РЕШЕНИЕ
№ 225
гр. В. Търново, 05.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на двадесет и
четвърти септември две хиляди и двадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИАНКА ДАБКОВА КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ |
|
при секретар |
МАРИЯ НЕДЕВА |
и с участието |
|
на прокурора |
НЕВЕНА ОРМАНДЖИЕВА |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ЧЕМШИРОВ |
|
|
по касационно
наказателно-административен характер дело №10192 по описа на Административен съд
– Велико Търново за 2021г. |
||
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр.
с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, подадена от ***М. Б.,
в качеството й на пълномощник на Изпълнителна агенция по лозата и виното/ИАЛВ/,
срещу Решение №22/31.05.2021г. по АНД №102/2021г. по описа на Павликенския
районен съд, с което решение е отменено наказателно постановление
№РД-09-1/12.03.2021г. на изпълнителния директор на ИАЛВ, с което на Трифон
Драгиев, като управител на „Фамилия Драгиеви“ ЕООД – гр. Сухиндол, за нарушение
по чл. 30, ал. 2 от Закона за виното и спиртните напитки/ЗВСН/ на основание чл.
206 от същия закон е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебното решение
поради нарушение на закона и нарушение на съдопроизводствените правила –
касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т., т.
1 и 2 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на
чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Претендира се отмяна на решението на районния
съд. Не претендира за разноски.
Ответникът по жалбата – „Фамилия Драгиеви“ ЕООД от гр.
Сухиндол, чрез пълномощника си по делото пълномощник оспорва подадената жалба и
моли решението на районния съд да бъде оставено в сила. Претендира за
присъждане на разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново
заема становище са неоснователност на подадената жалба и законосъобразност на
обжалваното съдебно решение.
Административният съд – В. Търново, като прецени
допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл.
218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в
производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ
от ЗАНН и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение №22/31.05.2021г.
по АНД №102/2021г. по описа на Павликенския районен съд, с което решение е
отменено наказателно постановление №РД-09-1/12.03.2021г. на изпълнителния
директор на ИАЛВ, с което на „Фамилия Драгиеви“ ЕООД – гр. Сухиндол, за
нарушение по чл. 30, ал. 2 от ЗВСН на основание чл. 206 от с. з. е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 2 000 лв. За да постанови този резултат
съдът е приел, че в хода на админисративнонаказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели да
незаконосъобразност на акта, с който се реализира административнонаказателната
отговорност.
Така
постановеното решение е правилно.
На 20.10.2020г в гр. Сухиндол по планова
проверка на "Фамилия Драгиев" ЕООД, съгласно който са установени
няколко нарушения, едно от които е, че дружеството е вписано в лозарския регистър
под наименование „Фамилия Драгиев“ ООД, като видно от справка в Търговския
регистър от 27.12.2018г. дружеството вече е вписано като „Фамилия Драгиев“
ЕООД. За тази промяна не е била уведомена ИАЛВ, което органите на ответника са
квалифицирали като нарушение на чл. 30, ал. 2 от ЗВСН, поради което е наложена
„имуществена санкция“ по чл. 206 от ЗВСН в размер на 2 000 лв. В
наказателното постановление е посочено, че имуществената санкция се налага на Т.Д.Д., в
качеството му на управител на „Фамилия Драгиеви“ ЕООД – гр. Сухиндол.
С обжалваното решение въззивният
съд отменил наказателното постановление, тъй като В АУАН е записана дата
20.10.2020г. В констативния протокол, въз основа на който е издаден АУАН също е
посочена дата на проверката 20.10.2020г., но носи № от 22.10.2020г.
В наказателното постановление е посочена
дата за проверката 22.10.2020г. Освен това в НП административнонаказващият
орган неправилно е наложил имуществената санкция на управителя на проверяваната
фирма. Проверката е извършена на "Фамилия Драгиев" ЕООД и би следвало
на фирмата да бъде наложена имуществена санкция, а не така, както е формулирано
в НП - на лицето Драгиев като управител на процесната фирма. НП не било връчено
на нарушителя. Съдът е намерил, че са налице няколко съществени нарушения на
процесуални правила в административнонаказателното
производство, опорочили съставянето на АУАН и издаването на НП, като дори само
едно от тях е достатъчно да бъде отменено НП като незаконосъобразно.
