№ 1053
гр. София, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20211100506878 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение от 19.01.2021 г., постановено по гр. д. № 76483/2019 г. по
описа на СРС, ГО, 45 състав, е признато за установено по предявените от
„БНП П.П.Ф. С. А. ПАРИЖ“, чрез БНП П.П.Ф. С. А. - клон България, искове
с правно основание чл.422 ГПК, че СТ. П. Р. дължи на „БНП П.П.Ф. С. А.
ПАРИЖ“, чрез БНП П.П.Ф. С. А. - клон България, сумата от 5 265, 84 –
главница по договор за потребителски кредит № PLUS-10402966/30.10.2013
г., сключен между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД и СТ. П. Р., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК – 23.10.2017 г., издадена по гр. д. № 75138/2017 г.
по описа на СРС, 45 състав, като сковете са отхвърлени за сумата в размер на
2 518, 50 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода
20.11.2014 г. – 20.10.2017 г. и за сумата от 564, 93 лв., представляваща
мораторна лихва за периода 20.12.2014 г. – 11.10.2017 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
горепосоченото дело Ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 137,
74 лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща разноски в заповедното
производство, както и сумата от 184, 78 лв., на основание чл.78 ал.1 ГПК,
представляваща сторени разноски в исковото производство.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която са
отхвърлени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ищеца „БНП
П.П.А.“ с. А. Париж Франция, чрез „БНП П.П.Ф.“ С. А. – клон България.
Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и
1
неправилно. Решаващият съд не е съобразил, че в чл.3 от процесния договор
изрично е посочено, че началната дата на изчисляване на ГПР е датата на
подписване на договора, като се приема, че годината има 365 дни, независимо
дали е високосна и договорът е валиден за целия срок, като страните
изпълняват точно задълженията си по него. В договора е посочено, че ГПР е
39, 03 %, като общата стойност на плащанията е 10 468, 80 лв. С оглед на това
счита, че са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Не е налице
законоустановено изискване да се посочват компонентите на годишния
процент на разходите. Те са нормативно установени в чл.19, ал.1 ЗПК. На
стр.5 и 6 от договора кредитополучателят е потвърдил, че се е запознал,
разбира и приема условията и параметрите на договора за потребителския
кредит и ме е запознат с обстоятелството, че подписването на този документ
води до встъпване в договорна обвързаност при условията на договора за
потребителски кредит, подписан с цел да създаде такава договорна
обвързаност, като потвърждава, че е получил екземпляр от договора,
преддоговорна информация по ЗПК. Моли съда да отмени решението в
обжалваната част, като уважи изцяло предявените искове. Претендира
сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от ответника – СТ. П. Р., с който я оспорва. Излага съображения, че
решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Счита, че
правилно решаващият съд е приел, че договорът е сключен в нарушение на
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. В договора липсва конкретизация относно начина, по
който е формиран ГПР. Това от своя страна води до неяснота относно
включените в него компоненти, което съставлява нарушение на чл.10, ал.1
ЗПК. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235,
ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно, кумулативно
съединени положителни установителни искове съответно с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК
вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че по силата
договор за потребителски кредит № PULS-10402966 от 30.10.2013 г. ищецът е
предоставил на ответника сумата от 6 000 лв. и закупуването на застраховка
от 1 152 лв. Ответникът е удостоверил в самия договор получаването на
сумата. Същият се е задължил дая върне за период от 48 месеца при вноски
от 242, 10 лв. На 20.11.2014 г. ответникът е престанал за погасява кредита,
като към този момент са платени 12 месечни вноски. На основание чл.5 от
договора кредитът става изискуем в пълен размер, ако кредитополучателят
просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората пропусната месечна вноска. По този начин ответникът е следвало да
плати остатъкът от 7 784, 34 лв., представляващ непогасените 36 месечни
вноски. Ответникът не е погасил задължението си към ищеца. Задължението
на ответника възлиза на 5 265, 84 лв. – главница, 2 518, 50 лв. –
възнаградителна лихва и 634, 93 лв. – мораторна лихва за периода 20.12.2014
г. – 11.10.2017 г. Във връзка с депозирано заявление по чл.410 ГПК е
постановена заповед за изпълнение за дължимите от ответника суми, срещу
2
която длъжникът е депозирал възражение. Моли съда да постанови решение,
с което да признае за установено, че ответникът му дължи горепосочените
суми. Претендира сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата
молба ответникът, чрез адв. С.Г., назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК,
оспорва предявения иск. Счита, че размерът на шрифта на договора е 10,
поради което не са спазени изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, което води до
недействителност на договора. Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявения иск.
На 23.10.2017 г. „БНП П.П.Ф.“ ЕАД е депозирал пред СРС заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу СТ. П. Р. за
сумата от 5 265, 84 лв. – главница, 2 518, 50 лв. – възнагадителна лихва за
периода 20.11.2014 г. – 20.10.2017 г., 634, 93 лв. – мораторна лихва за периода
20.12.2014 г. – 11.10.2017 г., ведно със законната лихва, считано от момента
на завеждане на делото до окончателното изплащане. Претендира сторените
по делото разноски.
С разпореждане от 15.11.2017 г., постановено по ч. гр. д. №
75138/2017 г. по описа на СРС, ГО, 45 състав, съдът е постановил исканата
заповед, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното
производство разноски в размер на 168, 39 лв. – държавна такса, както и 50
лв. – възнаграждение за юрисконсулт.
Заповедта е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, чрез залепване на
уведомление.
В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за
установяване на вземанията си по исков ред.
Не се спори между страните, че „БНП П.П.Ф.“ ЕАД и СТ. П. Р. са
сключили договор за потребителски паричен кредит № PULS – 10402966 от
30.10.2013 г. Размерът на кредита възлиза на 6 000 лв., а за покупка на
застраховка „Защита на плащанията“ – 1 152 лв. Предвидена е такса за
усвояване на кредита от 210 лв., а погасителните вноски са 48 на брой, като
размерът на месечната вноска възлиза на 242, 10 лв. Общата стойност на
плащанията възлиза на 11 620, 80 лв., при годишен процент на разходите от
39. 03 % и годишен лихвен процент от 30, 59 %. По силата на чл.1 от
договора кредитополучателят се е съгласил предоставеният му кредит да бъде
преведен по банков път по сметка в „Юробанк България“ АД. Съгласно чл.5
от договора при забава на една или повече месечни погасителни вноски
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна
вноска, ведно с направените за събиране на вземането разноски за
телекомуникационни услуги, напомнителни писма и/или други действия,
извършени по преценка на кредитора. В клаузата на чл.6 от договора е
посочено, че същият е сключен при валутен курс 1.95583 лв. за 1 евро.
Страните са се съгласили, че при промяна на валутния курс остатъкът на
задължението да се преизчислява в евро по този курс и да се погасява в лева
по курса на БНБ в деня на плащането.
В съдържанието на договора за потребителски кредит е
инкорпориран погасителен план, в който са посочени падежните дати,
3
размера на вноската, оставащата главница.
С писмо от 08.06.2015 г. БНП Париба – Лични финанси е уведомил
ответника, че задължението му процесния договор, по който на 20.11.2014 г. е
преустановил плащането, възлиза на 5 265, 84 лв. – главница, 2 752, 86 лв. –
договорна лихва, 249, 66 лв. – мораторна лихва. Общият размер на
задължението е 8 268, 36 лв. Писмото е получено от ответника на 18.06.2015
г., съгласно представената товарителница.
Видно от представеното извлечение от основно вписване в
търговския и фирмен регистър към 13.03.2018 г., нотификация за
презгранично сливане, както и удостоверение от Търговския съд в Париж,
Отдел „Документация и проучвания“ „БНП П.П.Ф.“ ЕАД се е вляво в „БНП
П.П.Ф.“, френско акционерно дружество, вписано в Търговския регистър.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси, той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, при направено възражение от длъжника в срока
по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на установения в чл.415, ал.4 ГПК срок. Целта
на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна
съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК.
Страните не спорят, а и от ангажираните по делото доказателства се
установи, че между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД и ответника е сключен договор за
потребителски паричен кредит, по силата на който посоченото дружество е
превело по банков път по сметка на ответника сумата от 6 000 лв., срещу
насрещното му задължение да върне сумата на 48 равни месечни вноски,
всяка от която в размер на 242, 10 лв., платими на двадесето число на месеца,
при такса за усвояване на кредита от 210 лв. и застрахователна премия по
застраховка „Защита на плащанията“ от 1 152 лв. Уговореният между
страните годишен процент на разходите – 39, 03 %, а възнаградителната
лихва възлиза на 30, 59 %.
Страните не спорят относно обстоятелството, че сумата от 6 000 лв. е
предадена на ответника.
