Р Е Ш
Е Н И Е №………………/………………………2017г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-гр.Варна, XXXIV състав, в публично съдебно заседание
на 10.11.2017г., в състав: АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА при секретаря Галина
Владимирова, като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 1101/2017г.,за да се
произнесе взе предвид следното: Предявен,
е иск с правно основание чл.203,ал.1 и 2 от АПК,чл.1 , ал.1 от ЗОДОВ. Производството по делото е
образувано по подадена искова молба в която е предявен иск от О.А.К.-К. ЕГН **********
***, срещу Национален Осигурителен институт, за присъждане на обезщетение за
нанесени имуществени и неимуществени вреди
в размер от общо 6359.16лв., от които 5359.16лв. за нанесени имуществени
вреди, представляващи общият размер на пенсията за срок от 28.12.2015г. до
30.06.2016г. и 1000лв. за нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в обида,
унижение, накърняване на честта и достойнството във връзка със забавянето на
заверката на осигурителния й стаж и доход от длъжностно лице при ответника, в
едно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумите. С оглед отправена молба, в заседанието, проведено на
10.11.2017г. е направено изменение на иска в частта на размера, като е намален
до сумата от 5020.89лв., представляваща обезщетение за нанесените имуществени
вреди и 1000лв. -обезщетение за понесени неимуществени вреди.
В
исковата молба са изложени следните твърдения: служител при ответника не се
произнесъл своевременно по подадено искане за заверка на осигурителната книжка
за периода от 2002г. до 2015г., когато е упражнявала трудова дейност като само-
осигуряващо се лице. В срока за произнасяне по искането, на ищцата са давани
указания, че следва да направи корекции по подадените от нея данъчни декларации
за периода от 2005г. до 2009г., както и че следва да подаде ново искане за
заверка на осигурителния стаж за този период. Изпълнение на дадените указания е
извършено по-късно от друг служител като в същия период служителят, на когото е
разпределено искането – старши инспектор Ц. Т. ползвала нееднократно отпуск.
Изложени в исковата молба са доводи, че същият служител указвала на ищцата да
подава нови заявления за заверка на осигурителната книжка, тъй като законно
установеният едномесечен срок за произнасяне ще изтече. Необоснованото забавяне
на процедиране на преписката по искането й било санкционирано от управителя на
НОИ като същият наложил дисциплинарни наказания както на Т., така и на нейния
пряк ръководител. В резултат на забавянето за заверка на осигурителния й стаж,
не успяла да подаде своевременно документите си за отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст в шестмесечния период от придобиване на правото на
пенсия. В резултат била лишена от пенсия за периода от 28.12.2015г. до
30.06.2016г. Гореизложените незаконосъобразни действия я мотивирали да депозира
иск срещу ответника и претендира имуществени вреди в размер на пенсията за
период от 6 месеца и неимуществени вреди, изразяващи се в обида, унижение и
прочие от забавянето по произнасянето по искането й. Релевирана е молба искът да се уважи, въведено е и акцесорно
искане за присъждане на лихви, както и на сторените по производството разноски.
В
съдебно заседание искът се поддържа от представител по пълномощие, който
представя и писмена защита.
Ответникът
се представлява от процесуален представител, който на подробно изложени доводи
твърди неоснователност на предявения иск.
Участващият в производството представител на
Варненска окръжна прокуратура счита, че претенцията е неоснователна.
Съдът
като взе предвид становищата на страните, след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства и като съобрази приложимия към процесните отношения
закон, намира за установено от фактическа страна следното: Със заявление, вх. № 4004-03-682/18.04.2016г., подадено
пред ТП на НОИ, ищцата е релевирала искане за заверка на осигурителната й
книжка за периода от 2002г. до 2015г. Заявлението е разпределено на Ц. Т. -
старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ-Варна, която е извършила проверка
в информационните системи на НОИ за наличието на необходимите условия за
заверка на осигурителната книжка. Според ответника, при проверката е
установено, че липсват данни за започване на дейност на К.-К. в качеството й на
самоосигуряващо се лице, както и че не са подавани данни по чл.5, ал,4 от РОЛ
при НАП. За да бъдат дадени задължителни предписания е необходима информация за
началото на започване на дейност, поради което осигурителната книжка не е
заверена. Декларация за започване на дейност е подадена в НАП на 17.05.2016г.,
като след това е подадено ново заявление, вх. № 4004-03-1126/23.06.2016г., с
което се иска заверка на осигурителната книжка за периода 24.01.2005г.
-30.12.2009г. След дадени и изпълнени задължителни предписания за подаване на
данни в РОЛ, книжката е заверена за посоченият период, както и за периода
01.01.2010г. - 31.12.2010г. На 21.09.2016г.
е подадено ново заявление за заверка на осигурителната книжка за периода от
01.10.2011г. - 31.12.2015г. След дадени и изпълнени задължителни предписания за
подаване на данни в РОЛ, книжката е заверена за посоченият период на 24.10.2016г.
, след като ищцата е подала жалба по административен ред, с която е сезирала
по-горестоящият орган. За резултатите от
извършената проверка по жалбата е уведомена с писмо, изх. №
1012-03-886/21.11.2016 г. При извършената проверка е констатирано неизпълнение
/ забава в изпълнението на служебните задължения, в резултат на което са
наложени дисциплинарни наказания на 3 длъжностни лица от ТП на НОИ-Варна.
На 30.06.2016г., К.-К. е подала заявление за отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст . След процедирането му е възприет
извод, че ищцата е навършила изискуемата по КСО възраст на 24.02.2015г.
Извършена е преценка, че към тази дата няма необходимия осигурителен стаж от 35
години. След внасяне на 28.12.2015г. на осигурителни вноски по реда на чл. 9а,
ал.1 от КСО е придобила изискуемият стаж и право на пенсия, но е констатирано,
че датата на подаване на заявлението е извън шестмесечния срок от придобиване
на правото.
С разпореждане от
08.07.2016г. е отпусната пенсия за ОСВ в минимален размер, считано от 30.06.2016г. С писмо до ищцата от 31.08.2016г. е поканена
да се яви на 07.09.2016 г. в офиса на НОИ за уточняване на осигурителен стаж и
доход за 2016г. На 27.09.2016г. е
изготвена служебна бележка, с която не се потвърждава стаж и доход за
посоченият период, тъй като е установено, че не са внесени всички осигурителни
вноски. На 20.10.2016г. са представени заверени осигурителни книжки за периода
01.01.2005г. - 31.12.2015 г.
Чрез тълкуване на разпоредбата на чл. 70, ал.З от КСО в
редакцията до 31.12.2016г. е формиран извод, че до внасяне на дължимите
осигурителни вноски за целия период, през който е осъществявана дейност,
пенсията не следва да бъде определена в действителен размер. С оглед това,
преди произнасяне с окончателен административен акт, с писмо от 25.10.2016г.
отново е изискано препотвърждаване на осигурителен стаж и доход за 2016г. С
писмо от 09.11.2016г. експерт от отдел „КПК“
е поканил ищцата да се яви в ТП на НОИ - Варна на 05.12.2016г. за
извършване на проверка във връзка с уточняване на осигурителния стаж. След
довнасяне на дължимите осигурителни вноски и подаване на коректни данни е
извършена повторна проверка, в резултат на което на 17.01.2017г. в сектор
„Отпускане на пенсии“ е получена служебна бележка за потвърден осигурителен
стаж и доход за периода 01.01.2016 г. - 30.06.2016 г.
С разпореждане от 19.01.2017 г, пенсията е определена в действителен размер и
дължимите суми са преведени по личната
банкова сметка ***.02.2017г. Последното е обжалвано по административен
ред, като с Решение № 2153-03-16/20.03.2017г. Директора на ТП на НОИ жалбата е
отхвърлена. Поради не обжалването му, решението е влязло в сила.
Гореописаната
фактическа обстановка е принципно безспорна от страните. Според ищцата,
служители при ответника са допуснали необосновано забавяне на исканията й за
заверяване на осигурителната й книжка, което е произвело и причината за късно
подаденото от нея заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Според ответника забавянето на произнасянето по искането й за заверка
на осигурителната й книжка, не е и не би могло да бъде причина за не подаването
в регламентирания шестмесечен срок на заявлението за отпускане на пенсия. Така
защото последното било лично субективно право, упражняването на което зависи от
волята на подателя, без значение дали той разполага с всички необходими
документи. Поради това, действията на служителите не са предпоставили
бездействието на ищцата да подаде заявлението си за отпускане на пенсия.
В хода на съдебното производство е изслушано
заключение по ССЕ, неоспорено от страните, според което размерът на пенсията на
О.К.-К. за периода 28.12.2015г. до 30.06.2016г. е в общ размер 5020.89лв.
Изслушани са обясненията на св. Т.Ж.Т., без
родствени връзки с ищцата. Познават се от 1975г., поддържат близки приятелски
отношения. Според Т., в гореописаните периоди психическото състояние на О.К. се
променило, не спяла , станала по-затворена, ограничила социалните си контакти.
Напрежението от администрирането на преписката й повече от шест месеца й се
отразило изключително негативно, оплакала се пред Директора на НОИ от
отношението на служителите при ТП на НОИ Варна. Свидетелката непосредствено възприемала
телефонните контакти, осъществявани от различни служители с ищцата, които
изразявали всеки път различни становища, давали поредица от различни указания,
което довело ищцата до състояние на депресия, в което свидетелката за първи път
я виждала да плаче от преживяното унижение.
Св.Р.Я. Г., без родствени връзки с ищцата я познава
от 2011г., от когато е клиент на счетоводната къща, в която е управител. Лично тя,
заедно с О.К. ходили повече от 15 пъти до ТП на НОИ, за да представят
документите, които постоянно им изисквали. Дадени били указания да извършат
корекции в подадените данъчни декларации, но от НАП отказали да извършат
корекциите. От там пък поискали от НОИ да издадат предписание. Съответно това
било отказано от служителите на НОИ. Всички тези действия били все в сроковете
за произнасяне по искането за заверяване на осигурителната книжка, като за да
не изтече едномесечния срок, в който служителката Т. била длъжна да се
произнесе, им давала постоянно указания да представят някакъв различен
документ. Така се стигало до ново заявление за заверка и до уверението, че след
представянето му, заверка ще бъде осъществена. Нееднократно в същия срок тази
служителка ползвала отпуск, в който период на ищцата било отказано да бъде
преразпределена преписката на друг работещ служител. Осигурителната й книжка
била заверена едва в началото на м.юли от друг служител, но само за периода
2005-2009г.За остатъка отново били давани указания и изисквани други документи.
При
така установената фактическа обстановка, по допустимостта на иска съдът формира
следните правни изводи:
Характерен
елемент за ангажиране на отговорността на съответния административен орган е
наличието на отношения на субординация, който поставя физическото лице в положение на непосредствена зависимост
от решението на органа.
По
същество с предявения иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ,
ищеца
претендира присъждането на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди,
за които твърди, че са породени от осъществено спрямо него
непозволено увреждане от съответния държавен орган в рамките на осъществяваната
от органа административна дейност.
Съдът
счита, че предявеният иск е процесуално допустим, тъй като са налице
положителните процесуални предпоставки, обуславящи пораждането и надлежното
упражняване на правото на иск от ищеца и не са налице процесуални пречки,
изключващи правото на иск.
По исковете по чл. 1 от ЗОДОВ е
определена и процесуална пасивна легитимация, която следва да бъде спазена и за
наличието на която съдът следи служебно. Този извод произтича от въведения
специален ред, по който се ангажира отговорността на държавата, чрез нейните
органи - преки причинители на увреждането. Цитираната правна норма определя не
само страните по материалното правоотношение, но и лимитивно определя и
носителите на процесуалното правоотношение, вкл. страните, които могат да бъдат
ответници по исковете.Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност. В конкретния случай О.К.-К. е ищец
по предявения иск, тъй като твърди, че е претърпяла
вреди от незаконосъобразни
действия и бездействия на служители при ТП на НОИ Варна, организационно
обособено в Националния осигурителен институт. НОИ
има процесуалното качество надлежна страна - ответник в процеса, тъй като е
орган със статут на ЮЛ, в чиято структура са назначени служителите, от чиито
незаконосъобразни действия и бездействия ищцата твърди, че е претърпяла вреди.
От изложеното следва, че както ищцата, така и
ответника са легитимирани да са страни в производство по чл.1 ал.1 ЗОДОВ. Дали
е налице в конкретния случай основание за ангажиране на отговорност по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ от НОИ , дали е налице бездействие при или по повод изпълнение на
административна дейност, на длъжностни лица от администрацията на териториалното
поделение, е въпрос по съществото на спора, т.е по наличието на
материалноправните предпоставки, а не по допустимостта на иска.
По основателността на предявения иск:
За да възникне право на обезщетение, в полза
на ищеца, по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са необходими няколко кумулативно
съществуващи предпоставки : трябва да е настъпила вреда, която може да бъде
имуществена или неимуществена, като вредата включва както реално причинените
щети, така и пропуснатите ползи. Необходима предпоставка е вредата да е
настъпила от незаконосъобразния акт, действие или бездействие на органа или
длъжностното лице при или по повод изпълнение на административна дейност, като
трябва да има пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния
акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. За да се
ангажира отговорността на НОИ по специалния ред на чл.1 ЗОДОВ, т.е за да се
породи право на иск в полза на засегнатото от бездействията на администрацията
лице, то следва неговите права и интереси да са накърнени вследствие
административно-разпоредителна дейност на органите на Държавата. Само тогава,
само при изпълнение на такъв род дейност администрацията заема властническо
положение по отношение на гражданина, има доминиращо положение в правната
връзка и се обосновава необходимостта от засилена и облекчена защита на
интересите на гражданина, намиращ се в подчинено положение. Съобразно
чл.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж ,пенсиите и добавките към
тях се отпускат и изплащат въз основа на писмено заявление по образец, утвърден
от управителя на Националния осигурителен институт (НОИ), към което се прилагат
всички необходими оригинални документи. В разпоредбата на чл.2 от същата
наредба е регламентирано, че към заявлението за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст се представят:1. документи за осигурителен (трудов)
стаж; 2. документи за брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са
внесени осигурителни вноски за 3 последователни години от последните 15 години
осигурителен стаж по избор на пенсионера преди 1 януари 1997 г., и за брутното
трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски за
осигурителния стаж след тази дата до датата на пенсионирането. За времето от 1
януари 2000 г. се вписва годишното брутно трудово възнаграждение или доходът,
върху който са внесени осигурителните вноски. Когато за времето след 31
декември 1996 г. или за част от него не са представени документи за брутно
трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски,
се ползват данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО.
В конкретния случай, ищцата е депозирала
заявление за отпускане на пенсия на 30.06.2016г., като преди това е подала
няколко заявления за заверяване на осигурителната й книжка, първото е от
18.04.2016г. Няма между страните спор, че до 30.06.2016г. осигурителната книжка
не е заверена.
Анализът на гореизложената регламентация
налага извода, че осигурителната книжка е един от документите, които следва да
бъдат приложени към заявлението за отпускане на пенсия, до колкото по арг. на
чл.40 от Наредбата именно осигурителната книжка е един от документите,
удостоверяващи осигурителния стаж. Действително, съобразно чл.1 ал.5 от
Наредбата, при прието заявление с нередовни и/или липсващи документи, които не
могат да бъдат поправени или набавени служебно въз основа на документи, които
са налични в НОИ, длъжностното лице по чл. 98, ал.
1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) уведомява лицето за
неизправностите с препоръчано писмо с обратна разписка в 15-дневен срок. Когато
в едномесечен срок от датата на уведомяването те не са отстранени, длъжностното
лице по чл. 98, ал. 1 КСО издава разпореждане въз основа на наличните редовни
документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. Така, законодателят очевидно е
предвидил възможността заявление за отпускане на пенсия да се подаде без да са
приложени всички документи, но в конкретния случай непредставянето на
осигурителната книжка не е поради вина или небрежност, проявени от ищцата, а
поради забава на служител при НОИ на който е разпределено заявлението за
заверяване на осигурителната книжка.
Бездействието на служителят Т. е констатирано
от органа по назначението й, който със Заповед от 21.11.2016г./л.56/ е наложил
дисциплинарно наказание „Забележка“ за това, че „ не е изпълнила вменените й
задължения по направено искане за заверка на осигурителна книжка“. Установено е
в хода на дисциплинарното производство, че тази служителка не се е произнесла в
законоустановените срокове, постановила първоначално е немотивиран отказ за
заверка, поискала е корекция на данъчни декларации, което производство е от
компетентността на служители при НАП и не зависи от волята на ищцата,
междувременно е отсъствала многократно, а след молба на ищцата да бъде назначен
друг служител, който да процедира заявлението й, е получила отказ. Гореизложените
действия и бездействия на служителят Т. са безспорни и за ответника, предвид
наложената санкция.
