Определение по дело №49/2021 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 260130
Дата: 18 февруари 2021 г. (в сила от 18 февруари 2021 г.)
Съдия: Ивайло Петров Георгиев
Дело: 20211800500049
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 21 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

18.02.2021 г.

 

            Софийският окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав, в закрито съдебно заседание на 18.02.2021 г. в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева

                                                  ЧЛЕНОВЕ: Ивайло Георгиев

Ваня Иванова

 

разгледа докладваното от съдия Георгиев ч.гр.д. № 49/2021 г. по описа на Софийския окръжен съд и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК,  вр. чл. 32а от Правилника за вписванията.

Образувано е по частна жалба на Областния управител на Софийска област срещу определение № 15 от 22.12.2020г. на съдия по вписванията при Районен съд – гр. Пирдоп, с което е отказано вписване на Акт за публична държавна собственост № 5950/15.12.2020г.

С оглед удостоверената дата на уведомяване на молителя за отказа (04.01.2021г.), съдът намира, че подадената на 11.01.2021г. жалба е в срок. Същата изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Жалбоподателят е освободен от заплащане на държавна такса на основание чл. 84, ал. 1 от ГПК, доколкото процесният случай касае отказ за вписване на акт за имот, който е публична държавна собственост.

По съществото на правния спор, съдът намира следното:

С молба вх. № 1867/22.12.2020г. по описа на Службата по вписванията – гр. Пирдоп, е поискано вписване на Акт за публична държавна собственост № 5950/15.12.2020г. Към молбата са представени два оригинални екземпляра от акта, заверено копие на скица на имота и удостоверение за данъчна оценка.   

С определение № 15 от 22.12.2020г. на съдия по вписванията при Районен съд – гр. Пирдоп е отказано поисканото вписване. Съдията по вписванията е изложил мотиви, че представеното копие от скица не съответства на особените изисквания на закона, доколкото, съгласно чл. 6, ал. 3 от ПВ, е следвало да бъде представен официален документ  – оригинална скица от АГКК. Сочи, че копието е от електронен документ, за обработката на какъвто СВ-Пирдоп не е оторизирана, поради което това копие не притежава необходимата доказателствена сила. Прави извод, че, макар представено копие да съдържа визуално и графично необходимите данни, то не е в изискуемата от закона форма и не е съобразено с действащите нормативни актове. Изложил е и допълнително съображение за отказа, че молителят не бил представил редовни доказателства за данъчната оценка на имота. Счита, че тя е следвало да бъде удостоверена с документ по чл. 264 от ДОПК, а не с удостоверение по чл. 3, ал. 2 от Приложение № 2 на ЗМДТ.

В подадената срещу определението частна жалба, по която е образувано настоящото производство, жалбоподателят твърди, че към молбата му били приложени всички нормативно изискуеми приложения, вкл. скица на имота. Оспорва извода на съдията по вписванията, че същата не била представена в оригинал. Оспорва и извода му относно необходимостта от представяне на удостоверение за данъчна оценка по чл. 264 от ДОПК, като изтъква, че имотът е новообразуван, поради което ще бъде деклариран след снабдяване с акт за собственост, а и не подлежи на облагане с данък. Моли съда да  отмени обжалваното определение и да разпореди вписването на договора.

Съдът намира, че частната жалба е основателна, а обжалваното определение следва да се отмени, поради следните съображения.

1.      Неоснователен е аргументът на съдията по вписванията, че заявителят е следвало да приложи оригинална скица на поземления имот. Наистина, актуалната редакция на чл. 6, ал. 3 от ПВ предвижда, че когато недвижимият имот се намира в район с одобрена кадастрална карта (както в настоящият случай), описанието му се извършва съобразно данните по чл. 60, т. 1 - 7 от ЗКИР, като в тези случаи към акта се прилага скица, скица-проект, схема или схема-проект, издадени от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, или нотариално удостоверени преписи от такива. Следва да се има предвид, обаче, че тази редакция е обнародвана в ДВ бр. 2/08.01.2021г. и, доколкото няма данни да ѝ е придадено обратно действие, тя действа само занапред. В случая, молбата за вписване е подадена на 22.12.2020г., поради което редовността ѝ следва да се преценява с оглед действалата към този момент редакция на горния нормативен текст, а именно: когато недвижимият имот се намира в район с одобрена кадастрална карта, описанията се извършват съобразно данните по чл. 60, т. 1 - 7 от Закона за кадастъра и имотния регистър. В тези случаи към акта се прилага скица-копие от кадастралната карта“. По настоящото дело не се спори, а и от представените документи е видно, че молителят е приложил копие от скица на имота по кадастрална карта. Поради това съдът намира, че изискването на чл. 6, ал. 3, изречение второ от ПВ е било изпълнено, а неоригиналният характер на така представената скица не е порок, обуславящ постановяване на отказ за вписване.  
2.      Неоснователни са и мотивите към обжалваното определение, касаещи нередовност на доказателствата за данъчна оценка на имота. Настоящият съдебен състав намира, че основната цел на удостоверяването по чл. 6, ал. 1, буква „г“ от ПВ е изчисляване на дължимата държавна такса за вписването. Съгласно чл. 74а от Закона за държавната собственост, обаче, не се заплаща такса за вписване в службата по вписванията на актове за държавна собственост и на актове за поправка на актове за държавна собственост. Поради това, в случая, представянето на данъчна оценка на имота се обезсмисля. Дори да се приеме, че същата има и други функции в това охранително производство, тя е представена в надлежен вид, съобразен със специалната препращаща норма на чл. 2, ал. 1, изречение второ от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, вр. Приложение № 2 към ЗМДТ.

По тези съображения съдът намира, че изискванията на чл. 6, ал. 1 и 3 от ПВ са били изпълнени. Не са налице визираните от съдията по вписванията пороци на подлежащия на вписване акт, поради което обжалваното определение, с което е постановен отказ за неговото вписване, е неправилно и следва да бъде отменено.

            Така мотивиран, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ  определение № 15 от 22.12.2020г. на съдия по вписванията при Районен съд – гр. Пирдоп, с което е отказано вписване на Акт за публична държавна собственост № 5950/15.12.2020г.

ВРЪЩА делото на съдия по вписвания при РС- Пирдоп с указание да извърши вписване на Акт за публична държавна собственост № 5950/15.12.2020г.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                          2.