№ 4161
гр. София, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20251100502487 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 21189/22.11.2024 г., постановено по гр.д. №1251/2024 г. по
описа на СРС, ГО, 180 състав, е признато за установено по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК, че Д. П. Д., ЕГН **********, дължи на „Софийска вода” АД, ЕИК
*********, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за
водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумите както следва: 1170.63лв. – доставени, но
незаплатени ВиК услуги за периода 01.09.2020г. – 02.03.2023г., до имот,
представляващ ап. 132, находящ се в гр. София, жк. „*********, ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
13.10.2023г. до окончателно изплащане на сумата и 142.76лв. - мораторна
лихва за периода 31.10.2020г. – 08.04.2023г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 56568/2023
г., по описа на СРС, 180- ти състав, като е отхвърлена претенцията с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите, в частта,
за сумата от 2210.26лв – доставени ВиК услуги за периода 01.02.2015г. –
м.08.2020г. вкл., ведно със законна лихва върху тази сума от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.10.2023г. до окончателно
изплащане на сумата и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в частта за
сумата 807.40лв. – мораторна лихва за периода 09.02.2014г. – 30.10.2020г.
Срещу решението в частта, в която са уважени предявените искове, е
постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство
1
Д. П. Д.. В жалбата се поддържа, че решението в обжалваната част е
неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния
закон. Твърди се, че по делото не се доказало валидно облигационно
правоотношение, като неправилно първоинстанционният съд приел, че
справка за вписване по партида на ответницата установявала сключен договор
за покупко – продажба на процесния имот. Поддържа се, че справката не
представлява официален удостоверителен документ, тъй като не носи подпис
на длъжностно лице, като право на собственост се доказвало със писмен
документ /нотариален акт/. Отделно се поддържа, че по делото не се
установило действителна доставка на ВиК услуги през процесния период, тъй
като изготвените експертизи били базирани изцяло на частни свидетелстващи
документи, изходящи от ищцовото дружество. Моли се за отмяна на
решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което предявените
искове да бъдат отхвърлени в цялост. Претендира разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника „Софийска вода“ АД, с който се оспорва подадената въззивна жалба
като неоснователна и недоказана. Поддържа се, че представената по делото
справка е годно доказателство да удостовери правото на собственост на
ответницата върху процесния недвижим имот, като по делото липсват
конкретни оспорвания в тази връзка. Отделно се поддържа, че изготвените
експертизи установяват реалната доставка на ВиК услуги, като вещите лица
разполагат със съответните специални знания за установяване на
релевантните за спора обстоятелства. Моли се за потвърждаване на
обжалваното решение и присъждане на сторените разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Въззивният съд възприема фактическите и правни
констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В
настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението
следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към
мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с
2
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от
Закона за водите и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По делото е представена справка № 464851/07.04.2023 г. за вписвания,
отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията – гр. София, по
персонална партида № 404967, според която на 15.11.2005 г. по партидата на
ответницата Д. П. Д. е отбелязано вписването на договор за покупко-
продажба, по силата на който същата е закупила процесния недвижим имот -
апартамент 132, находящ се в гр. София, жк. „*********. Действително,
представената справка не представлява официален удостоверителен документ
по смисъла на чл.179 ГПК, съответно не обвързва съда с материални
доказателствена сила по отношение на отразените в него обстоятелства.
Същевременно съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2 от 21.04.2005 г. за
воденето и съхраняването на имотния регистър, имотният регистър е система
от данни за недвижимите имоти на територията на Република България, за
тяхната индивидуализация, собствениците, носителите на други вещни права,
ипотеки, възбрани и други права, предвидени в закон, а в ал. 2 е уточнено, че
имотният регистър показва състоянието на посочените в ал. 1 обстоятелства
след последното вписване и дава възможност да се проследят хронологично
промените във вписаните обстоятелства, както и вписаните актове. Съгласно
чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър
като носител на правото, освен при придобиване на право по давност, а
съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши
вписването, след като провери дали са спазени изискванията на закона, както
и предвидената от закон форма на акта, с който се признава, учредява,
прехвърля, изменя или прекратява вещното право. Ето защо и представената
справка представлява годно доказателствено средство за установяване на
релевантното по делото обстоятелство. Ответницата не е навела никакви
конкретни възражения по отношение на представената справка, нито е
провела насрещно доказване по отношение правото на собственост върху
процесния имот, като заявените възражения са изцяло бланкетни. В
допълнение, по делото са представени подадени от ответницата до
дружеството-ищец заявление за промяна на брой потребители, жалба, молба -
заявление от 2020г., които също са индиция за притежаваното от нея право на
собственост върху имота.
Ето защо и настоящият съдебен състав намира, че по делото се доказва,
че ответницата е бил едноличен собственик на процесния недвижим имот
през исковия период, в този смисъл неоснователен се явява завеният довод във
въззивната жалба за недоказване титулярството на правото на собственост
върху имота.
По смисъла на §1, т.2, б.“а“ и б.“б“ от допълнителните разпоредби на
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
потребители по смисъла на закона са юридически или физически лица -
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В
и К услуги; респективно юридически или физически лица - собственици или
3
ползватели на имоти в етажната собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 3,
ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на услугите В и К са собствениците
и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване
на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Следователно,
ответницата е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги в
процесния имот.
Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се
осъществява от В и К оператори, като в границите на една обособена
територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о,
ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че оператор на В и К услуги
на територията на гр. София е ищцовото дружество. Съгласно разпоредбата на
чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите В и К се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора
и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и
канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от
съответния регулаторен орган, като не се предвижда сключването на отделен
писмен договор с всеки потребител. Тези общи условия се публикуват най-
малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2
и ал. 3 от наредбата). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото
дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани и са одобрени с
решение на ДКЕВР, като за процесния период приложение намират ОУ,
одобрени с решение на ДКЕВР от 17.07.2006 г. и влезли в сила на 01.09.2006 г.,
както и последващите ОУ, действащи и към настоящия момент, одобрени с
решение на КЕВР от 13.07.2016 г. и влезли в сила на 28.08.2016 г. Съответно
според нормата на чл. 8, ал. 4 от наредбата в срок от 30 дни след влизането в
сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право
да внесат в съответното предприятие заявление, в което да предложат
различни условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има
данни, че ответницата е упражнила правото си на възражение срещу Общите
условия. Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са
били налице облигационни отношения по неформален договор за продажба на
водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи и съгласно
приложимите към съответния период Общи условия.
Съдът намира за неоснователен и наведения довод във въззивната
жалба, че изготвените експертизи не установяват реалната доставка на ВиК
услуги в имота. Изготвената комплексна съдебно – техническа и счетоводна
експертиза е установила, че в процесния имот е бил монтирани водомер, като
през исковия период са начислявани суми съобразно извършваните отчети.
4
Експертизата установява още, че количеството потребена вода през процесния
период е 1298,55 кубични метра, чиято стойност съобразно утвърдените от
ДКЕВР стойност е 3126,42 лв., от които незаплатени са 1170,63 лв.
Експертизата е изготвена въз основа на съставените в съответствие с
действащата нормативна уредба документи и въз основа на тях и
притежаваните от вещите лица специални знания е установена реална
доставка на ВиК услуги за имота през исковия период и тяхната стойност.
Ответницата не е оспорила своевременно експертизата, нито е поискала
допускането на допълнителни задачи, а заявеното едва с въззивната жалба
оспорване не е скрепено с конкретни фактически твърдения. Ето защо и
въззивният съд намира за доказана реалната доставка на ВиК услуги на
посочената от вещите лица стойност.
Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентичен извод и
предвид факта, че други оплаквания не са въведени във въззивната жалба, а и
с оглед препращането към мотивите на първоинстанционния съд на
основание чл. 272 ГПК, решението следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Предвид неоснователността на въззивната жалба, в полза на
въззиваемия следва да бъдат присъдени разноски в размер от 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 21189/22.11.2024 г., постановено по гр.д.
№1251/2024 г. по описа на СРС, ГО, 180 състав, в частта, в която е признато за
установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Д. П. Д., ЕГН **********, дължи
на „Софийска вода” АД, ЕИК *********, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумите както следва:
1170.63лв. – доставени, но незаплатени ВиК услуги за периода 01.09.2020г. –
02.03.2023г., до имот, представляващ ап. 132, находящ се в гр. София, жк.
„*********, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 13.10.2023г. до окончателно изплащане на сумата и 142.76лв. -
мораторна лихва за периода 31.10.2020г. – 08.04.2023г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 56568/2023 г., по описа на СРС, 180- ти състав.
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е
влязло в сила.
ОСЪЖДА Д. П. Д., ЕГН **********, да заплати на основание на
5
основание чл.78,ал.1 ГПК на „Софийска вода“ АД, ЕИК *********, разноски в
размер от 100 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6