Р Е Ш Е Н И Е №186
град Несебър, 30.11.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърския районен съд, трети
състав, в открито съдебно заседание на тридесети октомври, през две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР ПЕТРОВ
При
секретаря Радостина Менчева, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров
гр.д.№ 727 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен иск с правно основание чл.143, ал.2 от Семейния кодекс, във връзка с
чл.15 и чл.56, § 2, б. „в” от Регламент (ЕО) № 4/2009г. на Съвета от
18.12.2008г., във връзка с чл.3, ал.1 от Хагския протокол от 2007г.
Исковата молба е подадена от адвокат
Е.Х.И. ***, в качеството й на процесуален представител на А.И.О. с ЕГН **********,
против И.Ф.О. с ЕГН **********, с адрес: постоянен и настоящ адрес ***. Твърди
се, че чрез Министерството на правосъдието на Германия е подадена молба по
чл.56, § 1, в) от Регламент № 4/2009г., от А.О., чийто баща е ответникът, до
Министерството на правосъдието на Република България, с което се предявява искане
за постановяване на решение в Република България, с което ответникът да бъде
осъден да заплаща на малолетното дете, в качеството му на негов баща,
ежемесечна издръжка в размер на 240 евро, и второ, че с Решение № 17-208-16 /
04.07.2017г. на Председателя на НБПП адвокат Е.И. е назначена за процесуален
представител на малолетното дете А.И.О.. Иска се ответникът И.Ф.О. да бъде
осъден да заплаща ежемесечна издръжка на малолетната си дъщеря А.И.О. в размер
на 240 евро, платими до 10-о число на съответния месец, за който се дължи, чрез
нейната майка и законен представител Ф.Ф.М.с ЕГН **********, считано от
предявяване на иска до настъпването на законни причини за изменението или
прекратяването на издръжката.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба, не е взел становище по
иска, не е направил възражения и оспорвания.
В съдебно заседание се явява
адвокат Е.Х.И. ***, в качеството й на процесуален представител на молителя А.И.О.,
която заявява, че поддържа предявения иск и моли да бъде уважен изцяло като се
присъди издръжката в претендирания размер.
Ответникът не се явява в съдебно
заседание и не изпраща представител.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Детето А.И.О. е родено на ***г***,
а негови родители са Ф.Ф.М.– майка, и И.Ф.О. – баща. Детето заедно с неговата
майка живеят в Германия, откъдето последната е ангажирала, като е упълномощила,
Работническо социално подпомагане на провинциалния съюз – Берлин РД, отдел
„Настойничество”, да предявява искания за плащане на издръжка.
От служебно изисканите от съда
справки за ответника се установява, че И.Ф.О. е собственик в Република България
на 9/10 (девет десети) идеални части от недвижим имот, представляващ поземлен
имот, целия с площ от 159 кв.м., находящ се в град Несебър, улица Иван Асен ІІ
№ 9-11, ведно с изградената в имота лятна кухня на площ от 10,20 квадратни
метра и 12/29 идеални части от първи жилищен етаж в изградената в имота жилищна
сграда, които идеални части са обособени като стая на площ от 12 квадратни метра.
Тази част от поземления имот и изградените в него постройки И.Ф.О. е закупил на
25 февруари 2004г.
Същият притежава и мотоциклет
марка „Хонда”, модел „150 пантеон”, цвят – сив металик, и лек автомобил марка
Ауди”, модел „А
Ибрям Ф.О. не работи по трудово
правоотношение въз основа на сключен трудов договор. Не е регистриран като
безработен, като последната му регистрация като безработен и била през периода
от 07.11.2007г. до 05.02.2008г. Понастоящем той е самоосигуряващо се лице като
управител и едноличен собственик на капитала на еднолично дружество с
ограничена отговорност с фирма „А.
При посещение на социален
работник от Агенция Социално подпомагане - Дирекция „Социално подпомагане” град
Поморие, на адреса на ответника, се установило, че същият е заминал за чужбина
през месец септември 2017г. след като са му били връчени книжата по настоящото
дело, като по думите на неговата майка А.О., той не възнамерява скоро да се
завърне в Република България.
Въз основа на така установеното
от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Уредбата на задължението за
издръжка в Международното частно право обхваща и трите основни аспекта –
международна компетентност, приложимо право и признаване и изпълнение на
постановено от чужд съд решение за плащане на издръжка. Регламент (ЕО) №
4/2009г. на Съвет относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението
на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за
издръжка, се прилага за задълженията за издръжка, произтичащи от семейни,
родствени, брачни отношения или отношения по сватовство. На първо място
страните имат правото да изберат съд и компетентността на така избрания съд ще
е изключителна, освен ако страните не са договорили друго. Но разпоредбата на
избор на съд не се прилага, ако става дума за издръжка на непълнолетно дете.
Страните могат да изберат на първо място съдът на държавата, в която поне една
от страните има обичайно местопребиваване там или гражданство. Ако спорът за
издръжка е между съпрузи или бивши съпрузи, то те могат да изберат и съда на
държавата-членка, който е компетентен да се произнася по спорове относно брачни
отношения или в която е било последното им общо обичайно местопребиваване.
Споразумението трябва да е в писмена форма. Изборът може да бъде и мълчалив –
чрез явяване на ответника по делото до първото заседание по делото. Ако няма
избран съд, компетентността се определя по общ начин чрез използването на два
критерия: обичайното местопребиваване на една от страните или компетентността
на съда, пред който се гледа делото, по което искът за издръжка има акцесорен
характер. Ако никой съд не е компетентен по силата на избор или на основание
общите разпоредби, компетентен е съдът на тази държава-членка, в която е общото
им гражданство. Регламент 4/09 покрива случаите, когато няма компетентен съд и
след последната възможност. Съдът служебно проверява дали е компетентен и ако
установи, че не е – обявява го с определение и прекратява делото. Приложимото
право по Регламента е на първо място избраното от страните право, обаче
страните не могат да избират приложимо право, ако издръжката е към лице, което
е непълнолетно или към пълнолетно, но с увреждания. Взискателя и длъжника по
задължението могат да изберат измежду: 1) правото на държавата, чийто гражданин
към момента на избора е една от страните, 2) правото на държавата, където към
момента на избора е обичайното местопребиваване на една от страните, 3)
правото, което е посочено от страните като приложимо, или действително
прилагано към техния развод право.
С оглед горните критерии, съдът
намира, че Несебърският районен съд е компетентен да разгледа предявеният иск
за издръжка, както и че искът е допустим.
Разгледана по същество съдът
приема иска за доказан по основание и частично по размер.
Безспорно е, че малолетното дете
се нуждае от средства за покриване на ежедневните разходи за храна, дрехи,
както и тези свързани с неговото възпитание. Майката е тази, която полага
непосредствени грижи за детето си, но в искането не са изложени твърдения и не
са представени доказателства дали майката Ф.Ф.М.работи по трудово
правоотношение и какъв е размера на получаваното от нея месечно трудово
възнаграждение, или разчита единствено на социални помощи в държавата, в която
се е установила с детето, в случая Германия, и въобще каква е целта на
пребиваването й в тази страна; в състояние ли е да осигури на детето си в
Германия средства за издръжка, но и подходяща семейна среда, свързана с
правилното му отглеждане, възпитание, израстване и осигуряване на достойно
бъдеще, в състояние ли е майката, която е в трудоспособна възраст, да осигури и
собствената си издръжка. Съдът приема, че с оглед четиригодишната възраст на
детето, е необходимо да се заделят ежедневно средства за посрещане на неговите
основни нужди и потребности, но съдът е лишен от възможността за преценка
осигурява ли и в състояние ли е майката да осигури необходимите за това средства
за детето си, или издръжката, която претендира да заплаща бащата на детето, ще са единствените
средства, с които тези нужди на детето да се посрещат.
Същевременно обаче, предвид
липсата на възражения от страна на ответника, той следва да поеме по-голямата
част от издръжката на детето, за което непосредствени грижи полага единствено
майката. По делото не са представени доказателства, респективно ответникът не
представя такива, от които да е видно, че той има задължения към трети лица.
Същият е в трудоспособна възраст, което предполага реализиране на доходи, а
оттам и възможността му да заделя средства за заплащане на значителна част от
издръжката, необходима за дъщеря му. Съдът не приема, че ответникът се е
поставил в невъзможност да заплаща издръжка като не реализира доходи от трудова
дейност. Няма причина, поради която да се приеме, че бащата не е в състояние да
работи и да реализира доходи. Макар и такива доходи от трудова дейност да не се
установи той да реализира в Република България, а притежаваното от него
имущество също не представлява източник на доходи, обстоятелството, че той
пребивава понастоящем в чужбина, мотивира съда да приеме, че бащата реализира
месечен доход над средната работна заплата за страната. Така поради липса на
точни данни относно размера на дохода на ответника, изхождайки от факта, че
същият си осигурява работа, макар и да не е доказано, че е постоянна, то при
определяне на издръжката, съдът приема за база средната работна заплата за
страната. Ответникът е длъжен да полага труд, а липсата на ангажирани по делото
доказателства за точния размер на неговите доходи не може да го ползва при
определянето на реалния размер на издръжката, от която детето се нуждае за
посрещане на своите нужди и които нужди безспорно ще продължат да нарастват до
навършване на пълнолетието му, защото издръжката, която ответникът дължи, той
може да я осигури като реализира такива доходи, които са присъщи за лице в
трудоспособна възраст и при липса на данни за наличие на обективни пречки за
полагане на труд. Дори и да се приеме, че ответникът, пребивавайки на
територията на чужда държава с цел частна командировка, това предполага наличие
на средства, достатъчни за посрещане на собствените му нужди, респективно
възможност за заделяне на повече средства за малолетното дете.
При определянето размера на
издръжката съдът взема предвид и обстоятелството, че за времето от раздялата на
родителите на малолетното дете, ответникът като негов баща не е пряко ангажиран
с отглеждането и възпитанието на дъщеря си, грижите за която се полагат
изключително от майката, предвид упражняваните от нея родителски права.
Същевременно, макар и бащата да следва да заплаща по-голямата част от издръжката
на детето си, майката, като другия родител на детето, също би могла да осигури
една част от необходимата му издръжка като реализира такива доходи, които също
са присъщи за лице в трудоспособна възраст и при липса на основателни причини,
които да са пречка за полагане на труд. Обстоятелството, че майката фактически
упражнява родителските права по отношение на детето, не е основание да не търси
активно работа в държавата, в която е решила да се установи, а вместо това да
разчита на средства, предоставени й като социални помощи.
Въз основа на така установените
материални възможности на родителите и нуждите на детето, преценени съобразно
пола и възрастта му, съдът счита, че ответникът следва да заплаща месечно по
200 евро за издръжката на детето си, чиято левова равностойност е в размер на
391,16 лева. Тази издръжка той следва да бъде осъден да заплаща на, в
качеството й на майка и законен представител на малолетното дете А.И.О.,
считано от предявяване на претенцията – 14.11.2016г., до навършване пълнолетие
на детето или настъпването на други законоустановени причини за изменението или
прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска. Останалите средства, необходими за пълната месечна издръжка на
малолетното дете, както и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието
му, ще се поемат, респективно полагат и занапред, от неговата майка.
Съдът следва да допусне предварително
изпълнение на решението на основание чл.242, ал.1 от Гражданския процесуален
кодекс.
Съгласно правилата на процеса
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съдебната власт държавна
такса върху присъдената издръжка, която такса се определя върху тригодишните
платежи на така присъдената издръжка и е в размер на 4%. Тригодишните платежи
на издръжката са в размер на 14 081,98 лева, а държавната такса е в размер
на 563,27 лева.
Мотивиран от гореизложеното,
Несебърският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА И.Ф.О. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАЩА на Ф.Ф.М.с ЕГН **********, в
качеството й на майка и законен представител на малолетното дете А.И.О. с ЕГН **********,
представлявана от адвокат Е.Х.И. ***, ежемесечна издръжка в размер на 200 евро (двеста евро), чиято левова
равностойност е 391,16 лв. (триста деветдесет и един лева и 16 ст.), платима до
10-о число на месеца, за който се дължи, считано от 14.11.2016г., до навършване
пълнолетие на детето или настъпването на друга законоустановена причина за
изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва за
забава върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане, като искът
над 200 евро до пълния претендиран размер от 240 лева, ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА И.Ф.О. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Несебърския районен съд
сумата в размер на 563,27 лв. (петстотин шестдесет и три лева и 27 ст.),
представляваща държавна такса върху уважената част от иска за издръжка.
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на
решението в частта, относно присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: