РЕШЕНИЕ
гр.София, 03.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на шестнадесети септември през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.ИВАН КИРИМОВ
при
секретаряА.Луканова, като разгледа докладваното от
съдия Ташева гр.дело № 1634 по описа за 2019
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С
решение от 31.07.2018 г. по гр.д. №69593/16 г., СРС, ГО, 28 с-в ОСЪЖДА В.а.с.на
Република България да заплати на М.К.М., действащ като ЕТ М.-**- М.К., ЕИК: *****,
със седалище и адрес на управление ***-н К.С.; Квартал К.С.; Бл. *****, чрез
пълномощника си адв. А.В.- САК, съдебен адрес гр. София, ул. *****сумата от 1000 лв. обезщетение за забавено
разглеждане на адм, д, № 9873/2014по описа на ВАС, ведно със законната лихва
върху сумата считано от датата на влизане в сила на решението на ВАС -
26.11.2015 г. до окончателното изплащане на задължението като ОТХВЪРЛЯ иска до
пълния предявен размер като неоснователен. ОТХВЪРЛЯ иска с пр. осн чл. 26, ал.
1 от ЗОДОВ предявен от М.К.М., действащ като ЕТ М.-**- М.К., ЕИК: *****, със
седалище и адрес на управление ***-н К.С.; Квартал К.С.; Бл. *****, чрез
пълномощника си адв. А.В.- САК, съдебен адрес гр. София, ул. *****за осъждане
ответника АССГ да заплати сумата от 10 000 лв. претендирана като обезщетение за
забавено разглеждане на адм. д. 613/2009, 3866/2009 и 6202/2013 на
Административен съд София град и като неоснователен.
ОСЪЖДА В.а.с.на
Република България да заплати на М.К.М., действащ като ЕТ М.-**- М.К., ЕИК: *****,
със седалище и адрес на управление ***-н К.С.; Квартал К.С.; Бл. *****, чрез
пълномощника си адв. А.В.- САК, съдебен адрес гр. София, ул. *****сумата от 166
лв. разноски за адвокат на осн. чл. 78, ал. 1 от ТПК.
Решението е обжалвано с въззивни жалби :от ищеца в отхвърлителната част,с
която не е уважена исковата претенция над сумата 1 000 лв.,от ответника ВАС в
осъдителната част.
Въззивникът –ищец твърди, че решението е неправилно,в
противоречие материалния закон и необосновано.Съдът пренебрегнал обвързващата
сила на констатациите за установените
нарушения в Констативен протокол на ИВСС при разглеждане на делото в
АССГ и в производството пред ВАС.Неправилно съдът приел,че не е налице забавяне
на разглеждане на делото от АССГ свръх разумния срок. В тази насока
решаващият състав необосновано приемал, че не може да се приеме, че съществува
абсолютно определен срок с изтичането, на който да се приеме за разумен и неправилно се смесвали грешки на съдебния
състав с оглед решаване на делото по същество, което не е основание за търсене
на отговорност за забавено производство и грешки свързани с администрирането на
делото и непроизнасяне по искания на страните, в случая изпращане на делото от
АСС - град до ВАС, без да се произнесе по искането за допълване на Решението по
отношение на разноските, което е станало причина цяла една година (от
депозиране на 24.11.2011 год. на Молбата за допълване на Решението до
окончателното произнасяне на ВАС по нея на 29.11.2012 год.) да се разгледа
делото за произнасяне по допълнителното Решение. Неправилно е бил отменен хода
по същество на делото по причина, че в Писмената защита ответникът е направил
Възражение за погасителна давност .
Разумният срок за разглеждане на
производството по делото включвал периода от постъпването на
Исковата молба в съда до приключването му с влязъл в сила съдебен
акт. При двуинстанционното производство, какъвто е настоящият случай,
първоинстанционното производство започва от постъпването на 27.01.2009 год. на
Исковата молба в АСС - град и приключва на 27.06.2012 год. Този период подлежи
на преценка за разумен срок (от 27.01.2009 год. до 27.06.2012 год.) съставляващ
3 години и 5 месеца. Обстоятелствата, че е имало спор за подсъдност между АСС -
град и АС - Плевен, както и големия брой отложени о.с.з поради нередовно
призоваване (отлагане на първото о.с.з.) по причина, че СТЕ не е представена,
както и искания за допълнителна експертиза (отлагане на 2,3,4,5,6 и 7 - о.с.з.)
е ирелевантно за удължаването на срока на разглеждането на делото, тъй като
това е въпрос на администриране на делото, което е в правомощията на съда в
т.ч. да назначи ново вещо лице и да изиска да се спазват сроковете за
подготовката и внасянето на СТЕ в съда. Недопустимо е да се отлага хода по
същество поради възражение за погасителна давност направено в Писмената защита,
както и неразглеждане на Молбата за допълване на Решението относно
разноските.Твърди,че производството в АСС - град е извън размуния срок 2
години, 3 месеца и 16 дни.
Разглеждането на делото пред ВАС също е продължило свръх
разумния срок за приключването му, което било прието за установено от СРС и което се дължи, както е посочено в
обжалваното Решение на обстоятелството, че делото е било насрочено след
изтичане на повече от една година след постъпването му във ВАС.
Решаващия състав не е
изложил мотиви обуславящи определения от него размер обезщетение от 1000 лв, макар
и да се отнася само до причинени вреди от забавянето на решаването на делото от
ВАС.
Обжалваното Решение е постановено в противоречие с
Решение № 76/11.04.2016 год. на ВКС, III г.о.
по гр. дело № 521/2015 год. Несъобразяването на обжалваното Решение с
изложените мотиви в Решението на ВКС е в няколко насоки: (1) разглеждането на
съдебното производство по чл. 26 от ЗОДОВ като част от
компенсаторния механизъм включващ две части — администратинва и съдебна; (2)
съобразяване на съдебното производство с административната част на компенсаторния
механизъм, която означава, че събраните
доказателства в административното произвдоство по Глава III „а”
от ЗСВ имат обвързваща сила и съдът не може да не ги зачете в т.ч. констативния
Протокол на ИВСС и решението на министъра на правосъдието.
Решаващият състав на СРС в
противоречие с Решението на ВКС, съобразно разпоредбата на чл. 52 от
ЗЗД не може да присъди по - малък размер на обезщетение от определеното от
министъра на правосъдието, в случая от 2300 лв. В компетенцията на
решаващия състав е като прецени събраните по делото доказателства и съдебната
практика по чл. 52 от ЗЗД да определи по - голям размер на
обезщетение или да потвърди определения размер от министъра на
правосъдието.
Моли да бъде отменено решението на СРС в
обжалваната част и искът да бъде уважен изцяло
като се осъдят АССГ и ВАС солидарно да заплатят исковата сума.Претендира
разноски.
Въззиваемите-АССГ и ВАС не са депозирали отговори на
въззивната жалба.
Представителят на СГП счита жалбата за неоснователна.
С въззивната
жалба от ответника ВАС се твърди ,че
решението е постановено в нарушение на чл. 236 ал.2
от ГПК при липса на мотиви като същото е материално незаконосъобразно - в
нарушение на чл.6 пар. 1 ЕКПЧОС вр. чл.2б от ЗОДОВ с погрешно дадена от съда
правна квалификация на фактите по случая и неправилно интерпретиране
съдържанието на нормата; необоснован,поради липса на съответствие между
бланкетните мотиви и крайният решаващ извод. Не е обсъдено твърдението за
свръхнатовареност на съда,която не позволява по -ранно насрочване,нито
възражението,че ищецът не е депозирал молба за определяне на нова,по-ранна дата,с която да мотивира
важността на приоритетно разглеждане на делото.Не са изложени мотиви защо при
преценка,че делото е със сравнително висока фактическа и правна сложност
приема,че срокът от 1 год. и 3 месеца и 25 дни за цялото производството пред
касационната инстанция е прекомерен.Всички елементи-ниска значимост на делото
предвид факта,че същото представлява претенция за обезщетение на пропуснати
ползи,положено старание от властите,в частност ВАС, за своевременно произнасяне
и разглеждане на делото и фактическата сложност на делото налагали извод за
липса на нарушение на изискването за разумен срок.Отговорността следвало да
бъде изключена,въпреки че се взима общата продължителност на делото-цялото му
инстанционно движение.Съдът не се произнесъл по другите елементи на фактическия
състав на чл.2б ЗОСОВ -вреда и причинно-следствена връзка между разглеждането и
решването на делото извън разумния срок и настъпилия за ищеца вредоносен
резултат.ВАС присъдил с решението си и законна лихва върху претендираното
обезщетение,считано от завеждане на иска като по този начин ищецът бил
обезщетен веднъж със законната лихва за забава,а с предявения настоящ иск ще
получи двойно обезщетение Моли съдът да
отхвърли изцяло предявения иск.
Въззиваемата
страна-ищец счита жалбата за неоснователна.
Представителят
на СГП счита жалбата за основателна .
Съдът, след като обсъди по
реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежни страни и са процесуално допустими.
По жалбата на ищеца
С обжалваното решение районният съд е
уважил предявения от шщеца против ВАС иск за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди на осн. чл. 2 б,ал.1 от ЗОДОВ в размер на 1000 лв.,ведно със законната лихва от 26.11.2015 г., до окончателното й изплащане като е отхвърлил
претенцията за разликата до предявения размер от 10 000 лв. като неоснователен и недоказан
,а срещу ответникът АССГ е отхвърлил
изцяло иска.
По
делото няма спор за факти: Производството по адм. д.
№ 613/2009г., по описа на
Административен съд София-град (АССГ), 25-ти
състав е започнало на 26.01.2009г, когато М.К.М., в качеството му на едноличен
търговец с наименование ЕТ „М.-**М.К.“ е предявил обективно съединени
искове с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу община Долни Дъбник, с които моли съда, да бъде осъдена общината да
му заплати сумата 471 304,50 лева, като обезщетение за претърпени имуществени и
неимуществени вреди вследствие на нищожен административен акт - Заповед
№252/21.1 1.2012г. на кмета на общината. Съдебното производство по делото е
продължило до 26.11.2015 г., когато е влязло в сила окончателно Решение №
12735/26.11.2015г. по адм. д. № 9873/2014г. по описа на ВАС. Периодът за който
е разгледан спорът е с продължителност от 6 години и 10 месеца. Делото е
разглеждано два пъти в първа инстанция и два пъти в касационна.
Ищецът е предявил претенцията си за обезщетение от бавно правосъдие пред
ИВСС.Констатирано е от Инспектората,че
продължителността на производството пред АССГ не съответства на изискването за
разумен срок,а с действията си касационната инстанция е допринесла за забавянето
на цялостното производство. Със заповед на министъра на просъдието е определено
обезщетение в размер на 2 300 лв.,за което е предложено споразумение
,отказано от ищеца.
По адм. д. №
613/2009г., по описа на Административен съд София- град (АССГ), 25-ти състав,
съдът е сезиран с обективно съединени осъдителни искове с правно основание
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу община Долни Дъбник, с които моли съда, да бъде
осъдена общината да му заплати сумата 471 304,50 лева, като обезщетение за
претърпени имуществени и неимуществени вреди вследствие на нищожен
административен акт - Заповед №252/21.11.2012г. на кмета на общината.
Преценката дали
производството по такива дела представлява висока фактическа или правна
сложност е винаги конкретна и зависи от обстоятелства като сложност на фактите
и трудности при установяването им, сложност на доказателствата и др.
В конкретния случай
преценката на обстоятелствата, дали г-н М.е бил ощетен материално и морално с
отменената заповед на кмета на община Долни Дъбник, в какъв размер са
претърпените щети е изисквало изготвянето на експертни заключения от
компетентни за това лица.
Това означава,че производството
по делото представлява известна фактическа и правна сложност.
От материалите по делото се установява, че М.или неговият процесуален представител са
допринесли за удължаване на производството с около 1 месец и 10 дни, като са
допуснали нередовности в подадените от тях касационни молби.
|
|
Първото разглеждане на делото в АССГ
е започнало с подаване на исковата молба на 26.01.2009г. и е приключило с
изпращане на 03.10.2012г. на адм. д. № 3866/2009г. във ВАС. Продължителността
на производството е 3 години 9 месеца и два дни. Проведени са 10 открити
съдебни заседания.