Жалбоподателят излага съображения, че неправилно решаващият
съд е приел, че е нарушено изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
В посочената норма е регламентирано, че договорът за
4
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
В договора за потребителски кредит е посочен фиксиран размер на
годишната договорна лихва – 30, 59 %, годишен процент на разходите – 39,
03 %. Посочен е общият размер на задължението, определен към крайния срок
на издължаването – 11 620, 80 лв. Ето защо за жалбоподателя е налице яснота
относно финансовата тежест, която поема чрез сключването на оспорения
договор за потребителски кредит, като е обезпечена възможността му да
извърши обоснована преценка относно общ размер на задължението, което
произтича от договора за потребителски кредит. Страните са постигнали
съгласие за условията за издължаване на кредита, размера, броя,
периодичността и датите на погасителните вноски, дължими ежемесечно –
кредит в размер на 6 000 лв. главница, 48 погасителни вноски, при месечна
погасителна вноска от 242, 10 лв., застрахователна премия – 1 152 лв., такса
за усвояване на кредита – 210 лв., 48 броя погасителни вноски и обща
стойност на плащанията – 11 620, 80 лв. (решение № 114 от 07.09.2016 г. по т.
д. № 362/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановено по реда на чл.290 ГПК;
решение та СЕС по дело № С-453/2010 г). Следва да се отбележи също така,
че преценката относно валидността на уговорената възнаградителна лихва в
размер от 40 % годишно е обвързана с краткия срок на договора, в рамките на
който заетата сума следва да бъде върната. Също така се касае за предоставен
необезпечен кредит. Уговореният лихвен процент, който единствено в случая
формира годишния процент на разходите, е в рамките на пределите,
установени в чл.19, ал.4 ЗПК – до пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България (50 %). Същият е обвързан и от
разходите, които финансовата институция прави, с риска, който носи, както и
с размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба. С оглед на това
възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.
В чл.22 ЗПК като основание за недействителност на договора за
потребителски кредит е предвидено нарушението на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК,
съгласно която договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем
език и съдържа информация за правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора,
извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и
сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо,
допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато
допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за
кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се
в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на
допълнителните разходи съгласно договора за кредит;
5
В разглеждания случай в съдържанието на оспорения договор за
потребителски кредит от 30.10.2013 г. е инкорпориран погасителен план, в
който се съдържа информация относно падежа на вяска една погасителна
вноска, нейния размер, както и оставащата главница. Не е спазено обаче
изискването на цитираната норма погасителният план да съдържа разбивка на
всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, както и на допълнителните разходи.
При граматическото тълкуване на горепосочената разпоредба, съобразно
изискванията на чл.46, ал.1 ЗНА, следва да се съобрази значението на
съществителното разбивка - разпределение, разделяне, разчленяване. Ето
защо правно релевантно е наличието на обективна възможност да се определи
съотношението на главница, лихва и допълнителните разходи във всяка една
погасителна вноска от уговорения между страните погасителен план, т. е.
следва да се посочат отделните имуществени пера, които формират месечната
погасителна вноска, а не единствено и само главницата.
По делото е представено извлечение относно извършените плащания
и остатъка от задълженията на ответника. Същото е озаглавено погасителен
план PLUS 10401966. Доколкото извлечението е съставено от ищеца и не е
подписано от ответника, същото не е част от процесния договор и не следва
да се преценява дали съответства на изискванията на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК.
Нужно е да се отбележи, че в случая годишният процент на
разходите не съвпада с уговорената фиксирана лихва, т. е. налице са
допълнителни разходи. ето защо въз основа на данните относно оставащата
главница не би могло да се направи обоснован извод относно останалите
компонентни, включени в месечната погасителна вноски. Също така
постигнатите между страните уговорки не дават възможност за определяне на
съотношението на главницата, лихва и допълнителните разходи.
Правното значение на липсата на изготвен погасителен план
съгласно предвидените изисквания е законоустановено – по силата на чл.22
ЗПК вр. с чл.11, ал.1, т.12 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.11,
ал.1, т.12 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Ето
защо следва да се приложат законоустановените последици от неспазване
изискванията на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК. Нормата на чл.22 ЗПК предвижда една
своеобразна санкция по отношение на търговеца, който е действал
недобросъвестно, който не е положил грижата на добрия търговец и е
нарушил правата на потребителя, гарантирани в специален закон
(определение № 60729 от 08.11.2021 г. по гр. д. № 1340/2021 г., на ВКС, ГК,
ІV ГО).
По изложените съображения въззивният съд счита, че договорът за
потребителски паричен кредит PLUS-10402966 от 300.2013 г. е
недействителен, на основание чл.22 ЗПК вр. с чл.11, ал.1, т.12 ЗПК. Ето защо
и на основание чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в
обжалваната част следва да се потвърди.
Воден от гореизложеното, съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 19.01.2021 г., постановено по гр. д.
№ 76483/2019 г., по описа на СРС, I ГО, 45 състав, В ОБЖАЛВАНАТА
ЧАСТ.
Решението в частта, с която е уважен предявеният иск, е влязло в
сила, като необжалвано.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание
чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7