изпълнение на законовите задължения от
субектите по чл. 3;
г) разкрива корупция и злоупотреба с власт, лошо
управление на държавно или общинско имущество или други незаконосъобразни или
нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни
лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени
интереси, права или законни интереси на други лица;
д) опровергава
разпространена недостоверна информация, засягаща значими обществени интереси;
е) е свързана
със страните, подизпълнителите, предмета, цената, правата и задълженията,
условията, сроковете, санкциите, определени в договори, по които едната страна
е задължен субект по чл. 3.
Налице са основанията на букви „б“, „в“ и „г“, изводими
от твърденията в жалбата, че само на жалбоподателя, като собственик на
риболовен кораб, домуващ на стопанисваното от ответника пристанище, са
поставени условия да заплати наемна цена и да освободи заетото от кораба място.
В обобщение, атакуваният по настоящото дело отказ за
предоставяне на обществена информация се явява незаконосъобразен и следва да
бъде отменен. Тъй като естеството на въпроса не
позволява решаването му по същество от съда, а е от компетентността на задължения по
ЗДОИ субект,
административната преписка да бъде върната по реда на чл.172, ал.2 от АПК за ново разглеждане и произнасяне по заявление на жалбоподателя, при съобразяване с дадените в
мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на
закона, в 14 - дневен срок от получаване на преписката.
При произнасянето си ответникът
следва да съобрази и правата на третите лица, засегнати от
искането, за което има данни по делото – чл.37,
ал.1, т.2 от ЗДОИ. Следва
обаче да се извърши преценка дали е налице надделяващ обществен интерес, на
който законът отдава приоритет при несъгласие на третите лица. Процесният
случай покрива критериите „надделяващ обществен интерес“ по §1, т.6 от ДР от
ЗДОИ, тъй като чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на
злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по
чл.3.
По разноските :
Жалбоподателят претендира присъждане на разноски по списък в
общ размер 1350.00 лева, от които 50.00 лева държавна такса, 1000.00 лева адвокатско
възнаграждение и 300.00 лева пътни разноски за явяване в открито съдебно
заседания на 20.03.2023г. Съгласно
чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени
обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по производството
и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Претенцията
е частично основателна. В тежест на ответника следва да бъде възложено
плащането на платените от жалбоподателя държавна такса и адвокатско
възнаграждение, за което са представени доказателства, че е платено чрез
заверяване на сметката на адвокат Б. с уговорената в договора за правна помощ
сума в размер на 1000.00 лева. Неоснователна се явява претенция на
жалбоподателя да му бъде присъдена сумата 300.00 лева, представляващи пътни
разноски, тъй като последните не представляват разноски по смисъла на чл.143, ал.1
от АПК (определение № 9937 от 15.07.2014 г. на ВАС по
адм. д. № 16165/2013 г., VII о.).
Ръководен от гореизложените съображения,
Административен съд Бургас, ХХІІІ-ти състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Писмо с изх. № ОПП-08/25.01.2023г. на
Директора на Общинско предприятие „Пристанище“ Царево, обективиращо отказ за
предоставяне на обществена информация на ЕТ „Л.-Г.П.“, ЕИК **********.
ВРЪЩА преписката на Директора на Общинско предприятие „Пристанище“ Царево за ново произнасяне по заявлението с
вх. № ОПП-01/12.01.2023г., подадено от адвокат Х.Б. от САК, действащ като
пълномощник на ЕТ „Л.-Г.П.“, ЕИК **********,
съобразно дадените в
мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона, в
14-дневен срок от постъпването на преписката в Общинско
предприятие „Пристанище“ Царево в изпълнение на влязло в сила решение.
ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.1 от АПК
Общинско предприятие „Пристанище“ Царево, булстат 0000570970130, град Царево,
район Пристанище, представлявано от директора Т. В., да
заплати на ЕТ „Л.-Г.П.“, ЕИК ********, седалище ***, представлявано от Г.П. М.,
сумата 1050.00 (хиляда и петдесет) лева, представляващи направени
по делото, като претенцията за разноски за разликата до пълния ù
предявен размер 1350.00 лева отхвърля.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
С Ъ Д И Я :