гр. Силистра,
16.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският
окръжен съд, гражданска колеги
в открито
заседание
на шести ноември
през
две хиляди и
осемнадесетата година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА
ВАСИЛЕВА
1. ВИОЛЕТА
АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
2.
ДОБРИНКА СТОЕВА
при
секретаря Мирена Стефанова
и в присъствието
на прокурора
сложи на разглеждане в.
гр .д. № 224
по описа за
2018 г. и
за да се
произнесе, взе в
предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба, предявена от
ЗК Изгрев - 92“ с. Белица , обл. Силистренска, чрез процесуален представител,
против решение № 55/23.07.2018г., по гр.д. 32/2018г. на Тутраканския районен
съд, с което съдът е ПРИЗНАЛ ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНИЛ уволнението на ищеца С.Х.Д.,
с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***, удостоверено със Заповед №
20/15.11.2017 г. на ответника Кооперация „ЗК ИЗГРЕВ - 92”, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: общ. Тутракан, с. Белица, ул. „10-ти май” №
48. ВЪЗСТАНОВИЛ ГО Е на заеманата преди
уволнението работа, на длъжността: „Счетоводител” при Кооперация „ЗК ИЗГРЕВ -
92”, с ЕИК *********. ОСЪДИЛ Е ответника Кооперация „ЗК ИЗГРЕВ - 92”, с ЕИК
*********, да заплати на ищеца С.Х.Д., с ЕГН **********, обезщетение за
оставането му без работа за периода от шест месеца, считано от датата на
уволнението: 15.11.2017 г. - 14.05.2018 г. (вкл.), в размер на 6 900 лв. (шест хиляди и
деветстотин лева ), заедно със законната лихва върху сумата от 16.01.2018 г. до
окончателното погасяване на задължението. Присъдил е съответни такси и
разноски. Жалбоподателят счита, че решението е
неправилно и незаконосъобразно, поради което моли въззивната инстанция
да го отмени и реши спора по същество, като отхвърли предявените против него
искове. В с.з. законният представител на Кооперацията не се явява, представлява
се от адв. Р., която поддържа същото становище .
Ответникът
по жалбата и ищец по предявените пред районния съд искове С.Х.Д., с ЕГН **********,***,
чрез процесуален представител, е депозирал писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК, като счита жалбата за неоснователна, а постановеното решение – за
правилно, поради което моли да бъде потвърдено. В с.з. пред тази нистанция се
явява с процесуален представител, който поддържа същото становище.
Пред
районния съд са предявени кумулативно обективно съединени искове по чл. чл.
344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ и чл. 86, ал. 1 , изр. 1 от ЗЗД, с които ищецът С.Д.,
чрез проц. представител адв. И.Х.Д. от Адвокатска колегия – гр. Велико Търново ,
претендира спряво ответника - „ЗК Изгрев - 92“ с. Белица съдът да признае
незаконно и отмени уволнението му със Заповед № 20/15.11.2017 г. , да го
възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „Счетоводител” и да го осъди да му заплати обезщетение за
оставането му без работа за период от шест месеца, в размер на 6 900 лв., ведно
със законната лихва върху сумата от 16.01.2018 г. до окончателното погасяване
на задължението .
Пред
районния съд е представен Трудов договор № 01/01.03.2010 г., с който ищецът е
бил назначен на длъжността „Счетоводител” в „ЗК Изгрев - 92“ с. Белица, с
основно месечно възнаграждение в размер на 600,00 лева. Със Заповед №
20/15.11.2017 г. , също приложена към делото, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2
от КТ и въз основа на Решение от 09.11.2017 г. на УС на ЗК „Изгрев – 92 - с.
Белица, същият е уволнен поради
съкращаване на щата, считано от
15.11.2017 г. Заповедта му била връчена на същата дата -15.11.2017 год., като ищецът
е отказал да я получи.
Според
него, уволнението е незаконно, тъй като не било налице съществуване на основанието за
уволнение - липсвало реално съкращаване в щата, не бил извършен правилен подбор по реда на чл.
329, ал. 1 от КТ, като не били съобразени в условията на кумулативност
критериите, да останат на работа тези, които имат по - висока квалификация и
работят по-добре, налице била злоупотреба с право от страна на работодателя. Тези доводи се оспорват от работодателя - „ЗК
Изгрев - 92“ с. Белица, и в двете инстанции.
На
09.11.2017 г. от УС на ответната кооперация е взето решение за съкращаване на
една щатна бройка, предвидена за длъжността „Счетоводител” . Преди тази дата
щатното разписание включва 1 щ. бр. за длъжността „Счетоводител и ТРЗ”, заета
от Стефка Банова и 3 щ. бр. за длъжността „Счетоводител”, заети от ищеца,
Маринела Йорданова Иванова, Марийка Стоянова.Непосредствено след заседанието на
09.11.2017 г. и преди издаване на заповедта за уволнение на въззиваемия, е
изготвено . щатно разписание, което включва 1 щ. бр. за длъжността
„Счетоводител и ТРЗ”, заета от Стефка Банова и 2 щ. бр. за длъжността
„Счетоводител”, заети от Маринела Йорданова Иванова, Марийка Стоянова. Едва на
14.11.2017 г. със Заповед № 19/14.11.2017 г. на председателя на кооперацията е
назначена комисия за подбор в състав Маринела Иванова, Йорданка Русева, Мария
Илиева, която да извърши подбор между следните служители: ищеца, Стефка Банова,
Маринела Иванова, Марийка Стоянова . На
същата дата комисията по подбор е извършила оценка на служителите, попадащи в
обхвата на подбора, поставяйки оценки по петобалната система и е предложила на
работодателя да съкрати ищеца, който е получил най - малко точки от
оценяването. За работата на комисията са изготвени индивидуални таблици и общ
протокол, които са приложени по делото . Последвала гореспоменатата Заповед №
20/15.11.2017 г. на председателя на кооперацията, с която трудовото
правоотношение с ищеца е прекратено, като заповедта е връчена на ищеца на
същата дата при условията на отказ . Като причини за прекратява на
правоотношението е посочено: чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ - поради съкращаване на
щатните длъжности „Счетоводител” от 4 на 3.
По
допустимостта на исковите претенции няма спор между страните, същите са
предявени в двумесечният срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ
Безспорно
е и, че е възникнало трудово правоотношение между страните, което е прекратено
от ответника поради съкращаване в щата, на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2
от КТ. Спорните въпроси касаят
законосъобразността на уволнението и проведения подбор.
В
случая се касая за съкращаване на една бройка от съществуващи няколко еднородни
длъжности, поради което уволнението задължително се предхожда от подбор, който
става част от правото на уволнение. Хронологически процедурата би следвало да
започне с решение на УС, въз основа на което от председателя да се назначи
комисия по подбор, решението на която да бъде представено на председателя на
кооперацията, който да реши окончателно кой служител да бъде съкратен, да връчи
предизвестие и да издаде заповед за уволнение на служителя. Съгласно
показанията на св. Русева, която е част
от комисията по подбора, действия за
уволнението на ищеца са предприети още преди комисията да вземе своето решение,
което напълно се подкрепя и от факта, че веднага след заседанието на УС от
09.11.2017 г., на което е взето решението за съкращаване на щата, е съставен Списък
на работниците на кооперацията, в който са включени само останалите три
участника в подбора, т. е. вече е взет под внимание факта, че ищецът няма да
бъде служител на кооперацията, макар че уволнението му е извършено няколко дена
по - късно - на 15.11.2018 г. Само това
обстоятелство е достатъчно , за да се приеме, че процедурата по извършване на
подбора и уволнението на въззиваемия, е незаконосъобразна.
Независимо
от това, районният съд е анализирал и законосъобразността на критериите, които
са били включени при осъществяване на подбора. На първо място, няма
доказателства по делото от кого и в кой момент са определени критериите и
системата за оценяване на служителите, защото такива липсват както в решението на УС, така и в заповедта за назначаването на комисията по
подбора от 14. 11.2017 г. Тази празнота
се задълбочава още повече с показанията на св. Русева, Илиева и Иванова,
членове на комисията по подбора, които дават противоречиви отговори относно
това кой , кога и как е определил критериите за оценка на работниците. Тук отново е налице противоречие между
свидетелските показания и писмените доказателства, тъй като, според св. Русева
подборът е продължил няколко дни, а според датата на назначаването на
комисията, е имало само един ден от учредяването и до уволнението на въззиваемия.
Съгласно
Тълкувателно решение № 3 /2011 г. от 16.01.2012г., подборът има за цел да
установи кой има дай – добра професионална квалификация и работи по –
добре. Тази констатация е изведена от
текста на чл. 329, ал.1 КТ и именно тези две характеристики на работниците,
включени в подбора, очертават смисъла и целите му и задават параметрите, в
които следва да се определят критериите за оценяване. В тази връзка няколко от
критериите при подбора по настоящото дело, очевидно не отговарят на това
изискване и нямат нищо общо с професионалната квалификация и умения на
работниците . Така например критерият
„Участие в различни мероприятия, свързани с дейността на кооперацията“, според
св. Русева, касае участието в „бригади”,
т. е. подпомагане на Кооперацията с дейности по отглеждане и прибиране на
реколтата, което на практика е извършване на дейност извън трудовите функции на
ищеца. За тези „бригади“ не се издавали заповеди или други писмени документи, а
Председателят минавал устно да съобщи на служителите. Подобно е положението и с
критерия „Членство в кооперацията”, тъй като наличието или липсата на
членствено правоотношение между кооперацията и нейните работници или служители
служителите не се намира в правна или логическа връзка с квалификацията на
служителите и нивото на изпълнение на възложената им работа. Не се вмества в
параметрите за оценка на квалификацията и качеството на изпълнение на трудовите
функции и критерият „Работа и взаимоотношения с член - кооператори, във връзка
с изчисляване на рента, дивиденти”, тъй като, според св. показания, ищецът не е
изпълнявал такива трудови функции, тъй като такива не са му възложени. Недопустимо
е оценката на лице, обхванато от процедурата по подбор, да бъде намалявана,
защото са му възложени по - малко или различни задачи от тези на останалите
участници.
От
разпита на свидетелите, членове на комисията по подбора , извършен пред
районния съд , става ясно, че по критериите „Работа в екип, отношения с колегите”, „Защита
авторитета на кооперацията”, няма яснота какви точно обстоятелства следва да се
вземат предвид , за да се оцени работата на ищеца с останалите служители, с които той има
йерархически или функционални взаимоотношения. Конфликтът му с друга
счетоводителка – Банова, се приема като носещ негативи за него, без да е ясна
причината за възникването му и вината на ищеца в него. По същия начин-
авторитетът на кооперацията, според
членовете на комисията, е уронен от въззиваемия, защото говорил против
нея, но никой от тях не го е чул лично, нито пък е наясно какво точно е
казал. При обследване на критерия
„Спазване на работното време” нито един от свидетелите не е посочил конкретните
нарушения от страна на ищеца. Дори особено изтъкваното неспазване на работното
време от страна на ищеца се основава не на преки впечатления, а на това, че
Председателят му прави забележка, свидетелите не сочат какво е работното му време, конкретни
дати, когато са извършени нарушенията и в колко часа същият е напускал
работното си място.
В
заключение, правилно районният съд е установил от свидетелските показания, че членовете
на комисията не са наясно, че следва да
обосноват впечатленията си върху собствени наблюдения, на писмените документи
от трудовото досие на ищеца и други обективно събрани доказателства,
игнорирайки субективните мнения на трети лица. Освен това членовете на
комисията не правят разлика между членствени, арендни (наемни) и трудови
правоотношения, по които кооперацията е страна. Същите не са запознати дори с
Решението на УС за съкращаване в щата, като и тримата твърдят, че в него са
определени критериите и оценъчната система по подбора, каквито в решението
липсват.
При
така събраните доказателства, правилно първоинстанционният съд е приел, че подборът
не е извършен законосъобразно, като е нарушена
процедурата. Приложени са критерии, начинът на определянето на които не
може да се установи от данните по делото,част от които не са годни да оценят
квалификацията на ищеца и способностите му да изпълнява възложената работа, а
касаят по- скоро пропуски, свързани с
дисциплинарни нарушения. Други пък – като членството в кооперацията и
изпълняване на функции, които са извън длъжностната му характеристика, изобщо
не могат да бъдат критерии за квалификацията на ищеца и способностите му да
изпълнява възложената работа, както и твърдението в жалбата пред тази
инстанция, че въззиваемият не е „живеел с проблемите на кооперацията“, не е
довод за лоша квалификация или несправяне с работата, ако това не е пречело на
изпълняване на трудовите му функции. С
оглед на това и искът за отмяна на уволнението правилно е уважен, както и иска
за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност.
Законова
последица от незаконосъобразността на уволнението е и уважаването на иска за
заплащане на обезщетение за оставане без работа до претендирания размер - 6 900
лв., като доказателствата за периода, в който е останал без работа са изведени
от отбелязванията в трудовата книжка на
въззиваемия и регистрационна карта, издадена от ДБТ, представени за констатация
в последното с. з. по делото. Ако на жалбоподателя тези доказателства се виждат
недостоверни или недостатъчни, е следвало да ги обори, което не е сторено.
Предвид
изхода на спора, жалбоподателят следва да заплати на въззиваемия сумата от 500
/ петстотин/ лева, представляваща направени от последния разноски по делото
пред тази инстанция, изразяващи се в заплащане на адв. възнаграждение.
Възражението за прекомерност на размера му, направено от процесуалния
представител на въззивника, е неоснователно, тъй като сумата е под минимума по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а делото е с фактическа и
правна сложност, която изцяло оправдава сумата от 500 лева.
Водим
от горното ОС
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 55/23.07.2018г., по гр.д. 32/2018г. на
Тутраканския районен съд
ОСЪЖДА „ЗК ИЗГРЕВ - 92”, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: общ. Тутракан, с. Белица, ул. „10-ти май” № 48, да заплати на С.Х.Д.,
с ЕГН **********,*** , суата от 500 /петстотин/ лева, представляваща направени
от последния разноски по делото пред тази инстанция, изразяващи се в заплащане
на адв. възнаграждение.
Решението може да се обжалва от страните по делото пред Върховния
Касационен Съд на РБългария в едномесечен срок, считано от 20.11.2018 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2