Съдът, съобрази изслушаните обяснения на
свидетелите, които приема за достоверни и некомпрометирани от други, ангажирани
от ответника доказателства, доби знание
от непосредствените им възприятия и възоснова и на тях, приема за доказано
твърдението за извършени действия и бездействия от служител при ТП на НОИ
Варна, които необосновано за забавили отговора на заявлението за заверка на
осигурителната й книжка. Това забавяне, според свидетелите е непосредствената
причина за по-късно подаденото и заявление за отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Съдът не възприема твърдението на процесуалния
представител на ответника, че забавянето на заверката само по себе си не е
причина за късно подаденото заявление за отпускане на пенсия, тъй като ищцата в
същия период е подавала още две заявления за заверка. Установи се от свидетелските
обяснения, че това е ставало по подадените указания от служителя Т. и други
служители при ТП на НОИ, като отново не е
постигнато произнасяне по всички подадени заявления в срок, който да
предхожда изтичането на шестмесечния
срок за подаване на заявление за отпускане на пенсия. Само в
последната хипотеза може да се възприеме извод, че забавянето на подаването на
заявление за отпускане на пенсия е последица от небрежност, допусната от
ищцата. В противния случай, когато това е станало с оглед забавено процедиране
на преписката по заявлението за заверка на осигурителната книжка, която е един
от нормативно предположените документи, за доказване на осигурителен стаж, е
основателно да се счита, че забавата е причинила пряко и непосредствено забавяне
и на подаването на заявлението за отпускане на пенсия. Нормативно изложената
възможност за подаване на заявление и без да са приложени всички необходими
документи, не отклонява възможността и
както действително се установява в конкретния случай да се изчака последния
момент за произнасяне по заявленията за заверка на осигурителната книжка,
особено когато в период, предхождащ периода за подаване на заявлението за
пенсия, е изтекъл срока за произнасяне по искането за заверка на осигурителната
книжка.
Същевременно с гореизложеното, съдът съобрази
и влязлото в сила като необжалвано Решение №2153-03-16/20.03.2017г. на директор
на ТП на НОИ, с което е отхвърлена жалбата на ищцата срещу Разпореждане № **********/19.01.2017г.,
с което е изменена личната й пенсия за осигурителен стаж и възраст. С
посоченото Разпореждане е изменено Разпореждане № **********/08.07.2016г., с
което е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от датата на подаване на заявление
– 30.06.2016г. Съдът е обвързан от влезлият в сила индивидуален
административен акт, какъвто е упоменатото решение. Поради това, въпреки
констатацията за безспорно установени незаконосъобразни действия и бездействия
на служители при ТП на НОИ, срокът за отпускане на пенсия не може да бъде възприет
като различен от този, установен с потвърденото Разпореждане № **********/19.01.2017г.
на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ и който е 30.06.2017г. Да се постанови правен
резултат, предполагащ присъждане на обезщетение за срок предхождащ тази дата,
означава да бъде възприет извод за дължимост на пенсията от 28.12.2016г.,
оттам, че неправилно е определен начален срок на отпускане на пенсия, който
извод ще противоречи на влезлият в сила индивидуален административен акт. Като необжалвано Разпореждане № **********/08.07.2016г.,
представлява годен изпълнителен титул, именно който с обвързваща сила определя
началния срок на пенсията. Да се възприеме извод за дължимост на обезщетение за
период, предхождащ 30.06.2016г., означава съдът да осъществи косвен съдебен контрол
върху влязъл в сила административен акт, който с обвързваща сила определя
началният момент на дължимостта на пенсията. Защитата е следвало да бъде
осъществена чрез обжалването на Разпореждане
№ **********/08.07.2016г., именно в което е разгледан и определен началният
срок на дължимост на пенсията за осигурителен стаж и възраст - 30.06.2017г.
След евентуалната му отмяна, ищцата по реда на чл.203 и сл. от АПК може да
претендира обезщетение за периода преди тази дата. В противен случай, дори и в
исковото производство, възприемането на дължимост на обезщетение за друг период
представлява пререшаване, чрез възприемането на извод, противоречащ на този,
постановен в стабилен административен акт, превърнал се в юридически факт.
На гореизложените мотиви, съдът приема за
неоснователен иска, в частта, в която се претендират имуществени вреди.
Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за
конкретно претърпени физически, психически болки и неудобства, които са пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразните действия или бездействие на
административния орган. Съгласно чл.52 ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост. Понятието “справедливост” не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценка на редица конкретни,обективно съществуващи
обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на
обезщетението. Законът е категоричен, че размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се формира по справедливост, по реда на чл.52 от ЗЗД
единствено от степента и характера на преживените болки и страдания от ищеца. В
негова тежест е да докаже настъпването на вреди от неимуществен характер, представляващи
например изострени семейни взаимоотношения,
състояние на стрес и депресия при всяка една среща с административния орган,
главоболие, безсъние, нервни разстройства и пр., които да са в причинна връзка с безспорно
констатирано бездействие на административния орган. Моралните категории от типа
на емоционален дискомфорт, безпокойство, тревожност и др.,не се обезвреждат по реда
на чл.1 от ЗОДОВ, а и не може да им се посочи паричен еквивалент по
справедливост.
Като
съобрази изслушаните свидетелски обяснения, които по съществото си
представляват гласни доказателства, необорени от ангажирани от ответника
доказателства съдът приема, че искът, предявен от О.К.-К. срещу НОИ, за
репарация на неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на служители
при ответника, е доказан по основание и размер. Така защото безспорно в
производство се доказа незаконосъобразно бездействие на служителят Т.,
възприето и от органа по назначението й, с оглед наложеното дисциплинарно
наказание. Безспорно се доказа непроизнасяне в срок по заявленията за заверка
на осигурителна книжка, както и поредица от изисквания и указания дадени на
ищцата, чието изпълнение е извън нейната компетентност / указание да се извърши
корекция на данъчни декларации, която е от компетентността на НАП и не зависи
само от волята на осигуряващия/ , без да е ясно в каква връзка са дадени.
Безспорно в производството се доказа и настъпили неимуществени вреди,
представляващи периодичен стрес от изискванията
да се посещава ТП на НОИ с цел да се представят все допълнителни
доказателства – повече от 15-20 пъти, според свидетеля Г., както и безсъние, за
което свидетелства св. Й. и които вреди са в пряка причинно следствена връзка от
бездействието на администрацията, довело до забава в подаването на заявлението
за отпускане на пенсия.
Съдът
не възприема становището на представителя по пълномощие на ответника, че
забавата се дължи на „ небрежното бездействие на ищцата“. Доказа се, че О. К.-К.
своевременно е изпълнявала съобразно фактическите възможности всяко едно от
изискванията, които както обяснява св.Г. в една част са такива, колкото да има
основание произнасянето по заявлението да се отложи за събиране на документи.
Няма спор, че заявлението за отпускане на пенсия може да се подаде и с
нередовни или непълни документи. В случаи като конкретния обаче, когато
осигурителната книжка е част от документите, които следва да се приложат към
заявлението за отпускане на пенсия и е предоставена за заверка на същия орган, е
допустимо и основателно да се изчака отговор, съобразно компетентността му,
което в конкретния случай не е сторено както в законоустановения срок, така и
месеци след това. Претендираният размер съдът определя като справедлив,
кореспондиращ с вида на вредите и срока на забава.
На
гореизложените доводи, съдът приема, че предявеният иск е основателен в частта,
с която се претендира присъждане на обезщетение за настъпили неимуществени
вреди както по основание, така и по размер, ведно с дължимата лихва върху тази
сума считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Отправени в срок са искания за присъждане на
сторените в производството разноски. Ищцата претендира понесени разноски в
размер от 810.00лв., представляващи заплатена държавна такса в размер от
10.00лв., внесен депозит по ССЕ в размер от 200.00лв. и заплатено
възнаграждение за адвокат в размер от 600.00лв.
Ответникът претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Съобразно регламентацията в чл.143 от АПК и предвид изхода от спора и заявеният
материален интерес в размер от общо 6020.89лв. , на ищцата следва да се
присъдят разноски в размер от 134.53лв., съответно на ответника следва да се
присъдят разноски в размер от 526.23лв.,
съобразно чл.8 ал.1 т.3 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения , вр.чл.143,ал.3 от АПК, вр.чл.78,ал.8 от ГПК.
Воден
от горното ,съдът: Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Национален
Осигурителен институт да заплати на О.А.К.-К. ЕГН ********** *** сума в размер от 1000.00лв. /хиляда лева/,
представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди, формирани от
бездействието на негови служители да се произнесат в законоустановения срок по
подадени заявления за заверка на осигурителна книжка, за периода 28.12.2015г.-
30.06.2016г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, до
окончателно присъждане на сумата. ОТХВЪРЛЯ предявения
иск от О.А.К.-К. ЕГН ********** ***, срещу Национален Осигурителен институт, да се присъди обезщетение в размер от
5020.89лв., за нанесени имуществени вреди за периода 28.12.2015г.-
30.06.2016г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, до
окончателно присъждане на сумата.
ОСЪЖДА Национален
Осигурителен институт да заплати на О.А.К.-К. ЕГН ********** *** сума в размер от 134.53лв., представляваща
сторените в производството разноски.
ОСЪЖДА О.А.К.-К.
ЕГН ********** *** да заплати на Национален Осигурителен институт сума в размер
от 526.23лв., представляваща сторените в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Преписи от решението да се
връчат на страните. АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: