№ 45788
гр. София, 17.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Частно гражданско
дело № 20251110111876 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 418 ГПК.
Образувано е по заявление на „**“ ЕАД срещу Ц. А. Ц. за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК, за сумата 597 лева, включваща главница от 300 лева, неустойка
от 255,73 лева и договорна лихва от 41,27 лева. Към заявлението е приложен оригинал на
Запис на заповед от 27.06.2022 г. за сума в размер на 567 лева, издаден в поза на „**“ ООД за
обезпечаване на изпълнението на договор за паричен заем № 197295. Представя се и заверен
препис на Договор за паричен заем № 197295. С Договор з ацесия от 12.01.2024 г. „**“ ООД
прехвърля на „**“ ЕАД вземанията си срещу длъжници, като в приложение към договора е
посочено и вземане в общ размер на 597 лева срещу Ц. А. Ц., произтичащо от договор за №
197295.
Съгласно чл. 417, ал. 1, т. 10 ГПК заявителят може да поиска издаване на заповед за
изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на запис на
заповед. Когато ценната книга обезпечава вземане, произтичащо от договор, сключен с
потребител, към заявлението се прилага договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички
негови приложения, включително приложимите общи условия.
Съдът счита, че не следва да издава заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по
следните съображения:
Със заявлението се претендира сума, която не съответства по размер на сумата, за
която е издаден записът на заповед, който е документът, въз основа на който може да иска
незабавно изпълнение. Според чл. 418, ал. 2 ГПК изпълнителният лист се издава, след като
съдът провери дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане срещу длъжника. Съдът намира, че сумата над 567 лева не е вземане,
съдържащо се в самия документ по чл. 417, ал. 1 ГПК.
Издаването на Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК се иска от заявител, комуто
вземането не е надлежно прехвърлено. Съгласно чл. 537 ТЗ за записа на заповед се прилагат
съответно, доколкото са съвместими с естеството му, разпоредбите за менителницата, като
1
според чл. 466, ал. 1 ТЗ всяка менителница, дори когато не е издадена изрично на заповед,
може да се прехвърля чрез джиро, което съгласно чл. 468, ал. 1 ТЗ трябва да бъде написано
върху менителницата или върху прикрепен към нея лист (алонж) и трябва да се подпише от
джиранта. В конкретния случай и доколкото вземането по договор за паричен заем №
197295, за обезпечаване на който е издаден Запис на заповед от 27.06.2022 г., е прехвърлено
чрез цесия, то не може да легитимира заявителя като носител на спорното право.
Мотивиран от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление на „**“ ЕАД № 70875 от 27.02.2025 г., въз основа на което е
образувано гр. д. № 11876/2025 г. на СРС, 82 състав.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от съобщаването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2