№ 44
гр. Бургас, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Десислава Д. Щерева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело
№ 20222001000047 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 26002 от 06.01.2022 г. по т.д. № 251/2020 г. по описа на
Окръжен съд – Бургас е оставена без уважение молбата на ответника “Ф.”
ООД за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото
решение по отношение на пълния размер на частичната претенция, посочена в
диспозитива на решението.
Недоволен от решението е останал ответникът “Ф.” ООД, който го
обжалва. Въззивникът сочи във въззивната жалба, че искът бил предявен като
частичен – за част от общо вземане в размер на 617 500 лв. Съобразно
приетия от съда общ дължим размер на главницата от 268 434,61 лв. съдът
уважил предявения частичен иск до размера на предявените 40 000 лв., но
като част от претендирана главница от общо 617 500 лв., а не от приетия за
дължим размер от 268 434,61 лв., в какъвто смисъл били мотивите на съда.
Макар и обвързан от посочения от ищеца размер на предявената претенция,
съдът следвало да се съобрази с установеното от него в обстоятелствената
част на съдебното решение. Мотивите на решението му в частта, в която е
изведен обоснованият извод, че общият размер на ликвидационния дял е 268
434,61 лв. били обвързващи за страните, включително при предявен
впоследствие иск за остатъка от размера на вземането, но разликата с
диспозитива би подвела следващите съдебни състави, сезирани с иск за
остатъка.
Иска се отмяна на решението и допускане на поправка на очевидна
1
фактическа грешка.
Въззиваемата К. В. Ч., надлежно уведомена за подадената въззивна
жалба чрез процесуалния си представител по делото, не е представила
отговор.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените
съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото
доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на
закона за редовност, поради което с определение от 29.03.2022 г. е допусната
до разглеждане по същество.
Бургаският окръжен съд е сезиран с иск на осн. чл. 125, ал. 3 ТЗ от К. В.
Ч. против “Ф.” ООД за заплащане на сумата 40 000 лв., представляваща част
от общо дължимата сума от 617 500 лв. – стойност на наследен от нея
дружествен дял, заедно с обезщетение за забава. С решение № 340 от
05.11.2021 г. окръжният съд приел, че наследеният от ищцата дружествен дял
е на стойност 268 434,61 лв., а оттам – че предявеният частичен иск за сумата
40 000 лв. е основателен. Ответното дружество било осъдено да плати на
ищцата “сумата от 40 000 лв. – частичен иск от общо претендирана главница
от 617 500 лв.” заедно с обезщетение за забава.
С молба от 06.12.2021 г. ответникът поискал да бъде поправена
очевидна фактическа грешка в решението. В молбата си развил тезата, че в
мотивите на решението съдът обосновал наличието на вземане на ищцата на
обща стойност 268 434,61 лв., но в противоречие с това в диспозитива на
решението присъдила сумата от 40 000 лв., но не като част от 268 434,61 лв., а
като част от претендираната главница от 617 500 лв. Поискал диспозитивът да
бъде поправен, като вместо “претендирана главница от 617 500 лв.” да се чете
“претендирана главница от 268 434,61 лв.”.
Ищцата не изразила становище по молбата за поправка на очевидна
фактическа грешка.
С обжалваното решение първоинстанционният съд отхвърлил молбата
по чл. 247 ГПК.
При извършената служебна проверка съобразно с правомощията си по
чл. 269 ГПК Бургаският апелативен съд констатира, че постановеното
обжалвано първоинстанционно решение е валидно и допустимо. По същество
то е правилно, като на осн. чл. 272 ГПК настоящият въззивен състав
препраща към мотивите му. В допълнение:
Очевидна фактическа грешка, която съдът може сам да поправи по реда
на чл. 247 ГПК, е налице тогава, когато има противоречие между
обоснованата в мотивите на съдебното решение правораздавателна воля на
съда, от една страна, и изразената в диспозитива на съдебното решение
2
правораздавателна воля, от друга страна. В случая такова противоречие
липсва. В мотивите на съдебното решение първоинстанционният съд е приел,
че е сезиран с частичен иск за сумата 40 000 лв., която ищцата претендира
като част от задължение на ответника към нея в размер на 617 500 лв.; че
задължението на ответника към ищцата е в размер не на 617 500 лв., а в
размер на 268 434,61 лв. и че претенцията за сумата 40 000 лв. е основателна.
Въз основа на тези изводи съдът осъдил ответното дружество да заплати на
ищцата “сумата от 40 000 лв. – частичен иск от общо претендирана главница
от 617 500 лв.” Претенцията за 40 000 лв. е уважена изцяло, като коректно е
посочено, че ищцата претендира тази сума като част от вземане в общ размер
на 617 500 лв. Съгласно ТР 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на
уважен изцяло частичен иск обективните предели на СПН на съдебното
решение по частичния иск се изчерпват с предмета на делото, т.е. с
предявената част от вземането, а по останалата част може да се формира нова
– различна СПН. След като няма очевидна фактическа грешка, молбата за
поправяне на такава по реда на чл. 247 ГПК е неоснователна.
Първоинстанционният съд е стигнал до същите крайни изводи, поради което
решението му ще се потвърди.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260002 от 06.01.2022 г., постановено по
т. д. № 251/2020 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3