Р Е Ш Е Н И Е
Номер 14.02.2020 г. Град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 14.01. 2020 г.
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА
ТАНЕВА
Секретар: СТОЙКА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдията ТРИФОНОВА
в.т.д. № 1426 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 73/15.10.2019
г. постановено по гр.д. № 420/2019 г. по описа на Районен съд – гр.Ч., с което е признато за установено по отношение на Д.С.Г. в
качеството й на наследник на С.Г.Х., съществуването на вземането на „В."
ЕООД, както следва: 1/2част от сумата 162, 93 лв., представляваща цената на
доставената и изконсумирана питейна и отведена канална вода, а именно сума в
размер на 81, 46 лв.; 1/2 част от сумата 8, 62 лв., представляваща общ размер
на лихва по всяка една от квитанциите за периода 01.12.2016 г. до 02.10.2018г.,
съобразно падежа на всяка квитанция или сума в размер на 4,31 лв., за които е издадена
заповед № 78/24.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. дело № 249/2019 г. по описа на Районен съд – Ч., като са присъдени и
разноските по делото.
Въззивникът Д.С.Г. обжалва изцяло
първоинстанционното решение, като излага съображения за неговата неправилност и
незаконосъобразност. Направено е искане да се отмени обжалваното решение и
вместо него да се постанови ново, с което да се отхвърли изцяло предявения иск.
Доказателствени искания не са направени.
В законния срок въззиваемият
„В." ЕООД е депозирал отговор на въззивната жалба, с който взема становище
по наведените в жалбата оплаквания, с искане да се остави в сила решението на
РС – Ч.. Претендират се разноските във въззивната инстанция.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по
първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:
Пред първоинстанционния съд са предявени обективно съединени искове с
правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 86, ал.
1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че със С.Г.Х., ЕГН ********** /наследодател на ответника/ се
намирали в договорни отношения, по силата на които „В." ЕООД било открило
партида на името на С.Г.Х., с партиден № 000033 за имот, находящ се в община Б.Д.,
село Б.Д., във връзка с доставянето на питейна вода и отвеждането и
пречистването на отпадъчни води.
Посочва, че през периода от месец октомври 2016г., до месец август 2018г. „В."
ЕООД гр. С.З. е доставяло питейна вода по партиден №000033 и е отвеждала
канална вода, за която били издадени 9 броя квитанции със стойността на
предоставената услуга от страна на „В." ЕООД гр. С.З. и не била заплатена,
като общата стойност на горепосочените квитанции била в размер на 162,93лв.
Съгласно чл.44 от Общите условия за уреждане на отношенията между „В."
ЕООД гр. С.З. и потребителите на предоставяните водоснабдителни и
канализационни услуги, при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на
ползваните услуги, потребителят дължал на В. оператора обезщетение в размер на
законната лихва, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на
постъпване на дължимата сума по сметка на В. оператора. В тази връзка,
ответникът дължал на „В." ЕООД гр. С.З. по горепосочените квитанции, лихва
в общ размер на 8,62лв., по всяка една от квитанциите, за периода 01.12.2016г.
до 02.10.2018г, съобразно падежа на всяка квитанция.
Твърди, че до настоящият момент не е извършвано плащане на дължимите суми
по горепосочените квитанции в размер на 162,93лв., както и дължимата лихва в
общ размер на 8,62лв. Към настоящият момент Потребителят С.Г.Х. бил починал,
като оставил наследници, като съгласно Удостоверение за наследници с
изх.№92-02-126/23.04.2019г., същите били Д.С.Г., ЕГН **********, с адрес *** и Г.С.Х.,
ЕГН **********, с адрес ***. Наследниците отговаряли разделно за пълния размер
на задълженията на своя наследодател. Съобразно правилата на чл.5 чл.9 от ЗН,
всеки от наследниците отговарял до размера на наследствената си част.
Заявява, че поради обстоятелството, че не били заплатени дължимите суми към
ищеца „В." ЕООД, чрез пълномощника си адвокат Е.М.М., подали заявление по
чл.410 ГПК против наследниците на С.Г.Х. до Районен съд С.З. за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Въз основа на заявлението било
образувано ч.гр.дело №249/2019г. по описа на Районен съд Ч., по което била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Срещу заповедта за
изпълнение, Д.С.Г. била подала в срок възражение, предвид на което съда им бил
указал да предявят иск за вземането си, предвид на което, неизплатеното и
дължимо задължение от наследниците на С.Г.Х. към ищцовото дружество било в общ
размер на 171,55лв., от които сумата 162,93лв., представляваща дължими главници
по посочените квитанции, ведно със законната лихва в общ размер на 8,62лв.
Моли съда, да постанови решение, с което да признае за установено, че Д.С.Г.,
в качеството й на наследник на С.Г.Х., ЕГН **********, дължи на „В." ЕООД
1/2 част от следните сумите, както следва: 1/2част от сумата 162,93лв. /сто
шестдесет и два лева и 93 стотинки/, представляваща цената на доставената и
изконсумирана питейна и отведена канална вода, представляваща сума в размер на
81,46лв. /осемдесет и един лева и 46 стотинки/; 1/2 част от сумата 8,62лв.
/осем лева и 62 стотинки/, представляваща общ размер на лихва по всяка една от
квитанциите за периода 01.12.2016г. до 02.10.2018г., съобразно падежа на всяка
квитанция или сума в размер на 4,31лв., както и за направените по настоящото
производство разноски в размер на 372.50лв., от които сумата 12,50лв.,
представляваща доплащане на държавна такса и сумата 360лв., представляваща
възнаграждение за адвокат и направените по ч.гр.дело № 249/2019г. по описа на
Районен съд Ч. разноски.
Ответницата се е явила лично в съдебно заседание и е взела становище, че не
дължи тази сума, тъй като имотът бил прехвърлен на нейния брат срещу гледане и
издръжка.
Видно от приложеното ч. гр. дело № 249/2019 г. по описа на Районен съд - Ч.
е издадена Заповед № 78/24.04.2019 г., съгласно която съдът е разпоредил длъжниците
да заплатят съобразно индивидуалната отговорност на всеки един на кредитора В.
ЕООД, сумите в размер както следва: Д.С.Г. като наследник: 81.47 лв. –
представляваща неизплатени главници и 4. 31 лв. – законна лихва от 02.11.2016г.
до 02.10.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
в съда – 12.04.2019г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на
12.50 лв. – ДТ, 90.00 лв. – адвокатско възнаграждение и 2.50 лв. – ДТ за
издаване на съдебно удостоверение и Г.С.Х., като наследник, сумата в размер на:
81.47 лв. – представляваща неизплатени
главници, 4. 31 лв. – законна лихва от 02.11.2016г. до 02.10.2018г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 12.04.2019г. до
изплащане на вземането, както и сумата в размер на 12.50 лв. – ДТ, 90.00 лв. –
адвокатско възнаграждение и 2.50 лв. – ДТ за издаване на съдебно удостоверение.
В законоустановения срок по чл. 414 ал. 2 от ГПК Д.С.Г. е депозирала възражение,
поради което съдът указал на “В.” ЕООД, че може да предяви иск за вземането си
в едномесечен срок от получаване на съобщението, по отношение на длъжника Д.С.Г..
Ищецът „В." ЕООД изпълнил указанията и
предявил настоящия установителен иск в срок.
Видно от представеното Удостоверение с изх. № 92-02126/23.04.2019 г. на
Община Б.Д., наследници на С.Г.Х. с ЕГН **********,*** Даскалови, починал на
10.12.2003г. са ответницата по настоящото дело Д.С.Г. и Г.С.Х..
Първоинстанционният съд е направил служебна справка в деловодството на РС –
Ч., при която се установило, че няма вписани откази от наследството и приемане
по опис на наследството, оставено от С.Г.Х. б.ж. на с. Б.Д., починал на
10.12.2013г. за периода от 2003г. до настоящия момент.
Видно от представения по делото Нотариален
акт № 37 от 16 май 1996 г. за продажба на недвижим имот срещу задължение за
гледане и издръжка, процесният имот е продаден от наследодателя на Д.С.Г. - С.Г.Х., ЕГН ********** на Г.С.Х., ЕГН ********** - брат на ответницата.
По делото е изготвена съдебно-икономическа експертиза, от чието заключение
се установява, че за партида №000033 с титуляр С.Г.Х. с ЕГН ********** за имот,
находящ се в с. Б.Д. и за периода от 01.11.2016г. до 28.08.2018г. има
задължения в размер на 162,93 лева като
до момента на изготвяне на заключението на вещото лице няма извършени плащания
по посочената партида. Вещото лице е изчислило, че дължимата лихва за забава на
плащането към 12.04.2019 г. е в размер на 17,30 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на §1, т.2,
б."б" от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги, а и от чл. 2, ал. 1, т. 1 от Общите условия за предоставяне
на В. услуги, потребители са юридически или физически лица - собственици,
ползватели и притежатели на вещно право на строеж на имоти, за които се
предоставят В и К услуги. Отношенията по ползване на услугите, предоставяни от
ищцовото дружество, се уреждат от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и съгласно публично оповестени Общи
условия, предложени от оператора и одобрени съответно от собственика на В.
системата или от регулаторния орган. Общите условия за предоставяне на В.
услуги на потребителите от оператора - "В." ЕООД гр.С.З. са
общоизвестни и публикувани на сайта на дружеството, поради което обвързват
всички абонати.
Спорен между страните е въпросът дали облигационната връзка по доставката
на вода следва собствеността на жилищния имот или е отделна и независима от
собствеността.
В настоящия случай от представеното
удостоверение за наследници е безспорно, че ответницата е наследник на С.Г.Х.,
ЕГН **********, който е починал на 10.12.2003 г. Видно обаче от представения по делото Нотариален акт № 37 от 16 май 1996 г.
за продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, имотът
за който ищецът претендира процесните суми е продаден от наследодателя на Д.С.Г. - С.Г.Х., ЕГН ********** на Г.С.Х., ЕГН ********** - брат на ответницата.
Поради това въззивният съд намира за безспорно установено, че ответницата Д.С.Г.
никога не е била нито собственик, нито титуляр на вещно право на строеж или на
ползване на недвижимия имот, тъй като правото
на собственост е придобито от нейния брат Г.С.Х. още преди наследодателят им да
почине. Следователно ищцовото дружество не
установява твърдяното облигационно правоотношение с ответницата, тъй като не ангажира
доказателства Д.С.Г. да е собственик или ползвател на посочения в исковата
молба имот, а само в това си качество тя би могла да бъде потребител на
услугите и обвързана от общите условия на оператора по смисъла на
горепосочените разпоредби. Фактът, че ответницата е наследник на титуляра на
партидата - С.Г.Х., ЕГН ********** не
я прави потребител на В и К услуги, тъй като съществува друг собственик, който
по силата на закона се счита потребител на услугите, той е реален ползвател на
тези услуги и ще следва от него да се търси вземането за ползваните услуги. С оглед изложеното след като ответницата
няма качеството на потребител, настоящата съдебна инстанция счита, че тя не и материалноправно
легитимирана да отговаря по предявените искове от „В." ЕООД.
Предвид гореизложеното въззивният
съд намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено
изцяло, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявения
иск от „В."
ЕООД против Д.С.Г. за признаване за
установено по отношение на Д.С.Г., в качеството й на наследник на С.Г.Х., ЕГН **********,
съществуването на вземането на „В." ЕООД, както следва: 1/2част от сумата
162,93лв., представляваща цената на доставената и изконсумирана питейна и
отведена канална вода, а именно сума в размер на 81,46лв.; 1/2 част от сумата
8,62лв., представляваща общ размер на лихва по всяка една от квитанциите за
периода 01.12.2016г. до 02.10.2018г., съобразно падежа на всяка квитанция или
сума в размер на 4,31лв., за които е издадена заповед № 78/24.04.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. дело № 249/ 2019 г. по описа на Районен съд – Ч. като
неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на делото „В." ЕООД следва
да заплати на Д.С.Г. направените разноски в настоящата съдебна инстанция за
държавна такса в размер на 25 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 73/15.10.2019 г. постановено
по гр.д. № 420/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Ч. изцяло, включително и в частта за
разноските като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от
„В." ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: град С.З., ***,
със съдебен адрес:*** * - адв. З.Д. против Д.С.Г. с ЕГН **********, с адрес ***,
в качеството й на наследник на С.Г.Х., ЕГН ********** за признаване за
установено по отношение на Д.С.Г., съществуването на вземането на „В."
ЕООД, както следва: 1/2част от сумата 162,93лв., представляваща цената на
доставената и изконсумирана питейна и отведена канална вода, а именно сума в
размер на 81,46лв.; 1/2 част от сумата 8,62лв., представляваща общ размер на
лихва по всяка една от квитанциите за периода 01.12.2016г. до 02.10.2018г.,
съобразно падежа на всяка квитанция или сума в размер на 4,31лв., за които е
издадена заповед № 78/24.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. дело № 249/2019 г. по описа на Районен съд – Ч. като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА „В." ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: град С.З., ***,
със съдебен адрес:*** * - адв. З.Д. да заплати на Д.С.Г. с ЕГН **********,
с адрес *** направените разноски в настоящата съдебна инстанция за държавна такса в
размер на 25 лв.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.