Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 18.08.2020
год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд - Русе, II – ри състав, в публичното заседание на шестнадесети
юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Димитринка КУПРИНДЖИЙСКА
при
секретаря Цветелина Димитрова, като
разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА административно дело № 157 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда
на чл. 203 и сл. по глава XI от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
(ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба на Н.С. *** срещу Областна дирекция на МВР – Русе, за
сумата от 310.00лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществените
вреди в размер на 300.00лв. и имуществени вреди в размер на 10.00лв., причинени
от незаконосъобразен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
060145 от 21.08.2019г.
Ищецът твърди, че съставянето на АУАН
№ 060145 от 21.08.2019г. от служители на ответника, с който е било образувано
административнонаказателно производство срещу него, му се отразило изключително
негативно – изпитвал притеснения, напрежение, обида от несправедливия акт.
Заявява, че не бил извършил нарушението, вменено му с процесния АУАН, поради
което поискал от началника на Сектор ПП – КАТ при ОД на МВР – Русе да прекрати
преписката. До момента на подаване на исковата молба нямало произнасяне в тази
насока, нито било издадено Наказателно постановление. Това принуждавало ищецът
ежемесечно да ходи до Сектор ПП –КАТ, за да заверява АУАН, заместващ отнетия му
контролен талон, с което реализирал разходи за транспорт. Поради липса на
противоправно поведение от негова страна, счита че не е длъжен да търпи
негативни емоции и следва да бъде обезщетен за причинените му неимуществени и
имуществени вреди. В с.з. от 16.07.2020 г. ищецът прави изменение на размера на
иска за имуществени вреди, като претендира вреди в размер на 522 лв. В подробни
писмени бележки ищецът развива съображения основно относно посоченото в АУАН
нарушение, както и относно действията на административнонаказващия орган (АНО)
по прекратяване на преписката и изпращането й в прокуратурата с оглед данни за
извършено престъпление.
Ответникът по жалбата, чрез
процесуалния си представител, депозира писмен отговор, като по подробно
изложени в него съображения и такива в съдебно заседание счита исковата молба за
неоснователна и недоказана.
Прокуратурата
на Република България, чрез участвалия в производството прокурор от Окръжна
прокуратура – Русе, счита, че не е налице състава на чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ, тъй
като всички действия, извършени от АНО са правни действия, а не фактически,
поради което исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
След пълен анализ на
наведените в исковата молба фактически твърдения и на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На 21.08.2019 г., около 22.10 ч., на
ул.“Доростол“ в гр.Русе, до Техникум по механотехника, служители на Сектор ПП –
КАТ при ОДМВР – Русе спрели за проверка МПС – локомотив (влекач), оборудван с
ДВГ и инд.№ ***, касаещо ремарке и инд.№ *** на влекача с ДВГ, управлявано от Н.С.
***. При извършената проверка служителите констатирали, че водачът е извършил
нарушение на разпоредбата на чл. 140 ал. 1 ЗДвП - управлява МПС по път, отворен
за обществено ползване, което не е регистрирано по съответния ред и няма табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места, поради което
му съставили АУАН бл.№ 060145 от 21.08.2019г. (л.19 от делото). С акта е бил
иззет контролния талон на водача.
На 22.08.2019 г. Н.С. депозирал молба
вх.№ 108500-16878 до началник Сектор ПП – КАТ при ОДМВР – Русе, с която желае
да му бъде обяснено дали управляваният от него атракционен влак подлежи на
регистрация съгласно разпоредбата на чл. 140 ал. 1 ЗДвП. (Л.л.12 – 13 от
делото). След като от Сектор ПП – КАТ при ОДМВР – Русе му отговарят с писмо
изх.№ 108500-18705/20.09.2019 г. (л.15 от делото), ищецът депозирал заявление
вх.№ 108500-18874/24.09.2019г. по описа на Сектор ПП - КАТ, с което моли да
бъде прекратена преписката по издадения АУАН № 060145 от 21.08.2019г. и да му
бъде върнат контролния талон.
В последствие, на основание чл. 33 ал.
2 ЗАНН, преписката по издадения АУАН е изпратена на РП – Русе, като е
образувана пр.пр. №5065/2019 г., обединена към досъдебно производство
пр.пр.№4621/2019 г. по описа на РП – Русе. Към момента на приключване на
съдебното дирене посоченото досъдебно производство не е приключило, като по
същото няма привлечено лице в качеството на обвиняем и наложени мерки за
процесуална принуда (л. л. 72-73 от делото).
По делото са разпитани в качеството на
свидетели М.Д.С., Д.Н.С. и Н.М.Ж.. Първите две свидетелки са съответно съпруга
на ищеца и работник във фирмата на Н.С.. И двете свидетелки не са били преки
свидетели на извършената от контролните органи проверка и съставянето на АУАН,
а са научили за случилото се от ищеца. Св.С. твърди, че съпругът й бил ядосан в
резултат на съставяне на акта, тъй като считал същия за неправомерен. Излагал
съображения, че тролеите се движели без регистрационни номера и те не били в нарушение,
а спрямо него бил съставен акт. След съставянето на акта му се налагало няколко
пъти да ходи до КАТ, за да го презаверява, което водело до откъсването му от
работа и разходи за транспорт. Освен това ищецът бил напрегнат, изнервен,
постоянно говорел за акта, което влияело и на семейството му. След съставянето
на акта нямал проблем да управлява МПС. За този случай съпругът й бил подал и
жалба в Комисията за защита от дискриминация, но не знаела как се развива
делото.
Св.С.
от своя страна също твърди,
че е научила от Н.С. за съставения му акт, като той й обяснил, че според него е
неправилен. Работодателят й бил отчаян и ядосан, изнервен, през ден, през два
говорел само за това. След съставянето на акта, всеки месец се налагало да ходи
по веднъж до КАТ, за да го заверява, като това му отнемало поне два часа. В
това време влакчето не работело, което според свидетелката водело до загуби за
работодателя средно с около 60 лв. на час. Не знаела дали имало издадено
наказателно постановление и дали е наложена глоба на Н.С..
Св. Ж., който работи като началник
група „Регистрации и отчет на ППС и водачи“ към Сектор ПП – Русе, заявява, че
знаел за съставения на ищеца АУАН, като производството по него било прекратено
на основание чл. 33 ал. 2 ЗАНН, тъй като било преценено, че има данни за
извършено престъпление по чл. 345 ал. 2 НК и е образувано досъдебно
производство, което не било приключило да настоящия момент. Контролният талон
на Н.С. е бил иззет със съставянето на акта съгласно чл. 157 ал. 6 ЗДвП и се
съхранявал в Сектор ПП – Русе. Свидетелят описва каква е процедурата по заверка
на АУАН, ако в едномесечен срок от съставянето му не бъде издадено НП, като
посочва, че няма пречка водачът да управлява МПС със заверен екземпляр от АУАН.
Твърди, че му е служебно известно, че С. е бил уведомен за воденото досъдебно
производство и че това е причината да му бъде върнат контролния талон. Пак във
връзка със службата си свидетелят посочва, че знае, че управляваното от ищеца
атракционно влакче има утвърден маршрут, посочен в Протокол № 2/09.02.2018 г.
на „Общинска комисия по организация и безопасност на движението“, който маршрут
е в Парка на младежта.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен
е иск за обезщетяване на неимуществени и иимуществени вреди с правно основание
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. От твърденията на ищеца, обективирани в исковата му
молба и в неговите обяснения пред съда, е видно, че претенцията му се
обосновава с твърдение за извършени от служители на ответника действия
(съставяне на АУАН) и бездействия (не е прекратено административнонаказателното
производство).
Съгласно
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. Исковете се разглеждат по реда на АПК (арг. чл. 1, ал.
2 от ЗОДОВ). В чл. 204 от АПК са уредени предпоставките за допустимост на иска.
По силата на тази разпоредба искът може да се предяви след отмяната на
административния акт по съответния ред (ал. 1) или заедно с оспорването на
административния акт до приключване на първото заседание по делото (ал. 2).
Когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт,
незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен
искът за обезщетение (ал. 3), а съгласно ал. 4 на същата норма,
незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда,
пред който е предявен искът за обезщетение. В последните две хипотези не се
поставя като условие за допустимост на иска предявяване на самостоятелно искане
за установяване незаконосъобразността на сочения за нищожен административен акт
и на действията/бездействията на администрацията.
В
случая са налице всички положителни процесуални предпоставки за разглеждане на
спора по същество и липсват отрицателни такива. Ищецът има правен интерес от
инициираното от него производство. Съгласно утвърдената съдебна практика дали
твърдените в исковата молба обстоятелства представляват фактически действия или
бездействия по смисъла на чл. 257 АПК, съставляват ли те елемент от
изпълнително-разпоредителната дейност на администрацията, законосъобразни ли
са, претърпял ли е ищецът вреди и налице ли е пряка причинна връзка между
действието/бездействието и вредите, са въпроси по основателността на иска, а не
въпрос по допустимостта на иска (Определение № 8639 от 11.07.2016 г. на ВАС по
адм.д. № 6434/2016 г., I о.,
Определение № 10118 от 31.07.2017 г. на ВАС по адм.д. № 7407/2017 г., III о., Определение № 2595 от 25.02.2010 г. на
ВАС по адм.д. № 2018/2010 г., III о.).
Ето защо настоящият състав счита, че исковете за претърпени неимуществени и
имуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни
лица на ответника са допустими.
Разгледани
по същество исковете са неоснователни и недоказани.
Основателността
на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага установяването на
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/. Наличие на незаконосъобразен
административен акт, действие или бездействие на властнически орган на
държавата или общината; 2/. Незаконосъобразния административен акт, действие
или бездействие да са при или по повод извършване на административна дейност; 3/.
От тези актове/ действия или бездействия да са настъпили реални, пряки и
непосредствени вреди; 3/. Настъпилите вреди да са в пряка и непосредствена причинна
връзка незаконосъобразен акт, действие или бездействие. Липсата на който и да
било от елементите от сложния фактически състав на отговорността по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ води до неоснователност на предявените искове за вреди.
В
случая с оглед на наведените от ищеца твърдения, същият следва да докаже
наличието на незаконосъобразно действие на административен орган или длъжностно
лице от структурата на ответника, извършено при или по повод изпълнение на
административна дейност, претърпяна реална пряка и непосредствена вреда от това
незаконосъобразно действие, както и причинната връзка между претърпяната вреда
и незаконосъобразното действие. При липса на някой от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или
общината по посочения ред. Наличието на тези предпоставки следва да бъде
доказано от ищцата, с оглед разпределението на доказателствената тежест.
В
настоящия казус твърденията на ищеца са, че претендираните за обезщетяване
вреди са причинени от действията на служители на Сектор ПП – КАТ при ОДМВР –
Русе по съставянето на АУАН
№ 060145 от 21.08.2019г. и
бездействието на АНО да прекрати административнотаказателното производство.
Един
акт, респ. действие или бездействие са незаконни, когато противоречат на закона
или на друг нормативен акт или когато не са предвидени в него, т. е. при липса
на законово основание. В правните норми на чл. 203 от АПК и на чл. 1 от ЗОДОВ
са използвани термините „актове“, „действия“ и „бездействия“, за които легално
определение няма в цитираните закони. Под „действие“ следва да се разбира всяко
такова, извършено от държавен орган или длъжностно лице, което не е юридически
акт, а тяхна физическа изява, но не произволна, а в изпълнение или съответно
неизпълнение на определена нормативна разпоредба. За незаконосъобразно действие
на администрацията следва да се приеме това фактическо действие, за което или
няма законова база, основа за извършването му или ако има такава, то е
извършено в противоречие с нея.
В настоящия случай
правото на длъжностното лице – младши автоконтрольор в Сектор ПП – КАТ при
ОДМВР – Русе да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП, е регламентирано в чл. 189 ал.
1 ЗДвП, във вр. с чл. 37 ал.1 ЗАНН. Този факт сам по себе си не се оспорва и от
ищеца, който признава принципно правото на служителите на ответника да съставят
актове за нарушения. При това положение в конкретния случай служители на ответника
са извършили действия, които не са извършени в противоречие с правна норма, а
представляват реализация на предоставени по закон права. Съставянето на АУАН е
правно действие, доколкото представлява волеизявление, с което съгласно
разпоредбата на чл. 36 ал. 1 ЗАНН, се образува административнонаказателното
производство. Доколко отразеното в него като констатирано нарушение отговаря на
обективната истина и дали действително констатираното нарушение е съставомерно,
са въпроси, които се установяват в хода на административнонаказателното
производство, а не в настоящото исково производство. Поради това подробно
изложените както в исковата молба, така и в хода по същество и в писмените
бележки аргументи на ищеца, относно това задължителна ли е регистрацията на
атракционното влакче, има ли право ищецът да управлява процесното влакче по
пътищата отворени за обществено ползване, следва ли на водачите на тролеи също
да се съставят актове за нарушения, са неотносими към предмета на доказване. В
тази връзка извършените от служители на ответника действия по съставяне на АУАН
№ 060145 от 21.08.2019г.
не представляват незаконосъобразни действия по
смисъла на ЗОДОВ, а са действия, извършени за реализиране на законово
регламентирано право. Следва да се отбележи, че и отнемането на контролния
талон на Н.С., което е отбелязано в акта, също е правно действие,
регламентирано със закон. Съгласно разпоредбата на чл. 157 ал. 6 ЗДвП при
съставяне на акт за нарушение по този закон контролният талон се отнема и се
връща на водача след изпълнение на задължението по чл.
190, ал. 3. Актът за
нарушението заменя контролния талон за срок до един месец от издаването му.
По отношение на твърдяното от ищеца
бездействие на АНО – непрекратяването на административнонаказателното
производство, следва да се отбележи, че такова не беше доказано в хода на
настоящото производство. Действително разпоредбата на чл. 52 ал. 1 ЗАНН
предвижда задължение за наказващия орган да се произнесе в едномесечен срок от
получаване на преписката, но в съдебната практика безпротиворечиво се приема,
че този срок е инструктивен, а не преклузивен. От друга страна нормата на чл.
34 ал. 3 ЗАНН повелява, че образуваното административнонаказателно производство
се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок
от съставянето на акта, като сроковете по тази разпоредба са давностни,
съгласно задължителната съдебна практика (Тълкувателно постановление № 1 от
27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на
Върховния административен съд). Същевременно съгласно чл.33 ал. 2 ЗАНН при
констатиране на признак/признаци на извършено престъпление
административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се
изпращат на съответния прокурор. Веществените доказателства и вещите по чл.41 се пазят от
административнонаказващия орган до произнасянето на прокурора. Т.е. действията,
предприети от АНО съгласно разпоредбата на чл.33 ал. 2 ЗАНН, прекъсват
давностния срок по чл. 34 ал. 3 ЗАНН. В настоящия случай се събраха категорични
писмени доказателства, че административнонаказателното производството по
издадения АУАН № 060145 от 21.08.2019г.
е прекратено и преписката е изпратена на РП – Русе именно поради
преценка на АНО за данни за извършено престъпление. Така образуваната преписка
е присъединена към досъдебно производство №4621/2019 г. по описа на РП – Русе,
което, към момента на приключване на съдебното дирене по настоящото дело, не е
приключило. Т.е. налице е действие от АНО в съответствие с правомощия, дадени
му от закона. Обстоятелството, че тези действия не се харесват на ищеца, не
означава, че е налице твърдяното от него фактическо бездействие от страна на
АНО. За прецизност на изложението следва да се добави и следното: Едва в
писмените си бележки ищецът заявява нови основания на иска си, а именно –
прекратяването на преписката от наказващия орган и изпращането й на
прокуратурата. Тези аргументи не следва да се коментират от съда, тъй като същите
са недопустими. Съгласно разпоредбата на чл.214 ал. 1 ГПК, във вр. с чл.204 ал.
5 АПК изменения в основанието на иска могат да се правят най-късно в първото по
делото заседание. Такова не е направено от ищеца, поради което и изложените от
него съображения в тази насока в писмените бележки не следва да се вземат
предвид от съда.
С
оглед изложеното за настоящата съдебна инстанция се налага извода, че ищецът не
успя да докаже при пълно главно доказване наличието на първата предпоставка от фактическия състав на
отговорността на държавата за причинени на гражданите вреди – незаконосъобразно действие или бездействие на
властнически орган на държавата или общината. Липсата на който и да било от
елементите от сложния фактически състав на отговорността по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ
води до неоснователност на предявените искове за вреди, поради което същите следва
да бъдат отхвърлени.
По отношение на
претендираното възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт следва да
се посочи, че такова не се следва на ответника на основание чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ.
Това е така, защото разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ/тълкувани в тяхната
взаимовръзка/ се явяват специални по отношение общата разпоредба на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Съобразно ал. 3
разноските по производството и държавната такса са разходи, различни от
възнаграждението на адвокат, съответно юрисконсулт, ползвани от страна на
ответника, поради което в производство по ЗОДОВ при отхвърляне изцяло на
исковата претенция ищецът не дължи на ответника заплащането на юрисконсултско
възнаграждение. В този смисъл е константната съдебна практика (виж Определение № 10627 от 31.07.2020 г.
на ВАС по адм. д. № 12009/2019 г., III о., Решение № 5620 от 15.04.2019 г. на
ВАС по адм. д. № 6081/2018 г., III о., Определение № 7677 от 11.06.2018 г. на
ВАС по адм. д. № 7096/2018 г., IV о., Определение № 7827 от 20.06.2017 г. на
ВАС по адм. д. № 5056/2016 г., VII о. и др.).
В този смисъл не следва
да се присъждат разноски на ответната страна.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.С. *** искове срещу Областна
дирекция на МВР – Русе, за сумата от 822.00лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществените вреди в размер на 300.00лв. и имуществени вреди в
размер на 522.00лв., причинени от незаконосъобразен Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 060145 от 21.08.2019г.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на ОДМВР - Русе за присъждане на разноски по производството за
осъществена защита от юрисконсулт по делото.
Решението
може да
се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Върховния административен съд.
Съдия: