О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 283
Гр. Перник, 30.09.2019
година.
Административен съд – Перник, в закрито
заседание на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Съдия: Ивайло И.
като
разгледа докладваното от съдия Ивайло И. административно дело № 504 по описа за
2019 година на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 197 –
чл. 201, във вр. с чл. 54, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на О.Б.М. с ЕГН **********,***
срещу Писмо изх. № *** от 14.06.2019 година на заместник – кмета на Община
Перник. С оспорвания акт О.Б.М., Г.И.П., Л.Н.Ж. и К.Н.М. са
уведомени за наличие на основания по чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК за спиране на
административното производство по преписка № ***по описа на Община Перник,
образувано по молба вх. № ***от 14.11.2017 година на Л.Н.Ж..
Жалбоподателят твърди, че оспореното
писмо е нищожно, алтернативно незаконосъобразно. Поддържа, че оспореното писмо
не е годно да породи правно действие, тъй като спирането на административното
производство следва да бъде осъществено с нарочна заповед на административния
орган. Алтернативно излага доводи, че оспореното писмо е издадено при
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като
немотивирано, съдържащо посочване единствено на правното основание по чл. 54,
ал. 1, т. 5 от АПК без посочване на
фактическото основание за спирането, както и сочи липсата на посочване в
писмото на ред и срок за обжалване. Пледира също, че съдебният спор относно
правото на собственост върху поземлен имот пл. № ***, кв. 61, по плана на с.
Люлин, община Перник, област Перник, не рефлектира върху законността на строежа,
предмет на административното производство, поради което не е необходимо спиране
на последното. Моли съда да отмени обжалвания акт и да върне преписката за
продължаване на производството.
Ответникът – заместник – кмета на Община
Перник в становище изх. № ***/30.08.2019 година (л. 33 от делото), приложено
към молба вх. № ***/02.09.2019 година (л. 32 от делото), излага доводи за неоснователност
на жалбата. Възразява срещу твърденията за нищожност на
оспорвания акт, като се основава в липса на законово изрично предписана форма
на акта за спиране по чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК. Пледира законосъобразност на
административния акт, като твърди същият да е фактически и правно обоснован,
както и да е налице материалноправното основание по чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК за
спиране на производството, а именно: наличие на образувано гражданско дело № 1565/2018
година по описа на Районен съд Перник относно собствеността върху имот пл. № ***, кв. 61 по плана на с. Люлин,
община Перник, от чийто изход зависи прилагането на чл. 225а , ал. 1 във вр. с
чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, както и проверката за търпимост на строежа по
смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ.
Заинтересованата страна Г.И.П., в
писмено становище вх. № 2882/18.09.2019 година, излага доводи за недопустимост
на жалбата поради липса на издаден нарочен акт по чл. 54 от АПК, който да
подлежи на съдебен контрол, както и поради подаването й след изтичане на
14-дневния срок по чл. 54, ал. 5 от АПК. Алтернативно пледира неоснователност
на жалбата поради наличие на основание по чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК за
спиране на производството. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.
Заинтересованите страни Л.Н.Ж., К.Н.М. не
дават становище по повод обжалването.
Административен съд – Перник в настоящия
съдебен състав, след като се запозна с жалбата и прецени изложените в същата
доводи, като взе предвид становищата на страните, и след като се запозна с
доказателства по делото, намира следното:
По допустимостта на жалбата:
След извършената служебно проверка съдът
намира жалбата за допустима за разглеждане.
В чл. 54 от АПК не е посочен изрично видът
на акта, с който се постановява спиране на административното производство. Съдът
взе предвид съдържанието на оспореното писмо, което именно се явява определящо
вида на акта, а не неговото наименование. Видно от неговото съдържание,
ответникът се позовава на фактически обстоятелства, свързани с чл. 54, ал. 1,
т. 5 от АПК. Същото обективира и волеизявление на административния орган за
наличие на основание за отлагане на произнасянето по образуваната
административна преписка. Поради това се приема, че писмото по съществото си представлява
акт за спиране на административното производство и подлежи на съдебен контрол. Жалбата
е подадена пред компетентния съд, от страна с активна процесуална легитимация –
адресат на акта, имаща правен интерес от оспорването й. В обжалвания акт не е
посочено пред кой орган и в какъв срок същият може да се обжалва. Съгласно чл.
140, ал. 1 от АПК, когато в административния акт или в съобщението за неговото
издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният
срок за обжалване по този дял (трети) се удължава на два месеца. Оспореното
писмо е получено от жалбоподателя на 04.07.2019 година (разписка на л. 41 от
делото), а жалбата е подадена до съда чрез административния орган на 31.07.2019
година. Следователно същата е депозирана в срока по чл. 140, ал. 1 от АПК.
По фактите:
С молба вх. № ***от
14.11.2017 година (л. 104 от делото) Л.Н. Жекова, в качеството й на
съсобственик, заедно с К.Н.М. и О.Б.М., на наследствен недвижим имот с пл. № ***,
кв. 61 по плана на с. Люлин, община Перник, е сезирала кмета на Община Перник във
връзка с построен в имота незаконен гараж от Г.И.П..
С писмо изх. № ***от 13.12.2017 година
на заместник –кмета на Община Перник, (л. 81 от делото) Г.И.П., Л.Н.Ж., К.Н.М.
и О.Б.М. са уведомени за насрочена на място и по документи проверка във връзка
с така образуваната преписка. В писмото е посочено, че след извършена служебно
справка в отдел „Устройство на територията“ е установено, че посоченият имот е
част от УПИ ***, кв. 61, по плана на с. Люлин, а след извършена служебно справка в
дирекция „Местни приходи и такси“ е установено, че Л.Н.Ж., К.Н.М., но също и че
О.Б.М. са собственици на ПИ пл. № ***, кв. 61 по плана на с. Люлин, а Г.И.П.
също го е декларирал.
Видно от констативен протокол (КП) № 1-***от
13.02.2018 година (л. 70 от делото) работна група при Община Перник е извършила
проверка на място в УПИ ***, кв. 61, по
плана на с. Люлин, във връзка с преписката по молба вх. № ***от 14.11.2017 година. При проверката е установено,
че в западния край на имота, без необходимите строителни книжа, върху бетонова
основа е изграден метален гараж (метална конструкция с тухлени ограждащи стени)
с допълнително монтирана дървена конструкция, покрита с керемиди, изграден по
данни на собствениците през 1985 – 1986 година.
Установява се от КП № 2-***от 07.03.2018
година (л. 62 от делото), че предоставен по преписката е документ – искова
молба от Г.П. с рег. № 6474 от 07.03.2018 година (л. 63 от делото) до Районен
съд Перник, имаща за предмет правото на собственост върху ПИ пл. № ***, кв. 61
по плана на с. Люлин, сочен в молбата за част от имот УПИ ***, кв. 61, по плана на с. Люлин.
С молба вх. № ***от 02.04.2019 година
(л. 53 от делото) Л.Н.Ж. *** писмен отговор за извършени последващи действия
след направения оглед на място в процесния имот на 13.02.2018 година.
С писмо изх. № ***от 15.04.2018 година
на заместник – кмет на Община Перник (л. 48 от делото), във връзка с молба № ***от
02.04.2019 година, Г.И.П., Л.Н.Ж., К.Н.М. и О.Б.М. са уведомени за постъпилото на
07.03.2018 година по преписката копие на искова молба, цитираната по – горе,
във връзка с което на адресатите е указано да представят в Община Перник, в 14
– дневен срок от получаване на писмото, документи, удостоверяващи наличие на
образувано производство относно собствеността на имот пл. № ***, кв. 61 по
плана на с. Люлин, издадени от органа, пред който същото е образувано, или
постановено решение.
В отговор във връзка с писмо изх. № ***от
15.04.2018 година, с вх. № 17-ТР-4488-4/10.05.2019 година (л. 44 от делото), Л.Н.Ж.
настоява за решаване на преписката по същество, като излага хронология на
извършените действия по повод процесния гараж в съсобствения им имот, датиращи
от 2009 година. Във връзка с така описаната хронология сред доказателствата по
делото не са представени такива, за иницииран съдебен или горестоящ инстанционен
контрол върху действията на съответните административни органи в съответните
периоди.
На 10.05.2019 година (видно от писмо на
л. 38 от делото), Г.И.П. *** удостоверение изх. № 1565 от 13.05.2019 година
на Районен съд Перник (л. 43 от делото), за образувано пред Районен съд Перник
гражданско дело № 01565/2018 година, с ищец Г.И.П. и ответници – Л.Н.Ж., К.Н.М.
и О.Б.М., с предмет – обективно и субективно пасивно съединени установителни
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК – за признаване за установено
по отношение на ответниците, че ищецът е собственик, въз основа на давностно
владение, на няколко недвижими имота, вкл. на поземлен имот с пл. № ***, с площ
89 кв. м., в кв. 61, съгласно ПРЗ на с. Люлин, община Перник, както
и за отмяна, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, на нотариален акт с № 28, том I, рег. № 472, дело № 26 от 2009 г. (л. 125 от делото).
С оспорваното в настоящото съдебно
производство Писмо изх. №
*** от 14.06.2019 година (л. 38 от делото) на заместник – кмета на Община
Перник, Г.И.П., Л.Н.Ж., К.Н.М. и О.Б.М., са уведомени, че предвид
удостовереното образуване на гражданско дело № 01565/2018 година пред Районен
съд Перник във връзка със спор за правото на собственост върху поземлен имот с
пл. № ***, в кв. 61, по плана на с. Люлин, община Перник, в който е изграден
процесният гараж, са налице предпоставките по чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК за
спиране на административното производство.
При така установеното от фактическа
страна съдът намира следното от правна страна:
Жалбата е основателна.
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1
от АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146 от АПК.
Оспорваният акт е издаден от заместник –
кмета по „Строителство и устройство на територията“ поради което се приема, че същият
е издаден от компетентен орган.
Актът е издаден в предписаната от закона
писмена форма, в същия са посочени неговият издател и адресати. Писмото е
фактически обосновано в представеното по преписката удостоверение за обстоятелствата
по гражданско дело №
01565/2018 година по описа на Районен съд Перник, образувано във връзка със
спор относно правото на собственост върху имота, в който е изграден процесният
гараж. Административният орган е приел, че изходът на гражданското дело
обуславя продължаването на производството по преписката. Други мотиви,
обективиращи фактическите основания за издаването му, административният акт не
съдържа. В писмото като правно основание е посочен чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, без
конкретизирана хипотеза.
Актът не отговаря на изискванията по чл.
59, т. 4 от АПК, които са във връзка с основанието по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 1,
т. 5, предл. 2 от АПК административният орган спира производството при
наличието на образувано съдебно производство, когато издаването на акта не може
да стане преди неговото приключване. Анализът на правната норма налага извод,
че освен наличието на образувано съдебно производство законът изисква още изходът
на това производство да има пряко и непосредствено значение за образуваното
административно производство, т. е. актът следва да съдържа конкретни мотиви и
в тази посока. В процесния случай, както в акта, така и в останалите
доказателства, съдържащи се в представената преписка, не се съдържат мотиви
защо изходът на образуваното съдебно производство по спор за собственост върху
поземления имот, в който гаражът е построен, е обуславящ продължаването на
процедирането по преписка, образувана във връзка незаконно строителство. Излагането
на мотиви при издаване на акт от административния орган e предвидено с разпоредбата на чл. 59, т. 4 от АПК. Мотивите
дават възможност на адресата на акта да научи фактите, мотивирали
административния орган да приложи една или друга правна норма. Мотивите дават
възможност и на съда да извърши проверката за законосъобразност на акта.
Във връзка с горното и след извършената
проверка за съответствие на обжалвания акт с материалноправните разпоредби,
съдът приема, че административният орган е спрял производството без да е факт втората
законова предпоставка по чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК – изходът на образуваното
производство да има пряко и непосредствено значение за образуваното
административно производство. Установи се по делото, че административният орган
е спрял производството поради наличие на образувано гражданско дело №
01565/2018 година по описа на Районен съд Перник, касаещо спор относно правото
на собственост върху имота, в който е изграден процесният гараж, изходът от
което е приет за обуславящ продължаването на процедирането по административната
преписка.
Съдът намира, че образуваното гражданско
дело не се явява преюдициално за продължаване на производството по образуваната
по повод незаконно строителство административна преписка.
В отговора си по жалбата
административният орган пледира, че „от постановяването на решението по
гражданското дело зависи прилагането на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, както и
дали констатираният строеж ще бъде изследван за търпимост, съгласно § 16 от ПР
на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ“, както и че повдигнатият спор за
материално право е пречка да се установи кои лица са възложители по смисъла на
чл. 161 от ЗУТ, което е във връзка със заповедта по чл. 225а във вр. с чл. 225,
ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Съдът не споделя това тълкуване на приложимия закон.
Съгласно чл. 225а, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ
кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за
премахване на строежи или на части от тях, от четвърта до шеста категория,
незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ. За да бъде един строеж незаконен
по смисъла на ЗУТ, е достатъчно безспорното установяване дори само на една от
хипотезите на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ от компетентен за това орган. В процесния
случай административният орган, посочил в отговора по жалбата, че „за гаража не
са представени строителни книжа“, е установил, основанието по чл. 225, ал. 2,
т. 2 от ЗУТ, че строежът е незаконен. Административният орган е установил и
извършителя на строежа, относно който факт по делото също няма спор. За правна
издържаност на съдебния акт ще се отбележи, че тези факти – незаконен строеж с
известен извършител, са установявани нееднократно, в рамките на недопустимо
образувани няколко отделни производства с еднакъв предмет, приключвани по
неясен начин, непоследователно и непредвидимо. При това положение за административния
орган не би била налице пречка, в случай на издаване на заповед за премахване
на незаконния строеж, към кого да адресира същата, вкл. в случай на
принудително изпълнение. Така собствеността на имота, върху който строежът е
построен, в процесния случай е ирелевантна за проверката за незаконност на
същия, въпреки че в случая собствениците на имота, върху който е изграден
гаражът са известни (нотариален акт на л. 125 от делото). Евентуални бъдещи
промени в правото на собственост върху имота, в който е изграден строежът,
предмет на проверка, не са пречка за провеждане на производството по чл. 225а
от ЗУТ. Следователно спорът относно собствеността върху поземления имот, в
който гаражът е изграден, не е обуславящ производството с предмет проверка за
законност на същия, вкл. в случай на издаване на заповед за премахването му (виж
Решение № 2238 от 20.02.2018 година на ВАС по административно дело № 6912/2017
година и Решение № 5192 от 20.04.2018 година на ВАС по административно дело №
10836/2017 година).
Изследването за търпимост на установен
незаконен строеж също няма връзка нито с извършителя, нито със собственика на
незаконния строеж, нито със собственика на земята, върху която такъв строеж е
изграден. Проверка дали установено незаконен строеж е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, респективно по
смисъла на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, административният орган, издаващ заповед за премахването му,
дължи
във всички случаи, самостоятелно, преди издаването на заповед за премахване. Неизвършването на такава проверка преди издаване на
заповед за премахване би било нарушение на материалния закон. Такава проверка се налага предвид императивния
характер на цитираните правни норми, забраняващи премахването на незаконни строежи, но
само при наличието на посочените в тях предпоставки, сред които не е собствеността върху
земята, върху която незаконният строеж е изграден (виж Решение № 13012 от
18.10.2012 година на ВАС по административно дело № 8399/2012 година; Решение № 13139 от 22.10.2012 година на ВАС
по административно дело № 7983/2012 година; Решение
№ 14632 от 21.11.2012 година на ВАС по административно дело № 9659/2012 година и
Решение № 7736 от 11.06.2018 година на ВАС по административно дело № 3172/2018
година).
Предвид изложеното настоящият състав
приема, че не е налице основание по чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК за спиране на
административното производство, като актът е издаден при съществени процесуални
нарушения и в нарушение на материалноправните разпоредби. Обжалваното
разпореждане за спиране на административното производство следва да бъде
отменено, а преписката върната на административния орган за продължаване на административното
производство.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото искането на заинтересованата
страна Г.И.П. за присъждане на направените съдебни разноски следва да бъде
оставено без уважение.
Мотивиран от гореизложеното, на
основание чл. 200, ал. 1, предл. 2 от АПК във вр. с чл. 146, т. 3 и 4 от АПК
във вр. с чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, настоящият съдебен състав на
Административен съд – Перник
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
Писмо
изх. № *** от 14.06.2019 година на заместник – кмета на Община Перник, с което
е спряно административното производство по преписка вх. № ***от 14.11.2017 година
на Л.Н.Ж..
ИЗПРАЩА делото като
преписка на Община Перник за продължаване на административното производство по
преписка № ***/14.11.2017 година по описа на Община Перник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в 7 – дневен срок от връчването му на страните.
Съдия: