Решение по дело №164/2016 на Районен съд - Първомай

Р Е Ш Е Н И Е

№ 136

гр. Първомай, 31.12.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на седемнадесети януари две хиляди и осемнадесета година, с

                                                                                    

                                                                                                          Председател: София Монева

 

при участието на секретаря П. Монева,

след като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 164 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 54, ал. 2, изр. І-во от Закона за кадастъра и имотния регистър (в редакцията от ДВ, бр. 27 от 05.04.2016 г.).

Ищецът Д.А.Ч., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. И.С.Д., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, и адв. П.Г.К., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Стара Загора, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, моли съда да признае за установено по отношение на ответника Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите, с адрес: ***, и с адрес за съдебна кореспонденция: ***, и по процесуално пълномощие от юрисконсулти Х.Ш.Ш. и Т.Х.Ц., и на ответника З.Й.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Ч.С.Ч., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пазарджик, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, че е собственик на недвижим имот с площ от 770 кв. м., ведно с построената в него стопанска сграда – фуражна кухня, със застроена площ от 151 кв. м., разположен в югозападната част на имот № ***, находящ се в местността „***” в землището на с. Искра с ЕКАТТЕ: ***, общ. Първомай, обл. Пловдив, при граници: имот № *** – стопански двор на З.Й.Г., имот № *** – полски път на Община Първомай, имот № *** – временно неизползвана нива на Община Първомай, и част от имот № *** – на З.Й.Г., а съгласно Скица № 61/05.12.1994 г., изготвена от ЕТ „Г. – Г. А.“*** – представляващ парцел № 61 от масив № 60 по плана на стопански двор на с. Искра, общ. Първомай, обл. Пловдив, с площ от 770 кв. м., ведно с построената в него стопанска сграда – фуражна кухня, със застроена площ от 151 кв. м., при граници: парцел № 11 – склад за торове, парцел № 12 – навес за торове, парцел № 38 – парцел по ЗТСУ, път № 51, и парцел № 37 – парцел по ЗТСУ, който имот е неправилно заснет като част от имот № *** по Картата на възстановената собственост (КВС) на землището на с. Искра, общ. Първомай, обл. Пловдив.

Ищецът навежда фактически твърдения, че придобил процесния имот въз основа на Решение № 79922/10.11.1994 г. на Поземлена комисия (ПК) – Първомай за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с. Искра, и на Договор за покупка на недвижим имот от 27.10.1994 г., сключен на основание чл. 12, ал. 3 от Наредбата за търговете (НТърг), като легитимира правото си и с Нотариален акт за констатиране право на собственост върху недвижим имот № 127, Том І, дело № 280/1995 г. от 05.04.1995 г., издаден от Първомайски районен съдия Р.Р..

Релевира, че през 1994 г. номерацията на имота била променена, в уверение на което ПК – Първомай издала удостоверение за идентичността му, а в края на 2012 г. или в началото на 2013 г. бил погрешно заснет като част от имот № *** с площ от 1.708 дка, находящ се в местността „***” в землището на с. Искра. През 2015 г. ищецът узнал от Заместник-началника на Общинска служба по земеделие (ОСЗ) – Първомай, че по силата на Договор за покупко-продажба на недвижим имот държавна земя – частна държавна собственост, по чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ от 10.11.2015 г., вписан в Служба по вписванията (СВ) – Първомай с Акт № 43, Том VІІІ от 16.11.2015 г., сключен в изпълнение на Заповед № РД 46-336/26.03.2015 г. на Министъра на земеделието и храните, парцелът му бил продаден от Министерството на земеделието и храните на ответника З.Й.Г., който с Договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт, вписан в СВ – Първомай с Акт № 52, Том ІІІ, дело № 370/2013 г. от 15.04.2013 г., закупил от А.Д.К. „навес (склад) за химически торове и препарати“ със застроена площ от 360 кв. м. в имот № ***, както и процесната фуражна кухня, индивидуализирана като „стопанска сграда“ със застроена площ от 151 кв. м. В нотариалното производство последният удостоверил правата си върху описаните постройки със скица, Удостоверение изх. № 6866/21.03.2013 г., издадено от ОСЗ – Първомай след заснемане на сградите от ЕТ „Г. - Н.К.“, и Нотариален акт, вписан в СВ – Първомай с Акт № 54, Том І, дело № 37/2012 г., материализиращ сделка за покупка-продажба на стопанска сграда със застроена площ от 510 кв. м., представляваща „навес за торове”, която видно от Нотариален акт, вписан в СВ – Първомай с Акт № 189, Том V, дело № 994/2009 г., праводателите му закупили от Производствено-потребителна земеделска кооперация (ППЗК) „***”, с. Искра, призната за собственик с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, издаден по обстоятелствена проверка, вписан в СВ – Първомай с Акт № 188, Том V, дело № 993/2009 г.

Ищецът подчертава, че собствената му фуражна кухня, която в Скици № № 12/02.04.1994 г. и 61/05.12.1994 г., издадени от Общинска поземлена комисия (ОбПК) – Първомай, фигурирала като такава, а в Скица № К05952/02.05.2016 г. на имот № ***, издадена от ОСЗ – Първомай, била отбелязана под № 02 като „склад за химически торове и препарати“ с площ от 151 кв. м., не принадлежала на ответника З.Й.Г., който притежавал други две сгради – навес (склад) за торове в имот № *** и склад за торове в имот № ***.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът З.Й.Г. чрез довереника си адв. Ч.С.Ч. депозира Отговор вх. № 5632/24.08.2016 г., с който застъпва становище за неоснователност на иска с доводи, че е изключителен собственик на процесния имот въз основа на Нотариален акт № 151, Том ІІ, дело № 350/2013 г. от 15.04.2013 г., Договор № РД-46-0204/10.11.2015 г. за покупко-продажба на държавна земя – частна държавна собственост, и Нотариален акт № 186, Том V, дело № 984/2014 г. Оспорва валидността на Решение № 79922/10.11.1994 г. на ПК – Първомай, Договор от 27.10.1994 г., сключен на основание чл. 12, ал. 3 от НТърг, и Протокол от 05.09.1994 г., издаден на основание чл. 43, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, законосъобразността на проведения от Ликвидационния съвет (ЛС) на Трудовокооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „***” търг, обстоятелствата, че същият касае процесната недвижимост, че ТКЗС „***” е било легитимирано да я продава, че съществува самостоятелна кадастрална единица, представляваща парцел № 61 от масив № 60 по плана на ***, и сграда, съставляваща фуражна кухня, че определените суми за земята и постройката са били внесени, както и формалната и материална доказателствена сила на документите, с които ищецът обосновава претенцията си.

При условията на евентуалност въвежда възражение за изтекла в негова полза придобивна давност по отношение на процесната сграда, позовавайки се на присъединяване на владението на праводателя си А.Д.К. и на предшестващия го собственик в лицето на Х.Й.Г..

Сочи се, че ППЗК „***”, Х.Й.Г., А.Д.К. и ответникът З.Й.Г. упражнявали открито и необезпокоявано фактическа власт върху въпросния обект, срещу която ищецът не се противопоставял.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Държавата, представляван от  Министъра на земеделието, храните и горите, чрез процесуалния си пълномощник юрисконсулт Х.Ш.Ш., пледира за отхвърляне на иска, по съображения че с Договор № РД 46-6204/10.11.2015 г. за покупко-продажба на недвижим имот – частна държавна собственост, по чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ от 10.11.2015 г., сключен в изпълнение на Заповед № РД 46-336/26.03.2015 г., издадена от Министъра на земеделието и храните по преписка вх. № 16-00-922/06.03.2014 г. по описа на Областна дирекция „Земеделие” (ОДЗ) – Пловдив, Министерството на земеделието и храните е отстъпило собствеността върху имот № *** по КВС на землището на с. Искра с площ от 1.708 дка на ответника З.Й.Г., който въз основа на Нотариален акт № 151, Том ІІ, рег. № 1537, дело № 350/2013 г., притежавал изградените в същия две сгради – склад за химически торове и препарати със застроена площ от 360 кв. м. и склад за химически торове и препарати с площ от 151 кв. м., принадлежали към имуществото на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, чиято идентичност със сгради с обща площ от 510 кв. м. била потвърдена в Удостоверение изх. № 6866/21.03.2013 г., издадено от Началника на ОСЗ – Първомай.

Акцентира, че констативен Нотариален акт № 127, Том І, дело № 280/1995 г. от 05.04.1995 г., с който ищецът е признат за собственик на земеделска земя с площ от 832 кв. м., представляваща парцел № 61 от масив № 60 по кадастралния и регулационен план на стопански двор на с. Искра, изработен през 1994 г., заедно с построената в него сграда, съставляваща „фуражна кухня“ с разгъната застроена площ от 350 кв. м., е съставен въз основа на Договор от 27.10.1994 г., сключен на основание чл. 12, ал. 3 от НТърг за продажба на недвижим имот, индивидуализиран като парцел № 61 от масив № 60 в кв. „Стопански двор № 1”, заедно с построената в него сграда, представляваща „фуражна кухня“, и на Решение № 79922/10.11.1994 г. на ПК – Първомай. Цитираният реституционен акт не само бил издаден по Заявление с вх. № 79922/27.10.1994 г., подадено две години след изтичане на предвидения в чл. 11, ал. 1 от ЗСПЗЗ 17-месечен срок от влизането в сила на ЗСПЗЗ на 01.03.1991 г., но и бил постановен в два варианта, в единия от които възстановеният в стари реални граници обект с площ от 0.832 дка в местността „***“ е описан като парцел № 12, а в другия – като парцел 61, от кадастралния план, изработен през 1994 г.

Отбелязва се, че съгласно Протокол от 11.03.1994 г. по чл. 45, ал. 3 от ППЗСПЗЗ за приемане на нормативно определения размер на прилежащи площи към сгради и съоръжения на ***, с. Искра, сградите по Нотариален акт № 151, Том ІІ, рег. № 1537, дело № 350/2013 г., се намирали в парцел № 12 на ***, с. Искра, и към „навес за торове“ в парцел № 12 била определена прилежаща площ от 1.708 дка, без обаче да се споменавал обособен парцел № 61 от масив № 60 с построена в него фуражна кухня с разгъната застроена площ от 350 кв. м., както и че в уверение на идентичността между имот № *** по КВС на землището на с. Искра с парцел № 12 по парцеларния план на стопански двор на землището на с. Искра от 1994 г. Началникът на ОСЗ – Първомай издал Удостоверение изх. № 9020/10.12.2013 г.

В открито съдебно заседание ищецът лично и чрез процесуалните си представители поддържа исковете, като подробни съображения в подкрепа на тяхната основателност излага в писмена защита, а ответниците чрез пълномощниците си отстояват позиция по оспорването им, която ответникът З.Г. доразвива и в писмени бележки.

След преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, съдът приема от фактическа страна следното:

С Решение по Протокол от 11.03.1994 г. (л. 118 – л. 120 от Том І) на Комисия, сформирана в изпълнение на чл. 45, ал. 3 от ППЗСПЗЗ в състав от представители на Регионална служба „Земя и земеползване” (РС „ЗЗ”) – Пловдив, ОбПК – Първомай и ЛС – с. Искра по искане на последния, за приемане на нормативно определения размер на прилежащите площи към сградите и съоръженията в ***, с. Искра, общ. Първомай, обл. Пловдив, съобразно Наредбата за размера на необходимата земя при изграждане на строителни обекти, за подообект № 11 „склад торове” и подобект № 12 „навес за торове” били утвърдени прилежащи площи съответно от 2.466 дка и 1.708 дка.

Съгласно План на ***, с. Искра (л. 82а от Том І), и Скица № 12/02.04.1994 г. (л. 327 от Том ІІ), изработени от ЕТ „Г. – Г. А.”*** и заверени от РС „ЗЗ” съответно на 11.04.1994 г. и 02.04.1994 г., парцел № 12 от масив 60 е индивидуализиран с площ от 1.710 дка, начин на трайно ползване: навес за торове, граници: път № 50, парцел № 13 – барака, път № 51, парцел № 11 – склад торове, в който е ситуиран склад за торове № 11, парцел № 38 – свободна площ по ЗТСУ, и парцел № 37 – свободна площ по ЗТСУ, и застрояване на площ от 510 кв. м. с две сгради – навес за торове и фуражна кухня, обозначени съответно с № № *** и ***.

Видно от Протокол на Тръжна комисия от 05.09.1994 г. (л. 364 от Том ІІ), съставен в съответствие с чл. 12, ал. 2 от НТърг, при провеждане на търг с явно наддаване за продажба на дълготрайни активи на ТКЗС „***”, с. Искра, в ликвидация, ищецът, който при начална стойност от 29 376, 00 лева и стъпка от 2 950, 00 лева предложил най-високата цена от 32 326, 00 лева, бил обявен за купувач на стара фуражна кухня, за покупката на която продавачът му издал Фактура № 19/20.09.1994 г. (л. 367 от Том ІІ) на стойност 32 336, 00 лева.

По силата на сключен на основание чл. 12, ал. 3 от НТърг Договор от 27.10.1994 г. (л. 363 от Том ІІ), представен от ищцовата страна в заверен препис с исковата молба и в оригинал в открито съдебно заседание, ТКЗС „***”, с. Искра, в ликвидация, представлявано от Председателя на ЛС, продало на ищеца следния недвижим имот: парцел № 61 в масив 60 в Стопански двор № 1 по кадастралния план на землището на с. Искра, при граници: на север – парцел № *** – навес за торове, на изток – склад за торове, на юг – свободна площ, и на запад – свободна площ, ведно с построената в него сграда, представляваща фуражна кухня, срещу цена от 32 326, 00 лева, постигната при търг с явно наддаване, проведен на основание „чл. 43, ал. 8” от ППЗСПЗЗ, и платима веднага след подписването на контракта. Клаузите му предвиждали, че владението върху обекта се предава на купувача след престиране на цената чрез двустранно подписан протокол, съгласно чл. 15 от НТърг, както и че при неплащане продавачът се отказва незабавно от съглашението с едностранно волеизявление.

Сред доказателствените материали е приобщен и заверен препис на Договор (л. 412 от Том ІІ), чието съдържание се различава от гореописания единствено по текста след „Парцел №”, който вместо „61 в масив 60” е „***”.

Въз основа на Договор за продажба (л. 94 – л. 95 от Том І), сключен на 27.10.1994 г. на основание чл. 12, ал. 3 от НТърг, ТКЗС „***”, с. Искра, в ликвидация, представлявано от Председателя на ЛС, се разпоредило в полза на ППЗК „***”, БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление: с. Искра, със сграда, представляваща навес за торове, с разгъната застроена площ от 510 кв. м., построена в парцел № 12 от масив 60 по кадастралния план на стопански двор в землището на с. Искра с площ от 1 710 кв. м., при граници: на север – път № 50, на изток – парцел № 11, на юг – парцел № 38, и на запад – парцел № 37, срещу цена от 88 162, 00 лева, постигната при търг с явно наддаване, проведен по реда на „чл. 43, ал. 8” от ППЗСПЗЗ, която според изрично съгласуваното между страните допълнително условие не включвала стойността на прилежащата земя в описаните размери, като собствеността върху нея следвало да се уреди от приобретателя по ЗСПЗЗ. Останалите уговорки съвпадат с тези по преждецитираната сделка.

Скица № 12/02.04.1994 г. на ЕТ „Г. – Г. А.”*** е приложена по делото в разновидности, както следва: 1) с ръкописна прибавка, удостоверена от Председателя на ЛС на ТКЗС „***”, с. Искра, че навесът за торове и фуражната кухня са спечелени съответно от ЗК „***” и ищеца, и неавторизирана такава за площта на навеса от 1 015 кв. м., получена като резултат от разликата между 1 847 кв. м. и 832 кв. м. (л. 195 от Том І); 2) с ръкописна прибавка „1. Навес торове – ЗК „***”, и 2. Фуражна кухня – Д.Ч.” (л. 122 от Том І), и 3) с ръкописна прибавка на текст „12а” над номер „12” на парцела и на математически израз за сбор между площта на фуражната кухня от 770 кв. м. и на път от 62 кв. м., равняващ се на 832 кв. м. (л. 17 от Том І).

С недатирани Протоколи № № 12 (л. 414 от Том ІІ) и 61 (л. 416 от Том ІІ), изготвени от ЕТ „Г. – Г. А.”*** на основание Постановление на Министерския съвет № 151/30.07.1991 г. в съответствие с Наредбата на базисните пазарни цени по Приложение № 1, земята за неземеделски нужди, която прилежи съответно към подобект № 12 – навес за торове, със застроена площ от 510 кв. м. и към подобект фуражна кухня със застроена площ от 350 кв. м. в ***, с. Искра, и която е с обща площ съответно от 1 710 кв. м. и 510 кв. м., завишена съответно на 1 847 кв. м. и на 550 кв. м. след прибавяне съответно на 137 кв. м. и 40 кв. м. за пътища, била остойностена съответно на 55 410, 00 лева и 16 500, 00 лева. Впоследствие в Протокол № 61 била нанесена официално заверена от ОбПК – Първомай корекция (л. 368 от Том ІІ) чрез зачертаване на числовите текстове 550 кв. м., 510 кв. м., 40 кв. м. и 16 500, 00 лева и поправянето им съответно на 832 кв. м., 770 кв. м., 62 кв. м. и 24 960, 00 лева.  

С Решение по Протокол № 29320 от дата (не се чете) на ПК – Първомай (л. 419 от Том ІІ) за размера и категориите на земеделските земи, правото на собственост върху които ще се възстановява чрез план за земеразделяне в землището на с. Искра, издадено на основание чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ по Заявление вх. № 29320/01.10.1991 г. (л. 396 от Том ІІ) на Д.А.Ч., ЕГН: **********, на същия било признато и определено за възстановяване с план за земеразделяне при условията на чл. 15, ал. 2 и чл. 17, ал. 2 от ЗСПЗЗ правото на собственост върху 66.300 дка земеделски земи по списък, в който под № 22 фигурирал обект с площ от 3.000 дка трета категория в местността „***”.

Ищецът сезирал ОбПК – Първомай с Молба от 09.11.1994 г. (л. 410 от Том ІІ) за извършване на замяна на посочения земеделски имот срещу парцел № 12 и за възстановяване на последния в реални граници, пояснявайки, че на територията му била построена спечелената от него на публичен търг фуражна кухня в ***, с. Искра, а с Декларация (л. 409 от Том ІІ) потвърдил, че е запознат с Писмо № 06-00-460/03.12.1993 г. Съгласието си за ползване от ищеца на необходимите за целта земи, подлежащи на реституиране по Протокол № 29320 на ПК – Първомай, Д.А.Ч., ЕГН: **********, на когото според Удостоверение № 189/09.11.1994 г. за наследници (л. 418 от Том ІІ), издадено от Кметство, с. Искра, първият бил внук и законен наследник, изразил в Декларация (л. 417 от Том ІІ), нотариално удостоверена с изх. № 187/03.11.1994 г. по описа на Нотариална служба при Община Първомай.

В недатиран Протокол № 75 за оценка на земеделски земи за замяна по § 12 от ЗСПЗЗ (л. 369 – л. 370 от Том ІІ), изготвен от Еднолична фирма (ЕФ) „***” – Пловдив в изпълнение на Писмо № 06-00-460/03.12.1993 г. на Министерството на земеделието и поправен със заверка от ОбПК – Първомай, е записано, че за бартер с прилежащата към фуражна кухня земя по § 12 в парцел № 12а в масив 60 по плана на ***, с. Искра, с площ от 832 кв. м., остойностена на 27 456, 00 лева, са необходими 1 373 кв. м. от предложения имот по т. 22 от Решение № 29320 в местността „***”, и че се предлага корекция на Решение № 29320, издаване на ново такова по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ в полза на Д.А.Ч. за 832 кв. м. и зачисляване в Държавния поземлен фонд (ДПФ) на 1 373 кв. м.

С едноименно Решение по Протокол № 29320/10.11.1994 г. (л. 406 от Том ІІ) на основание чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ ПК – Първомай признала и определила за възстановяване с план за земеразделяне при условията на чл. 15, ал. 2 и чл. 17, ал. 2 от ЗСПЗЗ на Д.А.Ч., ЕГН: **********, по Заявлението му вх. № 29320/01.10.1991 г. (л. 396 от Том ІІ) 64.930 дка земеделски земи, сред които под № 22 и нива с площ от 1.630 дка, трета категория, в местността „***”, но отказала реституция на нива с площ от 1.370 дка, трета категория, в същата местност с мотиви, че се приспада за замяна по § 12 на база оценителен Протокол № 75 за спечелен търг в ТКЗС „***”, с. Искра, в ликвидация.

ПК – Първомай произнесла и Решение № 79922/10.11.1994 г. (л. 361 от Том ІІ), с което на основание чл. 18ж, ал. 1 и чл. 18з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ на ищеца било възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху имот с площ от 0.832 дка, шеста категория, находящ се в землището на с. Искра в местността „***”, представляващ парцел № 61 по кадастрален план, изработен през 1994 г., при граници: на север – парцел № 12 – навес за торове, на изток – склад за торове, на юг – свободна площ, и на запад – свободна площ, заявен под № 1 в подаденото от него Заявление вх. № 79922/27.10.1994 г. и установен с Договор за спечелен търг. Ищцовата страна е депозирала и Решение на ПК – Първомай (л. 362 от Том ІІ), идентично с гореописаното по номер и дата, както и по съдържание, с изключение на сигнатурата на възстановения парцел и на граничния му от север такъв, които са записани съответно като „12” и „***”. Екземпляр от същото (л. 405 от Том ІІ), в който обаче номерът на реституирания обект е собственоръчно коригиран от „12” на „61”, е поместен и в преписката, образувана в ОСЗ – Първомай по Заявление вх. № 79922/1994 г. (л. 403 – л. 420 от Том ІІ).

В Скица № 61/05.12.1994 г. (л. 415 от Том ІІ), изработена от ЕТ „Г. – Г. А.”*** от масив № 60 по плана на землището на с. Искра е показан с площ от 0.510 дка, начин на трайно ползване: фуражна кухня, и граници: парцел № 11 – склад за торове, парцел № 12 – навес за торове, парцел № 38 – парцел по ЗТСУ, път № 51, и парцел № 37 – парцел по ЗТСУ, и застроен със сграда – фуражна кухня с № ***. В първообраза на скицата двукратно била ръкописно отбелязвана от ОбПК – Първомай поправка на площта на имота от 0.510 на 0.770 дка (л. 138 от Том І и л. 371 от Том ІІ). В Протокол от 09.12.1994 г. (л. 366 от Том ІІ) се удостоверява осъществен от инж. Б. М. Г. в качеството му на представител на ЕФ „***” – Пловдив въвод на собственика във владение на парцела по Скица № 61/05.12.1994 г. при стабилизиране на чупките му 1, 3, 5, 6.

В Удостоверение изх. № 00-388/04.07.2016 г. (л. 63 от Том І), издадено от ОСЗ – Първомай, се уточнява, че Скица № 61/05.12.1994 г. не фигурира в разработката за ***, с. Искра, по която е изготвена Скица № 12/02.04.1994 г., и че ОСЗ – Първомай не разполага с данни за промяна на предназначението на отразената в нея фуражна кухня и за предприети изменения на кадастралния план от 1994 г.

С Нотариален акт № 127, Том І, дело № 280/1995 г. от 05.04.1995 г. по описа на Районен съд – Първомай (л. 9 от Том І), съставен на база Протокол на Тръжна комисия от 05.09.1994 г., Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 27.10.1994 г., Решение № 79922/10.11.1994 г. на ПК – Първомай, Скица № 61/05.12.1994 г., издадена от ЕТ „Г. – Г. А.”***, Протокол № 61/1994 г. за оценка на фуражна кухня, издаден от ЕТ „Г. – Г. А.”***, Протокол за оценка на земеделски земи, предоставени за замяна по § 12 от ЗСПЗЗ, издаден от ЕФ „*** – Б. Г.” и презаверен от ОбПК – Първомай, Протокол на ЕФ „*** – Б. Г.ев” за въвод във владение от 09.12.1994 г., и Фактура № 19/20.09.1994 г., издадена от ТКЗС „***”, с. Искра, в ликвидация, ищецът бил признат за собственик на следния недвижим имот, придобит на търг по реда на ЗСПЗЗ и Правилника за неговото приложение: земеделска земя с площ от 832 кв. м., находяща се в стопански двор в землището на с. Искра, при граници: на север – парцел № 12 – навес за торове, на изток – склад за торове, на юг – свободна площ, и на запад – свободна площ, представляваща парцел № 61 от масив 60 по кадастрания и регулационен план на Стопански двор, с. Искра, от 1994 г., ведно с построената в него сграда – фуражна кухня, с разгъната застроена площ от 350 кв. м., на обща стойност от 59 782, 00 лева, от които 32 326, 00 лева – на постройката, и 27 456, 00 лева – на терена.

В Удостоверение (л. 365 от Том ІІ), издадено на 07.03.1995 г. от ОбПК – Първомай, се потвърждава, че земята с площ от 832 кв. м., прилежаща към спечелената на търг от ищеца фуражна кухня и възстановена с Решение № 79922/10.11.1994 г., съставлява парцел № 61 от масив 60 по коригирания план на с. Искра, който е идентичен с означените в останалите документи, издадени от ОбПК – Първомай, парцели № № 12 и 12а.

Въз основа на Договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 72, Том ІІІ, рег. № 2069, нот. дело № 292/2009 г. от 09.07.2009 г. по описа на Нотариус Л.К. с район на действие Районен съд – Първомай и с рег. № 563 по регистъра на Нотариалната камара на Република България (л. 87 – л. 88 от Том І), вписан в СВ – Първомай с вх. рег. № 1620/09.07.2009 г. и Акт № 189, Том V, дело № 994/2009 г., ППЗК „***”, ЕИК: ***, отстъпила правото си на собственост, придобито по давностно владение, съгласно Нотариален акт № 71, Том ІІІ, рег. № 2068, нот. дело № 289/2009 г. от 09.07.2009 г. по описа на същия нотариус (л. 86 от Том І), вписан в СВ – Първомай с вх. рег. № 1619/09.07.2009 г. и Акт № 188, Том V, дело № 993/2009 г., върху стопанска сграда, представляваща „навес за торове”, със застроена площ от 510 кв. м., разположена в парцел № 12 от масив 60 по кадастралния план на стопански двор в землището на с. Искра с площ от 1 710 кв. м. и граници: от северозапад – парцел № 13, от югоизток – парцел № 11, от югозапад – парцел № 38, и от северозапад – парцел № 37, на Х.Й.Г., ЕГН: **********, която по-късно съвместно със съпруга си Г. А. Г. го прехвърлила на А.Д.К., ЕГН: **********, с Договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт № 19, Том І, рег. № 173, дело № 19/2012 г. от 20.01.2012 г. по описа на същия нотариус (л. 89 – л. 90 от Том І), вписан в СВ – Първомай с вх. № 78/20.01.2012 г. и Акт № 54, Том І, дело № 37/2012 г.

В Писмо на Управителя на ЕТ „Г. - Н.К.” – Пловдив (л. 44 от Том І), постъпило в изпълнение на съдебно Удостоверение изх. № 686/13.05.2016 г., се навеждат сведения, че по възложителство на купувача А.Д.К. през месец февруари 2013 г. с цел нанасяне в КВС на Стопански двор – юг, с. Искра, на стопански сгради било извършено геодезическото им заснемание (л. 294 – л. 300 от Том ІІ), според Обяснителната записка към което (л. 295 – л. 296 от Том ІІ) в имот № ***, граничещ на северозапад с имот № ***, на североизток и югоизток – с имот № ***, и на югозапад – с имот № ***, била заснета масивна стопанска сграда, представляваща склад за торове, със застроена площ от 797 кв. м., а в имот № ***, граничещ на северозапад с имоти № № *** и ***, на североизток – с имот № ***, на югоизток – с имот № ***, и на югозапад – с имот № *** – две масивни стопански сгради, представляващи навеси за торове, със застроена площ съответно от 360 кв. м. и 151 кв. м.

Съобразно Скици № № К04021/10.12.2013 г. (л. 84 от Том І), К04022/10.12.2013 г. (л. 116 от Том І), К04350/17.06.2014 г. (л. 223 от Том І) и К05952/02.05.2016 г. (л. 37 от Том І), изготвени от ОСЗ – Първомай въз основа на КВС, имот № *** се намира в местността „***” на землището на с. Искра с ЕКАТТЕ *** и е с площ от 1.708 дка, начин на трайно ползване: стопански двор, шеста категория на земята при неполивни условия, граници: имот № *** – стопански двор, имот № *** – местен път, имот № *** – стопански двор, имот № *** – полски път, и имот № *** – временно неизползвана нива, като е образуван от имот № ***, и в него са ситуирани сгради № № 01 и 02, представляващи складове за химически торове и препарати, с площ съответно от 360 кв. м. и 151 кв. м. 

Според Удостоверения изх. № № 6797/14.03.2013 г. (л. 222 от Том І), 9020/10.12.2013 г. (л. 85 от Том І) и 00-388/04.07.2016 г. (л. 63 от Том І), издадени от ОСЗ – Първомай, имот № *** по КВС на землището на с. Искра е идентичен с парцел № 12 от масив 60 по кадастралния план на стопански двор на с. Искра от 1993 г., описан в Нотариален акт № 19, Том І, рег. № 173, дело № 19/2012 г. от 20.01.2012 г. (л. 89 – л. 90 от Том І), и с парцел № 12 по парцеларния план на стопански двор в землището на с. Искра от 1994 г., а съгласно Удостоверения изх. № № 6866/21.03.2013 г. (л. 47 – л. 48 от Том І) и 9/21.03.2014 г. (л. 218 от Том І), издадени съответно от ОСЗ – Първомай и Кмета на Кметство, с. Искра, постройката, именувана „навес за торове” в цитирания нотариален акт, и тази в парцел № 12 от масив 60, закупена от ППЗК „***”, с Искра, с Договор от 27.10.1994 г., съответства на двата навеса (склада) за химически торове и препарати с идентификационни номера ******001 и ******002 и с площ съответно от 360 кв. м. и 151 кв. м. Същите ответникът З.Г. закупил от А.Д.К. с Договор за покупко-продажба, оформен с Нотариален акт № 151, Том ІІ, рег. № 1537, дело № 350/2013 г. от 15.04.2013 г. по описа на Нотариус Н.К. с район на действие Районен съд – Първомай и с рег. № 428 по регистъра на Нотариалната камара (л. 91 – л. 92 от Том І), вписан в СВ – Първомай с вх. рег. № 634/15.04.2013 г. и Акт № 52, Том ІІІ, дело № 370/2013 г., а с Договор за покупко-продажба по Нотариален акт № 186, Том V, рег. № 4026, дело № 984/2014 г. от 17.09.2014 г. по описа на същия нотариус (л. 42 от Том І), вписан в СВ – Първомай с вх. рег. № 2201/17.09.2014 г. и Акт № 45, Том VІІІ, дело № 1035/2014 г., придобил от него и склад за торове, със застроена площ от 780 кв. м. – по нотариален акт, и от 797 кв. м. – по скица, построена в поземлен имот № *** по КВС на землището на с. Искра, находящ се в местността „***”, с площ от 2 466 кв. м. и граници и съседи: имот № *** – полски път на Община Първомай, имот № *** – полски път на Община Първомай, и имот № *** – стопански двор на ДПФ – МЗГ, идентичен с парцел № 11 от масив 60 по кадастралния план на стопански двор на с. Искра от 1994 г. 

С Искане вх. № 16-00-922/06.03.2014 г. (л. 83 от Том І) до Министъра на земеделието и храните, подадено чрез Директора на ОДЗ – Пловдив, ответникът З.Г. заявил желание за закупуване по реда на чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ на прилежащия към складовете му за химически торове и препарати № № 01 и 02 имот № ***, за който по Предложение изх. № 16-00-922/27.03.2014 г. на Директора на ОДЗ – Пловдив (л. 117 от Том І) до Областния управител на Област с административен център гр. Пловдив на основание чл. 68, ал. 1 и чл. 2, ал. 3 от ЗДС и чл. 45, ал. 10 от ППЗСПЗЗ бил издаден Акт № 8535/20.05.2014 г. за частна държавна собственост (л. 104 – л. 105 от Том І), вписан в СВ – Първомай с вх. № 1367/31.05.2014 г. и Акт № 176, Том V. В него е документирано, че актуваният поземлен участък е идентичен на парцел № 12 – навес за торове, по плана на стопански двор на бивше ТКСЗ, с. Искра, че е принадлежал на ТКЗС, с. Искра, в ликвидация, и че е предоставен за управление на Министерството на земеделието и храните.

Със Заповед № РД-46-336/26.03.2015 г. (л. 123 – л. 124 от Том І), издадена на основание чл. 24, ал. 1, изр. ІІ-ро, чл. 27, ал. 6, т. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 45а, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ППЗСПЗЗ по Предложение изх. № 16-00-922/18.06.2014 г. на Директора на ОДЗ – Пловдив (л. 98 – л. 100 от Том І), в което се аргументира становище за наличие на изискуемите се от ЗСПЗЗ и ПЗСПЗЗ предпоставки за уважаване на молбата на ответника З.Г., доколкото се касаело за земя частна държавна собственост, прилежаща към притежавани от него сгради от имуществото на организация по § 12 и § 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ, Министърът на земеделието и храните разрешил имот № *** да му бъде продаден срещу цена от 3 805, 00 лева или равна на актуалната му данъчна оценка, ако е по-висока, и разпоредил договорът да се сключи при спазване изискванията на чл. 45а, ал. 2 от ЗСПЗЗ след заплащане от купувача на дължимите се за ползването на терена суми, определени, съгласно чл. 56д, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, а продажната стойност да се издължава с равноценни поименни компенсационни бонове за срок от шест месеца.

През месец април 2015 г. по повод подадена до ОСЗ – Първомай молба за заснемане на процесния имот ищецът узнал, че е прехвърлен на ответника З.Г..

В отговор на Писмо изх. № 16-00-922/08.05.2015 г. и вх. № 66-3069/12.05.2015 г. на Директора на ОДЗ – Пловдив (л. 125 – л. 127 от Том І), с което се сигнализира за проблем при изпълнение на Заповед № РД-46-336/26.03.2015 г. на Министъра на земеделието и храните, възникнал във връзка със собственическите претенции на ищеца към прилежащ към фуражна кухня парцел № 61 от масив 60 по плана на ***, с. Искра, с площ от 770 кв. м., който попадал в границите на парцел № 12 от масив 60 по същия план, идентичен с имот № *** по КВС на землището на с. Искра, но за който в наличната разработка на плана липсвала скица или данни за обособяването му чрез делба, Директорът на Дирекция „Поземлени отношения и комасация” при Министерството на земеделието и храните указал с Писмо изх. № 66-3069/02.06.2015 г. и вх. № 16-00-730/04.06.2015 г. (л. 151 – л. 153 от Том І) необходимостта от предприемане на обстойна проверка за изясняване на констатираните несъответствия по отношение на протоколите на ПК – Първомай, законосъобразността на издаденото от нея Решение № 79922/10.11.1994 г., извършената замяна на земеделски имот със застроена земя от стопански двор, местоположението на съответните сгради и тяхната площ, подчертавайки, че според цифровия модел на КВС на землището на с. Искра имот № *** е включен в ДПФ.  

Със Заповед № РД11-2637/14.07.2015 г. на Директора на ОДЗ – Пловдив (л. 157 от Том І), издадена във връзка с Писмо вх. № 16-00-730/04.06.2015 г. и с Жалба вх. № 94-3901/11.06.2015 г. (л. 129 – л. 130 от Том І) на ищеца за разваляне на договора за продажба на собствения му парцел № 61 в масив 60 по плана на стопански двор на с. Искра с площ от 0.832 дка, ведно с изградената в него фуражна кухня със застроена площ от 350 кв. м., била назначена комисия, която след оглед на място и преглед на относимите документи съставила Протокол от 22.07.2015 г. (л. 158 – л. 162 от Том І), в който отразила, че заснетите в КВС на землището на с. Искра сгради № № 01 и 02 в имот № *** съществуват на терен, но тъй като документацията не доказвала по категоричен и безспорен начин правото на собственост на заинтересования, следвало да му се предостави едноседмичен срок за ангажиране на убедителни доказателства в указаната насока. След като такива били изискани от него с Писмо изх. № 16-00-922/2464/04.08.2015 г. на Директора на ОДЗ – Пловдив (л. 190 – л. 192 от Том І), ищецът с Молба вх. № 16-00-2464/10.08.2015 г. (л. 193 – л. 194 от Том І) представил допълнителни книжа и пояснил, че е придобил фуражната кухня с договор за покупка на търг, а прилежащата към нея площ – чрез замяна на собствена земя, както и че през 1994 г. планът бил коригиран, позовавайки се на Удостоверение (л. 365 от Том ІІ), издадено на 07.03.1995 г. от ОбПК – Първомай.

Със сключен на основание чл. 45а, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ППЗСПЗЗ в изпълнение на Заповед № РД-46-336/26.03.2015 г. на Министъра на земеделието и храните Договор № РД-46-0204/10.11.2015 г. за покупко-продажба на недвижим имот държавна земя – частна държавна собственост, по чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ (л. 19 – л. 20 от Том І), вписан в СВ – Първомай с Акт № 43, Том VІІІ от 16.11.2015 г., Министерството на земеделието и храните отчуждило в полза на ответника З.Г. имот № *** срещу сумата от 3 805, 00 лева, която по информация от Потвърждение № 01-2015-2713/30.10.2015 г. на „Централния депозитар” АД за регистрация на плащане с компенсаторни инструменти (л. 209 от Том І) била престирана от него чрез поименни компенсационни бонове, налични по Депозитарна разписка № 34193747С/14.10.2015 г. (л. 212 от Том І), издадена от „Централен депозитар” АД.

В хода на съдебното дирене чрез разпит на лицата Й. А. Х., Н.П.Х. и Г. К.Д. са изслушани свидетелски показания, които следва да се кредитират изцяло, тъй като логично, последователно, безпротиворечиво и обективно възпроизвеждат непосредствени възприятия относно релевантните факти и кореспондират както помежду си, така и с приобщените писмени доказателствени източници.

Визираните гласни доказателства позволяват да се установи, че бившето ТКЗС, с. Искра, стопанисвало сградите в Стопански двор № 1 в землището на с. Искра, в който се намирали кравеферма и сухостойна група, и в *** в същото землище, където били разположени зърноплощадка, овчарници, както и три постройки за тор – навес от метална конструкция, склад и стара фуражна кухня, изобразени в Скица № 61/05.12.1994 г. съответно като „навес за торове” с пунктир, „склад – торове“ в парцел № 11 и „фуражна кухня” с № ***.

След ликвидиране на ТКЗС, с. Искра, голяма част от сградния му фонд преминал във фактическата власт на ППЗК „***”, с. Искра, с изключение на фуражната кухня, която през последните приблизително 20 години била ползвана и поддържана от ищеца. Същият съхранявал във вътрешността й окосена царевица и сено, а през 2006 г. обновил керемиденото покритие на покрива й. В периода от 2005 г. до около месец септември 2016 г. сградата била оградена с телено заграждение с циментови колове и достъпът до нея се осъществявал през метална врата, която обичайно била заключена.

Видно от Удостоверение за данъчна оценка изх. № **********/15.02.2016 г. (л. 10 от Том І), издадено от Община Първомай, Отдел „Местни приходи”, ищецът е данъчно регистриран като собственик на земя в стопански двор с площ от 832, 00 кв. м. и едноетажна второстепенна постройка с площ от 350 кв. м. в с. Искра. В уверение на това, че е заплащал местния данък и таксата за битови отпадъци, начислявани за периода от 2000 г. до 2017 г. (вкл.) по разкритата за обекта партида № 6607264369002, са приложени квитанции (л. 257 – л. 276 от Том ІІ).

От 2015 г. до момента лицето Й. Г. – баща на ответника З.Г., използвал навеса и склада за торове, който след 2009 г. бил опожарен и впоследствие възстановен, за нуждите на селскостопанската си дейност с предназначение съответно на работилница за ремонт на земеделска техника и складова база и като овчарник, а последният ги посещавал, за да му помага.

Назначената по делото съдебно-техническа експертиза (л. 432 – л. 433 от Том ІІ) излага заключение, че парцел № 12 с площ от 1 710 кв. м. по одобрения през 1994 г. кадастрален план на ***, с. Искра, изобразен с червена колорация между точките от 1 до 10 на изработената от вещото лице комбинирана скица (л. 434 от Том ІІ), е идентичен с означения в нея с черен цвят имот № *** по КВС на землището на с. Искра с площ от 1 708 кв. м.

По данни от Скица № 61/05.12.1994 г. (л. 371 от Том ІІ) експертът формира извод, че парцел № 61 с площ от 506 кв. м. (а по Скица № 61/05.12.1994 г. – от 510 кв. м.), заключен между точките 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 2 на комбинираната скица (л. 434 от Том ІІ), който изцяло се разполага в имот № *** по КВС и в пределите на който се намира сграда, представляваща фуражна кухня с площ от 151 кв. м., е образуван от парцел № 12 чрез разделянето му на две части, втората от които обособена като парцел с № 12 и с площ от 1 202 кв. м., контуриран на комбинираната скица (л. 434 от Том ІІ) между точките 7, 8, 9, 10, 1, 2 и 7.

Увеличението на площта на парцел № 61 с 260 кв. м., нанесено от ОбПК – Първомай в Скица № 61/05.12.1994 г., е визуализирано на комбинираната скица (л. 434 от Том ІІ) със зелена защриховка между точките 2, 11, 12, 13, 14, 15, 4, 3, 2 и 11, като от него 8 кв. м. попадат в имот № *** по КВС (парцел № 51 по плана на ***, с. Искра), 215 кв. м. – в имот № *** по КВС (парцел № 38 по плана на ***, с. Искра), и 38 кв. м. – в имот № *** по КВС (парцел № 37 по плана на ***, с. Искра). По мнение на вещото лице границите на парцел № 61 по Скица № 61/05.12.1994 г. не предопределят площ на същия от 832 кв. м.

При така установените фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

Ищецът претендира съдебна защита на правото си на собственост върху поземлен имот и построената в него стопанска сграда – фуражна кухня, погрешно заснет като част от имот № *** в местността „***“ по КВС на землището на с. Искра с ЕКАТТЕ: ***, общ. Първомай, обл. Пловдив, което позволява да се заключи, че така отправеният иск черпи правното си основание от нормата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. Според редакцията й към датата на завеждане на процеса (ДВ, бр. 27 от 05.04.2016 г.), когато допуснатата в кадастралната карта непълнота или грешка е свързана със спор за материално право, се отразява в комбинирана скица и след разрешаването му по съдебен ред се отстранява в кадастралната карта и кадастралните регистри въз основа на скица-проект.

С § 22 от Закона за изменение и допълнение (ЗИД) на ЗКИР (обн., ДВ, бр. 57 от 22.07.2016 г.), ал. 2 на чл. 54 от ЗКИР е изменена и допълнена в следния смисъл: „Когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред. При необходимост съдът може да възложи на вещо лице, правоспособно по кадастър, изработване на комбинирана скица с координати на граничните точки. Влязлото в сила съдебно решение, придружено от проект за изменение, изготвен от правоспособно лице по кадастър, е основание за изменение на кадастралната карта по реда на чл. 53а, т. 1 от ЗКИР“ – а именно без издаване на нарочна заповед.

Съгласно чл. 2, ал. 1, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 от ЗКИР, кадастърът представлява съвкупността от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на Република България и тези за собствеността и другите вещни права върху тях, набирани, представяни, поддържани в актуално състояние и съхранявани по установен от този закон ред, които се документират чрез нанасянето им в кадастрална карта и записването им в кадастрални регистри. Като обекти на кадастъра чл. 23 от ЗКИР лимитира: 1. поземления имот, който чл. 24, ал. 1 от ЗКИР обявява за основна кадастрална единица и който § 5, т. 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУТ и чл. 24, ал. 2 от ЗКИР дефинират  като част от земната повърхност, включително и тази, трайно покрита с вода, определена с граници, съобразно правото на собственост; 2. сграда, включително изградена в груб строеж, както и съоръжение на техническата инфраструктура, в което има самостоятелен обект; и 3. самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура.

ЗКИР изисква кадастралната карта и кадастралните регистри да възпроизвеждат вярно пространствените предели на материалното право на собственост, като в чл. 2, ал. 5 въвежда оборима презумпция за достоверност на регистрираната в кадастъра техническа информация.

Т. 16 на § 1 от ДР на ЗКИР (в редакцията от 05.04.2016 г.) изяснява понятието за „непълнота или грешка“ в кадастралната карта и кадастралния регистър като несъответствие към момента на тяхното одобряване на отразените в тях данни за недвижимите имоти спрямо действителното им състояние, а след изменението със ЗИДЗКИР (обн., ДВ, бр. 57 от 22.07.2016 г.) – като несъответствие в границите и очертанията им в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние.

Доколкото кадастралното заснемане е лишено от вещноправно действие, неточностите и пропуските в него не рефлектират върху вещните права. Нормативно утвърден механизъм за отстраняването им, когато са съпътствани от спор за притежанието на засегнатия от тях обект, се явява искът по чл. 54 ал. 2 от ЗКИР, който е положителен установителен и е насочен към установяване принадлежността на правото на собственост в действителните му териториални предели с цел адекватното им отразяване в кадастралната карта (кадастралния план). Субсидиарната му приложимост и по отношение на земеделски имоти в неурбанизирани територии с цел правилното им очертаване в одобрената КВС е признато в съдебната практика на ВКС (в този смисъл Решение № 526/11.06.2010 г. по гр. д. № 1032/2009 г., I г.о., и Решение № 774/07.01.2011 г. по гр. д. № 304/2009 г., I г.о.).

Процесуалната допустимост на обсъжданата претенция като самостоятелна форма на защита е обусловена от наличието на правен интерес, преценен конкретно с оглед естеството и съдържанието на възникналото между страните разногласие.

В случая ищецът поддържа тезата за непълнота в кадастралната основа, изразяваща се в незаснемане на собствения му поземлен имот в действащата КВС като самостоятелен и включването му в границите на имот № *** по КВС на землището на с. Искра, който ответникът З.Г. е закупил от ответника Държавата по силата на Договор № РД-46-0204/10.11.2015 г. (л. 19 – л. 20 от Том І). Въпросното фактическо положение създава привидност, че процесната недвижимост принадлежи на ответника З.Г., която, от своя страна, консолидира правния интерес на ищеца да изисква разкриването й чрез иск, насочен както срещу настоящия титуляр на имота, в чиито очертания попада незаснетият (в този смисъл Определение № 42/02.02.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 26/2011 г., I г. о., ГК), така и срещу неговия праводател, който с действието си по разпореждане с чужда вещ в най-сериозна степен отрича правото на собственост на действителния му носител, и следователно обладава качеството на надлежна страна в процеса (в този смисъл Тълкувателно решение № 4/14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014 г., ОСГК).

Основателността на иска е предпоставена от кумулативната даденост при пълно доказване от ищеца на следните елементи от фактическия състав на съдебно заявеното материално право: валидно придобивно основание, което легитимира претендента като собственик на имота в твърдения пространствен обхват към момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, и незаснемането му в кадастралния план като самостоятелен обект.

От друга страна, чл. 154, ал. 1 от ГПК ангажира доказателствената тежест на ответниците относно своевременно противопоставените възражения за собственост (в този смисъл Тълкувателно решение № 11/21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК).

Като правопораждащи титули ищецът откроява Договор за покупка от 27.10.1994 г. и Решение № 79922/10.11.1994 г. на ПК – Първомай.

Първият е приложен от ищцовата страна в заверен препис с исковата молба и в оригинал (л. 363 от Том ІІ) във второто открито съдебно заседание, когато истинността му в частта на номера „61” на продавания парцел е оспорена от ответника З.Г.. С протоколно Определение от 20.09.2017 г. искането за откриване на процедура по чл. 193 от ГПК е отхвърлено поради преклудирането му с изтичане на срока по чл. 193, ал. 1, изр. І-во от ГПК, който съвпада с този по чл. 131, ал. 1 от ГПК и чието начало чл. 193, ал. 1, изр. І-во от ГПК не свързва с момента на депозиране на първообраза на документа.

В оригинала му (л. 363 от Том ІІ) действително се забелязва външен недостатък, проявен като зацапване, изтриване и потъмняване в участъка на номера на имота, поради което съдът, оценяйки доказателствената му сила по правилото на чл. 178, ал. 2, изр. І-во от ГПК в контекста на всички обстоятелства по делото, приема, че е бил обект на документна подправка и като такъв не съставлява годно доказателствено средство.

Изслушаната съдебно-техническа експертиза, която, като добросъвестно, обективно и компетентно изготвена, следва да се възприеме и която изследва положението на процесния имот от първоначалното му заснемане до момента, онагледявайки констатациите си в комбинирана скица (л. 434 от Том ІІ), изяснява, че със заверен от РС „ЗЗ” на 11.04.1994 г. план на ***, с. Искра (л. 82а от Том І), въз основа на който е изработена Скица № 12/02.04.1994 г. (л. 327 от Том ІІ), за територията – предмет на спора, е отреден парцел № 12 от масив 60 с площ от 1.710 дка, начин на трайно ползване: навес за торове, граници: път № 50, парцел № 13 – барака, път № 51, парцел № 11 – склад торове, в който е ситуиран склад за торове № 11, парцел № 38 – свободна площ по ЗТСУ, и парцел № 37 – свободна площ по ЗТСУ, и застрояване на площ от 510 кв. м. с две сгради – навес за торове и фуражна кухня, обозначени съответно с № № *** и ***, а парцели със сигнатури ***, *** или 61 не са очертавани.

Според вещото лице и сведенията, наведени в Удостоверения изх. № № 6797/14.03.2013 г. (л. 222 от Том І), 9020/10.12.2013 г. (л. 85 от Том І) и 00-388/04.07.2016 г. (л. 63 от Том І), издадени от ОСЗ – Първомай, и в Нотариален акт № 151, Том ІІ, рег. № 1537, дело № 350/2013 г. от 15.04.2013 г. по описа на Нотариус Н.К. с район на действие Районен съд – Първомай и с рег. № 428 по регистъра на Нотариалната камара (л. 91 – л. 92 от Том І), парцел № 12 от масив 60 с площ от 1 710 кв. м. по одобрения през 1994 г. кадастрален план на ***, с. Искра, изобразен с червена колорация между точките от 1 до 10 на комбинираната скица (л. 434 от Том ІІ), е идентичен с маркирания в нея с черни контури имот № *** по КВС на землището на с. Искра с площ от 1 708 кв. м. 

От Скици № № К04021/10.12.2013 г. (л. 84 от Том І), К04022/10.12.2013 г. (л. 116 от Том І), К04350/17.06.2014 г. (л. 223 от Том І) и К05952/02.05.2016 г. (л. 37 от Том І), издадени от ОСЗ – Първомай, и Писмо на Управителя на ЕТ „Г. - Н.К.” – Пловдив (л. 44 от Том І), се установява, че в действащата КВС имот № *** е заснет като находящ се в местността „***” на землището на с. Искра с начин на трайно ползване: стопански двор, шеста категория на земята при неполивни условия и площ от 1.708 дка, в чиито рамки, определени от имот № *** – стопански двор, имот № *** – местен път, имот № *** – стопански двор, имот № *** – полски път, и имот № *** – временно неизползвана нива, са разположени две масивни стопански сгради, отбелязани с № № 01 и 02 и представляващи складове (навеси) за химически торове и препарати, с площ съответно от 360 кв. м. и 151 кв. м., както и че в граничещия с него на югоизток имот № *** е изградена масивна стопанска сграда – склад за торове, със застроена площ от 797 кв. м. Трите постройки са нанесени в КВС на Стопански двор – юг, с. Искра, след геодезическото им заснемание (л. 294 – л. 300 от Том ІІ), осъществено през месец февруари 2013 г. по възложителство на лицето А.Д.К.. Обсъдени във взаимовръзка с гласните доказателства, техническите им характеристики дават основание да се заключи, че са идентични с тези, които в плана на ***, с. Искра (л. 82а от Том І) и производната от него Скица № 12/02.04.1994 г. (л. 327 от Том ІІ) са обозначени съответно с № № ***, *** и 11 и с предназначение съответно „навес за торове”, „фуражна кухня” и „склад за торове” – първите две – в парцел № 12, а третата – в парцел № 11. Свидетелските показания убеждават, че сградите са били построени на територията на *** на ТКЗС „***”, с. Искра, още преди неговата ликвидация, както и че от тогава до сега навесът и фуражната кухня са с непроменена конструкция и местоположение, а след 2009 г. складът за торове е бил опожарен и впоследствие възстановен. Съществуването им като три архитектурно обособени обекта се потвърждава и от множеството други писмени доказателства – Протокол на Тръжна комисия от 05.09.1994 г. (л. 364 от Том ІІ) и Фактура № 19/20.09.1994 г. (л. 367 от Том ІІ), назоваващи вещта, за която се отнасят, „фуражна кухня (стара)”, и двата Договора за продажба на търг с явно наддаване от 27.10.1994 г., с които ТКЗС „***” – с. Искра, в ликвидация, отчуждава поотделно два различни имуществени актива, наречени съответно „навес за торове” и „фуражна кухня”. Разграничение в същия смисъл е верифицирал със собственоръчна прибавка в Скица № 12/02.04.1994 г. (л. 195 от Том І) и Председателят на ЛС на ТКЗС „***”, с. Искра. В Молбата си до ОбПК – Първомай от 09.11.1994 г. (л. 410 от Том ІІ) ищецът е отправил искане за придобиване чрез замяна на парцел № 12, твърдейки, че е застроен със спечелената от него на публичен търг „фуражна кухня”, както постройката се описва и в Удостоверение (л. 365 от Том ІІ), издадено на 07.03.1995 г. от ОбПК – Първомай, в Нотариален акт № 127, Том І, дело № 280/1995 г. от 05.04.1995 г. по описа на Районен съд – Първомай (л. 9 от Том І) и в съставените за оценка на прилежащата към нея земя Протокол № 75 на ЕФ „***” – Пловдив (л. 369 – л. 370 от Том ІІ) и Протокол № 61 на ЕТ „Г. – Г. А.”*** (л. 416 от Том ІІ). Наличността на двете сгради на терен е констатирано и при извършената от нарочна комисия, назначена със Заповед № РД11-2637/14.07.2015 г. на Директора на ОДЗ – Пловдив, проверка, за която е изготвен Протокол от 22.07.2015 г. (л. 158 – л. 162 от Том І).

Всичко казано с висока степен на категоричност опровергава засвидетелствания в Удостоверения изх. № № 6866/21.03.2013 г. (л. 47 – л. 48 от Том І) и 9/21.03.2014 г. (л. 218 от Том І), издадени съответно от ОСЗ – Първомай и Кмета на Кметство, с. Искра, идентитет на „навес за торове” – предмет на Договор (л. 94 – л. 95 от Том І), сключен на 27.10.1994 г. между ТКЗС „***”, с. Искра, в ликвидация, от една страна като „Продавач”, и ППЗК „***”, с. Искра, от друга страна като „Купувач”, и на Договор за покупко-продажба, оформен с Нотариален акт № 19, Том І, рег. № 173, дело № 19/2012 г. от 20.01.2012 г. (л. 89 – л. 90 от Том І), с двата навеса (склада) за химически торове и препарати, заснети в действащата КВС с идентификационни номера ******001 и ******002 и с площ съответно от 360 кв. м. и 151 кв. м.

Вещото лице разяснява, че парцел № 61 от масив № 60 по плана на землището на с. Искра, показан на комбинираната скица (л. 434 от Том ІІ) между точките 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 2 с площ от 506 кв. м., който попада изцяло в имот № *** по КВС на землището на с. Искра и в който се намира фуражната кухня с площ от 151 кв. м., се открива очертан с площ от 510 кв. м. единствено в Скица № 61/05.12.1994 г. на ЕТ „Г. – Г. А.”*** (л. 415 от Том ІІ), и въз основа на нея допуска, че е обособен чрез реално разделяне на парцел № 12 по кадастралния план на ***, с. Искра, на две части.

Съпоставката на очевидните различия в документите, някои от които издадени от ОбПК – Първомай, по отношение на индивидуализиращите белези на парцела и в частност на неговия номер, който в едни е вписан като „12”, в други – „***”, в трети – „61”, а в четвърти – „12а”, официалните и неофициални поправки в тях на площта на сградите и прилежащата им земя, наличието на два договора между ТКЗС „***” с. Искра, в ликвидация, и ищеца от една и съща дата, и две Решения с еднакъв № 79922 и дата 10.11.1994 г. на ПК – Първомай (л. 361 и л. 362 от Том ІІ), различаващи се единствено по сигнатурата на имота, невъзможността на експерта да идентифицира записаната в тях площ от 832 кв. м., допълненото от ОбПК – Първомай в Скица № 61/05.12.1994 г. увеличение на размера на парцел № 61 с 260 кв. м., което на комбинираната скица е илюстрирано със зелена защриховка като разположено между точките 2, 11, 12, 13, 14, 15, 4, 3, 2 и 11, както и датата на съставяне на Протокол на ЕФ „***” – Пловдив (л. 366 от Том ІІ) за въвод във владение – 09.12.1994 г., обслужва становище, че изобразеното в Скица № 61/05.12.1994 г. на ЕТ „Г. – Г. А.”*** (л. 415 от Том ІІ) парцелиране е било проектирано не по-рано от 05.12.1994 г., но видно от Удостоверение изх. № 00-388/04.07.2016 г. (л. 63 от Том І), издадено от ОСЗ – Първомай, Писмо изх. № 16-00-922/08.05.2015 г. и вх. № 66-3069/12.05.2015 г. на Директора на ОДЗ – Пловдив (л. 125 – л. 127 от Том І) и Писмо изх. № 66-3069/02.06.2015 г. и вх. № 16-00-730/04.06.2015 г. на Директора на Дирекция „Поземлени отношения и комасация” при Министерството на земеделието и храните (л. 151 – л. 153 от Том І) не е било официализирано чрез нарочна промяна на одобрения кадастрален план на ***, с. Искра, който се явява първоизточник на предвижданията в действащата КВС.  

Следователно както към датата на външно неизрядния Договор от 27.10.1994 г. (л. 363 от Том ІІ), така и до момента парцел № 61 не е бил заснеман като самостоятелна кадастрална единица, което наред с факта, че хронологично най-ранната информация за проектообразуването му датира от 05.12.1994 г., разколебава не само доказателствената стойност на диспозитивния документ за сделката, но и достоверността на Удостоверение (л. 365 от Том ІІ), издадено на 07.03.1995 г. от ОбПК – Първомай в уверение на това, че по коригирания план на с. Искра имотът съставлява прилежаща към фуражна кухня, спечелена на търг от ищеца, земя с площ от 832 кв. м., възстановена с Решение № 79922/10.11.1994 г., и е идентичен с означените в останалите документи, издадени от ОбПК – Първомай, парцели № № 12 и 12а.

Според съда с доказателствен капацитет все пак се ползва другият Договор от 27.10.1994 г. (л. 412 от Том ІІ), поместен сред материалите по Преписка вх. № 79922 по описа на ОСЗ – Първомай, който се различава от оспорения единствено по текста след „Парцел №”, записан като „***” вместо като „61 в масив 60”, и значението на който за съществото на спора, доколкото е редовен от външна страна и автентичността му не е компрометирана, не би могло да се игнорира. Правните му последици не са атакувани с конкретни възражения, като подлежат на преценка, съобразно действащите към момента на сключването му материалноправни норми на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, уреждащи условията за придобиване на имущество на прекратените ТКЗС (в този смисъл Решение № 64/25.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 869/2012 г., II г.о., и Решение № 661/12.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4319/2008 г., III г.о.).

С коментираното съглашение ТКЗС „***”, с. Искра, в ликвидация, представлявано от Председателя на ЛС, е продало на ищеца, следния недвижим имот: парцел № *** в Стопански двор № 1, с. Искра, по кадастралния план на землището на с. Искра, при граници: на север – парцел № *** – навес за торове, на изток – склад за торове, на юг – свободна площ, и на запад – свободна площ, ведно с построената в него сграда, представляваща фуражна кухня, срещу цена от 32 326, 00 лева, постигната при търг с явно наддаване, проведен на основание „чл. 43, ал. 8” от ППЗСПЗЗ, и платима веднага след парафиране на сделката.

По съображения че обект на разпореждане е застроен терен в стопански двор на ТКЗС „***“, с. Искра, в ликвидация, съдът се ръководи от следното:

С § 12, изр. І-во от Преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на ЗСПЗЗ, приет със ЗИДЗСПЗЗ (обн. ДВ, бр. 28 от 03.04.1992 г.), съществуващите ТКЗС се прекратяват, а чл. 27, ал. 1 от ЗСПЗЗ (в редакцията от 30.09.1993 г.) признава на членовете им, на собствениците на включени в тях земи, както и на лицата в трудовоправни отношения с тях, право на дялове от имуществото им, което според чл. 48, ал. 1 от същия правилник (в редакцията от 07.01.1994 г.) се състои от вещни права върху дълготрайни и краткотрайни активи, права върху търговски марки, продукти от научна и развойна дейност, програмни продукти, патенти, лицензии, ноу-хау, ценни книжа, дялово участие в дружества и други права и задължения. Цитираните разпоредби оборват презумпцията на чл. 92 от ЗС и вносителите на кооперираните земи, макар да са останали техни притежатели, не придобиват изградените от ТКЗС в тях сгради, които са инкорпорирани в актива на организацията при ликвидацията й, независимо дали са законно построени, или са търпими строежи по смисъла на § 16 от ЗУТ (в този смисъл Решение № 301/24.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1154/2010 г., I г.о.).

В съответствие с § 13, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ и § 6а, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ППЗСПЗЗ (в редакцията от 07.01.1994 г.) ликвидацията на организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ се извършва от ЛС в състав от председател, снабден с правата и задълженията на неин ръководител, и до двама членове, който организира, ръководи и управлява дейността й с правомощията на нейния управителен съвет, определя и разпределя дяловете, съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗСПЗЗ, предоставя в собственост или съсобственост имущество срещу тях и изпълнява и други действия, указани в ППЗСПЗЗ, като прекратява функциите си със заличаване на стопанството в регистъра на съответния окръжен съд.

Чл. 10, ал. 1 от ЗСПЗЗ (в редакцията от ДВ, бр. 83 от 30.09.1993 г., в сила от 30.09.1993 г.) разпорежда възстановяване правата на собствениците или на техните наследници върху земеделските земи, притежавани преди образуването на ТКЗС и включени в тях. В обхвата на нормата попадат „земеделските земи” по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ и чл. 1, ал. 1 от ППЗСПЗЗ (приет с ПМС № 74 от 24.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 34 от 30.04.1991 г.). Чл. 2, т. 3 от ЗСПЗЗ (в редакцията от 30.09.1993 г.) и чл. 1, ал. 1, т. 3 от ППЗСПЗ (в редакцията от 07.01.1994 г.) окачествяват като такива тези, които са предназначени за земеделско производство и които не са застроени със сгради на промишлени или други стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности или други обществени организации, нито представляват дворове или складови помещения към такива сгради до нормативно определените размери, съгласно Наредбата за размера на необходимата земя при изграждане на строителни обекти (приета с ПМС № 41/23.11.1982 г., обн., ДВ, бр. 101 от 24.12.1982 г., с отпаднало основание, бр. 35 от 24.04.1996 г.), а ал. 2 на чл. 1 от ППЗСПЗЗ (в редакцията от 07.01.1994 г.) – и стопанските дворове на ТКЗС или части от тях, намиращи се извън строителните граници на населените места, ако не са застроени и са годни за земеделско производство. По аргумент на противното от чл. 2, т. 3 от ЗСПЗЗ (в редакцията от 30.09.1993 г.) и чл. 1, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от ППЗСПЗЗ (в редакцията от 07.01.1994 г.) не са земеделски и респективно не се реституират земите в стопанските дворове на ТКЗС, които се намират извън строителните граници на населеното място, които са застроени, които прилежат към сгради до нормативно определените размери и/или които не са годни за земеделско производство. Чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ (обн. ДВ, бр. 28 от 1992 г.) предписва собствениците на земи, които са били включени в ТКЗС и които са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, като към последната категория се причисляват и стопанските дворове на ТКЗС (в този смисъл Решение № 103/13.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6163/2015 г., I г.о.), да се обезщетяват по тяхно искане с равностойни земи от държавния или общинския поземлен фонд или при условия и по ред, определени със закон.

Чл. 45, ал. 3 от ППЗСПЗЗ (в редакцията от 07.01.1994 г.) гласи: „Нормативно необходимите площи, прилежащи към сгради и съоръжения по чл. 1, ал. 1, т. 3 и 4, собственост на ТКЗС и другите прекратени по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ организации извън строителните граници на населените места, се установяват по искане на ЛС или служебно от РС „ЗЗ” с протокол и заверена скица, копия от които се предоставят на ПК и на Министерството на земеделието. Обстоятелства, че терените са били предоставени безвъзмездно по установения ред, както и когато не са предоставени по съответния ред, но са застроени със средства на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, се отразяват в протокола. В тези случаи служба „Държавни имоти” извършва актуването само на прилежащите терени по реда на Наредбата за държавните имоти. Стойността им се определя след търга в същото съотношение, както при първоначално определената цена на земята и на постройките върху нея, и се дължи по Републиканския бюджет”.

Нормата, която систематично е поместена в Глава трета „Земя на държавата, общините, кооперациите и други юридически лица” от ППЗСПЗЗ (в редакцията от 07.01.1994 г.), неизменно третира като държавна собственост земите, включени в стопанските дворове на ТКЗС, заети със сгради и съоръжения или прилежащи площи към тях (в този смисъл Решение № 255/12.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1325/2010 г., II г.о.). Посоченият режим получава изричен законов регламент с новоприетата ал. 4 на чл. 10б от ЗСПЗЗ (обн. ДВ, бр. 45 от 16.05.1995 г.), която понастоящем е редакция на чл. 10, ал. 5, предл. І-во от ЗСПЗЗ и която провъзгласява за държавни земите, собствеността върху които не може да се реституира поради обстоятелствата, посочени в предходните алинеи, а такива са терените в стопанските дворове на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, представляващи прилежащи площи към техни сгради и съоръжения (в този смисъл Решение № 103/13.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6163/2015 г., I г.о.). Аналогична новела внася и ал. 8 на чл. 45 от ППЗСПЗЗ, приета с Постановление № 456 на МС от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (обн. ДВ, бр. 122 от 19.12.1997 г.), уреждайки, че земите, върху които са разположени обекти на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и незаети със сгради и съоръжения или прилежащи площи към тях, но негодни за земеделско ползване и неподлежащи на възстановяване, принадлежат на държавата и се актуват от областния управител.

С § 6 на ЗИДЗСПЗЗ (обн. ДВ, бр. 10 от 06.02.2009 г.) в чл. 27 от ЗСПЗЗ се създава ал. 8, която овластява Министъра на земеделието и храните или оправомощено от него лице да се разпорежда със земи, незаети със сгради и съоръжения или прилежащи площи към тях на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, които са негодни за земеделско ползване и не подлежат на възстановяване, само чрез търг при условия и по ред, определени в правилника за прилагането на закона. Удовлетворяващи изброените критерии площи в стопанските дворове на прекратените ТКЗС също са притежание на държавата (в този смисъл Решение № 103/13.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6163/2015 г., I г.о.).

В чл. 48, ал. 8 от ППЗСПЗЗ (в редакцията от 07.01.1994 г.) законодателят е допуснал специален облекчен ред за разпореждане с включеното в баланса на бившите ТКЗС имущество (в този смисъл Решение № 301/24.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1154/2010 г., I г.о.), като е предвидил, че доколкото в ППЗСПЗЗ не се урежда друго, дълготрайните им активи може по решение на ЛС да се продават само на проведен от него търг по процедурата на чл. 43, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, препращащ към тази на НТърг (приета с ПМС № 105 от 15.06.1992 г., обн. ДВ, бр. 50 от 19.06.1992 г., отм., бр. 85 от 26.09.2003 г., в сила от 26.09.2003 г.), но при условие че лицата с право на дял от имуществото на тези организации не желаят да ги получат срещу полагащите им се части.

Съобразно чл. 48, ал. 9 от ППЗСПЗЗ (в редакцията от 07.01.1994 г.), преди приемане на решение за провеждане на търга ЛС обявява на подходящо място и в един централен и един местен вестник списък на обектите, първоначалната им цена и срока за предявяване на исканията от правоимащите на дял, който не може да бъде по-кратък от един месец. Ал. 10 от същия текст (в редакцията от 07.01.1994 г.) повелява при явяване на кандидати с право на дял търгът да се провежда само между тях, а ако един е такова лице, се прилага съответно чл. 6, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от НТърг (отм.), в които случаи се извършва приспадане с полагащите се дялове.

Според чл. 5, изр. І-во и чл. 9, ал. 1 от НТърг (в редакцията към 1994 г.) търгът с явно наддаване се провежда от комисия от назначени от продавача трима до пет членове, между които председател и секретар и двама резервни, като един от тях да е правоспособен юрист. Председателят обявява началната цена, която се определя от независими експерти при условията на чл. 49а, ал. 2 от ППЗСПЗЗ (в редакцията от 07.01.1994 г.) и от която започва наддаването, и фиксира стъпката му, която не може да бъде по-малко от 1 на сто и повече от 10 на сто от началната цена. По правилото на чл. 12, ал. 2 от НТърг (отм.) комисията изготвя за резултата протокол в три екземпляра, който се подписва от членовете й и от спечелилия участник.

Съгласно чл. 12, ал. 3 и чл. 16, изр. І-во от НТърг (отм.), прехвърлянето на вещните права върху недвижимите имоти, включително земята и останалото имущество, се извършва с договор, който следва да се сключи между купувача и продавача в двуседмичен срок след провеждане на търга, ако не е подадена жалба, в указаната в чл. 18 от Закона за собствеността (ЗС, в редакцията от ДВ, бр. 77 от 17.09.1991 г.) обикновена писмена форма и със съдържание по проекта, приложен към тръжната документация, съгласно чл. 3, ал. 2 от НТърг (отм.), като чл. 18 от същата Наредба предоставя на страните свобода да уговорят момента и предпоставките на преминаване на собствеността.

В чл. 48а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ (в редакцията от 07.01.1994 г.) е регламентирано, че при продажба на търг на недвижими имоти ЛС прехвърля вещните права, включително и правото на собственост върху земята, в размери, определени по реда на чл. 45, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. В тези случаи към тръжните книжа се прилага и скица за територията на обекта, заверена от съответната служба „ЗЗ” за терените извън строителните граници на населените места, а за тези в населените места – от техническата служба на общинската администрация. Според ал. 2 на същия член купувачът плаща тръжната цена, както следва: стойността на постройките – по сметка на ЛС, а тази на вещните права върху земята – по Републиканския бюджет.

Конкретната доказателствена съвкупност изяснява, че фуражната кухня и навесът за торове, прехвърлени с Договорите от 27.10.1994 г., са били изградени върху земя извън регулационните граници на с. Искра, включена в *** на ТКЗС „***”, с. Искра, преди неговата ликвидация, съставлявали са дълготрайни материални активи от имуществото му със статут на самостоятелни недвижими вещи, чието местоположение и конструкция са останали непроменени в изминалия от построяването им до момента период, като при първоначалното им заснемане с одобрения през 1994 г. кадастрален план на ***, с. Искра, попадат в парцел № 12 от масив 60, а по действащата КВС на землището на с. Искра – в имот № ***.

Двете сгради са били част от имуществения субстрат на обявеното в ликвидация след прекратяването му по силата на § 12, изр. І-во от ПЗР на ЗСПЗЗ (обн., ДВ, бр. 28 от 03.04.1992 г.) ТКЗС „***”, с. Искра, към датата на отчуждителните актове, които следователно са предприети от собственик.

Продажбите са реализирани по изискванията на чл. 48, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, както е отбелязано и в договорите, макар с погрешно цитиране в тях на несъществуваща норма – „чл. 43, ал. 8” от ППЗСПЗЗ, от легитимен представителен орган в лицето на ЛС, овластен от чл. 48а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ (в редакцията от 07.01.1994 г.) с разпоредителна власт, след търг с явно наддаване, протекъл при спазване на НТърг (отм.), приложима по препращане от чл. 43, ал. 2 от ППЗСПЗЗ (в редакцията от 07.01.1994 г.). Данни в подкрепа на последното съдът черпи от Протокол на Тръжна комисия от 05.09.1994 г. (л. 364 от Том ІІ), който, бидейки оформен, съобразно предписанията на чл. 12, ал. 2 от НТърг (отм.), доказва факта на провеждането на търга (в този смисъл Решение № 2048/17.10.2005 г. на ВКС по гр. д. № 573/2004 г., IV г.о.) от надлежно конституирана в съгласие с чл. 5, изр. І-во от НТърг (отм.) тръжна комисия, излъчена от ЛС в състав от председател, секретар и член, при съблюдаване на чл. 9, ал. 1 от НТърг (отм.) за обявяване на начална цена и стъпка на наддаването съответно от 29 376, 00 лева и 10%.

Несподелими са критиките на ответника З.Г. срещу законосъобразността на публичното предлагане на фуражната кухня, тъй като дори и да са допуснати, евентуалните нарушения на нормативно закрепените тръжни правила не засягат сключените с излъчения купувач сделки до степен на недействителност.

§ 11, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ (приет със ЗИДЗСПЗЗ, обн., ДВ, бр. 45 от 16.05.1995 г.) прогласява нищожността на търговете за имущество на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, проведени в разрез с уредбата, както и сключените въз основа на тях сделки, като търгуваните активи се изземват по реда на чл. 16 от ЗС в изпълнение на издадена от областния управител заповед. Със същия ЗИДЗСПЗЗ е приета и ал. 3 на § 11 от ПЗР на ЗСПЗЗ, която признава на всяко от лицата по чл. 27, ал. 1 от ЗСПЗЗ или от тяхно име на кооперация или търговско дружество, в които те са членове, съответно съдружници, право на иск за унищожение на сключените от ЛС при явно неизгодни условия сделки с имуществото на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ в срок до една година от влизането в сила на този закон.

В разглежданата конкретика невалидността на търговете за навеса за торове и фуражната кухня не е оповестена от компетентния да стори това административен орган, в каквато хипотеза нищожността на продажбите би следвала пряко от § 11, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ (в този смисъл Решение № 2048/17.10.2005 г. на ВКС по гр. д. № 573/2004 г., IV г. о., Решение № 48/29.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6289/2007 г., IV г.о., Определение № 715/03.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 138/2012 г., I г.о., и Определение № 1122/11.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 656/2010 г., I г.о.), нито е изобличена чрез иск по § 11, ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

За изчерпателност следва да се допълни, че § 11, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ (приет със ЗИДЗСПЗЗ, обн. ДВ, бр. 28 от 03.04.1992 г.) обявява за нищожни сделките на ТКСЗ за разпореждане с недвижимо и движимо имущество за периода след 01.01.1990 г. до приемането на § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а не тези на ЛС (в този смисъл Решение № 48/29.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6289/2007 г., IV г.о., и Определение № 1122/11.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 656/2010 г., I г.о.).

И двата Договора от 27.10.1994 г. са сключени със спечелилите търга кандидат-купувачи в изискуемата се от чл. 16, изр. І-во от НТърг (отм.) обикновена писмена форма за действителност (в този смисъл Решение № 301/24.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1154/2010 г., I г.о., Определение № 33/24.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6103/2013 г., I г.о., и Определение № 54/14.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3839/2016 г., II г.о.), а прехвърлените с тях сгради са еднозначно индивидуализирани и по вече изложените съображения съставляват годен обект на вещни права. Ако по отношение на навеса за торове това следва пряко от текста на съглашението, то описаното в Договора от 27.10.1994 г. (л. 412 от Том ІІ), по който приобретател е ищецът, местоположение на фуражната кухня в парцел № *** от Стопански двор № 1 по плана на землището на с. Искра създава известна неяснота. Трайната съдебна практика обаче безпротиворечиво застъпва, че с вещно-прехвърлително действие разполага всяка действителна покупко-продажба, продавачът по която към момента на договарянето е собственик на имота, и че недостатъчната му индивидуализация в договора не се отразява на неговата действителност, а единствено налага тълкуването му по правилото на чл. 20 от ЗЗД с цел да се издири действителна воля на страните досежно предмета на прехвърлянето (в този смисъл Решение № 107/07.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4580 от 2016 г., І г.о., и Определение № 560/01.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2220/2017 г., I г.о.).

Според свидетелските показания в Стопански двор № 1 на бившето ТКЗС, с. Искра, са се намирали постройки с предназначение на кравеферма и сухостойна група, а както вече се изтъкна, приложимият към датата на договорното обвързване кадастрален план на ***, с. Искра, не очертава парцел с № ***. Съвкупният анализ на съдържанието на Договора от 27.10.1994 г. (л. 412 от Том ІІ), на цитирания в него тръжен протокол и на легендата към плана на ***, с. Искра, от 1994 г., в която с № *** е номерирана именно находящата се в парцел № 12 от масив 60 стопанска сграда – фуражна кухня, води до извод, че именно нея визират насрещните волеизявления на договарящите страни.

Нужно е да се подчертае, че към релевантния момент на възникване на правоотношението законът позволява закупуване чрез търг на постройка или съоръжение на прекратено ТКЗС отделно от земята, върху която е изградено (в този смисъл Решение № 90/08.10.2015 г. на на ВКС по гр. д. № 5608/2014 г., II г.о.), довод за което е и приетата по-късно с § 19 от ЗИДЗСПЗЗ (обн., ДВ, бр. 45 от 16.05.1995 г.) ал. 6 на чл. 27 от ЗСПЗЗ. Нормата разрешава на лицата, които притежават сгради от имуществото на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, да ползват и незастроената част от земята около тях в нормативно определените размери, както и да придобият собствеността върху нея и върху застроената част чрез: 1. плащане с разсрочване за 10 години на равни годишни вноски и индексация на дължимата сума с 20 на сто от размера на годишната инфлация; 2. обезщетяване за земята, върху която не могат да възстановят собствеността си, поради обстоятелствата, посочени в чл. 10б, чл. 15, ал. 2, чл. 24, ал. 6 и чл. 29, ал. 1 от ЗСПЗЗ, и 3. внасяне на равностойна земя в ДПФ.

Отделно от горното, след като клаузите на договорите имплементират разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от НТърг (отм.) за дължимост на покупната цена веднага след подписването им и за възможността в случай на неизпълнение изправният продавач незабавно да се откаже едностранно от договорната връзка, то заплащането е факт, относим към договорното изпълнение, но не и към вещно-транслативния ефект на сделката (в този смисъл Определение № 405/22.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2714/2015 г., I г.о.), още повече че насрещната парична престация на купувача на фуражната кухня се потвърждава от Фактура № 19/20.09.1994 г. (л. 367 от Том ІІ).

В обобщение съдът заключава, че и двата Договора от 27.10.1994 г. са породили прехвърлително действие по отношение на продадените с тях сгради от актива на ТКЗС „***”, с. Искра, в ликвидация, и легитимират приобретателите в лицето на ищеца и на ППЗК „***”, с. Искра, като собственици съответно на фуражна кухня и навес за торове, построени в парцел № 12 от масив 60 по плана на ***, с. Искра, които според неговата номенклатура са означени съответно с № № *** и ***, а по актуалното кадастрално заснемане, обективирано в Скици № № К04021/10.12.2013 г. (л. 84 от Том І), К04022/10.12.2013 г. (л. 116 от Том І), К04350/17.06.2014 г. (л. 223 от Том І) и К05952/02.05.2016 г. (л. 37 от Том І), издадени от ОСЗ – Първомай, се идентифицират като складове (навеси) за химически торове и препарати с номера съответно ******002 и ******001 и със застроена площ съответно от 151 кв. м. и 360 кв. м.

Въпреки че в Договора от 27.10.1994 г., по който купувач е ППЗК „***”, с. Искра, навесът за торове е индивидуализиран с площ от 510 кв. м., съгласието на страните не обхваща и фуражната кухня. Коментираните по-горе доказателства не оставят съмнение, че към датата на сделката са съществували две отделни масивни стопански постройки и че волята на продавача ТКЗС „***”, с. Искра, в ликвидация, е била да се разпореди поотделно с всяка от тях в полза на различни лица.

В Протокол № 12 на ЕТ „Г. – Г. А.”*** (л. 414 от Том ІІ) подообект № 12 – навес за торове, е описан като състоящ се от земя за неземеделски нужди от 1 710 кв. м. и сгради от 510 кв. м. Площта на фуражната кухня не е упомената в Протокола на Тръжната комисия от 05.09.1994 г. (л. 364 от Том ІІ) и в сключения с ищеца Договор от 27.10.1994 г. (л. 412 от Том ІІ), а в Протокол № 61 на ЕТ „Г. – Г. А.”*** (л. 416 от Том ІІ) и в Нотариален акт № 127, Том І, дело № 280/1995 г. от 05.04.1995 г. по описа на Районен съд – Първомай (л. 9 от Том І) е записана като 350 кв. м.

Кадастралният план на ***, с. Искра, от 1994 г., извадка от който е материализирана в Скица № 12/02.04.1994 г. (л. 327 от Том ІІ), изработена от ЕТ „Г. – Г. А.”***, отразява застрояване на парцел № 12 от масив 60 на площ от 510 кв. м. с два обекта – навес за торове и фуражна кухня, означени съответно с № № *** и ***, чиято сумарна площ по актуалното им заснемане в КВС, изобразено в Скица № К05952/02.05.2016 г. (л. 37 от Том І), издадена от ОСЗ – Първомай, се равнява на 511 кв. м. При съобразяване на свидетелските възприятия за константната ситуация на сградите е очевидно, че действителната им квадратура е тази, заснета в КВС.

Принадлежността на навеса за торове към патримониума на ППЗК „***”, с. Искра, макар и вследствие на друго придобивно основание, е скрепена с Нотариален акт № 71, Том ІІІ, рег. № 2068, нот. дело № 289/2009 г. от 09.07.2009 г. (л. 86 от Том І), но по вече изложените съображения в обема на нотариално констатираното вещно право не се интегрира това върху фуражната кухня.

Праводателят ППЗК „***”, с. Искра, се явява притежател единствено на навеса за торове, поради което само за него продажбите, оформени с Нотариален акт № 72, Том ІІІ, рег. № 2069, нот. дело № 292/2009 г. от 09.07.2009 г. по описа на Нотариус Л.К. с район на действие Районен съд – Първомай и с рег. № 563 по регистъра на Нотариалната камара на Република България (л. 87 – л. 88 от Том І), Нотариален акт № 19, Том І, рег. № 173, дело № 19/2012 г. от 20.01.2012 г. по описа на същия нотариус (л. 89 – л. 90 от Том І) и Нотариален акт № 151, Том ІІ, рег. № 1537, дело № 350/2013 г. от 15.04.2013 г. по описа на Нотариус Н.К. с район на действие Районен съд – Първомай и с рег. № 428 по регистъра на Нотариалната камара (л. 91 – л. 92 от Том І), са прехвърлили собствеността. Респективно последната от изброените сделки не поражда за ответника З.Г. вещно право върху фуражната кухня.

Неоснователно се явява и заявеното от него при условията на евентуалност материалноправно възражение за придобиването й по давност. Предпоставките за реализиране на този оригинерен придобивен способ, за които ползващият се от него дължи пълно доказване, са нормирани в чл. 79, ал. 1 и ал. 2 от ЗС, според които правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение съответно на десет или пет години в зависимост от вида му съответно на недобросъвестно или добросъвестно. Давността се прекъсва с изгубването на владението за период, надхвърлящ шест месеца, в какъвто смисъл е нормата на чл. 81 от ЗС, а чл. 82 от ЗС допуска владелецът да присъедини към своето владение и това на праводателя си.

Чл. 68, ал. 1 от ЗС характеризира владението с два основни признака: обективен – упражняване на фактическа власт върху вещта (corpus), и субективен –  намерението да се държи като своя (animus domini), за наличието на който чл. 69 от ЗС въвежда оборима презумпция. Константната съдебна практика възприема виждането, че като условие за давностно придобиване владението следва да бъде явно и спокойно, което означава да не е започнато съответно по скрит и насилствен начин, както и непрекъснато, постоянно, несъмнено и необезпокоявано.

Разпитаните по делото свидетели изнасят сведения, че през последните около 20 години фуражната кухня се стопанисва изключително от ищеца и върху нея ответникът З.Г., праводателят му и предходните купувачи на навеса за торове не са установявали фактическо господство.

Относно прилежащия й парцел обаче Договорът от 27.10.1994 г. (л. 412 от Том ІІ), не разполага с вещен ефект.

Касае се за терен, който се простира извън строителните граници на с. Искра, който е включен в ***, с. Искра, на организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ – а именно бившето ТКЗС „***”, с. Искра, който е необходимо прилежащ към продавана на търг сграда от имуществото й и който като такъв е останал притежание на Държавата. Ето защо намира приложение чл. 48а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ (в редакцията от 07.01.1994 г.), с която на ЛС е делегирано правомощие валидно да се разпорежда с него (в този смисъл Решение № 301/24.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1154/2010 г., I г.о.), но само в размерите, фиксирани по реда на чл. 45, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, и ако едновременно се продава и постройката.

От казаното следва, че транслативното действие на сделката относно земята е предопределено от индивидуализиране на пространствените й предели в съответствие с чл. 45, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, който в редакцията си от 07.01.1994 г. изисква нормативно необходимите площи, прилежащи към сгради и съоръжения по чл. 1, ал. 1, т. 3 и 4, собственост на ТКЗС, в неурбанизирана територия, да се парцелират по искане на ЛС или служебно от РС „ЗЗ” с протокол и заверена скица.

По очертанията му в договора парцел № *** се разпознава като прилежаща към фуражната кухня площ, идентична с част от парцел № 12 по плана на ***, с. Искра, а не на Стопански двор № 1, с. Искра, но към датата на търга и покупката му от ищеца не е бил обособен по правилото на чл. 45, ал. 3 от ППЗСПЗЗ (в редакцията от 07.01.1994 г.). С Решение по Протокол от 11.03.1994 г. (л. 118 – л. 120 от Том І) към навес за торове в ***, с. Искра, е зададен нормативно определен размер на прилежаща площ от 1.708 дка, за която с одобрения през 1994 г. кадастрален план на ***, с. Искра, е отреден парцел № 12 с площ от 1 710 кв. м., идентичен с имот № *** по КВС на землището на с. Искра с площ от 1 708 кв. м., която е оценена, съгласно Протокол № 12 на ЕТ „Г. – Г. А.”*** (л. 414 от Том ІІ), на 55 410, 00 лева и която по изричното споразумение на страните е изключена от предмета на Договора от 27.10.1994 г. (л. 94 – л. 95 от Том І) между ТКСЗ „***”, с. Искра, в ликвидация, и ППЗК „***”, с. Искра. Въпреки архитектурната независимост на фуражната кухня, необходимо прилежащ терен към нея не е очертаван, не е заснеман като самостоятелен парцел със сигнатура *** или 61 и към тръжните книжа не се открива скица за територията му, заверена от съответната РЗ „ЗЗ”, както повелява чл. 48а, ал. 1, изр. ІІ-ро от ППЗСПЗЗ (в редакцията от 07.01.1994 г.).

Сепарирането на обслужваща фуражната кухня площ като имот с № 61 от 0.510 дка, което е показано единствено в Скица № 61/05.12.1994 г. на ЕТ „Г. – Г. А.”*** (л. 415 от Том ІІ), не фигурира в кадастралния план и съответно в действащата КВС, а и според доказателствата датира от месец декември 1994 г. и не би могло да санира с обратна сила към датата на покупко-продажбата неспазването на чл. 45, ал. 3 от ППЗСПЗЗ (в редакцията от 07.01.1994 г.). Приобщеният Протокол № 61 на ЕТ „Г. – Г. А.”*** (л. 368 от Том ІІ), коригиран от ОбПК – Първомай, който остойностява прилежаща към фуражната кухня земя с площ от 832 кв. м., не би могъл да идентифицира поземления имот по предписанието на чл. 45, ал. 3 от ППЗСПЗЗ (в редакцията от 07.01.1994 г.).

След като към момента на продажбата на сградата, към който именно се изследва наличието на условията за придобиване и на прилежащия й терен (в този смисъл Решение № 301/24.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1154/2010 г., I г.о.), последният не е бил законосъобразно индивидуализиран, спрямо него Договорът от 27.10.1994 г. (л. 412 от Том ІІ) е лишен от предмет по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. ІІ-ро от Закона за задълженията и договорите (в този смисъл Определение № 268/26.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1173/2016 г., I г.о., и Решение № 567/16.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 189/2008 г., III г.о.).

Довод в указаната насока се извежда и от обстоятелството, че вписаната в договора продажна цена от 32 326, 00 лева съвпада с тази, отразена в Протокол на Тръжна комисия от 05.09.1994 г. (л. 364 от Том ІІ) като предложена от ищеца най-висока такава за покупка на фуражната кухня и във Фактура № 19/20.09.1994 г. (л. 367 от Том ІІ) като заплатена от него за същата вещ, и следователно не включва стойността на прилежащия терен. В Решение № 90/08.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5608/2014 г., II г.о., е застъпена тезата, че видът на придобитите вещни права зависи от компонентите на заплатената тръжна цена и когато в нея е калкулирана само тази на сградата, то купувачът на търга не се явява носител на правото на собственост върху земята, а има правно положение, сходно с това на суперфициарния собственик.

Титулярството си върху процесната недвижимост ищецът обосновава и с реституция, постановена с Решение № 79922/10.11.1994 г. на ПК – Първомай (л. 361 от Том ІІ), с което на основание чл. 18ж, ал. 1 и чл. 18з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ в негова полза по Заявление вх. № 79922/27.10.1994 г. е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху земеделска земя от 0.832 дка, шеста категория, находяща се в землището на с. Искра в местността „***”, представляваща парцел № 61 по кадастрален план, изработен през 1994 г., при граници: на север – парцел № 12 – навес за торове, на изток – склад за торове, на юг – свободна площ, и на запад – свободна площ. От ищцовата страна е приложено и Решение на ПК – Първомай с идентичен номер и дата (л. 362 от Том ІІ), чието съдържание се различава от това на първото само по номера на възстановения парцел и на граничния му от север такъв, които са посочени съответно като „12“ и „***“.

С оглед своевременно наведеното от ответниците оспорване на въпросните реституционни актове, за пряка съдебна проверка на които отсъства информация, предпоставките за възстановяване на собствеността подлежат на ревизия по реда на т. нар. косвен съдебен контрол, допустим от чл. 17, ал. 2 от ГПК, като тежестта за доказването им се възлага на ищеца като позоваващ се на тяхното проявление (в този смисъл Решение № 244/15.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 60/2009 г., II г.о.). Разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ГПК овластява съда да се произнася инцидентно по валидността на административен акт, независимо дали е съдебно атакуем, както и по законосъобразността му, когато се противопоставя на страна по делото, която не е участвала в административното производство по издаването и обжалването му, а в случая такава процесуална роля на ответниците не се установява. В съответствие с постановките на Тълкувателно решение № 5/14.01.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2011 г., ОСГК, при спор за собственост Държавата също не е обвързана от реституционен акт по ЗСПЗЗ и при нарочно релевиран от нея довод за това може да защити правото си в общия исков процес.

ЗСПЗЗ, който урежда възстановяването на собствеността на гражданите върху обобществена земеделска земя, обуславя реституционния ефект от реалната й индивидуализация в съществуващи или възстановими на терен стари реални граници или в нови такива по земеразделителен план с произнесени, съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ, конститутивни решения на органа по поземлената собственост – ОбПК, съответно по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и по чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ (в този смисъл Тълкувателно решение № 1 на ВКС по гр. д. № 11/1997 г., ОСГК), чиято валидност и материална законосъобразност се преценява по нормативната уредба, приложима към момента на постановяването им (в този смисъл Решение № 53/15.07.2016 г. по гр. д. № 4231/2015 г., ВКС, I г.о.).

На първо място, и в двете решения е упоменато, че имотът е заявен с пореден № 1 от Заявление вх. № 79922/27.10.1994 г. на ищеца, което не се открива сред доказателствените материали. Дори и да съществува, датата на завеждането му свидетелства, че е било подадено, както правилно акцентира ответникът Държавата, след изтичане на предвидения в чл. 11, ал. 1 от ЗСПЗЗ (в редакцията към 30.09.1993 г.) преклузивен 17-месечен срок от влизане на закона в сила на 05.03.1991 г., и правото на заявителя да изисква реституция е погасено (в този смисъл Тълкувателно решение № 4/14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014 г., ОСГК, и Тълкувателно решение № 1 по гр. д. № 11/1997 г., ОСГК). Не се ангажират доказателства ищецът да е отправял претенция по ал. 2 от чл. 11 от ЗСПЗЗ (в редакцията към 30.09.1993 г.). Не може да се приеме, че Заявление вх. № 79922/27.10.1994 г. е допълнение или уточнение на депозираното от неговия праводател Д.А.Ч., ЕГН: **********, Заявление вх. № 29320/01.10.1991 г. (л. 396 от Том ІІ), тъй като последното не визира процесния имот. След законовия срок е постъпила в ПК – Първомай и Молбата от 09.11.1994 г. (л. 410 от Том ІІ).

Второ, актуалната към времеиздаване на коментираните актове на ПК – Първомай регламентация на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ не номинира ищеца като правоимащ реституент. Същите са постановени на основание чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ във вр. с чл. 18з, ал. 1 от ЗСПЗЗ, меродавната редакция на който повелява в случаите по чл. 10, ал. 5, ал. 6, ал. 7 и ал. 9 от ЗСПЗЗ, ОбПК да постановява решение по чл. 18ж, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Административният орган не е конкретизирал хипотезата на чл. 10 от ЗСПЗЗ (в редакцията от ДВ, бр. 80 от 30.09.1994 г., в сила от 30.09.1994 г.), която прилага, но все това не е изпълнена която и да било от тях, тъй като имотът не е залесена или самозалесила се земеделска земя, или такава, безвъзмездно включена в държавния горски фонд (ал. 5), не е стопанисвано като земеделска земя от ТКЗС, ДЗС или от други образувани въз основа на тях селскостопански организация дворно място в заличените или изоставените населени места (села и махали) (ал. 6), не се намира в строителните граници на населените места (ал. 7) и не е одържавен като гора, която впоследствие е преобразувана в земеделска земя (ал. 9).

Индивидуализацията на вещта в решенията кореспондира с изобразения на Скица № 61/05.12.1994 г. на ЕТ „Г. – Г. А.”*** (л. 415 от Том ІІ) парцел № 61, който според експертното заключение не е нанесен в действащия по време на реституцията кадастрален план на ***, с. Искра, и попада в заснетия с него парцел № 12, който, от своя страна, очертава определената по реда на чл. 45, ал. 3 от ППЗСПЗЗ (в редакцията от 07.01.1994 г.) с Решение по Протокол от 11.03.1994 г. (л. 118 – л. 120 от Том І) прилежаща площ към навес за торове от актива на прекратеното ТКЗС „***”, с. Искра. Субсумирайки тази фактическа установеност под нормативния режим на чл. 2, т. 3 от ЗСПЗЗ (в редакцията от 30.09.1993 г.), чл. 1, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от ППЗСПЗЗ (в редакцията от ДВ, бр. 2 от 07.01.1994 г.) и чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ (в редакцията от 30.09.1993 г.), съдът достига до съждение, че възстановената земя от 832 кв. м. не е подлежала на реституиране.

Едва с приемането на ал. 12 на чл. 10 от ЗСПЗЗ, създадена с § 5 от ЗИДЗСПЗЗ (обн., ДВ, бр. 79 от 17.09.1996 г.), се възстановяват правата на собствениците по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ (в съществуващи или възстановими стари реални граници) върху земи в стопанските дворове на ТКЗС, но само върху такива, които не са застроени и не представляват прилежащи площи към сгради (в този смисъл Решение № 103/13.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6163/2015 г., I г.о.).

Видно е, че процесните решения на ПК – Първомай са инспирирани от Молбата на ищеца от 09.11.1994 г. (л. 410 от Том ІІ) за извършване на замяна на земеделски имот, признат и определен за възстановяване на неговия наследодател Д.А.Ч., ЕГН: **********, по пункт № 22 от Решение по Протокол № 29320 от дата (не се чете) на ПК – Първомай (л. 419 от Том ІІ), със застроения с фуражна кухня парцел № 12 в ***, с. Искра. На база Протокол № 75 за оценка на земеделски земи за замяна по § 12 от ЗСПЗЗ (л. 369 – л. 370 от Том ІІ), изготвен от ЕФ „***” – Пловдив, ПК – Първомай е издала друго Решение по Протокол № 29320/10.11.1994 г. (л. 406 от Том ІІ), с което на основание чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, е признала и определила за възстановяване на Д.А.Ч., ЕГН: **********, с план за земеразделяне при условията на чл. 15, ал. 2 и чл. 17, ал. 2 от ЗСПЗЗ правото на собственост върху 64.930 дка земеделски земи и е отказала реституцията на нива с площ от 1.370 дка трета категория в местността „***” поради приспадане за замяна.

Описаната конструкция не намира нормативна опора в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и е необяснима от юридически аспект. Към момента на постановяване на решенията законодателството не позволява реституция на имот в реални граници в замяна на такъв, признат за възстановяване, но невъзстановен, и то в полза на друго лице. 

Фактологията е изключена от приложното поле и на чл. 52, ал. 3 от ППЗСПЗЗ (в редакцията от 07.01.1994 г.), според който, ако лицата, придобили в дял или чрез търг недвижими имоти, са били собственици на застроената земя или на част от нея при условията на чл. 10а, ал. 1 от ЗСПЗЗ (в реални граници), ОбПК издава отделно решение за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, като със стойността й се намалява тази на дела или тя се приспада от тръжната цена. Не се свързва и с уредбата на чл. 36, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от ППЗСПЗЗ (в редакцията от 07.01.1994 г.) за замяна на земеделски земи – собственост на държавата и общините, с такива, принадлежащи на граждани и юридически лица, която се извършва по решение на Министъра на земеделието чрез сключване на договор в обикновена писмена форма.

Неотносима поради липса на ретроактивно действие е и новоприетата с § 19 от ЗИДЗСПЗЗ (обн., ДВ, бр. 45 от 16.05.1995 г.) ал. 6 на чл. 27 от ЗСПЗЗ, още повече че нормата регулира сложен юридически факт на сделка, а не на реституция. 

Така очерталият се дефицит на законови условия за възстановяване на собствеността разобличава материалната незаконосъобразност на обсъжданите индивидуални административни актове на ПК – Първомай с еднакъв номер, поради което същите не са произвели вещни последици и са непротивопоставими на ответниците като неучаствали в административното производство по издаването им лица.

Налага се извод, че по отношение на застроения с фуражната кухня поземлен имот обвързващата доказателствена сила на Нотариален акт № 127, Том І, дело № 280/1995 г. от 05.04.1995 г. по описа на Районен съд – Първомай (л. 9 от Том І), с който ищецът е провъзгласен за негов собственик на основание търг по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, е оборена, тъй като по несъмнен начин е доказано, че не е придобил собствеността (в този смисъл Тълкувателно решение № 11/21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК, и Тълкувателно решение № 3/29.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012 г.). Частична отмяна на констативния нотариален акт по реда на чл. 537, ал. 2, изр. ІІІ-то от ГПК не се дължи, тъй като е уредена като последица от уважаване на съдебна претенция на трето лице, насочена срещу ползващото се от акта лице, а в случая насрещен иск не е предявен (в този смисъл Тълкувателно решение № 3/29.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГК, Определение № 388/28.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 841/2017 г., I г.о., Решение № 5/19.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3781/2015 г., II г.о., Решение № 68/19.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3860/2015 г., II г.о., и Решение № 172/11.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1157/2011 г., II г.о.).

Доколкото с Договорите от 27.10.1994 г. ТКЗС „***”, с. Искра, в ликвидация, не се е разпоредило с необходимо прилежащия терен към навеса за торове в ***, с. Искра, съставляващ имот № *** по КВС на землището на с. Искра, същият като неподлежащ на реституция по аргумент от чл. 45, ал. 3 от ППЗСПЗЗ (в редакцията от 07.01.1994 г.) и чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ (в редакцията към 30.09.1993 г.) е останал частно притежание на Държавата, което е и изрично закрепено в приетата по-късно с § 6 от ЗИДЗСПЗЗ (обн., ДВ, бр. 45 от 16.05.1995 г.) ал. 4 на чл. 10б от ЗСПЗЗ. В този смисъл Акт № 8535/20.05.2014 г. (л. 104 – л. 105 от Том І) е съставен при спазване на чл. 27, ал. 10 от ЗСПЗЗ (в редакцията от ДВ, бр. 38 от 07.05.2014 г.), според който Областният управител по местонахождението на имота издава акт за държавна собственост за земите от бившите стопански дворове на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, върху които са разположени сгради и/или съоръжения от тяхното имущество, без оглед на това, дали същите са били законно построени, както и за незаети със сгради и съоръжения или прилежащи площи към тях, но негодни за земеделско ползване и невъзстановими земи. Така изброените терени чл. 45, ал. 10 от ППЗСПЗЗ (в редакцията от ДВ, бр. 50 от 03.07.2012 г., в сила от 03.07.2012 г.) също обявява за държавни.

Като приобретател на сграда – навес за торове, от имуществото на бившето ТКЗС „***”, с. Искра, по валиден Договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт № 151, Том ІІ, рег. № 1537, дело № 350/2013 г. от 15.04.2013 г. по описа на Нотариус Н.К. с район на действие Районен съд – Първомай и с рег. № 428 по регистъра на Нотариалната камара (л. 91 – л. 92 от Том І), ответникът З.Г. се е сдобил с правото по чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ (в редакцията от ДВ, бр. 14 от 20.02.2015 г.) да закупи прилежащия към нея терен – частна държавна собственост, заснет в КВС на землището на с. Искра с № ***, по реда на чл. 45а, ал. 1, изр. І-во и ал. 2 от ППЗСПЗЗ (в редакцията от ДВ, бр. 21 от 20.03.2015 г., в сила от 20.03.2015 г.) без търг въз основа на заповед на Министъра на земеделието и храните и писмен договор. Посоченият фактически състав е изчерпателно осъществен, тъй като в съответствие със Заповед № РД-46-336/26.03.2015 г. на Министъра на земеделието и храните (л. 123 – л. 124 от Том І) правоимащият е сключил с другия ответник писмен Договор за покупко-продажба № РД-46-0204/10.11.2015 г. (л. 19 – л. 20 от Том І), задължението си по който да заплати уговорената продажна цена е изпълнил своевременно според Потвърждение № 01-2015-2713/30.10.2015 г. на „Централния депозитар” АД за регистрация на плащане с компенсаторни инструменти (л. 209 от Том І).

В първото съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си пълномощник въвежда ново основание на иска, разглеждането на което не е допуснато – а именно изтекла придобивна давност чрез добросъвестно владение, упражнявано върху процесния поземлен имот и построената в него фуражна кухня в периода от датата на въвода, документиран с Протокол на ЕФ „***” – Пловдив от 09.12.1994 г. (л. 366 от Том ІІ), до момента. Т. 2в от Тълкувателно решение № 4/14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014 г., ОСГК, утвърждава тълкуване, че ищецът по иск за собственост може по реда на чл. 214, ал. 1, изр. І-во от ГПК да се позове при условията на евентуалност и на придобивно основание, различно от посоченото в обстоятелствената част на исковата молба. В тази връзка за пълнота е важно да се отбележи, че дори новотвърденият придобивен способ да се включи в предмета на доказване, не би рефлектирал върху крайната позиция за принадлежността на правото на собственост, тъй като са налице императивни нормативни пречки за давностно придобиване, които съдът е служебно задължен да съобрази (в този смисъл Решение № 62/29.03.2016 г. по гр.д. № 5628/2015 г., ВКС, I г.о. и Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1 от 2013 г. на ОСГТК).

Броени от 09.12.1994 г., когато ищецът е получил, съгласно споменатия въводен протокол (л. 366 от Том ІІ), фактическата власт върху спорната реална част от парцел № 12 по кадастралния план на ***, с. Искра, от 1994 г., очертана в Скица № 61/05.12.1994 г. на ЕТ „Г. – Г. А.”*** (л. 415 от Том ІІ), давностните срокове по чл. 79, ал. 2 и ал. 1 от ЗС изтичат съответно на 09.12.1999 г. и 09.12.2004 г. Към тези дати, към които следва да се зачетат материалноправните последици на давността (в този смисъл Тълкувателно решение № 4 на ВКС по т. гр. д. № 4/2012 г., ОСГК), в сила е била приетата с § 7 от ЗИДЗСПЗЗ (обн., ДВ, бр. 88 от 31.07.1998 г.) ал. 7 на чл. 24 от ЗСПЗЗ, която запретява придобиване по давност на земите от ДПФ, а в него според чл. 47, ал. 1, изр. ІІ-ро от ППЗСПЗЗ (в редакцията от ДВ, бр. 18 от 26.02.1999 г.) се включват земеделските земи държавна собственост, в това число и такива, които са застроени или представляват прилежащи площи към стопански сгради (в този смисъл Решение № 188/05.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 477/2009 г., I г.о., и Определение № 1067/14.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 855/2011 г., I г.о.), какъвто е и спорният терен.  

Придобиване по давност на вещ, която е частна държавна или общинска собственост, се забранява и от общата разпоредба на чл. 86 от ЗС в периода от редакцията й от ДВ, бр. 31 от 17.04.1990 г. до изменението й от ДВ, бр. 33 от 19.04.1996 г., в сила от 01.06.1996 г. За завладени преди това такива имоти 10-годишният давностен срок започва да тече на 01.06.1996 г. и изтича на 01.06.2006 г., но § 1 от ДР на ЗС, приет със Закона за допълнение на ЗС (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 01.06.2006 г.) и впоследствие многократно изменян, спира течението му до 31.12.2022 г.

Владението на ищеца не отговаря на изискванията на чл. 70, ал. 1, изр. І-во от ЗС за добросъвестност, тъй като същият не е владял вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е такъв или че предписаната от закона форма е била опорочена. Като юридически актове по разума на чл. 70, ал.1 от ЗС се квалифицират прехвърлителните сделки, административните актове с вещноправни последици и съдебните решения по конститутивни искове (в този смисъл т. 9 от ППВС № 6/27.12.1974 г. по гр. д. № 9/1974 г.), но тези, релевирани от ищеца – Договор за покупка на търг от 27.10.1994 г. и Решение № 79922/10.11.1994 г. на ПК – Първомай, не страдат от пороци във формата. Първият е недействителен в частта досежно парцела поради липса на предмет, а владението, основано на нищожно придобивно основание, с изключение на хипотезата на опорочена форма на валидност, се третира като недобросъвестно (в този смисъл т. 10 от ППВС № 6/27.12.1974 г.  по гр. д. № 9/1974 г.). Не следва да се пренебрегва и фактът, че с Молба от 09.11.1994 г. (л. 410 от Том ІІ) ищецът е сезирал ОбПК – Първомай с искане за реституиране на терена в реални граници, с което е демонстрирал знание, че касателно него договорът му с ТКЗС „***”, с. Искра, в ликвидация, не създава права.

Реституционното решение, от друга страна, материализира деривативно придобиване без правоприемство и също не удовлетворява критериите на чл. 70, ал. 1, изр. І-во от ЗС.

Така изложените правни разсъждения мотивират съда да признае ищеца за носител на правото на собственост върху масивна стопанска сграда, представляваща склад за химически торове и препарати № 02, а по документ за собственост – фуражна кухня, със застроена площ от 151 кв. м., разположена в югозападната част на поземлен имот № *** по КВС на землището на с. Искра с ЕКАТТЕ: ***, общ. Първомай, обл. Пловдив, находящ се в местността „***” на същото землище, с площ от 1.708 дка, начин на трайно ползване: стопански двор, шеста категория на земята при неполивни условия и граници: имот № *** – стопански двор, имот № *** – местен път, имот № *** – стопански двор, имот № *** – полски път, и имот № *** – временно неизползвана нива. Техническите параметри на постройката, дефинирани от чл. 27, ал. 1, т. 2 от ЗКИР като основни кадастрални данни за нея, са правилно отразени в действащата КВС, поради което само по себе си обстоятелството, че е записана на ответника З.Г., не се характеризира като грешка или непълнота в кадастралната основа по смисъла на т. 16 на § 1 от ДР на ЗКИР (в този смисъл Решение № 48/11.07.2016 г. на ВКС по гр. дело № 3495/2015 г., ІІ г.о.). Необходима и достатъчна за отбелязване в кадастъра на действителния субект на правото в лицето на ищеца се явява силата на пресъдено нещо на настоящото решение, потвърждаващо съществуването му в неговия патримониум.

Доказателствата обаче опровергават ищцовото твърдение за притежание и на процесния поземлен имот, поради което предявените за установяването му искове следва да се отхвърлят като неоснователни. 

Страните отправят взаимни претенции и за присъждане на съдебно-деловодни разноски, като тези, изброени в представения от ищеца Списък по чл. 80 от ГПК (л. 436 от Том ІІ) и действително сторени от него, възлизат в общ размер на 618, 00 лева, от които: 58, 00 лева – държавна такса за разглеждане на исковите претенции, внесена, съгласно Платежни нареждания/вносни бележки за плащане от/към бюджета с УРИ: 04502В-АЖ-7817/18.04.2016 г. (л. 4 от Том І) и 04502В-АЖ-8025/25.04.2016 г. (л. 26 от Том І), издадени от „Централна кооперативна банка“ АД, клон Пловдив-България, офис Първомай; 10, 00 лева – държавна такса за издадени два броя съдебни удостоверения, внесена, съгласно Платежни нареждания/вносни бележки за плащане от/към бюджета с УРИ: 04502В-АЖ-8025/25.04.2016 г. (л. 26 от Том І) и УРИ: 04502В-АЖ-9000/31.05.2016 г. (л. 57 от Том І), издадени от „Централна кооперативна банка“ АД, клон Пловдив-България, офис Първомай; 250, 00 лева – депозит за възнаграждение на вещо лице за изготвена съдебно-техническа експертиза, внесен, съгласно Платежно нареждане/вносна бележка за плащане от/към бюджета с УРИ: 04502В-АИ-1220/25.07.2017 г. (л. 242 от Том ІІ), издадено от „Централна кооперативна банка“ АД, клон Пловдив-България, офис Първомай, и 300, 00 лева – адвокатско възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от един адвокат, доколкото страната е представлявана от двама, в полза на всеки от които съответно с Договор за правна защита и съдействие от 18.04.2016 г. (л. 5 от Том І) и Договор за правна защита и съдействие № 090822/31.07.2017 г. (л. 245 от Том ІІ) е уговорен и изплатен адвокатски хононар от 300, 00 лева.

При гореуказаното разрешение на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съразмерно на уважената част от исковете ответниците дължат на ищцовата страна репариране на общата сума от 364, 62 лева, а поотделно – 182, 31 лева.

В съответствие с чл. 78, ал. 3 от ГПК съразмерно на отхвърлената част от пасивно субективно съединените искове ищецът следва да заплати разходите на:

Ø  ответника З.Г. за адвокатско възнаграждение в размер на 246, 00 лева, уговорено и престирано в глобален размер от 600, 00 лева, съгласно Договор за правна защита и съдейстиве № 004744/22.08.2016 г. (л. 77 от Том І), и

Ø  ответника Държавата за юрисконсултско възнаграждение от 123, 00 лева, чийто пълен размер от 300, 00 лева е определен от съда по реда на чл. 78, ал. 8, изр. І-во от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното, и на основание чл. 235 от ГПК съдът

 

Р Е Ш И:

                      

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите, с адрес: ***, и с адрес за съдебна кореспонденция: ***, и по процесуално пълномощие от юрисконсулти Х.Ш.Ш. и Т.Х.Ц., и на З.Й.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Ч.С.Ч., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пазарджик, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, че Д.А.Ч., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. И.С.Д., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, и адв. П.Г.К., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Стара Загора, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, е собственик на следния недвижим имот: масивна стопанска сграда, представляваща склад за химически торове и препарати № 02, а по документ за собственост – фуражна кухня, със застроена площ от 151 кв. м., разположена в югозападната част на поземлен имот № *** по Картата на възстановената собственост на землището на с. Искра с ЕКАТТЕ: ***, общ. Първомай, обл. Пловдив, находящ се в местността „***” на същото землище, с площ от 1.708 дка, начин на трайно ползване: стопански двор, шеста категория на земята при неполивни условия и граници: имот № *** – стопански двор, имот № *** – местен път, имот № *** – стопански двор, имот № *** – полски път, и имот № *** – временно неизползвана нива, като В ЧАСТТА относно признаване за установено по отношение на ответниците, че е собственик на недвижим имот с площ от 770 кв. м. и граници и съседи: имот № *** – стопански двор на З.Й.Г., имот № *** – полски път на Община Първомай, имот № *** – временно неизползвана нива на Община Първомай, и част от имот № *** на З.Й.Г., а съгласно Скица № 61/05.12.1994 г., изготвена от ЕТ „Г. – Г. А.“***, представляващ парцел № 61 от масив № 60 по плана на стопански двор на с. Искра, общ. Първомай, обл. Пловдив, с площ от 770 кв. м. и граници: парцел № 11 – склад за торове, парцел № 12 – навес за торове, парцел № 38 – парцел по ЗТСУ, път № 51, и парцел № 37 – парцел по ЗТСУ, който е неправилно заснет като югозападната част на гореописания поземлен имот № ***, ОТХВЪРЛЯ исковете като неоснователни.

ОСЪЖДА Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите, с адрес: ***, и с адрес за съдебна кореспонденция: ***, и по процесуално пълномощие от юрисконсулти Х.Ш.Ш. и Т.Х.Ц., и З.Й.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Ч.С.Ч., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пазарджик, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, да заплатят поотделно на Д.А.Ч., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. И.С.Д., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, и адв. П.Г.К., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Стара Загора, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, сумата от 182, 31 лева (сто осемдесет и два лева и тридесет и една стотинки) – съдебно-деловодни разноски за внесени държавни такси, изготвяне на съдебно-техническа експертиза и квалифицирана процесуална защита от един адвокат, съразмерно на уважената част от исковете.

ОСЪЖДА Д.А.Ч., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. И.С.Д., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, и адв. П.Г.К., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Стара Загора, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, да заплати, както следва:

Ø  на Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите, с адрес: ***, и с адрес за съдебна кореспонденция: ***, и по процесуално пълномощие от юрисконсулти Х.Ш.Ш. и Т.Х.Ц., сумата от 123, 00 (сто двадесет и три) лева – съдебно-деловодни разноски за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт, съразмерно на отхвърлената част от иска, и

Ø  на З.Й.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Ч.С.Ч., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пазарджик, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, сумата от 246, 00 (двеста четиридесет и шест) лева – съдебно-деловодни разноски за квалифицирана процесуална защита от един адвокат, съразмерно на отхвърлената част от иска.

УКАЗВА на ищеца в шестмесечен срок от влизане на решението в сила да извърши отбелязването му в Служба по вписванията – Първомай по реда на чл. 115, ал. 1 от Закона за собствеността, както и че при неизпълнение на горното в рамките на предоставения срок вписването на исковата молба губи действието си.

Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните чрез процесуалните им представители.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

СМ/ПМ