РЕШЕНИЕ
№
гр.
Велинград,17.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ
ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретар Мария Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 477, по описа на съда
за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК
Образувано е по искова молба, депозирана от „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул.
Кукуш, № 1 против В.В. К., ЕГН **********,***, с която са предявени
искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.86 ЗЗД и чл.92 ЗЗД, с които се иска да бъде установено по отношение на ответника, че
последният дължи на ищцовото дружество сумата от 949,06 (деветстотин четиридесет и девет
цяло и шест стотни) лева, от които сумата от 621,77 лв., представляваща
неизплатени мобилни услуги и лизингови вноски по Договор № М5511556 от
15.01.2017 г., Договор № М5388991/02.11.2016 и Договор за продажба на изплащане от 19.12.2016 г., а сумата от
327,29 лв., представляваща неустойка, от която сумата от
24,75 лв. по Договор № М5511556 от 15.01.2017 г., а сумата от 302,4 лв. по
Договор № М5388991/02.11.2016, ведно със законна лихва от дата на подаване на
Заявление за издаване на заповед за изпълнение - 21.12.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението,
сумата от 84,85 лв., представляваща
обезщетение за забава, за периода от 05.03.2017 г. до 17.12.2018 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение от 21.12.2018 г., по гр.д. №
1584, по описа ВРС за 2018 г..
Ищцовото дружество „А1 България“ ЕАД твърди, че
подало заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което била
издадена заповед за изпълнение от 21.12.2018
г., по гр.д. № 1584, по описа ВРС за 2018 г., като на основание чл. 415 вр. чл. 47, ал. 5 ГПК му били дадени указания за
предявяване на настоящия установителен иск, поради което е налице правен
интерес. Излага, че между „Мобилтел“ ЕАД с настоящо наименование „А1 България“ ЕАД и
ответника били сключени рамкови Договор № М5511556 от 15.01.2017 г., и
Договор № М5388991/02.11.2016 г., като
в системата фигурират с индивидуален абонатен номер (ID) *********. Поддържа се, че към Договор №
М5388991/02.11.2016 бил сключен Договор
за продажба на изплащане от 19.12.2016 г., съгласно който на ответника е предоставен
апарат „Huawei P9 lite“, като е следвало да го изплати на 23 равни месечни
вноски с размер. Твърди се, че при неплащане в срок на най- малко 2
последователни лизингови вноски договорът се прекратявал. Поради неизпълнение
по договорите на ответника са начислени 59,97 лв. неустойка по Договор № М5388991/02.11.2016, както и сумата
от 59,97 лв., а по Договор № М5511556 от 15.01.2017 г., сумата от 24,75 лв..
Поради предсрочното прекратяване на Договор за продажба на изплащане от
19.12.2016 г. на ответника е начислена неустойка в размер на 182,60 лв., в
размер на отстъпката от цената на закупенето крайно
устройство. Предвид изложеното се твърди, че
по Договор № М5511556/15.01.2019 г., за периода от 14.01.2017 г.- 13.07.2017 г. ответникът дължи сумата от 109,37 лв., а
по договор № 5388991 от 02.11.2016 г., за периода от 16.04.2017 г. – 15.11.2017
г. сумата от 512,40 лв., но не ги заплатил. Поради забава в изплащане на
процесните задължения върху главницата от 621,77 лв. на ответника е начислена и
лихва за забава в размер на 84,85 лв., за периода от 05.03.2017 г. до
17.12.2018 г.. Предвид изложеното се моли съдът да уважи предявените искове.
Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Ответникът в срок по чл. 131 ГПК, чрез особения
представител адв. Л. К. депозира отговор, в който оспорва иска по размер.
Излага, че при неплащане на абонаментната такса повече от два месеца, като
правило операторът прекратява предоставянето на услугата, поради което няма
основание за начислявани на други суми след тази дата. Моли се исковете да
бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
За основателността на
претенцията в тежест на ищеца е да установи, че между страните е налице валидно
облигационно отношение, по Договор за
далекосъобщителни услуги № М5511556 от 15.01.2017 г., и Договор за далекосъобщителни услуги №
М5388991/02.11.2016 г. и Договор за
продажба на изплащане от 19.12.2016 г., по силата на които е предоставило на
ответника мобилни услуги за периода от 14.01.2017 г.- 13.07.2017 г.,
респ. за периода от 16.04.2017 г. – 15.11.2017 г. на стойност в претендираните
размери. В тежест на ответника е да докаже, че е погасил процесните вземания,
както и възраженията си срещу възникването и съществуването им.
С оглед твърденията на
страните с доклада по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че „ А1
България“ ЕАД е по същество дружеството „Мобилтел“ ЕАД, с променено наименование, публично известно от вписвания
в Търговския регистър..
От приетите и неоспорени писмени
доказателства (договори
за далекосъобщителни услуги и Приложения към тях),
се установява, че
между страните е възникнало валидно облигационно отношение, по силата на което ищцовото
дружество се е задължило да предоставя на ответника мобилни услуги, за периода от 09.01.2017
г. до 16.01.2019
г., респ. от 31.10.2016 г. до 31.10.2018 г.. Не се спори, че ищцовото е изпълнило задължението
по тях, във връзка с което са издадени процесните фактури, от които се
установява, че на ответника, за периода
от 14.01.2017 г.- 13.07.2017 г., респ.
за периода от 16.04.2017 г. – 15.11.2017 г. е начислена сумата от 621,77 лв., представляваща
такса, за мобилни услуги. Не се твърди, нито доказва задължението да е
погасено. Видно
от представените договори, между страните са възникнали валидни
облигационни правоотношения, по силата на които операторът е предоставил на
абоната телефонни номера и мобилен апарат, при съответни месечни такси и
срокове на действие на договорите, срещу задължението за заплащане на
уговорената цена на услугата- абонаментни такси и вноски. Във всеки един
от договорите се съдържа описание на тарифните планове и ценовите
условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от
неизпълнението им, свързани с начисляване на неустойки. Те са приети с
положения подпис на абоната, който не е оспорен и по този начин лицето е
декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр от същите.
Ответникът има
задължението да заплаща цената за предоставените му услуги, като в негова
тежест е да установи, че го е изпълнил, но по делото въобще не се ангажират
доказателства в тази насока. Във всяка фактура и приложенията й е направена
подробна разпечатка за вида, продължителността и стойността на
ползваните услуги по договора. Според чл. 26. 5. и чл. 25. 6 от
ОУ операторът предоставя 15- дневен срок от издаване на фактурата за
доброволното й плащане, а след това и 6- месечен срок за оспорване на дължимите
суми, ако те са били формирали неправилно, като няма данни абонатът да е упражнил
това свое право. При това положение, съдът приема за установено по делото, че
ищцовото дружество е изправна страна, предоставило е мобилни услуги на
ответника за посочения срок и при установената в процесните фактури цена, като за
ответника са възникнали задължения да ги заплати и поради липсата на изпълнение
от негова страна предявените искове следва да бъдат уважени изцяло.
По отношение на
фактурите, включващи задължение за заплащане на лизингови вноски, следва да се
има предвид, че между страните са сключени договори за лизинг и
за продажба на изплащане и е съставен съответен приемо-
предавателен протокол, като с положения в тях подпис, абонатът е декларирал, че
му е предадена годна за употреба вещ (съответно мобилен апарат и
таблет), която отговаря на съответните технически характеристики.
С договорите тези вещи са предоставени за ползване срещу месечно
възнаграждение в размер на определени вноски, които е следвало да се заплащат,
съобразно уговорените падежи. За вноските по погасителния план, за които
изпълнение липсва са издадени фактури за начислените суми по договорите,
формиращи цената на устройствата, като не са ангажирани доказателства тези
задължения да са погасени, поради което исковата претенция следва да се уважи.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД
Съгласно чл. 26.5 от ОУ
към процесните договори абонатът следва да заплати задължението си в 15- дневен
срок от издаване на фактура. В конкретния случай първата фактура е издадена на
17.02.2017 г. и следователно е с падеж на 04.03.2017 г. или считано от
05.03.2017 г. ответникът е изпаднал в забава за заплащане на задължението по
нея. При доказана основателност на вземането за обезщетение за забава и при
съобразяване правомощието на съда по чл. 162 ГПК съдът определи неговия размер
на сумата от 112.78 лв.. Ето защо и съобразно диспозитивното начало в
гражданския процес акцесорният иск следва да бъде уважен изцяло, така както е
предявен, а именно за сума в размер на 84,85 лв., представляваща обезщетение за
забава, за периода от 05.03.2017 г. до 17.12.2018 г..
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД
За основателността на
предявения иск в тежест на ищцовото дружество е да докаже наличието на
неустоечно съглашение в случай на предсрочно прекратяване на договора, че ищецът
е изправна страна, че е налице виновно неизпълнение на задължението от страна
на ответника, довело до прекратяване на договора, както и размера на
уговорената неустойка.
От неоспорените договори за далекосъобщителни услуги, договор
за продажба на изплащане и Приложения към тях, се установява, че между
страните е налице съглашение, по силата на което в случай, че ответникът наруши
задълженията си, произтичащи от договора, приложенията към него, ОУ, или ако по
негова вина договорът бъде прекратен, ищцовото дружество има право да получи неустойка
в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без
отстъпки),
дължими до дата на изтичане на определения срок за ползване, като когато
абонатът е физическо лице, максималният размер на неустойката за предсрочно
прекратяване не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни
такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка,
както и в този случай абонатът дължи възстановяване на част от стойността на
отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства,
(закупени
или предоставени на лизинг/ на изплащане),
съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент. Следователно
безспорно се установява, че основанията за прекратяване на процесните
договорите са регламентирани в Приложенията към тях и Общите условия на
ищцовото дружество, където е предвидена възможност за едностранно прекратяване
на облигационната връзка от страна на мобилния оператор при виновно
неизпълнение на задълженията на абоната, в който
случай последният дължи неустойка.
Неустойката е форма на договорна отговорност,
която служи за обезщетяване на вредите от неизпълнението, като предварително
установява размера на тези вреди, без да е необходимо кредиторът да ги доказва.
В това се изразява типичната за неустойката обезщетителна функция. В
конкретиката на казуса, за да възникне вземане за неустойка в полза на мобилния
оператор следва да са налице кумулативно следните предпоставки – договорно
неизпълнение от страна на абоната на задължението му да заплаща стойността на
ползваните услуги и прекратяване на договора за мобилни услуги.
Прекратяването на действието на договора с
едностранно волеизявление от изправната страна – доставчик на мобилни услуги
преди изтичане на срока му представлява по същество разваляне на договора, ако
основанието за прекратяване на облигационната връзка е виновно неизпълнение на
задължение от страна на абоната. С оглед характера на насрещните престации /за
продължително изпълнение/ развалянето на договора има действие занапред. Неизпълнението
на договорно задължение по причина, за която отговаря длъжника, включително
неплащането на възникнали задължения през предварително определен срок, е
основание за развалянето му, според нормата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД.
Следователно, доколкото процесния договор е сключен в писмена форма,
изявлението за прекратяването му също следва да е в такава форма и с него
следва да се даде подходящ срок за изпълнение. По делото не се твърди и не са представени
доказателства договорът между страните да е прекратен по предвидения в закона
ред – едностранно, с писмено предизвестие от мобилния оператор, отправено до
абоната- ответник, поради виновно негово неизпълнение. Липсата на надлежно
прекратяване на договора препятства пораждането на вземането за неустойка в
полза на ищеца за вреди от прекратяване на договора за мобилни услуги преди
изтичане на уговорения срок, доколкото фактическия състав за възникване това
право не е завършен. Ето защо предявеният иск за установяване на дължимост на сумата от 327,29 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване, от която сумата
от 24,75 лв. по Договор № М5511556 от 15.01.2017 г., а сумата от 302,4 лв. по
Договор № М5388991/02.11.2016, се явява неоснователен и недоказан и
следва да се отхвърли изцяло.
По разноските
В съответствие с т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцовото дружество следва да се присъдят
разноски, съобразно уважената част от исковете или сума в размер на 277,61 лв.,
представляваща държавна такса в исковото и заповедното произвоство и
възнаграждение за особен представител на ответника в исковото производство,
съобразно списък по чл. 80 ГПК и представените доказателства. На основаниечл.
78, ал. 3 ГПК на ответника се следват разноски, съобразно отхвърлената част от
исковете, но доколкото няма искане за присъждането им съдът не следва да се
произнася по отговорността за тях.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявенияте от „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Кукуш, № 1 против В.В. К., ЕГН **********,***, искове с правно
основание чл.422 ГПК, вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че В.В. К., ЕГН **********,
дължи на „А1 България“ ЕАД, ЕИК
*********, сумата от 621,77 лв., представляваща неизплатени
мобилни услуги и лизингови вноски по Договор № М5511556 от 15.01.2017 г.,
Договор № М5388991/02.11.2016 и Договор за продажба на изплащане от 19.12.2016
г., ведно със законна лихва за периода от дата на подаване на Заявление за
издаване на заповед за изпълнение - 21.12.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 84,85 лв., представляваща обезщетение за
забава, за периода от 05.03.2017 г. до 17.12.2018 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение от 21.12.2018 г.,
по гр.д. № 1584, по описа ВРС за 2018 г, като ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 92 ЗЗД за признаване за установено по
отношение на ответника, че последният дължи на ищцовото дружество сумата от
327,29 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване, от която
сумата от 24,75 лв. по Договор № М5511556 от 15.01.2017 г., а сумата от 302,4
лв. по Договор № М5388991/02.11.2016,, за
които суми е издадена заповед за изпълнение от 21.12.2018 г., по гр.д. № 1584, по описа ВРС за 2018 г..
ОСЪЖДА В.В. К., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. Кукуш, № 1, сумата от 277,61 лв.,
представляваща разноски в исковото и заповедното производство.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
РАЙНОЕН
СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА- ВЛАДИМИРОВА