№ 758
гр. Бургас, 18.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20242120202115 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. А. С., ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление № 23-0769-002940/21.11.2023 г., издадено от началник на група към сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР - Бургас, с което за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 20 лв., а за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, са му наложени административни наказания - "глоба" в
размер на 50 лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 месец.
Жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично и моли за отмяна на НП. По
делото е изразено и писмено становище за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не се представлява. По
делото е изразено писмено становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 30.06.2023 г., около 18:00, в гр. Бургас, на ул. Д......, на кръстовището с ул. М.....,
жалбоподателят Д. С. управлявал МПС - лек автомобил „С..... НН, собственост на лицето с
което живее на фактически начала - св. М..... Т..., като при извършване на маневра на заден
ход настъпило съприкосновение между лявата задна част на управлявания от жалбоподателя
автомобил и дясната предна част на престояващото МПС - товарен автомобил „В....“ с рег. №
.... В резултат на това ПТП имало охлузване по дясната предна част на автомобила „В....“ и
охлузване по задната лява част на автомобила „С...“. Жалбоподателят спрял автомобила
1
малко след това, като свидетелката Д. К. го уведомила за ПТП, но същият не слязъл за да
установи щетите, след което продължил движението си по пътя. Жалбоподателят бил
издирен в последствие и установен от служителите на МВР - Бургас.
С оглед на горните констатации на 08.07.2023 г. св. К. М. съставил АУАН, препис от
който бил връчен на жалбоподателя, излагайки свойте възражения, че не е управлявал
автомобила и не е допускал ПТП.
На 21.11.2023 г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена
фактическата обстановка, изложена в АУАН. Административнонаказващият орган счел, че
горните факти, нарушават разпоредбите на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
поради което и на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, наложил на
жалбоподателя административно наказание "глоба" в размер на 20 лв., както и
административни наказания - "глоба" в размер на 50 лв. и "лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 1 месец.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед на събраните по
делото писмени, веществени и гласни доказателства - АУАН (л. 30), НП (л. 29), протокол за
ПТП (л. 33), справка за нарушител (л. 37), заповед (л. 41 - 42), диск (л. 34), както и от
показанията на свидетелите К. М. (л. 50 - гръб - 51), Д. К. (л. 57 - гръб - 58) и частично от
показанията на М..... Т... (л. 78). От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като
съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП, за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка,
в каквато насока са и показанията на актосъставителя, които са еднопосочни и без вътрешни
противоречия, и които съдът кредитира изцяло. От показанията на свидетелите К. М. и Д. К.
по един безспорен начин се установява, че действително към момента на ПТП
жалбоподателят Д. С. е управлявал МПС л.а. „С..... НН, като при извършване на маневра на
заден ход е ударил другия автомобил „В....“. След това жалбоподателят се преместил с
автомобила по-надолу и спрял, а св. Д. К. отишла до него, почукала на прозореца на
автомобила и казала на жалбоподателя, че я е ударил и го попитала дали няма да съставят
двустранен протокол, но той без да свали прозореца на автомобила направо си тръгнал. От
показанията на св. К. М. се установява също, че дежурният от ОДМВР е звънял на
собственика на л.а. „С...“ - св. М..... Т..., която е заявила, че жалбоподателят управлява
автомобила „С...“, но същият не се върнал на мястото на проишествието. Посочените
свидетели последователно и логично излагат възприятията си по случая, които намират
своята подкрепа в приложените писмени и веществени доказателства, поради което и съдът
дава вяра на изложеното от тях. Показанията на свидетелите и събраните писмени и
веществени доказателства в пълна степен разкриват всички относими факти, и съдът ги
кредитира в тяхната цялост.
Съдът цени и показанията на св. Т... в частта, в която заявява, че е получила
телефонно обаждане от служител на МВР за настъпилото ПТП, на който обяснила, че не е
управлявала автомобила, като в останалата част обаче си личи личният й стремеж да изложи
събитията така, че да са в най-благоприятна позиция за нейното семейство, и в частност за
2
жалбоподателя.
Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля А....Н..... досежно твърденията му, че
на въпросната дата и място не жалбоподателят Д. С., а именно той е управлявал л.а. „С.....
НН. На първо място, свидетелят А....Н..... се явява заинтересован от изхода на делото, тъй
като е познат на жалбоподателя, и по мнение на съда това сочи на субективност и
пристрастност за представяне на фактите в максимално изгодна светлина за него. На второ
място, показанията на свидетеля А....Н....., с които се опитва да оневини жалбоподателя, са в
пълно противоречие и със събрания по делото доказателствен материал. Видно от
показанията на полицейския служител и на прекия очевидец на случилото се - св. Д. К.,
жалбоподателят Д. С. лично е управлявал автомобила „С...“ и след ПТП и спиране на МПС,
той е нямал „никаква реакция и си тръгна по улицата“, а и нещо повече - след това не се е
върнал на мястото на проишествието за да се установят действителните увреждания по
двата автомобила.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото НП, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид на така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, подадена е от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, видно от приложената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра
на вътрешните работи (л. 41 - 42). АУАН е съставен от компетентно (териториално и
материално) лице - младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Бургас,
който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по
силата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вменените във вина на жалбоподателя нарушения
са индивидуализирани в степен, позволяващa да разбере в какво е обвинен и срещу какво да
се защитава. Съдът не споделя поддържаното възражение, че АНО е допуснал съществено
процесуално нарушение, тъй като не е посочил посоката на движение и в какво точно се
изразяват щетите. Видно от АУАН и от НП, а и от протокола за ПТП, мястото на извършване
на нарушението е в достатъчна степен конкретизирано, като съдът счита, че така описаното
дава достатъчна яснота относно мястото на извършване на нарушението и не е необходимо
допълнителна индивидуализация, за да се установи мястото на извършване на нарушението,
а относно щетите не е нужно тяхно описване, защото не са елемент от фактическия състав
на нарушението. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за
3
нарушението е индивидуализирано правилно. В случая, не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него.
Съдът намира, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП,
като на посочената дата и място е управлявал МПС и при предприемане на маневра на заден
ход е настъпило съприкосновение между л.а. „С...“ и паркирания т.а. „В....“, вследствие на
което е настъпило и въпросното охлузване по дясната предна част на престояващия
автомобил „В....“.
С оглед на горното, съдът счита, че правилно АНО е преценил, че с поведението си
жалбоподателят е нарушил нормата на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, като по достатъчно описателен
и разбираем начин е изложил всички фактически обстоятелства от състава на нарушението.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се
убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението. При неизпълнение на това задължение,
както е в случая, приложение следва да намери санкционната норма на чл. 183, ал. 2, т. 11 от
ЗДвП, която е специална по отношение на чл. 185 от ЗДвП, и която предвижда наказание
"глоба" в размер на 20 лв. на водач, който наруши правилата за движение назад.
Съдът намира, че в случая се доказват всички признаци от състава на това
нарушение, поради което и административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
по отношение на първото нарушение е ангажирана правилно. Наложеното наказание е
съгласно предвиденото в санкционната норма - "глоба" в размер на 20 лв., който размер е
точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването му.
Конкретното нарушение не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по
"наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение".
Деянието не се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и
приложението на чл. 28 от ЗАНН би било незаконосъобразно.
Налице е нарушение и по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба,
водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е
длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието. От ангажираните по делото доказателства, включително и
от показанията на разпитаните по делото свидетели К. М. и Д. К., може да се направи
категоричен извод за наличие на знание у жалбоподателя за настъпилото съприкосновение
между двата автомобила. Същият спрял автомобила по-надолу по пътя, бил е уведомен от
св. Д. К. за ПТП между двата автомобила, но от негова страна не последвала никаква
реакция и потеглил без да види какви са настъпилите увреждания, и без да изчака органите
на реда за изясняване на случая.
4
Съгласно чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП - наказва се с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който
наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие. В случая, както
стана ясно по-горе, съдът категорично приема, че на процесната дата и място е настъпило
ПТП, участник в което е бил жалбоподателят, като водач на л.а. „С...“, поради което и той е
следвало да изпълни задълженията си, като участник в него и в частност - да спре, за да
установи последиците. Той не го е направил, а е продължил с движението си, поради което и
закономерно е била ангажирана отговорността му. В случая правилно АНО е определил и
двете кумулативни наказания в минимален размер, доколкото видно от справката за
нарушител жалбоподателят има регистрирани само няколко нарушения.
Деянието не се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и
приложението на чл. 28 от ЗАНН би било незаконосъобразно.
Предвид горепосоченото, съдът счита, че в конкретния случай правилно и
законосъобразно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя, поради което НП
следва да се потвърди изцяло.
С оглед изхода на спора, разноските следва да бъдат присъдени в полза на АНО. На
основание чл. 63д от ЗАНН искането на представителя на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение (л. 39 - гръб) се явява основателно и следва
да се уважи. Относно размера на разноските разпоредбите на чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН
предвиждат, че в полза на учреждението, чийто орган е издал НП, ако е било защитавано от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, се присъжда възнаграждение в
определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата
за заплащане на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 150
лв. Предвид извършените действия, съдът достигна до извод, че за осъществената от
юрисконсулта дейност в полза на АНО следва да се определи възнаграждение в минимален
размер от 80 лв., който размер се явява справедлив и следва да се заплати от жалбоподателя.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0769-002940/21.11.2023 г.,
издадено от началник на група към сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Бургас, с
което за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП, на
жалбоподателя Д. А. С. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 20 лв., а
за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, са му
наложени административни наказания "глоба" в размер на 50 лв. и "лишаване от право да
управлява МПС" за срок от 1 месец.
ОСЪЖДА Д. А. С., ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на МВР -
5
Бургас сумата в размер на 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6