Настоящият състав намира решението
за правилно, по изложените в него мотиви.
Решаващият състав на РС е формирал изводите си въз основа на изцяло
изяснената от него фактическа обстановка, след като е обсъдил всички
обстоятелства по делото, установяващи се от събраните писмени
доказателства, както и наведените от страните доводи и възражения. При постановяване на
обжалваното решение правилно е приложен материалния закон. Районният съд не е нарушил
процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства,
и е попълнил делото с
такива, установяващи наведените като спорни в производството пред него факти.
Правилно съдът е констатирал противоречие в отразеното в АУАН и издаденото въз основа на
него НП по отношение на датата на извършване на проверката, тъй като административнонаказателното производство е строго
формално.
В подкрепа на доводите си касаторът е описал в жалбата
Заповед №№ РД-18-1557/21.10.2020г. и РД-18-1558/21.10.2020г., но реално към нея
са приложени Заповед №№ РД-18-557/01.06.2020г. и РД-18-558/01.06.2020г.,
касаещи проверка на място на друго лице „Карабунар Ленд“
ООД, гр. Пазарджик. Т. е. липсват годни доказателства за точната дата на
проверката.
В НП ясно е записано, че имуществената санкция се
налага на Т.Д.Д., ЕГН: ********** в качеството му на управител
на "ФАМИЛИЯ ДРАГИЕВ" ЕООД. При това положение, описаната в АУАН
фактическа обстановка и тази в обстоятелствената част на НП се различават освен
по датата на извършването на нарушението, така и по отношение на извършителя на
твърдяното нарушение.
Доколкото администртивнонаказателният
процес е формален, поради въведените
изисквания за форма, съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни
постановления, то само редовно съставените такива имат доказателствена стойност
и могат да са основание за налагане на административно наказание. Неправилното
посочване на дата на извършване на нарушението води до невъзможност на
нарушителя да разбере срещу какво "обвинение" точно да се защити. От
там и невъзможността да се изчислят законосъобразно преклузивните
срокове предвидени в чл. 34 от ЗАНН,
с изтичането на които отпада правната възможност на АНО да реализира административнонаказателната отговорност на търговеца. С
императивните разпоредбите на чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН
законодателят е регламентирал законоустановените
реквизити на АУАН и НП. За да предизвика ефекта на правораздавателен акт за
налагане на административно наказание, АУАН и НП следва да отговарят на
установени от ЗАНН реквизити, и при стриктно спазване на процесуалните правила
за производството. Касае се за нарушение на императивните разпоредби на ЗАНН.
Така констатираните процесуални нарушения, допуснати в хода на административно
наказателното производство са от категорията на съществените, опорочават
наказателното постановление изцяло и водят до неговата отмяна. Поради
изложеното не следва да се обсъждат въпросите относно извършването на
административното нарушение. Връчването на НП има значение само относно
броенето на сроковете за подаване на жалба срещу него и пороците при връчването
на НП не са сред основанията, влечащи незаконосъобразност на НП.
Като е достигнал до изводи за незаконосъобразност на
обжалваното НП районният съд правилно е изтълкувал и приложил закона.
Ето защо, след като не са налице заявените с жалбата
касационни основания за отмяна на решението, настоящият състав приема то да
бъде оставено в сила.
При този изход на спора основателно се явява искането
на ответната страна за присъждане на разноски в размер на 370 лв.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. ІІ
от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд – В. Търново
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №22/31.05.2021г. по АНД
№102/2021г. по описа на Павликенския районен съд, с което решение е отменено
наказателно постановление №РД-09-1/12.03.2021г. на изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция по лозата и виното.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по лозата и виното да
заплати на „Фамилия Драгиеви“ ЕООД от гр. Сухиндол разноски по делото в размер
на 370/триста и седемдесет/ лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.