Р Е Ш Е Н И Е
№………./…….2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд - Варна, ШЕСТИ
КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на петнадесети април две
хиляди двадесет и първа година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
При участието на секретаря ГАЛИНА
ВЛАДИМИРОВА и на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдия
ЕВЕЛИНА ПОПОВА к.н.а.х.д. № 570 по описа на съда за две хиляди двадесет и първа
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
глава ХІІ АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на В.Д.В.
срещу Решение № 260145/ 01.02.2021 г. по н.а.х.д. № 4685/ 2020 г. на Районен
съд – Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление № 11-01-149/
25.09.2020 г. на директора на Агенция за държавна финансова инспекция /АДФИ/, с
което на касатора за нарушаването на чл.
2 ал. 2 от ЗОП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 10 000
лева, на основание чл. 247 ал. 1 от ЗОП.
Изложените в касационната жалба доводи, идентични в по-голямата си част с тези във
въззивната жалба, са за допуснати съществени процесуални нарушения и за неправилно
приложение на материалния закон при издаване на процесното НП и при
постановяване на потвърждаващото го въззивно решение. Основно се оспорва
решаващият извод на въззивния съд, че с възприетите от АНО като ограничителни
условия в обявлението и в документите за откриване на процедура по ЗОП кандидатът
да разполага с акредитирана пътно-строителна лаборатория и с асфалтова база
действително се ограничава участието на кандидати в процедурата. Сочи се, че възложителят
на обществената поръчка е определил критериите за подбор на кандидатите в рамките
на оперативната си самостоятелност като тяхната единствена цел е да се осигури
максимално ефективността при изпълнение на поръчката. Допълва се, че липсва виновно
поведение на санкционираното лице. В отношение на евентуалност се застъпва
разбиране за маловажност на случая, а същевременно и за явна несправедливост на
наложеното наказание. По тези съображения се иска касационната инстанция да
отмени решението на ВРС и да постанови друго по съществото на правния спор, с
което да отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът се
представлява от адв. М., която поддържа касационната жалба на изложените в нея
основания.
Ответната в касационното производство
страна – Агенция „Държавна финансова инспекция“ – гр. София се представлява от гл.
юрисконсулт Т., която в пледоарията си излага подробни съображения за
правилността на въззивното решение като моли то да се остави в сила от
касационната инстанция и на АДФИ да се присъди юрисконсултско възнаграждение за
осъщественото по делото процесуално представителство от юрисконсулт.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Варна дава заключение за основателност на касационната жалба.
След преценка на процесуалната допустимост
и основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл.
218 АПК вр. чл. 63, ал. 1 изр. второ ЗАНН, съдът намира следното:
По допустимостта на касационната жалба:
Предявена е срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, съгласно
изричната разпоредба на чл. 63, ал. 1 изр. второ ЗАНН, от процесуално
легитимирано лице, съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, и в преклузивния срок за
упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК – съобщение за
изготвеното въззивно решение е получено редовно от касатора на 10.02.2021 г.
/л. 81 от н.а. х. д. № 4685/2020 г. на ВРС/, а според поставения върху касационната
жалба печат на ВРС тя е предявена чрез въззивния съд на 22.02.2021 година. С
нея е сезиран родово и местно компетентният съд. Кумулативното наличие на
изложените положителни процесуални предпоставки и липсата на отрицателни такива
обуславя извод за допустимост на касационното производство.
Разгледана по естеството на изложените
оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК вр. чл. 63, ал. 1 изр. второ ЗАНН, касационният състав намира жалбата за
неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред въззивната
инстанция е било Наказателно постановление № 11-01-149/25.09.2020 г., с което директорът
на Агенция за държавна финансова инспекция е наложил на касатора В.Д.В., на основание
чл. 247 ал. 1 от ЗОП, административно наказание “глоба” в размер на 10 000 /десет
хиляди/ лв. за нарушаването на чл. 2 ал. 2 от ЗОП, вменяващ в задължение на възложителите
при възлагането на обществени поръчки да не ограничават конкуренцията чрез
включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или
необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки
и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или
обема на обществената поръчка.
Административно-наказателната отговорност на
В. е ангажирана за това, че като управител на „Водоснабдяване и канализация -
Варна" ООД и възложител на обществени поръчки по чл.5, ал.4, т.1 от ЗОП, с
Решение № РШ-39/21.09.2017 г. за откриване на процедура за възлагане на
обществена поръчка с предмет „Възстановяване на нарушени елементи на
техническата инфраструктура, разрушени вследствие на аварийни, текущи и основни
ремонти, рехабилитация, реконструкция, благоустрояване и строителство на ВиК
проводи, мрежи, съоръжения и устройства", е одобрил обявление и
документация за участие в процедурата по възлагане на обществената поръчка, в които
като минимални изисквания за доказване на техническите възможности на
участниците в процедурата са включени условията участникът да разполага с
асфалтова база и с акредитирана пътно-строителна лаборатория, като по този
начин необосновано е ограничено участието на кандидати в обществената поръчка,
без посочените изисквания да са съобразени с нейния предмет.
За да постанови решението си, районният
съд е установил, че обжалваното по реда на чл. 59 ЗАНН наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, в сроковете, предвидени в ЗАНН и
при правилно приложение на материалния закон. Посочил е, че събраните доказателства,
анализирани поотделно и в тяхната съвкупност, доказват обвинителната теза на
административно-наказващия орган. Между страните не е било спорно, че наказаното
лице, действащо като управител и представляващ „ВиК“ ООД гр. Варна, има
качеството на секторен възложител на обществени поръчки по смисъла на чл.5,
ал.4 във вр. с чл.123, т.3 от ЗОП. Съдът е обосновал извод, че с поставените в
обявата и в документацията за провеждане на открита процедура за възлагане на обществената
поръчка две условия, а именно участникът да разполага с асфалтова база и с
акредитирана пътно-строителна лаборатория, действително се нарушава изискването
на чл. 2, ал. 2 от ЗОП, тъй като без да са съобразени с предмета на обществената
поръчка, необосновано ограничават участието в процедурата само до тези лица, които
отговарят на горните две изисквания. В мотивите си въззивният съд е обсъдил и
въпроса за справедливостта на наложеното административно наказание като е
посочил, че глобата в определения с НП размер от 10 000 лв. напълно отговаря
на санкционната норма на чл. 247, ал.1
от ЗОП, предвид изключително високата прогнозна стойност на обществената
поръчка – 6 000 000 /шест милиона/ лв. без ДДС.
Решението е правилно.
При спазване на задължението по 314 ал. 1 НПК
вр. чл. 84 ЗАНН съдът е извършил цялостна проверка на обжалваното наказателно
постановление. Формирал е правилен извод, че дадената от АНО правна квалификация
на нарушението съответства на установените по случая факти като наказанието е наложено
при кореспонденция на приложената санкционна правна норма на нарушената такава.
Правилен е изводът на съда, че с посочените
две изисквания необосновано е ограничено участието в процедурата по възлагане
на обществената поръчка на лица, неразполагащи с асфалтова база и с
акредитирана пътно-строителна лаборатория, като ограничението не е обосновано от
предмета на поръчката, след като асфалтът е стока, която се продава свободно на
пазара, поради което е достъпна за закупуване от всеки стопански субект, а лабораторните
измервания върху изпълнените строително-монтажни работи е услуга, която може да
се ползва от изпълнителя и от възложителя на всеки етап от строителството, още
повече, че съгласно проектодоговора контролът върху изпълнението на поръчката е
в прерогативите на възложителя.
Споделят се изводите на районния съд, че процесният
случай не се отличава съществено от останалите нарушения от същия вид, което да
обоснове извод за по-ниска степен на обществена опасност, поради което, противно
на изложеното в жалбата, разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима.
Касационната инстанция напълно споделя
правните изводи на ВРС, поради което не намира за необходимо да ги приповтаря подробно
в мотивите на решението, а на основание чл.221, ал.2, изр. второ АПК вр. чл.
63, ал. 1 изр. второ ЗАНН препраща към тях.
Като е потвърдил законосъобразно
издаденото наказателно постановление, районният съд е приложил правилно
материалния закон, поради което решението следва да се остави в сила.
При този изход на делото, претенцията на
ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е основателна,
съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, поради което на АДФИ следва да се присъдят разноски
в минималния размер от 80 лв. по чл. 27е от Наредба за заплащане на правната
помощ.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 260145/01.02.2021 г. по н. а. х. д. № 4685/2020 г. на ВРС, ХХІХ
състав.
ОСЪЖДА В.Д.В.,
ЕГН **********, да заплати на Агенция за държавна
финансова инспекция със седалище гр. София разноски за юрисконсултско възнаграждение
по делото в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/