О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260101 20.08.2020 г.
гр. Бургас
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, пети въззивен
състав в закрито заседание на двадесети август две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Вяра Камбурова
Членове: Галя Белева
мл. съдия Александър
Муртев
като разгледа докладваното от младши съдия
Александър Муртев ч. гр. д. № 1809 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава X
от ГПК.
Същото е инициирано по повод депозирана
частна жалба от Ана – Мария Ж.М., действаща лично и като законен представител
на дъщерите си А.Р.М. и Г.Р.М., чрез пълномощника си адв. Ж.С. срещу
Определение № 3832 от 10.06.2020 г., постановено по гр. д. № 2478/2020 г. по
описа на Районен съд – Бургас, с което съдът е приел, че не е международно
компетентен да разгледа образуваното пред него дело, поради което го е и
прекратил.
Оспорването с депозираната частна жалба е
бланкетно, като не се сочат конкретни пороци, водещи до неправилност или
необоснованост на първоинстанционното решение. В жалбата се преповтарят
фактическите твърдения, посочени в исковата молба досежно фактическата раздяла
на жалбоподателката с нейния съпруг, за който се твърди, че от 2016г. живее в
България. Сочи се, че преди майката и децата да заминат за Германия, последният
е дал съгласието си да се извадят международни
паспорти на децата и е подписал декларация, по силата на която да пътуват
навсякъде в чужбина, придружени от своята майка за непределен период от време.
Предвид изтичане срока на паспортите и липсата на комуникация с бащата,
жалбоподателката е била принудена да се обърне за съдействие към съда.
Акцентира се, че тя е тази, която осигурява доходите на децата, но средствата й
не позволяват да заведе дело в Германия, така както е приел районния съд.
Твърди, че паспортите на децата им били нужни, за да се връщат спокойно в
България при близките си. Застъпва се становище, че не е прецедент да се
образуват дела пред българските съдилища с искане да бъде постановено
заместващо съгласие на бащата, за да бъдат издадени международни паспорти на
децата, като при подаване на документите за издаването им, както и при
получаването им да се представляват при майката. В този смисъл се цитира
съдебна практика. По изложените съображения се претендира отмяна на обжалваното
определение и връщане на делото за ново разглеждане по същество.
Подадената частна жалба е допустима – налице
са всички положителни предпоставки за разглеждането й, като в същото време
отсъстват отрицателни такива. Разгледана по същества се явява основателна.
Съображенията за това са следните:
Гр. д. № 2478 по описа на Районен съд – Бургас
за 2020 г. е образувано въз основа на подадена искова молба от ***Ж.М.,
действаща лично и като законен представител на малолетните си дъщери А.Р.М. и Г.Р.М.,
чрез пълномощника си адв. С. срещу Р.М.М.. Посредством исковата молба, с правно
основание чл.
127а от СК, е поискано съдът да постанови решение, с което да даде
разрешение, заместващо съгласието на бащата Р.М.М. да бъдат издадени
задгранични паспорти на двете деца, като при подаване на документите за
издаването им както и при получаването на издадените задгранични паспорти на
децата, същите да се представляват от ищцата. Моли се да бъде допуснато
предварително изпълнение на решението. В мотивационната част на иска се сочи,
че двамата родители до 2015 г. са живеели на семейни начала, през 2015г.
сключили граждански брак. През 2015г. двамата се установили да живеят във
Германия, а през 2016 г. между тях настъпила фактическа раздяла, като от тогава
майката и дъщерите са се установили за постоянно във Германия. В допълнение се
сочи, че в Германия ищцата имала постоянна работа и стабилен доход, по-голямата
й дъщеря била вече трети клас, а по-малката учила в детска градина и се
подготвяла за постъпване в училище. Навежда оплаквания, че липсата на паспорти
ограничавала придвижването им дори в България, където се намирали техните
близки, които също изявявали желание да виждат децата, а и ищцата имала желание
да се връщат всяка година на море. По същите съображения били ограничени и
възможностите на децата да ходят на обучени, състезания и лагери в други
страни. Сочи, че безотговорното отношение на баща им, който през 2016г. се
върнал в България не би трябвало да е пречка за техния нормален живот, още
повече, че същите много бързо се адаптирали към живота в Германия, научили да
говорят езика създавайки по този начин нови приятелства.
Въз основа на твърденията на ищцовата страна
Районен съд – Бургас е установил, че към датата на депозиране на исковата молба
децата са с обичайно местопребиваване в Германия и позовавайки се на чл. 8
от Регламент (ЕО) № 2201/2003 е приел, че българският съд не е компетентен
да се произнесе по съществото на делото. В обжалвания акт е споменато, че не са
налице и предпоставки за прилагане и на чл. 9
от
Регламент (ЕО) № 2201/2003, които разпоредби въвеждат изключение от
правилото на чл. 8 от същия нормативен акт, с оглед обстоятелството, че е
изтекъл 3 –месечния гратисен период, през който се запазва компетентността на
държавата – членка по предходното обичайно местопребиваване на детето.
От материалите по делото е видно, че преди да
прекрати производството, съдът не е изпратил исковата молба до насрещната
страна, респективно не е дал възможност на ответника да изрази становище по
въпроса за международната компетентност на българския съд. По делото не се
съдържат данни подобно становище да е взето от ответника и извънсъдебно, преди
иницииране на процеса.
Регламент (ЕО) № 2201/2013 г. е приложим за
споровете, свързани с развод, разваляне на брака и прогласяване на неговата
нищожност, а така също и за дела с предмет определяне, упражняване, делегиране,
ограничаване или лишаване от родителска отговорност. В този смисъл е чл. 1 от
регламента. Съгласно чл. 2, т. 7 от същия, терминът "родителска
отговорност" включва всички права и задължения, отнасящи се до лицето или
имуществото на детето, които са предоставени на физическо или юридическо лице
по силата на решение, на закона или по силата на споразумение, имащо еднакъв
правен ефект, като включва и правото на упражняване на родителски права, а така
също и правото на лични отношения с детето. С оглед на горното и предвид това,
че регламентите са актове с общо и пряко приложение във всички държави-членки и
разпоредбите им имат приоритет над вътрешното законодателство, може да се
направи категоричен извод, че въпросите, с които е бил сезиран Районен съд – Бургас
по гр. д. № 2478 по описа за 2020г. попадат в предметния обхват и приложното
поле на Регламент (ЕО) № 2201/2013 г. Поради тази причина международната
компетентност на съда в настоящия случай трябва да се прецени именно по
правилата на този нормативен акт.
Текстът на чл. 8, пар. 1 от Регламент (ЕО) №
2201/2013 г. установява общото правило, че компетентни да разгледат спора за
родителски права са съдилищата на държавата-членка, където детето има
местопребиваване по времето, когато съдът е сезиран. В конкретния случай не се
оспорва от жалбоподателката, че детето има обичайно местопребиваване в Германия,
напротив, същата сама е направил това твърдение в исковата си молба и не го
отрича с частната жалба. В същото време обаче правилото на чл. 8, пар. 1 не е
абсолютно. Съгласно пар. 2 от същата разпоредба пар. 1 винаги се прилага при
спазване условията на чл. 9, чл. 10 и чл. 12 от регламента, в които са въведени
изключения от общото правило за компетентност. С оглед на горното трябва да се
приеме, че при изпълнение на задължението по чл. 17 от Регламент (ЕО) №
2201/2013 г. за извършване на служебна проверка за компетентност, съдът
проверява не само обстоятелството дали има право да разгледа делото по силата
на чл. 8, пар. 1, но и дали неговата компетентност не се обуславя от някое от
изключеният, визирани в чл. 9, чл. 10 или чл. 12.
Според текста на чл. 12, пар. 3 от Регламент
(ЕО) № 2201/2013 г., съдилищата на държавите-членки, извън хипотезата на чл. 8,
са компетентни по отношение на дела за родителската отговорност и когато са
налице кумулативно следните две предпоставки: 1) детето има основна връзка с
тази държава-членка и особено по силата на факта, че единият от носителите на
родителската отговорност има обичайното си местопребиваване в тази
държава-членка или че детето е гражданин на тази държава-членка и 2)
компетентността на съдилищата е била изрично или по друг недвусмислен начин
приета от съпрузите или от носителите на родителска отговорност към момента на
сезирането на съда и е във висш интерес на детето. Именно по отношение на
втората предпоставка /съгласието на родителите/ трябва да се има предвид, че
съпруга, предявявайки иска, се съгласява с компетентността по чл. 12, пар. 3 от
Регламент (ЕО) № 2201/2013 г. Това е така, понеже с факта на подаване на
исковата молба пред съдебна институция, различна от тази по обичайното
местопребиваване на детето, тя дава съгласието си международно компетентният
съд да бъде променен. В същото време ответникът все още не знае за инициираното
дело и няма как да изрази съгласието си за гледане на производството от
българския съд или да се противопостави, освен ако няма данни по делото, че той
още преди предявяване на иска е дал съгласие делото да се гледа пред съда,
който ще бъде сезиран. Така изложеното налага извод, че когато няма
предварително одобрение за разглеждане на делото от българския съд, последният
не би могъл да извърши проверка относно факта налице ли е компетентност да
разгледа спора за родителска отговорност по реда на чл. 12, пар. 3 от Регламент
(ЕО) № 2201/2013 г., без да е уведомил ответника за предявения иск и
последният, било чрез подаване на отговор на исковата молба или по друг начин
да е изразил съгласие за приемане компетентността на сезирания съд. Приемането
на компетентността от ответника би могло да стане и без изрично волеизявление,
а чрез извършване на действия, от които се прави недвусмислен извод относно това
обстоятелство. По този начин, когато макар и да не са налице предпоставките по
чл. 8, пар. 1 от регламента, но се установи изрично или конклудентно
признаване, българският съд е длъжен да приеме, че му е учредена компетентност.
Когато обаче ответната страна възрази срещу подсъдността на делото или не вземе
каквото и да било участие по него /например ако не депозира отговор, не вземе
становище за компетентността и не се яви в първото открито съдебно заседание/,
производството следва да бъде прекратено, тъй като липсва международна
компетентност. В този смисъл са мотивите към Решение на Съда на
ЕС от 19.04.2018 г. по дело С-565/2016 г., Решение на Съда на
ЕС от 12.11.2014 г. по дело С-656/2013 г., Определение на Съда
на ЕС от 16.01.2018 г. по дело С-604/2017 г., както и Определение № 229 от
18.03.2019 г. по гр. д. № 4373/2018 г. на ВКС, IV Г. О. и Определение № 402 от
23.08.2016 г. по ч. гр. д. № 1790/2016 г. на ВКС, IV Г. О.
В настоящия случай се установява, че децата
имат основна връзка с държавата-членка, чийто съд е сезиран, тъй като са нейни
граждани /това на този етап е видно от удостоверенията за раждане/. Също така
безспорно се установява и фактът, че делото е прекратено преди исковата молба
да се изпратена за отговор до насрещната страна.
С оглед на установените по-горе факти и на
изложените правни доводи, Окръжен съд - Бургас приема, че прекратителното
определение на Районен съд – Бургас е незаконосъобразно, понеже последното е
постановено преди исковата молба да бъде връчена на ответника и по този начин
не е направена преценка относно обстоятелството дали компетентността на
българския съд не е възникнала по силата на чл. 12, пар. 3 от Регламент (ЕО) №
2201/2013 г. В случай че такава компетентност възникне, което зависи от
поведението на насрещната страна, районният съд не би разполагал с възможността
да прекрати делото на основание чл. 8, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 2201/2013 г.
Изложеното налага обжалваният акт да се отмени, а делото да се върне на същия
състав на Районен съд - Бургас за извършване на съдепоризводствени действия, а
именно – изпращане на исковата молба до ответника за отговор, едва след което
може да направи пълна преценка за международна компетентност.
При решаване на въпроса относно
международната компетентност по чл. 12, пар. 3 от Регламент (ЕО) № 2201/2013 г.
съдът е длъжен да съобрази и дали разглеждането на делото пред него е във висш
интерес на детето. За момента от данните по делото е видно, че двамата родители
и детето са български граждани и че същите са живеели в страната до средата на
2016г. Поради тези обстоятелства на този етап не се налице фактори, които да
сочат, че разглеждане на делото от български съд, ако се налице всички други
предпоставки по чл. 12, пар. 3, би накърнило по някакъв начин правата на
детето. Тази преценка, за висшия интерес на детето, може да се направи отново и
на по-късен етап, след подаване на отговора на исковата молба и при
съобразяване на всички обстоятелства по делото, включително и на допълнителните
уточнения, които биха направили страните.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд – Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 3832
от 10.06.2020 г., постановено по гр. д. № 2478/2020 г. по описа на Районен съд
– Бургас.
ВРЪЩА делото на Районен
съд – Бургас за извършване на следващите се съдепроизводствени действия
съгласно дадените по-горе указания.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: