Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 272
гр.Пловдив, 29.11. 2019г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в публичното
заседание на тридесет и първи октомври
през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВКА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИНА КУЗМАНОВА
ВЕСЕЛИН ХАДЖИЕВ
при секретаря
Андреана Динкова , като разгледа докладваното от съдия Н.КУЗМАНОВА ВНЧХД
№ 1834 по описа за 2019 год. , за да се произнесе, взе предвид следното :
С Присъда № 39 от 27.08.2019г. по НЧХД №
721/2017г., Карловският районен съд, 2-ри н.с. е признал подс.
Н.Р.Р. за НЕВИНОВЕН в извършване на престъпление по
чл.130, ал.1 от НК, като на основание чл.304 от НПК го е оправдал по така
повдигнатото му с частната тъжба обвинение. Със същата присъда е отхвърлен
изцяло предявеният от частния тъжител И.О.Ч.
граждански иск за неимуществени вреди в размер на 2000 лева, ведно със законна
лихва от датата на увреждането до окончателното й изплащане, като
неоснователен.
Присъдата, в законоустановения
срок е обжалвана от повереника на частния тъжител и
граждански ищец И.Ч. -адв.М.Р. с оплаквания за
нарушения на материалния закон и неправилна преценка на събраните
доказателства. Твърди се, че от събраните по делото доказателства е установено,
че подс.Р. е нанасял удари на пострадалия и в
резултат на тези действия е претърпял болки и страдания. Иска се отмяна на
присъдата изцяло и постановяване на нова, с която подсъдимият Р. да бъде
признат за виновен по първоначално
повдигнатото му обвинение, като му се наложи съответното, предвидено в закона
наказание, както и за бъде уважен изцяло предявения граждански иск. Претендира
се и заплащане на направени в двете съдебни инстанции разноски.
Тези доводи се поддържат и във въззивната
инстанция от повереника на частния обвинител, като
най-обща оплакванията са за неправилна оценка на събраните доказателства.
Подсъдимият Н.Р. лично и чрез
защитника си –адв.Е.
взема становище за неоснователност на подадената въззивна
жалба, като моли първоинстанционната присъда като
правилна и законосъобразна да бъде потвърдена. В съдебно заседание се излагат
доводи за липсата на доказателства за авторство на извършеното деяние.
Претендира се и заплащане на направените по делото разноски пред въззивната инстанция.
Пловдивският окръжен съд, след цялостна
служебна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните
и в предмета и в пределите на въззивната проверка по
чл. 313 и чл. 314 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа
обстановка:
На
09.07.2016г. частният
тъжител И.Ч. помолил свой приятел, свидетелят
Д. да го закара с автомобила си до заведение,
находящо се в края на гр. К., тъй като бил поканен
там на почерпка.
Причината да помоли Д. за
превоза била, че Ч. бил употребил
алкохол. В заведението пристигнали вечерта след стъмняване.
По това време
на бара във
външната му част, оформена като градина, били
седнали подсъдимият Р. и свидетелката Х., с която Р. бил във фактическо съжителство, И.И. и
М.Т. със съпругите си, като всички те били една компания. Д. и Ч. седнали до
тях на бара
странично. По-късно през нощта частният
тъжител се съблякъл и отишъл да се къпе
в надуваем басейн, находящ се на
15-20м. от бара, поставен в
по-висока част спрямо нивото на
външната градина. Към басейна се насочили
И.И. и М.Т., които започнали
да нанасят побой на Ч.,
като към тях се присъединили
и непознати, които се включили в нанасянето
на ударите. Възприел ставащото свидетелят Д. тръгнал към басейна, за
да помогне на приятеля си,
като след него натам тръгнал
и подсъдимият Р.. Въпреки, че през цялото
време имал наблюдение върху ставащото, свидетелят Д. ни видял
подсъдимият Р. да участва в нанасянето на удари на Ч.. С помощта и намесата
на трети лица побоят бил
преустановен, а Ч. и Д. си тръгнали. Пред заведението, св.
Д., който излязъл малко след приятеля
си, забелязал, че Т., И. и друг
непознат за него мъж нанасят
удари на частния тъжител Ч.. Нанасянето на удари от
непознатия възприел и подс. Р., който излязъл след
тях. След като си тръгнали Ч. и Д. посетили полицията, където първият от тях
се оплакал от нанесения му
побой.
На
11.07.2016г. частният
тъжител се снабдил с медицинско свидетелство № 709/2016г., издадено
от съдебен лекар при УМБАЛ „Св. Георги“, гр.
Пловдив, където бил превозен по негова
молба от свидетелката М.- Н.
Ден след инцидента, със свидетеля Ч., приятел на частния тъжител се свързала, негова
позната Б., готвачка в заведението, в което станал побоя
и поискала да съдейства за осъществяване на контакт между частния тъжител Ч. и
И.И., тъй като последният му бил
нанесъл побой. Ч. се съгласил.
Докато пътували с автомобил към дома
на Ч., Ч. чул разговор между И. и жена му, че
М.Т. и Н.Р. също участвали
в побоя. По време на пътуването И. позвънил на подсъдимия по
телефона и последният също отишъл до
дома на тъжителя.
При пристигането им частният тъжител
не пожелал да приеме в дома
си и да разговаря
с друг, освен с
И., като придружителите
му останали на улицата. При
разговора И. предложил
на Ч. сумата от две хиляди
лева, за да не го съди, но тъжителят не се
съгласил.
По повод оплакването на частния тъжител с постановление на Районна прокуратура К. било образувано досъдебно производство № 659/2016г. за престъпление
по чл. 131
ал. 1 т. 12 вр. чл.
130 ал. 1 от НК, което
било прекратено поради липсата на данни за извършено престъпление от общ
характер.
Установено е от заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза, изготвена от д-р
М. Б., че на
частния тъжител Ч. е било установено контузия на главата,
мозъчно сътресение, контузия на носа,
кръвонасядане на главата и лявата половина на гръдния
кош и шията, охлузвания на главата,
гръдния кош вляво, шията и по дясната и лявата
мишница и предмишница. Мозъчното сътресение, протекло със степенно разстройство
на съзнанието, под формата на
леко зашеметяване се преценя, че
е довело до разстройство на здравето извън случаите на чл.
128 и 129 от НК. Останалите увреждания по отделно
и по съвкупност са му причинили
болка и страдание без разстройство на здравето. Описаните травматични увреждания са причинени
от удар или
притискане с или
върху твърд тъп предмет или
неговото тангенциално действие и е възможно да бъдат причинени,
така както се посочва от пострадалия и свидетелите, а именно пристискане на шията с ръка и нанасяне на удари
с юмруци по главата, тила и гръдния кош и падане
със застъргване по земната повърхност
по дясната мишница и дясната предмишница и предна лява половина на
гръдния кош. Оздравителният процес е траел около 15-20 дни при благоприятен ход без настъпването
на усложнения в него, за което
няма писмени и гласни доказателства по делото. Непосредствено след инцидента Ч. е изпитвал от умерени
до незначителни болки по сила
и интензитет и страдалия, които постепенно са затихвали до
пълното им изчезване след приключване на оздравителния процес.
При така установената
фактическа обстановка районният съд е приел, че не са налице доказателства
подсъдимият Н.Р.Р. да е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.130, ал.1 от НК, за това, на 10.07.2016 г. в гр. К. да е причинил лека телесна повреда,
изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.
128 и 129 от НК на частния тъжител
И.О.Ч.. Обосновано районният съд е отбелязал в мотивите си, че не е безспорно
установено по делото подс.Р. да е нанасял удари с юмрук в лицето на частния тъжител Ч.,
които да са причина за описаните в медицинското удостоверение травматични
увреждания. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния
съд за липса на доказателства, които по несъмнен начин да
установяват авторството на деянието и в точност, относно участие на подс.Р. в сбиването и нанасянето на удари на
пострадалия.
Мотивирайки присъдата си, ПРС
не е кредитирал частично показанията на св.Ч. относно участието на подсъдимия в
сбиването, станало в заведението в гр.К. на 10.07.2017г. В този смисъл съдът е обсъдил противоречието
в показанията на този свидетел от една страна и от друга-обясненията на
подсъдимия Р., кореспондиращи и на показанията на свидетелите Д. и Х. относно
това обстоятелство. Неоснователно е възражението от страна на частното
обвинение, че е налице неправилна преценка на доказателствата относно участието
на подс.Р. в нанасянето на удари на пострадалия Ч..
Всъщност, както е приел и районния съд, единствено от показанията на св.Ч. може
да се правят някакви предположения за участие на подсъдимия в сбиване, но
показанията на този свидетел не са сигурна основа, от която да се направят
подобни изводи. На първо място, защото св.Ч. не е свидетел и очевидец на
инцидента станал вечерта на 9/10.07.2017г. и на следващо място, защото
показанията му са противоречиви и несигурни, като се градят единствено от едни
разговор, който този свидетел е чул в последствие след инцидента. Свидетели за
това, че подс.Р. не е участвал в побоя и не е нанасял
удари на частния тъжител са свидетелите Д. и Х.. И ако втората по някакви съображения може да се счете за
заинтересована, тъй като живее на семейни начала с подсъдимия, то св.Д., който
впрочем е приятел на частния тъжител Ч.
и го е придружил въпросната вечер, категорично твърди, че не е видял подсъдимия
да нанася удари на Ч. в нито един момент. Показанията на св.Д., който е пряк
очевидец на случилото се, изцяло кореспондират с показанията на св.Х. и
обясненията на подс.Р., които също отричат участие на
последния в побоя над Ч.. Факт е, че подс.Р., заедно
с И./ спрямо когото производството е прекратено поради оттегляне на тъжбата и
уреждане на взаимоотношенията с пострадалия/ и други лица, е посетил ден след
инцидента дома на Ч., където, според
възприетите от съда показания и обясненията на подс.Р.,
е проведен разговор между И. и Ч.. Само предвид заявеното посещение до дома на
пострадалия, не може да се приеме твърдението в тъжбата за участие на подс.Р. в
деянието, предмет на обвинението. Напълно обосновано първостепенният съд е дал
вяра на обяснения на подс.Р., който не отрича
въпросното посещение, но категорично заявява, че не е водил никакъв разговор с
тъжителя. Първоинстанционният съд е изложил и
достатъчно аргументи защо възприема едните показания, за сметка на другите и те
се споделят изцяло от състава на въззивния съд. Дори
и да се кредитират показанията на Ч., не би могло да се постанови осъдителна
присъда, почиваща единствено на тези показания, при все че същите не се
подкрепят от други доказателства и са депозирани от лице, което не е очевидец
на случилото се.
Въззивната инстанция не възприема доводите изложени в хода на
съдебните прения, че обвинението и в точност участието на подс.Р.
се доказва от материалите събрани в хода на прекратеното досъдебно производство.
Единствено релевантни са гласните доказателствени
средства събрани в настоящото производство, а от същите остават недоказани,
както е приел и районният съд, фактите за авторство на извършеното, които са от
значение за съставомерността на деянието. Правилна е
оценката на съда относно доказателствената стойност
на изготвената и приета СМЕ, както и на приетото СМУ. Безспорно, от тях се
установява наличието на телесни увреждания, претърпени от тъжителя Ч., както и
механизма на причиняване, които обстоятелства не се оспорват. Тези
доказателства обаче, единствено съдържат сведения за причинени множество
увреждания по шията, главата и гръдния кош на пострадалия, които да са резултат
от нанесени удари, каквито впрочем не е спорно, че са причинени на Ч. през
инкриминираната вечер. Но освен данни за причинени увреждания, те не
установяват съпричастност именно на подс.Р. в тяхното нанасяне. Ето защо, обсъждайки всички
събрани гласни и писмени доказателства, първоинстанционният
съд е стигнал до обоснован и правилен извод за липса на дказателства
сочещи участие на подс.Р. в извършване на
инкриминираното с тъжбата обвинение по чл.130, ал.1 от НК.
Правилно като недоказан и
неоснователен, предвид недоказаността на обвинението е бил отхвърлен и предявеният граждански иск за неимуществени
вреди.
Изпълнявайки задълженията си по чл.314 от НПК , въззивният съд намира, че не са налице други основания за изменяване или отменяване на атакуваната присъда, поради
което и съобразно разпоредбата на чл.338 от НПК първоинстанционната
присъда следва да бъде потвърдена. По отношение на разноските, за въззиванта инстанция, съдът констатира, че за обжалването
от страна на частния тъжител Ч. не е заплатена ДТ за образуване на настоящото въззивно производство, съгласно Тарифата за държавните
такси, въпреки уведомлението до него да стори това. В този смисъл частния
тъжител следва да бъде осъден за заплати дължимата държавна такса за въззивното обжалване в размер на 6 лева. Същевременно
и предвид направеното искане, на основание чл.190, ал.1, пр.2 от НПК същият
следва да бъде осъден да заплати на подс.Н.Р. и
направените от последния във въззивната инстанция
разноски в размер на 850 лева, произходящи от платено
адвокатско възнаграждение на защитник за настоящата съдебна инстанция, видно от
представения договор за правна защита/ на л.14 от делото/.
Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският
окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 39 от 27.08.2019 год. постановена по
НОХД № 721/2017 год.по описа на Карловския районен
съд, 2-ри наказателен състав.
ОСЪЖДА частния
тъжител И.О.Ч. с ЕГН: ********** за заплати на подсъдимия Н.Р.Р./със снета
самоличност/ направените разноски в размер на 850 /осемстотин и петдесет/ лева,
за платено от последния адвокатско възнаграждение във въззивното
производство, а по сметка на Пловдивски окръжен съд -сумата от 6/шест/ лева,
представляваща държавна такса за въззивното
обжалване.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване, като съгласно чл.340, ал.2 пр.2 от НПК
за изготвянето му да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.