№ 165723
гр. София, 13.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Частно гражданско
дело № 20241110164571 по описа за 2024 година
Производството е образувано по заявление с вх. № 344126/29.10.2024г. на /ФИРМА/,
ЕИК ************** срещу Е. К. Х., ЕГН ********** за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата в размер на сумата в размер на 800,00
лева (осемстотин лева), представляваща главница по договор за паричен заем № 864996 от
20.05.2023г., ведно със законната лихва, за периода от 29.10.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата в размер на 40,05 лева (четиридесет лева и 05 стотинки), представляваща
договорна лихва, за периода от 20.05.2023 г. до 04.07.2023 г., сумата в размер на 198,16 лева
(сто деветдесет и осем лева и 16 стотинки), представляваща мораторна лихва, за периода от
01.09.2023 г. до 01.09.2024 г., за сумата в размер на 409,95лева (четиристотин и девет лева и
95 стотинки), представляваща договорна неустойка за период от 20.05.2023 г. до 04.07.2023
г., за сумата в размер на 125,00лева (сто двадесет и пет лева), представляваща неустойка за
забава за периода от 02.09.2023 г. до изплащане на вземането, за сумата в размер на
135,00лева (сто тридесет и пет лева), представляваща разходи за събиране на вземането,
поради забава в плащането за периода от 11.07.2023 г. до 01.09.2024 г.
След запознаване със заявлението и приложените към него доказателства съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С разпореждане от 13.11.2024 г. съдът е уважил заявлението на заявителя за издаване
на заповед за изпълнение срещу длъжника за сумата в размер на 800,00 лева (осемстотин
лева), представляваща главница по договор за паричен заем № 864996 от 20.05.2023г., ведно
със законната лихва, за периода от 29.10.2024 г. до изплащане на вземането, за сумата в
размер на 40,05 лева (четиридесет лева и 05 стотинки), представляваща договорна лихва, за
периода от 20.05.2023 г. до 04.07.2023 г., за сумата в размер на 198,16 лева (сто деветдесет и
осем лева и 16 стотинки), представляваща мораторна лихва, за периода от 01.09.2023 г. до
01.09.2024 г. и за сумата в размер на 178,79 лева за разноски, присъдени с оглед уважената
част от заявлението.
1
По отношение на искането за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за сумата в
размер на 409,95 лева (четиристотин и девет лева и 95 стотинки), представляваща договорна
неустойка за период от 20.05.2023 г. до 04.07.2023 г., за сумата в размер на 125,00 лева (сто
двадесет и пет лева), представляваща неустойка за забава, за периода от 02.09.2023 г. до
изплащане на вземането, и за сумата в размер на 135,00 лева (сто тридесет и пет лева),
представляваща разходи за събиране на вземането, поради забава в плащането, за периода от
11.07.2023 г. до 01.09.2024 г., съдът намира следното:
В производството по реда на чл. 410 от ГПК не е необходимо прилагане на
документи, като е достатъчно твърдение от страна на заявителя, че длъжникът не е изплатил
определена сума, както и посочване на основанието, на което същата се претендира.
Съобразно с новелата на чл. 410, ал. 3 от ГПК заявителят е приложил към заявлението
договор за заем от 20.05.2023 г., който намира правното си основание в чл. 9 от ЗПК, а
длъжникът в настоящото производство има качеството на потребител по смисъла на чл. 9,
ал. 3 от ЗПК. Новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обн. ДВ, бр. 100 от 2019 г., закрепваща
служебното начало, възлага на съда да извърши проверка за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, но същевременно задължавана съда да осигури
възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. Заповедното производство е
формално и едностранно до издаване на заповед от съда. Ето защо съдът намира, че в
рамките на заповедното производство не може да се осигури състезателност на страните и
възможност да изразят становище по въпроси, свързани с отделни клаузи в договор, страна
по който има качеството на потребител по смисъла на закона, в случая на Закона за
потребителския кредит, който е специален спрямо Закона за защита на потребителите. В
конкретиката на случая клаузата за неустойка предвижда задължение за длъжника за
заплащане на обезщетение за непредставяне в срок на обезпечение /поръчители или банкова
гаранция/ по чл. 33 от ОУ към договора за кредит. Такава уговорка се явява нищожна,
поради противоречие с добрите нрави. Същата излиза извън допустимите законови рамки,
тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната
страна в определен размер без обаче да се престира от негова страна, респективно да е
извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и
нарушава принципа на справедливост. За съответствието на тази уговорка със закона съдът
следи служебно, като валидността й се преценява към момента на сключване на съответния
договор, а не с оглед конкретно неизпълнение.
Изложеното се отнася и за еднократно начислената неустойка в размер на 10 % от
главницата съгласно тарифа на таксите за допълнителни услуги, предоставени от Сити кеш.
Видно от тарифата се касае за такса 10 %, която се начислява при необслужване на кредита
във връзка с разходи за събиране на просрочените задължения. В ЗПК е предвидено, че
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Възможно е уговарянето само на
клаузи за такси свързани с допълнителни услуги по договора - чл. 10а, ал. 1 ЗПК, какъвто
характер процесната услуга/услуги очевидно няма. Срещу тази такса не се дължи никакво
2
поведение, а напротив изискуемостта на това вземане следва автоматично от момента на
изпадане на длъжника в забава. В този аспект това вземане няма характер на такса, тъй като
не се дължи заради извършени разходи. Наименованието му прикрива истинската цел на
клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата. Съгласно императивната разпоредба
на чл. 33, ал.1 ЗПК обаче при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Такова обезщетение за забава в случая
е лихвата за забава, за която съдът е издал заповед за изпълнение. Процесната клауза
преследва забранена от закона цел, а именно да се присъди още едно обезщетение за забава.
Същата противоречи на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и е нищожна. Тази
наказателна клауза е и в пряко противоречие на забраната за неоснователно обогатяване,
като в същността си представлява неустойка, излизаща извън присъщите й от закона
функции, което също влече нищожността й. Отделно претенцията за неустойка за забава,
след като е начислена законна лихва за забава, почива на клауза, която също се явява
нищожна.
По торните мотиви в горепосочената част заявлението следва да бъде отхвърлено.
Относно размера на присъдените по делото разноски, съдът е присъдил такива
съобразно уважената част от претенцията, в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 344126/29.10.2024г. за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение на /ФИРМА/, с ЕИК **************, против Е. К. Х.,
ЕГН **********, за сумата в размер на 409,95 лева (четиристотин и девет лева и 95
стотинки), представляваща договорна неустойка за период от 20.05.2023 г. до 04.07.2023 г.,
за сумата в размер на 125,00 лева (сто двадесет и пет лева), представляваща неустойка за
забава, за периода от 02.09.2023 г. до изплащане на вземането, и за сумата в размер на 135,00
лева (сто тридесет и пет лева), представляваща разходи за събиране на вземането, поради
забава в плащането, за периода от 11.07.2023 г. до 01.09.2024 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок, който за заявителя тече от връчване на препис от
разпореждането, а за длъжника – в двуседмичен срок от връчване на заповедта.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3