Р Е
Ш Е Н И Е № 262
Гр.Бяла, 03.12.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Бяла, втори граждански състав на четиринадесети ноември, две хиляди и осемнадесета година в публично съдебно заседание, в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВЕЛИНА Б.
С участието на секретаря МАРИЕТА ЙОРДАНОВА, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 1151 по описа за 2017 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от А.С.И. против В.С.И. с ЕГН
**********. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на В.С.И. с ЕГН **********, че закупеният по време на брака им с
нотариален акт № 182, т.4, рег.№ 2718, нот.д.573 от 10.09.2002г. на Нотариус
рег.№ 232 и район на действие БРС недвижим имот, находящ се в град Борово, улица „Цар Симеон” № 17,
представляващ по скица издадена от СГКК поземлен имот с идентификатор 05611.1.780 с площ 633 квадратни метра,
трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване -
ниско застрояване при съседи: имот 05611.1.781, 05611.1.782, 05611.1.779,
05611.1.778, 05611.1.777, 05611.1.1847, заедно с построените в него жилищна
сграда с площ 66 квадратни метра на два етажа с идентификатор 05611.1.780.1, гараж
със застроена площ 20 квадратни метра с идентификатор 05611.1.780.2 и сграда от
13 квадратни метра с предназначение - постройка на допълнително застрояване с
идентификатор 05611.1.780.3, а по нотариален акт представляващ УПИ V-780 в
квартал 86 с площ 610 кв.м при граници и съседи - УПИ ІV-777, УПИ VI-779, УПИ
VІІ - 781 и улица с построените в него жилищна сграда на два етажа от 60
квадратни метра и гараж от 15 квадратни метра, е изключителна собственост на
ищеца А.С.И. с ЕГН **********. Поддържа, че цялата продажна цена за посочения
имот е била заплатена с негови лични средства, които е притежавал по наследство
и дарение, като едната част от цената в размер на 1200 лв. получил при
продажбата на наследствен имот на баща му, а останалата сума получил от баща си
приживе, след като го взел при него да го гледа. Твърди, че ремонтът, подобренията
и допълнителната пристройка били правени в продължение на няколко години със
средства, получени от други продажби на негови наследствени имоти през 2004г., 2008г.,
2011г., 2012г. и 2013г. Претендира разноските по делото.
В срока и по реда на чл.131 ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника, чрез назначения му
по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител – адвокат И.М., с който оспорва
иска, като счита, че до доказване на противното
ответницата И. също е допринесла за закупуването на имота с вложените в
семейството грижи за децата и работа в домакинството.
Съдът след като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено
следното от фактическа страна:
Безспорно е обстоятелството, че към момента на
придобиване собствеността на процесния имот страните са били съпрузи. Това се
установява и от представеното по делото съдебно удостоверение, видно от което с
влязло в сила решение № 116/01.06.2017г., постановено по гр.д.№ 213/2017г. на
БРС е прекратен сключеният на 29.05.1999г. с Акт №7 от с.д. брак между А.С.И. и В.С.И..
От приетите по делото писмени доказателства се
установява, че с НА за продажба на недвижим имот 03.09.2002г. ищеца е продал
свой наследствен имот за сумата от 1200 лв., находящ се в с.Велчевци, община
В.Търново. Непосредствено след това с нотариален акт № 182, т.4, рег.№ 2718,
нот.д.573 от 10.09.2002г. на Нотариус рег.№ 232 ищеца е закупил процесния
недвижим имот.
Ищецът е продал
свои наследствени имоти през периода
2004г. до 2011г., видно от представените по делото писмени доказателства
- НА № 100/2004г., НА № 1763/2008г. и Предварителен договор за покупко продажба
от 24.04.2011г.
От представените по делото писмени доказателства: Предварителни
договори за продажба на недвижими имоти от 06.12.2011г. и 28.05.2012г. ищеца и
ответницата по делото са продали два недвижими имота, придобити при режим на
СИО, като доказателства в насока обратното не са представени.
Ищецът твърди,
че е индивидуален собственик на процесния имот, тъй като макар и придобит по
време на брака, средствата за закупуването му били дарени лично на него от баща
му. Това твърдение обосновава извод за поддържано от същия становище за наличие
на трансформация на лични негови средства в резултат на направено в негова полза
дарение на пари - чл. 21, ал.1 СК /отм./. Съгласно тази разпоредба лични са
вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака изцяло
с лично имущество по чл. 20, ал. 1 СК /отм./, съгласно който член правата върху
вещи и паричните влогове, придобити през време на брака по наследство и по
дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил.
Прилагайки правилата за разпределение на доказателствената
тежест по чл.154, ал.2 ГПК страната, която се домогва да обори установените от
закона предположения, следва да проведе обратно доказване, което да е пълно.
Следователно в тежест на ищеца е да
обори презумпциите по чл.19, ал. 3 СК /отм./, но действал към момента на
изповядване на сделката.
Придобитото имущество има правното положение на
средствата, изразходвани за придобиването. За установяване на произхода на
средствата за закупуване на имота са разпитани свидетели. Извършвайки съвкупна
преценка на техните показания, съдът намира, че по делото не се установява по
безспорен начин, че процесният имот е закупен изцяло със средства на бащата
дарени в полза на ищеца, затова, защото:
Свидетелят Б. установява, че заедно с ищеца довели
баща му в гр.Борово, за да живее при
сина си, където и починал. А. бил единствен син и всичко,което притежавал баща
му останало за него. Свидетелят твърди, че още при идването си бащата дал на
ищеца всичките пари, които притежавал „за да си помогнат, понеже са младо
семейство и да се отделят, и да си купят къща“. Като сума свидетелят не може да
конкретизира точно колко е получил ищеца, защото парите били в кърпа или
найлонова торбичка увити. От показанията на този свидетел се установява още, че
ответницата никога не била работила, както и не участвала в ремонтните дейности
по новозакупената къща, т.к. тогава едното й дете било на година и нещо, а
и била бременна с второто.
Свидетелката Б. твърди, че бащата на ищеца бил доста
заможен, като при срещата си със свидетелката й заявил: “Марийке, аз на моя син
му давам като начало една доста голяма сума пари да си купи къща“. Свидетелката
установява, че ответницата не е помагала в грижи по семейството: “Роди две
деца и това е“. Установява, че бабата на
А. му е помагала много, отгледала А., след това си поела внучета.
От показанията на св.М. се установява, че когато
починал бащата на ищеца му оставил 5-6 хиляди лева, с която сума ищецът искал
да си купи къща към центъра. В последствие според свидетелят ищецът намерил
къща, но за каква сума свидетелят не
можа да уточни. Относно ответницата, свидетелят заявява, че нейните родители по
никакъв начин не са помагали на младото семейство. След съкращаването на ищеца
от работа последният заминал за Република Чехия, като тогава ответницата
работела на четири часа в училището. В последствие същата оставила децата на
комшиите, което принудило ищеца да се върне от Чехия и да поеме грижата за тях.
От една страна, показанията на свидетелите М. и Б.
установяват, че имота е изцяло купен със средства на бащата на ищеца, които той
е дарил лично на ответника, от друга
страна свидетелят Б. установява, че бащата на ищеца е дарил парите на младото
семейство да се отделят и да си купят къща.
Всички разпитани по делото свидетели нямат
непосредствени и преки впечатления относно обстоятелствата, свързани със
закупуването на имота, а възпроизвеждат казаното им от ищеца от и от бащата на ищец. Освен това, прави впечатление
за липсата на конкретика в показанията
на всички разпитани свидетели.
По същество:
За да бъде основателна така заявената претенция по
чл.21, ал.1 СК /отм./, сега чл.23, ал.2 СК, ищецът следва
да докаже при условията на пълно и главно доказване извънбрачния произход на
средствата, с които е придобито правото на собственост върху процесния имот.
При успешното доказване на този факт се оборва презумпцията по чл.21, ал.3 СК за съвместен принос на съпрузите. За целта са допустими всякакви доказателства
- писмени и гласни, но те трябва да убедят съда, че вложените в конкретния имот
средства са форма на пълна трансформация на лични средства на единия от двамата
съпрузи.
В настоящия случай, от събраните по делото
доказателства не се установява по безспорен начин обстоятелството, че при
придобиване на недвижимия имот са вложени лични средства на ищеца в размер над 1200 лв. до 6000
лева, които са му били дарени от неговият баща, тъй като свидетелските
показания събрани по делото не почиват на преките и непосредствени впечатления
на свидетелите. С ангажираните гласни доказателства не се установява с
категоричност извършването на такова дарение. Свидетелите не са присъствали при
закупуване на процесния имот. Те са чули от бащата на ищеца, че тези парични средства са за
закупуване на недвижим имот, но никой от тях не е присъствал на влагане на
паричните средства в закупуването на имота. Ако все пак се приеме, че
обсъденият дотук доказателствен материал дава някакви индиции за направено
дарение, то главният, подлежащ на доказване факт /дарственият акт да е направен
лично в полза на ищеца/ отново не е установен при условията на пълно
доказване. Дори да се кредитират
показанията на свидетелите за произхода на част от средствата за закупуване на
имота, то липсват доказателства за даряването им само на ищеца, като се има
предвид момента на тази покупко-продажба - далеч преди развода. В тази връзка
са показанията на св.Б., който установява, че бащата на ищеца е искал да
подпомогне младото семейство да се отделят
и да си купят къща. Житейски логично е дарението да е на двамата
съпрузи, като семейство, при липсата на категорични доказателства за обратното.
В този смисъл Решение 1347 от 12.01.2009г. на ВКС по гр.д. 4561/2007г., ГК, IV г.о. Предаването на сумата, която не е конкретизирана от нито един от свидетелите по делото не е
доказателство, че вносителят е дарил сумата на ищеца, а не двамата съпрузи. Липсват
конкретни доказателства за отразено дарствено намерение на бащата към ищеца, като
същото не е обективирано по никакъв начин, за да се направи извод, че дадената
сума е била дарена на синът му, а не на семейството за задоволяване на нуждите му. Въпреки
твърденията на ищеца и ангажираните по
делото писмени и гласни доказателства, съвкупната им преценка не дава основание
на настоящия съд за обосноваване на извод, че е осъществена трансформация на
лично имущество при придобиване на жилището. Остават недоказани
твърденията на ищеца осъществено ли е дарение от бащата на ищеца с намерение да
надари само синът си, а не и двамата съпрузи, както и не е доказано по
безспорен начин, че цената на имота е изплатена точно с дарената сума. Установено
е, че към момента на придобиване на имота имуществените отношения между
съпрузите са били в законов режим на общност, преустановен с прекратяване на
брака. Тъй като жилището е придобито при условията на съпружеска имуществена
общност, то вещните права върху имота независимо, че са придобити на името на
ищеца, принадлежат и на двамата съпрузи, поради презюмиране, че това е в
резултат на съвместния им принос (арг. от чл. 21, ал. 3 СК). Ето защо, за да
бъде уважен искът по чл.23, ал.1 СК в тежест на ищеца, при условията на пълно и
главно доказване, беше да обори презумпцията по чл.21, ал.3 СК и да установи,
че 1) произходът на средствата е извънсемеен и с личен характер (в случая, че
са придобити чрез дарение в негова полза ); 2) страни по договора за дарение са
единствено ищеца и баща му, тоест паричните средства са дарени само на
единия съпруг и 3) цената на имота е изплатена точно с тези средства. Това е така,
тъй като законова презумпция не съществува, че дареното от родителите на
единия съпруг е само за него, а не за семейството (вж. Решение № 222/24.06.2011
г. по гр. д. № 982 / 2010 г. на ВКС, I г.о., Решение № 84 от 26.04.2016 г. на ВКС
по гр. д. № 4903/2015 г., I г. о.).
С оглед изхода на спора направените от ищеца разноски
остават за негова сметка.
Така мотивиран, съдът
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения
от А.С.И., ЕГН ********** срещу В.С.И., ЕГН ********** иск за
признаване за установено по отношение на В.С.И. с ЕГН **********, че закупеният
по време на брака им с нотариален акт № 182, т.4, рег.№ 2718, нот.д.573 от
10.09.2002г. на Нотариус рег.№ 232 и район на действие БРС недвижим имот,
находящ се в град Борово, улица „Цар Симеон” № 17, представляващ по скица
издадена от СГКК поземлен имот с идентификатор 05611.1.780 с площ 633 квадратни
метра, трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно
ползване - ниско застрояване при съседи: имот 05611.1.781, 05611.1.782,
05611.1.779, 05611.1.778, 05611.1.777, 05611.1.1847, заедно с построените в
него жилищна сграда с площ 66 квадратни метра на два етажа с идентификатор
05611.1.780.1, гараж със застроена площ 20 квадратни метра с идентификатор
05611.1.780.2 и сграда от 13 квадратни метра с предназначение - постройка на
допълнително застрояване с идентификатор 05611.1.780.3, а по нотариален акт
представляващ УПИ V-780 в квартал 86 с площ 610 кв.м при граници и съседи - УПИ
ІV-777, УПИ VI-779, УПИ VІІ - 781 и улица с построените в него жилищна сграда
на два етажа от 60 квадратни метра и гараж от 15 квадратни метра, е
изключителна собственост на ищеца А.С.И. с ЕГН **********.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС Русе, в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: /п/