Причина за забавянето при първото му гледане от АССГ се
явява основно лошото му администриране от страна на съда. Първо, делото е
прекратено и изпратено на Плевенския административен съд, който е повдигнал
спор за местна подсъдност. ВАС е върнал преписката за образуване на делото
отново в АССГ. Това е забавило производството с 5 месеца и 9 дни. Разглеждането
на делото се е провело в десет заседания, като причина за отлагането му 4 пъти
е непредставяне в срок на заключението на вещото лице. Това е забавило процеса
с около 1 година и 7 дни. Освен това съдът е пропуснал да се произнесе по
постъпила от ответника молба за допълване на решението в частта относно
разноските, което е довело до връщане на делото от касационната инстанция. Този
пропуск е довел до забавяне от около 10 месеца. В обобщение може да се
констатира, че с действията/бездействието си съдът е станал причина за забавяне
на производството с около 2 години 3 месеца и 16 дни.
При повторното разглеждане на делото в първа инстанция
(адм. д. № 6202/2013 г.) производството по съществото на спора е продължило 8
месеца и 24 дни. Проведени са две открити съдебни заседания. Общият период от
време, в който делото е разгледано и администрирано възлиза на 1 година и един
месец, което следва да се приеме за разумен срок, съгласно трайната практика на
ЕСПЧ.
В светлината на критериите достигнати в практиката на
ЕСПЧ продължителността на първото производство в първа инстанция (адм. д. №
3866/2009г.) не съответства на изискването за разумен срок.
Делото е разглеждано на два
пъти от ВАС,първият път,когато е обжалвано
решението по адм.д.3866/09г.на
АССГ.Производството е продължило от 05.11.2012 г.до 17.06.2013 г. или общо 7
месеца и дванадесет дни. Делото е разгледано в едно о.с.з. на 11.02.2013г.
Обявяването на решението се е забавило три месеца след законоустановения срок
по чл.235, ал.5 от ГПК.
Вторият път когато делото е
разглеждано от ВАС обхваща период от 1 година 3 месеца и 25 дни - от
01.08.2014г. до 26.11.2015г., когато съдът се произнася с окончателно решение
по спора. Единственото заседание по делото се е провело на 23.09.2015г. - 1
година 1 месец и 22 дни след образуването му в съответната инстанция, който период
от време следва да се приеме за неоправдано дълъг. Решението е постановено
около 1 месец след законоустановения срок по чл.235, ал.5 от ГПК.
С действията си касационната инстанция е
допринесла за забавяне на цялостното производство по повдигнатия от М.М.спор.
Независимо,
че повдигнатия от г-н М.спор представлява определена правна и фактическа
сложност, продължителността на процеса не отговаря на критериите за разумен
срок. Най-съществен за това е приносът на първата инстанция, ставайки причина,
чрез действията /бездействието си при администрирането на адм. дело 613/2009г и
адм. дело № 3866/2009г., за забавяне на производството най-малко с 2 години 3
месеца и 16 дни.
Нормата на чл.
26 от ЗОДОВ /ДВ бр. 98/2012 г. / създаде национален
компенсаторен механизъм за бавно правосъдие. С нея се предвиди като
вътрешноправно средство за защита, самостоятелна хипотеза на отговорност на
държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл. 6 § 1 от
ЕКПЧОС, като претенцията за обезщетение, съгласно чл. 8, ал. 1 от 3., се
разглежда по този закон и реда на ГПК. Критериите, въз основа на които съдът
прави преценката си дали е допуснато нарушение са посочени примерно в закона /чл. 26. ал. 2 от ЗОДОВ/, като са приложими стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ. Съгласно втората алинея на същия чл. 8 - абсолютна предпоставка за предявяване на иска по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ е изчерпването на административната процедура за обезщетение на вреди по
реда на глава трета "а" от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение. Фактът, че законодателят възприема
липсата на постигнато между страните споразумение след изчерпването на
административната процедура, като условие за предявяване на иска по чл. 26 от ЗОДОВ, дава основание да се счете, че предвидената уредба регламентира
производството по присъждане на обезщетение като едно цяло, включващо
административна и съдебна част, като до съдебната се стига само, ако
пострадалият е останал недоволен от предложения му размер на обезщетение. В
това производство /и в административната, и в съдебната част/ страните са две -
държавата и пострадалия. В административната държавата се представлява от
министъра на правосъдието /който определя размера на обезщетението и предлага
споразумение/, а в съдебната - от съда, пред който иска се предявява и който
постановява окончателния акт.
