РЕШЕНИЕ
№ 87
гр. Берковица, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. П.А
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241610100244 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на И. П. П., с
която е предявил обективно кумулативно съединени искове против МАГДАК
ЕООД с правна квалификация:
- чл. 224, ал. 1 от КТ във вр. чл. 86 ЗЗД – за заплащане на сумата 650
лева - неизплатено обезщетение за неизползван основен и допълнителен
платен годишен отпуск за времето от 01.06.2023 г. до 31.07.2023 г. за 9 дни,
ведно с лихва за забава върху тази сума в размер на 15,79 лева, считано от
датата на изпадане в забава до предявяването на исковата молба, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане.
- чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ във вр. чл. 86 ЗЗД – за заплащане на сумата
1120 лв. - неизплатено отработено и дължимо трудово възнаграждение за
времето м. юни 2023 г. и м. юли на 2023 г., ведно с лихва за забава върху тази
сума в размер на 29,49 лева, считано от датата на изпадане в забава до
предявяването на исковата молба, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане.
1
- чл. 215, ал 1 КТ във вр. чл. 86 ЗЗД - за заплащане на сумата 2946,67
лв. - неизплатено обезщетение при командировка в чужбина за времето от
01.06.2023 г до 31.07.2023 г., ведно с лихва за забава върху тази сума в размер
на 179,98 лева, считано от датата на изпадане в забава до предявяването на
исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
- чл. 244, т. 2 от КТ и чл. 12 от Наредба за структура и организация
на работната заплата във вр. чл. 86 ЗЗД - за заплащане на сумата 380 лв. -
неизплатено допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит за времето от 01.06.2023 г. до 31.07.2023 г. за 39 дни,
ведно с лихва за забава върху тази сума в размер на 18,86 лева, считано от
датата на изпадане в забава до предявяването на исковата молба, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане.
- чл. 59 ЗЗД във вр. чл. 86 ЗЗД - за заплащане на сумата 103,33 лева –
разходи направени от ищеца, свързани със служебната му командировка за м.
юли 2023 г., ведно с лихва за забава върху тази сума в размер на 5,88 лева,
считано от датата на изпадане в забава до предявяването на исковата молба,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане.
Ищецът И. П. П. твърди в исковата си молба и уточняваща молба с
вх.№ 1736/18.06.24 г., озаглавена „поправена искова молба“, че е бил в
трудови правоотношения с ответника и негов работодател МАГДАК ЕООД,
възникнало със сключване на трудов договор 1132/07.06.23 г., като е постъпил
на работа на 08.06.23 г. и договорът е прекратен на 31.07.23 г.
Сочи, че докато е бил на работа при ответника е бил командирован два
пъти и е извършил два международни превоза – през месец юни и през месец
юли, като за втората командировка е получил от работодателя 200 лева за
пътни разходи на автомобила, а той е разходвал със 103.33 лева повече
собствени средства, които не са му възстановени от работодателя и с които той
се е обогатил неоснователно за негова сметка.
Твърди, че на 04.07.23 г. ответникът му е превел общо сумата 2719 лева,
като счита, че с тази сума са му заплатени само дължимите му
командировъчни пари за първата командировка.
2
Поддържа, че не са му заплатени работната заплата за месец юни и юли,
тоест за целия отработен период, разходи свързани със служебни
командировки, парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и
неизплатено допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит, както следва:
- 650 лева - неизплатено обезщетение за неизползван основен и
допълнителен платен годишен отпуск за времето от 01.06.2023 г. до 31.07.2023
г. за 9 дни на основание чл. 224, ал. 1 от КТ, ведно с лихва за забава върху тази
сума в размер на 15,79 лева, считано от датата на изпадане в забава до
предявяването на исковата молба;
- 1120 лв. - неизплатено отработено и дължимо трудово възнаграждение
за времето м. юни 2023 г. и м. юли на 2023 г. на основание чл. 245 от КТ във
вр. с чл. 128 т. 2 от КТ, ведно с лихва за забава върху тази сума в размер на
29,49 лева, считано от датата на изпадане в забава до предявяването на
исковата молба;
- 2946,67 лв. - неизплатено обезщетение при командировка в чужбина за
времето от 01.06.2023 г до 31.07.2023 г. на основание чл. 215 от КТ, ведно с
лихва за забава върху тази сума в размер на 179,98 лева, считано от датата на
изпадане в забава до предявяването на исковата молба;
- 380 лв. - неизплатено допълнително трудово възнаграждение за трудов
стаж и професионален опит за времето от 01.06.2023 г. до 31.07.2023 г. за 39
дни на основание чл. 244, т. 2 от КТ и чл. 12 от Наредба за структура и
организация на работната заплата, ведно с лихва за забава върху тази сума в
размер на 18,86 лева, считано от датата на изпадане в забава до предявяването
на исковата молба;
- 103,33 лева – невъзстановени, необходими и присъщи разходи
направени от ищеца, свързани със служебните му командировки (платени
такси за паркинг, винетки и др.) за м. юли 2023 г., ведно с лихва за забава
върху тази сума в размер на 5,88 лева, считано от датата на изпадане в забава
до предявяването на исковата молба на основание чл. 59 от ЗЗД.
Претендира законна лихва върху главницата от общо 5200 лева, считано
от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на дължимото,
както и деловодни разноски.
3
Ответната страна МАГДАК ЕООД е подала отговор и взема
становище по допустимостта и основателността на предявените искове в
дадения му по чл. 131 от ГПК едномесечен срок.
Не спори, че страните са били обвързани от трудово правоотношение,
възникнало със сключване на трудов договор .... г., прекратен със Заповед №
.... г.
Не оспорва, че докато е съществувало ТПО ищецът е бил командирован
два пъти – единият път през месец юни и вторият през месец юли, за което
сочи конкретно издадени заповеди – по заповед № ....г. и по заповед № .... г.
Оспорва предявените искове и че дължи каквито и да е суми на ищеца.
Твърди, че работникът е отработил общо 33 дни, от които 5 дни е бил в
болничен - от 25.07.23 г. до 29.08.23 г., включително.
Поддържа, че с изплащането на 04.07.23 г. на сумата 2719 лева на ищеца
са изплатени всички суми за дължащото му се трудово възнаграждение,
включващо трудово възнаграждение за месец юни и юли, командировъчни
пари за двете командировки и обезщетение за неплатен годишен отпуск за 4
дни, а именно:
467.70 лева – работна заплата за месец юни;
780.38 лева – командировъчни пари по заповед № 24970/12.06.2023 г.;
659.05 лева - работна заплата за месец юли;
780.38 лева – командировъчни пари по заповед № 25452/02.07.23 г.
Твърди, че отделно от тази сума на ответника са били преведени по
банковата му сметка общо 400 лева – на два пъти по 200 лева за служебни
разходи за текущата командировка - на 16.06.23 г. и на 04.07.23 г. Заявява, че
ищецът дължи да му възстанови 25.41 лева.
Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички
доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази
разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С доклада по делото съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се
от доказване следните факти:
страните са били обвързани от трудово правоотношение, по което
4
ищецът е бил работник, а ответника негов работодател, възникнало със
сключване на трудов договор .... г., прекратен на 31.07.23 г., /приложен
към исковата молба на л. 3/;
докато е съществувало ТПО ищецът е бил командирован два пъти –
единият път през месец юни и вторият през месец юли - по заповед №
.... г. и по заповед № .... г.
на 04.07.23 г. ответникът е превел на ищеца общо сумата 2719 лева;
отделно от тази сума ищецът е получил 400 лева за служебни разходи, а
именно по 200 лв. за всяка от двете командировки, който факт е
признат от ищеца с молбата по хода на делото .... г. /л. 106/ и е отделен
като безспорен в първото по делото съдебно заседание.
Горните факти се потвърждават и от събраните по делото доказателства.
Ищецът е представил с исковата молба трудовия договор .... г. /л. 3 от
делото/, въз основа на който страните не спорят, че между тях е възникнало
валидно трудово правоотношение, макар същият да не е подписан от ищеца,
по силата на което И. П. П. е назначен на длъжност „шофьор тежкотоварен
автомобил 12 и повече тона“ при ответника МАГДАК ЕООД, на пълно
работно време на 8 часа и основно месечно възнаграждение в размер на 780
лева и допълнително възнаграждение 0.6 % за година професионален стаж, с
общо 25 дни платен отпуск – 20 дни основен и 5 дни допълнителен и със срок
на изпитване 6 месеца в полза на работодателя
Не се спори, че И. П. П. е постъпил на работа на 08.06.23 г. и трудовият
договор е прекратен на 31.07.23 г., което се потвърждава от справка за
декларирани данни от НАП на л. 5.
По време на съществуване на трудовото правоотношение ищецът е бил
командирован два пъти - единият път през месец юни и вторият през месец
юли - по заповед № .... г. /л. 60/ и по заповед № ....г. /л. 57/.
Със заповед № ....г. /л. 60/ И. П. П. е командирован до Гърция, Полша и
обратно за 18 дни, считано от 12.06.23 г., като са му определени дневни пари
за 19 дни в размер на 21 евро на ден или общо 399 евро, равняващи се на
780.38 лева. За извършения превоз е издаден пътен лист /л. 68/.
Със заповед № .... г. /л. 57/ И. П. П. е командирован до Гърция,
Великобритания, Франция, Нидерланция и обратно за 19 дни, считано от
5
02.07.23 г., като са му определени дневни пари за 19 дни в размер на 21 евро на
ден или общо 399 евро, равняващи се на 780.38 лева. За извършения превоз е
издаден пътен лист /л. 69/.
На 04.07.23 г. ответникът е превел на ищеца общо сумата 2719 лева
/преводно нареждане на л. 7/, с посочен ооснование „РЗ и командировки“.
Отделно от тази сума ответникът е превел на ищеца още 400 лева – по
200 лева за всяка от двете командировки /писмени доказателства на л. 47-56 за
извършени плащания/.
Тоест ответникът е заплатил на ищеца общо сумата от 3119 лева.
По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза от вещото лице К.
Н. /л. 112-119/, неоспорена от страните, от която се установи, че с преведените
общо 3119.00лв. по банковата сметка на ищеца, ответникът е заплатил
напълно задълженията си: 1/ за работни заплати, 2/. за обезщетение за
отпуск поради временна неработоспособност, 3/. за обезщетение за
неползван платен отпуск, 4/ за разходите, които е направил ищеца за
пътни такси и пътни услуги и за обезщетението за командировката по
Заповед №24970/12.06.2023г.:
Конкретно от заключението на вещото лице се установи следното:
За периода от 08.06.2023г. до 31.07.2023г. на ищеца следва да се начислят
две работни заплати:
едната за времето от 08.06.2023г. до 01.07.2023. с брутен размер 602.73
лева, толкова колкото е начислил работодателя
втората от 01.07.2023г. до 31.07.2023г. с брутен размер 597.86 лева,
включващ основна заплата и допълнително вынаграждение за трудов
стаж и професионален опит, като ответникът е начислил 594.29лв. и не е
начислил допълнителното възнаграждение в размер на 3.57лв.
2. Дължимата работна заплата за м.юни 2023г., след удръжките е
467.70лв., която е изплатена от работодателя. Това се установява от преводно
нареждане от 04.07.2023г. на сумата 2719.00лв. и мемориален ордер №68259
от 04.07.2023г. за сумата 467.70лв.
Дължимата работна заплата за м.юли 2023г. е 463.94лв. Според
счетоводството на ответника изплатената работна заплата е 461.1 лева, но
според вещото лице остатъкът от 2.78 лева допълнително възнаграждение
6
реално е платен, като част от сумата от 2719 лева, преведени по сметката на
ищеца на 04.07.23 г. Това се установява от фиша за работна заплата за м.юли
2023г., от преводно нареждане от 04.07.2023г. на сумата 2719.00лв., и МО №....
от 31.07.2023г.
Обезщетението за неползван платен отпуск е в размер на 148.57лв.
Сумата за плащане след удръжките е 133.71лв. Ответникът е платил
135.25лв., тъй като е начислил по-малък размер на данък върху дохода,
тоест платил е повече от дължимото.
Обезщетението по чл.215 от КТ е в размер на дневните пари за
командировка. Дневните пари за командировката по Заповед
№24970/12.06.2023г. са 780.38лв. Те са платени напълно от ответника.
За дневните пари за командировката по Заповед №.....г. вещото лице е
дало два варианта – по вариант 1 дневните пари са 780.38лв., ако
командировката е продължила 19 дни в чужбина, по вариант 2 – ако
командировката е продължила 20 дни те са 821.45лв. В първия случай
задължението е платено напълно, във втория е останала незаплатена част в
размер на 16.90лв. Ответникът е направил плащане по банковата сметка на
ищеца на сумата 804.55лв., като част от общата сума на превода за 2719лв.
Тази сума не е достатьчна да заплати дневните пари за 20 дни.
По време на командировката от 12.06.2023г., ищецът е направил разходи
за пътни такси и услуги на обща стойност 183.48лв. Те са платени
напълно.
През командировката от 02.07.2023г., ищецът е направил разходи за
пьтни такси и услуги на обща стойност 222.60лв., които са платени, с остатъка
от банковия превод от 16.06. 2023г.— 16.52лв., банковия превод на
04.07.2023г. - 200лв. и с превода 04.07.2023г. на 2719лв.
От изготвената допълнителна експертиза съдебно-счетоводна експертиза
от вещото лице К. Н. /л. 181-183/, също неоспорена от страните, се потвърди,
че счетоводството на МАГДАК ЕООД е водено редовно за периода 2020 г.-
2023 г., който включва процесния период, като осчетоводяването на
задълженията и плащанията към ищеца е извършено по правилните
счетоводни сметки и в срок, сумите съответстват на първичните счетоводни
7
документи
По иска с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ във вр. чл. 86 ЗЗД –
за заплащане на сумата 1120 лв. – неизплатено отработено и дължимо трудово
възнаграждение за времето м. юни 2023 г. и м. юли на 2023 г., ведно с лихва за
забава върху тази сума в размер на 29,49 лева, считано от датата на изпадане в
забава до предявяването на исковата молба, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане.
Видно от съдържанието на трудовия договор 1132/07.06.23 г. /л. 3 от
делото/, въз основа на който страните не спорят, че между тях е възникнало
валидно трудово правоотношение, същите са уговорили основно месечно
възнаграждение в размер на 780 лева при пълно работно време на 8 часа.
Ищецът поддържа в исковата молба, че ответникът бил публикувал обява
за работа в интернет с предложение за заплащане на възнаграждение на
километър /обява на л. 6/, което било обичайна практика в транспортния
бранш.
В случая обаче по делото липсват доказателства страните да са били
уговорили заплащането на възнаграждението да е било при условията на
пробег километър.
Без правно значение е какви обяви за работа и предложения е отправял
ответникът преди сключване на трудовия договор между страните, след като
няма данни същите да са се договорили възнаграждението да се заплаща при
условия пробег километър, още повече че от обявата не е ясно кога е била
публикувана същата и дали действително предхожда сключения между
страните договор.
Такова заплащане на възнаграждение на пробег километър, каквото
твърди ищеца не е предвидено и във вътрешните правила за работна заплата,
командировки и други възнаграждения в Магдак ЕООД /л. 132-136/.
С оглед, на което ирелевантно се явява за определяне на дължимата
работна заплата колко точно километра е изминал ищеца по време на
извършените от него превози, тъй като това по никакъв начин не се отразява
на размера на трудовото му възнаграждение. Оттук и непредставянето на
тахографските данни от страна на ответника по никакъв начин не
8
дискредитират заключението на вещото лице, като съдът не намира за нужно
да обсъжда колко точно километра е изминал ищеца при двата превоза, тъй
като този факт в случая се явява без значение.
Относно доводите на процесуалния представител на ищеца в последното
съдебно заседание, че тахографските данни били необходими с оглед
определянето дали в дните на работа има празнични дни, съответно почивни
дни, съдът намира, че това твърдение е преклудирано, тъй като се заявява за
пръв път в последното съдебно заседание, освен това и е неотносимо
доколкото в случая не се претендира заплащане на положен извънреден труд и
съдът не е е сезиран с такъв иск.
Ето защо съдът напълно възприема заключението на вещото лице К. Н.
/л. 112-119/, че на ищеца са изплатени всички дължими трудови
възнаграждения за процесния период и няма неизплатени работни заплати,
което обуславя отхвърлянето на иска за заплащане на сумата 1120 лева, какво
и на акцесорния иск за заплащане на лихва върху тази сума в размер на 29.49
лева.
По иска с правно основание чл. 244, т. 2 от КТ и чл. 12 от Наредба за
структура и организация на работната заплата във вр. чл. 86 ЗЗД – за
заплащане на сумата 380 лв. - неизплатено допълнително трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за времето от
01.06.2023 г. до 31.07.2023 г. за 39 дни, ведно с лихва за забава върху тази сума
в размер на 18,86 лева, считано от датата на изпадане в забава до
предявяването на исковата молба, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане.
На основания чл. 12, ал. 1 от Наредба за структура и организация на
работната заплата за придобит трудов стаж и професионален опит на
работниците и служителите се заплаща допълнително месечно
възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с
индивидуалния трудов договор.
В случая с трудовия договор 1132/07.06.23 г. /л. 3 от делото/, въз основа
на който страните не спорят, че между тях е възникнало валидно трудово
правоотношение, същите са уговорили допълнително възнаграждение 0.6 % за
година професионален стаж.
9
Съгласно ал. 4 на чл. 12 от Наредба за структура и организация на
работната заплата при определяне размера на допълнителното трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит
работодателят отчита и трудовия стаж на работника или служителя, придобит
в друго предприятие по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на
Кодекса на труда на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност
или професия.
От приложената трудова книжка на ищеца /л. 8-10/ е видно, че И. П. П.
има придобит преди това трудов стаж и професионален опит като шофьор
тежкотоварен автомобил общо 11 месеца и 22 дни, както следва:
9м-ца и 8 дни в Дискордиа АД;
1м-ц и 15 дни в МОНБАТ СПЕД ЕООД;
29 дни в СБ Логистик ЕООД;
Тоест към месец юни 2023 г. е имал под година придобит трудов стаж и
професионален опит, поради което и не му е начислено такова възнаграждение
за първия отработен месец при МАГДАК ЕООД.
Право на такова възнаграждение ищецът е придобил за месец юли 2023
г., като съгласно експертното заключение на вещото лице Н. същото е в размер
на 3.57 лева, а след удръжките сумата за плащане е 2.78 лева.
Макар това възнаграждение да не е било начислено от работодателя
според вещото лице същото е изплатено на ищеца като част от сумата от 2719
лева, преведени по сметката на ищеца на 04.07.23 г.
Предвид което така предявения иск за заплащане на сумата 380 лева –
допълнително възнаграждение за трудов стаж и опит се явява неоснователен,
съответно неоснователен е и акцесорния иск за заплащане на лихва в размер
на 18.86 лева.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ във вр. чл. 86 ЗЗД – за
заплащане на сумата 650 лева - неизплатено обезщетение за неизползван
основен и допълнителен платен годишен отпуск за времето от 01.06.2023 г. до
31.07.2023 г. за 9 дни, ведно с лихва за забава върху тази сума в размер на
15,79 лева, считано от датата на изпадане в забава до предявяването на
исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
10
С трудовия договор 1132/07.06.23 г. /л. 3 от делото/, въз основа на който
страните не спорят, че между тях е възникнало валидно трудово
правоотношение, са се договорили за общо 25 дни платен отпуск – 20 дни
основен и 5 дни допълнителен.
На основание чл. 224 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение
работникът или служителят има право на парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск, което се изчислява по реда на чл.
177 към деня на прекратяването на трудовото правоотношение, а именно -
което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно
брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ
ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил
най-малко 10 работни дни /ал. 1 на чл. 177 КТ/, а когато няма месец, през
който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни при
същия работодател, възнаграждението се определя от уговорените в трудовия
договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен
характер /ал. 2 на чл. 177 КТ/.
Съгласно чл. 18, ал 1 и ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата среднодневното брутно трудово възнаграждение по чл.
177, ал. 1 КТ се установява, като начисленото при същия работодател брутно
трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ
ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил
най-малко 10 дни, се раздели на броя на отработените дни през този месец, а
среднодневното брутно трудово възнаграждение по чл. 177, ал. 2 КТ се
установява, като уговореното в трудовия договор основно и допълнителни
трудови възнаграждения с постоянен характер се раздели на средномесечния
брой работни дни през съответната календарна година, като така
определеното среднодневно брутно трудово възнагарждение се коригира с
коефициент, получен от отношението на броя на работните дни на месеца,
приет за база, и броя на работните дни на съответния месец, през който се
ползва отпускът.
Съгласно заключението на вещото лице ищецът има право на 4 дни
платен отпуск за времето, през което е работил при ответника, като
обезщетението за тези дни неползван платен отпуск е в размер на 148.57 лева,
като сумата за плащане след удръжките е 133.71 лева, а ответникът е платил
11
135.25лв., тоест с 1.54 лева повече, тъй като е начислил по-малък размер на
данък върху дохода, тоест платил е повече от дължимото, което обуславя
отхвърляне и на тази претенция на ищеца, съответно и на акцесорната
претенция за лихва.
По иска с правно основание чл. 215, ал 1 КТ във вр. чл. 86 ЗЗД – за
заплащане на 2946,67 лв. - неизплатено обезщетение при командировка в
чужбина за времето от 01.06.2023 г до 31.07.2023 г., ведно с лихва за забава
върху тази сума в размер на 179,98 лева, считано от датата на изпадане в
забава до предявяването на исковата молба, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане.
Съгласно чл. 215 КТ при командироване работникът или служителят има
право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни,
дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от
Министерския съвет, които в случая са определени с Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/.
В чл. 15 от от трудовия договор 1132/07.06.23 г. /л. 3 от делото/, въз
основа на който страните не спорят, че между тях е възникнало валидно
трудово правоотношение, същите са уговорили изрично, че приложение в
техните отношения намира Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина /НСКСЧ/, както твърди и самия ищец в исковата
молба.
Във вътрешните правила за работна заплата, командировки и други
възнаграждения в Магдак ЕООД /л. 132-136/ в чл. 8 е посочено, че размерът на
командировъчните възнаграждения се определя в съответната заповед за
командировка и е в рамките на нормативноопределеният размер по
действащите към момента наредби за командировките в страната и чужбина,
като в началото на изпълнение на командировката в чужбина работникъ
получава служебни пари и авансова сума от командировъчни пари в размери,
съобразно маршрута и времетраенето на командировката, а в края на всяка
командировка в чужбина, работникът е длъжен да представи пътен лист,
разхооправдателни документи за служебни разходи, отчет за извършената
командировка и въз основа на представените документи се изчислява общата
сума за командировъчни пари, от която се прихваща изплатения аванс и се
12
възстановяват надплатените служебни пари.
В исковата си молба ищецът твърди, че не са му заплатени
командировъчни за исковия период в определените от нормативните актове
минимални размери в общ размер на 2946.67 лева.
В чл. 31, ал. 1 от Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина /НСКСЧ/ в редакцията действала към издаване на
заповедите е предвидено, че персоналът на сухоземните транспортни
средства получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на
международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в
Приложение № 3.
По отношение на ищеца като шофьор на товарен автомобил се прилага
именно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от Наредбата, в какъвто смисъл ВКС се е
произнесъл в Решение № 147 от 21.07.2020 г. по гр.д. № 3034/2008 г., на III
г.о., като се приема, че приложимата норма по отношение на персонала на
сухоземни транспортни средства е чл.31 от НСКСЧ, като размера на
командировъчните пари се изчислява по правилата на приложение № 3 към
което препраща същата норма. Персоналът на транспортното средство може
да се състои и от един човек, чиято работа при командироването е именно
осъществяването на превоза. Ето защо във всички случаи, в които
командироването е с цел превоз на товари и хора командировъчните пари се
изчисляват съгласно индивидуалните ставки, определени в приложение № 3.
В т. 1 от Приложение № 3 е определено, че размерът на дневните пари на
шофьори и стюардеси при автомобилни превози се определя в размер на до
50 евро при единична езда, като в редакцията действала към издаване на
заповедите нормата не определя минимален размер на дневните пари, които
следва да бъдат определени за изплащане на работника или служителя.
В случая с двете заповеди работодателят е определил по 21 евро на ден
дневни пари за всяка от двете командировки, което е в рамките на
предписаните размери по НСКСЧ.
Следва да се подчертае обаче, че единната ставка дължима за всяка
командировка се определя именно от работодателя с издадена от него заповед
в предписаните в т. 1 от Приложение № 3 размери – до 50 евро при единична
езда, като не е предвидено самото заплащане да става на база на изминат
километър – такъв начин на плащане не е предвиден нито в трудовия договор,
13
нито във вътрешните правила, които препращат към Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/, респективно в самата
наредба, като липсват доказателства да е постигната такава уговорка между
страните.
Ето защо без значение за преценката относно дължимостта на
определените от работодателя със заповедите суми е колко точно километра е
изминал ищеца по време на извършените от него превози, тъй като това по
никакъв начин не се отразява на размера на дължимите суми за двете
командировки. Оттук и съдът намира, че непредставянето на тахографските
данни от страна на ответника по никакъв начин не дискредитират
заключението на вещото лице, като не намира за нужно да обсъжда колко
точно километра е изминал ищеца при двата превоза, тъй като този факт в
случая се явява без значение.
През процесния период ищецът е бил командирован два пъти:
Единият път - със заповед № .....г. /л. 60/ И. П. П. е командирован до
Гърция, Полша и обратно за 18 дни, считано от 12.06.23 г., като са му
определени дневни пари за 19 дни в размер на 21 евро на ден или общо 399
евро, равняващи се на 780.38 лева.
Вторият път - със заповед № 25452/02.07.23 г. /л. 57/ И. П. П. е
командирован до Гърция, Великобритания, Франция, Нидерланция и обратно
за 19 дни, считано от 02.07.23 г., като са му определени дневни пари за 19 дни
в размер на 21 евро на ден или общо 399 евро, равняващи се на 780.38 лева
От приетото по делото заключение на вещото лице К. Н. се установи, че
сумите за командировъчни, начислени и изплатени на ищеца са съобразно
утвърдената с двете заповеди ставка.
за командировката по заповед № 24970/12.06.2023 г. /л. 60/
Вещото лице е категорично, че за командировката по заповед №
24970/12.06.2023 г. /л. 60/ не са дължими суми по-големи от платените.
Видно от приложения Пътен лист серия Т №059673 /л. 68/, който не се
оспорва в частта, в която е отразено на гърба, че ищецът е пристигнал в Солун
на 12.06 в 23:30 часа, имайки предвид, че разстоянието от ГКПП Кулата до
гр.Солун е 113км. /справка гугъл мапс/, то през по-голямата част от първия
ден в командировка ищецът е бил в България, поради което този ден не следва
14
да се брои за ден в чужбина.
Съдът приема, че правилно вещото лице е посочило, че ищецът е
пристигнал в гр. Видин на 01.07. в 22 часа, а не на 02.07, като на пътния лист
личат поправки в датата, а и доколкото от приложения на л. 69 пътен лист за
другия превоз, издаден на 02.07.23 г. е видно, че в 08:00 часа /макар на гърба
да е допусната техническа грешка при изписване на месеца/ ищецът е тръгнал
от гр. Видин за Атина.
Тоест правилно вещото лице сочи, че дните в чужбина са 19бр. Дневните
пари, които трябва да му се изплатят са: 19 х 21 = 399 евро. Левовата им
равностойност по курса на БНБ е 780.38лв., която съгласно заключението
на вещото лице е изплатена изцяло на ищеца. Същата сума е заплатена,
видно от МО №..../ 02.07.2023г. Изплатени са напълно с преводно нареждане
от 04.07.2023г. за сумата 2719.00лв.
за командировката по заповед № 25452/02.07.23 г. /л. 57/
Видно отт приложения Пътен лист серия Т №.... от 02.07.2023г. /л. 69/,
който не се оспорва в частта, в която е отразено на гърба, че ищецът е
пристигнал в гр.Атина на 05.07.2023г. в 6:30ч, и се е завърнал в гр.Видин на
24.07.2023г. в 14:00ч. Предвид че разстоянието от ГКПП Кулата до гр.Атина е
613км. /справка гугъл мапс/, датата 05.07.2023г. следва да се брои за ден в
чужбина.
Съдът възприема втория вариант по заключението на вещото лице, а
именно че дните в чужбина са 20 и че датата 24.07. следва да се брои за ден в
чужбина, предвид че на 21.07 ищецът е тръгнал от Тинте, Нидерланция за
Видин, където се намира ГКПП.
Дължимите командировъчни пари са: 20дни х 21 евро = 420евро.
Левовата им равностойност по курса на БНБ е 821.45лв., като съгласно
заключението на вещото лице дължимата част, която не е изплатена от
ответника е 16.90 лева и искът следва да се уважи за тази сума, като бъде
отхвърлен до пълния претендиран размер от 2946.67 лева.
Относно претенцията за лихва за забава съдът намира, че претенцията е
неоснователна.
15
За заплащането на командировъчни суми не е предвиден срок за
плащане. Поради това съобразно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД за
изпадането на длъжника в забава е необходимо отправянето на покана. В
случая ищецът не представя такава, а и не твърди да е оправял покана до
ответника, поради което такава лихва не се дължи преди датата на завеждане
на исковата молба.
По иска с правно основания чл. 59 ЗЗД във вр. чл. 86 ЗЗД – за
заплащане на 103,33 лева – разходи направени от ищеца, свързани със
служебната му командировка за м. юли 2023 г., ведно с лихва за забава върху
тази сума в размер на 5,88 лева, считано от датата на изпадане в забава до
предявяването на исковата молба, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане.
Ищецът твърди, че е разходвал за командировката през месец юли общо
303.33 лева – платени такси за паркинг, винетки и др., от която сума 200 лева е
получил предварително от работодателя и 103.33 лева са негови собствени
средства, които не му били възстановени от ответника и с които същия се бил
обогатил неоснователно за негова сметка. Изрично признава, че всички
разходи за гориво са му възстановени от работодателя и не претендира
заплащането на такива.
Ищецът не представя доказателства за разходите, които твърди че е
направил.
За направените разходи от ищеца във връзка с двете командировки са
представени доказателства единствено от ответника с отговора на исковата
молба /л. 58-59, 61-62 и разходооправдателни документи на л. 63-67/, които не
са оспорени.
Съгласно заключението на вещото лице К. Н. всички разходи направени
от ищеца за платените от него такси във връзка и с двете командировки са
напълно изплатени от ответника.
За командировката от 12.06.2023г. е съставен Валутен авансов отчет
№.....г. /л. 61/, към който е съставен опис № 1 /л. 62/ за направени разходи в
общ размер на 183.48 лева, които са изплатени напълно на ищеца с превода в
размер на 200лв. на 16.06.2023г., а именно: Документ от 12.06.2023г. — 35
16
евро; Разписка за винетка от 19.06.2023г. — 11 евро /л.66/; Фактура
№2300161З58/ 06.2023г. - 72лв. /л. 65/; Разписка за винетка от 01.07.202Зг. —
11 евро /л. 66/.
За командировката от 02.07.2023г. е съставен Валутен авансов отчет
№26464/24.07.2023г./л. 58/, към който е съставен опис № 1 /л. 59/ за направени
разходи в общ размер на 222.60 лева, които са изплатени напълно на ищеца по
следния начин - с остатъка от 16.52лв. от банковия превод на 16.06.2023г. и
банковия превод от 04.07.2023г. в размер на 200лв. са платени 216.52лв., а
останалата част - 6.08 лева е платена с превода на 2719лв. от 04.07.2023г., а
именно - Разписка от 05.07.2023г. — 8 евро /л. 63/; Разписка за винетка от
10.07.2023г. — 11 евро /л. 64/; Разписка №1743 от 10.07.2023г. — 5 евро /л.
67/; Фактура № ********** от 10.07.2023г. — 72лв. /л. 64/; Разписка за
винетка от 11.07.2023г. — 11 евро /л. 63/; Разписка от 13.07.2023г. — 26
британски лири, което е 31 евро /л. 64/; Разписка за винетка от 24.07.2023г, —
11 евро /л. 63/.
Ищецът не е представил доказателства за допълнителни разходи извън
посочените осчетоводените при работодателя.
Предвид което съдът приема, че ответникът не се е обогатил
неоснователно за сметка на ищеца и му е възстановил всички направени
разходи във връзка с двете командировки, като претенцията на ищеца за
заплащане на допълнителни разходи за командировката през месец юли 2023 г.
също следва да се отхвърли като неоснователна, както и акцесорната
претенция за лихва.
За пълнота следва да се посочи, че претенцията за лихва се явява
неоснователна и предвид липсата на покана за заплащането на посочената
сума.
В случая приложение намира разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, че когато
няма определен ден на изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде
поканен от длъжника, а по делото липсват доказателства ищецът да е поканил
ответника да му заплати претендираната от него сума /в този смисъл Решение
№ 218 от 29.12.2015 г. на ВКС по гр.д. № 7310/2014 г., I г.о., този извод
следва и от Тълкувателно решение № 5/21.11.2019 г. по тълк.д. № 5/2017 г. на
ОСГТК на ВКС/.
Относно разноските:
17
И. П. П. е освободен от такси и разноски към съда, предвид което
държавните такси и разноските за отхвърлените искове остават за сметка на
бюджета на съда по аргумент от чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1 ГПК.
С оглед изхода на спора на всяка от страните се дължат направените от
тях разноски съобразно уважения /чл. 78, ал. 1 ГПК/, респективно
отхвърлените искове /чл. 78, ал. 3/.
На ищеца се дължат разноски за заплатеното от него адвокатско
възнаграждение съобразно уважената част от иска по чл. 215, ал. 1 КТ, а
именно 0.003 %, в какъвто процент следва да се присъдят и направените
разноски, а именно – 3.60 лева /от общо заплатеното адвокатско
възнаграждение в размер на 1200 лева/.
В полза на ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената част от
исковете, а именно 0.997 % в какъвто процент следва да се присъдят и
направените разноски съобразно приложения списък, а именно – 1001.06 лева
/от общо заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева и
204.07 лева депозит за вещо лице за допълнителната експертиза/.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК когато делото е решено в
полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по
производството, както е в настоящия случай, осъденото лице е длъжно да
заплати всички дължащи се такси и разноски, като съответните суми се
присъждат в полза на съда. Съдебната практика приема, че дължимите такси и
разноски се заплащат от ответника съразмерно на уважената част от исковете
/така Решение № 311/08.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2018 г., ІV г. о.,
Решение № 321/30.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1159/2017 г., IV г. о./.
Следователно ответника дължи държавна такса и разноски за уважената
част от иска по чл. 215, ал 1 КТ. Дължимата държавна такса за уважената част
от иска се равнява на 50 лева – 4 % върху уважената част от иска на основание
чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, но не по-малко от 50 лева, която сума ответникът следва да бъде осъден
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –
Берковица. По делото са направени разноски от бюджета на съда в общ размер
на 600 лева за възнаграждение за вещо лице по изготвената по делото
първоначална експертиза, от които ответникът следва да бъде осъден да
заплати 1.80 лева съразмерно на уважената част на иска.
18
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 215, ал 1 КТ МАГДАК ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление – гр. Велико Търново,
ул.СЕРГЕЙ РУМЯНЦЕВ 34, представлявано от управителя Радостин Митев
Митев, ДА ЗАПЛАТИ на И. П. П. с ЕГН ********** от гр. Б., СУМАТА от
16.90 лева, представляваща неизплатено обезщетение при командировка в
чужбина за времето от 05.07.2023 г. до 24.07.23 г. по заповед № 25452/02.07.23
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на
исковата молба – 08.04.24 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска до пълния претендиран размер от 2946.67 лева, както и иска по чл. 86
ЗЗД за заплащане на лихва за забава в размер на 179.98 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. П. П. с ЕГН ********** от гр. Б. против
МАГДАК ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.
Велико Търново, ул.СЕРГЕЙ РУМЯНЦЕВ 34, представлявано от управителя
Радостин Митев Митев, обективно кумулативно съединени искове с правно
основание:
- чл. 224, ал. 1 от КТ във вр. чл. 86 ЗЗД – за заплащане на сумата 650
лева - неизплатено обезщетение за неизползван основен и допълнителен
платен годишен отпуск за времето от 01.06.2023 г. до 31.07.2023 г. за 9 дни,
ведно с лихва за забава върху тази сума в размер на 15,79 лева, считано от
датата на изпадане в забава до предявяването на исковата молба, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане.
- чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ във вр. чл. 86 ЗЗД – за заплащане на сумата 1120
лева - неизплатено отработено и дължимо трудово възнаграждение за времето
м. юни 2023 г. и м. юли на 2023 г., ведно с лихва за забава върху тази сума в
размер на 29,49 лева, считано от датата на изпадане в забава до предявяването
на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
- чл. 244, т. 2 от КТ и чл. 12 от Наредба за структура и организация на
работната заплата във вр. чл. 86 ЗЗД - за заплащане на сумата 380 лева -
19
неизплатено допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит за времето от 01.06.2023 г. до 31.07.2023 г. за 39 дни,
ведно с лихва за забава върху тази сума в размер на 18,86 лева, считано от
датата на изпадане в забава до предявяването на исковата молба, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане.
- чл. 59 ЗЗД във вр. чл. 86 ЗЗД - за заплащане на сумата 103,33 лева –
разходи направени от ищеца, свързани със служебната му командировка за м.
юли 2023 г., ведно с лихва за забава върху тази сума в размер на 5,88 лева,
считано от датата на изпадане в забава до предявяването на исковата молба,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА МАГДАК ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление – гр. Велико Търново, ул.СЕРГЕЙ РУМЯНЦЕВ 34,
представлявано от управителя Радостин Митев Митев. ДА ЗАПЛАТИ в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Берковица
държавна такса в размер на 50 лева, разноски за вещо лице в размер на 1.80
лева, както и 5 лева при служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА МАГДАК ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление – гр. Велико Търново, ул.СЕРГЕЙ РУМЯНЦЕВ 34,
представлявано от управителя Радостин Митев Митев, ДА ЗАПЛАТИ на И.
П. П. с ЕГН ********** от гр. Б., СУМАТА от 3.60 лева,
представляваща направени в производството деловодни разноски.
ОСЪЖДА И. П. П. с ЕГН ********** от гр. Б., ДА ЗАПЛАТИ на
МАГДАК ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.
Велико Търново, ул.СЕРГЕЙ РУМЯНЦЕВ 34, представлявано от управителя
Радостин Митев Митев, СУМАТА от 1001.06 лева,
представляваща направени в производството деловодни разноски.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок от връчването му.
20
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
21