№ 761
гр. София, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:И. И.ов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Невена Б. Г.а
като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело
№ 20221001000824 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника „Пери България“ ЕООД срещу
решение № 260158 от 01.03.2022г. по т.д. № 768/2020г. по описа на Софийски градски съд,
ТО, VI - 7 с-в, с което са уважени предявените от ищеца Адвокатско дружество „М. и М.”
искове по чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата за сумата общо от 81 600 лева, формирана
както следва: 20 550 лева - представляваща адвокатско възнаграждение за правната защита и
съдействие по т.д. № 131/13г. по описа на СОС; 21 750 лева - представляваща адвокатско
възнаграждение за правната защита и съдействие по т.д. №142/13г. по описа на СОС; 19 350
лева - представляваща адвокатско възнаграждение за правната защита и съдействие по т.д.№
179/13г. по описа на СОС и 19 950 лева - представляваща адвокатско възнаграждение за
правната защита и съдействие по т.д. №192/13г. по описа на СОС, ведно със законната
лихва считано от 29.04.2020г. до окончателното ѝ изплащане; на основание чл. 86 ЗЗД
сумата от 24 865,37 лева, мораторна лихва за забава за периода 29.04.2017г - 29.04.2020г,
формирана както следва: за забава плащането на главницата от 20 550 лева – лихва в размер
на 6262,04 лева, за забава плащането на главницата от 21 750 лева – мораторна лихва в
размер на 6627,72 лева; за забава плащането на главницата от 19 350 лева – мораторна лихва
в размер на 5896,39 лева; и за забава плащането на главницата от 19 950 лева
1
– мораторна лихва в размер на 6079,22 лева; и са присъдени разноски по делото, като
решението е изменено в частта за разноските с определение № 265398/01.09.2022г.
Жалбоподателят поддържа обжалваното решение да е неправилно предвид постановяването
му в нарушение на процесуалния и материалния закон и с оглед неговата необоснованост.
Сочи, че, както и първата инстанция е приела, претендираните адвокатски възнаграждения
са уговорени като такива за краен резултат, а именно да са дължими само при уважаване на
исковете и присъждането им от съда в пълен размер. Излага последният фактически състав
да не е осъществен, предвид на което и възнагражденията да не са дължими. Сочи
обсъдените решения от първа инстанция да не са влезли в сила, предвид на което и
независимо, че три от четири от делата са приключили с уважаване на исковете на първа
инстанция, последното да не покрива състава по процесния договор, доколкото всички
решения са обезсилени при прекратяването на делата от втората инстанция поради
постигната спогодба. Оспорва извода на съда, че на постигнатите спогодби може да бъде
придадено значение на уважаване на исковете и подчертава, че видно от представените по
делото протоколи разноски не са му присъждани по никое от делата. Поддържа съдебният
акт да не е обоснован и предвид липсата на изложени мотиви по възражението на ответника
да не са издадени от ищеца договорените фактури, както и че сам ищецът е представял по
делата доказателства за плащане на адвокатско възнаграждение, с което е целял въвеждане
на съдебен орган в заблуда. Излага ищецът така и да не е пояснил кога според него е
възникнало вземането му за претендираните адвокатски възнаграждения, с което е въвел в
заблуда и съда. Оспорва като необосновани изводите на съда, че при така установената от
съда фактическа обстановка не може да бъде формиран извод за отказ на адвокатското
дружество от дадения му мандат, както и че изпълнението на мандата е прекратено с
прекратяването на делата с постигнатите по последните спогодби. Поддържа съдът в
нарушение на закона да не е зачел и заявеното възражение за прекомерност на уговорения
адвокатски хонорар – трикратен на установения в Наредбата минимален размер, и не е
намалил същия по възражението на ответника. Жалбоподателят оспорва като противни на
закона изводите на съда, че процесните клаузи за дължимо адвокатско възнаграждение не са
недействителни с оглед противоречието им на основани правни принципи и целящи
създаването на фиктивни документи, за да бъдат присъдени разходи от съда. Сочи
недействителността на последните клаузи да определя договореното възнаграждение за
дължимо при сключване на договорите през 2013г., което обосновава основателност на
възражението на ответника за погасеност на вземанията предвид изтекъл давностен срок.
Поддържа решението да е постановено и при допуснати от съда процесуални нарушения,
като е приел за доказана легитимацията на ищеца без мотиви и при представени в тази
насока доказателства след преклузивните срокове по ГПК. Излага съдът и да е уважил
исковете въз основа на представени доказателства след първото по делото заседание, които
са недопустимо събрани. По изложените доводи моли обжалваното решение като
неправилно да бъде отменено и постановено друго, с което исковете да бъдат отхвърлени
като неоснователни. Претендира присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата страна, Адвокатско дружество „М. и М.“, оспорва жалбата като
2
неоснователна. Поддържа обжалваното решение да е правилно и обосновано, постановено
при правилно приложение на материалния и процесуалния закон и съобразно събраните по
делото доказателства. Сочи с решението да са обсъдени всички събрани по делото
доказателства в тяхната съвкупност и съдът да е обосновал извода си за основателност на
сезиралите го искове. Оспорва като напълно необосновани оплакванията по жалбата, че
исковете са неоснователни по причина на неосъществяване на договорения резултат –
уважаване на исковете с влязло в сила решение. Излага по причина поведението на
ответника, който ги е уведомил, че упълномощава по делата друг адвокат, както и предвид
прекратяване на делата поради сключена спогодба, за него да е било невъзможно да
постигне този резултат. Сочи съобразно договореното между страните възнаграждение да се
дължи и при оттегляне на пълномощията или прекратяване на делата по почин на
възложителя, която хипотеза се доказва да е осъществена по процесните дела. Излага
договореностите за плащане и връщане на уговорените възнаграждения, и последващата им
дължимост при приключване на делата да са постигнати по искане на ответника, а
възнагражденията да са останали непогасени, безспорно установимо от доказателствата по
делото. Поддържа дължимостта на възнаграждение по договорите да следва от цялостното
съдържание на сключения към тях анекс, както от разпоредбата на чл. 6.1. от същия.
Оспорва като неотносими възраженията за прекомерност на договорените адвокатски
възнаграждения, доколкото размерите са изрично уговорени от ответника. Оспорва като
неверни и неотносими към решаването на спора доводите по жалбата за плащане на
хонорарите и въвеждане на съда в заблуда като поддържа по всяка от фактурите да е
издадено кредитно известие, въз основа на което е върната платената от ответника сума.
Излага и ясно страните да са договорили кога възнаграждението е дължимо – при
прекратяване на договора. Поддържа възраженията за процесуални нарушения да са
неоснователни, доколкото всички доказателствени искания са релевирани преди или по
време на първото по делото о.с.з., в което съдът е извършил отделяне на спорното от
безспорното между страните. По тези доводи моли обжалваното решение да бъде
потвърдено като правилно. Претендира присъждане на разноски.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка
за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а
за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно по
следните мотиви:
Неоснователни са оплакванията по жалбата на ответника за допуснати
от съда процесуални нарушения при събиране на доказателства по спора.
Всички събрани по делото доказателства са релевирани от страните в срока
по чл. 146 ГПК, а именно преди приключване на първото по делото
3
заседание, в което съдът е изпълнил задълженията си по чл. 145 ГПК и чл.
146 ГПК да зададе на страните въпроси за изясняване на фактите по делото и
да даде доклад на делото. В този смисъл и оплакванията по жалбата на
ответника, че представените преди първото о.с.з. доказателства за промяна в
наименованието на ищцовото адвокатско дружество, както и заявено в
първото о.с.з. искане от ищеца за срок да представи доказателства - част от
преписката по процесните дела, са преклудирани, са неоснователни. Същите
са заявени в установените в закона срокове и са резултат от оспорванията на
ответника – с отговора на легитимацията на ищеца, основана на промяна в
наименованието му, и в о.с.з. по уточнени за първи път възражения от
ответника, че не се доказвало изпълнение на задълженията по договорите,
включително представяне на списъци по чл. 80 ГПК.
Установената от първоинстанционния съд в мотивите на обжалвания
съдебен акт фактическа обстановка при допустимо събраните по горните
доводи на съда доказателства не се оспорва от никоя от страните по спора.
Всички доводи по жалбата на ответника касаят обосноваността и
правилността на формираните от първоинстанционния съд правни изводи при
правилно установена фактическа обстановка. По тези доводи и при условията
на ограничен въззив същата се възприема от въззивния съд. Следва да бъде
добавено, че фактическата обстановка, така както е възприета от първата
инстанция, се установява и при условията на чл. 154 ГПК от събраните по
делото доказателства и с оглед въведените от страните като безспорни между
тях факти.
Конкретно страните не спорят да са сключили на 18.06.2013г.,
19.06.2013г., 20.06.2013г. и 24.06.2013г. договори, с които ответното
дружество „Пери България“ ЕООД възлага на АДД „Щ. и М.и“ правна защита
и съдействие по търговски дела срещу „Маркан“ ООД за защита на
вземанията на доверителя по записи на заповед от 20.12.2007г. и от
28.12.2007г. срещу насрещното задължение да се плати възнаграждението в
уговорените с отделните договори размери, а именно: 20 550 лева, 21 750
лева, 19 350 лева и 19 950 лева.
С писмения отговор е поддържано общо възражение, противоречащо на
всички останали твърдения на ответника, че не се доказва ищецът да е същото
адвокатско дружество, страна по договорите. Видно от представените преди
4
о.с.з. и приети от съда решение 1 от 20.12.2005г. и решение 2 от 11.03.2015г.
по ф.д. 14292/2005г. по описа на СГС ищецът АДД „М. и М.“ е с предходно
наименование АДД „Щ. и М.и“ с вписана промяна в наименованието му с
цитираното решение от 11.03.2015г. В този смисъл и оплакванията по
жалбата на ответника, че липсвало доказване легитимацията на ищеца като
страна по процесните договори са напълно необосновани. Същата и се
признава с останалото цялостно изложение по отговора.
Страните сключват на 24.06.2013г. анекс към договорите, с който
уговорят в конкретика правата и задълженията им по процесните четири
договора за правна защита и съдействие, включително задължението на
възложителя да заплати възнаграждение в размер на тройния минимум
съгласно Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения за всяка
съдебна инстанция (първа, въззивна и касационна) и за изпълнителното
производство. Страните изрично са признали, че описаното в договорите
възнаграждение, противно на записа в последните, не е платено, а „ще се
дължи единствено при присъждане на иска и разноските с влязло в сила
окончателно решение в полза на възложителя“ - чл.4.1. Постигнали са
съгласие, че при присъждане на по-малка сума, възнаграждението се
намалява съответно, както и че ако изпълнителят пропусне да поиска
направените от възложителя разходи или не представи всички необходим
документи и доказателства за тях и те не бъдат присъдени с решението,
същите да бъдат прихванати от договореното възнаграждение по чл. 4.
Договорен е срок в полза на възложителя за заплащане на дължимото
възнаграждение -до 5 дни от получаване на фактурата по банковата сметка на
изпълнителя. Страните са постигнали съгласие в чл. 4.4. от анекса
изпълнителят да се задължава да издава фактура за възнаграждението преди
началото на производството пред всяка съдебна инстанция, включително
изпълнителното производство, заедно с кредитно известие за същата сума по
фактурата, като след издаване на фактурата възложителят превежда сумите по
нея, а в тридневен срок те се връщат от изпълнителя въз основа на кредитното
известие. В чл. 4.5 е уговорено задължение на изпълнителя за представя пред
всяка съдебна инстанция, включително изпълнителното производство,
договор за правна помощ, съдържащ текст, че е платено възнаграждение в
размер на тройния минимум.
С разпоредбата на чл. 2.11 от анекса страните са уговорили, че в случай,
5
че възложителят се откаже от водене на делата и поддържане на исковете,
или оттегли правомощията от изпълнителя, без последният да е дал повод за
това при водене на делото, изпълнителят има право на пълния размер на
уговореното възнаграждение за всички инстанции.
В чл. 6.1. е предвидено изпълнителят да има право на договореното
възнаграждение във всички случаи на прекратяване на договора, извън
хипотезата на чл. 2.10 – виновно неизпълнение на договора от изпълнителя.
Страните не спорят досежно фактите за развитието на съдебните дела.
Същото и се установява от събраните писмени доказателства, а именно
всичките четири дела приключват с определение на въззивния съд за
прекратяване на производството по делата след одобряване на постигната
между страните съдебна спогодба, съобразно която ищецът „Пери България“
ЕООД заявява да няма претенции към ответника във връзка с предявените
искове, а разноските по делата остават за страните, както са ги сторили. В
резултат на постигнатата спогодба са обезсилени и постановените
първоинстанционни решения. По всички първоинстанционни дела
ответникът е представляван от ищцовото дружество, което е завило искане за
присъждане на разноски, представило е доказателства за извършени такива –
процесните договори с отразяване, че сумите са платени.
Не се спори ищецът да е извършил действия по процесуално
представителство и пред въззивната инстанция – подаване на писмени
отговори на жалбата на другата страна, както и въззивна жалба срещу едно от
решенията, с което искът е отхвърлен на първа инстанция.
От представените договори за правна защита и съдействие от
20.04.2015г. и 01.04.2015г. и пълномощни от 18.05.2015г. и от 04.04.2015 г. се
установява, че „Пери България“ ЕООД упълномощава за свой представител
по процесните дела с номер т.д. № № 920/14г., 3613/14г., 3622/14г. и 759/15г.
по описа на САС адвокат Б. Щ..
Между страните е признато за безспорно, че договореното
възнаграждение по договорите за правна защита и съдействие от 18.06.2013г.,
19.06.2013г., 20.06.2013г, и 24.06.2013г. е преведено по сметка на
адвокатското дружество (л.41-43) въз основа на издадените от последното
фактури (л. 66 - л.69) и в последствие е върнато на възложителя в изпълнение
на издадените към фактурите кредитни известия (л.66-69).
6
При горната безспорно установена по делото фактическа обстановка
съдът приема по делото да се установява, че страните са обвързани от
облигация по процесните четири договора за правна защита и съдействие от
18.06.2013г., 19.06.2013г., 20.06.2013г. и 24.06.2013г., по силата на които
ответникът възлага на ищеца процесуалното му представителство по
съдебните дела, индивидуализирани в договорите.
По делото не се доказва нито оттегляне на пълномощията по
установения в чл. 34 ГПК ред, във връзка с чл. 38, ал. 2 ЗЗД, нито отказ от
страна на пълномощника ищец да изпълнява поетите задължения по мандата.
Единствените събрани доказателства при спорност на тези факти са за
упълномощаване за процесуален представител по процесните дела на
въззивна инстанция на адв. Щ. – позволено от процесуалния закон действие,
което няма за последица прекратяване на пълномощията на ищцовото
адвокатско дружество.
Липсват данни, а и ясни възражения от ответника в тази насока, че
договорите не са надлежно изпълнявани от ищеца. Представените писмени
доказателства и сочат на осъществена защита правата на ответника пред
първа и втора инстанции – с подадените жалба и отговор на въззивните жалби
на насрещната страна.
Предвид нормата на чл. 5.1. от анекса към процесните договори и при
липсата на доказана друга хипотеза, договорите се прекратяват с
изпълнението на поръчката, предмет на същите. В случая възложеното по
четирите договора за правна защита и съдействие е процесуално
представителство по делата. Липсва между страните спор, а и от
представените съдебни протоколи се установява, производствата и по
четирите дела да са прекратени по причина на одобрена от съда съдебна
спогодба между страните, което сочи на изпълнението на поръчката по
процесуално представителство по делата от страна на ищеца.
Предвид разпоредбата на чл. 6.1. от анекса при всяко прекратяване на
договорите за правна защита и съдействие възложителят дължи на
изпълнителя договореното възнаграждение, освен в хипотезата на чл. 2.10. –
виновно неизпълнение от изпълнителя на договорните му задължения.
Последното изключение не се твърди, а и доказва от ответника, предвид на
което и на заявеното и поддържано от ищеца основание същият има право на
7
договорените възнаграждения по процесните четири договора за процесуално
представителство.
Следва да бъде добавено, че това му право е и изрично признато с
клаузата на чл. 2.11 от анекса към процесните договори, в която е предвидено
правото на изпълнителя да получи пълния размер на уговорените
възнаграждения за всички инстанции в случаите, когато възложителят се
откаже от делата и от поддържането на исковете, каквато воля е утвърдена с
процесните съдебни спогодби – ищецът е завил да няма претенции към
ответника, включително и се е отказал да претендира сторените от него
разноски по делата. С одобряването на спогодбите съдът е десезиран от
разглеждане на споровете по същество, което покрива състава на чл. 2.11. на
отказ от водене на делата от страна на възложителя.
Хипотезите на чл. 6.1. и 2.11. се покриват в случая и уреждат различен
от типичния ход на делото – приключването му с решение по съществото на
спора, предвид на което и уредената в чл. 4.1. клауза, която поставя
дължимостта на адвокатския хонорар в зависимост от изхода на делото и
степента на уважаване на исковете и присъдената част на разноските, не
намира приложение.
Приложими при прекратено производство са клаузите на чл. 6.1. и чл.
2.11. и доколкото прекратяването не е по вина на изпълнителя по договорите
за правна защита и съдействие, а по искане на възложителя, съобразно
изрично разписаната в горните договорни разпоредби воля на страните
изпълнителят има право на пълния размер на договореното възнаграждение.
В този смисъл е и разпоредбата на чл. 35, ал. 5 от Закон за адвокатурата,
съобразно която при постигане на доброволно уреждане на спора или
приключване на делото със спогодба, помирение или споразумение между
страните, внесеното адвокатско възнаграждение не се връща, респективно
договореното се дължи.
Вземанията стават изискуеми при осъществяване на фактическия състав
по последните норми на анекса, а именно при влизане в сила на съдебните
актове, с които производствата по делата се прекратяват, или всичките след
12.2015г., предвид на което и възражението на ответника, че вземанията на
ищеца са погасени по давност, са неоснователни, доколкото приложимия
петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД не е изтекъл до датата на подаване
8
на исковата молба в съда на 29.04.2020г.
Неясни са доводите по жалбата на ответника във връзка с извършените
в изпълнение на договора банкови преводи по издадени фактури и кредитни
известия към същите. Независимо от последното, следва да бъде добавено, че
видно от изразената в чл. 4.4. от анекса воля от страните същите не са искали
с преводите да погасят задължението за възнаграждение по процесните
договори за правна защита и съдействие. Именно предвид тази им
действителна воля веднага са издадени кредитни известия и сумите са
върнати от ищеца на ответника. Респективно по относимия към спора въпрос
следва да бъде прието, че вземанията на ищеца не са погасени с плащане.
Няма правно значение досежно съществуването правата на ищеца
обстоятелството дали същият е издал отново фактури за тези му вземания,
доколкото счетоводното отразяване на вземанията не е източник на
последните, а само изпълнение на задължение по ЗСч.
Необосновани са и оплакванията по жалбата на ответника, че съдът
следва да намали договорените между страните с процесните договори
адвокатски възнаграждения на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Последната норма
е процесуална и предвижда възможността съдът по възражение на насрещна
страна в съдебен процес да намали размерът на заплатеното от другата страна
в съдебния спор възнаграждение. Ответникът не отправя очертаното в закона
като процесуално допустимо искане, а желае съдът да измени договора между
страните, което е недопустимо извън изрично уредените в закона случаи и то
само по нарочен иск, каквато не е процесната хипотеза. По тези доводи
ищецът има право на претендираните възнаграждения по договорите за
правна защита и съдействие в пълния договорен размер.
Липсват оплаквания в жалбата на ответника срещу приетото от
първоинстанционния съд в частта за забава в изпълнението на главниците,
както и за дължимия размер на обезщетението за периода на забавата,
предвид на което и при условията на ограничен въззив изводите на първата
инстанция се възприемат от въззивния съд и съдът приема на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД ответникът да дължи пълните претенираните размери на
обезщетенията.
При този изход на спора право на разноски по делото пред САС има
въззиваемата страна. Доказва разноски по приложен списък по чл. 80 ГПК в
9
размер на сумата 9900 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение. От
насрещната страна е заявено възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар, което съдът с оглед предмет на делото и извършените по делото
процесуални действия от адвоката намира за частично основателно и
възнаграждението ще бъде намалено до сумата 5000 лв.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260158 от 01.03.2022г. по т.д. №
768/2020г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI - 7 с-в, изменено в
частта за разноските с определение № 265398/01.09.2022г. по същото дело.
ОСЪЖДА „Пери България“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на
Адвокатско дружество „М. и М.”, рег. по ф.д. 14292/2005г. по описа на СГС,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 5 000 лв. – разноски по делото пред
САС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10