Производството е за присъждане на обезщетение за причинени вреди на
граждани от неправомерни действия на държавата. Отговорността е обективна и се
носи от държавата, а не от нейните органи или длъжностни лица, без значение кой
е причинил вредоносния резултат. Държавата и нейните органи се разглеждат като едно
цяло. Следователно, след като производството е единно и отговорността се носи
от държавата /без значение, кой орган я представлява/, следва да се приеме, че
направеното от нея предложение досежно размера на дължимото обезщетение в
административната част на производството, я обвързва в съдебната. В
производството по чл.
26 ЗОДОВ, при определяне размера на дължимото
обезщетение, съдът не може да определи обезщетение под размера, предложен в
административното. Предложеният размер на обезщетение не може да бъде занижен,
защото това би влошило положението на другата страна в противоречие с духа на
закона, целящ да се предостави възможност на страната, при несъгласие с
предложеното споразумение, да получи удовлетворение в съда/в този смисъл
решение №76/2016 г.на ІІІ ГО на ВКС /.
Постановеният първонистанционен акт е частично неправилен досежно размера на обезщетение от 1 000 лв., който е под предложения в
административната фаза от 2 300 лв.
Допуснато е нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Продължителност от 6 години и
10 месеца на релевантния период /от предявяване на иска до постановяване на
окончателния акт на съда/ за исково производство, с предмет претенция за
обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди вследствие на
нищожен административен акт - Заповед №252/21.11.2012г. на кмета на общината,не
може да се определи като разумен. При преценката си, съдът като съобрази
установените в практиката на ЕСПЧ три критерия: сложност на делото, поведение
на жалбоподателя и поведение на компетентните органи, намира, че в конкретния
случай прекомерната продължителност на производството е в резултат на
поведението на компетентните съдебни органи /АССГ и ВАС/, които не са положили
необходимите усилия за ускоряването му, а напротив - с препращането между
съдилищата, забавянето на насрочването и продължителния период до постановяване
на съдебните актове, са станали причина
за неговото ненужно забавяне.
Процесуалните действия на отделните
съдебни инстанции не могат да се разглеждат изолирано, защото се осъществяват
от един орган на власт - съд и тъй като са допринесли за настъпване на
вредоносния резултат, поради което на основание § 1 от ЗР на 3., във вр.с чл. 53 ЗЗД следва да се ангажира солидарната
отговорност на двамата посочени от ищеца ответници. При баланс между интересите
на лицето възможно най - бързо да получи решение и необходимостта от внимателно
проучване и правилно провеждане и решаване на делото, настоящият съдебен състав,
като съобрази, че се касае за дело, което не е с голяма сложност, /т.е. с
предмет, изискващ от съда да създаде необходимата организация за решаването му
с приоритет/, като съобрази поведението на ищеца, който е предприемал само действия
в защита на предоставени му от закона права, намира, че поради допуснатото
нарушение на правото на страната да получи решение на спора в разумен срок, на
ищеца са причинени неимуществени вреди, за овъзмездяването на които настоящият
съдебен състав като съобрази всички гореизложени обстоятелства счита, че следва
да присъди сума в общ размер на 2 300 лв. Следва да се уважи и направеното
искане за присъждане на обезщетение за забавено плащане за периода от влизане в
сила на решението на ВАС.
По жалбата на ответника.
В рамките на първоинстанционното
производство е доказан фактическият
състав по чл. чл.2б от ЗОДОВ като е дадена от съда правилна правна квалификация
. Предвид изложеното по-горе налице е забавено правосъдие и е нарушено правото
на страната да получи решение на спора в разумен срок. Вредата,в конкретния
случай не се нуждае от изрично доказване,тя се презузюмира от факта на
констатираното разглеждане на делото извън разумния срок.Ищецът не е доказал
допълнителни вреди,поради което му се присъждат обичайните,в причинна връзка с решаването на делото извън разумния срок.
Според жалбоподателя ,ВАС присъдил с
решението си и законна лихва върху претендираното обезщетение,считано от
завеждане на иска, като по този начин ищецът бил обезщетен веднъж със законната
лихва за забава,а с предявения настоящ иск ще получи двойно обезщетение.Присъдената
лихва е върху обезщетението на посоченото основание в решението на АССГ.
По оплакването на
жалбоподателя,че не били обсъдени наведените възражения за пренатовареност на ВАС и
невъзможност да се насрочи делото за по-ранна дата.Според жалбоподателя това е
обективна причина и не е нарушение на чл.6 пар.1 ЕКПЧОС.Действително
пренатовареността е проблем пред реформа на административно правораздаване,но
както и жалбоподателя сочи, повечето от делата се насрочват в срок от пет и
повече месеци.В случая неоправдано дълго е насрочването за конкретното делото
повече от една година.
По избожените съображения обжалваното решение следва да се отмени в частта ,с която спрямо
ответника ВАС е отхвърлен иска за горницата над сумата 1 000 лв.до сумата
2 300 лв.обезщетение ,ведно с лихвите,а спрямо АССГ е отхвърлен иска за
сумата 2 300 лв.,ведно с лихвите и вместо това да се осъдят двамата
ответници да заплатят на ищеца в условията на пасивна солидарност сумата от
2 300 лв.,обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок,на основание чл.2б ЗОДОВ,ведно със законната лихва,считано от 26.11.2015 г.до окончателното
изплащане и да се потвърди в останалата обжалвана част.
Пред СРС ищецът е
сторил 1660 лв.разноски за адвокатска защита.Направено е възражение за
прекомерност на платения адвокатски хонорар,което съдът намира за основателно и
намалява размера до сумата 1000 лв.предвид фактическата и правна сложност на
делото.Съобразно уважената част на иска на ищеца ще се присъди сумата 230 лв.
Пред въззивната
инстанция ищецът е сторил 1660 лв.разноски за адвокат,от които следва да бъдат
присъдени 240 лв.,съобразно уважената част на жалбата.
Предвид изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 31.07.2018 г. по гр.д. №69593/16 г., СРС,
ГО, 28 с-в в частта,с която се ОТХВЪРЛЯ иска за ОСЪЖДАНЕ на В.а.с.на Република България да заплати на М.К.М.,
действащ като ЕТ М.-**- М.К., ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление ***-н
К.С.; Квартал К.С.; Бл. *****, чрез пълномощника си адв. А.В.- САК, съдебен
адрес гр. София, ул. *****горницата над сумата от 1000 лв.до сумата 2 300 лв обезщетение за забавено разглеждане
на делото в разувен срок, ведно със законната лихва върху сумата считано от
датата на влизане в сила на решението на ВАС - 26.11.2015 г. до окончателното
изплащане на задължението и в частта,с
която ОТХВЪРЛЯ иска с пр. осн чл. 26, ал. 1 от ЗОДОВ предявен от М.К.М.,
действащ като ЕТ М.-**- М.К., ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление ***-н
К.С.; Квартал К.С.; Бл. *****, чрез пълномощника си адв. А.В.- САК, съдебен
адрес гр. София, ул. *****за осъждане ответника АССГ да заплати сумата от 2 300
лв. претендирана като обезщетение за забавено разглеждане на дела в разумен
срок и
ОСЪЖДА В.а.с.на
Република България да заплати на М.К.М., действащ като ЕТ М.-**- М.К., ЕИК: *****,
със седалище и адрес на управление ***-н К.С.; Квартал К.С.; Бл. *****, чрез
пълномощника си адв. А.В.- САК, съдебен адрес гр. София, ул. *****сумата от 166
лв. разноски за адвокат на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК като вместо това
П О С Т А Н О В Я В А:
ОСЪЖДА В.а.с.на Република България и АССГ да заплатят на М.К.М., действащ като ЕТ М.-**- М.К., ЕИК: *****, със
седалище и адрес на управление ***-н К.С.; Квартал К.С.; Бл. *****, чрез
пълномощника си адв. А.В.- САК, съдебен адрес гр. София, ул. *****в условията на пасивна солидарност сумата
от 2 300 лв.,обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок,на
основание чл.2б ЗОДОВ,ведно със законната лихва,считано от 26.11.2015 г.до
окончателното изплащане,както и сумата 230 лв.за адвокатски хонорар пред СРС.
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 31.07.2018 г. по гр.д. №69593/16 г., СРС,
ГО, 28 с-в в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА В.а.с.на Република
България и АССГ да
заплатят на М.К.М., действащ като ЕТ М.-**- М.К.,
ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление ***-н К.С.; Квартал К.С.; Бл. *****,
чрез пълномощника си адв. А.В.- САК, съдебен адрес гр. София, ул. *****в условията на пасивна солидарност сумата
от 240 лв.представляваща разноски за адвокат във въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.