№ …………/…………….
…………………………….., Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на десети юли
две хиляди и деветнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
При секретар Румела Михайлова, изслуша докладваното от
съдията административно дело № 1290/2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ във връзка
с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е във връзка
с жалба от „Кайрос 1“ ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. Варна, ****, представлявано от И.Т.П.,
срещу Заповед № 479170/ 22.04.2019 г., издадена от директора на дирекция „Контрол“
в ТД на НАП – София, с която на основание чл.186, ал.1, т. 1, б. „д“ и чл.187,
ал.1 от ЗДДС, с която на дружеството е наложена принудителна административна
мярка /ПАМ/ „запечатване на търговски обект – ресторант „Качамак“, находящ се в
гр. София, кв. Бояна, пл. „Сборище“ № 3, стопанисван от „Кайрос 1“ ЕООД и е
забранен достъпа до него за срок от 7 /седем/ дни.
Основно с изложените в
жалбата се оспорват фактите, при които е констатирано нарушението, във връзка с
което е наложена ПАМ. Счита, мотивите на ответника, изложени в оспорения
административен акт, са неоснователни, бланкетни и несъответстващи на реалните
факти. Твърди, че в конкретния случай налагането на такава мярка е нецелесъобразно,
прекомерно и не защитава интересите на
държавата. Сочи, че с реализиране на наложената принудителна административна
мярка биха се засегнали интересите и на трети лица, които са резервирали
заведението за провеждане на различни мероприятия. Формиран е петитум с искане за
отмяна на заповед № 479170/ 22.04.2019 г. на директора на дирекция „Контрол“ в
ТД на НАП – София.
В проведеното по делото
открито съдебно заседание не се явява представител на оспорващото дружество.
Депозирани са писмени бележки от И. Т. П. в качеството на едноличен собственик
и представляващ „Кайрос 1“ ЕООД. С тях жалбата се поддържа на изложените в нея
основания като в допълнение са наведени доводи за допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на административното производство доколкото
фактическите констатации на органа са били оспорени още на този етап.
Ответникът – директора
на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП София, чрез процесуалния си представител, в
писмени бележки с.д. № 10674/ 03.07.2019 г., изразява становище за
неоснователност на жалбата. Моли съда да
постанови решение, с което да я отхвърли като недоказана и неоснователна.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника.
Съдът, след като
съобрази изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните
доказателства, приема за установено следното:
Видно от приложената на
л.11 от делото разписка, екземпляр от заповед № 479170/ 22.04.2019 г. е
надлежно връчен на представляващия дружеството на 13.05.2019 г., на която дата
в Административен съд –
Варна е депозирана и жалбата срещу нея. Жалбата е подадена от лице – адресат на
акта, предвид което разполага с правен интерес от оспорването ѝ. С
жалбата е сезиран материално и териториално компетентен съд по аргумент от
чл.133, ал.1 от АПК във вр. с чл.186, ал.4 от ЗДДС. Горното навежда на извод за
допустимост на жалбата.
Предмет на съдебен
контрол за законосъобразност в настоящото производство е заповед № 479170/22.04.19г.
на директора на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП-София, с която е наложена
принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект- ресторант
„Качамак“, находящ се в гр.***, стопанисван от оспорващото търговско дружество „Кайрос
1“ ЕООД и е забранен достъпа до него за срок от 7 дни на основание чл.186 ал.1
т.1 б.“д“ и чл.187 ал.1 ЗДДС.
От съдържанието на
оспорената заповед е видно, че същата е издадена във връзка с извършена на
22.03.2019 г. проверка в стопанисвания от дружеството обект - ресторант
„Качамак“, находящ се в гр.София, кв.
Бояна, пл. „Сборище“ № 3, стопанисван „Кайрос 1“ ЕООД. Резултатите от
проверката са обективирани в протокол за извършена проверка /ПИП/ сер. АА №
0392642 /л. 12 – 15 от делото/. Видно от него в хода на проверката служителите
на приходната администрация са установили, че в посочения търговски обект –
ресторант „Качамак“, не се съхранява и при поискване не е представено
свидетелство за регистрация на монтираното в същия обект фискално устройство
/ФУ/ с индивидуален № DT499693 и № на фискалната
памет /ФП/ 02688394. Констатирани са и други нарушения – не е спазено
изискването в обекта да се съхранява и не е представен за проверка паспорта на описаното
ФУ; не се съхранява и не е представен за проверка прономерован и прошнурова
кочан с касови бележки; установена е разлика между фактическата касова
наличност и данните от ФУ, което навежда
на извод за извеждане на пари от касата извън случаите на продажба, която не е
отразена от оторизираното за това лице с операция „служебно извеждане“. По
време на проверката в обекта не е присъствал управителя на търговското дружество или
упълномощен негов представител.
За всяко едно от
констатираните нарушения на 28.03.2019 г. срещу оспорващото дружество са
съставени актове за установяване на административни нарушения. Конкретно за
това, че дружеството не е съхранявало в търговския обект и не е представило на
проверяващите свидетелството за регистрация на ФУ е съставен АУАН сер. № AN № F479170 /л. 18 от
делото/. Описаното в изложението на АУАН деяние е квалифицирано от
актосъставителя като административно нарушение по смисъла на чл.42 ал. 1, т. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. При връчване на екземпляр от АУАН представляващият дружеството е направил
лаконичен коментар: „Възражения в писмен вид“. Такива са направени в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН /л.22/. По същество с тях са оспорени фактите, посочени от
проверяващите като основание за образуване на административно-наказателното
производство. Поискано е в обекта да се извърши повторна проверка във връзка
със спорните факти. По делото не са представени доказателства такава повторна
проверка да е била извършена.
На 22.04.2019 г. директорът
на дирекция „Контрол” в ТД на НАП София издал оспорената заповед № 479170 след
като приел, че от събраните доказателства безспорно се установява извършването
на нарушение, което изпълнява състава на чл.186 ал.1 т.1 б.“д“ ЗДДС и на
основание чл.186 ЗДДС наложил принудителна административна мярка – запечатване
на търговски обект – ресторант „Качамак“, находящ се в гр. ****, и забранил
достъпа до него за срок от 7 дни на основание чл.187 ал.1 във вр. с чл.186 ал.1
т.1 б.“д“ ЗДДС.
Относно продължителността
срока за запечатване на търговския обект в заповедта са посочени мотиви, че
определеният от законодателя размер указва значимостта на охраняваното
обществено отношение, като неспазването на задължението за съхраняване на
документите, издавани от и във връзка с фискалното устройство, в случая свидетелството
за регистрация на ФУ с индивидуален № DT499693 и № на фискалната памет /ФП/ 02688394, води до негативни последици при
провеждането на контрол от страна на органите на НАП, тъй като липсата му прави невъзможно установяването на множество
факти, от които да се заключи, че ФУ работи при спазване изискванията на
Наредба № Н-18/2006г. и по- конкретно – дали ФУ функционира и е пуснато в
експлоатация от оторизирана фирма, в кой момент е пуснато в експлоатация, дали
към момента на проверката ФУ не е било изведено от експлоатация поради ремонт
или извършването на експертиза, дали има установена дистанционна връзка с НАП,
дали е извършван демонтаж на ФП и др. Посочено е също, че дружеството е
следвало да организира воденето на по-прецизна отчетност и да упражнява
по-строг контрол върху документите, издавани от и във връзка с въведеното в
експлоатация ФУ, като с извършеното бездействие се създават предпоставки за
извършване на множество други нарушения на реда за регистриране и отчитане на
продажбите чрез касовия апарат, за неяснота относно действително реализираните
приходи от продажби като предпоставка за данъчно облагане по реда на ЗКПО и
ЗДДС. Посочил е, че с оглед вида на вредата, а именно да се избегнат и осуетят
всякакви опити за нередовното и непоследователно водене на документацията и
несъхраняване на документи, свързани с ФУ, с налагането на ПАМ не се засягат
права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за
която се издава - промяна в начина на извършване на дейността и реда и
условията за нейната отчетност в конкретния обект, като прекия резултат е
правилното отчитане на дейността, а индиректния недопускане на вреда за фиска.
В заповедта изрично е
указана регламентираната в чл.187, ал.4 от ЗДДС възможност, органът, който е
наложил ПАМ, да прекрати изпълнението ѝ по писмена молба на задълженото
лице, когато същата е подкрепена с доказателства, че предвидената за
извършеното нарушение имуществена санкция е заплатена изцяло.
Ответникът е представил
към доказателствата по делото заверено за вярност копие от наказателно
постановление № 443893- F479170 /л.74 от делото/
от 24.06.2019 г., издадено от и.д. Директор на ТД на НАП – София, с което на Кайрос
1“ ЕООД на основание чл.185 ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за извършено
нарушение на чл.42, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Предвид горните факти, разгледана по
същество, жалба на „Кайрос 1“ ЕООД срещу Заповед № 479170/ 22.04.2019 г. на
директора на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – София е основателна поради следните съображения:
Като индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК, заповедта следва да
отговаря на изискванията на законосъобразност по кодекса – да е издадена от
компетентен орган, при спазване на установената форма и процедура, при правилно
приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона.
Видно от представените от ответника
доказателства, обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган –
директора на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – София, на когото съгласно заповед
№ ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП е възложено
издаването на заповеди за налагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС.
Обжалваният акт отговаря
на изискванията за писмена форма и съдържа както фактическите така и правните
основания за издаването му в достатъчно подробен вид.
Безспорно неизпълнението
на задължението по чл.42, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ,
какъвто е настоящия случай, е предвидена в закона предпоставка за евентуално налагане
на принудителната административна мярка по чл. 186 от ЗДДС. В тежест на
административно – наказващият орган е да установи всички фактически основания
за необходимостта от налагане на ПАМ.
При налагането на
принудителна административна мярка трябва да са налице доказателства за
обективна противоправност на деянието, за да се цели предотвратяване и преустановяване на административното нарушение, изпълнено чрез него, или да са
настъпили вредни последици от конкретното административно нарушение, които да
бъдат отстранени чрез административната принуда или има непосредствена опасност
от настъпване на такива. Съгласно чл.22 от Закона за административните
нарушения и наказания, принудителните административни мерки могат да се
прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения,
както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. От
съдържанието на тази разпоредба могат да се направят два основни извода:
1/ Законодателят не
случайно е използвал израза „могат“ да
се прилагат принудителни административни мерки. Следователно, ПАМ не се
прилагат задължително и неизменно всеки път, когато е наложена глоба или
имуществена санкция, т.е. принудителната административна мярка не се налага в
условията на обвързана компетентност, а при оперативна самостоятелност –
свободна преценка на органа дали да бъде наложена при възникналите законови
основания; за това говори и възможността административния орган по собствена
преценка да предвижда различен срок за налагане на принудителната административна мярка в рамките на законовия
максимум.
2/ Принудителните
административни мерки могат да се
приложат само, ако се налага предотвратяване и преустановяване на
административни нарушения или да се отстранят вредните последици от тях. За
целта, административният орган, който налага съответната принудителна
административна мярка, трябва да мотивира нуждата от нея като посочи обосновано
какво налага съмнението за извършване на същото или на други административни
нарушения от дадения субект.
На стр. 24 от делото
оспорващото дружество е представило свидетелството за регистрация на ФУ, от
което е видно, че същото е издадено на 08.06.2018 г. от сервизната фирма „Юнип
Електроник“ ООД, гр. София. ФУ е надлежно регистрирано в приходната
администрация с потвърждение № 3931507 от същата дата. Това свидетелство е
представено в приходната агенция на 28.03.2019 г. от И. Т. П., когато същият се
е явил в ТД на НАП – София, при която в негово присъствие са съставени,
респективно – са му връчени посочените по-горе в изложението 4 бр. АУАН. С
възражение 10-53-03-765/ 01.04.2019 г. /л. 22 от делото/ са оспорени фактическите
констатации, послужили като основание за съставяне на АУАН сер. № AN № F479170
/л. 18 от делото/, които са изложени и в протокола за извършената проверка от 22.03.2019 г., въз основа на който е
издадена процесната заповед за налагане на ПАМ.
Предвид систематичното
място на разпоредбите, уреждащи процедурата за налагане на ПАМ в Глава ХХVІ от
ЗДДС, озаглавена „Принудителни административни мерки и административно-наказателни
разпоредби“, при съобразяване разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, според която за
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат
принудителни административни мерки, се
налага извода, че процедурата по налагане на ПАМ не може да се развива
самостоятелно, без преди това да е образувано и приключило административно-наказателно
производство, т.е. производството по налагане на ПАМ винаги допълва мерките по
ангажиране административно-наказателната отговорност на лицата, извършили
административни нарушения. Това изисква да е налице влязло в сила наказателно
постановление, за да може да се използва обезпечителния характер на
принудителната административна мярка за бързо заплащане на наложената с него
имуществена санкция или глоба. В настоящия случай, това изискване не е спазено.
Освен това, оспорващото
дружество е представило доказателства, че има издадено свидетелство за
регистрация на действащото в търговския обект ФУ и твърденията, че същото се е
намирало в ресторант „Качамак“ по време на проверката, което навежда на извод,
че заповедта е в противоречие с която и да е от преследваните от закона цели - да предотвратява и преустановява извършването
на административни нарушения или да се отстранят вредните последици от тях. В
настоящия случай запечатването на обекта не би довело до предотвратяване или
преустановяване на нарушението тъй като същото към момента на постановяването
ѝ не е доказано по безспорен начин с влязло в сила наказателно
постановление или съдебно решение.
На последно място в
изложението, но не и по значение, съдът намира за необходимо да отбележи, че в
настоящия казус, въпреки изрично указаната възможност за приложение на чл.187
ал.4 от ЗДДС по молба на административно-наказаното
лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е
заплатена изцяло, то такава възможност на е предоставена на „Кайрос 1“ ЕООД доколкото
наказателното постановление е издадено едва на 24.06.2019 г., тоест 2 месеца
след издаване на процесната заповед. Идеята на закона, принудителната
административна мярка да спомогне за по-бързото заплащане на наложената глоба или имуществена санкция е
опорочена. Изтичането на нейния срок преди налагане на административното
наказания обезсмисля съществуването на чл.187 ал.4 от ЗДДС и я превръща в
превратно упражняване на власт.
Съгласно целите по чл.22 от ЗАНН,
за да е обосновано налагането на принудителната административна мярка трябва да
е налице влязло в сила наказателно постановление и наказаното лице да не е
платило съответната глоба или имуществена санкция, т.е. да не са отстранени
вредните последици от нарушението, каквато предпоставка в случая липсва.
Налагането на принудителна административна мярка в настоящия случай е
преждевременно, което превръща нейния обезпечителен характер в наказателен и
нарушава основния принцип в правото ne bis in idem.
Изложеното по-горе
налага извод за незаконосъобразност на оспорената заповед № 479170/ 22.04.2019
г. на директора на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – София и като такава следва
да бъде отменена.
Предвид този изход на
делото, заявената от ответника претенция за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение се явява неоснователна. От страна на „Кайрос 1“ ЕООД не са
претендирани разноски, поради което такива не могат да бъдат присъдени.
Воден от изложеното и на основание чл.
186, ал. 4 от ДОПК във връзка с чл.
172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Кайрос 1“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в гр****представлявано от И.Т.П., заповед № 479170/ 22.04.2019 г., издадена от
директора на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – София, с която на основание
чл.186, ал.1, т. 1, б. „д“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС, е наложена принудителна
административна мярка „запечатване на търговски обект – ресторант ***,
стопанисван от „Кайрос 1“ ЕООД за срок от 7 /седем/ дни.
Решението може да бъде обжалвано с касационна
жалба в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: