№ 28259
гр. София, 01.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20251110104644 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени от *********, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ***********, представлявано от управителя
**********, срещу *********, ЕГН **********, с адрес: **********, искове за
установяване на вземания по издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК за следните суми, дължими по Договор за стоков кредит №
***********, сключен с ***********: 1042,86 лв. - главница, ведно със законна лихва
от 07.10.2024 г. до изплащане на вземането; договорна лихва в размер на 196,76 лв. за
периода от 08.10.2023 г. до 12.07.2024 г.; обезщетение за забава в размер на 53,98 лв. за
периода от 08.10.2023 г. до 03.10.2024 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № **********.
Ответникът ********* не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК.
Ищецът е представил документи, които са допустими, относими и необходими
за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се допуснат като
писмени доказателства.
Следва да се уважи искането на ищеца за допускана на Съдебно-счетоводна
експертиза, доколкото със същата се цели да се установят спорни правнорелевантни за
спора факти, както и на един допълнителен служебно поставен от съда въпрос.
Следва да се приложи ч.гр.д. № **********.
Съдът намира, че след размяна на книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3
ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените с исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по
която, след като се запознае с материалите по делото, извърши справка в
счетоводството на ищеца, в това на *********** и след като се запознае с кредитното
досие на кредитополучателя и извърши допълнителни справки, където е необходимо,
1
да отговори на въпросите, посочени в исковата молба, като и на един допълнителен
служебно поставен от съда въпрос, а именно: Какъв би бил размерът на ГПР, ако
при изчислението му се вземе предвид действителния размер на кредита
(стойността на стоката) - 949 лв., като главница, а застрахователната премия в
размер на 93,86 лв. бъде включена като разход по кредита, при уговорения срок и
размер на лихва.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 400 лева, вносим от ищеца в три дневен срок
от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице ********, тел. *********, като УКАЗВА на вещото
лице да започне работа след представяне на доказателства за заплатен депозит и
единствено по въпросите, за които е заплатен такъв.
ПРИЛАГА към делото ч.гр.д. № **********.
ОБЯВЯВА на страните, че в изпълнение на задължението си по чл. 7, ал. 3 от
ГПК и Тълкувателно решение № 1/2020 г. от 27.04.2022г. ВКС, с решението си съдът
ще се произнесе по действителността на клаузи в договора за потребителски кредит с
оглед установяване на техния неравноправен характер, или противоречие със закона,
както и относно нищожността на договора, доколкото порока произтича от самия
договор.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 29.09.2025 г. от 10,40 часа, за
когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца –
препис от отговора на ответника.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът ********* извежда съдебно предявените права при твърдения, че
между *********** и ответника ********* бил сключен Договор за стоков кредит №
***********, по силата на който бил отпуснат заем в размер на 1042,86 лв. за
закупуването на телевизор. Посочва, че по силата на посочения договор стоков кредит,
ответникът се задължил да върне същия на 24 анюитетни вноски с краен срок на
погасяване 12.09.2025 г. След сключването на договора кредитополучателят не
погасявал вноските, поради което кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на
12.07.2024 г. Твърди се, че ответникът дължи главница в размер на 1042,86 лв.,
договорна лихва в размер на 196,76 лв. за периода от 08.10.2023 г. до 12.07.2024 г.,
което вземане е прехвърлено на ищеца по силата на Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия), сключен на 23.05.2024 г. с *********. Твърди, че въз
основа на упълномощаване от цедента, ищецът е изпратил уведомление за
извършената цесия, като писмото е върнато като непотърсено. При тези твърдения
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № ************, по което била
издадена заповед за изпълнение, а длъжникът възразил в законоуставения срок. За
това предявя настоящия иск за установяване на вземане в размер на 1042,86 лв. -
главница, ведно със законна лихва от 07.10.2024 г. до изплащане на вземането;
2
договорна лихва в размер на 196,76 лв. за периода от 08.10.2023 г. до 12.07.2024 г.;
обезщетение за забава в размер на 53,98 лв. за периода от 08.10.2023 г. до 03.10.2024 г.
Претендира и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
до окончателното плащане, както и разноските по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ********* не е подал отговор на
исковата молба. Възражението по чл. 414 ГПК е мотивирано, като длъжникът оспорва
дължимостта на сумите при възражения, че не е ползвал услужа за стоков кредит с
***********, като твърди, че в този период бил бездомен – живял върху кашон под
тераса на блок в ********** а пенсията му била 490 лв.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК положителни установителни искове с
правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
По делото липсват права и обстоятелства, които на основание чл. 146, ал. 1, т. 3
и т. 4 ГПК съдът да приеме за безспорни и ненуждаещи се от доказване.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти,
за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по исковете с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр., чл. 9 ЗПК, е да докаже
следните факти и обстоятелства:
1. че между *********** и ответника е сключен Договор за стоков кредит №
***********, съответстващ на изискванията на ЗПК, по силата на който на
ответника е предоставена претендираната главница и е била уговорена
претендираната договорна лихва, а ответникът се е задължил да върне заетата
сума при уговорените условия и в уговорените срокове, в това число с
възнаградителна лихва в претендирания размер, както и настъпване изискуемост
на вземанията – главница и възнаградителна лихва;
2. сключена между *********** и ищеца договор за цесия, въз основа на която е
прехвърлено процесното вземане, както и уведомяване на ответника за цесията.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
погасяване на паричното си задължение, както и наведените правоизключващи и
правопогасяващи възражения.
По иска по чл.422,ал.1 ГПК, вр. чл.86,ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в забава.
В тежест на ответника по този иск е да докаже погасяване на дълга на падежа.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
3
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от 3
Този файл е копие на електронно подписан документ. адреса, който е съобщила по
делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за
новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят
и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение
всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на
делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично
упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи
надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4